АПЕЛИРАМ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА СЛАДКАРНИЦА “ФЕЯ”
Неотдавна медиите съобщиха, че е унищожен стенопис на Йоан Левиев в бившия Профсъюзен дом в Пловдив, превърнат днес в Градски дом на културата “Борис Христов”. Това бе една монументална творба, емблематична за новаторската пловдивска школа от 1960-те —1980-те години.
Властите в Пловдив се опитват някак си да я възстановят.
……Но, това е процес отдавна започнал в архитектурата… Вече близо двадесет години бавно и постоянно се изтрива и губи безвъзвратно цял един слой от архитектурната памет на страната ни. Рушат се също толкова емблематични за Модернизма шедьоври, които за съжаление не са оценени от културните институции, не са категоризирани като “културни ценности”, поради което нямат никаква правна защита.
Такива са сладкарница “Фея” и ресторант “Ропотамо”, разположени в к-с “Яворов”. Тези сгради бяха не само оценени от професионалистите като архитектурни шедьоври, но и завоювали славата си на култови места веднага след построяването им и независимо, че днес са полу-разрушени, те са запазили място в паметта на поколения софиянци.
Те наистина все още биха могли да бъдат възстановени! Иска се само волята на всички онези, които наистина обичат София, които истински се надяват да успеят да я направят културна столица, ако не на Европа, поне на България.
Преди
Сега
Чувствам се някак си лично отговорна за съдбата на целия комплекс “Яворов” и в частност за двете творби на проф.Вълчанов, защото съм автор на регистрационния картон, с който те са регистрирани в световния регистър на Модерното движение – на ДОКОМОМО.
Тук помествам една своя статия от 1998 година, която е все още актуална! Все още има възможност да се вземат логичните решения и тези сгради да бъдат възстановени!
УТРЕ ЩЕ БЪДЕ КЪСНО
На вниманието на Министъра на Културата
Председателя на ИКОМОС-България,
Председателя на САБ и
Архитектурната колегия
Повод за това открито писмо-апел е ТРЕВОЖНОТО СЪСТОЯНИЕ в което се намират две емблематични за българския Модернизъм сгради – Сладкарница “Фея” и Ресторант “Ропотамо” в ансамбъл с жилищен блок и магазини, с главен проектант арх.Васил Вълчанов, от 1957-1960 г.
В края на 1996 г., по решение на българската Работна група към Международната организация за Документиране на Модерното Движение ДОКОМОМО-ЮНЕСКО, бе подготвен и изпратен за включване н Световния регистър регистрационен фиш на представителния за българското модерно движение жилищен комплекс “Яворов” (бивш “Ленин”), включващ и тези толкова характерни сгради. Още тогава те бяха в процес на приватизация, с неизяснени бъдещи функции, но разрушението едва започваше, вандализмът не се бе така развихрил както днес, те все още не бяха се превърнали в свърталища на наркомани..
За да не се стигне до абсурдното положение – сградите да са в Световния регистър като представители на Модернизма в България, а на практика да ги няма, или в “по-добрия” случай – да бъдат пристроени, надстроени или преправени до неузнаваемост – те трябва да бъдат обявени за паметници на културата. Това ще рече, че националния документален архив на културното наследство следва да се отвори за паметниците на Модернизма, което вече е един принципен въпрос.
В Закона за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите от 1995 г. (ДВ бр.112/27.12), чл.3, определящ статута на паметниците на културата, между другите изменения се включват като паметници на културата и “съвременни произведения на изкуството след включването им в музейни фондове”. С други думи, що се отнася до движимите паметници на културата, аргументът “историческа дистанция” като критерий за оценка е отпаднал. Достатъчно е те да са включени в музейните фондове, т.е… да са вече защитени!
Спираме се на въпроса за историческата дистанция, като необходима за преценяване качествата на един архитектурен обект и оттук – включването му или не в списъците на паметниците на културата, защото обикновено липсата й се изтъква като аргумент против отварянето на тези списъци за архитектурата на Модернизма, още по-точно – на архитектурата след Втората световна война, и още по-конкретно – на архитектурата на социализма. Съзнателно изредихме различните вариации на понятието съвременно изкуство-архитектура, за да се види колко разнопосочно може да се тълкува и смисъла на понятието “историческа дистанция”.
Историческата дистанция в случая, станал повод за това обръщение, означава не толкова определен брой години, както някои твърдят, а по-скоро прекрачването на определен рубикон, както в професионален, така и в обществено-политически смисъл. Макар че архитектите имат думата и при определяне на историческите паметници на културата, доколкото става дума за произведения на архитектурата и градоустройството, все пак ролята им е второстепенна. Не е така, обаче, когато се преценят тези произведения като паметници на изкуството архитектура.
Именно в този смисъл на понятието за “историческа дистанция” – професионалният, смеем да твърдим, че тя е налице. Сградите на Модернизма отдавна имат изградена система от критерии за оценка, имат своите еталони за сравнение, имат своя лексикон, своя граматика… А доктрината на Модернизма в лицето на Постмодернизма е намерила и своя рубикон. Философията на плурализма, лежаща в основите на съвременните архитектурни стилове, след 10.11.1989 г. получи съответната си подкрепа у нас в лицето на политическия плурализъм. Смени се архитектурната парадигма.
Всичко това дава основание да се твърди, че е настъпил моментът за оценка на архитектурните постижения след Втората световна война – веднъж като постижения на архитектурата на социализма, и което в случая обсъждаме – на постиженията на т.н. в света Модерно движение.
Има още един аргумент, който дори е по-силен от казаното до сега. Сградите на Модернизма се нуждаят от закрилата на Закона за паметниците на културата именно сега, а не след еди колко си години”историческа дистанция”. В условията на приватизация, политическо заслепение, липса на професионално единомислие и недалновидност от страна на отговорните институции, има опасност , твърде реална и осезаема, да се лишим от архитектурни творби с високи качества, подобни на тези като Сладкарница “Фея” и Ресторант “Ропотамо”.
Но, тези сгради са само поводът. Въпросът е принципен – дошъл е ред за оценка на паметниците на културата от периода на Модернизма, за тяхната защита в името на “мъдрото им използване и употреба”, съгласно тригодишната директива на ИКОМОС, за избягване от нови форми на “пролеткултовщина”, провокирани от неуместно политизиране на чисто професионални ценности, от неудачна приватизация, от вандализъм… Трябва да се реагира сега, адекватно, своевременно да се задвижат специализираните механизми и отговорни институции, защото просто утре ще бъде късно.
Д-р арх. Добрина Желева-Мартинс, член на ИКОМОС и ДОКОМОМО
* в-к “Арх-Арт-Борса”, 1998г., бр.7
March 18, 2014
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: апел за възстановяване;, Модернизъм; сладкарница "Фея" · Posted in: Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии