ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, СОФИЯ!

 

НЕВИДИМИЯТ ГРАД

Сердика и до днес си остава невидимият град за голяма част от софиянци и още повече за посетителите на столицата ни. Тя обаче съществува, като един паралелен свят и от време на време показва физическото си лице.

Обербауер ни е оставил много от образите й, така както ги е видял в края на ХІХ и началото на ХХ век. Обаче, малцина са тези, които могат да идентифицират местата върху територията на днешна София, където някога са се виждали наяве рисуваните от него следи от античния град.

Благодарение на археологическите разкопки от последните години и особено при строителството на метрото картината на така наречената Сердика І става все по-ясна, а пъзелът от археологически останки /фрагменти от крепостната стена, от източната, западната и северната порти, от кули, обществени сгради – църкви, герусия, булевтерион, бани, амфитеатър, некропол и т.н./ се нарежда все по бързо.

 Опит за ситуиране на Сердика І върху топографски план на София от ХІХ век-  по: stara-sofia.com/karti.html

Обаче, не така стоят нещата с условно наречената Сердика ІІ.

Унгарският пътешественик Фелиц Каниц през 1871 г. направил заснемания на антична крепостна стена разположена северно от Владайската река. Той нарисувал една графика и едно платно, които представят града с планината Витоша, погледнати от север, където на преден план се виждат запазените следи от северна крепостна стена с кръгли кули.

 

 

 

 Фелиц Каниц – София на фона на Витоша. На преден план – останки от крепостната стена на „Сердика ІІ”

Каниц скицирал и план на турска София, където на базата на видимите археологически следи – очертава предполагаемата антична крепостна стена. Нейният северозападен ъгъл е при „Яуди табия” на височината „Банишора”. Вероятно точно от тази височина Каниц е направил и графиката, и платното.  

Австрийският художник и инженер Йосиф Обербауер през 1895 г., като участник в екипа на инж. Бартел, за изработването на кадастралния план на София, рисува същата височина и разположената там табия, която нарича „Банишорската табия”.

Нещо повече, Обербауер повтаря сюжета на Каниц в картината си  „Улпия Сердика. София през 1877 г.”  

Освен това, Обербауер прави и план на заснетата територия на север от река Владайска /тук наречена „Голяма”/ с крепостните стени и кули, и го озаглавява „Аврелиановата стена около старата “Улпиа Сердика” в нейното протежение в северната страна на града “Сердика, Средец, Триадица, София”.

 

В долната част на плана са представени четири типа кули. /по Т. Иванов, „Към проблема на укрепителната система на Сердика (ІІ-VІв)”В: “Сердика-Средец-София”, Т.2, 1994, с.29-52/. 

Фелиц Каниц, който отнася крепостните стени на Сердика ІІ към управлението на Аврелиан (ІІ-VІв), когато Сердика става главен град на провинция Средиземноморска Дакия, вероятно е повлиял върху представите на Обербауер за времето на строителство и той неслучайно нарича крепостната стена „Аврелианова”.

Интересното в този план е, че това вече не е окомерна скица, а точно нанесена археология върху кадастъра на района. Чете се много подробна, точна и интересна информация, като например за „Драз махала”, „Лъвов /Шарен/ мост”, улиците „Княгиня Мария Луиза” и „Христо Ботев”, „Веслец”, мястото на „Манов чифлик”, и други. Отбелязани са вече регулираните парцели, с нормативно регламентирана застройка.

Обербауер е нарисувал и една акварелна рисунка на северната крепостна стена на Сердика с поглед към Витоша, носеща името “Сердика 1877 г.” /Виж горе/

Тази фортификация на разширена Сердика се датира обаче, от различните автори – от твърде различно време. Ако за Каниц и Обербауер тя е от времето на Аврелиан, за някои от учените, като М. Станчева, например, тя е от времето на. Константин Велики (306-337 г.), за други, като Г. Кацаров – от времето на Юстиниан (527-565 г.); За едни автори Сердика ІІ е от преди Сердика І, а за други – обратно, Сердика ІІ е по-късна от Сердика І

Добревски през 1907г. реконструира античния град Сердика като един град опасан с втора крепостна стена – именно условно наречената от Т. Иванов „СердикаІІ ” ;

 

Хипотетична реконструкция на външната крепостна стена на Сердика от С. Добревски, 1907г., според когото тя е от ранноримско време.

Проф. Стефан Бояджиев днес смята, че северното разширение на Сердика е от втората половина на ІV век.

 

 

 

 

 

 

Хипотетична реконструкция на Сердика І и Сердика ІІ от Ст. Бояджиев

Вероятно много  въпроси биха намерили по-ясните си отговори, ако София имаше археологически кадастър.  Тогава много по отчетливо би се видял огромният потенциал центърът на столицата ни да бъде номиниран за световен паметник на културата и да влезе в листата на ЮНЕСКО като световна културно-историческа ценност.

 

 

 

 

Зониране на културно-историческото наследство на София, според Общия устройствен план.

Забележка: Картините на Йосиф Обербауер са от архива на ОП ”Стара София със СИМ” – Музей “Стара София” – Художествена колекция – oldsofiaart.cl.bas.bg/ Йозеф Обербауер

 Виж още:  http://www.architectura.bg/researches/

Желева-Мартинс, Д. , Гелева-Цветкова Ралица, Градът като палимпсест на примера на гр. СофияВ: “Културно-историческо наследство на София: проблеми и перспективи” Конференция, организирана от ОП “Стара София” със СИМ по случай 80 години общинска музейна дейност в столицата София, 5-7 ноември 2008 г.,

ИСТОРИЧЕСКИЯТ ЦЕНТЪР НА СОФИЯ –В ЛИСТАТА НА СВЕТОВНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО, Д-р арх. Добрина Желева-Мартинс

September 17, 2010 · dobrina · Comments Closed
Tags: , ,  · Posted in: Дискусии