МОДЕРНИЗМЪТ V/S СОЦ-РЕАЛИЗМЪТ И…ТОТАЛПРОЕКТ

„Какво е общото между архитектурата на град Лозница, Зона Б5, Художествената галерия и исторически музей в Казанлък, детска градина „Лозичка“ в софийския квартал „Лозенец“, летището в Русе и пешеходната зона на Шумен? Всички те показват различни перспективи към следвоенната модерна архитектура у нас и са обекти в изложбата ТОТАЛПРОЕКТ“

За какво намеква заглавието „Тоталпроект“  – намеква  за „Тотално“ изкуство?  Или по – скоро за  „Тоталитарно“? А може би чрез вторичното заглавие „Непознатата архитектурна модерност“, се внушава, че става дума за Модернизма по време на Социализма? Или казано в синхрон с Европа – за следвоенната модерна архитектура?

При всички случаи, още в заглавието се усеща този дуализъм, това колебание между крайностите – да критикуваме, да се дистанцираме да проявим „полит-коректност“ или напротив – да хвалим и да се възхищаваме на майсторството на непопулярни имена в българската архитектура, предлагащи 6 различни като функция, типология и местоположение обекта в България, от които организаторите „сглобяват идеалния град на следвоенната архитектурна модерност у нас.“

Само че, според нас, НЕЩАТА ТРЯБВА ДА СЕ КАЗВАТ С ИСТИНСКИТЕ ИМ ИМЕНА – един от тези обекти не е в стил модернизъм, а даже напротив, той  е негов антипод. Това е ДЕТСКА ГРАДИНА “ЛОЗИЧКА”, “ЛОЗЕНЕЦ”, СОФИЯ

Детска градина “Лозичка” в столичния район „Лозенец“ е  проектирана и реализирана в така наречения стил социалистически реализъм!  И като такъв, този обект носи всички стилови характеристики, подведени под общия знаменател на слогана на соц-реализма – „Архитектура национална по форма и социалистическа по съдържание.“

Ето как  тя е описана в „НАН“ /Ново архитектурно наследство/:

 „Детска градина „Лозичка” е двуетажна сграда с централна симетрия, разположена свободно в голям, собствен и богато озеленен двор. Тук се вижда уверено приложена една вече изпитана и зряла функционална организация на детските градини от периода – компактният симетричен обем. Архитектурният образ на оригиналната (старата) сграда на 192 ДГ “ Лозичка” е издържан в отчетлива интерпретация на българското Възраждане и “народната” архитектура, както е било редно за период на силен социалистически реализъм в НРБ“[1]

[1] Виж  https://sofiaplan.bg/wp-content/uploads/2021/11/NAN-Single-20-1.pdf

ПРОЕКТ И РЕАЛИЗАЦИЯ 1952г.[1]

[2] По В: Архитектурата в България след  9 септември 1944г., Издание на БАН, София, 1954г, с.81, ф.38

ДНЕС

[3]

[3] По- „Очаква се поръчка за изграждане на надстройка в ДГ „Лозичка“ в столичния „Лозенец“- В: https://citybuild.bg/news/ochakva-se-porachka-za-izgrajdane-na-nadstroyka-v-dg-%E2%80%9Elozichka%E2%80%9C-v-stolichniya-%E2%80%9Elozenec%E2%80%9C
4

4. По – Ново архитектурно наследство – https://sofiaplan.bg/wp-content/uploads/2021/11/NAN-Single-20-1.pdf

КАКВО БИХМЕ ОСПОРИЛИ от описанието на НАН:

Първо.

Функционалната организация на детските градини от твърде краткия период на соц-реализма  – в „компактен симетричен обем“ – няма как да е „зряла“, нито „изпитана“, защото е императивно наложена, пряко естествения ход на развитие на типа „детска градина“.

Само преди 3-4 години преди тази, в София са построени детски градини коренно различни по своето разпределение – в свободен, асиметричен план, напълно в духа на модернизма.   Такава е например „Детска градина „Й. В. Сталин“ в кв.“Красна поляна“, по проект на арх. Щ. Щерев, 1948г.  Това е днес реновираната но до голяма степен съхранена като обем Детска градина „Шарл Перо“  София.  Такава е и Детска градина „Т. Киркова“, в кв. “Банишор“, по проект на арх. М. Ангелова, 1949г.[5] 

Второ

Архитектурният образ на ДГ “Лозичка” представлява  не  толкова  „отчетлива интерпретация на българското Възраждане“, а по-скоро той се явява еклектична  смес от   заимствани елементи  както от класиката /колони, капители/ така и  възрожденски детайли и орнаменти /декоративна каменна зидария, дървени  парапети и рамки на прозорците, обработени   дървени конзоли  под стрехите и др./.

[5] Виж Архитектурата в България след  9 септември 1944г., Издание на БАН, София, 1954г, съответно с.76 и 78.

Подобни на Детска градина „Лозичка“ – по своя стил – социалистически реализъм, с характерната функционална организация, подчинена на огледалната симетрия, с декоративна  обработка, плод на идеала архитектура „национална по форма“, следваща същевременно похватите и принципите на класиката са наследените и съхранени детски градини като:

 Детска градина “Княгиня Мария Луиза” /ЦДГ № 106/ учредена през 1954 година първата в град София, строена по специален проект в български стил, наричана Дворецът на децата.

Детска градина №20 „Жасминов парк” район „Подуяне“, кв. „Левски“, ул. „Бесарабия“ 46 е  една от най-старите градини в София. Стил соц-реализъм – симетрична, двукрила, с „възрожденски детайл“; четирискатен покрив…

6

[6]https://tribune.bg/bg/obshtestvo/postoyanen-adres-v-sofiya-veche-s-nay-golyamata-tezhest-za-priem-v-detska-gradina-i-yasla/

Според нас, недопустимо е приобщаването на Детска градина „Лозичка“ към сградите-образци на модернизма. На въпроса ” Какво е общото между архитектурата на град Лозница, Зона Б5, Художествената галерия и исторически музей в Казанлък, детска градина „Лозичка“ в софийския квартал „Лозенец“, летището в Русе и пешеходната зона на Шумен?“бихме отговорили:

Не, между архитектурата на  летището в Русе, Зона Б5….. и ДГ “Лозичка“ няма нищо общо, и не само! Би следвало ясно да се разграничат двата стила и обектите да се оценяват според качествата им самостоятелно и подобаващо, честно и откровено.

August 2, 2022 · dobrina · Comments Closed
Tags: , , ,  · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии