Лекция: ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА
ПРИНЦИПИ И ЗАДАЧИ
Предмет на дизайна на градската среда е комплексното оформяне и обзавеждане на обществените пространства на града.
При дизайна на градската среда има голямо значение изучаването на особеностите на самата вече изградена и изграждаща се пространствена среда. На първо място се изучават взаимоотношенията между човека и средата. Пространствената среда се разглежда в различни аспекти – социални, историко-културни, емоционално-психологически, комуникативни…Специално внимание се отделя на новите материали и технологии.
Основният обект на проектиране представлява всяко реално съществуващо пространство в града – булеварди, улици, площади, вътрешно – квартални пространства и дворове, пешеходни зони, подземни пространства, всички типове отворени пространства за общо ползване, в съчетание с външния вид на обкръжаващите ги здания;
Елементите на дизайна на градската среда са подвижните и стационарни, както и индивидуални или типови обекти, като:
а/ малките архитектурни форми;
б/ битовото обзавеждане;
в/ произведенията на монументално – декоративното изкуство;
г/ устройствата и обектите на външна реклама и информация;
д/ знаците на градската комуникация и адресация;
е/ елементите на празнично оформление;
Основните принципи на проектиране при градския дизайн са:
принципът на приемственост в ценностите на града, наследени исторически, в хода на неговото зараждане и развитие;
принципът на комплексност, ансамловост и хармонизация на елементите и пространствата на града;
принципът на мащабност и съразмерност на елементите и пространствата;
принципът на стилово единство и поддържане на автентичната стилова характеристика на съществуващите елементи и пространства;
принципът на ефективност, по отношение икономиката, функцията, технологията, материалите;
принципът на композиционно единство, съхраняване на духовната атмосфера и характеристика на мястото и др.
Задачите на дизайна на градската среда се ръководят от интегриращата функция , която той следва да изпълнява.
Дизайнът на градската среда трябва да служи като един стратегически интегриращ инструмент, чрез който се съгласуват в ансамбли различните обществени пространства, независимо от обществените или частни инициативи за развитие на града, включително транспорта и инфраструктурата, което оказва осезаем физически ефект върху функционирането и идентичността на образа на всяко място от града и на града като цяло.
ПРИМЕРИ
Жълтите павета на София изпълняват интегрираща роля по отношение на централната част на София – с тях са настлани централни улици и площади, обединявайки в едно образно цяло столичния административен, исторически и културен център.
„Жълтите павета са паважна настилка от керамични блокове. В преносен смисъл в разговорната реч те са символ на централната част на град София, България. В още по-широк смисъл те са един от популярните символи на столицата. Свързват се главно с нейния административен, исторически и културен център (неслучайно с тях е настлано пространството от катедралата Александър Невски през Парламента, БАН и бившия царски дворец чак до Народния театър). Когато за някого се каже, че е „от жълтите павета“, това обикновено означава, че или е във властта, или е кореняк софиянец.
Паветата са подарък от австро-унгарските владетели за сватбата на цар Фердинанд I, отлети са в Будапеща и са поставени в началото на 20 век.
Улиците в София, настлани с жълти павета, са бул. „Цар Освободител“, бул. „Дондуков“, ул. „Московска“, ул. „15 ноември“.„1
Улица “Филбърт” е една от най-стръмните улици в град Сан Франциско, щата Калифорния, както и една от най-наклонените в Западното полукълбо въобще. Улицата преминава през цялата най-северна жилищна част на Сан Франциско като започва от района на кв. “Норт Бийч” и центъра на Сан Франциско на изток и завършва при парка Президио на запад. Част от ул. “Филбърт” в Норт Бийч представлява местна любима атракция от стъпала наречена “Стъпалата на Филбърт”, покрай които има много зеленина и къщи до които може да се стигне само по стъпалата. Стъпалата са доста стръмни също като се изкачват от централната част на Сан Франциско на изток до Кулата Койт в Норт Бийч на запад.
Стъпалата на Филбърт и зеленината около тях са елемент на градския дизайн, който играе интегрираща роля за Сан Франциско.
Filbert Street, San Francisco, California, USA
Lombard Street, San Francisco, California, USA
Улица „Ломбард“ в град Сан Франциско, е известна с острите си завои в една отсечка по нея, която е и много стръмна- 27% наклон. Тя е покрита с червени тухли, които заедно с растителността допълват особено специфичния характер, превръщайки я в една от забележителностите на града.
Завоите, стръмнината, червените тухли и зеленината играят интегрираща роля и обвързват пространството в един ансамбъл – забележителност на Сан Франциско.
Настилки в Рио де Жанейро, Бразилия
Двуцветен паваж Двуцветна трева
Ipanema Beach Promenade, Rio de Janeiro Flamengo Parc, Rio de Janeiro
Интегриращата роля е отредена на дизайна на настилката – паваж – при Променада Ипанема, и двуцветна фигурална трева – при Парка Фламенго в Рио де Жанейро.
Фокусът при дизайна на градската среда пада върху обществената сфера на града: това са външните лица на сградите, това е интериорът на публичните пространства, на улиците, тротоарите, парковете и площадите, чрез него обществените места се превръщат в средища за най-разнообразни дейности.
Всяко реално съществуващо пространство в града – улици, булеварди, площади, вътрешно – квартални пространства и дворове, пешеходни зони, подземни пространства – подлези, метро; и всички типове отворени пространства за общо ползване, в съчетание с външния вид на обкръжаващите ги здания, следва да формира ансамбли, всеки от които да има свой индивидуален, характерен, знаково обособен и запомнящ се характер, благодарение именно на комплексното му дизайнерско осмисляне и реализиране.
Зониране на характерните пространства изискващи специфичен дизайн в гр. Сакраменто, САЩ
River District Design Guidelines Area – зелен цвят- речна зона
Railyards Design Guidelines Area – син цвят – железопътен ареал
Central Core Design Guidelines Area – червен цвят – централно ядро
Central City Neighborhood Design Guidelines Area – жълт цвят – жилищни квартали в централната част
ФАКТОРИ НА ИНТЕГРАЦИЯТА
Основните фактори на интеграция са ценностите на града.
Към ценностите на всеки град най-напред спада неговият природен контекст.
Той включва: топографията, релефът, реките, езерата, горите, исторически наследената флора и фауна.
Особените природни характеристики създават неговия характер и тяхното съхраняване осигурява идентичността на града във времето.
На второ място е материалното и духовно историческо наследство, чиято приемственост от населението осигурява историческа идентичност на мястото на града като обществена човешка ценност – на т.нар. Genius loci – гениус лоци – от латински „дух на мястото”;
За Пловдив например, това са река Марица, тепетата – всяко със своето наследено име и образна идентичност: „Сахат тепе” – с часовника, „Бунарджика” – с „Альоша”, площад „Джумаята” с джамията, стария град с главната си улица „Пълден”и т.н.1
Гербовете на градовете са синтетичен образ и емблема на гениите на града. Такъв е гербът на София, например: – Улпия Сердика, «Св.София», Витоша, минералните извори, крепостните стени и девизът «Расте но не старее»
Критериите за постигане на консенсус по въпроса за ценностите на всеки конкретен град, както и ръководните правила за градския дизайн могат да бъдат изработени на следната база:
1 Човешкият характер на града. Той е тясно свързан с начина на живот на неговите обитатели. Дизайнът на средата трябва да е съобразен с основната характеристика на града и всяко обществено място в него – било то с търговския дух на пристанищните пазари и площади, било с удоволствието за събиране на почиващи по определени места на крайбрежието на реката; или с деловия характер на административния център…
Дизайнът трябва да отчита главното изискване към средата – навсякъде човек да се чувствува добре ориентиран, спокоен, защитен; да се чувства свойски и уютно. При всички случаи дизайнът за града трябва да демонстрира че създаваната среда е за хората, да благоприятства усещането и мисълта, че това място е комфортно за човешки живот.
Дизайнерите могат да приближат физическата среда на града максимално до представата за човешко обиталище, за «дом», независимо че градските места са по принцип все по-концентрирани и комплицирани.
Използването на различни материали, на различен мащаб на строежите, предвиждането на човешките удобства, на действието на слънчевата светлина, на регулирането на нивата на сложност при ориентация и придвижване, на количеството и характера на растенията и дърветата, … всичко изредено до тук, може да се манипулира така, че да внушава комфорт, да се чувства, че градските места са проектирани за човешка употреба и удобство. Обитателите на града да приемат естествено, че средата е проектирана именно за тях, за тяхното благополучие.
2. Плътността, гъстотата на застрояване, определящи характеристиките на компактния град v/s дисперсния град.
Гъстотата на застрояване означава концентрация на сгради, хора и дейности, означава ефективност и виталност, тя облекчава търговските и социални взаимодействия.
Обаче, разпръснатите сред зеленина предградия, сателитните селища с нискоетажна застройка и малката гъстота на застрояване, означават природосъобразен живот, съчетаване на предимствата на града и селото;
Наследената структура, плътност и гъстота са тези, които предопределят ценностните качества в това отношение на всеки конкретен град.
3. Устойчивостта във времето – съчетаване на историческата приемственост и устойчивото развитие
Този критерий означава да се промотира контекстуалният дизайн, чувствителността към вече застроената среда и нейната историческа стойност, както и към наследените природни дадености.
Означава още да се стимулира «устойчивият дизайн» – преупотребата на историческите сгради и елементи на средата, максималното използване на «зелени» технологии за механичните системи на строителство и дизайн, за удовлетворяване на енергийни нужди и за прилаганите строителни и дизайнерски материали;
Дизайнът трябва да спомага пешеходеца, да стимулира пешеходното движение в града, за сметка на индивидуалния транспорт;
4. Разнообразието, различието, особеностите на всеки конкретен град, в сравнение с други градове.
Чрез дизайна трябва да се разгръща и поддържа разнообразието, да се съхраняват и умножават отличителните белези, характеристики, качества, както и специфичните елементи на всяко обществено място в града;
Оригиналността, уникалността на мястото пали въображението, пленява, захваща духа, запомня се, стимулира положителното отношение към средата, създава дълбоки емоционални връзки с града, подпомага изграждането на неговия образ, стил, характер и културна традиция, което се отразява имплицитно на неговите граждани.
Градът става жизнен, става любимо място за живот, за работа, за игра, за забавления, почивка… Така дизайнът на градската среда по свой начин поддържа и икономическата виталност на града.
Примери:
Бремен е прочут в цял свят с четиримата си музиканти – магаре, куче, котка и петел. Посетителите на града ще се натъкнат на многобройни знаци на почит и любов към тях. Най-известна е бронзовата статуя край кметството, създадена от скулптора Герхард Маркс през 1951 година. Катедралата Свети Петър допълва забележителния архитектурен ансамбъл на градския пазарен площад.
Слънчев часовник на една от улиците в пешеходната зона на Хасково;
5. Икономическата виталност на града е налице когато всички икономически сектори работят добре и работят заедно. Следва да се прибавят още устойчиво възвръщане на инвестициите за всички измерения на градския живот. Без енергия и енергийни източници за икономиката, поддържането и ревитализацията на центровете на градовете тя е невъзможна. Успешните частни проекти създават нови ценности и увеличават икономическата база, разширяват данъчната база и обогатяват градските характеристики. А дизайнерското участие тук е неминуемо.
Пример:
Муниципалните власти на град Stockton-on-Tees, Англия, поръчват на архитектурно бюро да създаде мост, който да е знак, емблема, местна забележителност; Мостът покрай основната си функция – комуникация – връзка между двата бряга на една река – River Tees, да стане и стимул за предприемачите, привличайки вниманието им към недостатъчно усвоената територия на единия от бреговете.
Мостът „Безкрайност”, Infinity, град Stockton-on-Tees, Великобритания, светлинен дизайн Speirs & Major Associates, инжинеринг Expedition Engineering, архитектурно проектиране Stephen Spence Architects, фото © James Newton2
Stephen Spence Architects, създават особено изразителен мост – Infinity (безкрайност). Муниципалните власти остават във възторг, предвид и осветлението на моста, дело на Джонатан Спейрс, което подсилва чистата и елегантна линия на моста. Така дизайнът – и архитектурният, и светлинният са впрегнати в общата цел – икономическата виталност на града.
6. Градските изкуства, свойствени именно за конкретния град
Изкуството предназначено за обществените пространства определя техния функционален, емоционален и смислов характер, то информира обитателите и гостите на града за тяхната взаимна обвързаност в изразяването на една колективната идентичност. Изразяването на тази идентичност е еманация на онова, което е уникалното за общността, трансформирайки ежедневието, гордостта и ценността от миналото в експресия на стремежа на общността към бъдещето.
Общественото изкуство стимулира културния живот в града и мястото. То, независимо от кого е инициирано – от властите на града, или от частни предприемачи, подпомага развитието на града и културния туризъм, развитието на центъра, ре-витализацията на жилищните квартали, международния престиж и разпознаваемост на града, качеството на живот на общността.
Примери:
„Скалата на философите”, статуя от Glenna Goodace. Остин, САЩ.
Философите сякаш приканват публиката да участва в дебата. Може често да се видят деца, които седят в скута им.
„Окото” Chicago Loop Alliance’s Art Lop 2010 – ‘Eye’ – автор Tony Tasset
Изкуството връща всяко място на хората, то води посетителите и обитателите право в същността на самия град; чрез него те преоткриват града за самите себе си. Четат неговата история, възприемат традиции, обичаи, ритуали, откриват личностите, които са градили образа и духовния свят на града, разчитат идеалите и стремежите на предишните обитатели, а и на техните наследници.
Наследеното изкуство на предишните обитатели на града е ресурс, който трябва да се поддържа и развива като духовен потенциал, като емоционален източник за съхраняване идентичността на града.
7. Усещането за времето
Тъй като днес ние творим бъдещето, всъщност осигуряваме онова, което един ден ще стане част от историята на града, и което нашето или следващите поколения ще трябва да опазват. Развитието на града по този начин приема ролята на разказвач на историята.
Всичко, което строим ще се превърне в история, в една малка част от голямата история на града. Решенията, които вземаме, когато строим нещо, означават как ние разказваме нашата история на града. Това определя пътя, по който нашата история се вписва в образа на града. Иска ни се тя да бъде съвършена, истинска, ангажирана, изразителна, трайна и интересна.
Пример:
Ротондата „Св. Георги”
Тук се четат историческите следи, оставени от обитателите на римска Сердика, на средновековен Средец, на София от времето на соцреализма – та до днес.
8. Уникалният характер на града
Уникален характер имат известните градове, когато представляват хомогенно и хармонично изградени средища от сгради, пътища и знаци, демонстриращи подобаващ стил на живот. Уникалният характер на един град запленява обитатели и посетители, когато културната парадигма е приета като най-успешният начин за разгръщане на широка инициатива за продажба на стоки и популяризиране на услугите, сградите, бизнеса, храната, облеклото и забавленията.
Нашата физическа среда при такива условия на акцент върху културата става много по-хомогенна и предвидима. Тя обаче може да стане де-хуманизиращо място, където индивидите приемат една униформена среда, когато имено тези условия са извън техния контрол.
Уникалният характер на града е колекция от всичко, което намираме за ценно – морето, реката или езерото, парковете, близката планина, специфичните и уникални места, отделни забележителни и емблематични сгради:
Примери:
Илюстрация на уникалния характер на гр.Остин, САЩ
„Танцуващите Джинджифър и Фред” в Прага;
Паметници, като например Статуята на Христос в Рио де Жанейро;
Стилове, архитектурни детайли – виж например Детайли от Парижката „Св .Богородица” в Париж или Старият пражки часовник;
Градски форми, като фонтаните на Одрин, да речем;
Специфични дейности, като производство на венецианско стъкло на остров Мурано;
Специални събития – фестивали, празници…
Самбадром – Рио де Жанейро
Освен тези ценности, важен е индивидуалният дух, който е особено ценен, защото дава на обитателите силното усещане за идентичност, в днешния свят, който вече много бързо губи своята индивидуалност.
9. Автентичността на атмосферата
Тъй като градовете въплъщават, материализират непрестанно физическата история на живота на мястото и на хората, които живеят в тях, е много важно онези управници, архитекти, и дизайнери на градската среда, които планират, проектират, формират градовете, да го правят съхранявайки тяхната автентичност. Автентичността е важен концепт, защото един град съхранявайки себе си във времето, позволява да се съхрани самия смисъл на съжителството на неговите граждани в единна общност.
Чрез осигуряването на днешния физически сюжет на града, кореспондиращ с автентичната му история, хората биха били много по склонни да са верни, предани на своя град, да участват, да се асоциират в живота на града.
Градът привлича с това, което е истинско и реално съществува за хората, които живеят в него; автентичността на атмосферата в града може да направи връзката между хората по-силна, да осигури тяхната идентичност, да ги свърже с историята на мястото и с физическата среда, изграждана във времето.
Хората са по-малко склонни да се асоциират, да се чувстват свързани с място, или неща, които са измислени или са неестествени.
Като ценност автентичността внушава това, че обитателите предпочитат да имат град, чийто образ и психически контекст ясно отпращат към времето, когато е строен, към дейностите, които са извършвани и продължават да се вършат от хората които са живели и продължават да живеят и работят в него
Когато автентичността играе активна роля при изграждането и развитието на един град, то сградите, улиците, площадите, обществените сборища акумулират смисъла и значението на всяко историческо време. Тук историята на мястото може да бъде разказана от физическата среда и хората, от асоциациите на гражданите, които живеят в града, които просто се движат из града.
10. Усещането за сигурност и защитеност
Създаването на безопасни и защитени градски места е трудна, но важна задача.
Градските пространства могат да бъдат пълни с отчужденост, да са свойствено шумни и пренаситени. За да привлекат хората, те трябва да предлагат усещане за защитеност. Ние ценим сигурността, защото тя освобождава хората напълно при избора на занимания. Една защитена търговска част, например, осигурява място за много занимания. Създаването на условия, при които хората се чувстват защитени сред отчуждението и в среда от разнообразни и изобилни дейности, може да се улесни посредством дизайна на улиците, тротоарите и сградите, чрез осветлението и насочването на погледа, избора на гледките. Улиците и другите отворени пространства могат да помогнат за насочване на вниманието и да подпомагат защитния механизъм на наблюдението. Дизайнът може да облекчи сигурността чрез кодирано пространство, чрез ясна идентификация на защитените места.
11. Връзките с околността, комуникации, пътища, транспорт
Връзките с околността са ценни, защото акцентират върху естествените фактори и внасят природните елементи, като например слънцето и ветреца, облаците и дъжда, сянката и водата, дърветата и зеленината – вътре в градските места, в градската среда. Възможността за потапяне в природната среда добавя пълнота и дава нужния преход на нашите преживявания сред естествени природни пейзажи в контраст с тези на статичната изкуствена застроена среда. Външната среда предлага опции за възстановяване на усещанията и жизнеността особено на хора, които прекарват дълго в затворени помещения.
Това са връзки с паркове и зелени пояси, водни басейни – реки, канали, езера, където хората могат да се радват на активен спорт, игри на открито или обратно – на тишина и спокойствие сред природата.
Напишете есе на тема:
Значение на дизайна на градската среда:
1.Значение за града – функционално и естетическо
2. Значение за образа на града
3. Значение за обществото
1 http:// bg.wikipedia.org/
1 Пример: виж статията: Пловдив – образ и идентичност, на д-р арх. Добрина Желева-Мартинс – сп. „Екстериор”, 2008, бр.6 с.56-59; или на http://www.exterior.bg/article.php?e=18&id=296
2 INFINITY BRIDGE STOCKTON ON TEES, UK; LIGHTING DESIGN Jonathan Speirs, Sandra Downie, Karl Reger, Iain Ruxton, Speirs & Major Associates – http://www.spenceassociates.co.uk/;
Jonathan Speirs е носител на наградата на международната асоциация за светлинен дизайн за 2010 г. –виж
Leave a Reply
You must be logged in to post a comment.