ПО ВЪПРОСА ЗА БОРИСОВАТА ГРАДИНА И НЕЙНОТО ПЛАНИРАНЕ -НЕОБХОДИМА Е СМЯНА НА АКЦЕНТИТЕ

ОБРЪЩАМЕ ВНИМАНИЕ ВЪРХУ ФАКТА:

ОТ 1988г. БОРИСОВАТА ГРАДИНА Е В СПИСЪКА НА НАЦИОНАЛНИТЕ НЕДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ СЪС СТАТУТ НА РЕЗЕРВАТ НА ГРАДИНСКОТО И ПАРКОВО ИЗКУСТВО /ДВ бр.96 от 1988 г./.

http://mc.government.bg/page.php?p=58&s=429&sp=430&t=244
Актуален списък на недвижимите културни ценности с категория “национално значение” (НИНКН) към 2017 г.
СПИСЪК НА ОБЕКТИ СЪС СТАТУТ НА НЕДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ /ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА/
С КАТЕГОРИЯ “НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ” НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЛАСТ ГРАД СОФИЯ
На територията на област София-град също така с категория “национално значение” са:
1. Централното историческо ядро на София, ….
2. Територията на Парка на свободата /Борисовата градина/, включително ”Дендрариума” е обявен с Разпореждане на МС № 19 от 08.12.1988 г. за резерват на градинско-парковото изкуство /ДВ бр.96 от 1988 г./. Съгласно § 10 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗКН „заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон”.
MC.GOVERNMENT.BG
Министерство на културата на Република България
http://mc.government.bg/page.php…

СПОРЕД НАС, ТОВА Е ВОДЕЩО ОБСТОЯТЕЛСТВО И ПРОЕКТИРАНЕТО ТРЯБВА ДА СЕ СЪСРЕДОТОЧИ ВЪРХУ КОНСЕРВАЦИЯТА, РЕСТАВРАЦИЯТА И ИНОВАЦИЯТА НА БОРИСОВАТА ГРАДИНА, СЪБЛЮДАВАЙКИ ПРЕДИ ВСИЧКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО В ОБЛАСТТА НА ОПАЗВАНЕТО НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО;

КАКТО И ОСИГУРЯВАНЕ НА ПРИЕМСТВЕНОСТ В  ДОСЕГАШНОТО ПАРКОУСТРОЙСТВО.

РЕПЕРИ НА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА БОРИСОВАТА ГРАДИНА ОТ ВРЕМЕТО НА НЕЙНОТО СЪЗДАВАНЕ⃰

ПЪРВИ ПЕРИОД – 1882-1906 ДАНИЕЛ НЕФ
– Разсадник – 1882
– Градина и къща на Неф 1886
– Рибно езеро – 1888
– Голямо езеро 1889
– Бюфет – 1896
– Канцеларии и стопански двор
От гората край Лозенец са пренесени и засадени тук първите няколоко десетки дъба;
ВТОРИ ПЕРИОД – 1906-1922; 1922-1934 ЙОСИФ ФРАЙ
– Построено Казино „Ариана“ – 1929
– Изнесен стопанският двор, на неговото място Розариум с 1400 вариетета рози
– Кестенова и липова алеи – засадени и благоустроени 1910-12
– Бюст-паметници -1920
– Рибно езеро разширено, с фонтан от 36 струи и скулптурни фигури
– Голяма поляна след Рибното езеро
– Народна чешма/Бигорова – 1930
– Оформена периферията на езерото с черен бор, летен дъб и цер
ТРЕТИ ПЕРИОД – 1934-1943 ГЕОРГИ ДУХТЕВ
– Национален стадион „В.Левски“ за 50000 души
Японски кът – 1940;
Изградена и открита Лятна къпалня „Мария Луиза“
– Дипломатически Тенис-корт
– Оформен двора на Астрономическата обсерватория
Към 1942г.Борисовата градина заема площ от 90,5 хектара, от които68,66ха благоустроени и 4,4 – неблагоустроени; Останалите17,35ха са застрени с: Лятна къпалня, Университетска астрономическа обсерватория, Училище на открито, Голямото езеро, игрищата „Юнак“, „Левски“, Тенсклуба, АЦ23, Дипломатически тенискорт, Колодрум, Токоизправителна станция „Юнак“.
ЧЕТВЪРТИ ПЕРИОД – 1944- 1986
– Братска могила – 1955-56
Водни площи – детска площадка- 1960
– Алпинеум – 1952-57
– Бул .Ленин“ – реконструкция – 1973
– Преустройство – Голямото езеро , разрушена „Ариана“, оформена естрадна площадка – 1972
КОНКУРСНИ ПРОЕКТИ:
1954г- спечелен конкурс от проф. Делчо Сугарев, който прави опит да обедини парковата и горска част в единна композиция;
Между 1957 и 1960 – колектив с ръководители арх. Ив. Евгениев и арх. Ст. Добрев
Изготвят работни чертежи за:
– благоустрояване на територията до бул.Драган Цанков;
– Нов розариум;
Детска светофарна площадка;
Атракционен сектор;
Същият колектив разработва идеен проект за реконструкция на цялата горска част, който не е реализиран;
1984г. УАГ организира конкурс за Цялостна реконструкция на Парка на свободата.

Спечелен е от колектив на Софпроект с р-л ландшафтен архитект Георги Радославов.

1987г. – същият колектив разработва план за архитектурно, благоустройствено оформяне на представителната част на парка;
1990г. – колектив с р-л арх.Ал.Найденов печели конкурс за възстановяване на „Ариана“
1992г. се връща старото име – „Княз Борисова градина“.

—————————————————————————-

⃰ Базирано на:
Желева-Мартинс, Д., 1994, Отзив от името на ИТИГА-БАН на дисертационен труд на инж. Георги Рачев Радославов на тема “Класически композиционни принципи в изграждане на Княз Борисовата градина”, за присъждане на научна степен “кандидат на техническите науки”, ВЛТИ, 19.10.1994г.
Желева, Добрина, 1999, Рецензия на научно-изследователски проект “Състояние и перспективи на зелената система на София” с автор д-р инж. Юлия Радославова, заповед №19 от 25.І.1999г на Директора на ЦА-БАН

June 22, 2019 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии