НЕДОВЪРШЕНИ КОМЕНТАРИ
към конкурса за Централна градска част на София
[ За мое голямо съжаление, грипът не ми позволява да довърша започнатото, но реших, че е по-добре да ги пусна и недовършени, отколкото да си останат неизказани, защото може и да бъдат някому полезни.]
Точното название на конкурса е: Конкурс за прединвестиционно обемно-устройствено проучване и решение за изграждане, възстановяване и обновяване на публични пространства от централна градска част на гр.София.
За резултатите от конкурса виж тук:
http://citybuild.bg/news/obiaviha-pobeditelite-konkursa/25074
Проектирането във вече изградена среда изисква от „благоустроителя”, както би казал доайенът на съвременното българско градоустройство инж.-арх. Георги Ненов, вживяване във вече направеното през вековете, изисква познания за специфичния език на града, изисква умело разчитане на разказа и одухотворено му продължаване, претворяване в съвременност на историята именно на конкретния град.
Артистизмът на благоустроителя се състои в това – да усети пулса и диханието на града, неговата духовна същност. Той трябва да се вживее в стила на живот на неговите граждани. И авторските му амбиции трябва да се сведат до артистичното му притворяване в изкусен медиатор на материалната история и духовна култура на града, така че да съумее да я предаде в цялата и автентичност и блясък – от някогашните и настоящи обитатели – към наследниците им, към бъдещите поколения, като добави, като над-гради ценностите на нашето време.
Звучи абстрактно, но това са характеристиките на благоустройството като изкуство. Благоустройството не е нито комуникации, нито паркинги, нито надлези и тунели…то е изкуство, което борави с други категории, като композиция, хармония, йерархия, силуети, ансамбли, рамкирани изгледи, целенасочени гледки, търсени панорами, доминанти, атмосфера, внушения….
Първото, което прави впечатление при настоящия конкурс е липсата именно на това вживяване. Няма го вдъхновението за град София като за достоен и вечен град, град с хилядолетна история, един от най-древните в Европа. Колегията се вдъхновява от къде ли не – вдъхновява се от площадите „Св. Петър” в Рим, „Нотр Дам” в Париж, от обекти и съоръжения изградени другаде по света – от Будапеща, Петербург, Цюрих, Мюнхен,… до Ню Йорк и Дубай и т.н., но не и от „чудесата” на нашия град, от уникалните ценности на нашата столица.
Липсва усещането за любов и привързаност към града. Даже употребата на думи като „канала”, „графа”,”попа”, „Шишман” и прочее, вместо истинските им имена, показват липса на уважение към паметта на града, към неговите исторически личности, към строителите на столицата и държавата България.
Посочените туристически маршрути от повечето колективи са съставени абсолютно формално, поради което те не могат да оставят диря, нито спомени за преживяното у туристите. Те не са обвързани в сюжети и теми, а следват бездушно удобната траектория на движение, според авторите. Ако техният сценарий бе разработен с любов и желание да се покажат на гостите уникалните артефакти, ценните паметници на културата, легендарните места на София, то именно тези маршрути биха подсказали как трябва да се възприема всяко едно обществено пространство в неговата смислова историческа и йерархична атмосфера, значимост и пълнота.
Онези автори, които са разработвали по няколко зони са решили сякаш, че градът трябва да се подчини изцяло на техния вкус и личен почерк, като са обвързали различните пространства с еднакви плочници, растери, декоративни мотиви, елементи на дизайна, материали, цветова гама…. Необяснимо е защо трябва да се обединяват чрез настилката две пространства, които дори нямат визуална връзка, да не говорим за някакви скрити значения, символи и прочее.
А би следвало всяко място да има своята специфична ансамблова обработка, своята уникална визия, продиктувана от неговата легенда.
Липсва приемственост, съхраняване на направеното от преди нас и органично добавяне на новото. Удивително озадачаваща е в това отношение подмяната на чешма с фонтан /например при градинката „Райко Даскалов”/ или точно обратното – на фонтан с чешма /при пл.”Славейков”/. Показателен е и друг пример – темите, сюжетите, наследената атмосфера на вече утвърдени обществени пространства, вместо да бъдат изяснени, доразказани, интерпретирани, се подменят с нови идеи, които са привнесени отвън или са плод на случайни хрумвания, а така уви, се губи идентичността им, изграждана с години.
Ето и някои по-конкретни коментари:
За ЗОНА 1. Орлов мост:
Самият мост в проектите не се съхранява в неговата автентичност, не му е отдадено нужното внимание в нито един от проектите. А той след Освобождението е бил замислен да бъде порталът на града за всички онези, които идват от Ориента и влизат в столицата на България. Композицията от 4-те фигури на Орлите, носеща точно определена символика на горди охранители на границата, на портала, на моста, вече изобщо не се обхваща с поглед, тя се разпада на съставните си части. Пространството се е превърнало в утилитарен комуникационен възел и древният знаков мост /построен по проект на инж. Иржи/Георги Прошек, инж. Йозеф Прошек и инж. Вацлав Прошек през 1891г, той е вече на 123 години/ вместо да бъде основен акцент на разказа за това място, да бъде възлов пункт на един тематичен културен маршрут, се губи в прекия и преносен смисъл на думата!
Между впрочем, на това място не е взет предвид фактът, нито в заданието, нито в проектите, че ще има нова метростанция, лежаща на третия лъч от метрото, което ще рече, че то ще поема значителен поток от пешеходци.[i]
Няма отделено специално внимание върху силуетите, няма съзнателно търсени места за насочване към панорамни изгледи и красиви гледки, като например към изкачващото се на изток Цариградско шосе или на юг – към Витоша.[ii]
Каналът на Перловска река също има своята интересна история, но тя остава неразказана, не е създадена атмосфера на внушение за значението на тази река за София и за нейните метаморфози във времето.
Перловска река на мястото на днешния Орлов мост и пивоварната фабрика на братя Прошек, около 1880 г. – по
http://izsofia.blogspot.com/2010/04/blog-post.html
Фрагмент от план на София, 1879г.
(За “Историята на мястото” виж още https://zheleva-martins.com/2011/08/12/ )
Няма предвидени информационни стендове или други форми за информация, които да разказват нагледно за легендите и исторически атрактивните места, каквито са например Княжеската пързалка, Княжеските градини – Зоологическа, Ботаническа, Детска; Бирарията на Прошеково пиво, Пепиниерата, Княз Борисовата градина, езерото Ариана, Самоковския мост, Стадион Юнак… всички те, които на практика маркират туристическите маршрути;
Не се забелязва грижа за хора в неравностойно положение – нито маркировка, нито съответно обзавеждане; Зеленината не само не е увеличена, както се изисква по задание, но дори в повечето случаи е намалена, за сметка на плочници и площади, допълнителни филета за коли, изобилие от съоръжения, разположени много гъсто…
ЗОНА 4
По нищо не личи, в нито един от проектите, че пространството на пл. „Ал. Невски” се извисява над централната част на града – това е Софийската тераса. Тя е била най високата от трите тераси върху които е възникнал града. Църквата „Св. София” се е виждала на километри от София, благодарение на това, че е била разположена на този хълм, наречен от Фелиц Каниц Акропола на София. Именно в запазването и подчертаването на релефа се състои една от първите задачи на градостроителя.
Една от най-популярните гледни точки за снимки на дневна и нощна София е от пл. „Народно събрание” към храм паметника Александър Невски.
Оттам е бил замислен и единият от двата главни подхода към този храм и към площада, защото южният вход на църквата е парадният, този, който се отваря при големи религиозни празници – при патронния празник на църквата или при Великден.
Какво става при проектите, включително и при първо-премирания – този подход към площада е стеснен и затворен със зеленина. Обособено и оформено чрез зеленината, разположена в елипса е едно непосредствено пространство около храма, като всички останали сгради са „приглушени” отново със зеленина. Храм-паметникът всячески е подчертан като център на композицията, а останалите сгради, независимо от тяхната културно-историческа ценност са изолирани, за да не кажем неглижирани.
Коментар на идеите от първо премирания проект:
Идея 3: Мачтите ще формират елипсата на пространството около Храм-паметника и ще подчертават Храм-паметника като най-важен елемент, като композиционен център на пространството. Тази линия от мачти, обаче, ще бъде една граница, една психологическа преграда, изолираща останалото пространство, заедно със забележителностите попадащи извън елипсата, дефинирайки го като периферия, подчинена йерархично на центъра. Гората от мачти, освен това, няма да бъде добър декор за фотографиране през деня на това забележително място. Църквата „Св. София”, дала името на града, тук е неглижирана, тя остава в страни, без внимание, в сянката на Храм-паметника. Но, дали нейната аура не трябва да свети с по-силна светлина от тази на пилоните?!
Идея 4: Тази идея не е удачна, защото веднаж възприет Храм паметникът за център на композицията, то той подчинява идейно целият площад; Освен това, героите се величаят, като се свързват семантично с понятията за „горе”, „високо”, “възвишено”, а не с “долу” , още по-малко с ходене по тях, което носи отрицателната конотация – поругаване на паметта им.
Идея 6: Геометричното обвързване на пазара на икони с градинката пред Военния клуб е изкуствена и дори маниерна;
Идея 8: Паметникът на опълченците, разположен на това ново място, ще бъде още по-зле! Той просто е сбъркан кардинално – много е миниатюрен и би стоял добре единствено в интимно пространство, което пък е в противоречие със самата идея на опълченството.[iii]
Ако видя, че има смисъл, ще продължа коментарите си по-нататък…
…………………………………….
[i] Това се отнася не само за Зона 1 – при Орлов мост, но и за Зона 2 – при Паметника на Патриарх Евтимий
[ii]И това се отнася със същата сила за други места, особено за високата тераса на пл.”Храм-паметник Александър Невски”.
[iii]Същото може да се каже и за паметника на Гарибалди на едноименния площад.
February 9, 2014
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: Конкурс за централната градска част на София; Недовършени коментари; · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български