НА ДНЕШНАТА ДАТА 13 ДЕКЕМВРИ, 1973г., ПРЕД НАУЧНИЯ СЪВЕТ НА МОСКОВСКИЯ АРХИТЕКТУРЕН ИНСТИТУТ, ЗАЩИТИХ ДОКТОРСКАТА СИ ДИСЕРТАЦИЯ НА ТЕМА:
„ВЗАИМОСВЯЗЬ ТРЕБОВАНИЙ ФУНКЦИИ ТЕХНИКИ И ЭСТЕТИКИ В ЖИЛИЩНОМ СТРОИТЕЛЬСТВЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИХ СТРАН.“
В края на 1970 година, след конкурс, бях приета да следвам редовна аспирантура в Московския Архитектурен Институт. Пристигнах в Москва на 1 октомври, представих се в Деканата за чуждестранни учащи се, зачислиха ме, настаниха ме в общежитието на архитектурния институт в аспирантска стая.
Моя фотография в стаята ми в Общежитието на МАрхИ.
По съвет на Георгий Михайлович Орлов (1901–1985), председател на Съюза на архитектите на СССР, а по-късно оглавил Международния съюз на архитектите (1972–1975), с когото се запознах по време на четиридневното ми пребиваване в Творческата база на съветските архитекти в Суханово, избрах за свой научен ръководител шефът на катедра „Съвременная архитектура“, проф. Юлий Юлиевич Савицкий.
Московският архитектурен институт (Държавна академия) – МАрхИ /MARCHI има 250-годишна история и е водещата архитектурна школа в Русия.[Виж повече в сайта на МАрхИ – https://marhi.ru/history/index.php
Моят научен ръководител проф. Юлий Юльевич Савицкий[Ю.Ю. Савицкий е ръководител на катедрата (1950-1972) и преподава „История на съвременната архитектура“
Тъй като бях пристигнала от България по необичайното научно направление „Теория и критика в архитектурата“, темата ми бе определена на съвместно обсъждане на катедрите „Съвременна архитектура“ и „Естетика“. Трябваше предварително да направя реферат, в който да покажа как сама си представям направлението, в което ще работя. Съжалявам, че не съм запазила този реферат, но помня, че учените от двете катедри се спряха на една подточка, която се превърна в заглавие на моята дисертация: „Взаимосвязь требований функции техники и эстетики в жилищном строительстве социалистических стран“.
Трите години на докторантурата бяха изключително интензивно наситени със събития и учебна дейност като: Слушане на лекциите на проф. Савицкий по История на съвременната архитектура, четене в Ленинската библиотека /може би най-богатата по разнообразие на фондове и количество томове библиотека в света/, както и в библиотеките на МАрхИ и ЦНИИЭП Жилища[Центральный научно-исследовательский институт экспериментального проектирования жилища – https://ingil.ru/about/ ; вземане на изпити – аспирантски минимуми; ходене в командировки /Беларус, Литва, Латвия, Эстония; Эреван, Тбилиси, Баку, включително и за своя сметка – ГДР, Чехословакия, Полша; в България –София, Бургас, Варна; посещения на жилищни комплекси, домостроителни комбинати и институти по места/; консултации с различни специалисти, архитекти и инженери; участие в научни форуми, публикации в Москва и в България и др.
Дисертацията ми бе обсъдена на вътрешна защита, съветът се състоя в дома на проф. И. С. Николаев[Ива́н Серге́евич Никола́ев (1901–1979) е известен съветски архитект- представител на авангарда, автор на Дом-комуна на ул. Орджоникидзе в Москва, доктор на архитектурата, професор в МАрхИ / и бе даден ход на официалната ми защита, която се състоя на 13 декември 1973г. Официални опоненти ми бяха професорите М. Г. Бархин и А. Н. Попов, както и опониращата организация – ЦНИИЭП Жилища. Защитата мина много добре, а за оценката ще цитирам по един пасаж от двете рецензии.
Проф. д-р на арх. Михаил Гриториевич Бархин: „Перед нами сложившийся научный работник, теоретик и – редчайшее явление в нашем кругу – образованный специально подготовленный критик…..отлично знающий предмет, хорошо разбирающийся как в теории, так и в практике избранной для данной работы проблематики…“[М.Г.Бархин, доктор архитектуры, профессор – „Отзыв по диссертации на соискания ученой степени кандидата архитектуры Добрины Ивановой Желевой/Болгария/ на тему: „Взаимосвязь требований функции, техники и эстетики в жилищном строительстве социалистических стран“ – стр.5;
Проф. А.Н. Попов: „Вся диссертация заслуживает высокой оценки за смелость поставленной задачи и умелое ее разрешние с использованием и систематизацией огромного фактического материала и технической литературы. Редко приходится читать такое зрелое и интересное сочинение о современной архитектуре…Весьма желательно… диссертацию издать на языках всех стран входящих в СЭВ.“[А. Г. Попов, профессор – „ Рецензия….“ Стр.12.
Аз самата намирам за личен успех удачният избор на подхода към проблема с архитектурната критика, който съм приложила. Той представен схематично е следният: най-напред съм съставила „теоретична платформа“, на базата на която съм анализирала организацията, управлението, проектирането и практиката в индустриалното жилищно строителство на социалистическите страни, чрез конкретни примери, илюстрирани върху планшети, съответно – положителните на розов фон, а отрицателните – върху син фон.
Днес мога да кажа, че в последствие, този вече апробиран подход, съм прилагала многократно и при други свои изследвания, в течение на дългогодишната ми научна и публицистична практика.
Автореферат на дисертацията – корица – отвън и отвътре;
Диплом за Кандидат на науките МАХ №000743 Москва 11 януари, 1974г.
С решение на Света на Московския архитектурен институт, на 13 декември 1973 г. с протокол №5, на Желева Добрина Иванова е присъдена научна степен Кандидат на архитектурата.
[1] Днес „доктор“ – PhD
December 13, 2025
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: Паметен ден 13 декември 1973; Ден на защитата на дисертацията ми; МАрхИ; Ю.Ю.Савицкий; · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии
АНОНС ИЗЛОЖБА ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГА ОТЗИВ
ANNOUNCEMENT EXHIBITION BOOK PRESENTATION
ОТЗВУК ОТ ОТКРИВАНЕТО НА ИЗЛОЖБАТА
Постерна изложба и книга албум, посветени на стенното изкуство в региона, бяха представени в Троян
Кореспондент на БТА в Троян Преслава Иванова
Троян,
(БТА)
Постерна изложба и книгата албум „Стенни разкази: Монументално-декоративни следи от Троянския край“ бяха представени в Туристическия информационен център в Троян по повод празника на Св. Спиридон, покровител на занаятчиите. Авторският колектив зад изложбата и албума включва създателят на проекта The Forgotten Civilization Стефан Спасов и д-р Десислава Вутова – уредник в Музея на занаятите – Троян.
„Темата досега не е била обект на специално изследване, а към настоящия момент това изкуство е в риск, част от него вече е унищожена при саниране на сгради или преустройство на интериора им“, каза в интервю за БТА д-р Десислава Вутова.
През 2024 г. Музеят на занаятите съвместно със Стефан Спасов, основател на проекта „Забравената цивилизация“, разработва проект, който да покаже, че на територията на Троян и прилежащите села все още могат да се открият следите на това монументално изкуство, свързано със сграфито пана, керамични релефи, малки пластики, различни видове паметници, стенописи, гоблени, пана, разказа тя.
В хода на работата си екипът заснема паната, а вече унищожените търси в архивни кадри на Музея на занаятите, личните архиви на фотографите и Държавния архив – София.
Изложбата включва 20 постерни табла, на които са показани най-добрите произведения. По-голямата част се намират в самия Троян, на обществени сгради или открити пространства. Включени са и стенните следи, които са открити в селата Орешак, Черни Осъм, Бели Осъм, Чифлик, Шипково и Калейца и др. Експозицията е допълнена от двуезичен каталог.
„Оказа се, че в самия град и в селата наоколо са съхранени много следи на това монументално изкуство, ще бъдат със сигурност голяма изненада част от паната, които са включени в изложбата и каталога, защото ние минаваме покрай тези пана всеки ден, но всъщност едва ли ги забелязваме“, посочи д-р Вутова.
По думите ѝ, по проекта се работи повече от две години и нищо в работата на изследователите не е дадено наготово. Те трябва освен да заснемат творбите, да издирят информация за авторите и времето на създаването им.
Там, където имаше подписи, беше по-лесно и, свързвайки се с автора, получавахме информация за самата творба. Много от тези стенни следи обаче не са подписани и няма данни за хората, които са ги работили. Макар и малко на брой, в каталога и изложбата има творби, за които не е е открита информация, каза тя.
Много малко от творбите, които успяхме да заснемем или издирим, не са включени. Опитахме да потърсим и съберем на едно място различни видове материал. Така сред паната, които ще видят посетителите на изложбата и читателите на каталога, имаме сграфито пана, керамични пана, стенописи, мозайка, витраж и гоблен, разказа авторката на изложбата.
Д-р Вутова подчерта, че стенното изкуство не е защитено със закон от държавата и затова то лесно се унищожава. Особено голям е проблемът със санирането на обществените сгради и преустройството им.
Едно от ценните пана, които общината е загубила, се е намирало върху жилищен блок в кв. „Младост“ и е било символ на занаятите в Троянския край. Представено е с архивни кадри в изложбата и каталога. В хода на работата на изследователите е унищожено и стенно пано от фасадата на Средно училище „Климент Охридски“ в Троян. Изработено е от керамика от Петко Куцаров в периода 2000 – 2001 г. и е свързано с грънчарството, разказа тя.
„Убедена съм, че с разработването на този проект ние ще насочим вниманието на обществеността към съществуването на тези монументални пана. Ще дадем и гласност на авторите, които са се трудили през годините върху създаването им, времето на създаването и цялостната концепция, която е довела до изграждането им“, каза още д-р Вутова.
По думите ѝ, външният вид на част от тях в момента се променя във връзка с това, че оригиналите не са в съзвучие със съвремието, но за съжаление други се унищожават без следа.
Първото място, на което е изградено стенно пано, е калканът до входа на Музея на занаятите, разказа д-р Вутова. Автор е Георги Богданов, а самото произведение е реализирано от троянеца Ангел Галев. През 1968 г. Богданов прави и паното от инетериора на Музея на занаятите, което представя седем фигури, обединяващи идеята за видовете занаяти, развили се в троянския град.
През 70-те години много активно се изграждат монументални пана в обществени сгради – училища, детски градини, Института по планинско животновъдство и земеделие, различни заводи и др., които все още стоят.
Днес по-популярни са стенописите на калканите на някои къщи, които са частна инициатива, добави д-р Десислава Вутова.
Изложбата и албумът се реализират с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024 г., направление „Визуални изкуства ”.
/ТЙ/
12.12.2025 17:51
December 11, 2025
· dobrina · Comments Closed
Tags: Стефан Спасов; Изложба и предсавяне на книга; "СТЕННИ РАЗКАЗИ"; Монументално-декоративно изкуство (1944-1989); Следи от Троянския край; Художествен синтез; Троян; Туристически информационен център; · Posted in: Актуална информация, Видео, Други, Медийни участия, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии
ОБЯВА ANNOUNCEMENT ПОКАНА INVITATION
10 декември 2025–30 януари 2027
Вернисаж на 10 декември, сряда, от 16.00 до 18.00 часа
Квадрат 500, бул. „Васил Левски” 95
ЗАХАРИ ЗОГРАФ
Имерсивна изложба
Националната галерия представя нов тип художествено изживяване чрез първата си имерсивна изложба, посветена на една от най-значимите фигури в историята на българското възрожденско изкуство – Захари Зограф. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, включва възпроизвеждане на негови религиозни и светски шедьоври, както и визуализиране на елементи от творческия му процес.
Zahari Zograph
Immersive Exhibition
10 December, 2025–30 January, 2027
Vernissage, 10 December, Wednesday, from 4 to 6 p.m.
Kvadrat 500, 95, Vasil Levski Blvd., Sofia
The National Gallery presents one of the most iconic figures in the history of Bulgarian art– Zahari Zograph. This first immersive exhibition introduces a new way of experiencing the masterpieces of the the museum’s collection. Harnessing new technologies, the 20-minute project, created by Senzor Studio, brings his religious and secular masterpieces to life, revealing essential elements of his creative process.
December 2, 2025
· dobrina · Comments Closed
Tags: ЗАХАРИ ЗОГРАФ; Zahari Zograph ; Имерсивна изложба ; Immersive Exhibition ; НАЦИОНАЛНА ГАЛЕРИЯ; NATIONAL GALLERY · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Публикации на други езици, Текстове на български, Текстове на други езици, Фотографии
ОТКРИТИ СА БАРЕЛЕФ И ПЛОЧА, ПОСВЕТЕНИ НА ИНЖ-АРХ.ЙОСИФ ШНИТЕР В ГР.СЕВЛИЕВО
автор – скулптор Цвятко Сиромашки Фото- арх.Пенка Николова
РАДВАМ СЕ, ЧЕ МОЕТО ПОЖЕЛАНИЕ, НАПРАВЕНО ПРЕДИ ТРИ ГОДИНИ В СТАТИЯТА МИ ТУК, В БЛОГА МИ, Е ИЗПЪЛНЕНО ТАКА УСПЕШНО.
ПЪРВИЯТ РЕАЛИЗИРАН В БЪЛГАРИЯ ПРОЕКТ НА ПЪРВИЯ ГРАДСКИ АРХИТЕКТ И ГРАДОСТРОИТЕЛ НА ПЛОВДИВ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО ИНЖЕНЕР-АРХИТЕКТ ЙОСИФ ШНИТЕР Е В СЕВЛИЕВО – ТОВА Е ДНЕШНАТА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ „АСЕН И ИЛИЯ ПЕЙКОВИ“
“Севлиевци е хубаво да знаят, че тази сграда е дело на талантливия и забележителен с делото си инженер-архитект Йосиф Шнитер, и биха могли да отбележат този факт по подобаващ начин, например с паметна плоча на фасадата на сградата.” – виж https://zheleva-martins.com/2022/11/06
October 21, 2025
· dobrina · Comments Closed
Tags: инж-арх Йосиф Шнитер; барелеф; Севлиево; скулптор Цвятко Сиромашки. · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии
ДЕВЕТ МЕСЕЦА БЕЗ ВЛАДЕТО
ПОЧИВАЙ В МИР, СКЪПА МОЯ ПРИЯТЕЛКО!
October 10, 2025
· dobrina · Comments Closed
Tags: помен; арх.Владена Ставрева; девет месеца от как Владето ни напусна; · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии
КЪМ „ВИЗИЯТА НА ВИТОША“ – ОТ МОЯ ГЛЕДНА ТОЧКА
ЧИЯ Е ВИТОША? САМО НА СОФИЯНЦИ?
В представянето на „Визия за Витоша“ кметът на Софийска община Васил Терзиев сочи: “Всичко, което правим на Витоша, е подчинено на цялостна логика, за да не е на парче и за да е трайно. Това наричаме ние добро управление – невидимата нишка, която съединява всички елементи на нашата “Визия”. Това може да се постигне най-вече чрез междуинституционално сътрудничество….“
ОБАЧЕ:
Витоша в административно-териториално отношение, попада в четири общини и 16 землища, както следва:
Столична община – кв. Княжево, кв. Бояна, кв. Драгалевци, кв. Симеоново, с. Мърчаево, с. Владая; с. Панчарево, с. Бистрица и с. Железница;
Община Перник – с. Рударци, с. Кладница, с. Чуйпетлово, с. Боснек и бившите села (заличени) Витошко и Крапец;
Община Радомир – с. Горна Диканя.
Следователно, най-напред, за да имаме цялостна „Визия на Витоша“ е нужно сътрудничество и съгласуваност в действията между Столична община и останалите три общини – Пернишка, Радомирска и Самоковска, тъй като тази визия касае в икономическо и социално отношение обитателите на селищата, както и развитието на четирите общини! Необходимо е: да се обединят визиите и на останалите общини с визията на Софийска община.
Друг е въпросът, ако се преодолее тази административна разпокъсаност и ПП“Витоша“, заедно с прилежащите села се обособи като самостоятелен административен район на София, така както съм го предлагала преди години: ♦ Да се обособи Витоша-планина като самостоятелен район на Софийска община, обхващаш ПП-Витоша, кварталите, селата и вилните зони в нейното непосредствено обкръжение /Виж тук: „Четвъртият гений, четвъртият покровител на града е Витоша – вечният спътник на София“ – В: „Непреходните ценности на София – репери на нейната визия и идентичност“ – https://zheleva-martins.com/2017/02/14 /
ЗАЩО ЛИПСВА ВИЗИЯ ЗА КУЛТУРНИЯ ТУРИЗЪМ ?
Във „Визията на Витоша“ няма и една думичка за културно-историческия потенциал на планината и на селищата, разположени в лоното на планината! Тези селища, както и самата София са възникнали до голяма степен благодарение именно на планината – Витоша е основният им топогенетичен фактор.
Те имат общо културно-историческо наследство, що се отнася до наследена археология – като се почне от селища, крепости, могили…; и се стигне до наследена мрежа от Свети места – манастири, църкви, оброци, светилища…; средновековна, възрожденска и модерна архитектура; пътна, включително от древността и туристическа инфраструктура; нематериално наследство – традиции, занаяти, обичаи, фолклор; поминък; обща кулинарна култура;… Обобщено – всички селища имат споделена история и култура.
ОБАЧЕ, днес селищата не са достатъчно интегрирани, по отношение на генетично обединяващия ги фактор – планината Витоша. ВИЗИЯТА би следвало да възроди културно-историческата мрежа в едно единно цяло.
КУЛТУРНО ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО В ГРАНИЦИТЕ НА ПРИРОДЕН ПАРК ВИТОША И НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА В ЛОНОТО НА ПЛАНИНАТА / Използвала съм собствени изследвания – еко-експертиза във връзка със Плановете за управление на резерватите „Бистришко“ и „Торфено бранище“, така че дадената тук информация за потенциала на „Културното наследство на Витоша и прилежащите села“ е от 2015 г. и иска своята актуализация. /
МАТЕРИАЛНО НАСЛЕДСТВО
В границите на Природен парк „Витоша“ и в населените места в подножието на планината попадат следните категории недвижими културно исторически ценности: археологически; исторически; архитектурни и архитектурно–художествени паметници.
Те се декларирани и регистрирани в землищата на селищата от Столична община и от Община Перник.
Паметници на културата които спадат към територията на Столична община
Кв. Бояна
Паметник на културата със световно значение: Боянската църква “Свети Пантелеймон”;
Археологически паметници
– градище южно от кв. Бояна, в местност Тухлите;
– останки от крепост южно от кв. Бояна;
Кв. Драгалевци
Археологически паметници:
- надгробна могила на 500 м източно от кв. Драгалевци;
- надгробна могила северно от кв. Драгалевци в местност Могилата;
- градище източно от кв. Драгалевци, известно под името Калето;
- градище близо до кв. Драгалевци в местността Зелени връх;
- останки от антична постройка с ограда в гробището на кв. Драгалевци;
- останки от тракийско светилище, вр. Кикиш;
Архитектурно- художествени паметници
- Църквата при Драгалевския манастир „Успение Богородично“.
- Драгалевски манастир “Успение Богородично”
Архитектурни паметници – Вилата на арх. Асен Михайловски
кв. Симеоново
Археологически паметници
– останки от турска кула в източния край на квартала;
с. Мърчаево
Археологически паметници
– останки от тракийска крепост източно от селото;
Архитектурно-художествени паметници
– църква “Св. Георги” в с. Мърчаево.
с. Бистрица
Археологически паметници
– градище североизточно от селото;
Архитектурно-художествени
– църквата “Св. Георги Победоносец”(1841 г.).
с. Ярлово
Археологически паметници
– градище (тракийско)в м. Ярема над селото;
с. Железница
Археологически паметници
– градищеблизо до селото в местността Мачище.
Архитектурно-художествени паметници
– църква “Успение Богородично” (1850 г.)
– къщата на Стоилка Шаранкова (п-л ХІV).
кв. Княжево
Исторически паметници
- Гробището “Бали ефенди”
Архитектурно-художествени паметници
– църква “Св. Илия” (1898 г.);
В планината Витоша
Историко- революционни паметници:
- Историческа местност Трендафила, където се е състояла Витошката конференция през 1924 година;
- Хижа “Планинец”, където се е събирал Ихтиманският партизански отряд;
- Къщата на акад. Николай Андреев Стоянов в Драгалевци (кв. 44, парцел І-1) –
български ботаник, който е сред основоположниците на ботаниката в България и дългогодишен преподавател в Софийския университет, основател и първи директор на Института по ботаника при БАН (наследен през юли 2010 г. от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания).
с. Владая
Архитектурно-художествени паметници
– църква “Св. Йоан Богослов” (1882 г.)
– иконостасът на манастирската църква “Св. Петка”
Паметници на културата които спадат към територията на община Перник
с. Чуйпетлово
Археологически паметници
– средновековна крепост югозападно от селото
– юрушка църква и гробище северно от селото
Архитектурни паметници
– марочката воденица
– къща Павел Попгеоргиев
– църква “Св. Петка”
с. Боснек
Археологически паметници
–средновековна крепост над селото
– антично селище в центъра на селото;
– славянско селище под пещера Духлата;
Архитектурни паметници
- Църква “Св. Теодор Стратилат”
с. Кладница
Археологически паметници
– средновековна крепост до Кладнишкия манастир;
– средновековноградище източно от селото
Архитектурни паметници
- къщана Благой Петрунов Бонев;
- къща на Тодор Петров Георгиев;
- къща на Бота Крумова Виданова
- къща на Йордан Миланов Йорданов;
- църква в Кладнишкия манастир “Св. Никола”;
- Кладнишки манастир “Св. Никола”.
с. Рударци
Археологически паметници
– средновековно селище в (в двора на помпената станция);
– средновековна църква и некропол в местност Църквище;
За сведение, към културно-историческите материални ценности спадат още следните обекти:
- Множество хижи, почивни станции и хотели. Първата хижа е “Алеко”,
намираща се в м. Киселище и попадаща сега в пределите на туристическият център “Алеко”; Много бързо след нея се появяват хижите “Селимица”, “Кумата”, Фонфон”, “Тинтява”, “Еделвайс”, “Момина скала”, „Погледец“, и др.
- Туристическата инфраструктура – В парка са прокарани над 290 км алеи, 6 ски-
писти с дължина 13, 6 км, 2 кабинкови (днес не функционират) и 4 седалкови въжени линии и 7 стационарни ски – влека; В планината има множество изкуствени водни площи, чешми, беседки, почивни кътове и др.
Тук следва да се включат и отделни конкретни обекти, като: местността Плажа
при с. Бистрица; Минералните извори при с. Железница; два открити басейна с минерална вода при с. Рударци и др.
НЕМАТЕРИАЛНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
Нематериалното наследство се нуждае от сериозна научна разработка – събиране на база данни, която да включва културните календари на селищата, с традиционните събития, легенди, фолклор, традиции, фестивали, празници, човешки потенциал – ансамбли, хорове, видни личности, и т.н. Създаване на тематични мрежи и интегрални календари; съгласувани и споделени събития и прочее.
Например, песенният и музикален фолклор би могло да се разработи като самостоятелен културен маршрут, следващ мрежата от фестивали в района на ПП Витоша. По същия начин могат да се проследят кулинарните традиции; традиционните занаяти, особено тези, интегриращи селищата с планината.
Би било добре разработването на интерактивна карта за нематериалното наследство, за ПП „Витоша“, включително прилежащите селища от всичките четири общини..
В заключение следва да се каже, че сеналага грижата за опазването на културното наследство, както и работата по визията и планирането на икономическото и социално развитие на планината и селищата, разположени в нейното лоно, да бъдат обвързани в единна мрежа, като се надмогне зависимостта от общините, а на ПП „Витоша“ и селищата да се гледа като на интегрирано единно цяло.
Необходимо е:
♦ Да се създаде за Витоша-планина: обща база данни на културно-историческото наследство, в неговата пълнота по определение, която да се попълва и използва в интегрирана мрежа от всяко от селищата около нея; обща интерактивна карта на обектите на природно и културно наследство, която да включва всички видове включително и културните маршрути.
♦ Биосферният резерват „Бистришко бранище“ и резерватът „Торфено бранище“ да се разработят като обекти на познавателния туризъм на информационно-образователно ниво, което би било полезно за опазването им и съблюдаването на режима за ползването им, и за обществения контрол за тяхното съхраняване.
♦ Много от археологическите обекти на Витоша и в селищата в подножието й не са проучени и не са разработени като туристически продукт. Трябва да се проучат и включат в тематични маршрути, които да разгръщат легендите за крепостите, които векове са охранявали планинските пътища и селища; за кариерите и минните галерии за добиване на желязо, злато, диаманти и т.н.
♦ Да бъде развита тематичната линия на поклонническите пътища и светите места на „Мала света гора“. Като изключим Боянската църква, която е в листата за световно наследство на ЮНЕСКО, останалите манастири и църкви са недостатъчно разработен туристически ресурс. Трябва да се възроди паметта на светите места и се включат в мрежа.
♦ Тематичната линия за нематериалното наследство е неразвита. Например феноменът на „Бистришките баби“ е недостатъчно пропагандиран, нито менажиран като световно културно наследство. Нематериалното наследство се нуждае от научна разработка – събиране на база данни; от създаване на тематични мрежи и интегрални културни календари; разработване на интерактивна карта на нематериалното наследство за района Витоша-планина.
♦ Към „културното наследство“ по презумпция спадат някои от хижите, почивните станции и хотелите; туристическата инфраструктура; изкуствените водни площи, чешми, беседки, почивни кътове, заслони и др. Те тепърва следва да се проучват и приобщават към материалните културни ценности.
Витоша и витошките селища имат богати рекреационни възможности и ресурси за отдих и туризъм на столичани и жителите на съседните селища. По отношение на София, обаче, потенциалът на южните дялове на планината остава недостатъчно използван. Причината е в недоразвитата пътно-транспортна инфраструктура.
♦ София трябва да „прегърне“ Витоша, като околовръстен път да свърже всички селища и квартали в полите на планината, да я направи лесно достъпна за жителите на столицата и прилежащите селища и общини. Така Витоша ще се превърне освен в защитена природна територия и в сериозен социално-икономически фактор за регионално развитие.
Такова обвързване и единение на планината и прилежащите селищата със София ще се отрази благоприятно и на разселението на града в югозападна посока, накъдето градът ще се отвори за бъдещо развитие и интегриране с останалите край-витошки общини.
September 1, 2025
· dobrina · Comments Closed
Tags: Визия на Витоша; Чия е Витоша; 4 общини и 16 селища; Културно-исторически потенциал; Културен туризъм; Витоша - единно цяло; Едиинна банка данни; Интерактивни карти на културното наследство; · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български
ВИЗИЯ ЗА ВИТОША
ПРЕДСТАВЕНА ОТ КМЕТА НА СОФИЯ
Кметът Васил Терзиев представи План за развитие на Витоша
Очаква се до края на лятото собственикът да внесе инвестиционен проект за Симеоновския лифт
На специално създаден сайт vitosha.me ще бъде публикувана пълната информация
Витоша да е място, което софиянци да могат да посещават целогодишно, за да прекарват пълноценно време сред природата и да спортуват. Място, в което децата, бъдещи ски- и сноуборд шампиони, ще могат да се развиват. Това са част от идеите за Витоша, които кметът Васил Терзиев представи публично в План за работа – „Визия за Витоша“. Още тази година общината ще започне работата по един от конкретните проекти – зелен коридор по река Драгалевска.
“Идеите на общината за любимата планина на софиянци са част от план, в който е необходимо сътрудничество и широко обществено обединение в името на планината и нейното бъдеще”, каза столичният кмет.
“Най-важните акценти, върху които стъпва “Визията”, е достъпността на планината и създаване на модерни условия за спорт и отдих”, посочи Терзиев. По думите му – “да бъде достъпна не само като инфраструктура – пътеки, велоалеи и лифтове, но и като финансови възможности за всички възрастови групи, с особен акцент деца и пенсионери.”
Доброто управление на планината и работа на всички заинтересовани страни е важно. По думите на кмета: „За да решим този проблем, трябва всички да се съгласим какво трябва да се свърши, затова е важно да има този проектен план, пътната карта.“
Пет елемента включва „Визия за Витоша“:
- Първо, целогодишен достъп до планината.
- Второ, стигайки до планината, да има модерни и адекватни условия за туризъм и разнообразни спортни дейности.
- Трето, каквото и да правим горе, да опазим витошката природа.
- Четвърто, Витоша да бъде социална планина, място за нашите деца, където те да растат здрави и щастливи.
- Пето, всички дейности в планината трябва да се управляват добре – да се работи системно, а не на парче.
Лифтовете
Най-бързият начин да заработят лифтовете отново е партньорство с частния собственик, в което общината има съществена роля. От няколко години насам „Витоша ски“ има нов собственик – италианската фирма TechnoAlpin, която е световен лидер в производството на изкуствен сняг. TechnoAlpin е заявила желание да инвестира 100 млн. евро в модернизация на всички лифтове и влекове, информира Васил Терзиев. Кметът заяви, че „очакваме от Дружеството конкретен инвестиционен проект, който да разгледаме, и при положение, че е обществено приемлив и има санкция от Столичен общински съвет (СОС) – да реализираме заедно, след приемане на необходимите нормативни промени, които в момента възпрепятстват това инвестиционно намерение.
Предвижда се да бъде свалена стартовата станция на Симеоновския лифт на по-добро от сегашното място – транспортен хъб, който ще обособим на “Околовръстния път”, под двата големи търговски обекта. Там ще има голям буферен паркинг, автобусен терминал, както и в бъдеще – трамвай по бул. „Климент Охридски“ от “Студентски град”. Възможно е в бъдеще дотам да стига и метрото.
Ако собственикът не предприеме инвестиционни действия до края на лятото, общината ще премине към План Б – възстановяване на Драгалевския лифт. Приоритетните лифтове за най-скорошно възстановяване са Симеоновският и Драгалевският”, съобщи столичният кмет.
Достъпът с автобуси
Предвижда се проектиране на буферни паркинги в началото на двата пътя, водещи към високите части на планината, в кварталите „Драгалевци“ и „Бояна“. От тези два буферни паркинга ще тръгват скъсени автобусни линии №№ 61, 63 и 66, които по-редовно ще обслужват “Алеко” и Златните мостове.
Столичната общината ще може да подобри автомобилния достъп още повече, когато държавата прехвърли за управление тези два горски пътя към общината. След като има транспортни алтернативи като лифтове и автобуси с достатъчен капацитет, може да се обмисли масовият автомобилен достъп да бъде ограничен, обясни също Терзиев.
Предвиждат се изходни точки с по-малки паркинги към тях във всяко от 8-те населени места в общината, които опасват Витоша – от Железница и Бистрица до Владая и Мърчаево. Три от тези паркинги ще са готови още през тази година, а останалите – догодина.
Пешеходен достъп и с велосипед
Това ще стане по зелени коридори. Предвижда се всеки от 5-те зелени коридора по витошките реки да се превърне в приятна и минималистична екопътека, по която пеш и с колело гражданите да могат да стигат до планината, без да бъдат притеснени от автомобилния трафик.
Развитието на възможностите за спорт: ски, сноуборд, колоездене и парапланеризъм
Нужно е да има модернизация на абсолютно всички съществуващи лифтове и влекове в скизоните, емблематични съоръжения като Романския лифт, Спас, Конярника и други. Влек Заека е собственост на Министерството на младежта и спорта, от което се очаква да предприемат мерки по въвеждането му в експлоатация.
За колоезденето освен нуждата от лифтове, е важно да се изгражда и поддържа добре обозначена мрежа от пътеки, да е ясно кои са тези само за колоездачи, кои са споделени и кои не са за колелета. Витоша и София вече са домакини на престижни международни състезания по планинско колоездене и това трябва да продължи да се развива. Ще се работи активно при проектирането на паркинги и друга общинска инфраструктура да се предвидят удобни места за кацане при парапланеризъм, така че да има и добра връзка с бъдещите лифтове – например Драгалевския.
Други видове спорт, за които се планира развитие, са пантенето, или т.н. “ски туринг”; снегоходките; скибягането; катеренето, бягането в планината, маратоните и ултрамаратоните, ориентирането и много други.
Витошката природа
Специален акцент в Плана е отношението към природата.
Модернизацията на ски-зоните например може да стане без намаляване на горски площи, дори с допълнително залесяване. Каквито и човешки дейности да се развиват, двата Витошки резервата и морените да бъдат недокоснати от тях, по никакъв начин, категорично подчерта кметът Терзиев. По думите му „Трябва да опазваме почвите от ерозия – има модерни методи за това, както по конкретните пътеки.“ Човешката дейност не трябва да застрашава местообитанията на растителните и животинските видове, а една от най-големите ни грижи е водата”, посочи също кметът.
Какво конкретно обаче ще направи Столична община – 4 конкретни неща – още през тази година:
Стартира инициатива “Пътеки на гражданите” това лято. Съвместно с дирекцията на Природен парк “Витоша” ще дадем възможност на софиянци да се включат в облагородяването на витошките пътеки. Информация за инициативата ще има на специално създадения сайт vitosha.me.
Увеличаване на възможностите децата да прекарват време на Витоша. Целта е всяко дете в София да се е качвало на Витоша поне веднъж до завършване на училище. Затова освен Зелените класни стаи на Витоша, които са еднодневни, ще се работи по програма за Зелени училища на Витоша, която да обхване няколко хиляди деца и социално слабите ученици, подпомогнати от общината.
Започва работа по обособяване на зелен коридор по река Драгалевска. Ще бъде свързана София и Витоша пешеходно. Вече е възложено обследване на коритата на витошките реки. Пешеходният мост на река Драгалевска над “Околовръстния път” също е пред възлагане за обществена поръчка и трябва да е построен до края на тази есен, съобщи кметът Терзиев.
С коридора по р. Драгалевска ще се даде възможност на хората да стигнат пеша или с колело от „Орлов мост“ и езерото Ариана до “Драгалевци”. Коридорът минава през Борисовата градина, Ловния парк, зелените пространства в кв. „Кръстова вада“, през моста над “Околовръстния път” и продължава по течението на реката в кв. „Драгалевци“ и достига природния парк.
Изграждане на модерна наблюдателна площадка на Копитото. Инициативата ще се реализира заедно Природен парк “Витоша”.
Васил Терзиев посочи, че “Всичко, което правим на Витоша, е подчинено на цялостна логика, за да не е на парче и за да е трайно. Това наричаме ние добро управление – невидимата нишка, която съединява всички елементи на нашата “Визия”. Това може да се постигне най-вече чрез междуинституционално сътрудничество – община, държава, парламент, но и неправителствен сектор, природозащитни организации и граждани. Това е общо усилие и протягаме ръка към всички, които имат отношение, за да се реализира „Визията за Витоша“.
МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ С ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ВИЗИЯТА ТУК:
https://vitosha.me/pillars https://www.youtube.com/watch?v=gwmPQxXqhig https://www.youtube.com/watch?v=daYPjKQoGKU
August 23, 2025
· dobrina · Comments Closed
Tags: Витоша; Визия; Кмет на София - В.Терзиев; дискусия; · Posted in: Дискусии, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии