ЧАСОВНИКОВАТА КУЛА НА СОФИЯ – КЪДЕ Е БИЛА?

На 17.09.2010 г. по повод празника на София писахме, че Обербауер ни е оставил много образи на София от края на ХІХ и началото на ХХ век, обаче малцина са онези, които могат да идентифицират местата на рисуваните от него обекти върху територията на днешна София. Така стои въпросът и с изобразената от него часовникова кула на София.

Ше се опитаме да издирим мястото й.

Снимка на която се вижда часовниковата кула, редом с Конака /Двореца; отнесена към 1881 година.

Гравюра от 1881 г.

И двата изгледа са правени най-вероятно от югоизток.

Фелиц Каниц дава следните сведения, които биха ни били от полза за ситуирането на кулата върху картата на съвременна София. Както твърди той, през 1879 г. тя е служела и за наблюдателница, и за пожарникарска кула:

„Недалеч от двореца се намира часовниковата кула [1], горният етаж на която дава най-добра ориентация на София и околността й, но преди това трябва да се изкачиш по твърде стара, разклатена стълба. При разглеждането на града често идват пожарникари на помощ, младите момчета, които дежурят тук. От това място най-напред се вижда цялата онази „табула раза”, създадена от събарянето на турския квартал. Тук навсякъде стърчат руини или голи места, тъй като бъдещият план за строеж на нова София не е готов….”[2]

От тези думи може да се разбере, че кулата е разположена на високо място, от където човек получава най-добрата представа за града. Това място е близо до Двореца, най-вероятно кулата е разположена, както и двореца – на така наречената „Софийска тераса”. Каниц ситуира на тази височина и софийския „Акропол” или „Цитадела”, както ги нарича на друго място.

Допълнителни данни за часовниковата кула можем да извлечем от разказите за софийските махали на Георги Тахов и по-конкретно – за махалата около часовниковата кула, наречена „Сахат куле махала”[3]

„Предосвобожденска София е имала оригинална часовникова кула с часовник. „Сахат куле” се е намирала на днешната ул.”Московска” при пресечката й с ул.”Малко Търново”.[4] 

По това време ул. „Московска” се е наричала „Орханийска” и е била важен път, защото свързвал София през град Орхание – днешния Ботевград – с Русчук, столицата на Дунавския вилает от времето на реформатора на Турската империя – Мидхат паша – 1865г. Орхание пък е създаден като нов град, отново по негова идея, като тогава, през 1866 г е построена и Орханийската часовникова кула.

„Сааат” произлиза от арабското „Saat”- час, време, а оттам и часовникова кула. За часовник в града се говори още в 1709 година в продавателен документ на самарджийски дюкян, за който в софийския кадийски регистър е записано дословно:

«Той /дюкяна/ се намира в споменатия град, под часовника»[5]
Доста опитните  майстори часовникари, срещани по документите, ни карат да предположим, че часовникът е бил съграден далеч преди тази година..»

«Софийската «Сахат куле» се е отличавала от другите часовникови кули в страната. Дик де Лонлей, доброволец в руско-турската война, посетил града в 1877 година я описва така:

«На дъното /на площада/, срещу Челеби джамия се издига кулата с часовника с четвъртита форма, чийто покрив от цинк прилича на гигантска фуния – гасител на свещ, с тенекиен ветропоказател на върха, боядисан червено»….

Нейните ъгли са от четвъртити камъни, а покривът и се поддържа от леки колони. Кулата била изградена с много вкус и чувство за хармония. Тя е спомената и от Фелиц Каниц: «Недалече от двореца стои часовникът-кула, с висока снага, сега пожарна кула»/1879/…

Постройката е имала по един циферблат от всяка страна. За разлика от всички други часовникови кули, тя била «декорирана», стените й били живописвани. Под циферблатите били нарисувани сини пердета, край които се виждали шнурове и жълти пискюли.

За «Сахат куле махлеси» се споменава в кадийския регистър от 1725 година. В преписка от 1844 година един от летописците на града съобщава, че първият часовник е изгорял по време на «големия пожар»…..Преписката гласи: «Да се знае кога изгоре софийскио сахато с асталаната /болницата/ заедно на маия 13 ден 1844 година….

Съхранени са и редица други страници от историята на»Саат куле». От софийския кадийски регистър научаваме, че през 1722 година в махалата бил продаден «подковачески дукян с два кепенка». Той се намирал на пазарището «Саат куле» и граничел от една страна с дюкяна на някакъв друг подковач, от втората страна – също с дюкян, а от трета – с празно място. Лицето на имото било към обществения път...

«Саат куле махала» била скупчена на височината на хълма. Къщите обхващали почти в кръг часовника. От него се спускала «Саат сокаги», т.е. часовниковата улица…»[6]

Часовникови кули са строени още от древността – най-напред това са били т.нар. гномони – слънчеви часовници, за които се говори още в Библията, за тях пише и Витрувий. „Османците започват да строят часовникови кули в градовете на Балканите през ХVІ в., но едва към средата на ХVІІІ – началото на ХІХ в. е истинският бум в строежа на часовникови кули”.[7]

Интересно е да се знае причината за появата и масовото разпространение на часовниковите кули, защото оттук следва и изборът на най-подходящото им местоположение в града.

Утвърдило се е мнението, че появата на часовниковите кули в османските провинции на Балканския полуостров е свързана с развитието на занаятите и търговията. В основата на тази логика стои разпределението на деня, отчитането на работното време, което естествено диктува те да са разположени в търговската и занаятчийска част на града, както и в административния център.

Софийската часовникова кула, според посочените по-горе сведения, е била точно на такова място – непосредствено до конака, край пазарище.

Според Н. Тулешков, обаче има още една първопричина за появата на часовникови кули в османската империя още през ХVІ век и тя е свързана най-напред с местоположението на селищата по главната международна пътна система [8], какъвто е например Цариградския друм, на който лежи София, или пътят София-Солун. Проблем за пътуващите е било отчитането на времето, особено през нощните часове.

Освен това, подчертава Тулешков, цялото обществено строителство на крайпътните селища е било подчинено на пълноценното обслужване на трафика, което пък е свързано както с търговията и занаятите, съответно ”дюкяни”, “чаршии”, „капани”…, така и с места за отсядане – “ханове”, “кервансараи”, и разбира се, джамии. За отчитане ритъма на богослужението часовниковите кули имат пряко отношение с джамиите.[9]

Софийската часовникова кула, според посочените по-горе сведения, е била точно на такова място – тя е била на важен обществен път, свързващ София през Орхание със столицата на Дунавския вилает – Русчук, както и в непосредствена близост до Цариградския друм – свързващ Европа с Цариград; Срещу часовниковата кула е била “Челеби джамия”- джамията при конака. 

¨¨¨

От картината на Обербауер може да се извлече следната информация:

– Тя е на високо място, като в центъра на картината, в далечината се вижда Баня баши джамия, а пред джамията се забелязват няколко купола – вероятно това са куполите на Чохаджийския хан.

– Пред кулата в ниското е търговски квартал, има широка улица,  вливаща се в друга улица, която изглежда вече регулирана и застроена видимо с обществени сгради. Кварталът пред кулата е триъгълен.

– Обербауер е рисувал кулата от още по-високо място, но също на Софийската тераса, най-вероятно от веждата при Двореца.

Важна информация черпим и от онези архивни планове на София, където кулата е изрично отбелязана.

Избрали сме от плана на град София, отнесен към 1879-1881г.[10] фрагмент с централната част на града[11], където влизат:

– Княжеският дворец под №1;

– Часовниковата кула под №48;

– Челяби джамия под №23.

Улица „Орханийска” се спуска покрай “Двореца”, минава покрай Часовниковата кула и слиза до „Капана”. От южната страна на „Двореца” минава „Цариградска улица” , която се влива в „Чаршия”-та – това е “Чаршийската” /”Търговска”/ улица, като от нея тръгва в посока към «Капана» и «бул. Дондуков» друга улица, минаваща от западната страна на часовниковата кула. Пред нея лежи триъгълен квартал, наречен тук «Капано» – именно този, който е нарисувал Обербауер под часовниковата кула.[12]

Като имаме предвид реперните обекти, непроменили местоположението си от времето на съществуването на кулата – до днес, каквито са Дворецът, ул.»Московска», чиято регулация тук на плана съвпада със старото трасе, ул.»Малко Търново» – тук дадена в регулация с пунктир, свързваща «Московска»- някогашната «Орханийска» с бул.»Дондуков», можем да определим мястото на което е била преди събарянето й през 1882г. Часовникова кула.  Тя се е намирала вдясно, срещу изхода на стръмната уличка »Малко Търново» към площада пред сградата на днешния Централен държавен архив. Мястото е било по-високо, като се има предвид свалянето на терена при регулиране на централния площад пред Двореца, наричан някога «Александровски».

———————————————————————————————————————————————-

1 Била е също и „наблюдателница, пожарникарска кула”, виж Каниц, Ф. „Дунавска България и Балканът Историческо-географско-етнографски пътеписни проучвания от 1860-1879 г.” Второ преработено издание, ІІ том, Изд. Борина, / Първо издание – 1876г., Второ издание, 1880 г./с.246

2 Пак там, виж VІІ гл, с.254

3 Тахов, Георги, „От Средец до София Летописи и епизоди от софийските махали”, С. 1987, „Сахат куле махала”, с.38-40

4 “Извори за българската история”, София, 1977, том ХХІ, с.407

5 Пак там

6 Тахов, Георги, „От Средец до София Летописи и епизоди от софийските махали”, С. 1987, „Сахат куле махала”, с.38-40

7 по http://bg.wikipedia.org/ За сведение, най-старата запазена часовникова кула в България е от 16 век – това е „Кулата на Месчиите” във Враца;

8 Тулешков, Николай , „Часовниковите кули  – европейският дар за османските пътища”: „Крайпътната архитектура на късното средновековие.” – В „Българско архитектурно наследство” 1/94, поредица на “Арх-Арт”, София, 1994, с.50-53

9 Пак там, с.54-55

10 “План на стара София положението на града през 1879г. с регулацион. му проект на улиците, площадите и други обществени нужди утвърден през 1881 год. Приблизит.мярка 1:7000 Допълнил и поправил Геометър Т.Пищачев”

11 Фрагмент от “План на стара София положението на града през 1879г. с регулацион. му проект на улиците, площадите и други обществени нужди утвърден през 1881 год. Приблизит.мярка 1:7000 Допълнил и поправил Геометър Т.Пищачев”

12 Разгледай и интерактивната карта на http://stara-sofia.com/map1879.html

January 22, 2011 · dobrina · Comments Closed
Tags: , , ,  · Posted in: Дискусии, Публикации на български, Текстове на български