ОТ ПРОПОРЦИИТЕ НА ПАЛАДИО КЪМ АТРАКТОРA НА ЛОРЕНЦ

ПО СЛУЧАЙ 60 ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ НА ЗАХА ХАДИД

През 2008 г., по решение на Генералната асамблея на ЮНЕСКО световната общественост отбелязва 500 годишнината от рождението на великия италиански архитект от епохата на Ренесанса – Андреа Паладио.

По време на Венецианското биенале на архитектурата[1] същата година, бюрото на световно известната Заха Хадид[2] представя инсталация, наречена „Аура”, посветена на този юбилей. „Аура” се показва пред публика в една от знаменитите вили на Паладио – Вила Фоскари, известна повече като Ла Малконтента.

Великолепният храм на Вила Foscari (“La Malcontenta”)[3]

Инсталацията се състои от два обекта – “Аура-S” и “Аура-L”, представляващи една съвременна интерпретация на теорията на пропорциите на Паладио.

Хадид подчертава, че не се прави опит да се преобразява постройката на майстора, нито пък да се търси тайното значение на нейната структура, но че “Аура” е своеобразен „мост” между миналото и бъдещето, мост подчертаващ атмосферата на Вила Малконтента.

При разработката на проекта „Аура” Заха Хадид се базира на архитектурната теория за хармоничните пропорции, прилага ги в музикален лад (което не е било нещо необичайно за италианските хуманисти от епохата на Възраждането), а след това ги описва във вид на звукови вълни с различна честота. След обработка на получените резултати с помощта на математически алгоритми, Хадид получава „генокод” на цялата пропорционална система на Паладио, изразена чрез принципите на нелинейната геометрия.

Абстрактните „скулптури”, получени в резултат на тези операции не пречат на възприятието на пространството и фреските на вилата, а създават нови схеми на взаимодействие на посетителите със средата, придават ново, съвременно значение на „антропоцентричност” на ренесансовата архитектура.4]

Инсталацията „Аура” представлява всъщност един експеримент, при който се разчита на определен набор от хармонични пропорции, чиято елегантност и динамика се генерират посредством процес основан на нелинейни алгоритми, изградени на базата на теорията на пропорциите на Паладио.

„Аура” 2008

Различните дизайнерски и архитектурни интернет – страници дават множество анотации, обяснения и тълкувания на инсталацията „Аура”. Авторите на статиите и участниците във форумите се опитват да вникнат по-дълбоко в смисъла на тази нова за пластичните изкуства концепция.

Тук формообразуването и композицията са представени като породени от генетично заложената симбиоза на различните човешки възприятия за хармония, в случая за архитектурното и за музикалното пространство. Генерирането на хармоничните пропорции, а ние бихме добавили и ритми, що се отнася до музикалния им превод, става на базата на математиката и по-точно – на нелинейните уравнения.

За сведение, Заха Хадид най-напред е завършила математика в Американския университет в Бейрут, а след това архитектура в известното с радикалните си идеи училище към Архитектурната Асоциация в Лондон. Математическото й образование оказва кардинално влияние както върху нейния мироглед, възприятия и мисли за природата и света, така и върху концепциите й за града, за архитектурата и човека. Това се внушава при всяко нейно интервю, въздейства върху подсъзнанието и се усеща със сетивата при наблюдение и усвояване на нейните творби. Математическото образование на Хадид резултира в цялото й творчество.

На въпроса за допирните точки между изкуството и математиката в архитектурата Заха Хадид отговаря така: „Докато учех математика в Бейрут, разбрах, че има връзка между математическата логика и идеята за концепт в архитектурата, и абстракцията. Геометрията има огромна връзка с архитектурата и това е все по-отчетливо днес.”[5]

Един бегъл анализ на различни разсъждения върху инсталацията „Аура” на Заха Хадид и по-тясно – върху процеса на генериране на формите на инсталацията, дълбоко потвърждават тези наши твърдения.

От Възраждането архитектите се опитват да вградят в техните композиции музикалната концепция за хармония и математическите отношения, произвеждащи звук. Процесът на генериране на формата на „Аура” води пропорциите до техните музикални значения. Всяко едно пропорционално съотношение съответства на музикален хармоничен ред, който на свой ред може да бъде описан като честота на вълната. Чрез припокриването на всички честотни криви, получени от пропорционалната система на Вила Малконтента и постепенно променяйки ги с математически алгоритми е възможно да се определи генотипно елементарно пространство, чиято форма съдържа в неговата ДНК целия набор от Паладиански правила на пропорциониране.

В същото време параметричния характер на процеса прави формата способна да бъде адаптирана към множество среди във вилата, проследявайки всеки един вариант или “фенотип”. Като резултат се получава един нов и по-сложен ред, който едновременно съхранява класическите пропорции, но не е затворен в някакво твърдо и уникално решение. В действителност, както при уравнението на Лоренцовия атрактор, всяка малка промяна в стойността на параметрите ще доведе до различни морфологични конфигурации, като ще пази същия ред, но с променени пропорции. [6]

Наложително е малко разширение, за да обясним какво се има предвид като се правят паралели с уравнението на Лоренцовия атрактор. Това е крайно необходимо, тъй като от коментарите в интернет-форумите се вижда, че тази доста несвойствена за архитекти и дизайнери физико-математическа терминология създава известен негативизъм при възприемане на обясненията на концепцията на Хадид.[7]

Теорията на хаоса, към която се обръща Хадид, борави с две основни категории – фрактали и атрактори. И двете понятия, следва да се подчертае, напоследък намират все по-често място в различни публикации по теория на архитектурата и дизайна.

Справката за термина показва, че „Атракторът (названието идва от английски – to attract – притеглям) представлява геометрична структура, характеризираща поведението във фазовото пространство[8] в продължение на дълго време… Казано по-просто, атрактор е това, към което се стреми системата, към което тя е привлечена. Атракторът е област в пространството на възможните състояния, в която системата може да се движи, без да може да се откъсне от тях. В този смисъл, атракторът е подобен на “черна дупка” в пространството, постоянно всмукваща материя и никога не позволяваща нещо да се измъкне. Тази област може да има различни измерения: като нулевомерния точков атрактор, и едномерния граничен цикъл, които са най-простите случаи.”[9]

„Най-простият тип атрактор е точката. Такъв атрактор е махалото при наличие на триене. Независимо от началната скорост и положение, такова махало винаги ще се стреми към състояние на покой, т.е. в точка. Точковият атрактор е най-простия път от хаоса към реда. Той съществува в първото измерение на линия, която е сбор от безкрайно количество точки. Точковият атрактор води например човека неизменно към една дейност или го отблъсква от друга, подобно положителния или отрицателния полюс на електромагнитната енергия. Ние не знаем как ще се държи всяка частица от водата във вана с играещо вътре дете, но със сигурност знаем че, ако я пуснем да изтича, ще се стреми към точката на отвора на дъното….

Цикличен атрактор или граничен цикъл e следващият тип атрактор, има вид на затворена крива линия. Пример за такъв атрактор е махалото, на което не влияе силата на триене. Друг пример е биенето на сърцето. Честотата на биене може да намалява или нараства, но тя винаги се стреми към своя атрактор, своята затворена крива. Цикличния атрактор кара човека да се стреми отначало към едно нещо, а след това към друго (цикъла от сън и бодърстване, например), подобно на магнитен кръг, отначало привличайки, после отблъсквайки се, след това привличайки се отново. Той съществува във второто измерение на равнина, сбор от безкрайно количество линии.

Тороидалния атрактор е още по-сложен атрактор. Той представлява сложна циркулация, която се повтаря, докато се движи напред. Съществува в третото измерение, в тяло, което се състои от безкраен брой плоскости. В сравнение с цикличния и точковия атрактор, атракторът тор въвежда по-голяма степен безпорядък. Графично изглежда като геврек, автомобилна гума (тор). Той образува спираловидни кръгове на ред различни плоскости и понякога се връща в същата точка, от която е тръгнал, завършвайки пълен оборот. Неговата основна характеристика е повтарящото се действие.

От всичко гореказано следва, че точковия атрактор може да се представи във вид на едномерна линия, цикличния атрактор като множество линии (необезателно прави) в двумерната плоскост, тороидалният атрактор са множество линии в тримерното пространство.

Първият странен атрактор е атракторът на Лоренц. Хаосът в атмосферата е един от първите обекти на съвременната теория на хаоса, защото самият Едуард Лоренц бил метеоролог. Неговият труд за детерминирано непериодично течение[10] се смята от мнозина, че полага началото на теорията на хаоса. Атракторът на Лоренц, представя поведението на газ по което и да е дадено време. Състояние в даден момент зависи от състоянието му в момента, предшестващ дадения. Ако началните данни се изменят дори с нищожно малки величини, проверката на състоянието на атрактора ще покаже абсолютно различни стойности. Това става заради факта, че малките разлики се увеличават в резултат на рекурсията. Въпреки това обаче, графиката на атрактора ще изглежда достатъчно сходна.”[11]

Атракторът на Лоренц изглежда ето така[12]:

След този дълъг, но полезен цитат разбираме, че точковият, цикличният, тороидалният и Лоренцовият атрактор изглежда имат отношение към формообразуването въобще и в частност – формообразуването при пластичните изкуства.

 

 

 

 

 

 

 

 

Атрактор на Лоренц

От тази гледна точка, да се върнем към инсталацията „Аура” и нейните тълкувания и интерпретации в интернет – медиите, за да можем да направим определени паралели и сравнения.

Смята се, че постигнатата динамика на диференциацията предава на цялата инсталация определени пространствени отношения, като същевременно запазва всяко едно пространство независимо. Създава се достатъчно гъвкавост, за да се породят различни сценарии, в рамките на вилата и да се конфигурира мрежа от множество отношения между две, три или четири стаи.

Инсталацията „Аура” задава формата на етерично пространство, което не нарушава красотата и хармонията на Паладианските интериори, нито пък скрива за възприятието стенописите. Нейните размери в план са част от хармоничната система на самата Вила Малконтента и тя ви дава възможност да изпитате нейните пространства, и чрез ходене през нея, и чрез циркулиране наоколо. Това поставя в контекст хуманистичната, антропоцентрична визия на архитектурата със съвременните пространствени ценности, клонейки да се подчертае кожата, интерфейса, околната среда, отколкото интериора.

В едно интервю Заха Хадид казва следните думи, които до голяма степен определят нейните творческите въжделения: „През последните трийсет години в студиото работим върху разширяването на нашето присъствие в тази архитектура на флуидност, напластяване и ефирност… Изграждаме този комплекс във всеки проект по начин, който осигурява четивност и ориентация чрез един нов архитектурен език, вдъхновен от природните системи. Този нов език процъфтява, благодарение на новите инструменти за дигитално моделиране, които подпомагат процеса на дизайн с непрекъснато променящи се техники”.

 „Аура” не претендира да преосмисля Паладианското пространство, нито се опитва да бъде инструмент за четене на скрити значения чрез своите празноти. Нейният поток от тънки изтеглени криви оцветени в гланцов рефлектиращ finish улавя атмосферата и цветовете на Вила Малконтента, преодолявайки миналото чрез бъдещето”.[13]

„Амбициите ни да създаваме флуидни и динамични структури са подпомогнати от технологичните нововъведения и развиващия се софтуер за дигитален дизайн. Иновациите в строителните материали и техники ни позволяват радикално да преосмислим схващанията си за форма и пространство.”- казва Заха Хадид [14] 

Заха Хадид се стреми към „пълна флуидност на всички нива”, а това се постига именно чрез математиката на нелинейните уравнения, чрез атрактора на Лоренц.

„Аура” във вила Малконтента всъщност интерпретира Паладианските пропорции чрез новите технологии в името на една нова степен на хармонизация и симбиоза между човек, среда и пластични изкуства. Виждаме как все повече се рационализира познанието за пропорциите и ритъма, как интуицията и подсъзнателното усещане за хармония стават подвластни на математиката. По пътя от пропорциите на Паладио до атрактора на Лоренц…. 

[1] Венецианското биенале бе открито на 11 септември, закрито на 24 ноември2008 г.

[2] Zaha Hadid (31 Х 1950, Багдад, Ирак) е британски архитект от арабски произход, ученичка на Рем Кулхас, определят я като представителка на деконструктивизма. През 2004 година става първата в историята жена – архитект, носител на наградата “Прицкър”. Архитектурното бюро Zaha Hadid Architects е базирано в Лондон и е едно от най-известните в световен мащаб. Извън архитектурата Хадид има интереси в различни области на изкуството и дизайна – например тя е автор на концептуален модел за градски автомобил, наречен Z-car , представен за пръв път през 2006 г. По неин дизайн в Бразилия се изработват дамски обувки, а в България може да се купи комплект прибори за хранене. За повече информация виж още http://www.pritzkerprize.com/laureates/2004/_downloads/2004_essay.pdf

[3] Villa Foscari (“La Malcontenta”) се издига високо над бряга на реката Brenta, близко до крайбрежната лагуна на Венеция. Произходът на традиционното име на вилата не е установен. Може би първоначално е тя е носела името на селото, в което се намирала, или на изобразената в меланхолия жена на една от фреските в самата вила.  www.boglewood.com/palladio/malcontenta.html

[4] Тълкуването е според: http://www.worldarchitecture.org/links/?http://archi.ru 

[5] Заха Хадид: Вече няма прости формули Световноизвестната жена-архитект за хората и сградите с характер – В: www.capital.bg/show.php?storyid=398003

[6] Marcus Fairs – Aura by Zaha Hadid Architects – In: www.dezeen.com/2008/08/10/aura-by-zaha-hadid-architects/

[7] 61 Responses to “Aura by Zaha Hadid Architects” – In: www.dezeen.com/2008/08/10/aura-by-zaha-hadid-architects/

[8] Тук възниква необходимост да се определи понятието фазово пространство. Фазово пространство – това е абстрактно пространство, координатите на което представляват степените на свобода на системата. Например, при движението на махалото имаме две степени на свобода. Това движение е напълно определено от началната скорост на махалото и положението му. Ако на движението на махалото не се оказва съпротивление, то фазовото му пространство ще бъде затворена крива. В реалността на Земята на движението на махалото влияе силата на триене. В този случай фазовото пространство ще бъде спирала. http://bg.wikipedia.org/wiki/

[9] http://bg.wikipedia.org/wiki/

[10] Edward N. Lorenz, “Deterministic non-periodic flow „- Journal of Atmospheric Sciences, 20, 130-4 , 1963

[11] Пак там – http://bg.wikipedia.org/wiki/

[12] Атрактор на Лоренц ― това е компактно инвариантно множество L в тримерно фазово пространство на гладък поток, което има определена сложна топологична структура и е асимптотически устойчиво, … всички траектории от някаква окролност  се стремят към  при . – по http://ru.wikipedia.org/wiki/

[13] Marcus Fairs – Aura by Zaha Hadid Architects – In: www.dezeen.com/2008/08/10/aura-by-zaha-hadid-architects/ 

[14] Заха Хадид: Вече няма прости формули Световноизвестната жена-архитект за хората и сградите с характер – В: www.capital.bg/show.php?storyid=398003

Забележка: Това е доклад на Желева-Мартинс, Д., „От пропорциите на Паладио към атрактора на Лоренц” – В: Научна конференция на тема „Проблеми и перспективи в развитието на съвременния дизайн и декоративно-приложните изкуства” – НХА, 21 Ноември 2008/в печат/

Надяваме се, че в този материал онези, които видяха само “дантели” и “арабески” в проекта на Заха Хадид за  новия център на 4-ти километър в София, ще намерят своето обяснение.

‘Lotus’ installation by Zaha Hadid and Patrick Schumacher

image © designboom

“Амбициите ни да създаваме флуидни и динамични структури са подпомогнати от технологичните нововъведения и развиващия се софтуер за дигитален дизайн.” /З.Хадид/

http://www.designboom.com/weblog/cat/9/view/3959/venice-architectural-biennale-08-zaha-hadid.html

October 30, 2010 · dobrina · Comments Closed
Tags: , , , ,  · Posted in: Дискусии, Публикации на български