ПАМЕТ ЗА КНЯЗ ВЛАДИМИР АЛЕКСАНДРОВИЧ ЧЕРКАСКИ

КНЯЗ ВЛАДИМИР АЛЕКСАНДРОВИЧ ЧЕРКАСКИ

Княз Владимир Александрович Черкаски (на рускиВлади́мир Алекса́ндрович, княз Черка́сский) е роден  на 14 февруари 1824, в Чернски уезд, Тулска губерния (Русия)  и починал на 19 февруари  (3  март)  1878, Сан Стефано, Османска империя. 

Княз Черкаски е потомствен княз, руски юрист, държавник, оглавявал Временното Руско управление в България по време на Руско-турската война.

През 1844г. Княз Черкаски завършва Юридическия факултет на Московския университет. Занимава се с изследвания на селския въпрос (публикува труда «О лучших средствах к постепенному исходу из крепостного состояния»), участва активно в подготовката и осъществяването на Селската реформа в Руската империя (1857 – 1861), която се състои в отмяна на крепостното право.

Княз Черкаски е славянофил с панславянски убеждения. Като помощник на държавния секретар Н. А. Милютин, главен директор на правителствената комисия по вътрешните работи в Кралство Полша (1864-1866г.), Черкаски провежда политика на умиротворяване след Полското въстание от 1863 г. Подготвя аграрната реформа в Полша от 1864 г. за оземляване на безимотните селяни. През 1864 – 1866 г. работи в Руското управление на зависимото Полско царство.

Княз В. А. Черкаски е кмет на Москва (4 април 1869 г. – 13 март 1871 г.). Той е един от авторите на Градската реформа от 1870 г. (реформа на градско самоуправление)  и статута на град Москва.

Още през 1876 г. към Щаба на върховния главнокомандващ на руската армия е сформирана специална комисия за подготовка на системата на управление на България след нейното освобождение.

Първоначално се предполага, че княз Черкаски ще управлява Червения кръст отвъд Дунава, но по-късно става известно, че императорът планира да му повери временната администрация на България.

На 1 ноември 1876 г. княз Черкаски представя докладна на генерал-адютант Милютин, в която подробно е описана предложената от него структура на управление на гражданските дела в България, като се посочват административните длъжности, техните права и задължения. На 16 ноември 1876 г. длъжностната характеристика на началника на гражданските дела при главнокомандващия армията е одобрена от императора. На тази длъжност е назначен именно княз Владимир Александрович Черкаски.

На 24 април 1877 г. в Кишинев Александър II подписва Манифест за обявяване война на Турция. Княз Черкаски пристигна в Кишинев също през април 1877 г. Най-напред той започва да организира работата на Червения кръст, да помага на ранените и бежанците, както и да разработва основните положения относно установяването на гражданско управление в България.

Назначен е и помощник на княз Черкаски – Радомският губернатор (Царство Полско), генерал-майор Анучин, който пристига в Кишинев на 3 май. В допълнение, за завеждащ съдебните дела бил назначен членът на консултацията към Министерството на правосъдието, действителният държавен съветник С. И. Лукиянов (Впоследствие: председател на специалната юридическа комисия за изработване на съдоустройството и съдопроизводството в България, чийто проект влиза в сила на 24 август 1878 г. под името „Временни правила за устройство на съдебната власт в България“; Основен автор на „Първоначален проект за органически устав за държавно устройство на Княжество България“; Участва в работата на Учредителното събрание. С неголеми изменения проектът му е приет и наименуван по-късно Търновска конституция; Председател е на Върховния касационен съд на Княжество България (1878 – 1879).), професорът-славист от Харковския университет М. С. Дринов (Впоследствие: Княз  Дондуков-Корсаков назначил Дринов за софийски вице-губернатор, а след това – министър на образованието и духовните въпроси. Дринов става съавтор на Търновската конституция).

Така се формира водещото ядро в структурата за управление на гражданските дела в България. След избухването на военни действия се планира да се наемат служители за запълване на административните длъжности, при това за постовете на областните началници се предвижда да бъдат назначени офицери от армията, както било в Полското кралство, но военните власти счели това за невъзможно и предложили да ги призоват от Руската империя. В началото на май генерал Домантович заминава за Киев, Москва и Санкт Петербург, където се планира да бъдат наети 80 офицера.

Още при пристигането си в Кишинев, княз Черкаски нарежда да се преведат на руски език действащите по това време турски закони, в съответствие с които се води управлението в България.

Разполагайки със специализирани кадри, военно-научен комитет към Генералния щаб, нарочно назначени комисии, включващи и българи, канцеларията на Черкаски най-напред подготвя и публикува в Букурещ свитъци „Материалы для изучения Болгарии“, включващи сведения за положението по управлението на Турция, подробни статистически данни за Дунавския вилает, описание на административното устройство, управлението на градовете, правата и задълженията на градските съвети, административното делене на България на вилаети, санджаци и кази, разпределението на населението по санджаци, списъци на населените места, етническата карта на България, представена на Константинополската конференция през 1876г., териториалното делене по квартали на София и Русе/Рущук/… По заповед на княз Черкаски, частично в превод, частично в извлечения, са издадени всички действащи в България турски закони, за да бъде запозната с тях руската администрация от временното гражданско управление, както и за да бъде осигурена приемственост, там където тя е уместна.

Тогава, когато армията преминава Дунава, основните документи вече са готови. Разработени са упътвания, които определят действията на местната администрация, където всички по-нисши постове трябва да бъдат заети от българи.

Така от самото начало на войната Княз Черкаски е организатор и ръководител на Временното руско управление, което устройва гражданската и военна администрация  и въвежда широко селско и градско самоуправление в освободените територии на България. В зависимост от напредването на руските войски в страната, турското управление било заменяно с руско. За въвличането на местното българско население в управлението се извършва предварителна проучвателна работа, така че в него да бъдат включени подходящи добре образовани българи.

Съвременното българско градоустройство дължи много за раждането и европеизацията си, за нормативната си уредба и законодателството си, на многобройни знайни и незнайни топографи, земемери, инженери и архитекти от руската освободителна армия, от този пионерски отряд на Княз Черкаски.

Първият освободен град е Свищов. На 4 юли 1877г. е въведено временно руско управление с губернатор Н. Геров. В Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София се съхранява копие от „План города Систова и Зимницы с окрестностями. Снят инструментально в 1877г.“ Както пише в самия план, освободеният град „снимали Корпуса военных топографов Поручик Новицкий, класснье топографье Семенов и Бутович“. Планът е подписан от „И. д. Начальника Топографского отдела полевого штаба Полковник Артамонов“.

От 7 юли 1877г. е т.нар. „План Г. Тырнова“, който според надписа „Снимал и чертил Генерального Штаба Капитан Сухомлинов“.

В Държавен архив на градовете Русе, Пловдив, Стара Загора..се съхраняват документи, крайулични, кадастрални снимки, топографски планове, които са заснемани, чертани и проектирани от професионалистите на Княз Черкаски.

Вече в края на войната княз Черкаски се разболява сериозно. Доведен е в град Сан Стефано, близо до Константинопол. Преуморен от прекомерна активност, княз Черкаски умира в Сан Стефано на 19 февруари (3 март) 1878 г. – в същия ден и на самото място, където е подписан мирът, който бележи края на Руско-турската война.

Все още не са изследвани докрай делата му по организирането и прилагането на градското и селско самоуправление в освободена България. Не са събрани и анализирани топографските планове, край-уличните снимки, регулационните планове, направени за българските селища от знайни и незнайни инженери и специалисти от руската освободителна армия. Между тях са известни първо-строителите на София и Пловдив, като инженерите Николай Копиткин и Йосиф Шнитер. Но има много други от армията на княз Черкаски, чиито дела и приноси към  българското градоустройство трябва да се изследват и станат достояние за науката ни.

Заслугите на княз Черкаски дават плодове и след неговата смърт. Така подготвената от него записка за управлението на България, одобрена от император Александър II е взета под внимание при изработването и приемането на Търновската Конституция на Княжество България (1879).

Тялото на Княз Черкаски е погребано в московския Данилов манастир, до Н.В. Гогол, A.S. Хомяков Ю.Ф. Самарин.

БЛАГОДАРНОСТИ ЗА ДЕЛАТА НА КНЯЗ ЧЕРКАСКИ И ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА МУ!

♦♦♦

Повече по темата за инженерите от руската армия:

▪Zheleva-Martins, D. & Furkov, Yuli, “The role of the engineers from the russian army in layingthe foundations of contemporary Bulgarian town planningafter the liberation from Turkish domination in 1878” In: “Etudes Balkaniques”, Institute d’ Etudes Balkaniques, Academie Bulgare des Sciences, N=1-2, pp 75-83, Sofia, 1999

▪Желева-Мартинс, Д. и Ю. Фърков, “Инженерите от Руската освободителна армия и съвременното българско градоустройство.” – В: сп.”Архитектура”, 1998, кн.2, с.42-45

https://www.academia.edu/38476757/%D0%98%D0%9D%D0%96%D0%95%D0%9D%D0%95%D0%A0%D0%98%D0%A2%D0%95_%D0%9E%D0%A2_%D0%A0%D0%A3%D0%A1%D0%9A%D0%90%D0%A2%D0%90_%D0%9E%D0%A1%D0%92%D0%9E%D0%91%D0%9E%D0%94%D0%98%D0%A2%D0%95%D0%9B%D0%9D%D0%90_%D0%90%D0%A0%D0%9C%D0%98%D0%AF_%D0%98_%D0%A1%D0%AA%D0%92%D0%A0%D0%95%D0%9C%D0%95%D0%9D%D0%9D%D0%9E%D0%A2%D0%9E_%D0%91%D0%AA%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%A1%D0%9A%D0%9E_%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%94%D0%9E%D0%A3%D0%A1%D0%A2%D0%A0%D0%9E%D0%99%D0%A1%D0%A2%D0%92%D0%9E

February 14, 2020 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии