АВТОРЪТ НА ПЪРВИЯ ПЛАН НА СОФИЯ 1879-1881г.

Николай Николаевич Копыткин (1853-1912 гг.) има висше инженерно образование – завършил е Институт за строителни инженери на пътища и комуникации «Император Александър І» («Институт инженеров путей сообщения «Императора Александра І») през  1876г. [i]

Това е висш инженерно-строителен институт, чийто наследник е днешният Петербурски държавен университет за пътни комуникации». Институтът е създаден през 1809 година.[ii] «Към средата на ХІХ век той става едно от най-големите висши учебни заведения на Русия. Зад неговите стени  се създават основите на транспортната наука, установява се системата на руското инженерно-строително образование. През 1864г. в съответствие с новото положение за Института  той се обявява за гражданско висше учебно заведение от първи разряд, с петгодишен срок на обучение и започва да се нарича Институт за инженери по пътни съобщения [iii]

След Освобождението на България, само три години след завършване на образованието си, на 26 годишна възраст, от 1879 г. «тоя млад руски инженер е директор на железниците[iv]  и обществените строежи, пише Симеон Радев.

Според Иречек, под ръководството на същия руски инженер Копиткин, directeur des travaux publics, се проектира новия план на град София.[v]  Този план, наречен от Иречек „Планът на Копиткин” е приет на 3 януарий 1880г.[vi] Инженер Копиткин е автор и на плана на гр.Русе от 1878 г. А което е още по-важно – под негово ръководство се разработват и първите „Правила за строеж на частни сгради в градовете на Българското княжество”[vii], които  по същество представляват първият законодателен акт,  регламентиращ градоустройствената материя в Княжество България.[viii]

След участието си в руско-турската война 1877-1878г. и завръщането си в Русия, при руския император Николай Николай II Александрович, Копиткин става гофмейстер[ix], генерал, началник на царските влакове[x], началник и пръв инспектор при инспекцията на императорските влакове[xi]; 

[i] http://fai.org.ru/timeline/MIG/1896.html – “Большое участие в упорядочении функционирования Императорских поездов принял первый Инспектор Императорских поездов, выпускник Института Инженеров Путей Сообщения 1876 года выпуска Николай Николаевич Копыткин (1853-1912 гг.)

[ii] За историята на института виж: Инженер С.М.Житков, „Институт инженеров путей сообщения Императора Александра І. Исторический очерк.” С.Петербург, Типография Министерства Путей Сообщения, 1899 . 

[iii] „И уже к середине XIX в. Институт стал одним из крупнейших высших учебных заведений России. В его стенах создавались основы транспортной науки, складывалась система русского инженерно-строительного образования

В 1864 г. в соответствии с новым Положением об Институте он объявлялся гражданским высшим учебным заведением первого разряда с пятилетним сроком обучения и стал именоваться Институтом инженеров путей сообщения” – В:  Петербургский государственный университет путей сообщения, ИСТОРИЯ УНИВЕРСИТЕТА XIX ВЕК – http://www.pgups.ru/portal/page/portal/group_for_pgups/history

През 1844г. се въвежда специално образование – на инженери и на архитекти; освен френски и руски се изучават още немски и английски езици;

През 1859г. се решава да се присъжда звание инженер-архитект на онези възпитаници, които са показали отлични познания по строително изкуство, приложено към пътища, градски и обществени съоръжения.*с.150

Изучава се рисуване, чертане и архитектура – има преподаватели  архитекти със световно известни имена като например тук преподава поканеният от Художествената академия, професор архитект Д. Тромбар, професор архитект Тома де Томон; професор архитект Л. Н. Бенуа; по късно тук води катедра архитект – конструктивистът Я.Г. Чернихов…. по: www.citywalls.ru/house2172.html ; http://www.pgups.ru/pgups200/1.html

[iv]    „ Враждебността се откри с една интерпелация на габровския представител Манафов върху злоупотребленията, приписвани на Копиткина. Тоя млад руски инженер бе още от 1879 г. директор на железниците” – Симеон Радев – „Строителите на съвременна България.” Том 1- www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101

[v] “рускиятъ инженеръ Копиткинъ, нѣжниятъ, меланхоличенъ, съ меки рѫце directeur des travaux publics. По особена заповѣдь на княза работятъ се новиятъ планъ на града и проекти за премахване на кальта и за настилка” – по К. Иречекъ  БЪЛГАРСКИ ДНЕВНИКЪ ТОМЪ  І  ОТЪ 30 ОКТ. 1879 ДО 21 ОКТ. 1881 Г–15 ноември

1879 – В: http://www.omda.bg/biblioteka/irechek/irechek_1_3.htm

[vi] “Вечерьта у княза имаше conseil за града София, присѫтствуваха министритѣ, Адженовъ, Копиткинъ, Протичъ, Шишмановъ лѣкарь, никой отъ градския съветъ. Планътъ на Копиткина въ основата си билъ приетъ — цѣлиятъ старъ градъ да се регулира по американски съ нови улици, нѣкои били за основаване на новъ градъ вънъ, единъ видъ Пера.” – по К. Иречекъ  БЪЛГАРСКИ ДНЕВНИКЪ ТОМЪ  І  ОТЪ 30 ОКТ. 1879 ДО 21 ОКТ. 1881 Г  – 3 януарий 1880 – http://www.omda.bg/biblioteka/irechek/irechek_1_3.htm

[vii] Виж Държавен вестник, бр.59; 62 и 63 от м.август, 1881г.

[viii] Повече по въпроса виж в статията ни – Желева-Мартинс, Д. „Градоустройствено планиране и исторически контекст”- В: сп. “Историческо бъдеще”, 2005г., бр.1-2, с. 96-110; или  Желева-Мартинс, Д., „Градоустройствено планиране и исторически контекст”- В: „Биография на София. Исторически студии”, С. Изд. „Пространство-форма”, 2006, ISBN-10:954-8500-03-5; ISBN-13: 978-954-8500-03-6;

[ix] Гофмейстер (нем. Hofmeister) — управляющий двором, стряпчий — придворный чин III класса в Табели о рангах, введённый в 1722 году в Российской империи. В обязанности гофмейстера входило управление дворцовым хозяйством и штатом придворных.

[x] “Копыткин, ген., нач. царских поездов“.–В: „ДНЕВНИКИ ИМПЕРАТОРА НИКОЛАЯ II” Кто есть кто (краткий аннотированный словарь, составленный к изданию 1991 года), М.: «Орбита», 1991- http://www.zakharov.ru/component/option,com_books/task,book_details/id,331/Itemid,56/

[xi] “1896 ; 7 апреля; Начато строительство Императорской ветки Царскосельской железной дороги. Для приема императорских поездов, прибывавших в Царское Село через станцию Александровская, был построен Императорский павильон.

Контроль за “правильным движением и обслуживанием Императорских поездов” был возложен на Инспекцию Императорских Поездов , состоящую в подчинении МПС и одновременно находящейся в ведении Дворцового коменданта, осуществляя связь между этими ведомствами. Кроме этого, в задачу ИИП входило: наблюдение за постройкой, ремонтом, исправным содержанием Императорских поездов, выработка расписаний движений их по разным дорогам. Возглавлял ИИП Инспектор Императорских поездов . Большое участие в упорядочении функционирования Императорских поездов принял первый Инспектор Императорских поездов, выпускник Института Инженеров Путей Сообщения 1876 года выпуска Николай Николаевич Копыткин (1853-1912 гг.). Гофмейстеру Н. Н. Копыткину принадлежит приоритет в идее создания станции Царский Павильон, озвученный в его докладе на заседании МПС 25.10.1894 года “…об эксплуатации железных дорог в связи с планом на 1895-96 год”- http://fai.org.ru/timeline/MIG/1896.html

– …” В одном из своих докладов на заседании МПС Инспектор Императорских поездов, гофмейстер Н. Н. Копыткин произнес: “Современный Императорский поезд — Дворец на колесах”…. ”, комментируя трудности обслуживания и эксплуатации.”- http://www.pushkin-town.net/.gazeta/3966.html. Императорские поезда – Царскосельская Газета

February 15, 2011 · dobrina · Comments Closed
Tags: , , ,  · Posted in: Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български