INSIGHT – ПЪТЯТ КЪМ ИДЕЯТА
Д-р арх. Добрина Желева-Мартинс[1]
Различните направления в психологията, например бихевиоризмът, гещалт – психологията и психоанализата, оказват голямо влияние върху теорията на композицията. Особено тясно свързана с бурното развитие на теорията на композицията от началото на ХХ век и до сега е гещалт – психологията[2], наричана още психология на формата.[3] Редица принципни положения, като взаимоотношенията фигура и фон, първенство на целостта над частите, близост и сходство и други, директно се пренасят от изследванията при гещалт – психологията в обучението по композиция. Гещалт – психолози като Макс Вертхаймер, Карлфрид Дюркхайм[4], Юрген Вебер[5] и особено Рудолф Арнхайм[6, чрез своите целенасочени към изкуствата, архитектурата и дизайна лекции и публикации, имат изключителен принос за трансмисията на познанията от психологията на възприятието – в полето на теорията на композицията.
В центъра на нашето внимание тук стои понятието обозначавано в гещалт психологията с термина инсайт и отношението на това понятие към творческото мислене при дизайна и архитектурата и в частност – към теорията на композицията.
Инсайт-ът (от англ. insight ) е откритие на немския гещалт – психолог Волфганг Кьолер и означава просветление, озарение, прозрение, еврика или внезапна догадка, внезапно осъзнаване същината на нещата в хода на силно вътрешно преживяване.[7]
Кьолер прави опити с човекоподобни маймуни, като им поставя задачи, с които цели изследването на техния интелект. Той конструира за 9-те шимпанзета, с които работи, различни проблемни ситуации, като всяка от тях включва достигане до недостъпна пряко храна – например храната е от другата страна на някаква бариера, т.е. ситуация изискваща мислене. Изследванията му показават, че след редица безрезултатни опити, маймуните прекратяват пробите и активните си действия, просто разглеждат ситуацията и наличните предмети…и изведнаж достигат до правилното решиние. Моделът на тяхното поведение включва прозрение и планиране на действията.[8]
Въз основа на тези знаменити опити с шимпанзета, Кьолер тълкува интелекта като поведение. Прави изводи, че маймуната достига до решението на задачата, която й е поставена, благодарение на внезапното “озарение” – инсайт-а, на разбирането на ситуацията и пораждането на творческо по своя характер
мислене.
Маймуните строят съоръжения до три етажа, за да достигнат високо окачения банан.[9]
В последствие понятието инсайт се използва от гещалт-психолозите Карл Дънкер[10] и Макс Веркхаймер вече за характеризиране и на човешкото мислене, когато до решението на проблема се стига по пътя на идеята за цялото, а не като резултат от мисловен анализ.
Творческото мислене по същото време става основен предмет на изследване на английския социален психолог Греъм Уолъс, който в труда си „Изкуството на мисълта”[11] представя модел на креативния процес. Този модел се състои от четири етапа:
Подготовителен – новите познания предполагат добра подготовка в съответната област и интензивен период на работа над проблема;
Инкубационен – великите идеи идват след известно време, което е прекарано далеч от проблема;
Инсайт – просветление, озарение – раждането на идеята. Според Уолъс, това е мистериозна фаза.
Накрая следва проверка, верификация на идеята на практика.
Ако през подготвителния етап се поставя проблема, опознава се заданието, анализират се условията, ограниченията, нормативите, събират се аргументи, и т.н., то инкубационният етап представлява ровене из паметта, търсене и сравнение на „образи”, на аналогии и метафори, с освободено съзнание и привидно отдалечаване от конкретния проблем. Тези два етапа са иманентно свързани в съзнанието и подсъзнанието на човека.
За творческото мислене, изкуствата и дизайна са особено важни аналогиите и метафорите.
Аналогия (от гръцки “ἀναλογία”) в най-общия смисъл означава сходство, подобие между предмети, явления, образи. Самата аналогия е когнитивен процес на прехвърляне на информация или смисъл от конкретен обект (аналог – източник) на друг конкретен обект (цел). Аналогията играе значителна роля при възприятието, паметта, емоциите, обясненията, комуникацията, вземането на решения, и креативността. Твърди се, че аналогията е “ядрото на познанието”.[12]
Възприятието е необходимо за аналогията, но и аналогията също е необходима за по-високо ниво на възприятие. Изследователите на аналогията смятат, че тя е високо ниво на възприятие.
Твърде често при дизайна природата служи като богат източник на аналогии.
Показателен пример e бебешкото „кенгуру” – създадено по аналогия с утробата на кенгуруто – майка. Смисълът на майчината „утроба” – да обгръща и защитава бебето, без да затруднява движението на майката, се прехвърля успешно върху дизайнерския обект, със същата функция.
АНАЛОГИЯ ПРИ ДИЗАЙНА
АНАЛОГ – ВЪНШНА УТРОБА НА КЕНГУРУ ДИЗАЙНЕРСКА ЦЕЛ – „КЕНГУРУ”
Кенгуру Wilkinet
Друг пример е птичето гнездо, послужило за аналог на ветрило от разнообразни мебели при мебелния дизайн.
АНАЛОГ – ПТИЧЕ ГНЕЗДО 
http://press.princeton.edu/birds/goodfellow/masked/masked.html
Peter Goodfellow Avian Architecture: How Birds Design, Engineer, and Build ISBN: 9780691148496
Метафора (от гръцки “ μεταφορά “) означава “пренасям”. Основа на преноса е подобието между два предмета или явления, откъдето идва и класическото определение на метафората като пренос от един предмет или явление на друг предмет или явление, на базата на сходство помежду им. Традиционният модел на метафората представлява двупространственна структура, в която първото пространство носи метафорично описание, то ест то е «източника» (source), а второто отразява метафората, то е целта (target). При преноса и отражението обичайни значения се заменят с други и предават нови значения на приемащия обект.
Днес сме свидетели на качествен скок в теорията за метафората. Метафората вече се представя като факт на мисленето, а не като чисто лингвистично явление.
Двупространственият модел на метафората дълго време не е подлаган на съществени изменения, докато се появява интеракционният модел на Макс Блек[13], съгласно който метафората е органичен феномен на езика, който действа на по-дълбоки нива от словесни комбинации и се проявява във взаимодействието (интеракциите) на концептуални структури, лежащи в основата на думите.
Оттук нататък когнитивната роля на метафората излиза на преден план, като главният тезис се състои в това, че метафорите ни помагат в процеса на мисленето, благодарение на тях ние започваме да разбираме нови абстрактни концепти. Основната роля на метафората в познавателния процес е да разшири приложението на съществуващата категория. Метафората променя и добавя нови категории, поставя нови класификации на концептите, а оттук – подпомага разширяването на границите на предишните концепти, появяват се нови пространствени категории.
http://www.mesopinions.com/alerte/index.php
МЕТАФОРА – «ЦИП» – ИЗТОЧНИК НА КАЧЕСТВОТО «КОНТРОЛ ВЪРХУ ОТВОРА» – ПРЕНОС НА ОБРАЗА – ЦЕЛ ЗАТВАРЯНЕ / ОТВАРЯНЕ НА УСТАТА; ПОКАЗВАНЕ НА ЗЪБИТЕ
И така, метафората не се ограничава само до сферата на езика, а самите процеси на мислене при човека в значителна степен са метафорични. Нещо повече, метафорите като езикови изрази са възможни именно поради това, че съществуват метафори в понятийната система. Метафората способства образуването на непредсказуеми между – фреймови връзки, притежаващи голяма евристична сила.
Теорията на метафорите представляваща в рамките на лингвистиното учение двумерна структура, намира своето логическо продължение в теорията на «многопространствената» структура. Ражда се така нареченият «Многопространствен» модел (many-space model) на метафората.
МЕТАФОРАТА ПРИ ДИЗАЙНА НА МЕБЕЛИ
http://www.worldarchitecturenews.com/interiors/index.php?fuseaction=product.productview&pdid=293
http://www.inewidea.com/2011/07/03/38938.html
През 90-те години на ХХ век се появяват нови подходи в когнитивната наука, под етикетите концептуално смесване (Conceptual blending) или концептуална интеграция (Conceptual Integration). При смесването, структури от две или повече умствени пространства се прожектират върху самостоятелно “смесено” пространство, което наследява частично вложените структури, но и неочаквано пораждаща се собствена структура. Елементи от различни области се смесват, в резултат на което става смесване и на менталните пространства в подсъзнанието на човека. Тези нови теоретични изследвания[14] предоставят нови възможности за изучаването на творчеството в областта на науката, изкуството, развитието на теорията на аналогията, метафората, концептуалните комбинации, и други.
През миналата 2010 година е публикувана така наречената Теория на Експлицитно Имплицитно взаимодействие[15], която предлага единна рамка за разбиране на творчество при решаване на проблеми. Тази нова теория на творчеството представлява опит за осигуряване на по-единно обяснение на съответните явления (в частност чрез преосмисляне / интегриране на различни фрагментарни съществуващи теории за инкубацията и прозрението). Теорията разчита на пет основни принципа: 1) на съвместното съществуване и различието между експлицитното /т.е. съзнателното, рационалното/ и имплицитно /т.е. несъзнаваното, интуитивното/ знание; 2) едновременното участие на експлицитните /рационалните/ и имплицитните /интуитивните/ процеси при повечето задачи; 3) Редундантното представяне на експлицитното и имплицитно знание; 4) Интеграцията на резултатите от експлицитна и имплицитна обработка; и 5) повтаряща се (и вероятно двупосочна) обработка. Този труд представлява начална стъпка в развитието на теориите базирани на творческия процес на всеобхватните инкубация, прозрение и други свързани феномени.
Изследванията в областта на творческото мислене намират интерпретация си в опитите да се обхване също методологията и технологията на управление на творческите процеси. Съществуват редица приложни науки, като евристиката например, където се изучават пътищата към откритията.[16] При един от евристичните методи – синектиката, се тръгва от модела на креативния процес на Уолъс, като се прави опит да се рационализират и формализират както подготвителния, така и инкубационния етап. Именно при инкубационния етап се търси връзката между съзнанието и подсъзнанието, обмена между експлицитното и рационално знание от една страна и мълчаливото, имплицитно, емоционално знание – от друга страна. През този етап се извършват сетивно – асоциативните преходи от едни образи към други, както и преходите от образи към понятия и обратно – от понятия към образи.
Технологията на управление на творческия процес при дизайна е подобна на тази при науките за управление на възприятието и управление на знанието[17]. Спецификата е при магическия етап на инсайта, тя се крие точно в процесите на прехода от сетивния образ към понятието и обратно, в трансформирането на понятията в сетивен образ и обратно.
При генерирането на научната идея се използва инструментариума на аналогията и метафората, на умственото моделиране като се цели резултата – рационално познание. Генерирането на художествената идея минава през понятия, аналогии, метафори, като концептуалното смесване и интеграция целят като резултат евристичната образна трансформация и емоционалното познание.
Студентът в Училището по дизайн към Политехническия университет на Хонконг, 19-годишният Джонатан Мак, комбинира логото на компанията “Епъл” и профила на нейния създател, поставен на мястото на отхапаното парче от ябълкатa. Идеята му била да създаде символ, който да изразява едновременно отсъствието и присъствието на Стив Джобс в сърцевината на компанията и нейното послание.
“Първоначално смятах да поставя черно лого на бял фон. Но в това не достигаше тъга. Просто исках да е тихо отдаване на почит. Просто едно тихо осъзнаване, че от “Епъл” вече липсва едно парче“, допълва младежът.
Ето защо, при обучението по формообразуване, което ние прилагаме, се обхващат всички рационални и формализируеми процеси касаещи моделирането на физическата форма, докато при обучението по теория на композицията студентите се обучават да използват принципите на гещалт – психологията, да развиват зрителното си и емоционално възприятие, да боравят с аналогии и метафори, да разчитат семантиката на дизайн – продуктите, да декодират и кодират значения в проектираните от тях продукти, да развиват интуицията си, т.ест. – всичко онова, което би спомогнало на подсъзнанието им създаването на евристична потенция, достигането до инсайт.[18]
[2] Гещалт психологията е основана през 1910 година от трима немски психолози – Max Wertheimer, Kurt Koffka and Wolfgang Köhler
[3] На френски език гещалт психологията се нарича la psychologie de la forme
[5] Jürgen Weber (1928 – 2007) Das Narrenschiff. Kunst ohne Kompass, Universitas Verlag, München 1994, ISBN 3-8004-1311-6; Jürgen Weber: Gestalt, Bewegung, Farbe: Kunst und anschauliches Denken. Berlin: Henschelverlag Kunst u. Gesellschaft, 1976; Jürgen Weber: Entmündigung der Künstler. Geschichte und Funktionsweisen der bürgerlichen Kunsteinrichtungen. PRV Köln 1987, ISBN 3760911668; Katalog der Universität Bayreuth, Der Bildhauer Jürgen Weber, Kunst im alten Schloss, 1978 / 79, 90 S.
[6] Arnheim, Rudolf, The dynamics of shape. Design Quart. #64, Minneapolis, 1964; Arnheim, Rudolf, Toward a psychology of art. Berkeley and Los Angeles, 1966; Arnheim, Rudolf, Visual thinking. Berkeley and Los Angeles, 1969; Arnheim, Rudolf, Art and visual perception: the new version, Berkeley and Los Angeles, 1974 (Арнхейм, Р., Искусство и визуальное восприятие, Москва, Изд.Прогресс, 1972); Arnheim, Rudolf, The dynamics of Architectural form. Berkeley University of California Press, 1977 (Арнхейм, Р., Динамика архитектурных форм, Москва, Стройиздат, 1984); Arnheim, Rudolf, New Essays on the Psychology of Art, Univ. of California Press, Berkeley- Los Angeles-London, 1986 Арнхайм, Рудолф, Киното като изкуство, Изд. Наука и изкуство, 1989; Arnheim, Rudolf, The split and the structure, Univ. of California Press, Berkeley- Los Angeles-London, 1996;
[7] http://www.gestalt.lv/rus/cto_takoe_gestalt/slovar/2/ Международный гештальт-лексикон. Серж Гингер (редактор), Париж, 1995
[8] Виж книгата на Wolfgang’s Kohler The Mentality of Apes (1925).
[9] Kohler’s Research on the Mentality of Apes – www.pigeon.psy.tufts.edu/psych26/kohler.htm
[10] Karl Duncker е студент на Кьолер и през 1929 година чете лекция в Баухаус, която оказва влияние върху художника Пол Клее – виж бележка 8 в Regarding Duncker’s Bauhaus lecture and Wertheimer’s influence on Klee, see Marianne Teuber, “Blue Night by Paul Klee”, in Mary Henle, ed., Vision and Artifact (New York: Springer, 1976) pp. 131—151, по Roy R. Behrens, Art, Design and Gestalt Theory- Leonardo, Vol. 31, No. 4, 1998, pp. 299-303 – http://www.leonardo.info/isast/articles/behrens.html
[11] Wallas, Graham. The Art of Thought.New York: Harcourt, Brace and Company, 1926
[12] Hofstadter, D. (2001). Analogy as the Core of Cognition, in Dedre Gentner, Keith Holyoak, and Boicho Kokinov (eds.) The Analogical Mind: Perspectives from Cognitive Science, Cambridge, MA: The MIT Press/Bradford Book, 2001, pp.499–538.
[13] Black, Max (1962). Models and metaphors: Studies in language and philosophy,Ithaca: Cornell University Press; Black, Max (1979)
[14] Fauconnier, Gilles and Turner, Mark 1998 “Conceptual Integration Networks” Cognitive Science. Volume 22, number 2 (April-June 1998), pages 133-187; Fauconnier and Turner. “Compression and Global Insight.” Cognitive Linguistics. 11:3-4 (2000). Pages 283-304; Turner, Mark, “Conceptual Integration” in The Oxford Handbook of Cognitive Linguistics. Edited by Dirk Geeraerts and Hubert Cuyckens. Oxford: Oxford University Press, 2007.
[15] Helie, S., & Sun, R. (2010). Incubation, insight, and creative problem solving: A unified theory and a connectionist model. – Psychological Review, 117, 994-1024
[16] Станков В. К. Евристичният ресурс, София, 2001; Станков В., Полетът на мисълта или когато
евристиката заговори, С. Изд. Фондация потенциал, 2006, ISBN:954-763-050-4
[17] Бакърджиева Теодора, Управлението на знания и електронното обучение. http://ejournal.vfu.bg/bg/pdfs/Teodora_Bakardjieva-Upravlenie_na_znaniata_i_elektronnoto_obuchenie.pdf
[18] Желева-Мартинс, Д., “Теория на формообразуването / Теория на композицията – в търсене на диференция специфика” – В: Научни трудове на Русенски университет “Ангел Кънчев”, Том 45, Серия 1, Доклади от Научна конференция, Русе, 10-11 ноември, 2006, Русе, 2006, с.283-287
Същият доклад най-напред е публикуван на английски език:
Zheleva-Martins, D, “Theory of Form Formation/Theory of Composition: In Search of Differentia Specifica” – In: “Educating Designers for a Global Context?” – Proceedings of the 4th engineering & Product Design Education, International Confererence, Salzburg, University of Applied Sciences, September 2006, Austria, Published by Hadleys Ltd, United Kingdom, pp.323-328
Забележка: Това е пълният текст на доклада представен на конференцията на Биенале на българския дизайн, проведена на 12 и 13 октомври – http://www.design-biennial.com/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F
Публикацията се отнася за специалност Инженерен дизайн на ЛТУ, бакалавърска програма, 3-ти курс, към лекционен курс “Теория на композицията”, зимен семестър на учебната 2011/2012 година – лекция втора: Психология на възприятието. Зрително възприятие; Емоционално възприятие;
October 16, 2011
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: гещалт-принципи и дизайн; творческо мислене; инсайт-озарение, еврика; теория на композицията и гещалт-психология;, прозрение; аналогия; метафора; творчески процес; композиция · Posted in: Актуална информация, Други, За студентите, Лекционни курсове, Публикации на български, Текстове на български, Учебни пособия