ЛЕТНИ ЕКСПРЕСИИ – КРЕПОСТИ – КРЕПОСТТА ПРИ с. МЕЗЕК
Имахме възможността през това лято да посетим няколко антични и средновековни крепости, както и останки от крепостната система на укрепени градове, между които: Асеновата крепост при Асеновград, Мезешката крепост при с. Мезек, крепостта на Диоклецианопол в Хисаря, Средновековният град-крепост Червен, археологически останки от крепостта на Берое-Августа Траяна в гр. Стар Загора, археологически останки от Абритус в гр. Разград и други. Тук ще споделим някои впечатления, като акцентираме върху положителните практики при тяхната консервация и реставрация, както и върху „невралгичните точки“ при тези процеси, според нас, които биха могли да претърпят бъдещи корекции.
———————————————————————————————————————————————————————-
СРЕДНОВЕКОВНА КРЕПОСТ ПРИ СЕЛО МЕЗЕК
———————————————————————————————————————————————————————
МЕЗЕШКАТА КРЕПОСТ, която се намира на 6 км югозападно от Свиленград и само на 1 км от гръцката граница, е една от най-добре запазените средновековни крепости по нашите земи. Построена е на висок хълм, от който погледът те отвежда надолу към Одрин и Бяло море. Тя е гранична стражева крепост, имала е важно стратегическо положение, охранявала е голяма територия между реките Арда и Марица, пазила е също и византийския град Адрианопол (Одрин) от север. Някои историци, между които и Константин Иречек считат, че името на крепостта е Неутзикон (на гр. Νεούτζικον ) – точно това име се споменава в аналите на византийския хронист Никита Хониат за събития от 1193г.Ала други учени са на мнение, че на това място се е намирала крепостта Версиникия, край която през 813 г. хан Крум разгромява византийските войски и завладява Тракия.
Миниатюра 53 от Манасиевата летопис, 14 век – Поражението на император Михаил I Рангаве в битката при Версиникия през 813 година.
———————————————————————————————————————————————————————
Макар че най-старите археологически находки от района на крепостта са датирани от преди 11-и век, построяването на твърдината учените сега засега отнасят към времето на византийския император Алексий І Комнин (1081-1117 г.). Замислена като солидно фортификационно звено, крепостта е била място на интензивен живот. Разкрити са няколко зърно-хранилища с овъглено жито, явно там са се съхранявали хранителните припаси. Многобройни са намерените железни върхове на стрели, шпори и конски подкови, свидетелстващи за ежедневието на войниците от гарнизона. Каменни мелници, метални инструменти и други подобни предмети пък разказват за бита на обитателите й.
Съдейки по количеството на находките, крепостта е била най-интензивно ползвана през 13-14-и век. Тя е изпълнявала отбранителните си функциите до падането на района под турско робство. Всъщност, чак до 1900 г. крепостта в Мезек е била в много добро състояние, като са били запазени дори зъберите на бойните кули. Тогава обаче, от нея започват да вземат камъни за строеж на турски казарми в Свиленград.
Първите археологически проучвания на крепостта са извършени през 1930-те години от арх. д-р Александър Рашенов. Те се изразяват в документирането на укрепителната система и известни проучвания в нейната вътрешност.
——————————————————————————————————————————————————————–
ОПИСАНИЕ НА КРЕПОСТТА
Крепостните стени, с дебелина от 1,90 до 2,50 m., заграждат площ от около 6,5 дка във формата на неправилен четириъгълник с размери 110/60 m. Стените са изградени от ломени камъни, споени с бял хоросан, украсени с три тухлени пояса от външната страна. Те са подсилени с девет заоблени над 10 метрови кули, като 5 от тях са на южната стена – тази, която се вижда на идване към крепостта, 2 от кулите са разположени на западната стена – тази, откъм която е входът и две кули са разположени съответно на северната и на източната стени. Крепостните стени и кулите са завършвали със зъбери.
Входът е на западната стена, в нейния северен край. Той е оформен в дълбока чупка на стената. Защитен е от една кула. Построен е така, че нападателите да попаднат в клопка на малка площадка, която може да бъде обстрелвана от две страни.
Трите крепостни стени – южната, източната и западната – са почти цялостно запазени, като повече е пострадала във времето северната стена, тази от която се открива красивата панорамна гледка в близък план към селото и в далечината – към Бяло море.
Най-добре запазена и най-голяма по размер е кулата, която е в югозападния край на крепостта. Била е триетажна, като горните две нива са с бойници, които са отворени включително и към вътрешността на крепостта. Така защитниците са имали възможност за кръгов обстрел и са могли да продължат битката, дори ако противникът проникне в укреплението. Най-малката от кулите се е ползвала като затвор.
Във вътрешността на крепостта не са открити останки от сгради, поради което се смята, че крепостта е имала главно отбранителни функции, като вероятно е приютявала населението от близката околност само по време на опасност от нападение.
Хипотетична реконструкция на крепостта
——————————————————————————————————————————————————————-
Крепостта е обявена за Народна старина през 1927г. (обнародвано в ДВ, бр. 221/1927 г.) и за архитектурно-строителен паметник от Античността и Средновековието (обнародвано в ДВ, бр. 67/1968 г.). Сега руините имат статут на археологически паметник на културата – недвижима културна ценност от национално значение, съгласно действащия Закона за културното наследство.
Крепостта попада също така в рамките на природна забележителност „Калето“ – за защита на скални образувания, обявена за защитена територия с код № 273 в регистъра на защитените територии в България.
—————————————————————————————————————————————————————- КОНСЕРВАЦИЯ И РЕСТАВРАЦИЯ
♦През 1963 г. и през 1973 г. са провеждани реставрационни и консервационни дейности по крепостните стени от РИМ-Хасково. Извършено е възстановяване на лицевата зидария на западната куртина (стена), което личи твърде ясно, тъй като е използван различен по цвят камък и хоросан, както и различна техника на зидане.
♦През 2007 г. е предприета частична консервация и в някои невралгични точки, като например около портата и някои врати към кулите. Тези мерки са финансирани по програма ФАР – Трансгранично сътрудничество между България (Община Свиленград) и Гърция (Община Димотика) по проект “Развитие на културното наследство на Община Свиленград, чрез възстановяване на крепост „Мезек“. Научен ръководител на строителните работи е Ирко Петров от РИМ-Хасково, с консултант д-р Атанасиос Гуридис, археолог към музея в Софлу (Суфлион), Гърция. В рамките на същият проект е изготвен архитектурен проект за по-нататъшна цялостна консервация и частична реставрация, изготвен от арх. Петър Петров от Пловдив. Стойността на проекта е била 289 289 евро.
Трябва да се знае, че реализацията на първия проект не оправдава очакванията – Отчита се, че общината платила немалко и за написване на стратегии за развитие на туризма, но въпреки това, възвращаемостта на вложенията се оказала нищожна (виж: Гробницата и крепостта край Мезек стават атракциони, 05 юни 2011 – http://stmost.info/ikonomika/transport-i-turizam/1785-grobnitzata-i-krepostta-krai-mezek-stavat-atraktzion.html)
♦Следващият етап продължава чрез кандидатстване по друга програма- BG161РО001/3.1-02/2009 „Подкрепа за развитието на туристически атракции” по Оперативна програма „Регионално развитие”, Приоритетна ос 3: „Устойчиво развитие на туризма”, Операция 3.1: „Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура”.
——————————————————————————————————————————————————————
Проект за цялостна консервация и частична реставрация, арх. Петър Петров
Община Свиленград е кандидатствала с проект на тема „С богатството на миналото към атрактивно бъдеще” по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013”. Обща стойност на проекта е 3 142 267,50 лв. Целта на проекта е подобряване и създаване на конкурентни туристически атракции, които да спомогнат за развитието на устойчив туристически продукт и разнообразяване на традиционния масов туризъм, с цел привличане на български и чужди туристи. Акцентът в този проект са двата паметника на културата с национално значение на територията на общината – Средновековната крепост и Тракийската куполна гробница край село Мезек.
Така в периода 2012 – 2013 г. завършва работата по пълната консервация и ограничена реставрация на крепостта, съгласно архитектурния проект от 2007 г. Укрепени и възстановени са стълбищата, лицевата зидария и малка част от крепостната площадка с няколко зъбера. Възстановен е куполът на голямата кула, носещ отбранителната площадка, а входът на кулата е възстановен съобразно археологическите изследвания, като са премахнати неправилни застроявания по входа от 1963 или 1973 г. Възстановени са повечето бойници (мазгали) по кулите или стените.
Дейностите по реставрацията и консервацията на крепостта се явяват естествен завършек на разработения и осъществен през 2007 г. проект, финансиран по програма ФАР – ТГС България – Гърция (Казва се, че поради ограничените финансови средства тогава проектът е включвал «частична намеса по крепостта»)
Вторият проект е включвал «Интерпретативни програми и доставка на оборудване на Средновековна крепост“, като се е целяло: Районът вътре и около Крепостта да се обособи като „Средновековен атракцион”; както и създаване и представяне на театрализирана възстановка за официалното откриване на туристическите обекти.
Предложението на втория проект съдържа мерки, които целят съхранение, опазване и експониране на културното наследство, неговото интерпретиране по нов и атрактивен за посетителите начин, популяризиране и реклама на туристическата дестинация с. Мезек.
Според проекта „средновековен атракцион“ означава следното: крепостта трябва да предлага „жива и интересна среща с миналото“, като на различни, видни и скрити места из нея са разположени войни, оръжие, шатри, коне, фургони… всички онези детайли, които трябва да превърнат мястото в площадка за изследване и игра. Самата разходка вътре в крепостта трябва да предизвика любопитството на децата (а и на възрастните) и да ги накара да погледнат зад всеки ъгъл и във всяка ниша, където се крият фигури, облечени по модата отпреди векове.
Днес декори на стражева зала и оръжейна са експонирани в разположения около калето военен лагер с палатки, шатри, военно снаряжение и манекени в „автентични“ за времето си костюми, които представляват част от атракциите за туристите.
Посетителите могат да поиграят и на шах на открито на гигантската дъска със също такива гигантски фигури, да нареждат пъзели, да опитат и стрелба с лък и арбалет, могат да хвърлят ласо, да се снимат в царски и рицарски костюми…
Очакванията от реализацията на втория проект са: „…нарастване броя на туристите; увеличаване на приходите от предлагани туристически услуги; увеличаване заетостта на местното население в туристическия сектор и свързаните производства; създаването на местни туристически агенции или туроператори; нарастване на удовлетвореността от обслужването на посетителите на община Свиленград и повишаване на самосъзнанието за местна идентичност”.
———————————————————————————————————————————————————————-
Ето какво се е получило на практика, към август 2016г.
Подход към крепостта от юг, където е разположен така нареченият „военен лагер“
Крепостна стена от юг, с най-голямата стражева кула в югозападния ъгъл на куртината.
Крепостна стена от юг, с най-голямата стражева кула в югозападния ъгъл на куртината.
——————————————————————————————————————————————————————-
Крепостната стена от запад.
Вход в крепостта от северозападния й ъгъл.
——————————————————————————————————————————————————————-
Поглед от вътрешността на крепостта към входа и възстановените зъбери на стената.
Вътре в тези „навеси“ или по-скоро „бараки“ са разположени големи маси, върху които посетителите, деца и родители, могат да редят тематично свързани със средновековната крепост пъзели.
Деца и родители могат да подреждат тематични пъзели или да играят на шах.
—————————————————————————————————————————————————————
Информационните табла са единственият „разказ“, освен крепостните стени, който може подхрани въображението на онези посетители, които са без екскурзовод, за да могат да си представят как е протичало ежедневието на войниците от гарнизона, обитавал крепостта преди векове.
—————————————————————————————————————————————————————-
ДРУГИТЕ АТРАКЦИИ
Военен лагер с палатки, шатри, военно снаряжение и манекени в „автентични“ за времето си костюми.
Посетителите могат да се снимат в царски и рицарски костюми
—————————————————————————————————————————————————————–
Предоставя се възможност за стрелба с Лък или Арбалет
—————————————————————————————————————————————————————-
КАКВО ОСТАВЯ ЛОШ ПРИВКУС
На първо място, според нас, това са манекените в „автентични“ за времето си костюми. Макар че идеята за използването на бутафорните постановки, декори и фигури не е особено добра, дори много биха казали, че е признак на лош вкус и слабо въображение, можем да допуснем, че по време на откриването на така наречения „средновековен атракцион“ те, манекените и тяхното снаряжение са привличали вниманието и интереса ако не на цялата публика, то със сигурност на децата.
Днес, обаче, подложени на лошите атмосферните влияния, както и на видимо агресивното поведение на някои посетители, те са придобили твърде овехтял и окаян вид, като са се превърнали в гротеска.
——————————————————————————————————————————————————————
На второ място – оредял, изпочупен или овехтял е „театралният реквизит“, включително дървените колиби и навеси, създавайки асоциации по скоро за някакъв цигански табор, отколкото заявеното „пренасяне във времето, средата и бита на средновековието“.
———————————————————————————————————————————————————————-
На трето, но не на последно място – акцентът е пренесен от идеята – чрез всички възможни средства да се предаде историята и паметта за конкретното място – върху театралната постановка и пресъздаването на уж средновековни събития и бит въобще, които е могло да се случат навсякъде, където и да било другаде, но не и тук. Получила се е безвкусна и еклектична смес от разнообразни по символика кръстове, шлемове на кръстоносци, хералдически лилии – знак на френската монархия, копия, саби, топузи и прочее и прочее.
А същевременно – разказът за мястото отсъства, а разходката, особено вътре в крепостта, е напълно безцелна, тя става по никъде не водещи каменни настилки и пътеки, сред безразборно разхвърляни сламени чадъри, кошчета за боклук, разнородни по дизайн пейки и маси, осветителни тела… Какво е имало вътре в двора на крепостта? – този въпрос остава без отговор… А можеше да бъде подбран автентичен сюжет за разказ, запомняща се легенда, която да оставя в съзнанието пряко обвързана с образа и духа на крепостта следа.
Разбира се, това е поправимо, само че милионите са похарчени…
——————————————————————————-
Вижте повече информация тук:
Видео от 2012г. – след първия проект за консервация и частична реставрация, 2007г.
https://www.youtube.com/watch?v=ekmLJqQuzb8
Мезек amivan1234
Uploaded on Feb 27, 2012
Видео от 2015 – след втория проект за консервация и реставрация, 2012-2013г.
https://www.youtube.com/watch?v=xVlY1DoagLA
Mezek-Krepost c.Mezek янко славов
Published on Sep 24, 2015
Krasotata na minaloto
Видео от 2016 – след втория проект за консервация и реставрация, 2012-2013г.
https://www.youtube.com/watch?v=gKsIJhAwPVI
Published on Jul 22, 2016
by: https://www.facebook.com/skypicturesb… http://skypicturesbulgaria.com Крепост “Мезек” до Свиленград/Mezek fortress near town of Svilengrad
October 21, 2016
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: фото-есе; анализ на средновековната крепост при с.Мезек; консервация и реставрация по европейски проект; · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии