В ПАМЕТ ЗА МОЯТА МАЙКА, КОЯТО БЕ ЕДИН ИСТИНСКИ НАРОДЕН БУДИТЕЛ

БОНКА БОЦОВА ЖЕЛЕВА

Бонка Боцова Кунчева е родена на 24 март 1916г. в гр. Червен бряг. Тя е третото дете в семейството – има още две сестри. Нейната съдба е предрешена от съдбата на баща и, убит в края на Първата световна война, в Дойранската битка. Основното си образование получава в Червен бряг. Остава рано кръгъл сирак, но благодарение на нейни учители, тя заминава за София, настанена е в пансион за деца на загинали във войните и завършва средното си образование във Втора Софийска девическа гимназия.

Знаме на Втора Софийска девическа гимназия „Отец Паисий“, 1920г.

Студентската книжка на Б. Боцова Кунчева

През март 1936 г. Бонка Кунчева постъпва в Софийския университет, където следва философия, с втора специалност история. Завършва висшето си образование през 1940 г.

През 1941 година сключва брак с Иван Георгиев Желев, завършил Търговската академия във Варна.


Фотография на Бонка и Иван Желеви

Започва учителската си практика в училището на родното село на мъжа си – Обручище (днес Община Гълъбово, област Стара Загора).


ОУ “Свети Свети Кирил и Методий“, с. Обручище, което през  2019г.  отпразнува своята 160 годишнина.

След края на Втората световна война, през октомври, 1945г. младото семейство, заедно с двете си деца, се премества в гр. Харманли, където Иван Желев успява, след конкурс, конкурирайки се с над 100 кандидата, да спечели място на референт в БНБ – Харманли. Бонка Желева постъпва като учител в местната гимназия „Неофит Рилски“, където преподава история, а от 1-ви ноември 1950 година става заместник директор по учебната част (завуч) на гимназията. В продължение на 11 години Желева учителства и ръководи Единното училище „Неофит Рилски“.

Сградата на Харманлийската гимназия, която е приела първите си випускници  след Втората световна война (фото – 1958 г.)

Когато през 1956 година началният и средният курс на образование са разделени съответно на Средно политехническо училище „Неофит Рилски“ и Основно училище „Иван Вазов“,  директор на училище „Иван Вазов“ става  Б. Желева.

Сградата на Основно училище „Иван Вазов“, където днес се помещава ПГЕТ „Захари Стоянов“.

Първокласници в една от класните стаи на ОУ „Иван Вазов“, учебна 1951-52г.

През 1962 в училище „Иван Вазов“, под ръководство на директора Бонка Желева, в обучението на децата е внедрен така нареченият „Липецки опит“ /по името на гр. Липецк, Русия/, състоящ се, казано най-общо – в реорганизация на учебния процес, активизиране на учениците и превръщане на обучението в увлекателна игра. Благодарение на този метод се намалява до минимум повтаряемостта на класовете, повишава се нивото на успеваемост в усвояването на знанията. Това е метод на интерактивно обучение, който е авангарден, дори за днешните времена.

Липецкият опит е въведен от Константин А. Москаленко, (1917-1984) в Лицей № 3 в гр. Липецк, Русия през 1950-те години. Успешният опит на водещи липецки учители по коренното организационно и методическо преструктуриране на урока, което открива големи възможности за повишаване на ефективността на учебния процес, намира признание от широката педагогическа общност, разгледан е от управителния съвет на Министерството на образованието на РСФСР и одобрен в специална заповед на министъра № 438 от 29 декември 1961 г.

Наградените с орден “Кирил и Методий” учители от училище “Иван Вазов”.
Директорът на училището – Бонка Желева е трета от седналите от ляво надясно

Благодарение на прилагането на този иновативен метод, училище „Иван Вазов“ в Харманли става известно в цялата страна. Провежда се национална конференция за популяризиране на Липецкия опит, пристигат учители от различни краища на България за обмяна на опит.  Тогава Бонка Желева, заедно с други учители, става носител на орден „Кирил и Методий“. Ордените им са връчени на 24 май, 1962 г. ( снимката горе).

Бонка Желева работи като директор на Училище „Иван Вазов“ до пенсионирането си през 1967г./31.08./ Така тя е отдала, в продължение на 11 години от живота си (1956-1967), цялата си енергия, организационен опит, знания и любов, като директор на училище „Иван Вазов“.

Бонка Желева на 86 години.

След пенсионирането си тя продължава да участва в обществения живот на град Харманли. Почива на 30 октомври 2004, на 88 години

ЗАБЕЛЕЖКА: ТОЗИ ТЕКСТ СЕ ПУБЛИКУВА В ЧЕСТ НА ДЕНЯ НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ 1 НОЕМВРИ. ТОЙ БЕ НАПИСАН ПОСЛУЧАЙ 100 ГОДИНИ ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА ОУ „ИВАН ВАЗОВ“ В ГРАД ХАРМАНЛИ, 2020

Автори на текста: Елена и Добрина Желеви – дъщери на Бонка Желева

October 30, 2021 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии