ХРОНИКА В ОБРАЗИ НА ОБЩЕСТВЕНОТО ПРОСТРАНСТВО ПРИ НАЦИОНАЛНИЯ ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА В СОФИЯ
От няколко години насам, гласно и негласно, общественото пространство около НДК, разположено между улиците „Витоша”, „Патриарх Евтимий”, „Фритьов Нансен” и
бул.”България”, е подложено на преосмисляне в няколко посоки:
♦вътрешна:
преразглеждане на функционалната му програма;
реконструкция на парковата част, подмяна на крупни елементи от първоначалната композиция с други, без търсене на каквато и да е композиционна връзка;
♦ външна:
промяна на функциите на самото пространство по отношение на градската структура, отнемане предопределената от общия устройствен план на града роля на централно културно пространство – вторичен център, обвързан по оста север-юг с исторически обособения център на града; свиване на културните функции в рамките на самия Дворец и неговото непосредствено пространство; внасяне на нова – мемориална функция;
Това предизвиква остри полемики в обществото, често политизирани, формиране на групи в защита на противоположни идеи, противопоставяне на решенията на Общинския съвет на мнението на професионалните организации, като СБХ, САБ и КАБ.
======================================================================================
Информираността за историята на мястото, според нас, би могла да помогне за избора на ясни и убедителни решения в политиката на градските власти, както и в постигане на консенсус в обществото. И обратно – незнанието на определени факти може да напакости безвъзвратно на бъдещото развитие на града.
Целта на тази публикация е именно информативна. Тук ще бъдат представени планове и фотографии с кратки обяснения, показващи хронологично историята на мястото и градските елементи определящи неговата функция, роля и образ в градската текстура и обществения живот на София.
План на София показваш положението на града през 1879г. и в пунктир регулационния проект от 1881г. Допълнил и поправил инж. Т. Пищачев.
Долу в средата, извън „Хендека” се виждат пехотинските казарми, мястото, което ни интересува, защото това е бъдещото място на НДК.
……………………………………………………………………………………………………………
ВИТОШКИТЕ КАЗАРМИ
През 1879 г. се решава да бъдат изградени казарми за военните подразделения на младата българска войска. Построени са пет казарми – Пехотна, Артилерийска, Гвардейска, Кавалерийска и Пионерна. Всички са разположени извън чертите на тогавашния град. Една от най-големите е Витошката – пехотна казарма, изградена след търг от известния крупен предприемач Иван Хаджиенов.
Фрагмент от „Регулационен план на София от 1879г.” на инж. Груев, показващ разположението на Витошките – пехотински казарми към ул.”Скобелевска”
Поглед на юг, в посока към Витоша, където накрая на града се виждат Пехотните казарми, ок. 1890 г
Изглед на една от сградите от 1910 г.
Фрагмент от План на София от 1927г. с разширения вече както на север, така и на юг парцел, вижда се пълното преустройство на сградите на Пехотните казарми и на Ж. п.- дружината.
…………………………………………………………………………………………………………………………
МЕМОРИАЛЪТ
В сградите се разполагат Първи пехотен Софийски и Шести пехотен Великотърновски полк, създадени с указ на Александър І, през 1884г. Полковете участвуват в Сръбско-българската война, 1885г., в състава на Първа софийска желязна дивизия в Балканската и Междусъюзническата война, 1912-13г. и в Първата световна война, 1915,1918г. Водят боеве при Сливница, Гургулят, Брезник, Люлебургас, Гечкенли, Чаталжа, Тутракан и др., като губят над 3000 души.
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
План на София от 1934г. – вижда се обграден в червен кръг парцелът на пехотинските – витошките казарми, преди да бъдат поставени мемориалните плочи.
……………………………………………………………………………………………………..
В памет на загиналите, по проект на арх. Александър Обретенов, през 1934-1936г е изграден мемориал, разположен в централната част на казармения комплекс. Той представлява П-образна композиция от три, с изписани имената на загиналите, мемориални емайлирани плочи, монтирани на калканите на казармени постройки. Средната е в ос на централна паркова алея и на срещулежащата ул.”Вълчев”, като пред стената като акцент на композицията е включен бронзов лъв, който държи щит с картата на Сан-Стефанска България. Другите две плочи са на калканите на казармените постройки, разположени на алеята, която представлява продължение и в двете посоки на ул.”Гургулят”.
======================================================================================
Мемориалът е изпълнявал и функцията на Пантеон, пред който са се провеждали тържествени церемонии и са посрещани високопоставени чуждестранни гости.
/ по http://stara-sofia.com/vitoshka.html/
Фелдмаршал Лист пред паметните плочи на Първи и Шести пехотен софийски полк, 24 март 1941 г.
Използван е също снимков материал от блога на Графът Category Archives: Паметници Паметник неръкотворен 1 декември, 2014 – 19:47 http://vascont.wordpress.com/category/%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
По време на бомбандировките над София е разрушена едната от мемориалните стени. Останалите две са демонтирани при строителството на НДК. Част от плочите се съхраняват в Националния военно-исторически музей.
План на София от 1946г. Парцелът на казармите е отбелязан с червен кръг. Вижда се отсъствието на средната постройка от мемориала, вследствие на бомбанидировките,10 януари 1944г.
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
Вляво – Модна къща „Лада”, насреща се вижда една от двете оцелели след бомбандировките мемориални стени.
Т
е са демонтирани впоследствие, през 1960-те години и при строителството на НДК. Част от плочите се съхраняват в Националния военноисторически музей.
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
НДК
Идеята за създаване на голям културен център в София датира от средата на 70-те години на миналия век. Първите стъпки, свързани с намерението, проучването и проектирането, са направени през 1975 г. Тогава в тази градска част имало десетина неугледни постройки, товарна жп гара за въглища, стари казарми и стотици декари пустеещи площи. Първоначално теренът е определен за оперен театър, бил обявен международен конкурс, в който участвали архитекти от страната и чужбина, но журито не излъчва победител и конкурсът пропаднал. Стига се до мнението, че мястото е най-удобно за бъдещ център с многофункционално културно предназначение, каквито вече по това време почти всички европейски градове имат.
Първата копка на Двореца на културата е направена на 25 май 1978 г. Основната цел е била Дворецът да се превърне в център на културни прояви от световен мащаб. По функционална програма той съдържа концертна зала за 5000 души, с отлична видимост и акустика, с възможности за вътрешни трансформации. Под нея е предвидена камерна зала за 600 места, а на терасовиден етаж над голямата зала има още една – универсална зала с 1400 места. Още 10 по-малки зали приемат различни други функции, а в подземния вестибюл-пасаж има магазини, кафе-театър, младежки клуб. 
Строежът на НДК е част от инициативите за отбелязването през 1981 г. на 1300 години от създаването на българската държава.
Сградата официално е открита за 1300-годишнината на българската държава в края на март 1981 г.
Архитектурният проект на основната сграда е дело на колектив с ръководител
арх. Александър Баров, а оформлението на околното пространство е изградено по идея на колектив, начело с арх. Атанас Агура.
Главен проектант на парка към НДК е инж. Валентина Атанасова.
Автор на монумента „1300 година България”, е Валентин Старчев.
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
На 27 юли 2005 г. НДК получава наградата “Апекс” на Международната асоциация на конгресните центрове за “Най-добър световен конгресен център”.
НДК е най-големият многофункционален комплекс в Югоизточна Европа за провеждане на конгреси, културни събития и изложения.
Дворецът е домакин на над 300 събития годишно – международни конгреси, политически форуми, бизнес конференции, научни симпозиуми, музикални и филмови фестивали, концерти, танцови спектакли, театър, изложби и изложения.
Информация http://www.ndk.bg/istoriq
=====================================================================================
=====================================================================================
Националният дворец на културата и паметникът “1300 години България” създават един балансиран архитектурен ансамбъл, единно и неделимо цяло. Те одухотворяват пространството и създават една хармонична на основната идея емоционална атмосфера на пространството. Това е атмосфера на приповдигнатост, на гордост и национално самочувствие, на усещане за устойчиво във времето вековно развитие на един възроден народ и държавност, така както се казва в песента, народ, който “с книжовността, таз сила нова”, с науката, “с мощната просвета”, с КУЛТУРАТА, подновява съдбините си и поддържа НАРОДНОСТТА си.
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
Създаденият парк – с водните каскади и фонтани, с многоцветните алеи, възкачваните стълби, скулптурните и декоративни елементи – всички работят в подкрепа на основната тема, създават среда за тържества, оживление и радостни ритуали, за пъстрота и веселие, за удоволствие от живота, изкуството и културата.
Такива са, независимо че се дублират тематично, двата паметника посветени на азбуката.
Първият на Галин Малакчиев – “За Буквите”. Снимка: Дени Кръстев.
Ползвана е информация и от Паметници, писменост, култура, скандал – В: блога на Комитата http://komitata.blogspot.com/2008/10/blog-post_1101.html/
………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
МЕМОРИАЛ НА ЖЕРТВИТЕ НА КОМУНИЗМА В БЪЛГАРИЯ
По решение на Столичния общински съвет от 7 декември 1994 се построява Мемориал на жертвите на комунизма в България в Парка на НДК. Обявен е конкурс, печели го колектив с ръководители арх. Атанас Тодоров, арх. Димитър Кръстев и инженер-озеленител Цветан Иванов. Мястото, отредено за изграждане на Мемориала, е южният склон на неголям хълм, разположен непосредствено зад паметника “1300 години България”. Той е построен през 1997-1999 г. от фонд “Паметник на жертвите на комунизма”. Надписите върху Паметната стена са дело на художниците Иван Смолянов и Кирил Николчев, а мозайките в Параклиса “На всички български мъченици” – на художника Асен Гицов.
Открит е на 11 септември 1999 г. с тържествена църковна служба, отслужена от свещеници и архиереи на Българската православна църква и духовници от Католическата и Арменската църкви.
Мемориалът представлява скромен архитектурно-скулптурен ансамбъл, съставен от три отделни елемента, всеки от тях и със самостоятелно внушение:
• Паметна стена с дължина 58 м., облицована с черен полиран гранит, върху която са изписани имената на 7526 от жертвите;
• старинен оброчен християнски кръст, вкопан в земята пред централната част на паметната стена;
• малък белокаменен православен храм-параклис, посветен на всички български мъченици.
Информация: Стоян Груйчев, Мемориалът на жертвите на комунизма в гр. София – един трагичен и недовършен разказ за страданията на българския народ – В: http://www.decommunization.org/Decommunization2/Memorials.htm/
Но, ето как се чувствуват посетителите на този мемориал:
«Мястото е избрано професионално, с ясното съзнание, че Мемориалът на жертвите на комунизма в България няма да се вижда след 15 години от разхождащите се в Парка и ползващите метростанция НДК.
За 15 години добре оформените храсти ще го скрият от очите на света.»
Информация: Знаете ли къде е Мемориалът на жертвите на комунизма в България?
от Владимир Йосифов – http://ceb.bg/blogs/view/znaete-li-kyde-e–memorialyt-na-jertvite-idb-1628.html/
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
Знае се априори колко е неуместно и неудачно съвместяването на мемориални функции, с присъщата им скръбна атмосфера на поклонение и уединение, с функциите на един съвършено друг като емоции и настроение ансамбъл, какъвто е Дворецът на културата с негово прилежащо пространство.
Архитектите наистина са се опитали да вкопаят в терена и да внушат погребалното слизане в земята, като по този начин обособят едно затворено, интровертно пространство за поклонниците и общението им с покойниците. Обаче, ясно се вижда парадоксалният контраст между хората, поднасящи венци долу при стената и лежерно почиващите си младежи на поляната над тях.
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
Нелепото включване на несъвместими с характера на пространството около НДК обекти се чувства особено силно при
МОНУМЕНТ “СЕГМЕНТ ОТ БЕРЛИНСКАТА СТЕНА”
Липсата на всякаква съгласуваност между допълнително внесените в средата елементи се натрапва още при подхода към двата обекта.
Едната пътека води към Мемориала на жертвите на комунизма в България, а другата – към «Берлинската стена»
Инициативата за доставяне и експониране на сегмент от Берлинската стена в София е на Фондация “Наследство”, която съвместно с ВАЦ Медийна група България е и спонсор на проекта, съобщи пресцентърът на Столична община.
По предложение на Фондацията през Столична община отправя официална молба до Общината на Берлин за предоставяне на един сегмент от Берлинската стена.
В началото на м. януари т.г., в поздравително писмо до Бойко Борисов, управляващият кмет на Берлин Клаус Воверайт го информира, че Берлин дарява на София искания сегмент от Стената.
На 13 април 2006 г. СОС дава съгласие сегментът от Берлинската стена да бъде експониран на препоръчаното от главния архитект на столицата Петър Диков място.
Автор на архитектурния проект на мемориала -“Берлинска стена” е арх. Бойко Кадинов.
Паметникът – близо 4-метров къс от Берлинската стена е открит на 19 юни 2006 г.
Информация: Борисов откри “Берлинската стена” до НДК
19.06.2006, 13:37 http://news.ibox.bg/news/id_949277066
През 2014 година бе отбелязана 25-та годишнина от падането на стената, разделяща Източна и Западна Европа.
Обаче, 12 ноември 2014 паметникът осъмна надраскан със син спрей – с неприличен надпис и рисунка.
Информация: Монументът “Сегмент от Берлинска стена” до НДК беше изрисуван; Дневник – http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/11/12/2418152_monumentut_segment_ot_berlinska_stena_do_ndk_beshe/Фотограф: Юлия Лазарова
Обличането на фрагмента от Берлинската стена в логото на Facebook от
Destructive Creation е друг вид заиграване с този монумент:
Внушението е: “Твоята лична стена – мястото на което си абсолютно свободен да изразиш чувства и мнения – мястото на което можеш да бъдеш какъвто искаш – тя те пази от света, пази и света от теб – за това толкова я обичаш и се грижиш за нея – тя е винаги там – в телефона или компютъра ти – готова да те изслуша, да те успокои с “харесвания” и да ти открадне детската мечта да промениш света. За разлика от Берлинската тази стена те кара да я обичаш, не бягаш от нея, напротив – там е твоят реален свят.
И двете стени имат за цел да обособят едно прекрасно място на което да се чувстваш добре, без претенции това място да е реално.”
“Стена за всеки” – http://destructivecreation.com/?p=1875
Отчаян опит за хармонизация със средата….
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
СЛЕДВА НОВА НЕЛЕПИЦА
РЕШЕНИЕ № 842 от 18.12.2014г. на Столичния Общински съвет: http://www.sofiacouncil.bg/content/docs/c_f33813.pdf, съгласно което следва “Да се възстанови на историческото му място в парка на НДК Мемориала на загиналите войници от Първи и Шести софийски пехотни полкове…, Да се извърши демонтаж и преместване на художествените скулптурни елементи от архитектурно-художествения синтез „1300-та години България”и тяхното реаранжиране.
Правят се опити и то в условията на демокрацията, по административен път, въпреки възраженията на СБХ, САБ и КАБ, чрез решения на Общинския съвет, то да бъде обезличено, да бъде разпокъсано на тематично разнородни, с крайно противоречиви послания и атмосфера скулптурни групи, включително мемориали. И всичко това умишлено се политизира, за да се осигури нужната хаотична социална среда, за прокарването на несъстоятелното, необосновано и дори незаконно решение.Приканвам всички професионалисти – архитекти, дизайнери, художници, хора на науката, просветата и културата като цяло, всички граждани на София и страната, ценящи историята такава, каквато е, да подпишат петицията за възстановяване и запазване на ансамбъла на НДК и Паметника “1300 години България”, в оригиналния му вид, този от времето на неговото създаване, преди 45 години.
По тази причина ви призовавам да подпишете петицията
Против събарянето на паметника “13 века България” пред НДК
Позиция, провокирана от предвиденото демонтиране на Паметника “13 века България” в градинката пред НДК.
Заявяваме категоричното си несъгласие с демонтирането на паметника.
Заявяваме категорично несъгласие с вземането на такива решения да става тайно и набързо без необходимия обществен дебат и доказателства за обществените интереси и мнение.
Заявяваме категоричното си несъгласие подобни решения да се взимат без да се съобразяват с мнението на авторитетни професионални институции и гилдии.
Заявяваме категоричното си несъгласие подобни решения да се взимат без да са съобразени с мнението на авторския колектив. То трябва да се огласи обществено.
Заявяваме колко засрамени и огорчени сме от това, че по този абсурден начин ще бъде разрушен паметник издигнат в чест на 1300 години от създаването на Българската държава.
Заявяваме професионалната си и гражданска позиция в подкрепа на естетическите и архитектурни достойнства на паметника.
Заявяваме увереност в естетическите му качества дори и в сегашния му вид.
Заявяваме утвърдително мнение за конструктивната и архитектурна уникалност на съоръжението в световен мащаб.
Заявяваме значението му в исторически план.
Заявяваме значението му като един от достойните символи на София.
Категорично сме за запазване на цялостното композиционно и художествено решение на комплекса.
http://www.peticiq.com/pametnik13ndk
January 7, 2015
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: ХРОНИКА НА ПРОСТРАНСТВОТО ОКОЛО НДК; преосмисляне на мястото в контекста на града; паметникът "1300 години България" и неговото бъдеще; атмосфера на културния център на столицата; · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии