ЛЕТНИ ЕКСПРЕСИИ – КУЛТУРНИ МАРШРУТИ 2018

И тази година, както през 2016 и 2017, през август поехме на път из България. Идеята беше да видим какво й е толкова зле на Северо-западна България, че чак да я наричат Северо-Западнала, а и с какъв потенциал разполага, що се отнася до туризма и по-специално – до културния туризъм. Отскочихме и до някои места в Централна България, останали невидяни от преди. Тук в няколко части ще публикувам впечатленията си – и положителни, и  отрицателни, като ги придружа с мнооого инфорация и илюстрации, както свои, така и “наши” – от компанията, а и чужди, там където не ми достигат /разбира се, с препратки към авторите/.

4 август – Първи ден.

ГРАД КОСТИНБРОД – трябваше да бъде нашето начало, където по писмени данни очаквахме да видим следните обекти:

♦Римската пътна станция Скретиска, която се намирала на територията на завод “Кока кола”. “Станцията има Т- образна форма. Ориентирана е в посока югозапад- североизток. Състои се от 9 помещения, разположени около вътрешен двор. Общата и площ е 0.73 дка. Изградена е от средни по големина камъни, споени с бял хоросан. На места е използван и хоросан, смесен със счукана тухла. Станцията е построена през 317-324 г., по времето на императорите Диоклециан и Константин Велики. Нейното съществуване завършва след Втората готска война 377-378 г. На няколко метра североизточно от станцията се намира трасето на главния римски път „Виа Диагоналис“, който в този участък се проследява в посока северозапад- югоизток. Пътното платно е широко 6.8 m, като в този размер не са включени банкетите и осевата линия. От двете страни на пътя са оформени канавки за отводняване на трасето.”

Източници Маджаров, М. Римски пътища в България. В. Търново, 2009; Динчев, В. Спасителните археологически разкопки при римската пътна станция Scretisca край гр. Костинброд. АОР, София, 2007

Планове

http://www.bulgariancastles.com/bg/node/1925

♦Късноантична крепост Кратискара и антична резиденция Скретиска се намират на 2.91 km югозападно по права линия от центъра на град Костинброд. Има много основания на които изследователите се позовават за да приемат, че резиденция Скретиска е била предпочитаното място за пребиваването на Константин Велики при посещенията му в „Сердика“. Тя е възникнала именно като императорска резиденция. Годините на построяването ѝ съвпадат с началото на продължителните му престои в „Сердика“, а е общоизвестна и знаменитата му фраза “Сердика е моят Рим!”. Вероятно резиденцията се е поддържала от управителя на провинция „Сердика“. Не се изключва и възможността palatium/praetorium „Scretisca“ да е използвана и от епископите делегати на Сердикийския събор (343 г.). Основният архитектурен комплекс на резиденцията- palatium Scretisca е един от най-впечатляващите образци на представителната късно- римска жилищна архитектура (141х110 m) и е най- забележителната извънградска резиденция в провинция Вътрешна Дакия или Средиземноморска Дакия (Inner Dacia или Dacia Mediterranea) в хинтерланда на столицата ѝ „Сердика“ (Serdica) и най- голямата, сред познатите перистилни жилищни комплекси от античността на Балканите с голяма зала (aula), трапезария (triclinum) с усложнен, вероятно триконхален план, многобройни жилищни помещения (cubicula), банска част (balneum), огромен двор (peristylium) с площ 4.5 дка, с градина (hortus) и монументални входове. Общата площ на намерените подови мозайки в северния перистил надхвърля 1000 m2, а общата дължина на перистила и външният южен портик е повече от 400 m. Резиденцията е ядрото на внушителен вилен комплекс и център на впечатляващо имение (fundus dominium). Проучван е също така един кръгъл в план обект (диаметър 32 m), условно наречен “Ротонда”, вероятно с мемориални или култови функции, разположен на 100 m южно от резиденцията, а така също и некропол. Силен повсеместен пожар унищожава резиденцията, което съвпада с времето, за което според писмените извори при хунските нашествия през 40-те г. на V век е пострадала и „Сердика“.

Ранно-византийско укрепено селище Кратискара (ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ) запазва с малки изменения името на римската резиденция и името на римската станция Scretisca, а при изграждането му са пре-използвани останките от по- ранната резиденция. Възниква вероятно през втората четвърт на VI век, упоменато в изворите от Прокопий Кесарийски като πολιχνιον (градче) ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ, върху останките на римската резиденция и играе ролята на локален административен център. Животът вероятно е прекъснал при славянските нашествия в края на 70-те и началото на 80-те на VI век. Запазени са ценни свидетелства за фортификационната система, градежа, крепостните кули, жилищни и караулни помещения.

Източници Динчев, В. Късноримската резиденция SCRETISCA и ранновизантийското селище KRATISKARA (Археологическите проучвания в м. Градището през 1990-1994 г.). София (Разкопки и проучвания, ХХХ), 2003

Снимки

Снимка:  Ð¡Ð½Ð¸Ð¼ÐºÐ°:

Тук: https://picasaweb.google.com/108821068306103878624/TMuQeD

И тук: http://www.bulgariancastles.com/phpBB3/viewtopic.php?f=64&t=977

ОБАЧЕ:  За голямо наше съжаление, нито един от тези обекти не е по никакъв начин отбелязан на теренняма указателни знаци – никакви, нито информационни табла, нито табели, нито дори някакви стрелки.

След дълго лутане, разбрахме от пазача на завод “Кока кола”, че и други са идвали, но нищо не са намерили, пък и трябвало разрешение, за да ни пусне.

Каква бе изненадата ми, когато след като се прибрахме в София разбрах, че е Реализиран проект „Туристическо развитие на културното наследство на община Костинброд, чрез прилагане на най-добрите практики от Сърбия” по програма ФАР“ Съвместен фонд за малки проекти България – Сърбия, с партньор от страна на Република Сърбия община Медиана за културен обмен между България и Сърбия, обучение за общинските администрации, създаване на интернет страница и културен център в гр. Костинброд, извършване на допълнително цялостно проучване на резиденцията “Скретиска” и обхождане на територията на общината за други исторически ценности, публикуване на проучването и на печатане на брошура, която представя проекта и историческото наследство в Костинброд.“/ Общински план за развитие на община Костинброд за периода 2014-2020 г, Декември, 2013 г., с.73/ – В:

http://kostinbrod.bg/wp-content/uploads/file/2013/obshtinski_plan_za_razvitie-2014-2020.pdf

Нещо повече – има издадена книга:

Резултат с изображение за ЕДИН ПЪТ, ЕДИН ХРАМ, ЕДИН ДВОРЕЦ И ДЕСЕТ ВЕКА ИСТОРИЯ ОТ СКРЕТИСКА ДО КОСТИНБРОД 4-14 ВЕК

http://alexandradelova.blogspot.com/2016/04/blog-post.html; https://www.researchgate.net/profile/Vesselina_Vachkova/publication/312993469_EDIN_PT_EDIN_HRAM_EDIN_DVOREC_I_DESET_VEKA_ISTORIA/links/588bf24b45851567c93ca599/EDIN-PT-EDIN-HRAM-EDIN-DVOREC-I-DESET-VEKA-ISTORIA.pdf

Всичко това ме навежда на следните мисли:

Що е то социализация на културното наследство?

♦ Не се ли състои в това – хората от Костинброд да знаят за материалните и духовни ценности, които са наследили от предците си, обитавали тези земи,  а не да вдигат рамене и да  не могат да те насочат към нито един от описаните в литературата обекти?

♦Не се ли правят всички тези проекти – за туристическо развитие, за реконструкции и реставрации, за археологически проучвания…с цел да се разкрие, да се възкреси и съхрани, да се разкаже и популяризира наследената материална и духовна култура, на живелите по тези земи хиляди години преди нас?

♦Но, на практика не става ли обратното – Разработват се проекти, правят се проучвания, обхождания, публикации, пишат се брошури и книги… а самото наследство физически се руши, чезне…потъва в бурени…

И най-важното – местната общност дори не подозира с какви ценности разполага…

Разочарованието ни бе огромно


♦ КЪТИНСКИ ПИРАМИДИ е втората цел за деня. С цел опазването на интересните образувания Кътинските пирамиди са обявени за природна забележителност със Заповед No.927 от 10.04.1962.

Това са  скални образувания – земни пирамиди, намиращи се в Западна Стара планина. Намират се в горната североизточна част на с. Кътина, на скален откос, а самите пирамиди са високи около 2 м. Разпределени са в няколко групи. Имат червеникаво-кафяв цвят и заострена форма. Образували са се в следствие на ерозия, а в продължение на милиони години дъждовете са ги дооформили, но за съжаление в последните десетилетия под въздействие на околната растителност и близкото изкуствено езеро ерозията е намаляла и пирамидите малко по малко губят своята внушителност.


 

Водни лилии в изкуственото езеро=

 

 

 

 

Кътинските пирамиди са пръснати в няколко групи и имат заострена форма и червеникавокафяв цвят. Разположени са сред гъста горска растителност в долната част на Големия дол. Скалният откос, върху който се намират, се извисява на 5-10 м височина, но самите пирамиди не надвишават 2 м.

 

 

 

 

 

 

 

Група от Кътинските пирамиди

Следва да се отбележи, че и тук имахме проблеми с ориентирането – липсват елементарни стрелки и табели с надписи, хората се лутат, докато намерят пътеките, водещи до природния феномен.


♦ ДЖУГЛАТА е следващата природна забележителност от нашия маршрут. 

Джуглата скална пирамида в землището на село Церово, на 6 км северно от Своге, в Софийска област. На 5 февруари 1964 г. районът около Джуглата, на площ 0,7 хектара, е обявен за  природна забележителност. Джуглата е изобразена на герба на село Церово.

Този природен феномен е на възраст около 250 милиона години. Скалната пирамида е изградена от червено-цветни кварцови пясъчници. Разположена е на 470 m н. в. Представлява скална гъба от хоризонтални скални пластове, оцелели от хилядолетната разрушителна дейност на река Искър. Тя е с височина 18 m, която е образувана под действието на повърхностните води. По план трасето на железопътната линия София-Мездра преминава през Джуглата, но след недоволство от страна на местното население, трасето е променено.

Парк Джуглата, обаче е доста занемарен – както „триумфалната“ входна арка с надпис сигурно от преди „демокрацията“, така и разпадащата се на съставните си части – изгниващи дъски и ръждясали железа, беседка. А жалко, защото от беседката се разкриват чудни панорами във всички посоки.


♦ Отправяме се към следващия природен феномен: РИТЛИТЕ

Ритлите е природна забележителност, разположена на площ от 123 хектара на левия бряг на река Искър над село Лютиброд. Село Лютиброд се намира на около 25 килoметра от Враца и на около 310 северозападно от Стара Загора. Разположено е във Врачанската планина, в края на Искърския пролом, на десния и левия бряг на река Искър.

Природният феномен Ритлите представлява четири почти успоредни отвесни скални стени, дълги 200м, а под тях преминава жп линия. Включени са в регистъра на защитените територии и защитени зони на България от 27.05.1938г и попадат в територията на природен парк Врачански Балкан.

Името на природната забележителност идва от приликата им със страничните прегради на волска кола (ритли). По зъберите личат останки от стари крепостни зидове – източно от скалите се е намирало селището Коринтград, наричано от местните хора Коритенград. В района на Коритенград са намерени останки от повече от девет средновековни български църкви, между които ранно-християнска базилика от V – VI век. Най-запазена е църквата СвГеорги, датираща от X-XIIв. Коритенград не съществува от ХVІІв насам, а част от жителите му, които се разселили в различни посоки, са основали днешното село Лютиброд.

До Ритлите е и историческата местност Рашов дол. В тази местност се е провело последното организирано сражение на част от Ботевата чета след смъртта на войводата в Априлското въстание (1876г). В горната част на поляната е запазена кошарата, край която се е водило сражението. До нея има малък параклис, а малко по-надолу е поставена паметна плоча. Всяка година на 3 юни в Рашов дол се провежда възстановка на последните сражения на четата.

Друг интересен исторически акцент, свързан с Ритлите, е премиването на Баба Илийца през Искър, описано от Иван Вазов в разказа му „Една българка“. Мястото е обозначено с паметна плоча и има възстановка на лодката, с която Баба Илийца преминава реката.

Поляната при туристическия обект е обзаведена с всичко необходимо за един чудесен отдих край р. Искър  и феноменалните скали – детски площадки, скамейки, беседка…

————————————————————————————————————————————————————–

 

♦ МЕЗДРА  – Археологическият комплекс „Калето” е нашата следваща цел. Разположен е в югозападния край на града, върху висок скалист рид, надвесен над левия бряг на река Искър. Ориентацията е лесна, има ясно видими указателни табелки, а в района на крепостта има голям паркинг.


Ето какво пише в сайта на самия археологически комплекс:

„На този кръстопът на цивилизациите са събрани останки от цялата човешка история – от медно-каменната епоха (ІV хилядолетие пр. Хр.) до Средновековието.  От тук в древността е минавал пътят, свързващ римския град Ескус със Сердика. И до сега мястото е средищно на всички пътища, свързващи Дунавската равнина със Софийското поле, Източна със Западна България.

Хълмът над река Искър е запазил следите от две последователно съществували укрепени селища от края на каменно-медната епоха и преходния период от енеолита към бронзовата епоха, които са унищожени от стихийни пожари. Този времеви отрязък обхваща края на V и първата половина на IV хил. пр.Хр. Многобройните ценни находки доказват ясна диференциация на занаятчийското производство. Селището е обитавано от майстори-декоратори на керамика, земеделци и ювелири, които са имали високо социално положение в местната общност. Една от най-значимите находки от този период е откритото през 2008 год. „светилище на тура”, което няма аналог в България. Дивото говедо тур било езическо божество, за което древните вярвали, че крепи света на рогата си. На същото място, къде се е намирало „светилището на тура”, около 2500 години по-късно е създадена ранно-тракийска сакрална структура. Древните траки от племето „трибали” населявали местността до I век, когато селището заедно с цяла Мизия е завладяно от Римската империя.

Историята на „Калето” продължава през Античността, когато на това място са съществували римско укрепление от средата на II в., езически култов център от III в. и укрепено селище от IV – VI, развиващо се през късно-римския и ранно-византийския период. Основите на езическото светилище, което прераства в езически култов център и сега могат да се видят лежащи точно над праисторическото “светилище на тура”. От този период са открити множество бронзови монети от времето на римските императори Дометиан, Клавдий II Готски и Проб, бронзови фибули, украшения за колан, торква и сребърно листо от лавров венец. Много рядка находка е открита под основата на крепостната стена: бронзова отливка на орел. Това е едно от най-ранните изображения на тази могъща птица, символизираща върховното римско божество Юпитер (в гръцката митология Зевс) и емблема на Римската империя, изразяваща властта и силата. Друга ценна находка е бронзов ключ, намерен сред останките от най-представителната сграда на „Калето”. Поради стратегическото разположение на римската крепост, която е най-запазената крепост от този период у нас, археолозите допускат, че е открит символичният Ключ към Северозапада. Късно-античното укрепено селище на хълма Калето продължава своето съществуване до края на VI или началото на VII век, когато е унищожено при някое от аваро-славянските нашествия. Това слага началото на Средновековния период за крепостта и селището.

По време на Великото преселение на народите крепостта и градът са разрушавани и възстановявани нееднократно. Последната вълна от „варварски народи”, дошли по тези места, били славяните. Последните антични монети, открити тук са от времето на ранно-византийския император Юстин II (565 – 578 г.) и посочват приблизителната дата на славянското заселване. След славяните по тези земи идват Аспаруховите българи и върху руините от късно-античното укрепено селище през IX-XI век се развива старобългарско селище. Краят на старобългарската крепост и селището, известно с името Торбарица са разрушени през XI век, когато Василий II предприема поход срещу Видин и завладява северозападните български земи.

Следите от тази вековна история са още там, на хълма над река Искър, пазещ „Каменното съкровище на Мездра”…“ http://www.kaleto-mezdra.bg/kaleto

За наше съжаление, когато пристигнахме, току що бяха затворили музейната част, но пазачът ни пусна да поразгледаме наоколо.  Мястото е облагородено, алеи, стълби площадки, амфитеатър, атракции на открито – стрелба със стрели и арбалет, демонстрация на стенобойни машини и метателни съоръжения. Територията на комплекса е покрита с доста обяснителни табла, което спомага разбирането и дава обща представа за изложените експонати.

 

 

 

 


      

Използвали сме някои фотографии от Крепост “Калето”, Мездра  – http://ludetini2.blogspot.com/2014/05/blog-post_2002.html


ЗА КАЛЕТО  Виж също:

♦Калето град Мездра / Mezdra Fortress – Atanas Paskalev Photography and Videography

Публикуван на 6.03.2016 г. Кратко видео за една забележителна крепост край град Мездра. С хилядолетна изтория днес тя е наричана от някои “Портата към северозапада”. / Short video on Mezdra Fortress.

https://www.youtube.com/watch?v=-3zPYkqjqEs

♦Приключенски многобой – Мездра 2018

Публикуван на 20.06.2018 г. На 1 юли 2018 (неделя) от 10:00 часа във и около Археологически комплекс „Калето“, гр. Мездра, ще се проведе отвореното събитие „Приключенски многобой – Мездра 2018“, предназначено за всички почитатели на високия адреналин, логическите задачи и времето, прекарано на открито. Събитието е част от Приключенски Екстрийм Тур, който в рамките на два месеца преминава през градовете Ботевград, Мездра, София и Своге. Сред предизвикателствата, очакващи желаещите да се включат в Многобоя, ще са катерене и спускане по скални отвеси, задачи с ориентиране и логика, умения за стрелба с лък, решаване на приключенски задачи и екстремно спускане по специално създаден въжен тролей над река Искър. За повече любопитна информация и подробности около предстоящото мероприятие следете Фейсбук страницата: „Приключенски Екстрийм Тур“: www.facebook.com/AdventurousExtremeTour

и Фейсбук събитието „Приключенски многобой – Мездра 2018“:

https://www.facebook.com/AdventurousExtremeTour/videos/130097304545494/

Запишете се за участие в “Приключенски многобой – Мездра 2018”

Очакват ви скално катерене, стрелба с лък, решаване на приключенски задачи и екстремно спускане по специално създаден въжен тролей над Река Искър! ⛰️🧗‍♂️

🎯 Побързайте, местата са ограничени!

🏃‍♂️🏃‍♀️ Участието е безплатно! 01 юли, Археологически комплекс „Калето”

———————————————————————————————————————————————————–Смрачаваше се и беше време да потърсим подслон. Взехме курс към гр. Враца.

 ♦ ВРАЦА„Там дето врана не каца“, шегуваше се баща ми на времето. Израз, който врачани не обичали и отговаряли „Защото няма мърша“. Ето тук, обаче може да се намери коренът на тази шега: Архиви разкриха защо във Враца гарга не каца. Изразът има конкретна история, която започва през 1926 г.

http://inews.bg/%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%92%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B0-%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B0-_l.a_i.61563.html

Осигурихме си спане в Къща за гости, –  на ул. Христо Ботев, стоварихме багажа и тръгнахме на вечерна разходка из центъра на Враца. Паркирахме до централния площад. Правеше впечатление обширната пешеходна зона на града, пълна със заведения и хора, която обаче бе много „приглушено осветена.“ След консолидиране на мненията, вечеряхме в едно ресторантче, разположено на търговската улица в пешеходната зона.

5 август – Ден втори

Сутринта освободихме стаите, напуснахме хотелчето и се отправихме към центъра.

♦Централният площад на Враца е много обширен и импозантен, вероятно благодарение на мощната статуя на Ботев, открояваща се на фона на величествения Балкан. Има голямо значение също представителният характер на архитектурния комплекс, състоящ се от Дворец на културата, действащ разкошен фонтан, Регионален исторически музей и контрастната във всяко едно отношение /образ, характер, материал/ съпоставка с Куртпашовата кула.

 

 

Карта на централната градска част на Враца с главните забележителности

        Комплексът на Двореца на културата

 

 


Закусихме в едно кафене край централния площад, след което се запътихме към музея.

♦ Регионалният исторически музей. Сградата на музея, явяваща се обособена част от комплекса на Двореца на културата, е открита през 1980г. Тази сграда е едно от малкото здания в страната (за времето си, а и досега), която е специално проектирана и изградена именно за нуждите и в унисон с представата за един модерен, съвременен музей. Архитект-проектант на сградата е Цанко Хаджистойчевски.

 

 

 

♦ Куртпашовата кула със своя впечатляващ средновековен образ привлича интереса на всички посетители на града. Тя е с размери  в план 5,90х5,90м. и е висока 11 метра. Била е укрепено жилище на местен феодал.

„Кулата датира от 17 век, но нейните елементи и начин на строеж сочат приемственост от крепостното строителство на Българското средновековие – 14 век. Състои се от подземен, приземен и 2 етажа за живеене. Подземието е засводено, докато етажите са разделени с дървен гредоред. До приземния етаж се е достигало чрез дървена стълба, която е прибирана при възникване на опасност. Първият етаж е висок 3 м и е пригоден за живеене и едновременно за отбрана. Вторият етаж е изграден еркерно на конзоли от четири страни. Този етаж е висок 2,50 м и е отделен от първия с двоен гредоред и пълнеж от хоросан и камъни – за предпазване от пожар. Има 12 мазгала, а между конзолите – отвори за изливане на горещи течности върху противника. До етажите се достига по дървени еднораменни стълби.“/Уикипедия/

 

 

Снимки от интериора /Б.Виана/

 

Днес в приземния етаж се продават сувенири, книги, картички… за историята на града и околностите му.

——————————————————————————————————————————————————–

След като разгледахме кулата, влезнахме в музея. В централната сграда на музея има няколко експозиции. Разделът “Археология” е разположен в залите “Праистория”, “Античност”, “Средновековие”, „Тракийски съкровища”, „Рогозенско съкровище” и Лапидариум.

„ЗалаПраистория представя развитието и постиженията на човешките общества от най-дълбока древност до римската епоха. Експонирани са керамика, предмети и оръдия на труда и оръжия и други.

Зала Античност съдържа артефакти от римската и ранновизантийската епоха (I-VI век). Забележителни експонати са бронзова римска диплома, култов глинен съд, колекция каменна пластика, бронзови медицински инструменти и костен амулет.

Зала Средновековие представя културно-историческото наследство на Врачанския край през Българското средновековие (VII-XIV век). Интерес представляват характерни старобългарски накити, костени иконки-амулети, сребърна мощехранителница, битови предмети и оръдия на труда.

В зала „Тракийски съкровища са експонирани находките от Могиланската могила – златен венец и златни обици, уникален сребърен наколенник с позлата и др. Тук са изложени и съкровищата от Мизия (Букьовци) и Галиче, представени от сребърни, позлатени и златни ритуални съдове, апликации и фалери с изображения на Богинята майка и Тракийския конник.

През 1999 г. е изградена и открита специално оборудвана зала за Рогозенското съкровище – най-голямото тракийско съкровище, откривано по българските земи. Съкровището представлява семеен сервиз на династия тракийски царе, състоящ се от 165 съда, изработени от сребро и украсени чрез позлатяване. Датирано е от края на VI и IV в. пр. Хр.

Мозайката от с. Галатин, надгробни стели, колони, каменна пластика, епиграфски паметници и други ценни експонати са показани в екпозиция на открито – Лапидариум.

В зала История на България ХV-ХIХ в.“ са представени ценни образци на Врачанската книжовна, иконописна и златарска школа.

Ботевата зала е посветена на легендарната чета на поета-революционер Христо Ботев (1848 г. – 1876 г.), чийто подвиг бележи епилога на Априлското въстание срещу османската власт от 1876 г. В експозицията са изложени оригинални снимки и архивни материали, Манифестът за обявяване на Руско-турската война от 1877-1878 г., опълченски ордени, медали, оръжия и др.

В зала Каменна дъга е изложена експозиция, съдържаща 1000 образци на минерали (скъпоценни и полускъпоценни камъни), скали и фосили (вкаменелости от флора и фауна). Преобладават експонати от България, но има и от различни страни в Европа, Америка, Азия и Африка. Сред минералите са показани и такива, които са нови за света и са открити във Врачанския руден район.

Експозицията в зала Нова история показва развитието на Врачанския регион до 1918 г. В залата са представени икономическите, политическите и културните характеристики на гр. Враца и Врачанския край.“ / http://www.bulgariatravel.org/article/details/183 /

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Експонати от РИМ-Враца, отдел Археология, включително от Рогозенското съкровище и от Могиланската могила.

Отдел “Художествена галерия “Иван Фунев” ” е също разположен в сградата на музея

Художествената галерия е създадена през 1956 г. В нейния фонд са събрани над 2000 творби – живопис, скулптура, графика и приложно изкуство. Галерията притежава богата колекция от произведения на врачански художници, като Иван Ангелов, Цено Тодоров, Борис Коцев, Пенчо Георгиев, Андрей Николов, Иван Фунев… Има и ярки произведения на редица скъпи за всеки българин художници като: Владимир Димитров – Майстора, Димитър Добрович, Иван Мърквичка, Никола Петров, Никола Танев, Димитър Казаков – Нерон, Васил Стоилов, Златю Бояджиев, Стоян Венев, Атанас Яранов, Александър Поплилов, Иван Тричков, Павлето и др. Организират се изложби, свързани с юбилеи на наши художници, както и изложби, посветени на Ботевите дни.

Освен постоянните експозиции, при нашето посещение имаше и други интересни изложби, между които:

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Любопитна е съдбата на „стария паметник на Ботев“, намиращ се днес вляво от централния вход на Регионален исторически музей.

На 27.05.1890 год. във Враца е открит тържествено от княз Фердинанд първият паметник на Христо Ботев. Сред гостите са  министър-председателят Стефан Стамболов, майката на Ботев, съпругата му Венета и дъщеря му Иванка. Това е и първият скулптурно-архитектурен паметник въобще в Княжество България. Средствата за него са събирани предимно от дарители. Автор на скулптурата е Густав Еберлайн. При моделирането на Ботевата глава той получава известна помощ от младия художник Антон Митев.

Първият паметник изобразява Ботев в естествен ръст. В дясната си ръка държи призивно издигната сабя, а в лявата свитък хартия. Разпилените листа в краката му подчертават решението да се премине от думи към дела. Върху постамента на паметника били изписани 190 имена на четници и поборници, и прикрепени твърди барелефи на Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски, внушителна табела с текст и четири лъвски глави из чиито уста бликала бистра вода.
Металните плочи на паметника са отлети във Виена.

На този паметник, „Гражданите на Враца реагирали бурно – голяма част от тях не го харесвали, тъй като Ботев не приличал на себе си.“ Имало брожения за свалянето му много скоро след поставянето. Започва събирането на средства за издигането на нов. Минават обаче години, една война и още много време, докато бъде издигнат нов паметник на Христо Ботев. Паметникът е демонтиран през 1955 г. по решение на тогавашната държавна власт. Обявения конкурс за него печели младият тогава скулптор Владимир Гиновски. На 2 юни 1964 г. се сбъдва мечтата на врачани – новият паметник е поставен на централния площад „Христо Ботев”. Бронзово-гранитният образ изразява целеустременост и борбеност и прилича на Ботев. Старият паметник остава в историята на града. „ /http://stroitelstvoimoti.com//

През 1992 г. е възстановен и отново експониран в градска среда (на пл. Руски). Това трае до 2010 г. Към днешна дата паметника се съхранява и експонира в Историческия музей във Враца до намиране на решение за ново по-подходящо място в града, където да бъде поставен./

http://zonavratsa.blogspot.com/2013/12/blog-post_4478.html/

Излизаме от Музея и се насочваме към другата близко разположена забележителност:

—————————————————————————————————————————————————————-

Кулата на Мешчиите.

Намира се в непосредствена близост до административната сграда на Община Враца. Формата ѝ е правилна каменна призма, с височина 13,4 метра. Кулата е изградена от ломени камъни, споени с хоросанов разтвор. Дебелината на стените е 1,8 м. Състои се от приземен и три надземни етажа. Етажите са отделени посредством гредоред. Връзката между тях се осъществява чрез 1-раменна дървена стълба. На всеки от етажите е изградена камина. Третият етаж е използван за отбрана. Тук има специални помещения в ъглите и в средата на стените. 3 от тях излизат еркерно навън, носени от конзоли, между които има отвори за изливане на горещи течности върху противника. Третият етаж е покрит с купол, изграден от дялани камъни върху четири сводести арки. Над него са изградени две призматични тела – 8-ъгълно и квадратно с обща височина 3,25 м. Изградени са машикули-пространства, изнесени напред от фасадата, от където се изливали течности или се стреляло.

Смята се, че кулата е от 16 век. Имала е жилищно-отбранителен характер. В края на 19 век била преустроена за часовникова кула. През 2006 г. е реконструирана. Монтиран е циферблат, както и ново художествено осветление. Приземието е имало складово предназначение, а 3-те етажа са ползвани за жилищни нужди. /данни от Уйкипедия/

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за Кула на Мешчиите.

Визуализация на екстериора на Кулата на Мешчиите с 3D лазерно сканиране може да се види тук:

https://www.youtube.com/watch?v=kSV8GEqnI4w

 

———————————————————————————————————————————————

♦ВРЪХ ОКОЛЧИЦА И ПАМЕТНИКА С ОПЪЛЧЕНСКИЯ КРЪСТ е следващата ни цел. „Околчица (познат също като Вола) е връх с височина 1048 m във Врачанската планина, в Националния парк „Христо Ботев“ (на около 20 км югоизточно от гр.Враца). На Околчица на 2 юни 1876г. се разиграва последната битка на Ботевата чета. Тук, през 1936 – 1939 г., за увековечаване на подвига на Христо Ботев и неговата чета е издигнат 35-метров паметник с опълченски кръст. В падината Йолковица, естествена канара с издълбан върху нея надпис бележи лобното място на поета-революционер. През 1947 г. кръстът на паметника е заменен с петолъчка. През 1991 г. отново се връща автентичният вид на паметника.“ /Уикипедия/


“ТОЙ НЕ УМИРА”

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира…

Хр. Ботев

На Волът, сред пустинния Балкан, огласян някога от диви орди,

седях в глогините, де в кръв облян, паднал певецът горди;

там, де плеснал коварният куршум в челото вдъхновено и високо,

угаснал огън благороден, светъл ум, заспал юнак дълбоко.

Аз мислено го виждах на тоз връх, прострян и тръпен… и от устни бледни

да сфана исках сетния му дъх, да чуя стон последни.

Балканът ням: ни жалба, ни привет! И никой знак – че тука е светиня,

че тук умрял герой, умрял поет за майката робиня.

Привлечени от ненадеен гост, балкански ме овчари окръжили –

аз слушам с трепет разказа и прост зарад героя мили.

– Тук паднал беше, господине, той!

– Умря клетника! – Ех, умря за нази…

– А там в скалака бе последний бой.

– Умря! Видях го ази.

“Умря!” “Умря!” – се таз вървеше реч наоколо, а някаква си лира

изпращаше на мене отдалеч друг вик: “Той не умира!”

Иван Вазов, юни, 1899г.

———————————————————————————————————————————-

След това своеобразно поклонение, поехме обратно към Враца.

Отправихме се към  Етнографско-възрожденския комплекс „Свети Софроний Врачански“, паркирахме и преди да влезнем да разглеждаме комплекса, решихме да обядваме в едно от заведенията непосредствено до него.

ЕТНОГРАФСКО-ВЪЗРОЖДЕНСКИ КОМПЛЕКС „СВЕТИ СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ“

ЕВК “Св. Софроний Врачански” e архитектурно-етнографска музейна експозиция, създадена между 1972 и 1987 година. Тук са разположени три възрожденски къщи в характерния за този район архитектурен стил, и две обществени сгради от същия период. Това са къщата на фамилията Хаджитошеви, къщата на Иван Замбин, къщата на Григория Найденов, както и сградата на възрожденското училище “Възнесение” и църквата “Св. Възнесение”. Всички те са обявени за архитектурни и исторически паметници на културата.

  • В сградата на училище “Възнесение” е разположена основната експозиция на

комплекса. Представена е народната култура на врачанския край, типични местни занаяти, производства, културно-битови традиции, вкл. и “Дико Илиев и духовата музика на Северозападна България“.

  • Къщата на един от най-заможните за времето си хора в Северозападна България,

Димитраки Хаджитошев, съдържа възстановка на интериора на градска къща от средата на XIX век.

  • В къщата на Григория Найденов се помещава експозиция “Светът на детето”

От края на XIX и началото на XX век.

  • В къщата на ИванЗамбин са представени характерните за този край

занаяти златарство, лозарство и винарство, бубарство и копринарство. /vratza-info.net/

——————————————————————————————————————————————————–

ФОТОГРАФИИ НА СГРАДИТЕ ОТ КОМПЛЕКСА

   

 

 


ФОТОГРАФИИ НА НЯКОИ ЕКСПОНАТИ

Дрехи и домашни приспособления от 19  век от Врачанско.

  

Традиционни транспортни средства от началото на 20 век, произведени във фабриките на Мито Орозов във Враца


Напуснахме интересния, но слабо посетен  комплекс в ранния следобед. Предстоеше ни да видим природната забележителност Божи мост.

♦ БОЖИЯТ МОСТ  е естествен скален мост на около 15 км северно от Враца. Висок е около 20 метра, широк – около 25 метра, а по главната си ос тунелът, образуван от Лиляшка бара, е с дължина около 100 метра. През сухите месеци на годината рекичката под моста пресъхва и остават няколко езерца, пълни с жаби. Оттам идва и другото име, под което е известен този скален феноменЖабокрек.

Божият мост е внушителен по размери и красота естествен феномен, обявен за  природна забележителност на 5 февруари 1964 година. Въпреки че името му е в единствено число, той всъщност се състои от два скални моста – останки от полуоткрита в днешно време на повърхността пещера. Преди около 120 млн. г. водите на днешната Лилячка река са били подземен поток. С течение на времето ерозията допринася за откриването на пещерата, като прояжда отвори в тавана. Образуват се много карстови форми, наподобяващи мостове. След по-късното разрушаване и на техните сводове от ерозията, откритата вече пещера се превръща в речна долина. Остават запазени част от свода и стените./по данни от Уикипедия/.

В природните феномени човек винаги е съзирал Божественото, свръхестественото, неземното. И днес дори рациналното съзнание отстъпва пред величието и очевидната вечност на природни феномени  като този, получили своите „чудесни“ и магически названия, както и преклонението на хиляди толкова разнородни поклонници…

————————————————————————————————————————————————————–

Насочваме се към друг природен феномен във Врачанско – Пещерата „Леденика“.

♦ ПЕЩЕРАТА “ЛЕДЕНИКА” се намира в местността Леденишки валог в Стара планина, на 19км от Враца. Целта ни е и да нощуваме в Хижа Леденика.  Скоро пристигаме на едно доста приятно и чисто местенце – хижата е кацнала на склона , а пред нея зелени поляни с кончета, които пасат – предлагат конни спортове. В подножието е самата пещера. Настаняваме се в чисти спретнати стаи, със самостоятелни санитарни възли, с топла вода, че дори и с телевизори, с балкончета с чудесен изглед към поляната

 

Бързо се отправяме към пещерата – последното пущане на групи е в 18 часа.

Приемна сграда наречена „Прилепа“, в която са касите, където може да се получи информация за пещерата и природния парк с неговите забележителности – флора, фауна, културно наследство, възможности за туризъм…В сградата се намира и съвременна прожекционна зала с 5D аудио и видео симулатор, за излъчване на разнообразни по тематика филми. http://www.parkledenika.org/bg/prilepa

 

 

 

 

 

 

Пещерата е дълга 300м, разделена е на няколко големи зали. Първата зала – Преддверието, в която привлича вниманието огромна ледена колона, под която лежи леден комплект за вино, който е поръсен сякаш с пудра захар. Разходката продължава през прохода Плъзнята. Той води във величествената Концертна зала, която е бисерът на пещерата Леденика. Тя поразява с огромните си размери (60  на 45 м и височина 23 м) и пищната пещерна украса. Гледката е зашеметяваща – огромни къдрави колони като застинал водопад подпират натежалия свод от хиляди сталактити. Залата има божествена акустика и в нея неведнъж са се провеждали симфонични концерти.

https://www.youtube.com/watch?v=VoPOQCbcBbo

Концерт в пещерата Леденика – Врачанска филхармония в пещерата Леденика

До Концертната зала може да се стигне и през друг вход на пещерата, известен като Прохода на грешниците. Според легендата, само човек с чисто сърце може да премине през тесния му процеп.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

—————————————————————————————————————————————————–

Оттук нагоре по каменни стъпала се отива до единственото езерце в пещерата. Неговата ледено студена вода се смята за вълшебна. Според поверието, ако потопите ръка в нея и си пожелаете нещо, то ще се сбъдне. От Концертната зала през железни мостове следва преход през Малката и Голямата пропаст. В дълбоките им ями ще видите удивителни замръзнали водопади. Следва коридора Завеските, който води до красивата Бяла зала, пазителка на едни от най-интересните карстови фигури. Най-високата точка тук се нарича “Седмото небе”. То е достъпно само за най-запалените туристи.

 

След като разгледат пещерата, посетителите могат да се насладят на уникалното лазерно шоу „Звук и светлина“.

Лазерно шоу в пещерата Леденика

https://www.youtube.com/watch?v=G7Dryd67eoc

Anna -Maria BG Публикуван на 2.01.2018 г

Шоуто „Звук и светлина” в пещера Леденика е уникално и неповторимо. Във вътрешността на цялата пещера се представя аудио и светлинна хореография.

————————————————————————————————————————————————————-

Вече излезли навън от пещерата, решихме да разгледаме и прилежащия развлекателен парк, населен с фигури на приказни герои.

  

Развлекателен парк Леденика

Повече за Развлекателния парк, пещерата и атракциите, които предлагат може да се видят тук:

– представяне https://www.youtube.com/watch?v=9YjJzD_8_MM

———————————————————————————————————————————————————–

Вечерта беше чудесна! След кратка почивка по стаите, вечеряхме в местното ресторантче – вкусно, тихо и спокойно. Така чудесно нощувахме в прегръдките на Врачанския Балкан.

Сутринта, след закуска отново в ресторантчето и  приятна утринна разходка из развлекателния парк, направихме няколко снимки с кончетата и потеглихме към Монтана.

Следва продължение: 6 август – Трети ден.

 

 

 

September 22, 2018 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии