ДИМИТРОВГРАД – ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

На 2 септември, 1947 г., с Постановление на Министерския съвет е обявено раждането на един нов, изцяло планиран според градоустройствените доктрини на своето време, на ХХ век, индустриален град. Днес Димитровград чества своята 63-годишнина!

Прескочил рубикона на историческата дистанция, градът трябва да се преосмисля като културен феномен – освободено от митологеми, обективно, безпристрастно, прагматично.

Защо Димитровград е уникален?:

– Защото е първият планиран град в страната след 1944 г.

– Защото е първият град изграден из основи по планово задание – т.е. според обществено-политическа и икономически обоснована програма;

– Защото е първият образец на социалистически планиран град, рожба на планова икономика;

– Защото става след Втората световна война модел за градоустройствено планиране въобще, включително за реконструиращите се големи градове в страната;

– Защото е образец за социалистически индустриален град –град първенец на тежката ни индустрия;

– Защото е плод на колективен, масов, младежки, бригадирски труд;

За българското градоустройство Димитровград има самостоятелно значение и като експериментална лаборатория:

– за осмисляне на цялостната организация на един нов градски организъм,

– за предвиждане на неговите възможни визии и перспективи на развитие, съобразени с обществено-икономическата парадигма;

– за дискутиране и апробиране на опозициите: самоорганизация и планова организация на града;

– за оспорване и на концепциите: компактен или дисперсен град;

– за осмисляне на противоположните визии: монументален, внушителен, многоетажен v/s сателитен, нискоетажен, зелен град, съчетаваш предимствата на селото и града;

– за експериментиране на вътрешната организация на града;

– за внедряване на практика на теорията на микрорайона;

– за реализиране на предварително замислен и планиран образ, съобразно стиловата доктрина на соцреализма;

– за проследяване плътно на художествената парадигма на конкретното време – стилът на така наречената впоследствие «социалистическа неокласика».

Ето защо напълно логично и закономерно, в кампанията „Българските събития на ХХ век“ зрителите на БНТ избраха именно Димитровград като най-мащабния строеж в България през ХХ век. Това е алгоритъмът в градоустройството на последвалия исторически период, обективно и императивно наложен, предопределил последвалите години почти до началото на ХХІ век, а в някои отношения действащ и до сега.

Прагматично погледнато, този факт означава, че градът ще спечели, ако съхрани своята идентичност – град с материално и духовно наследство, оригинално и уникално както за страната, така и за чужбина.

Ето какво правят с подобно културно-историческо наследство в чужбина:

– Град Нова Хута, градът побратим на Димитровград, и негов съвременник, е един от най-атрактивните културни маршрути на Краков:

Виж www.crazyguides.com/ – Communism Tours – Nowa Huta;

http://www.krakow-tours.com/tour/Communism_and_Nowa_Huta-Krakow 

– Архитектурният ансамбъл на „Франциск Скарина авеню” в Минск, от същия период е в списъка на номинираните за световно културно наследство:

Виж Architectural ensemble of Francysk Scaryna avenue in Minsk (1940’s -1950’s) /2004г./- http://whc.unesco.org/en/list/tentativelists/1900/

– „Карл Маркс алее”, бивша „Шталиналее” в Берлин е национален паметник на културата и превърната в музей на открито. – Виж: Кръстев, Т. Възстановяване на нарушения консенсус – В: http://www.kultura.bg/media/my_html/2063/x_t_kr.htm.

– Родното място на бившия комунистически диктатор Йосип Тито е един от най-посещаваните музеи на бивша Югославия, който привлича хиляди посетители всеки месец. Виж: http://www.setimes.com/cocoon/setimes/xhtml/bg/features/setimes/articles/2010/08/23/reportage-01

September 2, 2010 · dobrina · Comments Closed
Tags: , , ,  · Posted in: Събития