ПОП АРТ – на примера на Давид Черни

Обещаното продължение към поста за Паметника на Съветската армия

Давид Черни (чеш. David Černý; р. 15 .12. 1967, Прага) е един от най известните съвременни  чешки скулптори, автор на скандални творби, съчетаващи хумор, провокация, социална и политическа сатира. Произведенията на Давид Черни често предизвикват рязка критика, но въпреки всичко редица от неговите творби са получили широко признание и са се превърнали в ярки забележителности на чешката столица. Давид Черни е популярен с безпардонните си пародии. Той скандализира с иронизирането на теми не само сериозни, но дори легендарни, съкровени, сакрални и ценностни за хората от различни поколения и държави, включително и за своите сънародници.

Например такава пародия е скулптурата «Кон», която изобразява Св. Вацлав, покровителят на Чехия, седящ на корема на своя обесен за краката мъртъв кон. Тук Черни се надсмива над пиетета, с който пражани и чехи се отнасят към знаменития паметник на Св. Вацлав на Вацлавския площад.

За сведение, Вацлав (907–935) е особено популярен чешки княз (924–935), провъзгласен за светец. Той е небесен покровител на Чехия и неин символ. Култът към Св. Вацлав става официален в Чехия през 14 век.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

«Кон». Скулптура от Давид Черни, 1999, Прага

 

 

Друга, не по-малко скандализираща искрено вярващите в Бога, творба на Черни е инсталацията „Богът в който вярваме”, представляваща „Разпятие”… от доларови банкноти. 

 

 

 

 

 

 

Důvěřujeme v Boha, 1991 “In God We Trust”- „Богът в който вярваме”

 Произходът на израза е от Библията. Няколко псалма съдържат тази фраза или производни от нея (Псалм 20, Псалм 56, Псалм и 62, и т.н.).

Фразата още през 1814г. е включена в националния химн на САЩ. Тя фигурира върху доларови банкноти. “Вярваме в Бог” е също и официалният девиз на Съединените щати, приет през 1956 година.

Още навремето президентът Теодор Рузвелт е смятал че е светотатство да се поставя името на Бога върху пари.

 

 

 

Именно около тази идея кръжи и Черни. В инсталацията се използват различни тропи – фигури на заместването – метафората, метонимията, синекдохата. Така вярата в бога се съпоставя с „доверието в парите”, в доларите, в САЩ; Иронията и сарказмът към култа и преклонението пред доларите, обаче, се прехвърлят и върху самото разпятие; Религията се замества с нова религия – тази на консуматорството и т.н.

 „Нацията за себе си” е скулптура от 2002 година, с която Черни дръзва да пародира Народния театър в Прага, символ на национална идентичност на Чехия. Названието на скулптурата идва от надписа върху завесата на сцената на Народния театър. Театърът е открит през 1881 г., но само след 12 представления, през същата година е унищожен от пожар. Решено е да се съберат средства и само след две години – през 1883 г. театърът е възстановен и открит наново, благодарение на усилията и ентусиазма на народа, довели до мотото „Народът сам за себе си” (Narod Sobe).

Скулптурата представлява 10-метрова златна статуя на Титан, седнал на перваза на покрива на Народния театър,… с огромна ерекция.

 

На интернет страницата на Черни пише: „Сградата е на Народния театър в Прага, тя е на много видно място, на брега на река Вълтава. Намерението е скулптурата върху нейния покрив да изпуска от дюза на случайни интервали от време пара, с добавяне и на въздух за изненада на публиката.

 

 

Скулптурата трябваше да бъде инсталирана през май 2003 г., точно преди референдума за влизане на Чехия в ЕС. В края на февруари бордът на театърa я отмени, опасявайки се, че всички те ще загубят своите работни места.” –  http://www.davidcerny.cz/startEN.html

Чрез тази скулптура „дивото дете на чешкото изкуство” протестира срещу липсата на адекватна културна политика, на държавно финансиране за изкуството, за опазване на паметниците на културата, за филмопроизводство и т.н. (Art: David Černý – Sculpted Rebellion Interview with Czech artist David Cerny, By Marek Tomin Mon 21st Jul, 2003 [updated Thu 6th Oct, 2005]  – http://prague.tv/articles/art-and-culture/sculpted-rebellion

Можем да си спомним и за прословутата инсталация „Ентропа”, която в началото на 2009 г. бе поставена в сградата на Европейския съвет в Брюксел, за символичното отбелязване на временното председателство на Чехия на ЕС.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

David Cerný, Krištof Kintera, Tomáš Pospíšil, Viktor Frešo Entropa, 2009, mixed media, courtesy of Kressling Gallery, Bratislava © David Cerný – http://www.shift.jp.org/ja/archives/2009/05/13/7_Entropa.jpg

България бе саркастично представена като територия покрита с „турски тоалетни”, при това от името на несъществуващата българска художничка Елена Джелепова. Дори в брошурата към “Ентропа” са цитирани „нейните” думи, че тя представя България като тоалетна, защото съзнателно търсела пубертетска провокация.[1]


 

[1] Кратко „CV” на имагинерната българска художничка Elena Jelebova

Performances: 2004 – No Club, Sofia, Transition Art; 2003 – Kumata Mountain Hostel, Vitosha Mountain, Art Installation; – Balance Summer Festival, Bulgaria, Art Installation; – No Club, Sofia, Transition Fluoro Art; 2002 – Fader Club, Sofia, Fluoro Art; 2001 – Blade Club, Sofia, A Installation; – O’Shipka Club, Sofia, Art Installation; 2000 – Geizer Club, Sofia; Awards: 1999 – East-West Intellect, Bulgaria World Exhibition, Silver Medal; Selected Group Exhibitions: 2002 – National Art Exhibition ‘Autumn Saloon,‘Shipka 6‘ Art Gallery, Sofia; 2003 – International Art Biennial, Gabrovo, Bulgaria; 2004 – National Art Exhibition, Kjustendil, Bulgaria; 2005 – National Art Exhibition, Lovetch, Bulgaria; 2007 – Gallery Art-M, Tryavna, Bulgaria; – Art Hostel, Sofi a, Bulgaria, First One-Man Exhibition

Текст от „авторката”- „For me, our project is an opportunity to cope with false patriotism and find relief from the destitution of Bulgarian material and spiritual life. Not least, it is sure to upset a lot of people, and that is also what I am aiming for – to cause a scandal, especially at home. It’s a punk gesture, intentionally primitive and vulgar, faecally pubertal”

Ето текстът и на български: „За мен нашият проект е възможност да се справим с фалшивия патриотизъм и откроим нищетата на българския материален и духовен живот. Не по малко, със сигурност да смутим много хора, и също това, което съм целяла, е да предизвикам скандал, особено у дома. Това е пънк жест, преднамерено примитивен и вулгарен, фекално пубертетен.

 

 

 

 

 

 

Външно министерство на България тогава настоя модулът с тоалетната, посветен на България, да бъде незабавно отстранен от инсталацията, в резултат на което мястото на България бе покрито с черна завеса(?!).

 

 

 

 

 

 Оказа се, че автор на “Ентропа” е всъщност Давид Черни (заедно с колегите му Krištof Kintera, Tomáš Pospiszyl, Viktor Frešo ), че инсталацията не е дело на 27 творци от страните – членки на ЕС, както изрично предвиждал договорът между чешкото правителство и Черни.

 И Полша е представена скандално в инсталацията  Ентропа . Върху територията на Полша няколко свещеници забиват знамето на хомосексуалистите, по аналогия с известната снимка на американски войници, които забиват знамето на САЩ при битката за Иво Джима през Втората световна война. И това послание е плуралистично в интерпретациите си.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Монументът „Издигането на флага над Иво Джима”

Инсталацията „Ентропа”, в съответствие с мотото на чешкото председателство на Европейския съюз “Европа без бариери“, е с подзаглавие Стереотипите са бариери, нека да бъдат разрушени”. Според художникa Давид Черни, Ентропа “осмива социално активното изкуство, като балансира на ръба между атаките за спорен национален характер и необезпокоителна украса на официалното пространство”.

Първоначално Черни заявява, че предназначението на инсталацията Ентропа е било да бъде забавна, защото „иронията е точно затова, за да се подиграе”, но не са имали намерение да обиждат никого. „Ние очаквахме това да се третира като шега, като хепънинг, като хубава инсталация, и нищо друго.” По-късно в официално заявление той добавя: „Искахме да видим дали Европа е в състояние да се смее над самата себе си”.

По отношение на използването в създаването на инсталацията на фалшиви имена на автори от различните европейски страни, той се защитава така: „Заблудата е част от изкуството” и казва още, че „Хиперболата, гротеската и мистификацията са търговските марки на чешката култура и създаването на фалшиви идентичности е една от стратегиите на съвременното изкуство”. „Ние вярваме, че средата на Брюксел е в състояние да приеме ироничен самоанализ, ние вярваме в чувството за хумор на европейските народи и техните представители.”- http://www.davidcerny.cz/startEN.html

Черни заявява, че скулптурата е била повлияна от хумора в стил Monty Python (Монти Пайтън, легендарна британска комедийна група с култов статус в съвременната култура; „Летящият цирк“ 1969-1974); Sacha Baron Cohen(спомнете си Саша Барон Коен, и филма „Борат”-„Borat: Cultural Learnings of America for Make Benefit Glorious Nation of Kazakhstan”) и Les Guignols De L’info’s (френско популярно телевизионно сатирично куклено шоу, представящо пародии на телевизионни новини, политически карикатури и др.)

Точно този тип хумор е характерен за поп изкуството, често критикувано за цинизма, вулгарното и опростенческо представяне на реалността и политиката.

Поп-арт, според британския художник Ричард Хамилтън, е популярно /създадено за масовата аудитория/, мимолетно /краткосрочно за изготвяне/, бързо изразходващо се /лесно забравящо се/, евтино, масово, младо /предназначено за младите/, остроумно, сексуално, вълшебно и носещо голям доход изкуство.

Други характеристики на поп-арта са:  интерес към всекидневните баналности, суровите реалности на живота и смъртта, сексуалните инсинуации; солидната доза ирония и уличен хумор.

Поп-артът иска да бъде изкуство на баналното (именно заради това се нарича общодостъпно изкуство). Но какво е баналното? Предметът е банален само в неговата употреба, но  в момента, когато престане да е банален, става значещ.

Поп-артът е роден в обществото на потреблението. Но потреблението в съвременното общество, според определението на Бодрияр — това е манипулация със знаци. За да стане обект на потребление, всяка вещ трябва да се превърне в знак. Френският философ смята, че в съвременната култура вещта губи своя енергетичен потенциал, своята материалност, «деградирайки до нивото на чистия знак». – http://ec-dejavu.ru/p-2/Pop_Art-2.html

Съвременната култура предлага безпрецедентно изобилие от знаци и символи, което е невъзможно да бъде анализирано от гледна точка на ренесансовите представи за уникалността на изкуството. Преклонението пред уникалното произведение на изкуството е рецидив от икономиката от стар тип, основана на дефицита на материалната база, на една икономика в която вещите са ценени повече от хората. (McHale J. ).

Бъдещето на изкуството, според Макхейл принадлежи не на затворените и „вечни” произведения на традиционната естетика, а на изобретяването на алтернативни културни стратегии, нови концепции на жизнено поведение.

И така, ако едни от критиците заклеймяват попарта и настояват за решително противодействие спрямо попарта, но други са на мнение, че попкултурата е една нова култура, оптимистична, щедра и наивна, която предоставя големи възможности за индивидуални интерпретации.

 

August 4, 2011 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Фотографии