ПРЕДИЗВИКАН КОМЕНТАР

относно книгата на арх. Христо Генчев, “София, мислена в пространството и отвъд времето.” АрхЛИБРИ, София, 2009

Историческите изследвания трябва да се правят честно и безпристрастно, да са отговорни пред идните поколения. Най-характерен за историята е индуктивният подход, а това означава търпеливо събиране на данни и факти, от различни източници, засичането им чрез паралелни анализи и сравнителни аналогии, за да не се налага впоследствие трудоемката и неблагодарна работа за опровергаване на предварително намислени, презумптивни данни, и още по-лошо – манипулативно и пристрастно доказвани предвзети тези или хипотези.

За съжаление, при дългогодишната ни работа върху историята на българското градоустройство за периода от средата на ХІХ до средата на ХХ век[1], многократно ни се налагаше именно такова оборване на погрешно поднесени, преписвани и преповтаряни  неверни данни и безпочвени твърдения, без посочени източници и референции.

Особено показателен случай в този смисъл бе конфузията с планирането на София след Освобождението, на чието разплитане и разясняване преди повече от 5 години сме посветили  специални публикации.[2]

Уви, в книгата на арх. Генчев се сблъскваме с допълнително внесено объркване, свързано отново с първия план на София, което не можем да подминем без коментар, защото сме морално задължени пред бъдещите историци на градоустройството на София.

ПЪРВИЯ ПЛАН НА СОФИЯ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО – КОЙ Е РАБОТИЛ ПО НЕГО И КОЙ ГО Е ПОДПИСАЛ[3] (1878-1881г.)

Става дума за подписите, които стоят на  един интегрален или по-скоро комбиниран план на София, където:

–  регулационният план на града, утвърден на 10 април 1880г., е нанесен върху

– кадастралния план, утвърден от градския съвет на 2 юни 1881г.

и със сини „краски” са добавени измененията в така наречения

– детайлен план,

след което с Указ №771, публикуван в Държавен вестник на 3 септември 1881г.,  от Княз Александър І е постановено неговото прилагане.

На този план под надписа „Съгласно с измененията в сини краски” стои:

Най-отгоре:  Одобрено – подпис Александър;

Под него: Управителъ на Обществените сгради –  подпис Инженер Н. Копиткин

и отдолу, под надпис на френски език: Dressé par l’Ingenieur de la Ville (Начертано от инженера на града) – стои подписът на L. Amadey (Италианецът Ликурго Амадей).[4]

В книгата си Генчев пише следното: „Планът „Батенберг” носи уточнението: « Dressé (= изработвам, създавам, уточнявам, фр.) par l’Ingenieur de la Vitte »[5].

И оттук нататък следва един дълъг цитат на руски език, който представлява извадка от биографията на видния руски държавник   граф Сергей Юльевич Витте[6] .

Вътре в самия цитат манипулативно е вмъкната следната авторова фраза: ”…и без да е отбелязано в руската литература, идва и се запознава със/работи за София, бел. Х.Г.”

Явно Генчев се опитва да въведе в обръщение още едно име като автор на първия план на София – граф Витте. Той сублимно внушава, че личност от такава величина като Витте[7] – благородник, дворянин, граф, държавник, финансов министър, премиер-министър на Русия, и реформатор… този, който е проектирал първия план на София.[8]

Твърдението, че  Витте е автор на плана на София „деликатно” е дадено още сто страници напред,  в прав текст, така, между впрочем, в съвсем друг контекст – там където се обсъждат въпросите за мястото на часовниковата кула, за римското градоустройство и  „Централна-та centura”.

Това е отново манипулативна техника, когато презумптивната теза се прокрадва така, че внушаваното да остави следа в подсъзнанието. Там Генчев пише следното: „Въпреки че планът се казва Кадастрален план на София от 1879г.[9] той показва състоянието на града към 1881 година. Върху него е нанесена уличната регулация, която е била изработена до септември 1879 година. Основание за това предположение ни дават подписите на одобрилия през септември губернатор Даскалов, на управителя на обществените сгради Гетте и на автора (подполковник) инж. Витте. Витте става впоследствие обществена личност с големи заслуги за Русия. Княз Батенберг узаконява плана едва на 4 юли 1881 година”[10] 

 Как стоят нещата всъщност:

– Най-напред – грешно е разчетен френският надпис – de la Vitte вместо de la Ville.

– След това –  важно е да отбележим, че Сергей Юльевич Витте няма как да е работил за София, още по-малко да е създал, изработил или уточнил плана на София, защото не само че не е участвувал в Руско-турската война, но дори не е бил в България.  При това този факт е отбелязан в руската литература собственоръчно от самия Витте в неговите „Възпоменания”.[11]

[12]

От тези спомени разбираме, че Александр – по-големият брат на Сергей Юльевич Витте е участвувал и е разказвал за войната; че дори е бил награден с Георгиевски кръст (Г4) – “За отличие в бою с турками 2-го октября 1877 г., на Аладже, где опрокинул два неприятельских батальона” (29.12.1878).[13] Но, което е по-важно в случая – и той не би могъл да има нещо общо с плана на София, защото нямал нужното за целта образование. Сергей Витте пише: „Мой старший брат – Александр умер после последней Турецкой войны. Он кончил курс в Московском кадетском корпусе и служил все время в Нижегородском драгунском полку. Память о нем в этом полку сохранилась до настоящего времени. До сих пор наиболее любимые песни, которые поются в этом полку упоминают о храбром майоре Витте. Александр был средних умственных способностей, среднего образования, но был прекраснейшей души человек.”[14]

– Накрая, и самият Сергей Юльевич Витте не е инженер, завършил е математика в Университеа в Одеса. Има едно подвеждащо обстоятелство – работил е в железопътното управление и строителство. Но, ето какво пише по този въпрос самият Витте: ”Итак, министерство меня утвердило, и я сделался управляющим Юго-Западными железными дорогами. Я был первым и единственным до настоящего времени управляющим одной из самых {126} больших железных дорог, который не был инженером путей сообщения и вообще не был инженером, так что, если я понимал и понимаю несколько в железнодорожном деле, то это лишь потому, что я был хорошим математиком и практически этим делом занимался, служа на железных дорогах.”[15] 

Надяваме се че бяхме достатъчно убедителни и с тези факти, макар че можем да приведем и други доказателства, оборващи натрапваното ново име като автор на първия план на София след Освобождението.

Ще завършим с цитат от самия Генчев: „Видимо и тук трябва да се обърне внимание на читателя върху възможностите на манипулативното представяне на фактите. Това е често срещана и трудно устоима авторска суета”[16]

[1] Виж Желева-Мартинс, Д., Юлий Фърков, „История на българското градоустройство ХІХ-ХХ век. Първа част “Диахронни анализи” Издателство “Валентин Траянов”, София 2009г. ISBN 978-954-9928-41-9; „История на българското градоустройство ХІХ-ХХ век. Втора част „Синхронни анализи” е в печат.

[2] Желева-Мартинс, Д. „Градоустройствено планиране и исторически контекст”- В: сп. “Историческо бъдеще”, 2005г., бр.1-2, с. 96-110;

 Желева-Мартинс, Д., „Градоустройствено планиране и исторически контекст”- В: „Биография на София. Исторически студии”, С. Изд. „Пространство-форма”, 2006, ISBN-10:954-8500-03-5; ISBN-13: 978-954-8500-03-6;

[3] Ерго – кой е авторът на плана?; кой е планирал София?

[4] По подробно виж посочените наши публикации

[5] Генчев, “София, мислена в пространството и отвъд времето.” АрхЛИБРИ, София, 2009, с. 242

[6] Препратка към източник под № 184 – “De la Vitte »  Википедия

[7] „Витте- графский и дворянский род Витте происходил из Германии. Его представители переселились в Прибалтику, в XVIII веке перешли на российскую службу и в 1856 получили российское дворянство. Род был внесен в дворянскую родословную книгу Псковской губернии.. Витте Сергей Юльевич 1849-1915 Родился в Тифлисе. Племянник Р.А.Фадеева и Е.А.Ган. В 1892 управляющий Министерством путей сообщения, член Госсовета. С 1892 управляющий Министерством финансов, затем министр финансов. С 1903 председатель Комитета министров. В 1905 руководитель российской делегации в Портсмуте, после этого граф. С 1906 в отставке. „ – по «Всероссийское генеалогическое древо” –  www.vgd.ru/V/vitt.htm

[8] Генчев, “София, мислена в …», стр.103

[9] Генчев видимо не допуска, че заглавието в „Атлас на София и Софийска агломерация”, С.1993г., откъдето е взет плана е също манипулирано, защото в този „Атлас” един и същи план фигурира с три !!!  различни заглавия – кадастрален, регулационен и градоустройствен, както и с три датировки – 1879; 1881; 1880 – за по-голяма яснота виж посочените по-горе наши публикации;

[10] Генчев, “София, мислена в …», стр.118 Тук нито едно от посочените като подписали плана имена (Даскалов, инж. Гетте и Витте) не е вярно!

[11] Витте С.Ю. „Воспоминания”. В 3-х томах. М., 1960.

[12] По http://az.lib.ru/w/witte_s_j/text_0010.shtm

[13] По http://www.regiment.ru/bio/V/230.htm

[14] Из  „Воспоминания” Глава Первая  „О предках”- http://az.lib.ru/w/witte_s_j/text_0010.shtml

[15] Из  „Воспоминания” Глава Девятая  „Моя служба в Киеве”– http://az.lib.ru/w/witte_s_j/text_0010.shtml

[16] Генчев, “София, мислена в …», стр.134

February 4, 2011 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Дискусии, Публикации на български, Текстове на български