ЕМОЦИОНАЛНО ВЪЗПРИЯТИЕ
КАТЕДРАЛАТА В гр.БРАЗИЛИЯ (1958) е една емблема на Нимайер. Тук каризмата на архитекта се проявява с мощна сила. Тя безусловно влияе на всички хора, без значение на пол, раса, религия, националност. Тя е еманация на стремежа на човека към бога, божественото, духовното, възвисеното, красивото, прекрасното….тя е еманация на живота! Тя е един блестящ урок по композиция за архитекти, художници, артисти. Тя грабва вниманието с оригиналния си вид и изящество.
Образът й е пълен със символика, внушава множество смислови значения, извиква неочаквани асоциации – на ръце, издигнати към бога, на тела, заедно поддържащи излитането на кръста, на молещи се ръце, на разперени крила на гълъб, на Светия дух, на разцъфнал цвят под слънчевите лъчи, на самите лъчи, стелещи се отгоре като божествена благословия, на Светлината и Слънцето….
Подходът към катедралата е подсказан от статуите на Апостолите. В шпалир те очертават Пътя към храма и препращат с една алюзия към извора на традицията идваща от творчеството на бразилския архитект и скулптор Антонио Франциско Лисбоа, известен като Алейжадиньо (1738-1814). Скулптурите ограничават и насочват пространството, поставят рамка, внасят направление на движението – към входа. Същевременно земните и органични човешки фигури контрастират на геометрично правилните параболични ребра, кристалната, бяла, неземна хиперболоидна структура на катедралата, която сякаш едва се докосва, дори сякаш левитира над повърхността, готова леко да се откъсне и полети в безкрая.
Постепенно пространството се стеснява и една рампа те води надолу, надолу. Става все по тъмно, слизаш слепешком, започваш да се усещаш сам със себе си, зрението ти се обръща навътре, самовглъбяваш се… Мракът става непрогледен, когато изведнъж дверите се отварят и ти секва дъхът. Обилна светлина се разлива, неволно вдигаш глава нагоре, към Бога, а там се реят ангели, на фона на цветните витражи и безкрайното синьо небе. Звучи музика и звуците от органа трептят във въздуха, за да подсилят ефекта от могъщите излъчвания на цялостната композиция.
Това е силата на духа на един гений, който може да те накара да повярваш в бога, може да ти внуши идеята за величието на света, за радостта от живота, за същността на човека! Може да те накара да разтвориш криле и да полетиш! Това е каризмата на Нимайер – архитектът на ХХ век.
“В катедралата , например, съм избегнал баналните решения на тъмните стари катедрали, които напомнят за греха. Точно обратно – направих тъмна галерията за достъп към кораба, а него – изцяло осветен, многоцветен, обърнат с красивите си прозрачни витражи към безкрайните пространства”
Катедралата в Бразилия фотографии – Fred Camper
Примерното есе на тема “Интериорът, който ме е впечатлил” представлява откъс от публикацията: Желева-Мартинс, Д.,„Живата легенда на Модернизма 100 години от рождението на Оскар Нимайер – хроника на един вековен живот” – В: сп.”Архитектура”, 2007, бр.4, с.16-25
October 4, 2011
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: Нимайер; Катедралата в гр.Бразилия; образ; емоционално възприятие; интерпретация на композиционните характеристики; · Posted in: Актуална информация, Други, Лекционни курсове, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии