“АРХИТЕКТУРЕН СТИЛ” – проф. НИКОЛАЙ РАЙНОВ

Тази година се честват 130 години от рождението на Николай Райнов –  виден български писател, художник, академик  (1 януари 1889 г.- 2 май 1954 г)  Той завършва  Духовната семинария  в София (1908), след което започва да следва философия в Софийския университет ( 1911).

Първата си книга “Богомилски легенди” публикува под  псевдонима Аноним (1912). Участва в Балканската и в Първата световна война. Завършва специалност декоративно изкуство на Държавното художествено-индустриално училище в София (1919). През 1919 г. се отправя на голямо пътешествие в Египет, Сирия, Палестина, Мала Азия. След завръщането си от пътешествието той става един от основателите на теософската ложа “Орфей”. Пише  поезия, белетристика, културологични произведения в  областта на историята на  изобразителното изкуство, фолклора, етнографията; сътрудничи на периодичния печат; проучва много паметници на културата; публикува редица статии за изкуството и литературата. Главен редактор е на списанията „Зеница” и „Орфей“, вестниците „Камбанар“ и „Анхира“. В периода 1918 – 1919 г. сътрудничи на Тео Милев, като пише редица статии за неговото списание „Везни“. По това време издава няколко книги: „Видения из древна България“, 1918, „Книга за царете“, 1918, „Очите на Арабия“, 1918, „Слънчеви приказки“, 1918, “Книга на загадките” – 1919, „Между пустинята и живота“, поемата „Градът“. Прави второ издание на „Богомилски легенди“, разширено издание на „Книга на загадките“, превежда „Тъй рече Заратустра“ на Фридрих Ницше. Заради романа му „Между пустинята и живота“ (1919) посветен на живота на Исус Христос, е отлъчен от Православната църква.

През периода 1922 – 1927 г. работи като главен библиотекар в Народна библиотека  в Пловдив. Командирован е за 2 години в Париж, за да се запознае с паметниците на културата във френската столица. Когато се завръща, приема преподавателско място в Художествената академия в София, където е професор по история на изкуството от 1927 до 1950 г. Междувременно, през 1924 г. става главен редактор на новото списание „Орфей“, чиято задача е да популяризира теософските идеи, а в края на 20-те години на ХХ век той създава теософската ложа „Орфей“. Списанието излиза само две години.

Масонското му посвещение е датирано на 10. 12. 1929 г. Райнов членува не само в класическата (допускаща само мъже) ложа “Парсифал”, намираща се под юрисдикцията на “Великия Ориент на Франция”, но и в комасонска (включваща и жени) ложа.

През 1930 г. основава българската асоциация „Рьорих.“

През 1933 г. (заедно с проф. Благй Мавров и Никола Трифонов) се запознава с богомилската книжнина, пазена в хранилищата на държавната библиотека на остров Малта. Изучава основателно историята и същината на богомилското учение в България.

През периода на 1920-те – 1930-те години публикува книги с обработени или авторски приказки (“Златното птиче“– 1924, “Най-хубавите народни приказки“ – 1924, “Юнак над юнаци“ – 1925, “Сиромах Лазар” – 1925,“Вълшебният кон“ – 1927, “Хиляда и една нощ“ – 1927, “Али Баба и разбойниците. Завистливият съсед“ – 1927, “Синдбад морякът“ – 1930, “Торба приказки за русалки, самодиви, царе, царски синове“ – 1934; А в  периода 1931–1934 публикува трийсет и четирите отделни книги от поредицата “Приказки от цял свят“).

Публикува и специализирана литература: „Малък художествен речник (Живопис, архитектура, скулптура, графика)“, изд. „Отец Паисий“, Пловдив, (1928);  „История на пластичните изкуства“ – 12 тома. (1931-1939) , изд. „Ст. Атанасов“, библиотека за самообразование; „Вечното в нашата литература“ –  9 тома (1941); и др.

След 9 септември 1944 г. става член на Българската комунистическа партия. Избран е за председател на Съюза на писателите, а от 1945 г. е академик.

♦♦♦♦♦

НИКОЙ НИКЪДЕ НЕ СПОМЕНАВА ЗА  МАЛКАТА КНИЖКА – АРХИТЕКТУРЕН СТИЛ, публикувана през 1946г.

Тук долу представяме откъс от нея. По теоретичния въпрос за стила в архитектурата не познаваме друг подобен монографичен опит в българската професионална литература и до днес.  Специфичното в случая е, че проф.Райнов класифицира анализираните от него стилове по етнически и национален признак, което без съмнение е повлияно от времевия контекст.

 

От позицията на днешната архитектурна теория много от изложените авторски разсъждения изглеждат архаични, слабо аргументирани и лесно опровержими, но без съмнение, те създават дискусионно поле за преосмисляне на основните постановки на въпроса за архитектурния стил днес.

  

 

March 4, 2019 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български