31 ДЕКЕМВРИ – ПАМЕТЕН ДЕН ЗА ПЪРВИЯ ГЛАВЕН АРХИТЕКТ НА СОФИЯ ВАЦЛАВ КОЛАР (17.07.1841 – 31.12.1900)

Чехът Вацлав Коларж /срещащ се още с псевдонимите Адолф, Антонин, Антон/ на 3.V.1878г. е назначен от граф Алабин, който по време на Временното руско управление в България (1878 – 1879) е губернатор на София, като първи /след Освобождението / градски архитект на София.

На 25.І.1879г. Коларж преминава на разположение на княз Дондуков, става Първи губернски архитект на освободеното вече Княжество България.

ПАМЕТЕН ДЕН ЗА ВАЦЛАВ КОЛАР31 ДЕКЕМВРИ 1900  ╬

В последния брой на Списание на Българското инженерно архитектурно Дружество – БИАД – книга 12 от 1900 година,  в рубриката “Вести от редакцията” е написано следното кратко съобщение :
╬ Венцеслав Адол Колар – архитект
Така телеграфно и бегло е отбелязана смъртта на първия главен архитект на София – Вацлав Колар, автор на редица емблематични за столицата ни обществени обекти.

Един некролог – съобщение за смъртта на арх. Вацлав Коларж в чешкия вестник „Национална политика“ от началото на 1901г. дава допълнителна информация и хвърля известна светлина върху някои неизвестни или премълчавани моменти от биографията на арх. Колар.

Смърт на сънародник в България. / Национална политика. 5. 1. 1901, стр. 5. / Úmrtí krajana v Bulharsku. Národní politika. 5. 1. 1901, s. 5/.

“В София, България, на 31 (декември 1900 г.), след кратко боледуване, умира от пневмония на 59-годишна възраст, г-н Václav  K o l á ř /Вацлав Колар, Кавалер на Ордена на „Св. Станислав“ и на руския медал за заслуги „Света Ана“ на лента.

Г-н Коларж е роден през 1840 г. в Башнице, близо до Хорице (окръг Храдец Кралове). …Той завършва Реалната гимназия в Прага, след което заминава като доброволец при полските бунтовници срещу руските войски. След края на въстанието достигнал до чин поручик, той е бил върнат при родителите си…. След известно време Вацлав Колар работи като чертожник в Белград, Сърбия. По-късно заминава за Букурещ, Румъния, където привлича вниманието върху себе си като архитектурен чертожник дотолкова, че получава румънска държавна стипендия за допълнително техническо обучение във Виена и Париж. След завръщането си  няколко години служи в румънското Министерство на обществените сгради…

От това време до смъртта му, при различни правителства и монарси, той живее все в София, където е архитект на най-големи и красиви държавни сгради, първо на Княжеския конак при княз Дондуков-Корсаков, след това на Кадетското училище и накрая на голямата сграда на Военния клуб, на много частни домове, чужди и свои собствени.

След избухването на Руско-турската война Колар преминава Дунава заедно с руснаците в компанията на княз Корсаков-Дондуков, първият администратор на Освободеното българско княжество.

В София той остави след себе си красиви и трайни паметници на своето изкуство, а в сърцата на много сънародници и на други, на които през живота си бе показал много добрини, си осигури благодарствен спомен....”

ОБЕКТИ В БЪЛГАРИЯ ПРОЕКТИРАНИ ОТ ВАЦЛАВ КОЛАР

Градската градина, с кафе – ресторант и павилион за музика /дървени постройки / 1879 г.; Впоследствие градината е многократно преустройвана;
Министерство на войната, днес Министерство на отбраната –  1879-1885 ; Впоследствие основно преустроено през 1925, по проект на арх. Д. Цолов;

„Гранд хотел България” – 1880-1885; През 2018 сградата е преустроена и надстроена, оставена е само фасадата, да напомня за прочутия хотел, но и тя не е автентична; Днес тук е настанена Българска банка за развитие.

Казарми: Гвардейски /на снимката/, Артилерийски, Кавалерийски и Пехотни;

¨ Къща на Георги Странски – 1883г./разрушена/;

¨ Къща на Иван Киров Урумов – 1884г./заедно с Вацлав Красни//разрушена/;

¨ Къща на Иван Георгов, ул. „Шипка“ №14 – 1890, (разрушена, днес тук е хотел „Кристал палас“, по проект: К. Мирянов, строеж: „Феър плей“ ООД, 2002);

¨ Къща на д-р Константин Стоилов – министър-председател, дипломат, политик и държавник, построена през 1883 г, тържествено осветена през 1884 г. Тя се е намирала на ул. „Врабча”, до Операта, разрушена е и днес това е празно пространство;

¨ Къща на Д. Тахов, ул.“Св. Св. Кирил и Методий“ №53 – 1891г.


Скица на Паметника на Васил Левски, от Ад. B.  Коларъ, архитект, 29 юли 1878 г. София фонд 1K опис 3 а.е. 169 лист 26
Паметник на Васил Левски, София, на площад ”В. Левски” – проект 1879; преработен проект 1884-1885, открит 1895 г.
Централна гара, открита през – 1886-1895 г., с участие в строителството на архитектите Тодор Марков и В. Прошек; Разрушена през 1974 при строежа на новата ж. п. Гара;

¨ Собствена къща на ул. Оборище №23 – 1890г. /разрушена/;

Военното училище, днес Военна академия – 1887-1892, преустроено през 1937г.
Военният клуб – 1895-1898. Сградата след смъртта на Колар е обзаведена и открита през 1903 от арх. Никола Лазаров

СВЕДЕНИЯ ОТНОСНО СТРОИТЕЛСТВОТО НА ВОЕННИЯ КЛУБ В СОФИЯ, взети от книгата Иванов, Никола „Спомени 1861-1918“ Книга първа, София, Военно-издателски комплекс “Св. Георги Победоносец”, 1996г. стр.165

Данните са ценни, защото изрично се упоменават годините на проектиране, началото и края на строителството на военния клуб.

Проектът се работи от 1885г. Одобрен е от „старшинския съвет“ и през 1896г. се пристъпва към строителството на Клуба. При полагане на основния камък се извършва водосвет, подписва се акт, който се зазижда в основите му. Строителството продължава повече от две години и се завършва едва в началото на 1899г.

Като се има предвид че по това време ген. Н. Иванов е министър на войната, тези сведения дадени от него лично, следва да се считат за напълно достоверни.

Проектант на Военния клуб е арх. Вацлав Колар, който умира в края на 1900г. Следователно, Клубът е завършен още докато е бил жив. Тези факти опровергават разпространените сведения, че обектът е довършен от „българския архитект Никола Лазаров през 1907 година“. По наше предположение, най-вероятно арх. Лазаров се е занимавал с обзавеждането („мебелировката“) на клуба. – виж тук в блога ми: https://zheleva-martins.com/…/%d0%ba%d0%be%d1%80%d0%b8%d0…/

Други дейности на Вацлав  Колар:

Активно работи по строежа на двореца „Евксиноград” – 1882-1888г.

Ръководи постройката на храм-паметника „Св. Александър Невски“ -1896.

December 30, 2020 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии