ГЕОРГИ ВЕЛЧЕВ (1891 – 1955) КЛАСИК НА МОРСКИЯ ПЕЙЗАЖ

Покана

НАЦИОНАЛНА ГАЛЕРИЯ

ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ „ БОРИС ГЕОРГИЕВ” – ВАРНА

ХУДОЖЕСТВЕН МУЗЕЙ „ ГЕОРГИ ВЕЛЧЕВ“

представят

ГЕОРГИ ВЕЛЧЕВ

(1891 – 1955)

 КЛАСИК НА МОРСКИЯ ПЕЙЗАЖ

14 юли – 28 август 2016

Откриване на 14 юли (четвъртък), 18.00 часа

Двореца, пл. „Княз Александър І“

Изложбата в Националната галерия е първото мащабно представяне на Георги Велчев в София. Ще бъдат експонирани около 100 творби, разкриващи всички периоди, стилови насоки и характерни мотиви от творчеството на художника. Почти до края на ХХ век той остава малко известен на специалистите и ценителите на изкуството.                      С възстановяването на неговия музей във Варна през 1996 г. започва по-активно популяризиране на творчеството му.        

Георги Велчев е един от новаторите в българското изкуство от 1920-те и е сред най-големите майстори на морския пейзаж. Роден е на 18 ноември 1891 във Варна. От 1910  до 1920 (с две прекъсвания поради Първата световна война) следва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София при Иван Мърквичка и Стефан Иванов. Още в най-ранните си творби от 1917 – 1920 проявява склонност към по-модерна и освободена живописна образност, която гравитира към импресионистични, постимпресионистични и символистични интонации. Той е в едно поколение с художниците Сирак Скитник, Николай Райнов, Иван Милев, Васил Захариев и някои други, които в края на 1910-те и в началото на 1920-те години се опитват да се противопоставят на традиционния реализъм и да внесат в българското изкуство обновителна художествена и интелектуална енергия от европейския модернизъм.

От 1920  до 1922  Велчев живее в Париж. Великолепните маслени и гвашови творби, създадени тогава, показват привързаността му към стилистиката на Пиер Бонар и към естетическите принципи на набистите, които създават символистично изкуство, фаворизиращо ценността на поетичното съзерцание, на романтичния, а понякога и мистичен поглед към природата и човека. През 1923  пребивава в Германия – в Мюнхен, Берлин, Бремен. Изложбите му в Карлсруе и Висбаден са добре приети, пътува и рисува в планините на Тирол, посещава Италия. Поканен е от известния символист и експресионист Хайнрих Фогелер в знаменитата художническа колония във Ворпсведе край Бремен. В този период Георги Велчев е европейски художник, който осмисля и жадно приема импулсите на новото изкуство в самите му центрове.

През 1924 вече е в Ню Йорк, където пребивава до 1931 и устройва осем изложби. Пътува до Маями, Сан Франциско, Филаделфия, посещава Канада и Хавайските острови. Икономическата криза в САЩ го принуждава да се завърне в България, където остава до края на живота си. По пътя към Европа посещава Австралия и Китай. Велчев е от породата на страстните пътешественици, които осъзнават огромното значение на познанието и свободното общуване в една космополитна културна среда.

В България художникът живее и работи в родната си къща във Варна. Той продължава неуморното си пътуване – в села и градчета, в планински и крайморски места. Създава в картините си поезията на слънчевите дворове, на открехнатите стари вратници, на мостове и чешми, на селски и градски къщи и улици. В този тип картини той е съпоставим с художници като Никола Танев и Данаил Дечев.

Но най-силно е привлечен от морето като изобразителен мотив. Предпочита да интерпретира изпълнената с богата символика среща между морската шир и самотния скалист бряг. В тези пейзажи витае особено напрежение, някакво драматично предчувствие, а понякога и символистичен  дух.  Маринистичните  творби на Георги Велчев са забележителни в българската класическа живопис и са съизмерими с платната на Александър Мутафов и Марио Жеков.

Художникът постига изключителна автентичност и сетивно въздействие на изобразената природна среда. Свободният и експресивен живописен жест, богатите и сложни колоритни хармонии свидетелстват за силно емоционалния темперамент и високата професионална култура на този класик на реалистичния образ.

Георги Велчев е бил горд, доблестен и свободолюбив човек, непреклонен и откровен в изразяването на възгледите си. Високоинтелигентен, а и нескриващ склонността си към бохемско поведение, той е предизвикал върху себе си тежки обвинения от страна на тоталитарната власт след 1944. Оказва се неразбран и отхвърлен от онова общество и на 16 април 1955,  на 64-годишна възраст, умира беден и изоставен. Най-известният му автопортрет от 1948 показва зрял, изпълнен с достойнство и воля творец, в чийто поглед се таи скептицизъм и разочарование.

Музеят на Георги Велчев съществува от 1961 г., когато родната къща на художника и около 240 негови творби са дарени на града от брат му Владимир Велчев и сестра му Павлина Велчева. След продължителен период, в който музеят не функционира, през 1996 г. той е възстановен и обновен изцяло от изкуствоведа Румен Серафимов. Тогава за първи път са показани творбите, създадени във Франция и Германия между 1920 и 1924, които представят художника в по-различна и истинска светлина. От 2008 музеят е филиал на Художествена галерия „Борис Георгиев” – Варна.

Куратори на изложбата са Боян Боев – уредник на ХМ „Георги Велчев“ и Румен СерафиАвтопортретмов – уредник в ХГ „Борис Георгиев“.

АркатаКалиакра

 

July 12, 2016 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии