ПАРАМЕТРИЗМЪТ КАТО СТИЛ – МАНИФЕСТ НА ПАРАМЕТРИЗМА

Патрик Шумахер, Лондон, 2008

(Patrik Schumacher – е партньор на Zaha Hadid Architects. Учи философия и архитектура в Бон, Щутгарт и Лондон, получил е докторска степен в Института за културология при Университета в Клагенфурт. Той е гостуващ професор в Университета за приложни изкуства във Виена, и университетски преподавател в Университета в Инсбрук – Д.Ж.)

Представен и обсъден от Dark Side Club[1], на 11– то биенале на архитектурата, Венеция 2008.

Ние непрекъснато преследваме параметричната парадигма на дизайна, по целия ни път, прониквайки във всички кътчета на дисциплината: систематичност, адаптивни вариации, непрекъсната диференциация (а не само разнообразие), и динамична параметрична конфигурация, всичко това се отнася до всички дизайнерски задачи – от градоустройството – до нивото на строителния детайл, интериорното обзавеждане и света на продуктовия дизайн.

Архитектурата се намира в средата на един постоянен цикъл на иновативна адаптация – на новости в дисциплината и адаптиране на архитектурната и градска среда към социално-икономическата ера на пост-фордизма. (Постфордизъм (Post–Fordism) в класическото капиталистическо производство е икономическа форма на постиндустриалното общество, която в западните индустриални държави, заменя фордизма. Фордизъм се нарича формата на производство, характерна за периода след Първата Световна Война. Названието произхожда от името на откривателя на конвейера в автомобилната индустрия, Henry Ford– Д.Ж.) Масовото общество, което се характеризира с един почти универсален стандарт на потребление, се развива като хетерогенно общество на мнозинството.

Съвременната авангардна архитектура се занимава с търсенето на повишено ниво на артикулирана сложност, чрез новости в методите си, на базата на параметрични системи на дизайна. Съвременният архитектурен стил, който е постигнал широко разпространена хегемония в средите на съвременния архитектурен авангард, може най-добре да бъде разбран като една изследователска програма, базирана върху параметричната парадигма. Ние предлагаме този стил да се нарича: Параметризъм / Parametricism.

Ключовите въпроси, към които авангардната архитектура и урбанизъм трябва да се насочат, могат да бъдат обобщени в следния лозунг: организиране и артикулиране на нарасналата сложност на пост-фордиското общество. Задачата е да се разработи архитектурен и градски репертоар, който е насочен към създаване на сложни, полицентрични градски и архитектурни области–полета, които се състоят от гъсти и непрекъснато диференциращи се пластове.

Параметризмът е новият велик стил след Модернизма. Постмодернизмът и Деконструктивизмът са преходни епизоди, които поставиха началото на тази нова, дългосрочна вълна на изследвания и иновации.

Авангардните стилове може да се интерпретират и оценяват по аналогия с новите научни парадигми, давайки нова концептуална рамка, и формулирайки нови цели, методи и ценности. По този начин се установява една нова посока за съгласуване на изследователската работа.[2] Моята теза е съответно: Стиловете са дизайнерски изследователски програми.[3]

Иновациите в архитектурата продължават чрез развитието на така разбираните стилове. Това предполага редуване на периоди на натрупване и напредък в рамките на един стил, и революционни периоди на преход между стиловете. Стиловете представляват цикли на иновации, на събиране усилията на отделните дизайнерски проучвания в едно колективното начинание. Стабилната самоидентификация е тук, доколкото е необходимо предварително условие за еволюцията, така както е в случая с органичния живот. За шанса на крайния успех е от решаващо значение отстояването на новите принципи пред лицето на трудностите. Тази упоритост изобилно се проявява в рамките на съвременния авангард – може от време на време да се прояви и като догматично упорство. Например, упоритото настояване за решаване на всичко с единична сгъваема повърхност – проект по проект, бавно завинтвайки правдоподобното с неправдоподобното – това може да се сравни с Нютоновото настояване да се обясни всичко – от планетите до атомите – с оглед на едни и същи принципи. “Теорията на Нютон за гравитацията, Теорията на относителността на Айнщайн, Квантовата механика, Марксизмът, Фройдизмът, всички те са изследователски програми, всяка е с упорито защитавано характерно твърдо ядро, … всяка е с нейната прецизна техника за решаване на проблеми. Всяка една от тях, на всеки етап от своето развитие, има нерешени проблеми и хаотични аномалии. Всички теории, в този смисъл, се раждат опровергани и умират опровергани.”[4] Същото може да се каже и за стиловете: Всеки стил си има твърдо ядро от принципи и характерен начин за решаване на дизайнерските задачи. Архитектурният авангард произвежда манифести: парадигматични експозиции на уникалния потенциал на новия стил, а не сгради, които са балансирани, за да функционират във всяко едно отношение. Не може да има нито проверка, нито окончателното отхвърляне, само въз основа на построените резултати.[5]

Програмата/стилът се състои от методологически правила: някои от тях ни казват какви пътища на изследване да се избягват (наричаме ги отрицателни евристики), а други – какви пътища да се следват (положителни евристики). Негативните евристики формулират ограниченията, които предпазват от рецидив към стари модели, които не са в пълно съответствие с ядрото, а положителните евристики предлагат ръководни принципи и предпочитани техники, които позволяват работата бързо да напредне в дадена посока. Определящите евристики на параметризма намират пълно отражение в табутата и догмите на съвременната авангард- дизайнерска култура:

Отрицателни евристики: избягвайте познатите типологии, избягвайте платоновите/ херметичните обекти, избягвайте ясно очертаните зони/територии, избягвайте повторението, избягвайте правите линии, избягвайте правия ъгъл, избягвайте ъглите, … и най-важното: да не добавяте или изваждате без сложни интер-артикулации.
Положителни евристики: интер–артикулирайте, хибридизирайте, кръстосвайте, морфирайте (от morph – Д.Ж.), разпростирайте, деформирайте, итерирайте (от матем.термин итерация – повторение-Д.Ж.), използвайте сплайни (от матем.термин – сплайн-Д.Ж.), NURBS (Абревиатура на – Non–UniformRationalB–Spline– математическото представяне на 3-измерен обект. Повечето CAD / CAM приложения поддържат NURBS, които могат да бъдат използвани за представяне на аналитични форми, като конуси, както и свободни форми, като купето на лека кола например – В: http://www.webopedia.com/TERM/N/NURBS.html),използвайте генеративни компоненти, скриптове, а не модели, …

Параметризмът е зрял стил. Това, че парадигмата на параметризма е всепроникваща в съвременната архитектура и дизайн, е очевидно от доста време. Говори се за версии, итерация и масово персонализиране и т.н. от доста време в дискурса на архитектурния авангард.

Основният стремеж, излязъл на преден план в тази тенденция, вече е формулиран в началото на 1990-те години с ключовото мото “непрекъсната диференциация”.[6] От тогава тя е широко разпространена, дори доминиращото разпространение на тази тенденция води до комулативно натрупване на виртуозност, висока резолюция и усъвършенстване вътре в нея. Това развитие е било улеснено от съпътстващото развитие на проектантския инструментариум на параметризма и скриптовете/сценариите – Д.Ж./, които позволяват точно формулиране и изпълнение на сложни зависимости между елементите и подсистемите. Споделените понятия, компютърни техники, формообразуващи репертоари, и тектоничната логика, които характеризират тази дейност, кристализират в нова, солидна, доминираща парадигма за архитектурата. Една от най-широко разпространените съвременните техники включва заселващи модулирани повърхности с адаптивни компоненти.

Компонентите може да бъдат изградени от множество елементи, ограничени/ кохерентни от асоциативни връзки, така че цялостният компонент да може чувствително да се адаптира към различни местни условия. Тъй като те се пренасят, заселват диференцирана повърхност, тяхното адаптиране би трябвало да подчертава и засилва тази диференциация. Тази връзка, между основната съставна част и различните инстанции (Инстанция – термин от компютърните науки; Например, в обектно-ориентираното програмиране (ООП), това е специална реализация на всеки обект. Един обект може да се променя по много начини. Всеки реализиран вариант на този обект е инстанция. Създаването на реализиран модел се казва инстанция.- Д.Ж.) в различните точки на внасянето им в “определена околна среда”, е аналогична на начина, по който един гено-тип може да произведе диференцирно население от фено-типове, в отговор на различните условия на околната среда.(Генотип – генетичният състав на клетка, организъм, или индивид, обикновено с препратка към специфична характеристика в процес на разглеждане.Генотип това е конкретната генетична идентичност на даден организъм, която е невидима навън. т.е. това е конкретната конституция на неговото ДНК. Генотип–това е съвкупността от гени на даден организъм, която, за разлика от понятието генофонд, характеризира индивида, а не вида. Фенотип– комбинация от качествени характеристики или черти на един организъм , като например неговата морфология, развитие, биохимични или физиологични свойства, поведение…Фенотиповете са резултат на експресията на гените на организма, както и влиянието на факторите на околната среда и взаимодействието между тях.Фенотипът се формира на базата на генотипа, опосредствано от редица фактори на околната среда. Фенотипът е съвкупност от външни и вътрешни признаци на организма, придобити в резултат на онтогенеза – индивидуалното развитие.- Д.Ж.)

На сегашния етап развитието в рамките на параметризма се отнася в еднаква степен и за непрекъснатото развитие на съпътстващите компютърни технологии, като това се дължи на предоставените условия за реализация на дизайнерските уникални, формални и организационни възможности.

Параметризмът може да съществува само чрез сложни параметрични техники. Накрая, авангардни компютърни технологии за дизайна, като скриптовете (в Mel-скрипт или Rhino-скрипт) и параметричното моделиране (например с техника за GC или DP) се превръщат в широко разпространена реалност. Днес е невъзможно да се конкурираш на съвременната авангардна сцена без овладяването на тези техники.

Параметризмът произлиза от творческото използване на параметричните системи за проектиране, с оглед на артикулирането на все по-сложни социални процеси и институции.
Но параметричните инструменти за проектиране сами по себе си не могат да обяснят този драстичен стилов преход от Модернизъм към Параметризъм. Това се доказва от факта, че архитектите на късния модернизъм използват параметричния инструментариум по начини, които водят до поддържането на естетиката на модернизма, т.е. използването на параметричното моделиране така, че да се абсорбира, претопи незабелязано сложността. Нашата параметрична чувствителност тегли в обратната посока и се стреми към максимално акцентиране върху видимата диференциация.

Това е смисълът на организираната (закономерна) сложност, която възприема параметричните произведения на природните системи, където всички форми са резултат от законосъобразно взаимодействащи сили.

Точно като природните системи, параметричните композиции са толкова силно интегрирани, че не могат да бъдат лесно разградими, декомпозирани в самостоятелни подсистеми – това е основната разлика, в сравнение с парадигмата на дизайна на Модернизма – тази на ясното разделяне на функционални подсистеми.

Тук могат да бъдат предложени следните пет програми, за да се инжектират нови аспекти в параметричната парадигма и да се допринесе за бъдещото развитие на параметризма:

1. Интер-артикулация на подсистеми:

Стремежът е да се премине от една система на диференциация – например група/рояк (Рояк, ято, пасаж – термин от синергетиката, теорията за самоорганизация в природата – Д.Ж.)

от фасадни елементи – до сценария/скрипта съчетание на повтарящи се подсистеми – опаковка, структура, вътрешно подразделение, навигация от кухини. Диференциацията на всяка една система е свързана с различията в други системи.

2. Параметричен акцент:

Стремежът е да се подобри цялостното усещане за органична интеграция чрез сложни зависимости, които вместо да компенсират, благоприятстват и подсилват отклонението от нормата, или подобряват адаптацията. Например, когато генеративните елементи изпълнят повърхността с фина кривина на модулацията, закономерно съответстващият компонент би трябвало да засилва и разширява първоначалната диференциация. Това може да включва съзнателното създаване и подчертаване на прагове или ексцентричности. По този начин може да се постигне много по-богата артикулация и може да бъде осигурена по-ориентираща визуална информация.

3. Параметрична конфигурация:[7]

Ние предлагаме сложните конфигурации, които имат множество латентни показания, да могат да се конструират като параметричен модел. Параметричният модел може да се настрои така, че променливите да са изключително гещалт–чувствителни. Параметричните вариации задействат гещалт–катастрофи, т.е. количествената промяна на тези параметри предизвика качествени промени при възприемане организацията на конфигурацията. Тази представа за параметрична конфигурация предполага разширяване във видовете параметри, разгледани в рамките на параметричния дизайн. Освен обичайните геометрични параметри на самия обект, на околните параметри (променливи светлини) и на наблюдаващите параметри (променливи камери), всички тези параметри трябва да се разгледат и като интегрирани в параметрична система.

4. Параметрична чувствителност[8]:

Ние предлагаме градските и архитектурни (вътрешни) среди-пространства, да могат да се проектират с вграден кинетичен капацитет, който да позволява на тези среди да се пре-конфигурират и адаптират в отговор на разпространените модели на употреба. Оперативното прилагане на съществуващи модели произвежда параметрите, които движат кинетичния процес на адаптация. Комулативната регистрация на използваните модели води до полу-постоянни морфологични трансформации. Застроената среда придобива чувствителност през различните периоди от време.

5. Параметричен урбанизъм:[9]

Предполага се, че градските струпвания описват едно групово формообразуване от типа ято или пасаж от много сгради. Тези сгради формират непрекъснато изменящо се поле, чрез което законни континюалности хармонизират колектора от сгради. Параметричният урбанизъм предполага, че системната модулация на морфологията на сградите произвежда мощни градски ефекти и улеснява пространствената ориентация. Параметричният урбанизъм може да включва параметричен акцент, параметрична конфигурация и параметрична чувствителност.

Модернизмът се основава на концепцията за пространство. Параметризмът диференцира полета. Полетата са пълни, те сякаш са изпълнени с течна среда. Може да си мислим за течности в движение, структурирани от излъчваните вълни, ламинални потоци, спираловидни движения и въртопи. Ята/рояци/пасажи също така служат като парадигматични аналози за поле-концепцията. Бихме искали да се мисли за пасажи от сгради, които плават през пейзажа. Или можем да мислим за големи непрекъснати интериори като отворени офис-пейзажи или големи изложбени зали от вида, използван при търговските изложения. Такива интериори са визуално безкрайно дълбоки и съдържат различни групи/ята/пасажи от мебели, съединени с динамични пасажи от човешки тела. Тук няма никакви платонови, дискретни фигури с отчетливи очертания. В рамките на полето имат значение само качествата на глобалното и регионално поле: отклонения, дрейф, градиенти, а може дори и забележителни сингулярности/необичайности, като излъчващи центрове. Деформацията вече не се посочва като разстройване на реда, а като закономерно вписване на информация. Ориентацията в комплекса, в законно диференцираното поле се предоставя от навигацията по векторите на трансформация. При съвременното състояние пристигането в голям град за първи път, без предварителна договореност за хотел, без карта, може да провокира именно такъв вид навигация в полето/областта. Представете си, че няма повече забележителности, към които да се придържаш, няма оси, които да се следват и няма повече пресичане на границите. Съвременната архитектура има за цел да изгради нова логика – логиката на полето – това съоръжение трябва да организира и артикулира ново ниво на динамика и сложност на съвременното общество.

Мебелният и продуктов дизайн изцяло участват в дневния ред на параметризма, който преследваме. Ние разглеждаме мебелите не като изолирани обекти, а като предварително формираща пространството субстанция. Нашите дизайнерски усилия е необходимо да обхващат областите на интериорния дизайн, дизайна на мебели, а дори и продуктовия дизайн. Ние можем да оркестрираме всички тези регистри за придвижване напред в разработването на интегрирани светове. Нашата работа при вътрешното обзавеждане като динамични образувания- групи, пасажи, рояци, или понякога като непрекъсната повърхност/ течна маса, е насочена към детайлното развитие на непрекъснато диференцираните полета, описани по-горе.

ЗАБЕЛЕЖКИ:

[i]The Dark Side Club е критичен салон, иницииран и организиран от Робърт Уайт, така че да съвпадне с Архитектурното биенале. Три последователни събития са определени като критичен салон за обсъждане на някои от темите, така както AaronBetsky е постановил за биеналето през 2008 година. Поканени са трима куратора – всеки трябва да внесе предложение за разискване: Патрик Шумахер (Patrik Schumacher, Dr.-Phil, Dipl–Ing, Architect, RIBA, ARB. Partner at Zaha Hadid Architects (ZHA) Co-director AA Design Research Lab (AADRL)); ГрегЛин (Greg Lynn, Professor at the University of Applied Arts in Vienna) и Грегор Ейшингер (Gregor Eichinger, Professor of Architecture and Design, ETH Zürich). Всеки от поканените млади архитекти и мислители е приканен свободно да спори за посоката на развитие на архитектурата.

Първата сесия – с куратор Патрик Шумахер, е озаглавена: Параметризмът като Нов Стил. Представени са следните 8 архитектурни студия: MAD, f–u–r(кожа), UFO, PlasmaStudio, Minimaforms, Aranda/ Lasch, AltNResearch+ Design, МЗ. Джеф Кипнис (Jeff Kipnis -архитектурен критик, теоретик,дизайнер , издател) действа като модератор.

[2]Това тълкуване на стиловете е валидно само по отношение на авангардната фаза на всеки стил.

[3]Важно е да се прави разлика между научноизследователските програми в буквалния смисъл на институционалните планове за изследователска дейност, от мета-научната концепция за изследователски програми, която е въведена във философията на науката: тя цели нови изследователски традиции, които са насочени от една нова фундаментална теоретична рамка. Точно тази е концепцията, която се използва тук за преосмисляне на понятието за стил. Виж: Имре Лакатош, Методологията на научно-изследователските програми, Cambridge 1978 (Imre Lakatos, The Methodology of Scientific Research Programmes, Cambridge 1978)

[4] Lakatos Imre, The Methodology of Scientific Research Programmes, Cambridge 1978, р.5

[5] Окончателното изчисляване се извършва по-късно, на арената на масовото признание, което само косвено се използва обратно в централната, дискурсивна арена на дисциплината.

[6]Идеята на този ключов девиз идва от Грег Лин (Greg Lynn) и Джеф Кипнис (Jeff Kipnis)

[7]“Параметрична конфигурация” – понятието е включено в нашия учебен курс в Университета в Йейл и в Университета за приложни изкуства, Виена. То се обяснява също и в моето студио в AADRL (Architectural Association (AA) Design Research Laboratory – Д.Ж.)

[8] „Параметрична чувствителност” е понятие, което лежи в основата на нашата 3 годишна дизайнерска изследователска програма “отзивчиви среди” в AADRL в Лондон 2001-2004

[9] “Параметричен урбанизъм” е заглавието на нашия наскоро завършен дизайнерски изследователски цикъл в AADRL, 2005-2008.

Превод от английски език: д-р.арх.Д.Желева-МартинсИзточник на текста:

http://www.patrikschumacher.com/Texts/Parametricism%20as%20Style.htm