ЛЕТНИ ЕКСПРЕСИИ – ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
В продължение на повече от 10 години преподавах “Културен туризъм” и “Туризъм и културно наследство” на студенти от магистърска програма “екология” и “ландшафтна архитектура” при ФЕЛА на ЛТУ – София. За улеснение на студентите издадох и учебник, което си беше пионерско дело – нямаше учебници по този предмет. (Желева-Мартинс, Д.,“Културен туризъм” – учебник за образователна степен “Магистър”, Издателство ”Пространство и форма”, София, 2005 ). Студентите трябваше да правят проекти за “Културни маршрути” по свой избор, но по посочена методика. Едно от указанията бе туристическият продукт да бъде максимално атрактивен и плътен по съдържание, като се комбинират различните видове туризъм, например културен, образователен, екстремен, еко-туризъм и т.н. Благодарение на студентските проекти бях добила представа, включително и образна, за богатството на страната ни на природни феномени и уникални забележителности. Имах чувството, че вече не може нищо да ме изненада. Обаче тези забележителности, които посетихме през лятото наистина си заслужават описанието.
ПРИРОДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ „ЧУДНИТЕ МОСТОВЕ“ – “ЕР КЮПРИЯ” Това е един от най-известните и най-посещавани скални феномени. Чудните мостове са разположени в карстовата долина на река Еркюприя в Централните Родопи, на 1450 m надморска височина, в подножието на връх Голям Персенк.Скалният феномен се намира на 80 км южно от Пловдив, на 35 км северозападно от Чепеларе и само на 5 км северозападно от село Забърдо. Непосредствено до тях се достига с кола или автобус. По пътя Асеновград-Чепеларе, от разклона при Сините ханчета до Чудните мостове, разстоянието е 17 km. Трябва да се внимава, защото изгубихме време, пропущайки този разклон. Изобщо, маркировката по пътищата ни страда. Би трябвало забележителностите да привличат още с указанията за тяхното местонахождение и табелите с надписи. В момента те са не в ярък, а в кафяв цвят, сякаш за да се слеят с околната среда.
Чудните мостове известни още като Скалните мостове или по-старото Еркюприя, в регистъра на защитените територии и защитените зони в България се водят като защитена територия от категория: Природна забележителност. Обявени са за природна забележителност с постановление на Министерския съвет No.4941 от 18.07.1949.
————————————————————————————————————————————————————–
Една легенда разказва за Чудните мостове следното: Преди много години в землището на село Забърдо имало много пастири. Незнайно от къде се появил змей, който започнал да опустошава стадата им. Дълги години пастирите страдали от набезите на змея. Накрая те измислили как да го надхитрят. Натоварили едно магаре с прахан (сухо вещество от дървесна гъба, което служи за запалване на огън от огниво), запалили го и го изпратили срещу змея. Змеят глътнал магарето заедно с праханта, която бавно, но сигурно се разгаряла. Обезумелият змей отчаяно се опитвал да избяга, накрая намерил малка дупка в земята. Огромното му тяло отворило пролуката. След години, когато костите на змея изгнили, останали огромните сводести мостове. Така според легендата се появили Чудните мостове.
Научното обяснение обаче е друго: Мостовете са се образували вследствие на ерозионната дейност на пълноводната в миналото река, която е преобразувала пукнатините в мраморите в дълбока водна пещера, чийто таван с течение на времето изтънява на места и се срутва. Предполага се, че отломките от срутването са били отнесени впоследствие от водите на реката.
На друго място се изказва друга хипотеза, че образуването на уникалният скален феномен, разположен на течението на реката, вероятно е станало при земетресение, което причинило срутване на някогашна пещера. В резултат на това са останали двата известни моста. Големият е широк около 15 m в по-широките части, дълъг почти 100 m. Състои се от три арки, като най-голямата е с височина 45 m и ширина 40 m. Малкият мост е на 200 m от големия по течението на реката – той е непроходим, дълъг 60 m, с обща височина 50 m, а само на арката – 30 m. След него има и съвсем малък трети мост, който представлява понорна пещера, в която водите на Еркюприя изчезват, за да се появят отново на повърхността след 3 km.
Местността около двата моста е заета от вековни иглолистни смърчови гори. И двата моста са обезопасени и пригодени за туристически цели. Преминаването е позволено и върху, и под тях. В близост до скалния феномен се намират множество пещери, но повечето от тях не са годни за посещения от туристи, понеже не са осветени и обезопасени.
В непосредствена близост до пътя и “мостовете” има две хижи – „Чудните мостове“ и „Скалните мостове“, които се стопанисват от туристическо дружество “Студенец” – гр. Чепеларе и предлагат възможност за храна и нощувка. Край пътя при паркинга пък са се разположили сергии за сувенири и бурканчета с домашна продукция – мед, сладка от горски плодове и други „планински блага“.
Виж още:
♥ Чудните мостове заснети с дрон / Wonder bridges, Bulgaria
♥ 59 – РОДОПИТЕ – Чудните Мостове
♦♦♦♦♦ ♦♦♦♦♦ ♦♦♦♦♦
ПРИРОДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ „КАМЕННИТЕ ГЪБИ“
Това са скални образувания, които се намират източно от с. Бели пласт, при самия път, свързващ Кърджали с Хасково. Обявени са за природна забележителност със Заповед No.1427 от 13.05 1974 г., с цел опазването им. Защитената територия има площ от 3 хектара.
———————————————————————————————————————————————————-Каменните гъби представляват хармонични скални късове с форма на естествени гъби, с розови пънчета и зеленикави гугли. Височината на пънчетата и ширината на гуглите е до 2,5 м. Изваяни са в риолитови вулканични туфи. Туфите, от които са се оформили каменните гъби, също са резултат от интензивна подводна вулканична дейност, датираща от времето на палеогена.
След оттеглянето на морето и последователното издигане на морското дъно, започнало действието на ерозията. Долният, розов пласт се оказал по-мек и по-лесно се поддавал на действието на слънцето, вятъра и дъжда. Горният, зеленикав пласт съдържа по-здрави минерали, най-вече вулканично стъкло и по-трудно се изветря. Така в продължение на хилядолетия се е оформила тази прекрасна композиция от неповторими форми и багри.
http://tourism.kardjali.bg/?pid=1,17
ЛЕГЕНДА ЗА КАМЕННИТЕ ГЪБИ
Въглищарят Радуил имал 4 дъщери – една от друга по-красиви. Живеели в крепостта Перперикон. Една слънчева утрин, нарамили ведрата и тръгнали за вода извън крепостните стени. Изведнъж, на хълма зад реката видели голяма орда от нашественици. Бегом се прибрали в крепостта. Започнала люта, но неравна битка. Хората хукнали да се спасяват кой къде завари. Много от мъжете били избити, а голяма част от жените – пленени. Сред тях били и дъщерите на Радуил.
Повели ги към водача на ордата, възседнал расов кон край близката река – да ги огледа и задели най-красивите за себе си, а останалите да продаде за робини. Щом го наближили, ярост обзела сърцата на девойките. Вкупом грабнали кой какво намери – дървета, камъни и започнали да замерят конника.
Изплашил се конят, изправил се на задните си крака и нищо неподозиращият ездач паднал на земята. Втурнали се четирите девойки към него и го разкъсали. След което потънали в близката гора.
Скоро най-близкият на водача – приятелят му Омур – се окопитил и хукнал да преследва момите. По заник слънце ги застигнал, замахнал с ятагана и отсякъл главата на първата от тях. Онемял! Щом докоснала земята, тя се превърнала мигом в каменна гъба. Замахнал и покосил другите две сестри. Същото се повторило. Изплашил се Омур, слезнал от коня, но преди да покоси главата на последното девойче, сама се превърнала в камък. Ужасен, скочил на коня и понечил да избяга, но при първата крачка се превърнал в черна скала. Хората и днес наричат самотната канара в близост до гъбите “Каратепе” .
http://tourism.kardjali.bg/?pid=5,14
Виж още: Скалните гъби до село Бели Пласт – https://www.youtube.com/watch?v=JdUSBtjT_es
Всичко дотук добре, но то не присъствува под никаква форма на мястото, а само в интернет. Няма забелязващ се от пътя знак за зази уникална природна забележителност. Само една разкривена табела, при това поставена на височина над пътя. Добре че имаше един възрастен човек , който бе разтворил чадър и малка сергийка, на която продаваше сувенири и полускъпоценни камъни, с надежда да припечели нещо от случайни посетители. Само той маркираше подхода към “Каменните гъби”.
♦♦♦♦♦ ♦♦♦♦♦ ♦♦♦♦♦
ПРИРОДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ „КАМЕННАТА СВАТБА” – с. ЗИМЗЕЛЕН
Тази природна забележителност се намира в землището на с. Зимзелен, на 3 кm от Кърджали, близо до асфалтиран път. Обявена за природна забележителност със Заповед № 1427/13.05.1974 г. на Министерството на горите и опазване на природната среда, ДВ № 44/ 07.06.1974 г., № 132 по Държавния регистър на природните забележителности.
Изключително красива група от множество каменни пирамиди, напомняща сватбено шествие. Фигурите са разнообразни по форма и размери, като на височина са от 0,5 до над 10 m. Образуванията са вулканични туфи с риолитов състав, чиято възраст е около 35 млн. години.
През олигоцена днешните Източни Родопи са били дъно на море. В резултат на чести вулканични взривове, на морското дъно се образували дебели пластове вулканична пепел, примесена с различни късове от разрушаващите се по брега скали. Утайките се уплътнявали бавно и се превръщали в пластове от туфи, в които сега е оформена “Каменната сватба”. От съдържанието на различни минерали в тях скалите се обагрили в различни цветове – бял, жълт, розов, зелен, ръждивочервен. Сред тях има прослойки и от други скали – варовици, конгломерати и др. Различният минерален състав на скалите определя тяхната различна здравина, а това е важно условие за моделирането на фантастичните фигури на пирамидите.
Народната фантазия е оприличила тази прекрасна природна композиция като сватбено шествие и го е свързала във вълнуваща легенда, в която доброто побеждава злото.
http://tourism.kardjali.bg/?pid=1,16
Виж още: Легендите оживяват (Южна България) – Каменната сватба – С1, Еп14
https://www.youtube.com/watch?v=hA6pEVMfk-Q
♦♦♦♦♦ ♦♦♦♦♦ ♦♦♦♦♦
ТРАКИЙСКО СВЕТИЛИЩЕ „ОРЛОВИ СКАЛИ“
Тракийското светилище се намира на около 3 км. Южно от Ардино. Този паметник на древно тракийската култура е уникален за нашата страна. Поради големия наклон на местността от различните страни височината на скалата не е еднаква. От западната страна тя е най-висока – 30 метра, от север и юг – около 25 метра, от изток – 10-12 м.
На недостъпно място в скалите са издълбани от човешката ръка 100 скални ниши (по настоящем са 97, другите три са вече разрушени) – некрополи с трапецовидна форма. Размерите на две от тях са:
I – височина – 70 см., ширина в основата 34 см., в горния край – 20 см., а в дълбочина навътре – 34 см.
II – височина – 65 см, ширина в основата – 25 см, ширина горе – 19 см, дълбочина – 30 см.
Най-много ниши – 55 се намират на западната страна. Пет-шест от тях са разрушени от атмосферните условия, а може би не са довършени. От южната страна те са 35, от северната пет, от източната, която е достъпна, има 5-6 разрушени.
При подреждането им не е спазена никаква закономерност. Древният каменоделец е използвал всяко удобно гладко място за да направи единични или група отвори в меката вулканична скала. Формата на всички е трапецовидна докато размерите им са твърде различни.
Тези ниши принадлежат според някои автори на одрисите и датират още от първото хилядолетие на новата ера. То е имало култово предназначение. В скалните ниши са били поставяни култови съдове при тържества. Някои археолози считат по намерените керамични фрагменти под скалите, че това светилище датира от V, IV в. преди новата ера.
Според професор Георги Михайлов тракийското светилище датира от 1-вото хил. преди новата ера и има култово предназначение. Той твърди, че траките изграждали своите светилища предимно на места, отличаващи се с природни особености, в които те виждали проява на божествена сила.
Вътрешните страни на много от глинените парчета, намерени около Орловите скали са обгорени. Този факт е в подкрепа на предположението, че в тези съдове траките наливали горивна течност, запалвали я и ги поставяли в специално издълбаните ниши в скалите. Този обред правели при особено тържествени случаи, примерно преди и след завършване на война и др.
Възможно е и нишите да са скални гробници-урни, където траките са поставяли праха на умрелите.
Подобни скални паметници – Безводно, Три могили, Мезек, Татул, но най-много ниши има тук. Светилището е обявено за паметник на културата.
Обявено за историческо място в природна забележителност със заповед №345/17.05.1979 год. на председателя на Комитета по опазване на природната среда, заведено под № 787 в Държавния регистър на защитените територии и Заповед № РД 552/07.05.2003 год. На МДСВ, ЗМ № 292.
http://ardino-kardjali.yes.bg/bg/?&itype=8&isubtype=16&info=40
Виж още: Тракийско светилище Орлови скали – https://www.youtube.com/watch?v=EVB2pXBqoGM
Скоро направен асфалтов път води към т.нар.Орлови скали. Той минава покрай поне 5 разкошни дървени беседки, в които не видяхме жив човек. Пътят навлезе в гората и стигна до тупик с ограда, замрежна с клони- нататък не можеше да се продължава.
Поехме вляво по стръмна пътека, наречена “Пътека на ардинската поезия” /http://urbex.bg/%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%82/%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F/. Виждаше се, че е правена самодейно – по дърветата, на височина на погледа, бяха поставени дървени табелки с четиристишия и името на автора. Отначало ни бе интересно и приятно, но пътеката ставаше по-стръмна, а не й се виждаше краят. Освен това, по нищо не личеше, че тази пътека води към търсените от нас “Орлови скали”. Беше вече 7,оо часа, а ние бяхме до никъде. Решихме да се връщаме, беше голямо разочарование, че няма да можем да видим прочутите скали. Обаче долу, на асфалтовия път спря кола и от нея се изсипаха компания младежи. Попитахме ги, те ни казаха, че има много кратък хоризонтален път и ще ни заведат до светилището. Махнаха препречените клони на оградата и се провряхме след тях. Пътят наистина бе хоризонален и кратък, но доста труден. Покрай пътеката, защото това де 20-30 см. широка пътека, имаше тук таме редки дървета, за да се хване човек. Съществуваше реална опасност някой да се плъзне по сипея надолу. Не бе маркирана, нито обезопасена…а тук отново бяха давани пари по европейски проекти… Слава Богу, стигнахме края – беседка, табела голяма, на която се описваше накратко светилището, и…самото светилище, загадъчно и необяснимо, въпреки многото хипотези.Слънцето залязваше и ефектът на сенките по трапецовидните ниши още повече засилваше впечатлението за голяма и неразгадана тайна на това свещено място.
September 14, 2016
·
dobrina ·
Comments Closed
Tags: Туризъм; Културен туризъм; Природни забележителности: Чудните мостове; Каменните гъби; Каменната сватба; Тракийско светилище Орлови скали · Posted in: Актуална информация, Видео, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии