Представяне на книгата “История на българското градоустройство ХІХ – ХХ век”

15 декември 2009, понеделник

Представяне на книгата “История на българското градоустройство ХІХ – ХХ век”

Първа част “Диахронни анализи”

Издателство “Валентин Траянов”, София 2009 г.

ISBN 978-954-9928-41-9

  Представянето на книгата се състоя на 15.12.2009 г. в Централния дом на САБ на ул. “Кракра” 11 в присъствието на впечатляваща по брой публика, което е рядкост за издания с теоретичен характер.

След разказа на Добрина Желева – Мартинс Виана за дългия път на авторите до крайния резултат, кратка рецензия изложи арх. Искра Дандолова, д-р на социологическите науки.

Последваха изказвания от водещия д-р арх. Антон Гугов (научен секретар на Центъра по архитектурознание, БАН), д-р арх. Анни Добринова Пенкин, арх. Петър Йокимов.

Накрая, в неформална атмосфера протече размяната на цветя и авторски посвещения.

Изданието е част от дългогодишно изследване (1994-2000) върху историята на градоустройството в България от средата на ХІХ до средата на ХХ век.

Такава история излиза за първи път у нас.

От една страна, тя обобщава събрания огромен изворов материал, който допълва съществено разпръснатите и по определени теми оскъдни данни , в единна информационна банка от оригинални кадастрални снимки, регулационни и градоустройствени планове, автентични документи и стари фотоси, сведения за авторите, данни от историческа, географска, краеведска, мемоарна литература и архивни източници.

Приложеният подход е новаторски – съчетание на структурен и семиотичен подход по отношение на избрани реперни градове, характерни с продължителната си историческа приемственост, функционална определеност и качествено усъвършенстване на селищното устройство (София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Русе, Бургас, В. Търново, Видин, Кюстендил).

За да обхванат обекта на изследване по-цялостно, авторите съчетават диахронни и синхронни анализи, развити в два отделни тома.

В диахронен план се проследява биографията на избраните градове като етапи в тяхната еволюция – от топогенезиса им, през античността, първото кадастрално заснемане и регулационно проектиране до генералното градоустройствено планиране с дългосрочна визия за тяхното бъдеще.

В синхронен план тези етапи се анализират в паралелни срезове и се извлича набор от съществени групи характеристики, наречени парадигматични, които имат значение на модел за анализа на етапи от еволюцията и на други големи български градове.

Извличат се инвариантите в структурата на града и реперите на градската еволюция.

В съпоставка с водещите тенденции в градоустройствената теория и практика в световен, европейски и регионален мащаб, българското градоустройствено развитие се разполага в общопрофесионалния и общоисторическия контекст от средата на ХІХ до средата на ХХ век.

В отделен раздел са приложени богато илюстрирани диахронни анализи на по-малки селища със специфично значение за развитието на градоустройството и урбанизацията на страната като Ботевград (Орхание), Червен бряг (жп гара), Перник, Монтана (Фердинанд) и др.

Макар засега да имаме досег само с първата част от това мащабно изследване, очевидно е неговото значение за българската градоустройствена и архитектурна наука и практика – То е енциклопедично по разностранния спектър на организираната в него информация. То е интердисциплинарно по предмет и методи и поради това е евристично.

Същевременно, то ще бъде полезно помагало за изследователи в областта на общата история, социологията, културологията, опазването на културното наследство.

за събитието разказа: Любинка Стоилова

 sofiazanas.blogspot.com/2009/12/blog-post.html

Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.