В ПАМЕТ НА ВАЦЛАВ КОЛАР – ПЪРВИЯТ ГЛАВЕН АРХИТЕКТ НА СОФИЯ

АРХИТЕКТ ВАЦЛАВ КОЛАР ПОЧИНАЛ НА 31 ДЕКЕМВРИ 1900

В последния брой на Списание на Българското инженерно архитектурно Дружество – БИАД – книга 12 от 1900 година,  в рубриката “Вести от редакцията” е написано следното кратко съобщение:

+ Венцеслав Адол Колар – архитект

Така телеграфно, обидно бегло е отбелязана смъртта на първия главен архитект на София – Вацлав Колар, автор на редица емблематични за столицата ни обществени обекти.

Един некролог – съобщение за смъртта на арх. Вацлав Коларж в чешкия вестник „Национална политика“ от началото на 1901г., което ни е предоставено от неговия правнук Dr Josef Vorisek, дава допълнителна информация и хвърля известна светлина върху някои премълчавани или пропускани моменти от биографията на арх. Колар, които ние съзнателно ще подчертаем тук.

“ Смърт на сънародник в България. / Национална политика. 5. 1. 1901, стр. 5. / Úmrtí krajana v Bulharsku. Národní politika. 5. 1. 1901, s. 5/.

В София, България, на 31 (декември 1900 г.), след кратко боледуване, умира от пневмония на 59-годишна възраст, г-н Václav  K o l á ř /Вацлав Колар, Кавалер на Ордена на „Св. Станислав“ и на руския медал за заслуги „Света Ана“ на лента. (починалият бе братовчед на Йосиф Коларж, преподавател по славянски езици в Чешкия университет в Прага).

Г-н Коларж е роден през 1840 г. в Башнице, близо до Хорице (окръг Храдец Кралове), където баща му е съдия изпълнител и началник около тридесет години. Той завършва Реалната гимназия в Прага, след което заминава като доброволец при полските бунтовници срещу руските войски. След края на въстанието достигнал до чин поручик, той е бил върнат при родителите си. След известно време Вацлав Колар напусна дома си, без да каже на никого къде отива. Две години по-късно той изпраща кратко съобщение до родителите си, че работи като чертожник в Белград, Сърбия. По-късно заминава за Букурещ, Румъния, където привлича вниманието върху себе си като архитектурен чертожник дотолкова, че получава румънска държавна стипендия за допълнително техническо обучение във Виена и Париж. След завръщането си  няколко години служи в румънското Министерство на обществените сгради, където натрупал значително богатство.

След избухването на Руско-турската война Колар преминава Дунава заедно с руснаците, в компанията на княз Корсаков-Дондуков, първият администратор на Освободеното българско княжество.

От това време до смъртта му, при различни правителства и монарси, той живее все в София, където е архитект на най-големи и красиви държавни сгради, първо на княжеския конак при княз Дондуков-Корсаков, след това на кадетското училище и накрая на голямата сграда на военния клуб, на много частни домове, чужди и свои собствени.

Въпреки, че успява да си възвърне значителното богатство,  с прекалено голямата си добротата към всеки, който се бе обърнал към него за помощ или гаранция, която мнозина използвали в негова вреда (той плаща над 25 000 франка като гарант!). Отново губи голяма част от богатството си, така че от четирите къщи му  останали само две.

Последната му държавна сграда трябвало да бъде великолепен столичен храм в чест на Св. Александър Невски, в памет на Освободителя на България. Планът  вече бил завършен, когато правителството поискало тя  да бъде дело на по-млад архитект, българин. В. Колар сметнал, че това е незаслужено недоверие и неодобрение на  заслугите му до този момент. Той се отказал от държавна служба и изживява последните си три години без служба и пенсиониране, като частно лице, почти самотен, стар ерген, така той завършва активния си живот в чужбина.

В София той остави след себе си красиви и трайни паметници на своето изкуство, а в сърцата на много сънародници и на други, на които през живота си бе показал много добрини, си осигури благодарствен спомен.

Той подари на град Хорице своята богата колекция от редки и ценни ориенталски оръжия и антики, които са прехвърлени чрез австрийското консулство след смъртта му.

Погребението на покойника се състоя със значително участие на 2-ри този месец в София.“

January 1, 2020 · dobrina · Comments Closed
Posted in: Други