ЛЕТНИ ЕКСПРЕСИИ – КУЛТУРНИ МАРШРУТИ 2018 – продължение

ПРОДЪЛЖЕНИЕ   от 22/09/2018  – 

http://zheleva-martins.com/2018/09/22/%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%B8-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B8-2018/

6 август – Ден трети

♦ МОНТАНА Нашата цел в Монтана е Античната крепост.

Крепостта Кастра ад Монтанезиум се намира в северозападния край на град Монтана, на хълма Калето, който не е застроен. Той е обект на множество археологически проучвания, които разкриват ценна информация за историята на днешния град. Името на крепостта Монтанезиум е дадено от древните римляни и вероятно идва от думата Монс – планина, но самото селище води началото си още от праисторически времена. Първите обитатели са от каменно-медната епоха. Местността е избрана като подходящо място за живот заради плодородните почви и възможността за защита. Това сочат откритите при разкопки жилища от този период.

По-късно мястото обитават древните траки – от племето трибали до около І век пр. н. е. Те построяват крепост за защита от нападатели. От нея са останали каменни зидове, широки повече от метър.

Римляните се заселват в района в края на І в. н. е., привлечени от богатите залежи на руда и злато по поречието на река Огоста. Те завладяват крепостта и я използват за свои нужди. В този период Монтана се превръща в град – център на провинция Долна Мизия, в който постоянно пребивават военни части. Градът процъфтява, изграждат се пътища, свързващи го с останалата част на империята. Освен рудодобив и златодобив, поминък на населението е земеделието и занаятчийството.

През ІІІ в. н. е. градът е обект на набези на готски племена. Именно срещу тях е укрепена крепостта Кастра ад Монтанезиум. Изградени са казармени помещения, базилика, дебели крепостни стени.

Близо до крепостта, до голям извор в подножието на хълма, се намира древно каменно светилище, с главни богове Диана и Аполон. Диана – богинята на лова, е покровителка на града и в днешно време е изобразена на герба на град Монтана.

Около светилището се образувало селище, разрушени при някое от готските нашествия през IV век. Крепостта е разрушена в края на VI при нашествие на авари и славяни. По-късно върху развалините славяните изградили свое селище, което нарекли Кутловица, вероятно заради котловината, в която е разположена областта. През 1891 г. Кутловица е преименувана на Фердинанд, а през 1945 г. – на Михайловград – на името на загиналия през 1944 г. комунистически активист в Септемврийското въстание Христо Михайлов. През 1993 г. с указ на президента Желю Желев името на града е променено на Монтана (по античното Municipio Montanensium).

Днес крепостта е отчасти реставрирана. Достъпът до нея е свободен.

 

Фрагменти от крепостта, претърпели консервация.

 

     

————————————————————————————————————————————————————–

Още малко може да се види тук:

https://www.youtube.com/watch?time_continue=66&v=sEshKWG_uls

https://montana-museum.weebly.com/1040108510901080109510851072-1082108810771087108610891090.html

За съжаление, констатациите и отзивите в интернет, от рода на тази: Липсват туристически продукти като книги, печатни материали, сувенири, турове от които може да се научи нещо. По-удачно би било изграждането на информационен център с филми/мултимедия и възстановка на крепостта/града.“напълно се потвърждават и от нашите наблюдения. Пет години са минали след реставрацията, с финансиране от европейски фондове и ред други спонсори, както се вижда от табелите, а крепостта е вече занемарена – отново обрасла в треви и храсти. Няма хора, тук нищо не се случва, обектът деградира без социализация и активно включване в културния живот на града. Какво като е в герба на Монтана?

В интерес на истината, забелязахме че в базиликата до входа има следи от продължаваща реставрация. От една публикация разбираме, че активно се работи по възстановяването на Ранно-християнската базилика на крепостта “Калето” , за да бъде готова за празника на града “Свети Дух” през 2018г. Средствата били осигурени по трансграничен проект със Сърбия на обща стойност от 695 000 евро за Монтана и Пирот.

Целта е засилване на туристическата привлекателност, опазване, възстановяване и експониране на ранно- християнската базилика. Това е едната част и средновековната крепост в Пирот. Това ще се постигне чрез разработване на атрактивна туристическа дестинация”, казва кметът на Монтана Златко Живков.

От същата публикация научаваме още, чеТова е третият проект, с които се работи по античната крепост “Калето”, която става модерна туристическа атракция.

/http://bnr.bg/vidin/post/100880044/prodaljava-vazstanovavaneto-na-bazilikata-v-krepostta-kaleto/

Денят на Свети Дух се чества в понеделник след Петдесетница от Възкресение Христово.

И ако пред 2015 г. част от празничните събития са се случвали тук на територията на античната крепост (На античната крепост бяха организирана артистичната демонстрация “Хляб от бога”, която пресъздава добив на брашно от лимец с праисторически технологии. И печенe на хляб върху каменна плоча на жарава. В подножието на югоизточната порта на крепостта бе представена друга постановка “Царят-жрец, Дионис и виното”. На нея посетителите можеха да дегустират вино от копия на тракийски фиали. Двата спектакъла са на театрално студио “Темп” и Регионален исторически музей – Враца. https://dariknews.bg/regioni/vraca/dnes-montana-praznuva-denq-na-sveti-duh-1446283), то през 2018г., въпреки заявените намерения ранно-християнската базилика да поеме част от тях, нищо такова не се е състояло – явно не е била готова за целта.

Тръгваме си малко разочаровани от случващото се или по-скоро от не-случващото се с една културно-историческа ценност – една застинала във времето зле менажирана антична крепост.

 Следващата ни цел е Белоградчик.

БЕЛОГРАДЧИК

♦Белоградчишките скали се славят като едно от чудесата на света. Който ги види сам ще повтори думите на писателя Антон Страшимиров: “Пред фантастичните видения на Белоградчишките скали, човешката фантазия е ограбена, абсолютно ограбена с всички свои капризи!”

Тези невероятни творения на природата се намират в района на град Белоградчик, в Западния Предбалкан. Простират се на близо 30км дължина, 3 до 5 км ширина и до 200 м височина. Те се разделят на три групи – Фалковска, Централна и Збеговска. Над 230млн години са били необходими, за да се изваят чудните форми на Белоградчишките скали. Червеният им цвят се дължи на железните съединения в тях.

Но най-забележителното е, че уникалните скални образувания са сякаш изваяни образи: Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Замъкът… Наименованията на всяка скална фигура са плод на народното въображение. И всяка е свързана със своя легенда. Ето една от тях.

Преди векове между скалите имало девически манастир. Рано всяка сутрин манастирските камбани приканвали за молитва обречените на Бога монахини. Най-младата сред тях, послушницата Вита, не могла да скрие под расото своята красота. Мълвата за красотата на сестра Вита се разнесла навред из Римската империя. На един Петровден, когато хората имали право да посещават манастирите, съдбата срещнала Вита с римлянина Антонио. Те дълго криели любовта си от монахините. Но след година плодът на тяхната любов се явил на бял свят. Детски плач огласил килиите на манастира. Вита била разобличена и изправена пред строгия съд на монасите. Те решили да я прокълнат и изгонят от манастира заедно с детето. В това време откъм хълма се задал Антонио на белия си кон, умоляващ монахините да оставят Вита. И станало чудо. Изведнъж над скалите се извила буря, паднал гръм, земята се разтресла. Манастирът се сринал и всичко наоколо се вкаменило – Конникът, Монасите и Вита, която се превърнала в Мадоната с детето в ръце.

Белоградчишки скали са обявени за природна забележителност през 1949 г. и номинирани за едно от новите 7 чудеса на света през 2008г. Заедно с крепостта калето, те са включени в Стоте национални туристически обекта.

Тези извисяващи се до 200 м. скални образувания, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил умело използван от древни времена. Крепостните укрепления са строени и доизграждани в три времеви периода: Римски (I-IV век), Средновековен (XVII-XIX век) и Османски (1805-1837г.).

♦ Белоградчишката крепост е впечатляващо съвместно дело на природата и човека. Намира се непосредствено до град Белоградчик, като навсякъде са поставени информационни знаци и табла.

Крепостта е градена сред непристъпни скали, които са някога са били в пределите на Римската империя, когато още не е съществувала българската държава. Само две от стените – северозападната и югоизточната, са градени от човешка ръка. Огромни скални масиви, достигащи 100м височина, по естествен начин завършват зданието.

  /Yavor Michev/

 

Крепостта отначало е служила като наблюдателница, а по-късно по времето на Османската империя е била разширена.

Мястото е уникално, пленява с необикновеното си приказно съчетание на архитектура и със спиращите дъха панорамни гледки.

  

С изкачването по многобройните стъпала до върха на крепостта хоризонтът непрестанно се разширява, разкриват се в няколко плана великолепни пейзажи.

Крепостните стени, които са с дебелина 2.5м в основата си и достигат до 12м височина, са украсени с декоративни ниши, колони, каменни корнизи, с релефни изображения на растения и животни, розети, палмети, надписи… 

В рамките, чийто дъги над входовете са с ефектно редуващи се бял и червен камък, се очертават различни картини – от зелените затревени дворове, от крепостните стени и скалите на втори план, от небесата.

Вътре в крепостта са оформени три двора, разделени с масивни портали с врати, обковани в железни ленти. Тук са изградени караулни помещения с оръдейни площадки и амбразури, както и 365 бойници по крепостните стени и помещения за складове и боеприпаси. В миналото е имало и мелница за брашно и сол. Крепостта се е използвала като военно съоръжение за последен път през Сръбско-българската война (1885г).

По времето на нашето посещение в заграденото пространство бе монтирана метална конструкция на амфитеатър за третия летен фестивал „Белоградчишките скали Опера на върховете“, състоял се от 13 до 29 юли, тази година. Софийската опера и балет е представила балетът „Корсар“, „Жизел“ и „Дон Кихот“, Операта Кармен и Дон Кихот…

 

Сигурно публиката е изпитвала върховно удоволствие от спектаклите сред вълшебната атмосфера, която им се предоставя от величествената природа и наситената с историческа памет крепост. 

Всичко това би било чудесно, ако не възникваше едно съмнение – не е ли прекрачена границата на толерантност към паметника на културата? Не е ли това агресивно потребление на културното ни наследство?  Конструкцията на амфитеатралната платформа забива своите котви направо в крепостните стени, а мощното и туловище изпълва дворното пространство на крепостта до самия край… Струва си да се замислят организаторите на фестивала, а и градската управа  над въпроса за “цената” на културната ценност.


След напущането на крепостта ни очакваще неприятност – не стига, че колата бе прегряла и не искаше да пали, но и нямаше нито едно заведение, което да предлага обяд наоколо…Рекламата за “туристическо влакче, което ще ви отведе до крепостта “Калето” и обратно” се оказа лъжлива и трябваше пеша да слезнем до центъра на града. Обядвахме евтино и вкусно в заведение на главната улица – това добре, но пък туристическият информационен център се оказа затворен?! Наложи се да спрем и пренощуваме в частно хотелче в града. На сутринта рано рано потеглихме за пещерата “Магура”.

Следва продължение – ден четвърти  7 август

 

December 3, 2018 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии