ЛЕТНИ ЕКСПРЕСИИ – КУЛТУРНИ МАРШРУТИ 2017 – 3

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

15 август

Закуска в х-л “Спа-хотел Борино” в с. Борино – понички с пудра захар и билков чай – топли топли, току що направени.  След закуската потегляме за Триградско ждрело на Триградска река.

   

Триградско ждрело на Триградска река е изключително живописен пролом на Триградска река (ляв приток на Чаирдере, дясна съставяща на  Въча) в Западните Родопи, община Девин, Смолянска област Ждрелото е с дължина около 7 km, като същинското ждрело е около 2 – 3 km. Всечено е до 300 – 350 m всред силно окарстени протерозойски мрамори. Има тясно (от 100 до 300 m) скалисто легло и стръмни до отвесни склонове. Западната му стена се издига на височина до 180 m, а източната достига до 300 – 350 m. Триградското ждрело е трето по дължина е в България, след Буйновското и Трънското ждрело. Започва на около 1,5 km северно от село Триград на около 1180 m н. в., където Триградска река влиза в пещерата Дяволското гърло и 530 m след това излиза като голям карстов извор. Същинското ждрело свършва при устието на Триградска река в Чаирдере на около 1020 m н. в., а целият пролом продължава още 4 – 5 km и завършва при устието на Мугленска река вливаща се отдясно в Чаирдере на около 876 m н.в./ по Уикипедия/. Величествени природни пейзажи, творени с хилядолетия. Пътуваме към пещерата Дяволско гърло.

———————————————————————————————————————————————————————

  • Пещерата „Дяволското гърло“ е пропастна пещера, формирана в следствие пропадането на земните пластове. Пещерата е разположена на 1,5 километра северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите. Основната й част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров. Името на пещерата идва от формата на входа, наподобяваща дяволска глава.  Пещерата е електрифицирана, а стълбите, изкачващи се край бучащите води на подземния водопад, са обезопасени с бетонeн парапет. Температурата в пещерата е около +8°C.

 

 

 

 

 

 

 

   

Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена „Бучащата зала“. Дължината и е 110 метра, ширината – 40 метра, а височината и достига до 35 метра. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера – в нея може да се побере катедралата “Св. Александър Невски”. От входа е направена изкуствена галерия с дължина 150 метра, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад до повърхността. На близо 400 м от входа на Дяволското гърло водите на подземно течащата река се губят в сифон-галерия. В участъка преди сифона, пещерата има над 10 езера и прагове. Дължината на сифона е повече от 150 м, които не са преминати. При гмуркане на това място  през 1970г. са загинали двама млади леководолази,които се гмуркат за да проучат сифона и къде излиза подземната река, след което не са правени повторни опити за проучване. След сифона, по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през друга пещера, която местните наричат “Гъза на дявола”.

В Дяволското гърло зимува голяма колония на пещерен дългокрил прилеп.
Дяволското гърло дава начало на различни легенди от времето на траките. Една от тях говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си Евредика. Ето какво разказва легендата:

“Когато младата и хубава Евридика – жената на Орфей умряла след ухапване от змия, Орфей, решен да си я върне отишъл в подземното царство на Хадес. Легендите говорят, че това място е именно Дяволското гърло. Впечатлен от невероятните мелодии, които Орфей сътворявал със своята арфа, Хадес най-накрая се съгласил да върне жена му в света на живите. Условието било Орфей, изкачвайки се към горния свят да не обръща глава назад. Малко преди да достигнат земята, Орфей се обърнал назад  за да се увери, че Евридика го следва… и точно тогава тя потънала в дън земя. След повторната загуба на обичаната си съпруга, Орфей бил съкрушен. Плакал, плакал и от сълзите му бликнал извор, който и до днес може да бъде видян в пещерата и екскурзоводите със сигурност ще ви покажат. Прочети повече: https://time2travel.bg/%d0%b4%d1%8f%d0%b2%d0%be%d0%bb%d1%81%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%b3%d1%8a%d1%80%d0%bb%d0%be/#ixzz4vqnuX5lG


Излизаме замаяни  от  истерията на пещерата Дяволско гърло, разглеждаме красивите пейзажи при изхода, отправяме се към паркинга, разположен при входа в пещерата и отново на път –  към  Буйновското ждрело;

Буйновско ждрело, което се нарича още Ягодинско ждрело. Това  е пролом на Буйновска река (лява съставяща на реката Въча) в Западните Родопи, Община Борово, Област Смолян. Проломът е с дължина около 16 km, а средната му надморска височина е 1090 m. Започва северно от село Буйново, на 1307 m н.в., насочва се на север и след 16 km завършва при язовир Тешел, на 876 m н. в. Целият пролом е всечен в протерозойски мрамори. Това е един впечатляващ с красотата си природен кът , който привлича много туристи. Първите 7-8 km проломът е по-широк, а след Ягодинската пещера и особено след разклона за село Ягодина става много тесен. Тук реката прорязва протерозойските мрамори, а отвесните скали са в непосредствена близост една до друга. Мястото, където скалите почти се допират е наречено от местното население „Вълчия скок“. Жителите на  село Ягодина разказват, че на това място зимно време прескачат изгладнелите вълчи глутници, за да нападнат кошарите им. Буйновското ждрело е известно и с голямото разнообразие на растителни и животински видове, голяма част от които са защитени. Ждрелото е обявено за природна забележителност през 1971 г.

 

На около 4 km нагоре от ждрело, на десния бряг на реката се намира Ягодинската пещера, известна с красивите си пещерни форми, а малко по-нагоре, също над десния бряг е пещерата Имамова дупка.

Нашата цел е “Ягодинската пещера.”  Географски тя отстои на 20 км южно от град Девин и на 3 км югозападно от село Ягодина. Разположена е на десния бряг на Буйновска река. Пред пещерата има паркинг и ресторант. Ягодинската пещера е дълга 10 км и е разположена на три етажа, от които само третият (най-нисък) е облагороден и електрифициран. За туристите в него е изградена 1100-метрова пътека. Входът и изходът към този етаж са изкуствено прокопани тунели с дължина съответно 150 и 80 м.

 

 

Пещерата е уникална със своите безброй сталактити, сталагмити, сталактони, „завеси“, „леопардови кожи“ (различно оцветени скални слоеве), пещерни перли. Тя има постоянна температура от 6°C и влажност 92%.

Някои от вътрешните ѝ оформления напомнят за Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета,Богородица и Младенеца, Пижо и Пенда, форми на животни и фантастични фигури.

Тук на 31 декември срещу 1 януаре, край елха, която остава свежа няколко години,спелеолози честват Нова година. В същата зала са се състояли 200 сватби.

Поради огромната обща дължина на подземните галерии в Ягодинската пещера, тя е сред важните места за опазването на популациите от прилепи в региона. През различните сезони в пещерата са  регистрирани общо 11 вида. Шест от срещащите се в района на Ягодинската пещера видове са сред приоритетните за опазване за цяла Европа – големият и малкият подковоноси, както и четири вида нощник: големият, остроухият, дългоухият и трицветният. През летните месеци най-значим за прилепите е естественият вход на пещерата. В периода 15 август до 30 септември пещерата се явява важно място за есенно струпване. По това време около входа, всяка вечер се струпват множество мъжки и женски екземпляри от около 9-10 вида прилепи. В пещерата зимуват основно големия и малкия подковонос, рядко и други видове.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

——————————————————————————————————————————————————————–

На излизане попитахме –  къде всъщност е обитаваната част от Ягодинската пещера. Водачът ни каза, че  естественият вход на пещерата е на 500 метра от този вход.

Запътихме се към  естествения вход на пещерата, нагоре по течението на реката. Той води към първия ѝ етаж, където е открито древно жилище, обитавано около IV-то хилядолетие пр. Хр. Находките говорят, че то е било дом на умели майстори-грънчари. Глината е добивана от вътрешността на пещерата и от коритото на Буйновска река. Съдовете са били изпичани в глинени пещи. Обитателите са принудени да напуснат своя дом след срутване, причинено от земетресение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Чуй и виж още тук: https://www.youtube.com/watch?v=d-mRUhqH5lc и

След като разгледахме и тази част от Ягодинската пещера, се отправихме на обяд в много приятния ресторант край реката.


След обяда потеглихме за с. Долен

Архитектурен резерват – село Долен

Село Долен е разположено в западната част на Родопите, на около 26 км от град Гоце Делчев и на 128 км от областния град Благоевград. Селото е високопланинско и се намира на 1020 м надморска височина. Създадено е през ХVІ в. от българи, търсещи спасение от насилственото помохамеданчване. По време на Възраждането (XVIII-XIX век) то е процъфтявало, а местните хора се занимавали с отглеждането на тютюн и добитък, със златарство и кираджийство (превоз на товари). Заради запазените си къщи от периода на Възраждането, през 1977 г. с брой № 73 на Държавен вестник, селото е обявено за исторически и архитектурен резерват. Резерватът обхваща 70 сгради паметници на културата. Характерни за къщите в Долен са издадената част от горния етаж и украсата с дърворезба по таваните в някои от къщите. Сред забележителностите в селото е и църквата „Св. Никола”, построена през 1834 г. заедно с килийно училище, която впечатлява с иконостаса и иконите си. Тесните калдъръмени улички са изключително атрактивни и пазят вида си отпреди два века. Други интересни забележителности са кръстовището „Кавалите”, Николовската чешма и чаршийската улица.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В селото има сравнително нова атракция, която привлича  ежегодно българи и чужденци – т.нар.”Амфитеатър” :  Амфитеатралното пространство и арт базата към него е място за развитие на всички видове изкуства, традиции, занаяти, лекции и обучения.  “Амфитеатърът и галерия ZEYRA  се намират в красивия архитектурен резерват на село Долен, община Сатовча.  Пространствата  обединяват като дейност  традициите, културното наследство и всички видове и жанрове съвременни изкуства. Сцената и галерията предоставят уникална възможност за реализирането на различни събития – фестивали, концерти, пленери, работилници, семинари, лекции, лагери, кино прожекции, презентации, тийм билдинг и др. rezbari.net е нашата арт работилница по дърворезба, строителство с естествени материали и изработване на мебели от дърво.Екипът ни разполага с възможности и специалисти за одекоряване, сценография, интересно заснемане на събития и др. Свържете се с нас, ако имате идеи и желание да осъществите ваше събитие или мечта.” – https://www.facebook.com/pg/amphitheaterDolen1/about/?ref=page_internal

http://www.amphitheatre-dolen.com/about-us.html

 

 

 

 

 

 

 

———————————————————————————————————————————————————————-

15 август е един от най-големите християнски празници – Голяма Богородица – Успение Богородично. Посетихме царквата “Свети Никола”, където жени приготвяха курбан, посрещнаха ни любезни и ни въведоха в храма.

Църквата “Свети Никола  е построена през 1837г. Църквата е трикорабна, имала е и женско отделение. Това е най-старият православен храм в Пиринския край, съградена е от местни  майстори.  Никъде в България няма черква, чийто таван да е покрит с дъски, а стенописите да са изрисувани върху тях. Друга особена характеристика е каменният релеф на двуглав орел – символ на Птриаршията, както и на руската православна църква.  Тук Двуглавият орел на църквата “Свети Никола”, според легендите, има следната символика. “Когато  било  потурчването, местните  се молели за помощ и долетяло двуглаво пиле, което предсказало, че тя ще дойде от Русия. След време така и станало – Русия освободила България”.

 

 

 

 

 

 

 

Напущаме с.Долен и потегляме към гр.Гоце Делчев. Там ще нощуваме.

——————————————————————————————————————————————————–

Гр. Гоце Делчев

Настанихме се в хотел „Неврокоп“ – хотелът е кръстен на старото име на града, просъществувало до 1951г. Град Неврокоп е наследник на древния град Никополис ад Нестум, който е основан през 2 в. от н.е. от римския император Траян и развалините му се намират на 7 km източно от Неврокоп – името Неврокоп е турската форма на гръцкото Никополис. Край съвременния град Неврокоп са открити останки на крепост и селище, датиращи от  Х век, които се смятат за непосредствени предци на съвременния град.

След като се устроихме в хотела, предприехме една вечерна разходка по пешеходната зона и Градския парк , разположен в централната част на град Гоце Делчев. Паркът разделя старата от новата част на града. Обособен е в две части – едната е решена в класически стил от тридесетте години, а другата – в пейзажен стил от средата на XX-ти в. В парка са изградени изкуствено езеро, фонтан и беседка за отдих на разхождащите са в него. За децата са предвидени специално обособено и оборудвано място за фитнес на открито, както и площадка за игра. На територията на парка могат има още ресторант, чешма и обществена тоалетна.
За велосипедистите е обособена вело алея на територията на парка. В градския парк могат има интересни декоративни дървесни видове като японска магнолия, японска вишна, червен конски кестен, атласки и хималайски кедър.

Вечеряхме в Ресторант “Олив” на ул. “Царица Йоана” ,  в началото на пешеходната зона на  града.


16 август

Закуска в х-л „Неврокоп“ и напущане на хотела. Отправяме се към комплекса “Ува Нестум” на нашия приятел и колега, починалият преди по-малко от 3 месеца архитект Лило Попов.

Uva Nestum Wine & SPA  –  Комплекс „Ува Нестум“ на арх. Лило Попов 

http://www.uvanestum.com/ – Това е сайтът на комплекса, където може да се намери пълна информация за богатата палитра от всевъзможни форми на почивка, развлечения, провеждане на празници и събития, лечение и спорт, творчески мероприятия, културен туризъм и винарии, кулинарни  и други фестивали, и прочее и прочее удоволствия. Тук сме направили една “представителна” извадка от фотографии на хотела, стопанството, винарната, спортните площадки, детските кътове, спа-терапията  и вино-терапията, ресторантите, басейните, парка  и други елементи от този прекрасен комплекс.

 

 

 

 

 

 

 

 


Стопанството и винарната

 

 

 

 

 

 

 


СПОРТНИ ПЛОЩАДКИ
 


БАСЕЙНИ НА ОТКРИТО


РЕСТОРАНТИ

  

 

—————————————————————————————————————————————————————-

ИНТЕРИОРИ

————————————————————————————————————————————————————-

А тук може да разгледате на живо комплекса и да почувствате настроението на това пълно с живот място!

 

————————————————————————————————————————————————————–

В гръцката митология образът на лебеда се асоциира с бога на изкуствата и пророчествата  Аполон.  Лебедът – птицата на Аполон има пророческа дарба – знаейки, че скоро ще умре, издава удивително красиви звуци – лебедова песен. Метафоричният израз има и дълбоки корени в народните поверия за това, че лебедът пее един единствен път в живота си – преди смъртта. Това е свята птица, символизира благородство и чистота. Вероятно оттук идва и изразът „Лебедова песен“, за да обозначи последната, предсмъртна, най-красива творба на артиста. 

“Ува Нестум” бе лебедовата песен на приятеля и колегата арх. Лило Попов!

Гордеем се с теб, Лило! Прекрасна творба!


  • Никополис ад Нестум (на латински: Nicopolis ad Nestum) е римски град, чиито археологически останки се намират в землището на село  Гърмен, на 7 километра източно от гр.Гоце Делчев. Античният град е основан през 106г на мястото на тракийското селище Александрополис от римския император Траян, в чест на победата му над даките. В превод от латински името му означава „Град на победата, разположен при Нестос (р.Места)“.

Градът е разположен на важен път, свързващ Егейския бряг с главния военен и търговски път Виа Егнация, през Родопите, Тракийската низина и Филипополис (днешен Пловдив). Това благоприятства  икономическото му, политическо и културно развитие, особено в периода на неговия разцвет през периода 2-6 век. Никополис ад Нестум е споменат в съчинението на античния географ Клавдий Птолемей. В града са сечени монети от времето на император Комод (180-192 г.) до управлението на император Каракала (211-217). Градът е епископски център в периода 4-11 век. В края на 6 век (577 г.) е разрушен от славяни и авари. Възстановен е при управлението на Юстениан. През 9-10 век градът отново се възражда под името Никопол и просъществува чак до 13 век, когато загива при походите на кръстоносците. През Късното Средновековие тук има българско селище, а в югоизточната част на укрепения град – турски чифлик. През османското владичество градското селище се измества на няколко километра на запад като името му се запазва във формата Неврокоп (днешен Гоце Делчев).

 

 

 

 

 

 

 

Никополис ад Нестум е един от малкото запазени антични градове в България и единствен в Родопите от периода на римското владичество на Балканите. Обявен е за археологически и архитектурен паметник от античността и средновековието.

Археологически разкопки в района на античното селище се провеждат от 1980 г. Най-ранните находки, открити тук, са от времето на неолита. Проучената територия заема около 13 хектара. Разкрити при разкопките са около 280 m крепостни стени, основи от обществени и култови сгради, надгробни могили. Открити са фрагменти от оброчен релеф на Тракийски конник, статуетка на Хермес, старохристиянска надгробна плоча, над 95 златни и около 22 други монети както и стъклени, бронзови и керамични съдове, златен пръстен. В близост до укрепеното селище са открити и две раннохристиянски базилики от IV век.  Открити са и тракийски могилни некрополи от I век пр. н. е. Градът е организиран по подобие на малоазиатските градове с аграрен характер.  В югоизточния ъгъл е разкрито богато жилище с вътрешен двор и мраморна колонада с портик. В непосредствена близост до южната крепостна стена е разкрита и баня. Разкрити са сектори от западната крепостна стена с U-образна кула и от източната крепостна стена с правоъгълна кула. От епохата на Средновековието са разкрити пещи за керамика, вкопани ями с фрагменти от битова керамика, метални предмети и монети.

Крепостна стена Част от първоначалната територия на града е заградена със стена с дебелина 2,40 – 2,60 m. Крепостните стени са частично запазени като на места достигат до 5 – 6 m височина.  От разкритите крепостни стени изцяло е проучена южната, която е била изградена с 4 кръгли кули. Южната порта е отворена в 40 метрова екседра, защитена с квадратни кули. Градско жилище- е разположено в югоизточния ъгъл на укрепения град до югоизточната ъглова кула. Изградено е преди да бъде съградена крепостната стена. Жилищните помещения са разположени около вътрешен двор с мраморна колонада (перистил) с покрит портик. Най-голямото помещение е кухнята. При първоначалния план в центъра на двора е имало басейн (имплувий), който на по-късен етап е превърнат във вътрешен двор, настлан с калдаръм.

Късноантична баня – Архитектурният план на банята я определя като провинциална публична баня от блоков тип с хипокаустно отопление. Построена е около 20-те години на 4 век, като отново изграждането ѝ е предхождало това на крепостната стена. В края на 4 или началото на 5 век сградата е опожарена. Вероятно е унищожена при готски набези. В края на 5 век отново е възстановена. Свидетелство за това е златна монета на императорЗенон открита при разкопките. Вероятно е била функционираща до края на третата четвърт на 6 век и окончателно е била срината при земетресение.

 

 


А сега  иде ред на  нашите впечатления. Паркирахме на паркинг пред самия обект, където на оградата стоеше голяма табела – виж горе – че крепостта е “реставрирана” по проект „Реставрация, консервация и социализация на късноантичен град Никополис ад Нестум” – община Гърмен. Проектът е бил на обща стойност 2 085 379,15 лв и е осъществен с финансовата подкрепа на Оперативна програма “Регионално развитие 2007 – 2013 г.“, съфинансирана от Европейския съюз, чрез Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България и с допълнителен собствен принос на Община Гърмен.

Какво установяваме обаче: средстават са усвоени, но ефектът е ….разочароващ. Къде са потънали тези средства?  Визална комуникация – под всякаква критика…Вижда се как крепостните стени вече са обрасли в треви, изпопадали са камъни от “консервираните зидарии”, табелите в голямата си част са избелели и буквално нищо не се чете, няма разяснителни информационни табла, нито каквито и да било указания, като изключим. През тревните площи са прокарани безсмислени пътеки, очертани от редица градински осветителни тела, сякаш посещенията на обекта ще са предимно нощем…Беше пусто и безлюдно,  каква ти социализация!

Двете администраторки си седяха на местата в канцеларията, ние влезнахме вътре, представихме си членските карти на ИКОМОС, но за наше голямо очудване, те не ги признаха, сякаш за пръв път виждаха такива и ни заставиха да си купим билети. А билетите  – само вижте какви са, като за кино, с ред и место?!  Същите тези госпожи  не си направиха труда да ни предложат нито беседа, екскурзовод, нито  дипляни, ….нещо повече – не помръднаха от местата си, сякаш наистина бяха касиерки в селското кино, а не работеха като куратори на национален археологически обект! 

Напуснахме този паметник на културата – недвижима културна ценност на стойност повече от 2 милиона лева, напълно разочаровани! 


  • Поехме към Архитектурен резерват с. Ковачевица, пътьом видяхме и
  • Еко-резерват с .ЛещенЕто малко туристическа информация за Лещен.Лещен е село в община Гърмен, област Благоевград, Югозападна България. То се намира на 7 км от с. Гърмен и на 14.5 км от Гоце Делчев посока север, на няколко километра от село Ковачевица и на 114 км югоизточно от БлагоевградСело Лещен е старинно селище със запазени стари български къщи. Голяма част от старите къщи в селото са реставрирани, като е запазен автентичният им архитектурен стил и къщите се дават под наем на туристи. Лещен е идеалното място за почивка сред тиха и спокойна обстановка. През четирите сезона на годината домакините предлагат различни начини за забавления и отдих – лов и риболов, излети в планината, плуване и балнеолечение в близкия курорт Огняново, бране на гъби и билки.

 

—————————————————————————————————————————————————————

Село Ковачевица се намира на около 24 километра е град Гоце Делчев,  разположено е над река Канина, в долината на която се намира малкото обработваема земя и старият път, който води към Гоце Делчев и долината на река Места.

 

 

 

 

 

 

 

——————————————————————————————————————————————————————Основаването на Ковачевица по предание се свързва със заселници от съседното село Рибново и вероятно от Банско. За първи път името му е отбелязано в османските регистри през 15 – 16 в. В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата, като през втората половина на 15 и началото на 16 век в село Ковачевица са регистрирани 17 лица. През 18 век в селото пристигат и българи от Костурско, Западна Македония, които донесли строителния занаят. За това днес свидетелстват имената на двете части на селото, горната – Банева и долната – Арнаутска махала.

През 19 век Ковачевица е голямо чисто българско село, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. В “Етнография на вилаетите на Адранопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол, 1878г. за мъжкото население , Ковачовица е посочено като село със 185 домакинства със 630 жители българи.

През 1923г. година в селото е създадена трудова горска кооперация „Родопи“, която разполага с гатер за обработка на дървен материал.

Село Ковачевица е запазило автентичния си вид от 18-19 век и е едно от най-известните и красиви български села. Къщите са почти изцяло изградени от камък, включително и покривите са покрити с цепен камък, като само при най-високите последният етаж е от дърво. Ковачевица е архитектурен резерват и е запазила живописната си възрожденска архитектура.

 

Църквата “Св.Никола”  в селото е построена през 1848 година. Тя е трикорабна псевдобазилика с голяма полукръгла апсида на изток и външно таванско помещение на запад. През 1893г са били построени 4-етажна камбанария и килийно училище в северозападната му част, които заедно с църквата са били заградени с каменен зид, като се е образувал оригинален архитектурен ансамбъл. В църквата се пазят няколко добре запазени картини и икони. Църквата е обявена за архитектурен, художествен и културен паметник от национално значение.

——————————————————————————————————————————————————————–

 Връщаме се обратно по същия път, през Лещен, целта ни е Роженският манастир.

• Роженският манастир„Свето Рождество Богородично“ е най-големият манастир в Пиринска Македония и е един от няколкото средновековни български манастира, сравнително добре запазени и до днес. В миналото манастирът е бил ставропигиален. Църквата „Свето Рождество Богородично“ на манастира впоследствие дава името си на близкото село Рожен. Ранната история на манастира не е ясна. Голям пожар в края на 17 век поврежда манастирските сгради и вероятно унищожава манастирския архив. При разкопки в манастирския двор са намерени накити и монети от византийския император  Михаил VIII  Палеолог (1259-1282). Косвени данни за съществуването на манастира през 13 век откриваме в една приписка в гръцки ръкопис. Наскоро богословът-историк Венцислав Каравълчев публикува една статия, в която посочва преп.Калист Ангеликуд Мелнишки като основател на обителта. Най-ранното сигурно сведение за съществуването на обителта е приписка в ръкопис от библиотеката на Великата Лавра, в която се сочи, че ръкописът е преписан в 1551 година от йеромонах Козма, игумен на манастира на „Всесвещената Богородица Розинотиса“. През 16 век Роженската обител преживява подем. Към средата на века се строят днешното южно манастирско крило и главната църква. В края на 16 век са украсени със стенописи църквата и трапезарията. В началото на 17 век е изписана южната фасада на главния храм, а през1662 година е украсена с фрески и новопостроената манастирска костница, разположена вън от манастирските стени. След пожар през втората половина на 17 век манастирът изпада в тежко положение. Манастирът е възстановен в началото на 18 век с финансовата помощ на богати българи от цялата страна. Реконструкцията започва през 1715 година, а църквата е изцяло завършена през 1732 година. В 1727 година Теохарис и Николаос изписват сцената Успение Богородично с портрет на ктитора на източната стена на притвора, като оставят подпис „ηστορίθη ι παρούσα κ[ο]ίμησις ιπό αγιογράφων Θεοχάρι κ(αι) Νικολάου“. В 1732 година зографът Алексиос от Янина изрисува иконостасните икони и стенописи в църквата. През 1761 година под предлог, че има финансови затруднения Роженският манастир губи своята самостоятелност и се превръща в метох на грузинския Иверски манастир на Атон. За игумени са назначавани иверски монаси. В началото на 19 век строителството в манастира продължава. По същото време той е регионален духовен център и притежава много земи в околностите. В края на 19 и началото на 20 век манастирът отново запада. След 1912 година между България и Гърция възниква спор за собствеността на Роженския манастир. Спорът е окончателно разрешен през 1921 година от Арбитражния съд в Хага в полза на България. Докато Роженския манастир е подчинен на Атонския манастир Ивирон, спазвайки църковна традиция, той получава копие на чудотворната икона, съхранявана в манастира „майка“ – в случая това е иконата на Св. Богородица Портаитиса или на български – Вратарница. Оригиналната икона е охранявала портите на Ивирон и оттам епитета Портаитиса. Копието е създадено през 1790 година от монаха зограф Яков Иверски, по поръчка на кожарския еснаф в Мелник. За разлика от останалите копия на иконата, това, дарено на Роженския манастир, е направено от светено желязо, и е обкръжено от десет малки композиции, изобразяващи лековитите ѝ чудеса. Тя е подписана от автора: „διά χε[ι] ρός Ιακώβου μοναχού Ιβηρίτου“. Иконата се счита за чудотворна. Всяка година на 7 септември богомолци от цялата страна и чужбина принасят своите дарове пред иконата и пренощуват в храма за здраве. На 8 септември –Малка Богородица, храмов празник на манастира, се извършва литийно шествие с чудотворната икона, благославяне на манастирския курбан и раздаването му за здраве. В манастира се отбелязва и друг празник, свързан с тази чудотворна икона – третият ден на Великден. Днес иконата се съхранява в манастирския храм „Свето Рождество Богородично“. Архитектурната и строителната консервация и реставрация на манастира е завършена през 1981 година от колектив под ръководството на Христина Станева. Първите реставрационно-консервационни работи по стенописите, иконите и дърворезбите започват в края на 60-те и са завършени в началото на 90-те години на 20 век от реставраторски екип с ръководители Лозинка Койнова-Арнаудова, Александър Пенев и други.

 

  

 


 

• На около 500 метра под Роженския манастир се намира гробът на Яне Сандански – един от най-известните и обичани български революционери, деец на ВМРО и борец за освобождението на Македония. Роден е на 18 май 1872г в село Влахи, което се намира на западните склонове на Пирин планина. Яне Сандански  е убит на 21 април 1915-та година. На надгробната плоча е изписано: “Да живееш, значи да се бориш. Робът – за свобода, а свободният – за съвършенство.” А на самия гроб – “Няма да се спра пред най-страшните терористични действия, за да извоювам “Съкровената си мечта – Свободна Българска Македония”. Яне Сандански 1913г.

 

 

————————————————————————————————————————————————————

Време е за обяд – къде по-добре от някое място в  гр. Мелник

Скални пирамиди при Мелник

Гр. Мелник обяд в бистро „Мелник“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Обябдваме типични български и още по-точно – мелнишки ястия: боб, гювеч, печени чушки в доматен сос, капама, скара, баници…че и десерт – домашна торта. Тук сервират в пъстри глинени гърнета, гювечета и чинии.

 


След чревоугодническия обяд се насочваме към….

  • Хераклея Синтика (още Синтия, Хераклея Синтике или Хераклея Стримонска) – античен град в разкрит не толкова отдавна в Югозападна България, чиито руини са разположени в землището на село Рупите, община Петрич (върху южния склон на вулканичното възвишение Кожух). В древността градът е бил център на областта Синтика, населявана от тракийското племе синти, за което споменават Омир, херодот и Тукидит.

Повече от 100 години учените спорят къде е разположен този античен град. Дълго време се смята, че се е намирал на юг от Рупелското дефиле (в днешна Гърция). Хераклея Синтика е локализирана при село Рупите от доц. Георги Митрев (Пловдивски университет), след случайното откриване на голям латински надпис през 2002 г. Същият превежда, коментира и публикува текста в престижни български и чужди научни издания. По същество това е писмо на император Галерий и цезар Максимин Дая от 308 година, в което владетелите се обръщат към хераклейците в отговор на молбата им да възстановят изгубените градски права. Междувременно надписът е коментиран и от други автори. През 2005 г. доц. Георги Митрев публикува и още един надпис, в който се споменава Гай Луций Скотусееца и Хараклееца. С него доказва убедително, че това е именно Хераклея Синтика, а не някоя друга Хераклея, тъй като това име е особено популярно в античния свят. От 2007 г. започват археологически разкопки на Хераклея Синтика, под ръководството на доц. Людмил Вагалински (НАИМ-БАН). Древният град се споменава в произведенията на античните автори Тит Ливий, Диодор, Страбон,Плиний Стари и Клавдий Птолемей.

Едно от най-ранните свидетелства за Хераклея Синтика е това на Тит ливий, който изтъква, че местоположението ѝ е в племенните територии на племето синти – “Heraclea ex Sintis”. На друго място, изяснявайки въпроса за поделянето на Македония на четири части през 167 г. пр. Хр., той отбелязва, че в първата се включвала “… откъм запад отвъд Стримон – цяла Бисалтия с Хераклея, която наричат Синтике” От това сведение става ясно, че Хераклея Синтика е била разположена на запад от р.Стримон и по смисъла на същото изложение, локацията на града е “над бисалтите” – т.е. на север от тях, нагоре срещу течението на реката. Това сведение се подкрепя и от Диодор, който “поставя” Хераклея в Синтика – на запад от Стримон и “над бисалтите”. Тези сведения позволяват не само града да се свърже с племенните територии на племето Синти от Елинистическата епоха, но и да се установи, че първоначално е носил името Синтике (Синтия).

За основаването на Хераклея Синтика, може да се използват откритията и наблюденията на българо-полската научната експедиция “Струма” (публикувани от Мечислав Домарадски) и българската археоложка Юлия Божинова, която е проучвала елинистическия некропол на обекта. Те констатират, че възникването на града било към последната четвърт или към края на ІV в.пр.Хр. Божинова е склонна да свърже основаването на града с известието на Диодор, че Касандър заселил в 310 г. пр. н. е. 20 000 илирийски аутариати при планината Орбел (дн. Беласица). След действията на Касандър, обаче, районът на р. Струма (заедно с тракийските синти и селището Синтия) бил обект на експанзия през ІІІ в. пр.Хр. и от илирийските дардани и от страна на галски контингенти, и едва Филип V (221 – 179 г.) успял трайно да го включи в рамките на Македонското царство. Може би точно след 212 г. пр. Хр. Синтике (Синтия) била преименувана от Филип V на Хераклея. В този смисъл, при Филип V и по-късно при Персей (179 – 168 г.), Хераклея Синтика била един от македонските полиси и част от съюзната държава, управлявана от последните представители на династията на Антигонидите. (Монетите, откривани в м. Кожух при с. Рупите, са свидетелство за тези процеси.) След залеза на Хераклея Синтика градското оживление се мести в античния град при днешния Сандански .

През 346г пр. Хр. Филип ІІ завладява тракийските земи между Струма и Места, като ги включва за дълъг период в територията на Македония. В резултат на Третата македонска война през 167г пр. Хр. римляните постигат първия си значим успех в завладяването на елинистическия свят. Малко по-късно е формирана римската провинция Македония. Ето защо, материалната култура в община Петрич  има особена стойност, защото представлява съчетание между тракийско, македонско, римско, елинско и дори египетско изкуство.

Находки от селището в местността Кожух сочат, че основно се използвал гръцки език, макар че има паметници, особено тези с официален характер, които били на латински език. Населението се е състояло предимно от смесени трако-гръцки фамилии, като не трябва да се отхвърля и възможното съществуване на романизирана прослойка. От многобройните и разнообразни надгробни и оброчни плочи, намерени в долината на Средна Струма, може да се предположи, че през римската и късноантичната епоха са съществували селища и крепости, които са били гъсто заселени.

При изследване на селището от Археолози начело с доц.д-р Людмил Вагалински, е открито голямо градско строителство: намерени са 15 помещения – 12 магазина и 3 светилища; две  базилики – огледални  – една в западната и една в източната част на града, с разстояние от 120 метрамежсу тях. По своята дължина форумът е по-голям от този в Пловдив. Той е много добре запазен, дори плочникът му е непокътнат. Запазени са стълбите, както и няколко лъвски глави, част от покривната конструкция.  Това строителство се датира между 270 и 350 година след Христа. Силно са изразени елинистичните традиции. Никъде в България не е открита така плътно изградена архитектура. В този импровизиран “лапидариум” могат да се видят каменни плочи с епиграфски надписи, архитектурни детайли, колони, фризове, капители, корнизи, архитрав, скулптирани глави на лъвове и прочее…

Тъй като пристигнахме след 17 часа, на обекта бе пазачът, който най-любезно ни разведе и показа забележителни пунктове от разкопките.

 

 


Удовлетворени от интересните новости, които научихме, както и от перспективата за пълното разкритие на това място, поне както си го представяхме, потеглихме за с.Рупите и по-точно, към Комплекс “Ванга”

Комплекс “Ванга” – Началото на комплекса е поставено с построяване на къщичката на Ванга през 1970 г. и на храма „Св. Петка Българска“ през 1994 г. След смъртта на Пророчицата по идея и инициатива на Димитър Вълчев – почетен председател на фондация „Ванга“, е създаден комплекс „Ванга“ с площ 230 дка. Изграждането е осъществено за времето от 1997 до 2014 г. с труда на членовете на фондацията, с щедростта на дарители и поклонници, със съдействието на Общината.

Знаковите места в комплекс „Ванга“ са: къщичката на Ванга; Храмът с манастирската част към него; гробът на Ванга; паметникът на Ванга; документалната зала; мемориалният кръст, вграден в лавата на угасналия вулкан“ Кожух“;  паркът със зоните за отдих и медитация; чешмата с минерална вода; скулптурата „Белият гълъб“; термалните извори;  любимите токачки на Ванга.

В комплекса има безплатен паркинг за автомобили и автобуси. Безплатно е и посещението, разглеждането и заснемането. До храма има магазинче, в което се продават книги за Ванга, DVD с филма на Тома Томов „Тъй рече Ванга“, икони и сувенири, свързани с Храма, Рупите и Ванга.

 

 

 

 

 

 

 

 

Храмът и манастирската част: През 1991 г. Ванга споделя с Димитър Вълчев и Светлин Русев желанието си да построи черква в памет на Света Петка Българска. Идеята се приема и скоро проектът е изработен безвъзмездно от арх. Богдан Томалевски и арх. Лозан Лозанов. В началото на май 1992 г. проектът е одобрен от Неврокопския митрополит Пимен и на 31 май с негова благословия е направена първата копка в местността Рупите. Строителството се извършва от наета фирма и с доброволния труд на признателни хора.

Изографисването на храма Ванга поверява на Светлин Русев и той изпълнява волята й да изрисува страдащи и измъчени хора, каквито ежедневно търсят нейната помощ.

Кръстът над църквата е дело на скулптора Крум Дамянов.

 

 

 

 

 

 

Храмът е осветен тържествено на 14 октомври 1994 г. Хиляди миряни от България и Македония идват да целунат ръка на Ванга и да я поздравят за святото дело. На всички официални църковни празници свещеник изнася служба в 10 часа сутринта. В храма се извършват кръщаване, венчавка и други религиозни ритуали.

На 31 май 2002 г. започва строителството на манастирската част към храма. Гробът на Ванга се намира на метри от храма. Там всеки ден има запалени свещи, оставени от поклонници на Пророчицата и саксии с цветя.

Мемориалният кръст е направен от фондация „Ванга“ през 2009 г. по заръка на Пророчицата в памет на загиналите от вулкана Кожух. Кръстът, с размери 30 м дължина и 15 м ширина, е вграден в изстиналата лава на вулкана. Автор и изпълнител на проекта е скулпторът Иван Русев

Паметникът на Ванга е открит в чест на 100-годишнината от рождението на пророчицата на 3 октомври 2011 г.  Двуметровата скулптура е изработена и дарена от проф. Емил Попов. Внушителната фигура на Ванга, изработена от метал, пресъздава озарената от Бога жена, седнала на пейката пред къщата си.

———————————————————————————————————————————————————————-

Изложбената зала „Ванга“

е част от манастирския комплекс, разположен зад  храма “Св.Петка Българска”. Открита е на 14 октомври 2012 г. Съдържа фотографии от различни периоди от живота на Ванга, пана с нейни мисли и послания към хората. В преддверието на залата се прожектира документалният филм на журналиста Тома Томов „Тъй рече Ванга“

 

 

 

 

——————————————————————————————————————————————————————

Зала за кръщаване и венчаване е осветена на 25 март 2017г- – Благовещение. „Аз ви кръстих с вода, Той ще ви кръсти с Дух свети” – този надпис стои в центъра на новата зала в храмовия комплекс, наречена „Свещен дом за кръщаване и венчаване”. Тя ще се използва и за неделно училище. Иконите, с които е украсена, са изработени по заръка на Ванга от акад. Светлин Русев.

 

 

    Чешмата с гореща минерална вода е дарена от Снежана Ботушарова. Скулптор Леда Старчева. Изградена е през 2012 г. и се намира непосредствено до къщичката на Пророчицата.

——————————————————————————————————————————————————————-

Скулптурата „Белият гълъб“ ,на скулптора Милен Каменов, е дарение от адвокат Мария Коева за 100-годишнината от рождението на Ванга. Белият гълъб – символ на Святия дух, на Благовещението, на мира и извисената човешка душа, се намира в парка пред храма и напомня на посетителите за тяхното духовно призвание. Ванга казва, че белият гълъб е сакрален символ и когато до човек кацне бял гълъб – това е знак за присъствие и закрила от Небето.

В горната част на комплекса, близо до “Кръста се намират минералните извори. Водата, която извира там, е 75 градуса със силно съдържание на сяра. Лекува кожни болести, дископатии, жлъчка и бъбреци (пие се в умерени количества). Ванга съветва хората да се потапят в изворите за здраве. В горещите им целебни води плуват водни костенурки и рибки.

Паркът се разпростира върху 230 декара. Залесен е с над 5000 дръвчета от сто дървесни вида. Поставени са беседки и пейки. Оформени са кътчета за медитация и вглъбение, за разговор със себе си и с Бог. Цветните градини, дръвчетата, бамбуковата горичка пред храма, яворите, кестените, алеите с туи – целият ансамбъл от зеленина и цветя променят напълно облика на Рупите и от голо и пусто място, то се превръща в оазис на спокойствието, хармонията и красотата.

Информация: http://fondacia-vanga.com/gallery/complex-2/

———————————————————————————————————————————————————————-

 

Денят изтече неусетно и вече трябва да се ориентираме към място за пренощуване.  Намираме едно чудно местенце –

Хотелски комплекс „Света Неделя“ в с. Коларово намира се на 10 км от град Петрич. Разположен е във вековните кестенови гори на планина Беласица. От хотела се открива спираща дъха гледка към планина Огражден, Пирин планина и Петрич. През територията на хотелския комплекс минава планинската река Дебрало, образувайки красиви вирове и водопади. В близост се намира едноименната църква “Св. Великомъченица Неделя” и еко пътеки разкриващи уникалността на планината

 

 

 

 

 

 

 

Комплексът е изграден изцяло в планински стил, с традиционни местни материали и техники. Хотелът предлага три просторни апартамента; двадесет и седем стаи с по две и три легла – всяка от стаите разполага с телевизор, кабелна телевизия, безплатен интернет достъп, тоалетни принадлежности и самостоятелен санитарен възел. Към стаите има красиво озеленени тераси с плетени столове и кокетни масички.

Хотелът разполага с външен басейн, който допринася за пълноценна почивка и релакс. Има лятната бар-градина, зала с камина-барбекю, шатра и няколко еко-бунгала, разположени в самата широколистна гора, заобиколена от игривите водопади на реката.

Вечеряме след известно колебание вътре, понеже захладня. Вечерта на терасата бе доста романтично с ромоленето на малката рекичка и светлините в гората на къщичките-бунгала. А стаите уютни и топли. Закуската бе тип шведска маса с обичайния асортимент.


17 август

Напущаме комплекс “Св.Неделя”, напущаме селото на кестените – Коларово и се отправяме към

  • Самуилова крепост при с. Ключ 

Ето малко данни за крепостта: Това е  средновековна крепост, разположена между планините Беласица и огражден в Ключката клисура. Намира се на невисокия хълм Куфалница, разположен на десния бряг на река СТрумешница, на 5 километра северно от село Ключ. Построена е вероятно в периода 1000-1013 година по време на управлението на цар Самуил и е част от мащабна фортификационна система.

История: В съчиненията на византийските хронисти от ΧΙ век Йоан Скилица,Георги Кедрин,Йоан Зонара, Кекавмен и други се известява за преграждането на Ключката клисура (на гръцки: Κλειδίον, Клидион) с широка преградна стена – дема. Археологическите изследвания сочат, че демата представлява сложна система от отбранителни съоръжения, които започват от склоновете на Беласица, южно от село Ключ и опират на север в слоновете на Огражден. Укрепителните съоръжения се простират в протежение на повече от 8 километра. Самата крепост, известна по-късно като Самуилова крепост, е само част от тази фортификационна система. Тя е изградена върху основите на тракийско и ранно-българско длавянско селище. Върху хълма цар Самуил построява землено укрепление, защитено от три вала и два рова, концентрично разположени. Първият вътрешен вал има сложна конструкция с ядро от камъни и пръст и скара от дървени греди. Гребенът на вала е завършвал с широка стена, изградена от ломени камъни, споени с кал. Върху най-високата част на хълма са открити правоъгълни каменни основи на дървена наблюдателна и отбранителна кула, конструктивно свързана с каменната стена. Останалите два вала имат единна структура на насипа си. Разположението на Самуиловата крепост позволява да се контролира цялата клисура и да се използва като команден военно-стратегически пункт на всички сектори на отбранителната система. Във фортификационно отношение укреплението носи белезите на българската укрепителна традиция, характерна за времето на Първото българско царство. Крепостта се свързва с ослепяването на българските воини по времето на цар Самуил. В околностите на крепостта през лятото на 1014 година се е състояла историческата Беласишка битка, в която българските войски са предвождани от цар Самуил. Войските на византийския император Василий Втори разгромяват българската армия и пленяват много войници. Цар Самуил и неговото обкръжение успяват да се спасят. След края на битката византийският император ослепява 14-хилядната пленена българска армия, като на всеки сто души оставя по един едноок водач.

През 1916 година по време на Първата световна война Богдан Филов, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Пооравия, организирана от Щаба на действащата армия, заедно с Йордан Иванов посещават местата, свързани с битката при Беласица. Той описва останките от укреплението и правилно оценява важната му роля в събитията от 1014 година. В рапорта си до Началник щаба на действащата армия той пише: „Близо до с.Ключ можахме да установим едно твърде голямо укрепление, което по всичко изглежда да бъде от времето на Самуил и което трябва да е играло важна роля в Беласицката битка. То се състои от един обграден със стени лагер, разположен на един хълм над самия бряг на Струмица и обиколен с два паралелни рова, от които единият се намира по средата на хълма, а другият– в самото му подножие. Този начин на укрепяване не се среща ни къде на друго място освен още в Самуиловата столица в Преспа“

Национален парк-музей „Самуилова крепост“ е открит тържествено на 23 октомври 1982 година. Останките от средновековното укрепление и селище са консервирани, а районът около него е благоустроен. От паркинга до международния път Петрич- ГКПП “Златарево” към парка-музей, покрай брега на реката, води красива алея. Тя минава по пешеходен мост над живописната река и се отправя към подножието на хълма. Отдалеч се вижда величествената бронзовата фигура на цар Самуил в цял ръст и четирите бетонни пилона, изградени в най-високата част на хълма, върху руините от средновековната кула. Автор на паметника е професор Борис Гондов. Крепостта е важен туристически  обект в Югозападна България.

 

—————————————————————————————————————————————————————-

Личните ни впечатления – с огромно  съжаление констатираме, че и тук, както на много места, отново са вложени немалко сили, средства, амбиции….и отново всичко е оставено на самотек – занемарено, безконтролна експлоатация, без постоянно наблюдение и поддръжка. Уви, разочарованието ни преследва и поради очакванията, създадени от гръмките реклами, които четем, представящи желаното за реалност.

—————————————————————————————————————————————————————-

Насочваме се към град Сандански

Гр. Сандански е  наследник на основано от траките селище с името  Медиус, което по-късно, вече при римляните се е наричало Дезудава, а през Средновековието българите го нарекли Свети Врач, в памет на двамата братя Козма и Дамян – народни лечители. Това име градът носи до 1947 година, когато е преименуван на Сандански.. В района на Сандански се смята, че е роден и живял Спартак от тракийското племе меди. Сандански  се намира на 240 – 300 метра надморска височина, той е най-топлият български град, като продължителността на слънчевото греене надминава 2 450 часа, създавайки условия за целогодишни слънчево-въздушни процедури. Планинският бриз, спускащ се от Пирин по поречието на река Бистрица, охлажда въздуха през летните месеци. Въздухът в Сандански е с най-ниското съдържание на алергени в цяла България и е подходящ за лечението на астматични, алергични и други заболявания. Градът е световноизвестен, като естествена лечебница и балнеокурорт. Курортът отстои на почти еднакво разстояние от София и Солун и е важен център по международния главен пъ Е 79. През града минава и железопътна линия по трасето София – Кулата- Солун.

 

 

 

 

 

 

 

•Паметникът на Спартак се намира в началото на град Сандански. Той е една от забележителностите на града, свързана с неговата история. От тракийското племе меди, обитавало околностите му, произхожда СПАРТАК – водачът на най-голямото въстание (74 г.) в Римската империя.

 

 

 

 

 

 

 

————————————————————————————————————————————————————–

Древният град лежи изцяло под терена на съвременния град Сандански, като намерените археологически обекти са от различни исторически периоди. Разцвет градът е получил в периода IV-VI век. От това време са открити множество обществени сгради и раннохристиянски базилики, включително раннохристиянски епископски комплекс. Интерес представляват откритите мозаечни декоративни килими, част от които са експонирани in situ в  археологическия музей на града.

•Археологически музей – Музеят е създаден през 1936 г. на основа богата колекция от местни артефакти, свързани с Античността. Официално е открит през 1970 г. като общинска културна институция в хода на Четвъртата национална археологическа конференция, проведена в Благоевград. Музеят организира и провежда археологически проучвания на терена на античното селище, разположено под съвременния град Сандански. Притежава представителни колекции от надгробна мраморна пластика и антични мозайки. Открояващ се акцент на работата му е поддържането и експонирането на античния обект “Базиликата на епископ Йоан”. Фондът му включва над 11000 движими културни ценности. Осъществява популяризаторска и научна дейност. Филиал на Музея в Сандански и Музеят в град Мелник.

Археологическият музей  експонира и подсигурява извършването на археологическите проучвания в града и прилежащата му община. Музейното дело в Свети Врач започва през 1936 година със създаването на археологическо дружество „Струма“ и музейна сбирка в днешното I основно училище. В 1960 година започват системни археологически разкопки, довели до разкриване на ранно християнски сгради и базилики от античния град, намиращ се под съвременния Сандански. Музеят е разположен in situ на раннохристиянска базилика на Епископ Йоан и е сред малкото в страната, изградени по този начин. Тук се намира и един   уникален мозаечен гръцки надпис, сочещ че базиликата под сградата на музея е построена от епископ Йоан. Музеят координира изследването на базиликата, ранно християнския комплекс, гимназиума, ранно християнския некропол, термите и жилищните сгради на античния град. Музеят разполага с архив и депо за находките, колекция от надгробни плочи, монети, надписи, антични съдове, предмети на бита и накити от различни периоди.

Един от най- интересните обекти, разкрити в последните години, е Епископският комплекс, намиращ се зад сградата на старото кметство. Той включва Епископска базилика, Баптистерий, атрий с колонада, помещения и сгради, които продължават да се проучват и в момента.

 През април 2016 година е открит за експозиция археологически комплекс, който обхваща три паметника на културата с национално значение – „Епископска базилика“, „Раннохристиянски комплекс“ и „Базилика на епископ Йоан“. Всички те са били част от античния град. 

Епископският комплекс, със своята грандиозна архитектура, включваща комплекс от помещения, и изключително богата художествена украса – каменно-декоративна пластика, стенна живопис и мозайки, е най-представителната сграда доминираща в града през късноантичната епоха. Тези негови особености го правят и един от най-големите и най-интересните археологически обекти в Югоизточна България.                                                                                                                                                                                                   

 

 

 

 

 

 

 

Гостите на Сандански имат възможност да се разходят в запазена част от античния град – Ранно християнски комплекс (ІV-VI в.), намиращ се на главната улица до музея.

—————————————————————————————————————————————————————-

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Монументалната архитектура на Епископската базилика (ІV-VI в.) в Сандански говори за нея като най-представителния и значим паметник на раннохристиянското изкуство в региона. Тя е типична елинистична базилика, с добре запазен амвон, олтар и ситрон.  Комплексът включва още мартирион с аязмо и баптистерий (кръщелня), който по форма и размери е единствен в България.

———————————————————————————————————————————————————————-

След като разгледахме археологическия музей, обядвахма в малко ресторантче “Антика” непосредствено до епископската базилика и потеглихме обратно към София. Приключи нашата екскурзия, с която ви занимавах в тези последователни три публикации. Благодаря за информацията на интернет, на рекламните брошури, книжки и рекламни материали, които ни предоставяха информационните уристически центрове, хотелите или книжарниците, благодаря за  илюстрациите  на специализираните сайтове и блогове на запалени туристи и любители на нашата природа и паметници на културата, но най-вече  на д-р арх.Десислава Николаиду и д-р арх.Борислав Виана.

Дано да ви е било интересно и приятно това пътешествие! За нас си беше върховно удоволствие!

 

 

 

October 18, 2017 · dobrina · Comments Closed
Posted in: Други