ВИЗУАЛНИ ХРОНИКИ Девет портрета на художници VISUAL CHRONICLES Nine Portraits of Artists

index

   

SOFIA CITY ART GALLERY    Sofia 1000, 1 “Gurko” St., tel.: 987-21-81, http://sghg.bg 

СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ София 1000, ул. „Гурко” 1, т. 987-21-81, http://sghg.bg

ВИЗУАЛНИ ХРОНИКИ
Девет портрета на художници

 Дария Василянска (р. 1928), Антон Дончев (р. 1943), Анета Дръгушану (р. 1937), Любен Зидаров (р. 1923), Анастасия Панайотова (р. 1931), Светлин Русев (р. 1933), Валентин Старчев (р. 1935), Борислав Стоев (р. 1927), Калина Тасева (р. 1927)

Куратори: Мария Василева, Даниела Радева

Видео: Bureau Artrecord  
7 декември 2016 – 12 февруари 2017, откриване 7 декември, сряда, 18.00 ч.
 

Изложбата е заключителен етап на проекта „Визуални хроники”, чиято цел е да създаде архив за изкуството в България през втората половина на 20-ти век, под формата на видео интервюта и през спомените на художници, преживели това време.

Филмите с продължителност между 20 и 30 минути ще запознаят публиката отблизо с девет от все още присъстващите като активни творци, личности и авторитети на художествената сцена, автори. Разказите им обхващат времето от втората половина на 20-ти век до наши дни. Темите се простират от художествени проблеми на изобразителното изкуство, през отношенията на професионалната общност с държавната власт, обществените позиции на художниците през различните години, както и лични спомени и разкази за преподаватели, приятели и колеги.
Някои от въпросите, на които художниците отговориха са: „Как се промени работата ви през годините?”; „Чувствахте ли се свободни по времето на социализма?”; „Как съхранихте творческата си енергия?”; „Какво бихте посъветвали младите художници днес?”.
Освен видео интервютата, експозицията включва и произведения от различни периоди в творчеството на художниците в изразните средства живопис, графика, скулптура, дърворезба и илюстрация.
Биографиите са подготвени от Яна Братанова.  
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Столична програма „Култура”
♦♦♦

VISUAL CHRONICLES
Nine Portraits of Artists

 Anastasiya Panayotova (b. 1931), Aneta Dragushanu (b. 1937), Anton Donchev (b. 1943), Borislav Stoev (b. 1927), Daria Vassilyanska (b. 1928), Kalina Tasseva (b. 1927), Lyuben Zidarov (b. 1923), Svetlin Roussev (b. 1933), Valentin Starchev (b. 1935)

Curators: Maria Vassileva, Daniela Radeva

Video: Bureau Artrecord

7 December 2016 – 12 February 2017
Opening: 7 December, 6 p.m.

 

The exhibition constitutes the concluding phase of the ‘Visual Chronicles’ project aimed at the creation of an archive of art in Bulgaria during the mid-through the late 20th century in the shape of video interviews and through the memories of artists who lived in the abovementioned age.
The videos with running time between 20 and 30 minutes present a close-up of nine artists with authoritative presence on the art scene. Their stories span over the period between the mid-20th century and the preset day. The themes range between issues pertinent to the creation of visual arts, issues pertaining to the relations between the artistic community and authorities, the social standing of artists through the years, and personal memories of and stories about teachers, friends and fellow artists.
The following is a sample the questions answered by the artists: ‘How did your approach to the working process change through the years?’; ‘Did you feel free during the socialist era?’; ‘How did you preserve your artistic potential?’; ‘What would you advice young artists of today?’.
Besides the interviews, the exhibition features works from various periods of the artists’ careers belonging to the genres of painting, graphic arts, sculpture, wood engraving, and illustration.
The biographies were prepared by Yana Bratanova.
The project is realized with financial support from the department ‘Culture’ of Sofia Municipality.

♦♦♦

12,3456 (3)

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1
Калина Тасева, Глава ІІ, 1982
Kalina Tasseva, Head ІІ, 1982

2
Светлин Русев, Шлепове, 1962
Svetlin Roussev, Barges, 1962

3
Антон Дончев, Светлина, 1974
Anton Donchev, Light, 1974

4
Дария Василянска, Двор, 1973
Daria Vassilyanska, Courtyard, 1973

5
Анастасия Панайотова, Нощ 1923, 1983
Anastasiya Panayotova, Night 1923, 1983

6
Борислав Стоев, Олимпия` 86, Триптих І, 1986
Borislav Stoev, Olympia` 86, Triptychх І, 1986

December 1, 2016 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Публикации на български, Публикации на други езици, Събития, Текстове на български, Текстове на други езици, Фотографии

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ В НЕКРОПОЛА НА ГЕРМАНЕЯ – археолог Веселин Хаджиангелов

Малко предистория: “Запазена римска гробница откриха в Сапарева баня

256x192

На изцяло запазена римска гробницапопаднали строителите на частна къща за гости в курорта Сапарева баня, съобщиха от кюстендилския иторически музей. 

При започналите веднага археологически проучвания са установени 24 гроба, първите от които  датират от IV век сл. Хр., а останалите са от по-късни епохи.

Открита е непокътната зазидана в една от стените плоча с надписи. Най-вероятно гробницата е била семейна, тъй като запазени са останките на мъж, жена и дете, както и останки от кремация. Предполага се, че мъжът е бил военен, това доказват намерените  войнишки сандали.

Архитектурата е непокътната. За нейното изграждане е използван розов хоросан, което доказва, че собственикът на гробницата е бил заможен и значим във военната йерархия, коментираха от екипа археолози на терена.

Поради това, че всички екипи от кюстендилския исторически музей работят по обекти на Лот 2 от автомагистрала “Струма”, на разкопките в Сапарева баня са изпратени техни колеги от Самоков.” 

Това съобщение е публикувано на 3 май 2014г. на сайта   news.bg  – 

https://news.bg/culture/zapazena-rimska-grobnitsa-otkriha-v-sapareva-banya.html

А ЕТО И ОБЕЩАНАТА СТАТИЯ:

Археологически проучвания  в некропола на Германея

Веселин Хаджиангелов

Отдавна мина времето, когато наричахме археологическата работа сезонна. През последните години разкопките се превърнаха в целогодишен труд на терена, а честите публикации в пресата и медиите не звучат вече като сензация. Подобно на развитите Европейски държави и при нас вече се наблюдава нещо ново – преди да се построи път, магистрала или туристически комплекс, първо минават археолозите, след това се явява строителят. Очевидно плодовете от включването ни в Европейския съюз вече дават своята реколта.

За да се случи това и в гр. Сапарева баня, следва да отчетем труда и усилията на колектива на Регионалния исторически музей в Кюстендил, който успя да премине през лабиринта на администрацията и бумащината и да защити статута на археологическия резерват „Германея”. Да се надяваме, че с това сме сложили края на нощните разкопавания за строежи, безогледното разрушаване на археологически паметници и бързото застрояване върху тях. Крайно време е да спрем да се оправдаваме с липсата на пари и ресурси за да направим своите „вечни” градове и археологически паметници такива, с каквито се гордеят хората в Италия, Гърция, Турция и пр. Като сме имали съдбата да се родим на кръстопътя на цивилизацията, нека имаме и отговорността да съхраним своето хилядолетно наследство.

Наистина, да притежаваш земя в границите на защитена площ създава и куп проблеми. За всяко инвестиционно намерение или планове за строеж, собственикът се сблъсква с множество съгласувания, предварителни проучвания, тичане между  институции и комисии, но така е навсякъде. Все пак урбанизирането на съвременния град върху руините на античните и средновековни градове изискват по-специално отношение. Само така може да се постигне симбиоза между миналото и настоящето- като сме отговорни и мислим и за бъдещето.

Всички ние знаем, кои са най-атрактивните туристически дестинации. Не е нужно да ги споменаваме. Всички ние сме ходили или желаем да отидем там, където се струпва целия свят, за да усетим досега с историята и културата. Където има туристи, там има и пари. Туризмът е най-печелившата индустрия, и като сме тръгнали по този път, следва да приемаме и предизвикателствата и трудностите.

Град Сапарева баня е един типичен планински градец. Малък, кокетно сгушен в гънките на планината. Има прекрасно поле и великолепна панорама. Изобилието от топла минерална вода го прави желано място за лечение и отдих. През последното десетилетие тук се забелязва оживен интерес за превръщането му в елитен СПА курорт. Именно сега е повторния шанс Сапарева баня да заеме своето достойно място и върху археологическата карта, като наследник на славнния град Германея, градът с лагер на II Луцензиева кохорта и родното място на пълководеца Велизарий.

Археологическите проучвания в Сапарева баня имат своята дълга история. Проучвания тук е правил академик Гаврил Кацаров през 1911 г. Три години по-късно проф. Богдан Филов е проучвал сводеста римска гробница. Информацията от тях е за наличието на великолепна фортификационна, култова и гражданска  архитектура. Над 30 години проф. Теофил Иванов и проф. Людмила Слокоска посвещават също на Сапарева баня.  Откритите от тях части от римския кастел и по-късното укрепване на града по времето на Юстиниан Велики все още стоят „погребани” в мазето на износения вече санаториум. Дългогодишни проучвания имат също П. Алякова и Л.Станкова от ОИМ-Кюстендил. Проучванията на праисторическото селище в м. Кременик свързваме с имената на проф. Г. Георгиев и проф. Васил Николов и др. Откритите тогава артефакти са били събрани в колекция, от която днес има само снимки. Днес единствен паметник за древното минало на Германея и неговия средновековен приемник е църквата „Св. Никола” в центъра на града. Тя стои жалко с абсурдната си циментова „консервация” и добре, че е заключена, за да не се вижда окаяното и състояние вътре. Единствено от ръждясалия информационен надпис в двора на църквата гостите на града могат да добият представа за богатото историческо  минало на града.  Вече знаем, че така туризъм не се прави!

Именно за това сега се отваря втори шанс Сапарева баня да се възроди. Управлението на археологическия резерват се сблъска с трудности от самото начало. Максималната натовареност и ангажименти на археолозите от Кюстендил, Перник, Дупница и Благоевград по трасето на Магистрала Струма можеше да забави и спъне инвестиционните намерения на хора от Сапарева баня, които са притиснати от проектни срокове. А доверието в музейната  институция не бива да се губи. Ръководството на РИМ-Кюстендил своевременно намери изход от ситуацията, като покани за съвместна работа археолози от съседния град Самоков. Такова колегиално отношение е пример за това, че когато някой иска да свърши работа търси начини, а когато не иска, изтъква причини.

Използвам възможността да изкажа своите благодарности към колегите от РИМ-Кюстендил и на Директора г-н Валентин Дебочички за гласуваното доверие.

Археологическият обект се намира в охранителната зона  на археологическата недвижима културна ценност „Римски военен лагер, късноантичен и ранновизантийски град Германея със сателитни обекти, западен и южен некропол в м. „ Шалева махала”. Теренът е предвиден за застрояване. Съгласно предвидените в закона дейности, след съгласуване от страна на Министерство на културата, започнаха спасителни археологически разкопки.

Парцелът е с триъгълна форма и площ 193,38 кв.м., а самото строително петно е около 120 кв.м.  От дълбочина 0,50 м започна откриването на различни структури. В ЮИ част се достигна до каменни зидове на калова спойка, с дебелина 0,60 м. Оказа се, че това са останки от сграда, най-вероятно със стопански характер / обор, сеновал, овчарник?/ и относителната и датировка е от епохата на Възраждането. Непосредствено до основите и, във вътрешността на сградата и извън нея, на следващото ниво / кота 702,6 м/ се попадна на късноантичния некропол.

В хода на проучването се установи, че некрополът е биритуален- кремация и инхумация. Разкриха се 30 гроба, като осем от тях са с трупополагане. Преизползваните късноантични строителни материали тухли, керемиди или камъни за маркиране и ограждане на гробовете, високото им разположение спрямо преобладаващите цисти с кремация, както и малкото археологически находки в тях, позволяват  те да бъдат отнесени към средновековието – 12-13в.

Късноантичният некропол е от гробове с изградени гробни съоръжения- двускатно поставени по надлъжната им страна тегули и отвесни стени в краищата. Повечето стреховидно поставени керемиди са подпрени или оградени допълнително с камъни. Гробовете са без инвентар, открива се само пепелта от кремацията в някои, а някои са съвсем празни. Очевидно кремацията е извършвана на друго място. Разположението на гробовете говори за планировка на некропола. По-рядко има застъпване на гробове. Множеството празни гробни съоръжения са известни като кенотафи и се интерпретират като символични гробове. В два керемидени гроба се откриха останки от скелетите на малки деца. Тази погребална практика е особено интересна итрябва да се проучи съвсем детайлно и пълноценно. По информация на археолога В. Паунова от РИМ-Перник, подобни гробни съоръжения са откривани и в некропола около крепостта Кракра.

Но там в дълбочина са открити и същинските погребения с инхумация. Вероятно имат сарматски произход. При нас гробовете са без инвентар и можем да ги датираме най-вече по откритите около гробните съоръжения монети. Повечето са от нач. – до средата на Vв.

Безспорно най-интересен се оказа гроб № 5, зидана сводеста гробница. Размери: 2,95 дължина и 1,60 широчина, височина до зенита на свода отвътре- 1,60. Ориентацията и е З-И с 20 градуса отклонение на изток. Стените са изкрадени от средно големи ломени камъни със спойка от розов хоросан, и едноредов тухлен свод. Гробницата се откри затворена от коляма каменна плоча със запечатка от розов хоросан. Полукръглото пространство над входа е било разбито и при откриването бе разчистен блокаж от фрагментирани тегули и дребни камъни на калова спойка.

При проучването се установи неколкократно препогребване в гробницата, като в нея се откриха скелети на пет индивида. С последното препогребване и засипване на гробницата се отнася и една керамична урна /гърне/ с останки от въглени / вероятно благовония/и една желязна фибула. Реконструкцията на препогребванията показва, че в ъгъла до входа се откриха костите на първично погребан млад мъж. Вторичното ползване на гробницата отнасяме с останките отново на мъжки индивид. Костите бяха с нарушен анатомичен порядък и силно изтлели. При третото погребение в гробницата са положени три индивида- мъж, жена и малко дете. Телата им са били буквално струпани в северната част на гробницата, вероятно заради останките от предходния скелет. Като инвентар се откриха два железни цинта от калиги /сандали/върху пода и споменатата желязна фибула в насипа на гробницата. Датировката на гробницата засега остава в широките хронологични граници на кр. на III – кр. на Iv в. Всички цистови гробни съоръжения около гробницата са след нач. на v в.

Изключително ценна находка за археологическото проучване се оказа една нова раннохристиянска църква. Тя се откри на 4 м северно от гробницата. В малкото петно в границите на парцела се попадна на сграда с ориентация изток – запад и 20 градуса отклонение.  Параметрите на целия храм  не могат да се хванат, поради това, че олтарната част и западния нартекс попадат извън парцела. Сигурни са параметрите на наоса- 12,40 м от преградната стена до раменете на абсидата, а широчината е  6,20 м. Средна дебелина на зидовете е 0,63 м. Зида е от едри и средно големи камъни със спойка на бял хоросан, положени в правилни редове. Голямото струпване на фрагментирани тухли в деструкциите позволяват да се предположи, че е използвана техниката opus mixtum, а парчетата тегули предполагат двускатен покрив с керемиди. Т.нар. нартекс има по-високо ниво- стъпало от 10 см. Подовото ниво е измазано с дебел пласт бял хоросан. В СЗ ъгъл на наоса се откриха две каменни квадри подредени една до друга. Те очевидно са преизползвани от друг по-ранен градеж.

Около църквата не бяха открити застъпвания на цистови гробове, което показва, че тя е била, най-вероятно  действаща  при ориентацията и направата на гробовете от V в.

28.04.14 г. Гр. Сапарева баня

Статията е публикувана в “Музеен вестник” на РИМ – Кюстендил. Тук я публикуваме с любезното разрешение на автора.

IMG_2258image-4132898e50efcb64c2bfdb27f59af9f595bc0bfa37b785627ad9fa737bd59922-V

IMG_2253 IMG_2255

 

 

 

 

 

 

Зидана сводеста гробница от кр. на III – кр. на IV в., днес съхранена в чертите на хотел “Релакса”, Сапарева баня. Вижда се експозицията с откритите археологически артефакти.

 

 

 

 

НЯМА СЪМНЕНИЕ, ЧЕ  ЗАПАЗВАНЕТО НА ГРОБНИЦАТА В ЧЕРТИТЕ НА ХОТЕЛ “РЕЛАКСА” ПЕЧЕЛЯТ ВСИЧКИ – ПЕЧЕЛИ ГРАДА СЪС ЗАПАЗВАНЕТО НА ТОВА ЦЕННО АРХЕОЛОГИЧЕСКО  НАСЛЕДСТВО,  ХОТЕЛ РЕЛАКСА СТАВА УНИКАЛЕН, КОЕТО ЛИЧИ В НЕГОВАТА ЕМБЛЕМА, ПЕЧЕЛИ АРХЕОЛОГИЯТА, ПЕЧЕЛЯТ ГОСТИТЕ НА ХОТЕЛА И ГРАДА…

 

November 27, 2016 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

САПАРЕВА БАНЯ – КЪЩА ЗА ГОСТИ РЕЛАКСА

 

Една сутрин в края на лятото ми позвъни Блага /доц. д-р изкуствовед Благовеста Иванова/ и ме сюрпризира с въпроса – „Знаеш ли, че твои стихове са цитирани в началото на една експозиция на римски артефакти в хотелчето, където сме отседнали в Сапарева баня, на път за Рилските езера?“  Не, не знаех и понятие дори си нямах. Не съм ходила в Сапарева баня, никой не ми е казал… Преди няколко дни Блага ми изпрати по е-пощата няколко снимки от интериора на ресторанта към „Къщата за гости Релакса“.

images

КЪЩА ЗА ГОСТИ РЕЛАКСА               http://kushtarelaxa.com/                                                                                                                                                                  http://bghotelite.com/guest-house-relaxa.5748_bg 

596112115748_1

 

 

 

 

 

—————————————————————————————————————————————————————–

Проучих в интернет и ето какво се оказа:

„Новооткритата къща за гости Релакса ви предлага комфорт, спокойствие и уют в луксозно обзаведени апартаменти с изглед към величествената Рила планина. Апартаментите се състоят от спалня, хол, кухненски бокс и баня. Всички помещения разполагат с кабелна телевизия, хладилник и интернет. 

Възползвайте се от безплатния ни СПА пакет: парна баня с аромати, сауна и джакузи с мини-водопад. 
Уникалната по рода си римска галерия ще разкрие пред Вас артефакти от IV век, част от старинния римски град Германея. Галерията е съчетана със заведение за хранене, кафе-бар и лятна градина.

Заповядайте! „
http://www.kushtarelaxa.com

По интересна е следната информация за галерията и кафе-ресторанта

„По време на строителството на къща за гости Релакса бе открита римска гробница датираща от IV век сл. Хр. След направените археологически проучвания, бе установено, че  в гробницата е бил погребан виден римски войн. Артефактът е бил част от древноримския град Германея на чието място днес се простира град Сапарева баня. По исторически сведения в района е бил  роден забележителния римски пълководец Велизарий, който е основният изпълнител на амбициозния проект на византийския император Юстиниан I да завладее отново голяма част от Западната Римска Империя, загубена почти век по-рано.

По препоръка на Националният институт за недвижимо културно наследство и археолози от град Самоков около римската гробница бе изградена галерия с артефакти и кафе ресторант с 30 места предлагащ традиционна българска кухня и натурални домашни продукти“.

http://kushtarelaxa.com/rimska-galaria.html

После проучих и кой е археологът и се свързах с него, за да му благодаря за честта, която ми е оказал. Това е Веселин Хаджиангелов, понастоящем директор на Историческия музей в гр. Самоков, както и докторант в УниБИТ. Той ми изпрати една своя статия във връзка със Сапарева баня и конкретните археологически находки, открити при строителството на хотела, която ще си позволя да публикувам, ако ми разреши. Негова е идеята за експониране на място на намерените артефакти и гробницата, както и за включване на фрагмент от моята поема, която прочел в блога ми – „Диви циклами“/ Виж тук:

http://zheleva-martins.com/2014/12/18/%D0%B4%D1%83%D1%85%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B4%D1%83%D1%85%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE/ /

А ето какво представлява експозицията:

unikalna-rinska-gaelria606x404 IMG_2256IMG_225213151977_1011442472280753_656226919025551212_nIMG_2257 13125001_1011442465614087_3009994662041376291_n

 

November 7, 2016 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БУДИТЕЛИ!

5996.w625

ДНЕС ОТДАВАМЕ ПОЧИТ НА ВСИЧКИ БУДИТЕЛИ НА ДУХОВНОСТТА И НАЦИОНАЛНИЯ ДУХ НА НАРОДА НИ, БЛАГОДАРЕНИЕ НА КОИТО ТОЙ Е СЪХРАНИЛ ЕДИНСТВОТО, САМОСЪЗНАНИЕТО И ДЪРЖАВНОСТТА СИ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ! 

ВСЕ ТЪЙ ЖИВИ СА МОТИВИТЕ НА ДНЕШНИЯ ПРАЗНИК:

„…първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот… Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоан Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали.“                                                               Стоян Омарчевски

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА СВРЕМЕННИТЕ БЪЛГАРСКИ ПРОСВЕТИТЕЛИ, КНИЖОВНИЦИ, БУДИТЕЛИ НА НАЦИОНАЛНИЯ ДУХ, СТРЕМЕЖА КЪМ ОБРАЗОВАНИЕ И КНИЖОВНОСТ!

November 1, 2016 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български

НАПОМНЯНЕ – ж.к. “ЯВОРОВ” Е КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО

ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗРАБОТВАНЕТО НА ПРОЕКТ 

“Сподели квартала” – Модел за споделено развитие на жизнена среда в град София. Улица “Цар Иван Асен II” и ж.к. “Яворов”

НАПОМНЯМЕ СЛЕДНИТЕ ФАКТИ:

Протокол от заседание на Националния съвет за опазване на недвижимите паметници на културата, от 12.07.2008, на което се е взело решение за налагане на превантивна защита на ж.к. “Яворов”                                                                                                                             

♦ Писмо от Изпълнителния комитет на ДОКОМОМО Интернешънъл, с което се потвърждава вписването на ж.к.”Яворов” в международния регистър на селектираните обекти на модерното движение, подписано от генералния секретар на ДОКОМОМО Интернешънъл – Весел де Йонг на 16 юни 1998г.

PROTOKOL SOPK 12july2008_kriterii NOVO VREME_1PROTOKOL SOPK 12july2008_kriterii NOVO VREME_2PROTOKOL SOPK 12july2008_kriterii NOVO VREME_3scan000601_coverDCMMJournal_2

 

♦ Публикация в едно от изданията на ДОКОМОМО: Zheleva-Martins, D., “Bulgaria: Variations in Town Planning”, In: “Other Modernisms. A selection from the DOCOMOMO Registers”, DOCOMOMO Journal, #36 (March), 2007, pp. 22-24

——————————————————————————————————————————————————–

♦ Публикация “Извадки от регистрационния картон на ж.к.”Яворов” в Межународния регистър на ДОКОМОМО, 1997г.” – Автор на регистрационния картон –  д-р арх.Добрина Желева-Мартинс           В: Арх-Арт-Форум, 2012г., с.10-11-12

АРХ АРТ1АРХ-АРТ2АРХ-АРТ-3

October 27, 2016 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Текстове на други езици

ЛЕТНИ ЕКСПРЕСИИ – КРЕПОСТИ – КРЕПОСТТА ПРИ с. МЕЗЕК

Имахме възможността през това лято да посетим няколко антични и средновековни крепости, както и останки от крепостната система на укрепени градове, между които:  Асеновата крепост при Асеновград, Мезешката крепост при с. Мезек, крепостта на Диоклецианопол в Хисаря, Средновековният град-крепост Червен, археологически останки от крепостта на Берое-Августа Траяна в гр. Стар Загора, археологически останки от Абритус в гр. Разград и други.  Тук ще споделим някои впечатления, като акцентираме върху положителните практики при тяхната  консервация и реставрация, както и върху „невралгичните точки“ при тези процеси, според нас, които биха могли да претърпят бъдещи корекции.

———————————————————————————————————————————————————————-

СРЕДНОВЕКОВНА КРЕПОСТ ПРИ СЕЛО МЕЗЕК

Mezek-Fortress-212509208_1551176951874507_5796730319843686913_n13939506_1682563285402539_6669539125424177159_n

 

 

 

 

 

 

———————————————————————————————————————————————————————

МЕЗЕШКАТА КРЕПОСТ, която се намира на 6 км югозападно от Свиленград и само на 1 км от гръцката граница, е една от най-добре запазените средновековни крепости по нашите земи. Построена е на висок хълм, от който погледът те отвежда надолу към Одрин и Бяло море. Тя е гранична стражева крепост, имала е важно стратегическо положение, охранявала е голяма територия между реките Арда и Марица, пазила е също и византийския град Адрианопол (Одрин) от север. Някои историци, между които и Константин Иречек считат, че името на крепостта е Неутзикон  (на гр. Νεούτζικον ) – точно това име се споменава в аналите на византийския хронист Никита Хониат за събития от 1193г.Ала други учени са на мнение, че на това място се е намирала крепостта Версиникия, край която през 813 г. хан Крум разгромява византийските войски и завладява Тракия.

800px-53-manasses-chronicle  Миниатюра 53 от Манасиевата летопис, 14 век – Поражението на император Михаил I Рангаве в битката при Версиникия през 813 година.

———————————————————————————————————————————————————————

Макар че най-старите археологически находки от района на крепостта са датирани от преди 11-и век, построяването на твърдината учените сега засега отнасят към времето на византийския император Алексий І Комнин (1081-1117 г.). Замислена като солидно фортификационно звено, крепостта е била място на  интензивен живот. Разкрити са няколко зърно-хранилища с овъглено жито, явно там са се съхранявали хранителните припаси. Многобройни са намерените железни върхове на стрели, шпори и конски подкови, свидетелстващи за ежедневието на войниците от гарнизона. Каменни мелници, метални инструменти и други подобни предмети пък разказват за бита на обитателите й.

Съдейки по количеството на находките, крепостта е била най-интензивно ползвана през  13-14-и век. Тя е изпълнявала отбранителните си функциите до падането на района под турско робство. Всъщност, чак до 1900 г. крепостта в Мезек е била в много добро състояние, като са били запазени дори зъберите на бойните кули. Тогава обаче, от нея започват да вземат камъни за строеж на турски казарми в Свиленград.

Първите археологически проучвания на крепостта са извършени през 1930-те години от арх. д-р Александър Рашенов. Те се изразяват в документирането на укрепителната система и известни проучвания в нейната вътрешност.  

——————————————————————————————————————————————————————–

ОПИСАНИЕ НА КРЕПОСТТА

Крепостните стени, с дебелина от 1,90 до 2,50 m., заграждат площ от около 6,5 дка във формата на неправилен четириъгълник с размери 110/60 m. Стените са изградени от ломени камъни, споени с бял хоросан, украсени с три тухлени пояса от външната страна.  Те са подсилени с девет заоблени над 10 метрови кули, като 5 от тях са на южната стена – тази, която се вижда на идване към крепостта, 2 от кулите са разположени на западната стена – тази, откъм която е входът и  две кули са разположени съответно на северната и на източната стени. Крепостните стени и кулите са завършвали със зъбери.

Входът е на западната стена, в нейния северен край. Той е оформен в дълбока чупка на стената. Защитен е от една кула. Построен е така, че нападателите да попаднат в клопка на малка площадка, която може да бъде обстрелвана от две страни.

Трите крепостни стени – южната, източната и западната – са почти цялостно запазени, като повече е пострадала във времето северната стена, тази от която се открива красивата панорамна гледка в близък план към селото и в далечината – към Бяло море.

Най-добре запазена и най-голяма по размер е кулата, която е в югозападния край на крепостта. Била е триетажна, като горните две нива са с бойници, които са отворени включително и към вътрешността на крепостта. Така защитниците са имали възможност за кръгов обстрел и са могли да продължат битката, дори ако противникът проникне в укреплението. Най-малката от кулите се е ползвала като затвор.

Във вътрешността на крепостта не са открити останки от сгради, поради което се смята, че крепостта е имала главно отбранителни функции, като вероятно е приютявала населението от близката околност само по време на опасност от нападение.                                    

Хипотетична реконструкция на крепостта              

krepost

 

 

 

 

 

——————————————————————————————————————————————————————-

Крепостта е обявена за Народна старина през 1927г. (обнародвано в ДВ, бр. 221/1927 г.) и за архитектурно-строителен паметник от Античността и Средновековието (обнародвано в ДВ, бр. 67/1968 г.). Сега руините имат статут на археологически паметник на културата – недвижима културна ценност от национално значение, съгласно действащия Закона за културното наследство.

Крепостта попада също така в рамките на природна забележителност „Калето“ – за защита на скални образувания, обявена за защитена територия с код № 273 в регистъра на защитените територии в България.

—————————————————————————————————————————————————————-           КОНСЕРВАЦИЯ И РЕСТАВРАЦИЯ                                                                                

♦През 1963 г. и през 1973 г. са провеждани реставрационни и консервационни дейности по крепостните стени от РИМ-Хасково. Извършено е възстановяване на лицевата зидария на западната куртина (стена), което личи твърде ясно, тъй като е използван различен по цвят камък и хоросан, както и различна техника на зидане.

7084638070846945

 

 

 

♦През 2007 г. е предприета частична консервация и в някои невралгични точки, като например около портата и някои врати към кулите. Тези мерки са финансирани по програма ФАР – Трансгранично сътрудничество между България (Община Свиленград) и Гърция (Община Димотика) по проект “Развитие на културното наследство на Община Свиленград, чрез възстановяване на крепост „Мезек“. Научен ръководител на строителните работи е Ирко Петров от РИМ-Хасково, с консултант д-р Атанасиос Гуридис, археолог към музея в Софлу (Суфлион), Гърция. В рамките на същият проект е изготвен архитектурен проект за по-нататъшна цялостна консервация и частична реставрация, изготвен от арх. Петър Петров от Пловдив. Стойността на проекта е била 289 289 евро.

re

Трябва да се знае, че реализацията на първия проект не оправдава очакванията – Отчита се, че общината платила немалко и за написване на стратегии за развитие на туризма, но въпреки това, възвращаемостта на вложенията се оказала нищожна (виж: Гробницата и крепостта край Мезек стават атракциони, 05 юни 2011 – http://stmost.info/ikonomika/transport-i-turizam/1785-grobnitzata-i-krepostta-krai-mezek-stavat-atraktzion.html)

Следващият етап продължава чрез кандидатстване по друга програма- BG161РО001/3.1-02/2009 „Подкрепа за развитието на туристически атракции” по Оперативна програма „Регионално развитие”, Приоритетна ос 3: „Устойчиво развитие на туризма”, Операция 3.1: „Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура”.

——————————————————————————————————————————————————————

srednovekovna_krepost_-_s_mezek_big

Проект за цялостна консервация и частична реставрация, арх. Петър Петров

Община Свиленград е кандидатствала с проект на тема „С богатството на миналото към атрактивно бъдеще” по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013”. Обща стойност на проекта е 3 142 267,50 лв.  Целта на проекта е подобряване и създаване на конкурентни туристически атракции, които да спомогнат за развитието на устойчив туристически продукт и разнообразяване на традиционния масов туризъм, с цел привличане на български и чужди туристи. Акцентът в този проект са двата паметника на културата с национално значение на територията на общината – Средновековната крепост и Тракийската куполна гробница край село Мезек.

Така в периода 2012 – 2013 г. завършва работата по пълната консервация и ограничена реставрация на крепостта, съгласно архитектурния проект от 2007 г. Укрепени и възстановени са стълбищата, лицевата зидария и малка част от крепостната площадка с няколко зъбера. Възстановен е куполът на голямата кула, носещ отбранителната площадка, а входът на кулата е възстановен съобразно археологическите изследвания, като са премахнати неправилни застроявания по входа от 1963 или 1973 г. Възстановени са повечето бойници (мазгали) по кулите или стените.

Дейностите по реставрацията и консервацията на крепостта се явяват естествен завършек на разработения и осъществен през 2007 г. проект, финансиран по програма ФАР – ТГС България – Гърция (Казва се, че поради ограничените финансови средства тогава проектът е включвал «частична намеса по крепостта»)

            Вторият проект е включвал «Интерпретативни програми и доставка на оборудване на Средновековна крепост“, като се е целяло: Районът вътре и около Крепостта да се обособи като „Средновековен атракцион”; както и създаване и представяне на театрализирана възстановка за официалното откриване на туристическите обекти.

DSC00683

Предложението на втория проект съдържа мерки, които целят съхранение, опазване и експониране на културното наследство, неговото интерпретиране по нов и атрактивен за посетителите начин, популяризиране и реклама на туристическата дестинация с. Мезек.

Според проекта „средновековен атракцион“ означава следното: крепостта трябва да предлага „жива и интересна среща с миналото“, като на различни, видни и скрити места из нея са разположени войни, оръжие, шатри, коне, фургони… всички онези детайли, които трябва да превърнат мястото в площадка за изследване и игра. Самата разходка вътре в крепостта трябва да предизвика любопитството на децата (а и на възрастните) и да ги накара да погледнат зад всеки ъгъл и във всяка ниша, където се крият фигури, облечени по модата отпреди векове.

Днес декори на стражева зала и оръжейна са експонирани в разположения около калето военен лагер с палатки, шатри, военно снаряжение и манекени в „автентични“ за времето си костюми, които представляват част от атракциите за туристите.

Посетителите могат да поиграят и на шах на открито на гигантската дъска със също такива гигантски фигури, да нареждат пъзели, да опитат и стрелба с лък и арбалет, могат да хвърлят ласо, да се снимат в царски и рицарски костюми…

Очакванията от реализацията на втория проект са: „…нарастване броя на туристите; увеличаване на приходите от предлагани туристически услуги; увеличаване заетостта на местното население в туристическия сектор и свързаните производства; създаването на местни туристически агенции или туроператори; нарастване на удовлетвореността от обслужването на посетителите на община Свиленград и повишаване на самосъзнанието за местна идентичност”.

———————————————————————————————————————————————————————-

Ето какво се е получило на практика, към август 2016г.

DSC_0598-Mezek krepost

Подход към крепостта от юг, където е разположен така нареченият „военен лагер“

Крепостна стена от юг, с най-голямата стражева кула в югозападния ъгъл на куртината.

DSC_0599-mezekDSC_0600-mezek

Крепостна стена от юг, с най-голямата стражева кула в югозападния ъгъл на куртината.

——————————————————————————————————————————————————————-

DSC_0640

 

DSC_0607-mezek

Крепостната стена от запад. 

Вход в крепостта от северозападния й ъгъл.

 

 

 

 

——————————————————————————————————————————————————————-

от общината12717208_1573594929632709_2369423738194018500_n

Поглед от вътрешността на крепостта към входа и възстановените зъбери на стената.

Вътре в тези „навеси“ или по-скоро „бараки“ са разположени големи маси, върху които посетителите, деца и родители, могат да редят тематично свързани със средновековната крепост пъзели.

DSC_0609-mezek

DSC_0269DSC_0608-mezek

 

13174074_1626075507717984_5095033196161993521_n13567122_1656663931325808_5352239322865012331_n

Деца и родители могат да подреждат тематични пъзели или да играят на шах.

—————————————————————————————————————————————————————

DSC_061613239474_1626075471051321_6982101177581334874_nот общината2

 

 

 

 

 

 

DSC_0612-mezekDSC_0628 krepost_view-900x500

 

 

Информационните табла са единственият „разказ“, освен крепостните стени, който може подхрани въображението на онези посетители, които са без екскурзовод, за да могат да си представят как е протичало ежедневието на войниците от гарнизона, обитавал крепостта преди векове.

—————————————————————————————————————————————————————-

ДРУГИТЕ АТРАКЦИИ

Военен лагер с палатки, шатри, военно снаряжение и манекени в „автентични“ за времето си костюми.

13239160_1626075134384688_5153274144330445584_n13240555_1626075267718008_4966738048671362312_n13173764_1626075227718012_7257092933105001583_n

 

 

 

 

 

Посетителите могат да се снимат в царски и рицарски костюми                                                                                       

13241379_1626075021051366_6323213682062517818_n13179353_1626075321051336_6615649986854795170_n13166048_1626075014384700_3917494902699216037_n

13179337_1626075011051367_2161088632643124396_n

 

 

 

 

 

 

 

 

—————————————————————————————————————————————————————–

Предоставя се възможност за стрелба с Лък или Арбалет

1918799_1553608064964729_8416868641217171077_n1936217_1626075171051351_8111520946466089854_n

 

 

 

 

 

 

—————————————————————————————————————————————————————-

КАКВО ОСТАВЯ ЛОШ ПРИВКУС

На първо място, според нас, това са манекените в „автентични“ за времето си костюми.  Макар че идеята за използването на бутафорните постановки, декори и фигури не е особено добра, дори много биха казали, че е признак на лош вкус и слабо въображение, можем да допуснем, че по време на откриването на така наречения „средновековен атракцион“ те, манекените и тяхното снаряжение са  привличали вниманието и интереса ако не на цялата публика, то със сигурност на децата.

photo_verybig_11028001936271_1626075274384674_8739295513401975452_nDSC_0617DSC_061813227109_1626075384384663_6775451547182201583_n13244648_1626075514384650_1694463227831314317_n

 

 

Днес, обаче, подложени на лошите атмосферните влияния, както и на видимо агресивното поведение на някои посетители, те са придобили твърде овехтял и окаян вид, като са се превърнали в гротеска.

 

 

 

——————————————————————————————————————————————————————

На второ място – оредял, изпочупен или овехтял е „театралният реквизит“, включително дървените колиби и навеси, създавайки асоциации по скоро за някакъв цигански табор, отколкото заявеното „пренасяне във времето, средата и бита на средновековието“.                                                                               

DSC_0620DSC_0621

 

———————————————————————————————————————————————————————-

На трето, но не на последно място – акцентът е пренесен от идеята – чрез всички възможни средства да се предаде историята и паметта за конкретното място – върху театралната постановка и пресъздаването на уж средновековни събития и бит въобще, които е могло да  се случат навсякъде, където и да било другаде, но не и тук. Получила се е безвкусна и еклектична смес от разнообразни по символика кръстове, шлемове на кръстоносци, хералдически лилии – знак на френската монархия, копия, саби, топузи и прочее и прочее.

А същевременно – разказът за мястото отсъства, а разходката, особено вътре в крепостта, е  напълно безцелна, тя става по никъде не водещи каменни настилки и пътеки, сред безразборно разхвърляни сламени чадъри, кошчета за боклук, разнородни по дизайн пейки и маси, осветителни тела… Какво е имало вътре в двора на крепостта? – този въпрос остава без отговор… А можеше да бъде подбран автентичен сюжет за разказ, запомняща се легенда, която да оставя в съзнанието  пряко обвързана с образа и духа на крепостта следа.

Разбира се, това е поправимо, само че милионите са похарчени…

——————————————————————————-

Вижте повече информация тук:

Видео от 2012г. – след първия проект за консервация и частична реставрация, 2007г.

https://www.youtube.com/watch?v=ekmLJqQuzb8

Мезек   amivan1234

Uploaded on Feb 27, 2012

 

Видео от 2015 – след втория проект за консервация и реставрация, 2012-2013г.

https://www.youtube.com/watch?v=xVlY1DoagLA

Mezek-Krepost c.Mezek  янко славов

Published on Sep 24, 2015

Krasotata na minaloto

 

Видео от 2016 – след втория проект за консервация и реставрация, 2012-2013г.

https://www.youtube.com/watch?v=gKsIJhAwPVI

Published on Jul 22, 2016

by: https://www.facebook.com/skypicturesb… http://skypicturesbulgaria.com Крепост “Мезек” до Свиленград/Mezek fortress near town of Svilengrad

 

October 21, 2016 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

ИСТОРИЧЕСКИЯТ ЦЕНТЪР НА СОФИЯ – В ЛИСТАТА НА СВЕТОВНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

40 ГОДИНИ ОТ ОБЯВЯВАНЕТО НА

ИСТОРИКО-АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ РЕЗЕРВАТ “АНТИЧНА СЕРДИКА – СРЕДНОВЕКОВЕН СРЕДЕЦ” 

Rezervat-1Rezervat-2

 

 

 

 

 

 

———————————————————————————————————————————————————————

ПРЕЗ 2008 ПУБЛИКУВАХ СТАТИЯ С ГОРНОТО ЗАГЛАВИЕ В СПИСАНИЕ “ПАМЕТНИЦИ РЕСТАВРАЦИЯ МУЗЕИ” –

Желева-Мартинс, Д, “Историческият център на София – в листата на световното културно наследство” – В: ”Паметници Реставрация Музеи”, Списание на архитектурно издателство “АРХ&АРТ”, 2008, брой 4

Може да се чете и тук:  http://sofiazanas.blogspot.bg/2009/06/blog-post_19.html

ДНЕС, КОГАТО ОТБЕЛЯЗВАМЕ 40 ГОДИНИ ОТ ОБЯВЯВАНЕТО НА ИСТОРИКО-АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ РЕЗЕРВАТ “АНТИЧНА СЕРДИКА – СРЕДНОВЕКОВЕН СРЕДЕЦ”,  ДНЕС, КОГАТО ВЕЧЕ ДЕЙСТВА МУЗЕЯТ ЗА ИСТОРИЯ НА СОФИЯ С ПОСТОЯННАТА СИ ЕКСПОЗИЦИЯ, КОГАТО Е ОТКРИТ И ПРИЕМА ПОСЕТИТЕЛИ УНИКАЛНИЯТ ПОДЗЕМЕН МУЗЕЙ ПОД БАЗИЛИКАТА “СВЕТА СОФИЯ”, КОГАТО Е ПРИКЛЮЧИЛА  КОНСЕРВАЦИЯТА И РЕСТАВРАЦИЯТА  НА АНТИЧНИЯ КУЛТУРНО-КОМУНИКАЦИОНЕН КОМПЛЕКС “СЕРДИКА”,  СА НАЛИЦЕ МНОГО ПОВЕЧЕ ОСНОВАНИЯ, ЗА ДА СЕ ЗАДЕЙСТВАТ ВСИЧКИ МЕХАНИЗМИ, С ЦЕЛ НОМИНИРАНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ЦЕНТЪР НА СТОЛИЦАТА НИ ЗА ВПИСВАНЕ В ЛИСТАТА НА СВЕТОВНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО.

——————————————————————————————————————————————————————–

МУЗЕЯТ ЗА ИСТОРИЯ НА СОФИЯ

412c2222b09c44d0cd5d0296b73f4854_XL920953_639414132738990_862074067_oMS1

211088453413217050_1275848432428887_1401092578843325707_o13325484_1287013701312360_3399078484823362005_n

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

————————————————————————————————————————————————————-

ПОДЗЕМЕН МУЗЕЙ ПОД БАЗИЛИКАТА “СВЕТА СОФИЯ 

1369059551stsophiachurch-sofia-10P11101962-3

27580_650__5honorius1zx450y250_2045046-300x166

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

———————————————————————————————————————————————————–

АНТИЧЕН КУЛТУРНО-КОМУНИКАЦИОНЕН КОМПЛЕКС “СЕРДИКА”

1457804290Image_5439781_126Largoto antichen kompleks Serdika

Сердика-Юли-300x296P1270219images (2)

Image_5358429_1281Largo635967446115125198Untitled

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

——————————————————————————————————————————————————-

 

 

October 11, 2016 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии