ЛЕЛЯ ЕКСАПЕТ
Посвещавам на моите арменски приятели
Голяма къща, двуетажна,
в стил сецесион.
Била е на персона важна,
но става… пансион.
Веранда с чудни парапети –
ефирни в панделки букети.
Със оберлихт салон,
плафон рисуван –
свят бленуван
и в нежни цветове,
цветя, гирлянди, херувими,
копринено небе…
Така във тази комуналка
се чувствах аз принцеса малка,
безгрижна, в обща беднота,
но пълна с красота.
Ала света описан тук
си спомням аз по повод друг.
Ще става дума занапред
за леля Ексапет.
¨¨¨
Живееше на първия етаж
с мъжа си и децата пет.
Веднаж тя ни повика на обед –
деца от цялата махла.
Насядахме край кръгла калайдисана тава,
да ни гощава със арменска трахана.
И след като изядохме докрай
пред всеки що бе неговия пай,
започна леля Ексапет
да пее песни с тъжен тон и ред.
До днес аз помня образи трагични,
тревожни хора, гледки драматични,
на кораби претъпкани на кея,
на бездната, която долу зее,
със посинели трупове в морето,
на тези, неуспели да се доберат
до своето спасение,
на близките им, дето няма да ги погребат,
прокудени в незнайно заточение,
на викащи във ужас от раздялата,
на виещите корабни сирени…
опашки чакащи смирени
да теглят жребия на своя бъдещ път…
Дали ще случат, ще ли извървят
или ще срещнат ново заколение,
проклятие за цели поколения?
Така разказа леля Ексапет
за онзи ужас, онзи турски гнет,
за онзи тъй наречен геноцид,
що ний видяхме в най-оголен вид!
Ридаехме окаяни и жалки,
с изплашени и страдащи лица,
и нищо, че сме били толкоз малки,
усещахме живота и смъртта.
Така тогава леля Ексапет
успя да ни направи съпричастни
към своята трагическа съдба.
Ний малките деца разбрахме
какво е родина, какво – човещина.
Разбрахме що е състрадание,
Разбрахме туй, което свързва
в едно човешките създания…
¨¨¨
И от тогаз, от този ден
останало е нещо в мен –
арменците аз чувствам родни, близки,
във всеки виждам леля Ексапет.
Разказах този спомен детски,
превърнал се в урок заклет.
27. 6. 2012
April 24, 2013
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: арменци; геноцид; поезия-лична · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български