ЛЕТНИ ЕКСПРЕСИИ – културни маршрути 2017

100 КУЛТУРНИ И ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ ЗА 10 ДНИ –

НЯМА ШЕГА, СТОРИХМЕ ГО.

9 август – тръгване от София след обяд в посока към   гр. Сепарева баня –

От там ще се отправим за седемте рилски езера. В Сепарева баня най-напред от силно любопитство искаме да видим хотел “Реелакса”.  В х-л „Релакса“ – разглеждаме възстановената антична гробница в интериора на ресторантчето към хотела,  чиито стени  са декорирани с фриз от цветни фототапети с антични сценки, има още шкаф-витрина с антични находки открити при строителството на хотела, както и едно табло с фрагмент от мои стихове (из поемата “Диви циклами”- виж в блога ми “Реставрация на паметта – http://zheleva-martins.com/2014/12/18/ ).

 

 

 

 

 

За съжаление, в хотела няма места, не съобразих предварително да се обадя, поради което се настанихме в  Къща за гости „Гювийски“ – нова, но доста “самодейна” в архитектурно отношение.

Разходка из градчето:

Първият паметник на културата, който посетихме бе

  • Средновековната църква “Свети Никола”, намираща се  в градския парк, в центъра на града.

Построена е през XII-XIII век. Според местни източници от края на XIX в., в археологическия музей в гр. София бил изпратен един престолен камък от светия олтар на църквата, на който проф. Р. Христов разчел надпис с годината – 1160 г. Църквата е обявена за архитектурен и строителен паметник на културата от национално значение (ДВ, бр. 77/1968 г.), а също декларирана и като художествен паметник на културата от национално значение. (декл. писмо № 4782/21.12.1978 г.) Църквата е реставрирана през 1937 г по проект на арх.A. Рашенов. Отличава се със своята архитектура – кръстокуполна църква от типа на свободния кръст, с голяма полукръгла абсида. Сградата е издигната от тухли върху каменни основи, с характерен начин на градеж, т. нар. “потънала тухла”, което заедно с дванадесетостенния купол и аркирани ниши, определя живописния й вид. Църквата е била изписана изцяло отвътре, но днес са запазени само отделни фрагменти от стенописите. Според проф.Н. Мавродинов, църквата е гробнищна или пък параклис, разположен до някой голям храм, посветена на второстепенните му светци. Едно предание твърди, че черквицата “Св. Никола” е гробница на известен феодал с име Никола.

От табела в двора на църквата разбираме, че Сепарева Баня (античният град Германия) е родното място на Велизарий (500-565), един от най-великите военни началници на Византийската империя и един от най-известните пълководци.

Втората забележителност на градчето, която разгледахме бе горещият гейзер.

  • Гейзер-фонтан– това е един от символите на града от 1957 г., когато при хидрологични проучвания е открита горещата вода. Намира се в центъра на града. Това е най-горещият гейзер в Европа и един от най-горещите в света. Температурата на водата му е 103 °C.

Много приятно място, деца играеха на воля в топлата вода, ветрецът довяваше пръски до пейките с насядали около фонтана хора. Но странната “композиция” на фонтана е доста овехтяла и плаче за основен ремонт.

  • Вечеряхме в ресторантче разположено на тераса над фонтана, с чудесна гледка към парка, а след това се почерпихме в една сладкарница на главната улица с местния специалитет – „Панакота с домашно сладко от череши”.                                                                                                                                                                                                                                 Сутринта на 10 август потеглихме към лифта за хижата “Седемте рилски езера”. Пътят с лифта е чудесно удоволствие, с прекрасни гледки във всички посоки, чист въздух и лек полъх на ветрец, донасящ мирис на борова смола.

При хижата, кято се намира на около 2000 м. надморска височина, има табла с карти на езерата и маршрутите, с указания за поведението на туристите и друга информация.

  • Седемте рилски езера ca група езера от ледников произход.   Първите три езера – Сълзата, Окото и Бъбрека се оттичат всяко поотделно в Близнака, от който водата преминава последователно през Трилистника, Рибното и Долното езеро. През последните две езера минава един вече по-мощен поток, който дава началото на река Джерман, която е ляв приток на река Струма. Името на всяко от седемте рилски езера отразява някоя особеност на съответното езеро. Езерото, което е разположено на най-голяма надморска височина, носи името Сълзата, заради прозрачността на водите. Следващо по височина на разположение е Окото (2440 метра), което е с приблизително овална форма. Окото е най-дълбокото циркусно езеро в България – дълбочината му е 37,5 m. Бъбрека е езерото с най-стръмните брегове от цялата група. Четвъртото езеро е Близнака/близнаците; то е най-голямото по площ от седемте, нарича се така, защото когато потокът с вода намалее, се отделят две езера – близнаци. Езерото Трилистника е с неправилна форма и невисоки брегове. Най-плитко е Рибното езеро; на североизточния му бряг се намира старата хижа “Седемте езера”. Най-ниско разположено е Долното езеро, от което води началото си река Джерман.

♦♦♦

Легендата за седемте рилски езера разказва, че преди хиляди години, когато на земята още нямало хора, в планината Рила живеели двама великани – мъж и жена. Те се обичали безумно и боготворели красотата и уюта на своя дом.

Домът им бил толкова привлекателен, слънчев, топъл и уютен, че нямало как да не очарова всяко живо същество, а на любовта им се радвали всички стихии и целият свят.

За нещастие, един ден зли сили минали покрай техния дом. Като зърнали това красиво място, завидели на семейното щастие на великаните, ядосали се и решили да унищожат всичко и да заличат любовта им завинаги. Започнали да пращат черни облаци и опустошителни ветрове. Страшни земетресения разтърсили земята.

Великанът защитавал яростно всяко стръкче тревичка, всяко малко поточе или цвете, бранел своята любима и отбивал атаките на злите сили. Това обаче само разпалвало огромната им злоба и жестокост и те решили да свършат пъкленото си дело докрай.

В една тежка битка младият великан паднал убит. Доволни от своята победа, злите сили си тръгнали, оставяйки след себе си разчупени скали, опропастени долини и една съсипана от скръб жена. Мъката на младата вдовица била толкова голяма, че сълзите ѝ бликали безспир и се стичали по хребетите право в долините. Леели се и се събирали в доловете, докато образували бистри езера с изумителна чистота.

Преди езерото Бъбрека планинските водачи показват огромна скала, намираща се в посока към езерото Сълзата. Формата на скалата наподобява фигурите на мъж и жена с огромни размери. Според легендата това са двамата влюбени, които ще останат да пазят вечно своя красив дом.

♦♦♦

Преходът е труден, изисква най-вече здрави и удобни туристически обувки, както и водичка под ръка. Но си струва – гледките са невероятни, въздухът е кристално чист, хората са много, ама много, като на манифестация. Те са шарени по произход – чуваш какви ли не езици, но е интересно, че всички са добри, дружелюбни, усмихнати и щастливи. Правят си снимки, някои градят пирамидки от камъчета или пирамиди от каменни плочи – те са сякаш запазена марка за маршрута – особено при изгледните площадки. На платото горе има направена платформа за снимки и за наблюдения – виждат се огърлици от планински вериги по целия хоризонт. Иде ти да разтвориш криле и да полетиш.

И край всяко от езерата мястото е зареждащо – чиста прозрачна вода, в която до сами брега плуват рибки, вода в която кълба от облаците са слезли на дъното. Древността на тези езера ги прави сякаш огромни входове – гърла към един друг свят – този на 11000 години дълбочина назад във времето, към плейстоцена и неандерталците… Места магически и магнетични. Не случайно край езерата от години се събират поклонниците на Бялото братство. На 19 август хората от Бялото братство тук посрещат Слънчевата Нова година, идват поклонници от Европа и Америка точно тук, за да играят своята паневритмия. Това вълшебно единодействие, този органично слят с природата танц се вие на удивително правилни концентрични кръгове на поляните  край езерото Бъбрека.

 

 

 

 

 

На връщане към хижата “Рилски езера” срещнахме хора с цигулки да се качват към старата хижа – явно предстояха репетиции, защото трите християнски празника – 15 август Успение Богородично,  18 август – денят на Йоан Кръстител, и  19 август – Преображение Господне наближаваха – именно тогава се случва и Слънчевата нова година.

Аз съм на мнение, че движението на Петър Дънов, Бялото братство, паневритмията, поклонническите пътища на дъновистите до седемте рилски езера и ритуалите свързани с посрещането на Слънчевата нова година, представляват едно уникално нематериално наследство, което би трябвало да влезе в Списъка на Световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.

Обядвахме в ресторанта на хижа „Рилски езера“ и потеглихме обратно с лифта надолу, в посока към с. Белчин.

————————————————————————————————————————————————————

Пристигнахме в селото в късния следобед. Настанихме се  в  “Калеината къща” за гости. Това е една доста приятна къща с двор, към който има и лятна  кухня с трапезария, и се намира в самия център на селото. Готова е да поеме с капацитета си голяма компания от поне 20 души. Около къщата има най-малко 5 щъркелови гнезда. Хазяйнът ни препоръча мястото, където можем не просто да вечеряме, но и да опитаме местни специалитети – това бе  механа „Каймакановата къща”. Наистина механата си я биваше – беше пълна с хора, обслужването бе безупречно, менюто разнообразно, съставено от домашно  приготвени гозби, и от домашно произведени продукти, поднесени дизайнерски оригинално.

 

 

 

 

11 август

След закуска последва разходка из Белчин. Селото съществува от периода на Второто българско царство, а някои изследователи го отнасят в още по-дълбоката древност – пишат че е основано още от латините и някога е носило името Цари Мали град.

• Една от най-характерните особености на с. Белчин, която го прави сякаш благословено от Бога, са щъркеловите гнезда– общо 30 на брой. Всяка година през пролетта и лятото тук гнездят между 80 – 90 бели щъркела. Около нашата къща за гости в  гнездата имаше поне по едно малко щъркелче.

 

 

 

 

 

  • Току пред къщата, в обществения парк има паметник. Този паметник е открит на 22 сепптември 2008 год.  в чест и прослава на белчинци, загинали по време на Балканскaтa и двете Световни войни. Паметникът е нов, скромен, поддържан до  площада и парка, в който има детски съоръжения за игра и беседка.

 

 

 

 

 

 

  • Църквата „Св. Св. Петър и Павел“ към която се отправихме след паметника, се намира недалеч от центъра на село Белчин, строена е през 1883 година. От личното евангелие на отец Боне Стойнев ставало ясно, че официалното й освещаване е било извършено година по-късно. Камбанарията била издигната в края на 30-те години на 20-ти век. Тъй като с времето църквата все повече се рушала, се наложило пълното й обновление, което е извършено наскоро – през 1997 – 2000г., а камбанарията преобразена с купол и с 2 камбани. Оригиналното е, че всяка от иконите в храма носи името на дарителите си, което улеснява проследяването на старите родове в с. Белчин. Църквата се стенописва, благодарение на родолюбивите белчинци. Ние извадихме късмет – в църквата беше един бивш учител, много словоохотлив и любезен, който ни разказа и за църквата, и за селото и неговите жители, и за емигриралите от селото белчинци, които не забравят корена си, и помагат за много начинания, и за крепостта Цари мали град.

 

 

Запътихме се към другата доста по-стара църква, която бе в подножието на крепостта Цари мали град, на един скат над селото.

  • Църквата „Св. Петка“   е еднокорабна гробищна църква (около църквата още стоят стари каменни кръстове), построена в последния си вид през XVII век върху основите на по стар храм от XIII-XIV век. Тя оцелява през тежките години на размирици в Османската империя, когато често са били разграбвани и опожарявани храмове и манастири. Църквата е била изписана отвътре, но иконописната украса не е съхранена, след цялостната реконструкция на сградата. Следи от ранната живописна украса, обаче, са разкрити след археологическите разкопки от 2007 г. През Възраждането е разширявана основната, молитвена част на храма.

В църквата са съхранени множество ценни икони, най-старите от които са изписани през 1653 г. Създадени два века преди Възраждането, белчинските икони са редки художествени образци. Двата оригинала на основните олтарни икони – на Христос и Света Богородица в продължение на дълги години се съхраняват в Криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски”. Особено забележителни са иконите “Исус на трон с апостоли” (1653), “Богородица с младенеца на трон с пророци” (1653), “Свети Никола” (XVII в.), “Тримата Светители” (XVII в.) и др. Иконостасът (XVII-XIX в.) е сред значимите паметници на монументалната дърворезба. Той съдържа разновременни резби, изпъстрени с флорални мотиви, акантови листа, волути, лозови листа, дракони и птици.

На 27.09.2007 г. в църквата са пренесени оригиналните икони, които дотогава се съхраняват на други места. На 14 октомври 2007 г. възстановената църква е осветена.

 

 

 

 

————————————————————————————————————————————————————

Над църквата “Св.Петка”  е хълмът “Св.Спас” и крепостта Цари Мали Град. Паркирахме – има голям паркинг в подножието им.

  • Крепостта „Цари Мали Град“

 

 

 

 

 

 

      

 

 

 

 

 

Ето какво прочетох за  предисторията на много одумваната реставрация на крепостта: „Провокирани от неспирния иманярски интерес към хълма „Св. Спас“ над село Белчин и сигналите за унищожаването на исторически паметници, през 2007 г. започнаха археологическите проучвания  на местността. Археологическият обект се намира на равна тераса,  непосредствено под върха на хълма. Проучванията на обекта стартираха през м. август и се осъществиха от екип с ръководител: Веселин Хаджиангелов, археолог в ИМ-Самоков, зам. ръководител д-р Михаил Христов, геодезическите планове и заснемания са дело на инж. Атанас Каменаров, геофизично проучване – на инж. Никола Тонков, гео-магнетично изследване – на д-р Петър Зидаров, студенти и стажант археолози.

В продължение на четири археологически сезона се установи функционалната същност на крепостта. Бяха проучени и документирани укрепеното селище, както и разнообразни структури от фортификацията (кули, порта и крепостни стени), сгради, разположени около и долепени до крепостната стена; Проучени бяха още сондажно останки с културни пластове от селищния живот във вътрешността на обекта.

Проучването на по-голяма площ даде изключително много материал: над 300 находки /монети, накити, стрели и части от въоръжение, инструменти, разнообразна керамика и др./, както и множество архитектурни останки и стратиграфски ситуации, позволяващи да се направят съответни изводи и заключения.

Проучванията през 2009 и най-вече 2010 г. предоставиха допълнително материал и яснота за ситуациите, хронологията и мащабите на проучваната крепост. Установени бяха 5 фази на обитаване на това място, което говори за неговата значимост и устойчивост като стратегически и културен ранно-християнски център в орбитата на големите градски центрове от античността Сердика, Пауталия и Германея.

Уникален шанс за археологията на обекта се оказа падането на  фасадната стена на северозападната кула, като на място много добре личат тухлените редове от opusmixtum / 3 редов/, изпълнени са 4 пояса с разстояние около 1,30м каменна зидария между тях. Запазената дължина на падналата стена е над 8м. Очевидно на второто ниво е имало  1 прозорец, оформен с тухлено ветрило по свода, а на горното ниво са оформени бойници непосредствено под четирискатния покрив. Останки от тях се откриха на разстояние 8 м от външното лице на кулата….“ / по  официалния сайт – “Цари мали град – Проучвания” – http://www.carimaligrad.com/bg/1/Крепостта/3/Проучвания.html./

“Цари Мали град според това, което изчетох, е по мнението на специалистите, една от най-добре възстановените у нас късноантични крепости, всъщност единствената възстановена римска крепост в България… Самото укрепление е имало уникална за Западна България защита с ров и вал, и 6 кули. Оригиналните останки на стените са маркирани с фуга и нагоре са надзиждани до височина 5 метра….” пише  Елена Чочкова в блога си, озаглавен  “Цветове” – http://elenachochkovaphotography.blogspot.bg/2013/08/blog-post.html

Ето още някои от нейните чудесни илюстрации:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Уникалният реставриран исторически комплекс е открит за посещение през лятото на 2013г. До днес не стихва интересът към този обект. Попитахме от любопитство човека, който обслужва лифта и където се пущат по 8 души на курс, колко посетители се падат на седмица и той ми отговори – между 900 и 1000.  Мисля, че това е наистина една сериозна възвръщаемост на инвестициите, вложени в обекта.

Нашите впечатления са общо взето много добри. Създадена е една живителна за селото индустрия за културен туризъм, базирана на културно-историческото наследство на самото село, провокирана от инициативата на обитателите на селото, които са се включили  най-активно във възраждането на традициите, в реставрирането на обектите, в тяхното функциониране и поддържане. Като резултат – селото прави впечатление на въздигащо се в своето благосъстояние.

Целият комплекс, извън същинската му тематика – възкресяване и съхраняване на материалното наследство от античната епоха, експониране с различни средства на духа и характера на средата и на живота в късно- античната крепост, чрез самите архитектурни елементи и предоставените музейни  пространства, е обмислен с доста интересни хрумвания и нововъведения. Например,  фуникульорът сам по себе си е атрактивен, от него се откриват великолепни гледки; детският атракцион – паркът, е другата оригинална и ползотворна идея; Павильонът, в който са изложени макетите на крепостта, с оригиналната си и контрастираща по материал, цвят и конструкция форма, е трети впечатляващ акцент в двора на крепостта; Обясненото оброчище, като паметен знак за святото място, с кръста и изгорелия от мълния дънер; Монументът Света Богородица с животворна вода….все фокуси, върху които се спира вниманието на посетителите.

 

В заключение за Цари Мали Град – намирам свършената работа от страна на колектива на реставраторите за достойна за уважение.

Разбира се, винаги има поне едно но! Тук то се отнася до поддържането на комплекса в неговата пълноценна тематична и културна същност. Например, с удивление открихме, че вътре в Средновековната църква “Възнесение Христово” е разположена временна изложба  посветена на българските емигранти по света, очевидно абсолютно чужда на атмосферата на комплекса и в частност – на християнския храм, изложба. Таблата, високи почти два метра, закриваха целия периметър на църковния интериор и трябваше да бъдат размествани, за да се четат обясненията за самия храм; Друг пример – вътре в една от кулите бе инсталирана друга изложба, създадена от Музея на хляба в Салеми, Сицилия  на тема „Ритуални сицилиански обредни хлябове от Салеми”. Отново озадачаващо!  Изглежда крепостта се използва като някакъв “пенкелер културен дом или читалище.

Напуснахме Цари Мали Град и на излизане от Белчин, спряхме да пием вода пред още една от забележителностите на Белчин баня

  • Статуята, посветена на минералната вода

 

 

 

 

Отправихме се към град Самоков

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

 

September 14, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български