170 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АРХИТЕКТ КОНСТАНТИН ЙОВАНОВИЧ

Константин Йованович е роден на 13 януари 1849 г. във Виена и е най-големият син на „първия сръбски фотограф“, който е сътворил пантеон на сръбската фотография.

♦♦♦

——————————————————————————————————————————————————————-

Ще започнем от българския корен – от бащата на Константин – Анастас Йованович.

 Анастас Йованович като управител на княжеския двор  при княз Михайло Обренович, 1864г.

——————————————————————————————————————————————————————-

Той е родом от гр. Враца (1817г), баща му Иван/Йоан бил търговец от Берковица, изнасял за Сърбия шаяци и аби, а внасял коси, железария, лен. Майка му Мария била от  заможен врачански род. Анастас учил писмо и четмо при учителя Константин Огнянович, дошъл във Враца през 1822г. от гр. Панчево (Сърбия), където имало българска колония и владеел много добре български език. Когато Анастас навършва 9 години, баща му го отвежда да продължи образованието си в Белград (1826), където вуйчо му бил терзия в княжеското шивашко ателие. През 1830 г., след смъртта на бащата му, в Белград идват да живеят майката му, брат му Михаил и сестра му Катерина. Но, след една година почива и вуйчото, който бил тяхна опора.

През 1832 г. в Белград се открива сръбска печатница с букво-леярна, където юношата Анастас овладява печатарския занаят. Бързо напредва в професията, увлича се от рисуването и гравирането на букви върху метал. Възлагат му важни поръчки. На него поверяват изписването на посвещение върху уникалната сабя, която княз Милош Обренович, първият княз на Сърбия, след възстановяването на нейната самостоятелност и основоположник на династията Обреновичи, подарява на саксонския геолог и минен експерт, барон Зигмунд фон Хердер, за  минните му проучвания на територията на Сърбия, през 1836г. Анастас Йованович прави  и матриците за буквите на кирилица за първия сръбски буквар, отпечатан в 40,000 броя.

Княз Милош високо оценил таланта на Анастас и препоръчал да бъде изпратен като стипендиант да учи в художествената академия за изящни изкуства във Виена. Изучава литография, гравиране върху мед и стомана и става един от първите запознати с фотографията, дагеротипия и талботипия. След 2 години, със собствена Дагерова камера прави своите първи снимки във Виена.

Когато през 1842 г. Караджодевичи идват на власт, Анастас Йованович губи стипендията си. Налага му се да живее във Виена от литографията, от икони, които прави за православните гърци и цинцари… Той  често е посещаван от своя благодетел Милош Обренович, който го поощрява в пресъздаването на сръбската история в литографии. През август 1842 г. Анастас следва княз Милош при пътуванията му в Чехия и Германия. Между Анастас и семейство Обреновичи постепенно се консолидира продължително и дълготрайно приятелство. През 1844 година става секретар на княза в изгнание. Йованович завършва Академията във Виена (1846) и става първият сръбски майстор по дисциплините литография и фотография. През същата година е организирана негова фотоизложба, става и член на фотографското дружество.

За родната майка на Константин в публикациите не се срещат почти никакви сведения. По непотвърдени данни Анастас Йованович се е оженил през 1848г. за унгарка.[1] На следващата-1849г. се ражда неговият първороден син, бъдещият архитект Константин Йованович.

Анастас Йованович се жени повторно за австрийката Мария Шенц[2] (1838-1881), от която има дъщеря – Катерина (1869-1954) и син Йоан (1878-1943).

През 1858 г., когато Обреновичите отново идват на власт, Княз Михаил Обренович назначава Анастас Йованович на високия пост хофмайстер – „управител на двора княжеского“. Така след многогодишно пребиваване във Виена, той пак е в Белград. В княжеския двор Анастас Йованович отваря фотографско ателие и за придворен фотограф е назначен друг българин от Самоков – Анастас Карастоянов, от който тръгва друга прочута фамилия български фотографи Карастоянови.

След убийството на Княз Михаил през 1868 г. Анастас Йованович се отдава на заслужен отдих.

През своя живот Анастас Йованович не забравял своя корен и дори известно време се подписвал под своите литографии като „Танаша Йованович, българин литограф“. В мемоарите си известният български етнограф Димитър Маринов отбелязва, че по време на обучението си в Белград през 1871 – 74 г. Анастас Йованович е бил почетен член на българското дружество в града, в което участвали и много българи от Македония. На членовете му оказвал не само морална, но и материална помощ. През годините до своята смърт (1 ноември 1899 г.) Анастас Йованович живеел както в своята стара къща в Белград, така и във Виена. Не преставал да твори и да следи новостите във фотографията и изобразителното изкуство.

 Княгиня Юлия Обренович, литография на Анастас Йованович 1854г. Исторически музей на Сърбия, фото  Михаило Грбић.

—————————————————————————————————————————————————————-

Много от творбите на Анастас Йованович са притежание на различни сръбски и чуждестранни галерии и музеи, някои се съхраняват в Белградската национална библиотека. Неговите биографи отбелязват, че е създал повече от 200 литографии, рисунки и над 800 фотографии. Те му отреждат значимо място в сръбската култура и в световната фотография.

 Фотография на книгата, посветена на Атанас Йованович- „Идентичност и медии – Изкуството на Анастас Йованович и неговото време“, Изд. Музей на град Белград, от Радмила Антич през 2018г.. [3]

По случай 200 годишнината от рождението му, от ноември 2017 до януари 2018 г. в Белград се провежда изложбата “Анастас Йованович – Изкуство и нови медии”, а през 2018 г. излиза монографията “Идентичности и медии – изкуството на Анастас Йованович и неговото време”, където Анастас Йованович (1817-1899) е наречен първият създател на “съвременния образ” на Сърбия през 19 век.[4]


[1] По непотвърдени данни, Анастас Йованович се е оженил през 1848г. за унгарка – според :  Жеков, Константин, „Върхове в българската архитектура. Константин Йованович“ – В: списание София, 1989г., бр.№ 7, с.44
[2] Marija Jovanović (Štenc) – https://www.geni.com/people/Marija-Jovanovi%C4%87/6000000036315536990
[3] Knjige: Identitet i mediji – Umetnost Anastasa Jovanović i njegovo doba – Posted on March 18, 2018 – In: https://www.artiscenter.com/?m=201803&paged=2 Идентичност и медии – Изкуството на Анастас Йованович и неговото време, Изд.Музей на град Белград, от Радмила Антич, Белград, 1986г.
[4] За написването на този текст са използвани и сверявани различни данни от публикациите: Спасов, Спас, „Анастас Йованович – българин прочут в цяла Сърбия“, 05.05.2018 – В: https://www.lifebites.bg/anastas-yovanovich/ ; Андровски, Кирил, „Знаменит сръбски фотограф е… българин“ – В: Дума, 22 Януари 2011 / брой: 18 –  https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=9921; „Анастас Јовановић“ Из Википедије, слободне енциклопедије –  https://sr.wikipedia.org/

КОНСТАНТИН АТАНАСОВ ЙОВАНОВИЧ (1849-1923)

Личен живот

И така, бащата на Константин е българин по произход, но сърбин по поданство. За родната му майка почти нищо не се споменава, а мащехата му майка, която е австрийка, е само с 11 години по голяма от него. От втория брак на баща си Константин има с 20 години по-малка сестра – Катерина и с цели 29 – брат Михаил………

Пълният текст може да прочетете тук:  170 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АРХИТЕКТ КОНСТАНТИН ЙОВАНОВИЧ

https://www.academia.edu/39767792/170_%D0%93%D0%9E%D0%94%D0%98%D0%9D%D0%98_%D0%9E%D0%A2_%D0%A0%D0%9E%D0%96%D0%94%D0%95%D0%9D%D0%98%D0%95%D0%A2%D0%9E_%D0%9D%D0%90_%D0%90%D0%A0%D0%A5%D0%98%D0%A2%D0%95%D0%9A%D0%A2_%D0%9A%D0%9E%D0%9D%D0%A1%D0%A2%D0%90%D0%9D%D0%A2%D0%98%D0%9D_%D0%99%D0%9E%D0%92%D0%90%D0%9D%D0%9E%D0%92%D0%98%D0%A7;

Публикация в книжен вариант: 

Желева-Мартинс, Д., „170 години от рождението на архитект Константин Йованович“- В: списание „Архитектура“, 2019г. брой №3, стр.44-53

 

 

July 7, 2019 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии