ДУХЪТ НА ДЯДО МИ

Вчера сутринта разгледах изложбата „Реставрация на паметта ІІ: Яким Банчев – между човека и войната”, проект на Пламен В. Петров и Рамона Димова.

Още съм под впечатленията от нейните послания.
Тя е посветена на един напълно забравен художник, един класик от класа, участвувал в Балканските и в Първата световна война, не само като войник, но и като художник – историк. Неговите рисунки и живопис сякаш документирали мислите и възприятията на един силно чувствителен човек, дълбоко ме разтърсиха и в контекста на моя делничен живот сякаш реставрираха паметта за тези войни, за хилядите убити по балканските полета, потънали в пълна забрава, погребани незнайно къде…

Yakim Banchev

 

 

 

Qk. Banchev_pochivka

 

 

 

 

 

————————————————————————————————————————————————————-

Потърсих и намерих ето тези сурови цифри:
• В Балканската война жертвите на България са близо 87 000 души в т. ч. 14 000 убити в сражения, 19 000 починали от болести, 50 000 ранени и над 3 000 безследно изчезнали.
• В Първата световна война 1914-1918г. жертвите на България са 266,919, като от тях са 87,500 убити, 152,390 ранени, 27,029 пленени или безследно изчезнали, или 22.2% от общо мобилизираните 1,200,000 души

През цялото време ме преследваше мисълта, че редом до този забравен художник е бил дядо ми, чиято памет съхраняваме със сестра ми и братовчедите ми с една единствена хартия – едно размножено на ксерокс „Свидетелство за народна признателност”, един своеобразен некролог с отбелязана датата на смъртта 25 януарий, 1918 година, и мястото село Чернище – и нищо повече. Не можахме, дори при съвременните средства за информация, да открием къде е това село …

DYADO

 

 

 

 

 

———————————————————————————————————————————————————-

Снощи слушах една безумна дискусия, разиграла се в така наречената „Червена къща”, къщата на големия скулптор Андрей Николов, който за разлика от Яким Банчев не е участвувал във войните – още от 1915г. е командирован в Рим, където до 1927 г. създава едни от най-зрелите си произведения, като “Вечният идол” и “Свян”, “Детски сън” и “Пълзящо дете”, “Дух и материя”, “Чочара” и “Копнеж”… Обаче Андрей Николов е създал може би най-затрогващият от всички паметник, посветен на загиналите за страната ни войни.

Андрей Николов е автор на на проекта на Паметника-костница „Скърбящият войн” във Видин, а автор на бронзовия релеф на лицевата страна, изобразяващ сцени от войната с надпис:”На героите от Трети пехотен Бдински полк” е известният италиански скулптор Арналдо Дзоки.

Паметникът-костиница е построен през 1911г. в чест на загиналите от Трети пехотен Бдински полк по време на сръбско – българскита война 1885г., като първоначално се е намирал на централния площад, а в последствие е преместен на сегашната му място- площад „Съединение” до ЖП гара Видин.

094870100181

 

 

 

 

Този паметник е покъртителният образ на скърбящият за своите бойни другари войник.

Яким Банчев има подобна картина – живопис, интерпретираща по същия начин паметта за войната.

Ето така си представям един НАЦИОНАЛЕН МЕМОРИАЛ,  с който да бъдат почетени загиналите в този трагичен за българската история период войници и офицери, да бъде почетен неизвестно къде погребаният или безследно изчезнал дядо, чийто образ дори не съм виждала никога. 

Част от този национален мемориал могат да бъдат двете мемориални стени, като цитат от мемориала на Първи и Шести софийски полк.
Защото София е столицата на страната ни.

 

January 29, 2015 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български