КОМПОЗИЦИЯ И СТИЛ
Ще се опитаме да докажем тезата, че стилът винаги е тясно свързан с композицията. Нещо повече, те взаимно се обуславят. Това ще рече, че определен стил се постига чрез точно определена композиционна система и обратно – специфичната композиционна система поражда съответен стил;
Така че, използването в една или друга степен, в една или друга йерархия, на всяко едно композиционно средство се явява индикатор на съответен стил.
Структурните връзки между елементите на композицията, пренареждането им, акцентирането върху едни, минаването на други композиционни средства на заден план, формират граматиката на един или друг стил.
Същевременно, внушаването на едни или други идеи, настроения, семантични значения на формите, пространствата, декора, става за различните стилове именно чрез едни и същи композиционни алгоритми, що се отнася до различните изкуства, в това число архитектурата и дизайна.
Нека си припомним определението на понятието за композиция:
КОМПОЗИЦИЯТА – (лат. compositio) – е съставяне, съединяване; съчленяване, свързване в една общност. Това е изграждане на единна структура на художественото произведение, разполагане, съчетаване и взаимовръзка на неговите части, обусловени от идейния замисъл и предназначението на произведението. В архитектурата и дизайна – това са свързани елементи, форми и пространства в единноцяло, като се цели изразяване, внушаване на определено смислово съдържание, идеи и емоции.
СТИЛЪТ пък епостигната общност в образната система, чрез средствата за изразяване, творческите методи, чрез композицията. Всички те се обуславят от единството на идейно-художественото съдържание.
Стилът се налага върху начина на живот и цялата образна система на средата, на изкуството, архитектурата, интериора, обзавеждането, декора…
Преследва се следният идеал – интериорът да съответства по стил на стила и екстериора на сградата, а същевременно стилно единни с интериора трябва да са и мебелите, и целият предметен свят вътре в него – от електрическия ключ – до текстила и сервизите, съдовете, мебелния обков и т.н.
Стилното съгласуване и единение става на базата на композицията.
Ако се направи целенасочен преглед на исторически обособилите се стилове, ще се забележи, че всеки един се отличава от другия именно по:
– композиционната си система, като цяло;
– по йерархията на използваните композиционни средства;
– по емоционалната настройка и характера на психо-възприятията, които се преследват;
– А за архитектурата и интериора спецификите се изразяват преди всичко в особеностите на граматиката на пространствата и формите.
Ще направим един бърз анализ от тази гледна точка на няколко стила.
БАРОКЪТ, едно от главнитестилови направления в европейската и американската култураот края наXVI доXVIII век, се характеризира със следните стилистики:
– Емоционални внушения: грандиозност, пищност, динамика, патетична приповдигнатост, драматизъм, напрежение, интензивност на чувствата;
– Композиционни особености:пристрастие към ефектни зрелища; съвместване на илюзорното и реалното, използване на силни контрасти, търсени при мащабите, ритъма, материалите, фактурите, светлината и сенките.
– За синтаксиса на архитектурата е характерен: пространствен размах, навлизане на движението по централни оси, превръщането на кръга в елипса, пластика и динамика на стените, криволинейни, конвексни и конкавни форми; въвеждане на спиралата като форма, протекаемост и обтекаемост, слятост на формите;
– Специално за интериора са специфични: капризна усложненост, закръглени ъгли, обилие на огледала, на позлата, разписани тавани протичащи в небесни ширини; подчертана театралност; барелефи, скулптури, пищен декор;
Особено ясно се чете взаимовръзката между стила и композицията при стила модерн, по известен у нас като СЕЦЕСИОН.
Модернът (от френски moderne – нов, съвремен), или сецесионът /от sezession – отделяне, скъсване), е стилово направление в изкуствата от края на ХІХ и началото на ХХ век. Среща се още като стил “ар нуво” /ArtNouveau – ново изкуство/, “югендстил” /Jugendstil – стил на младите/, “либерти” /StyleLiberty/, ModernStyleFloreale, Modernismo, TiffanyStyle и др.
Със своя универсален художествен ред стилът обхваща всички разнообразни прояви на човешкия живот в края на ХІХ и началото на ХХ век – от монументалната архитектура, живописта, скулптурата, до всички видове приложни изкуства. Прониква в литературата, театъра, танца, музиката, завладява модата на обличане, прическите и даже дава отражение на жестовете и формите на общуване между хората. С други думи той става език в истинския, а не преносен смисъл на тази дума.
В основата на стила Сецесион стои тезисът, съгласно който формата в изкуството е особено важна, тя дори е по-важна и от съдържанието; всяко, даже най-прозаичното съдържание може да бъде представено във високо-художествена форма. Източник на тази нова форма са природата и жената – именно те са ръководство за действие и източник на вдъхновение.
Емоционалните внушения, които са свойствени за стила, са: изисканост, изтънченост, одухотвореност, изменчивост, експресивност, романтика, любов, нежност, ефирност, нега, тъга, носталгия, мечтателност, блян, възвишеност, божественост, непостижимост, опиянение, въодушевеност, патетика, и т.н..
Оттук следва определен избор на средствата и методите на композицията: така например, цветовете, които се използват във всички изкуства при сецесиона, са меки, приглушени, бледи, пепелно-опушени, като например сребристо-сиви, люлякови, сиво-гълъбови, нежно розови, блатисто-зеленикави и т.н.; линиите – плавни, сложни, обтекаеми; формите са природни, с неопределени, вяли и обтекаеми очертания; символите, които се използват са причудливи, маниерни; мотивите са природни –растителни, като това са например цветя – ириси, макове, лилии, блатни растения с дълги, провлачени стъбла, водорасли; или животински, като морски раковини, насекоми и други органични природни форми; прилага се и геометричен орнамент, като вълни, меандри, но в специфични рисунъци.
Този стил се характеризира главно с вълнистите криви линии, които изразяват динамика в равнината; движенията са спокойни, леко протичащи; при формите преобладават несиметричните, като всички формообразуващи елементи – листата, цветята, стволовете, стъблата, контурите на човешкото тяло и т.н. са с присъщата им асиметрия.
Стилът е тясно свързан със символизма – символизмът е неговата поетика, неговата естетико –художествена основа. Или може да се каже обратното – символизмът намира в сецесиона пластичната реализация на идеите си.
Всички произведения на сецесиона са плод на комерсиалните цели и творчеството. Елитарният стил, постигнат от артиста, се поставя на конвейера на производството, отива във фабриките, за да стане достъпен за всеки, защото общодостъпността на красотата е лозунгът на времето, основна теза, която пронизва открай докрай всички изкуства.
В архитектурата сецесионът преодолява битуващото по време на еклектиката противопоставяне на ползата и красотата. За сецесиона става характерно утвърждаването на ансамбъла като водеща цел в архитектурата и интериора. – всичко в едно здание трябва да е обвързано в единен художествен ансамбъл. Често дори всичко се прави по проектите на един и същи архитект или художник.
Появилите се през ХІХ век нови строителни материали, преди всичко металът и стъклото, бетонът и железобетонът, раждат нови конструкции. Това са металният скелет, прилаган като се започне от чугунените мостове, изложбените съоръжения и ж.п.гарите, и се стигне до многоетажните магазини, и други обществени сгради. Овладяването формалните качества на новите материали резултира в пластичните решения както на конструктивните , така и на оградните и декоративни елементи.
За граматиката на стила е характерен принципът за формообразуване «отвътре навън», свободно асиметрично построяване на плана и обема; чисто декоративна функция на декора, независимо от вътрешното пространство.
Представителите на стила в архитектурата (А. ван де Велде и Виктор Орта в Белгия, Й. Олбрихт иХофман, в Австрия, П.Беренц и О.Вагнер – Германия; Х.Берлаге в Холандия, А. Гауди и Доменик Монтанер в Испания, Е.Гимар и А.Соваж – Франция, Ч. Р. Макинтош в Шотландия, Ф. О. Шехтел в Россия и др.) използват нови технико-конструктивни средства за прилагане на нова пространствена граматика – въвеждат свободната планировка, която е сама по себе си е един своеобразен “декор” на необичайни, подчертано индивидуализирани сгради, чиито елементи са подчинени на единен орнаментален ритъм и образно-символичен замисъл.
Фасадите на сградите на сецесиона притежават отново същата динамичност и обтекаемост на формите, достигащи до скулптурност и напомнящи на органични природни явления. Орнаменталността не е само декор – тя е същността на новото изкуство. Фасадите са изградени композиционно на основата на силната пластика, пропита със символика и метафоричност. Така сецесионът в архитектурата ражда остро експресивни, оригинални, запомнящи се образни решения.
За живописта на сецесиона е характерно съчетаването на декоративната условност на орнаментирания фон и натуралистичната осезателност на отделни детайли и фигури, силуетност, големи цветови плоскости, тънко нюансирана монохромия.(Между представителите художници на сецесиона най-голяма популярност са придобили Густав Климт /Австрия/, Морис Дени /Франция/ Фернанд Кнопф /Белгия/, Едуард Мунк /Норвегия/, Михаил Врубел /Русия/ и други.)
Целта на архитекта, художника, скулптора е създаването на синтетично цялостно произведение на изкуството. Сецесионът цели да внедри изкуството в частния живот на човека, в интериора и предметния свят, който го обкръжава.
Сецесионът внася в дизайна на интериора принципно нови декоративни елементи, като им отдава предпочитание пред конструктивните. Голямо внимание се отделя отново на растителния декор, на ритъма на гъвкавите обтекаеми контури, линии и форми; Наред с плоския гипсов орнамент се прилага стенопис, правят се фризове, нанесени с трафарети. Използват се като мотиви женски фигури с развети коси и дрехи с извити линии, стилизирани цветя, птици и насекоми; Активно се внася керамиката, майоликата, стъклените витражи, кованото желязо и др
Мебелите се характеризират с извивки, смесени с растителни форми, женски маски с дълги разпуснати коси. Използват се екзотични видове дърво за направата им. Тоновете на мебелите са светло-жълти, естествени или светло-зелени. Лак не се употребява, дървото се обработва с восък. (Прочути майстори на интериора и мебелите при сецесиона са: Луи Мажорел и Емил Гале, Франция; Ричард Римершмид, Германия, Густав Буви и Хенри ван де Велде, Белгия, Тонет и Коломан Мозер, Австрия, и др)
Може да се каже, че стилът сецесион, както при интериора, така и в предметния свят, носи отново поетиката на символизма, на гъвкавите обтекаеми линии, стилизирания растителен рисунък в орнамента; на обвързаността на всички елементи участващи в интериора – мебел, декоративни елементи и предмети от керамика, метал, текстил, порцелан, стъкло, сребро, полу-скъпоценни камъни, тъй като това е основен принцип за стила.
Най-накрая, следва да споменем, че всички творци – архитекти, художници, скулптори, мебелисти, и т.н., макар и изработили свои лични стилове, макар и от различни националности, се обединяват в едно русло. Обединяването става благодарение на общите идеи, общата сугестия, общите внушения, които правят, чрез своето изкуство, чрез специфичните за общия стил сецесион композиционни методи и средства. Именно благодарение на това единение този стил се проявява като космополитен и завладява всички страни, включително и нашата.
В заключение ще кажем, че от този момент нататък това се отнася за всички следващи стилове и течения до наши дни.
Сега да се върнем към въпросите за отношението между стила и композицията и да разгледаме кои са факторите, които основно влияят за формирането на стила; кои са двигателите на промените и на стиловите смени. Ще демонстрираме върху историческите примери на рационализма.
РАЦИОНАЛИЗМЪТ е стилово движение в архитектурата от началото на ХХ век, което издига идеята за единство на архитектурната форма, конструкцията и функционално-обусловената пространствена структура. Рационализмът идва на смяна на еклектиката и на сецесиона. Трябва да се каже, че още най-значителните майстори на стила – Вагнер, Олбрихт, Макинтош, Съливан вече носят в произведенията си противоречието между декоративност и рационалност. След войните сецесионът навлиза в своята последна конструктивистка фаза. Постепенно главното внимание във фасадата се прехвърля от декоративната върху конструктивната изразност. Акцентира се върху изявата на основните конструктивни елементи, пропорциите на фасадните плоскости, прозоречните отвори, набелязва се стремеж към простота и икономия на естетическите и композиционни средства, към композиционна изява на предназначението на сградите и особеностите на материалите от които са построени.
Всъщност, след световната война, довела до разрушаването на много градове, до принудителна урбанизация, миграция от селата в градовете и безпрецедентна жилищна криза, социалната обстановка е драстично променена, в сравнение с тази до войната. Пред правителствата и градските власти стоят задачи за бързо възстановяване на градовете, за спешно задоволяване на населението с икономични жилища. Задоволяването на потребностите на средните и низши слоеве от населението от евтини жилища, мебели и стоки на бита става първостепенна и неотложна задача. Именно това са причините, които извикват на сцената рационалното движение в архитектурата и дизайна.
Едно от направленията в руслото на рационализма е ФУНКЦИОНАЛИЗМЪТ, изискващ строго съответствие на формата и на конструкцията, по отношение на протичащите производствени и битови процеси – функциите, а другото е КОНСТРУКТИВИЗМЪТ – това е стил в който се преследва рационално и естетическо отношение към конструкцията.
Естетически код на функционализма става функцията – появява се принципът “всичко което функционира добре е красиво”, в друг вариант – “формата следва функцията”. Още по-драстично е отхвърлянето на орнамента и декора – появява се лозунгът издигнат от Адолф Лоос – “орнаментът е престъпление”. Оттук нататък изборът от композиционните средства е направен в полза на изразяване чрез пуритански език, езикът на пропорциите, мащаба, масите, и цветовете.
Естетически код на функционализма става функцията – появява се принципът
“всичко което функционира добре е красиво”, в друг вариант – “формата следва функцията”. Още по-драстично е отхвърлянето на орнамента и декора – появява се лозунгът издигнат от Адолф Лоос – “орнаментът е престъпление”. Оттук нататък изборът от композиционните средства е направен в полза на изразяване чрез пуритански език, езикът на пропорциите, мащаба, масите, и цветовете.
А естетически код на конструктивизма става конструкцията – формата се гради върху естетизираната конструкция. Това е когато основни изразни средства са структурата, носещите и носени елементи – плоскости, стени, колони.
И отново индивидуалните стилове се вливат в школи – школата на Де Стийл, на ВХУТЕМАС, на Баухаус; на националните школи – чикагска, японска, скандинавска, бразилска и т.н., макар че общо се формира така нареченото Mодерно движение или Модернизъм, пренесло идеите си през целия ХХ век – та до наши дни.
Обобщено може да се каже, че двигателите в стиловите смени са вътрешни – когато стилът изчерпва своя формално-композиционен потенциал и външни – продиктувани от водещите социално-икономически или технологични промени.
А КОИ СА ВОДЕЩИТЕ ГЛОБАЛНИ СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ ДИКТУВАЩИ КОМПОЗИЦИОННАТА И СТИЛОВА ХАРАКТЕРИСТИКА НА НАШЕТО ВРЕМЕ?
November 24, 2013
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: стилът тясно свързан с композицията; БАРОК И КОМПОЗИЦИЯ; СЕЦЕСИОН И КОМПОЗИЦИЯ;МОДЕРНИЗЪМ;функционализъм; конструктивизъм; · Posted in: Други, За студентите, Лекционни курсове, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии