BAUHAUS 100 years 100 години БАУХАУС

The Bauhaus movement originated in Weimar on April 1, 1919 when the manifesto for a new school, the Weimar State Bauhaus, was announced on a pamphlet. The school was founded by German architect Walter Gropius as a merger of the Weimar Saxon Grand Ducal Art School and the Weimar Academy of Fine Art.

Движението Баухаус възниква във Ваймар на 12 април 1919 г., когато е обявен в брошура манифестът на новото държавно Ваймарско училище. Училището е основано от германския архитект Валтер Гропиус, след сливането на Ваймарската саксонска художествена школа и Ваймарската художествена академия.

Валтер Гропиус, “Манифест и програма на Баухаус” (1919)

Крайната цел на всички визуални изкуства е цялостната сграда! а Разкрасяването на сградите, някога е било най-благородната функция на изобразителното изкуство; то е било незаменим компонент  на великата архитектура.

Днес изкуствата съществуват в изолация, от която могат да бъдат спасени само чрез съзнанието, съвместните усилия на всички занаятчии. Архитектите, художниците и скулпторите трябва да се разпознаят отново, и отново да се научат  да възприемат съставния характер на сградата както като цяло, така и в отделните й части. Само тогава тяхната работа ще бъде пропита с архитектурния дух, който се е загубил като „салонно изкуство“. Старите училища на изкуството не бяха в състояние да произведат това единство; как биха могли, изкуството не може да се научи. Те трябва да бъдат обединени още веднъж със съвместна работа. Самото рисуване  и  живописния свят на модела на дизайнера  и приложния артист трябва да се превърне в свят, който се изгражда отново. Когато младите хора, които изпитват радост от художественото творчество, отново ще започват работата на живота си чрез учене на занаята, тогава непродуктивният „артист” вече няма да бъде осъждан за дефицит на артистичност, защото сега техните умения  ще бъдат запазени за занаятите, в които те ще могат да постигнат отлични постижения. Архитекти, скулптори, художници, всички ние трябва да се върнем към занаятите! Защото изкуството не е „професия“. Няма съществена разлика между художника и занаятчията. Художникът е възвишен майстор. В редки моменти на вдъхновение, изпреварвайки съзнанието на волята му, небесната благодат може да накара работата му да процъфти в изкуството. Но умението в един занаят е от съществено значение за всеки артист. В това се крие основният източник на творческото въображение.

Нека тогава да създадем нова гилдия на занаятчиите без класовите различия, които издигат арогантна бариера между занаятчия и художник! Заедно нека желаем, зачеваме и създаваме нова структура на бъдещето, която ще обхване архитектурата и скулптурата и живописта в едно единство, което един ден ще се издигне към небето от ръцете на милиони работници като този кристален символ на нова вяра.

Валтер Гропиус

Програма на Staatliche Bauhaus In Weimar (Държавното училище във Ваймар)

Staatliche Bauhaus е резултат от сливането на бившата Grand-Ducal Saxon Academy of Art /Херцогска саксонска академия за изкуство, с бившата Grand-Ducal Saxon School of Arts and Crafts /Германска саксонска школа по изкуства и занаяти, във връзка с новосъздадения филиал на архитектурата

Цели на Баухаус

Баухаус се стреми да обедини всички творчески усилия в едно цяло, да обедини всички дисциплини – от практическа арт-скулптура, живопис, ръчни занаяти и занаяти – като неделими компоненти на новата архитектура. Крайната, макар и далечна цел на Баухаус, е единното произведение на изкуството – голямата структура – в която няма разлика между монументално и декоративно изкуство.

Баухаус иска да обучи архитекти, художници и скулптори от всички нива, според  техните способности, да станат компетентни занаятчии или независими творци и да формират работно общество от водещи и бъдещи художници-занаятчии. Тези хора, от сроден дух, ще знаят как да проектират сградите хармонично в тяхната цялостна структура, довършителни работи, орнаменти, и обзавеждане.

Принципи на Баухаус

Изкуството се издига над всички методи; само по себе си то не може да се научи, но занаятите със сигурност могат.

Архитекти, художници и скулптори са занаятчии, в истинския смисъл на думата; последователно, цялостно!

Гропиус, 1919 г. Манифест на Баухаус  2

Обучението в занаятите, придобито в работилници и в експериментални и практически обекти, се изисква от всички студенти като задължителна основа за цялото художествено производство.

Трябва постепенно да се изграждат собствени работилници и да се сключват споразумения за чиракуване с външни работни срещи.

Училището е служител на работилницата и един ден ще бъде погълнато от нея. Затова няма да има учители или ученици в Баухаус, но майстори, калфи и чираци.

Начинът на преподаване произтича от характера на ателието: Органични форми, разработени от ръчни умения. Избягване на всякаква твърдост; приоритет на творчеството; свобода на индивидуалността, но строга дисциплина на обучението. Изпитите за майстор и калфа, съгласно устава на Гилдията, се провеждат пред Съвета на майсторите на Баухаус или пред външни майстори.

Сътрудничество на студентите в работата на майсторите. Осигуряване на комисии, също и за студенти.

Взаимно планиране на обширни, утопични структурни проекти – обществени сгради и сгради, насочени към бъдещето. Сътрудничеството на всички майстори и студенти-архитекти, художници, скулптори-в тези проекти с цел постепенно постигане на хармония между всички съставни елементи и части, които изграждат архитектурата.

Постоянен контакт с ръководителите на занаятите и индустриите на страната. Контакт с обществения живот, с хората, чрез изложби и други дейности.

Ново изследване на естеството на изложбите, за решаване на проблема с изобразяването на визуални произведения и скулптура в рамките на архитектурата.

Насърчаване на приятелски отношения между учители и студенти извън работата; следователно игра, лекции, поезия, музика, костюмирани партита. Създаване на весел церемониал на тези събирания.

Обучението в Баухаус включва всички практически и научни области на творчеството. А. Архитектура, Б. Живопис, С. Скулптура, включващи всички клонове на занаятите.

Студентите се обучават в занаят (1), както и в рисуването и живописта (2) и науката и теорията (3).

  1. Занаятчийско обучение – или в наши собствени, постепенно разширяващи се работилници или във външни работилници, към които студентът е обвързан по договор за чиракуване – включва: а) скулптори, каменоделци, циментови работници, дърворезбари, керамични работници, гипсови колела; ключари, учредители, метални токари, в) майстори на шкафове, г) художници и декоратори, художници на стъкло, мозаечни работници, емайлери, д) и т.н. дърворезъри, литографи, художествени принтери, занаятчии, е) тъкачи.

Занаятчийското обучение е в основата на всички обучения в Баухаус. Всеки ученик трябва да научи занаят.

Гропиус, 1919 г. Манифест Баухаус 3

  1. Обучението по рисуване и живопис включва: а) скициране на свободна ръка по памет и въображение, б) рисуване и живопис на глави, живи модели и животни, в) рисуване и живопис на пейзажи, фигури, растения и натюрморти, г) композиция, д) изпълнение на стенописи, панелни снимки и религиозни храмове, е) дизайн на орнаменти, ж) надписи, з) конструкция и проекция, и) проектиране на екстериори, градини и интериори, й) дизайн на мебели и практически артикули.
  2. Обучението в областта на науката и теорията включва:

а) история на изкуството – не представена в историята на стиловете, а по-скоро за по-нататъшно активно разбиране на историческите работни методи и техники, б) науката за материалите, в) анатомията от жив модел, г) физическа и химическа теория на цвета, д) методи за рационално рисуване; е) основни понятия за счетоводство, договаряне на договор, персонал; ж) индивидуални лекции по теми от общ интерес във всички области на изкуството и науката.

Раздели на обучение

Обучението е разделено на три курса: I. курс за чираци, II. курс за калфи, III. курс за младши майстори.

Обучението на индивида е оставено на преценката на всеки майстор в рамките на общата програма и работния график, който се преразглежда всеки семестър. За да се даде на студентите възможно най-разнообразни и всеобхватни технически и артистични занимания, работният график ще бъде организиран така, че всеки архитект, художник и бъдещ скулптор да могат да участват в част от другите курсове.

Приемане

Всяко лице с добра репутация, независимо от възрастта или пола, чието предишно образование се счита за адекватно от Съвета на майсторите, ще бъде допуснато, доколкото това позволява пространството.

Таксата за обучение е 180 марки годишно (тя постепенно ще изчезне изцяло с увеличаване на приходите на Bauhaus). Необходимо е да се заплати и  входна такса от 20 марки. Чуждестранните студенти плащат двойни такси.

Отправете запитвания до секретариата на Staatliche Bauhaus в Ваймар.

Април 1919 г. Администрацията на Staatliche Bauhaus в Ваймар: Валтер Гропиус

April 25, 2019 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Публикации на други езици, Текстове на български, Текстове на други езици

18 April the International Day for Monuments and Sites

 

18 April – 2019 Theme: Rural Landscapes

In 1982, ICOMOS established 18 April as the International Day for Monuments and Sites. UNESCO approved it the following year during its 22nd General Conference. Since then, 18 April has been a day to celebrate and promote cultural heritage, and an opportunity to raise awareness about its diversity, its relevance, how vulnerable it can be and what the needs and benefits of its conservation are. Every year, ICOMOS proposes a theme for the celebrations and activities to be organised by the ICOMOS National and International Scientific Committees and by other organisations that wish to participate. In 2019, the theme is Rural Landscapes – which is linked to the theme of the 2019 ICOMOS Scientific Symposium on Rural heritage to take place in October in Marrakesh, Morocco (see our page about the Symposium and the call for proposals).

Download the 18 April 2019 leaflet in: English – French – Spanish.

This year’s International Day for Monuments and Sites offers the opportunity for National and International Scientific Committees to raise awareness about the relevance of rural landscapes, the challenges that encompass their conservation, the benefits that these efforts provide, and how rural landscapes are intrinsically related with sustainable development. The Day represents an unparalleled opportunity to foster communication and build links with communities while acknowledging their involvement in the creation, existence, evolution and richness of these rural landscapes, and no doubt, in their conservation.

What are rural landscapes?

In the ICOMOS “Principles concerning rural landscapes as heritage”, adopted by the ICOMOS General Assembly in 2017, rural landscapes are defined as “terrestrial and aquatic areas co-produced by human-nature interaction used for the production of food and other renewable natural resources, via agriculture, animal husbandry and pastoralism, fishing and aquaculture, forestry, wild food gathering, hunting, and extraction of other resources, such as salt. Rural landscapes are multifunctional resources. At the same time, all rural areas have cultural meanings attributed to them by people and communities: all rural areas are landscapes.” Rural landscapes encompass an increasing accumulation of tangible and intangible heritage which is in constant adaptation to environmental, cultural, social, political and economic conditions. They are the most common type of continuing cultural landscape.

For centuries, even for millennia, rural landscapes have maintained a balance between human activity and their environment. A myriad of everyday actions have in some cases resulted in moderate evolution, and in other cases in dramatic transformations due to changes in production methods, technological advances or economic and political changes. The resulting heritage features evidence from different periods, constituting a rich and complex ensemble of tangible, intangible and living heritage, in which change, transformation and evolution remain ongoing, and continue as long as the rural landscape is alive.

The role of communities in the conservation of rural landscapes

Whilst the urban population rate is growing and has reached a global figure of 54.82% in 2017, the population of rural areas also continues to grow, despite its decline in terms of percentage share. This has a twofold effect in rural areas and, while some areas are being abandoned, others are suffering from human pressure. Furthermore, we cannot ignore the ecological footprint that urban areas have on rural zones, and the changes in the rural landscapes that this footprint induces, as well as the consequences for both the environment and communities.

Some of the main features that define rural landscapes are its fragility and use. While any changes in the conditions that sustain the living and evolving landscape might involve a dramatic transformation, or even a complete abandon or loss of a landscape, it is the conservation of its use which enables its tangible and intangible heritage to survive.

Rural landscapes may well be the principal domain in conservation practice in which communities and participation are the most relevant. The conservation of rural landscapes puts an emphasis on the relation between heritage and society, and on the obvious and direct benefits that heritage conservation has not only on the communities that have created, modified and actually bear those rural landscapes, but also on the society whose ecological footprint these landscapes sustain – that is to say the benefits for all of us. This is what makes the conservation of rural landscapes not only important, but fascinating.

How ICOMOS Committees can participate

ICOMOS Committees are invited to organise activities on 18 April related to the Rural Landscapes theme, with the aim of raising awareness of its values and conservation. Possible activities include conferences, lectures, poster sessions, interviews, press releases, round tables, visits to heritage properties, heritage walks, social media campaigns, etc. ICOMOS Committees are encouraged to invite local communities to participate actively in this celebration.

Sharing via Social Media

18 April is one of the best channels for disseminating ideas for the protection of cultural heritage and communicating on the activities of the day. It allows all of our members and friends to participate in raising awareness and in sharing in the great enthusiasm the 18 April generates.

Committees and organisers of events dedicated to 18 April are invited to post information on their activities on their social media channels (Twitter, Facebook, Instagram, LinkedIn) and to associate these with the following hashtags:

#18April
#ICOMOS
#rurallandscapes
#IcomosIDMS2019

==============================

Contribute to our annual giving campaign

This year on 18 April, when we celebrate our heritage and the volunteer work of over 10 000 ICOMOS members to protect and conserve it, we wish to invite all of you to make a donation to support ICOMOS in fulfilling its important mission. Every gift counts – small or large. ICOMOS is full of ideas and people willing to donate their time and knowledge – and often only a small sum is needed to jumpstart an activity that benefits many.

Click here to access our online crowd funding campaign.

We hope to raise at least 25 000 € this year from our members and friends who wish to help ICOMOS have an even greater impact on cultural heritage conservation. 

We would be grateful if you share our appeal in your networks and social media!

 https://www.icomos.org/en/focus/18-april-international-day-for-monuments-and-sites

 

 

 

April 17, 2019 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на други езици, Събития, Текстове на други езици

APPLICATIONS NOW OPEN FOR THE DESTINATION OF SUSTAINABLE CULTURAL TOURISM AWARDS 2019

Applications now open for the Destination of Sustainable Cultural Tourism Awards 2019

APPLICATIONS NOW OPEN FOR THE DESTINATION OF SUSTAINABLE CULTURAL TOURISM AWARDS 2019

 

Following the success of last year’s awards ETC has again partnered up with the European Cultural Tourism Network (ECTN), Europa Nostra and the Network of European Regions for Competitive and Sustainable Tourism (NECSTouR) to contribute to the legacy of the European Year of Cultural Heritage 2018 and to encourage the development of sustainable tourism destinations around Europe.

The theme of this year’s edition of Awards is ‘Culture and Heritage for Responsible, Innovative and Sustainable Tourism”. The Awards contest is open to tourist destinations across Europe, to showcase their results and outputs in sustainable cultural tourism under seven selected categories.

  1. Intangible Cultural Heritage
  2. Heritage Interpretation Facilities
  3. Innovation and Digitisation in Cultural Tourism Development and Promotion
  4. Transnational Thematic Tourism Products, including Cultural Routes
  5. Culinary Heritage, Wine, Food and Gastronomy Tourism (in partnership with IterVitis for wine tourism and FOODBIZ Erasmus+ project led by University of Macerata)
  6. Contributions by Cultural and Creative Industries (CCIs) to Cultural and Creative Tourism
  7. Actions during the ‘European Year of Cultural Heritage 2018’, initiative on ‘Tourism and heritage’

Winners will be announced at the Awards Ceremony to be held during the 12th International Conference for Cultural Tourism on 24-26 October 2019 in Granada, Spain. 

Apply by July 1st

Download Call for Entries 

Download Application Form 

Download Declaration Form 

 

April 10, 2019 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на други езици, Текстове на други езици

“АРХИТЕКТУРЕН СТИЛ” – проф. НИКОЛАЙ РАЙНОВ

Тази година се честват 130 години от рождението на Николай Райнов –  виден български писател, художник, академик  (1 януари 1889 г.- 2 май 1954 г)  Той завършва  Духовната семинария  в София (1908), след което започва да следва философия в Софийския университет ( 1911).

Първата си книга “Богомилски легенди” публикува под  псевдонима Аноним (1912). Участва в Балканската и в Първата световна война. Завършва специалност декоративно изкуство на Държавното художествено-индустриално училище в София (1919). През 1919 г. се отправя на голямо пътешествие в Египет, Сирия, Палестина, Мала Азия. След завръщането си от пътешествието той става един от основателите на теософската ложа “Орфей”. Пише  поезия, белетристика, културологични произведения в  областта на историята на  изобразителното изкуство, фолклора, етнографията; сътрудничи на периодичния печат; проучва много паметници на културата; публикува редица статии за изкуството и литературата. Главен редактор е на списанията „Зеница” и „Орфей“, вестниците „Камбанар“ и „Анхира“. В периода 1918 – 1919 г. сътрудничи на Тео Милев, като пише редица статии за неговото списание „Везни“. По това време издава няколко книги: „Видения из древна България“, 1918, „Книга за царете“, 1918, „Очите на Арабия“, 1918, „Слънчеви приказки“, 1918, “Книга на загадките” – 1919, „Между пустинята и живота“, поемата „Градът“. Прави второ издание на „Богомилски легенди“, разширено издание на „Книга на загадките“, превежда „Тъй рече Заратустра“ на Фридрих Ницше. Заради романа му „Между пустинята и живота“ (1919) посветен на живота на Исус Христос, е отлъчен от Православната църква.

През периода 1922 – 1927 г. работи като главен библиотекар в Народна библиотека  в Пловдив. Командирован е за 2 години в Париж, за да се запознае с паметниците на културата във френската столица. Когато се завръща, приема преподавателско място в Художествената академия в София, където е професор по история на изкуството от 1927 до 1950 г. Междувременно, през 1924 г. става главен редактор на новото списание „Орфей“, чиято задача е да популяризира теософските идеи, а в края на 20-те години на ХХ век той създава теософската ложа „Орфей“. Списанието излиза само две години.

Масонското му посвещение е датирано на 10. 12. 1929 г. Райнов членува не само в класическата (допускаща само мъже) ложа “Парсифал”, намираща се под юрисдикцията на “Великия Ориент на Франция”, но и в комасонска (включваща и жени) ложа.

През 1930 г. основава българската асоциация „Рьорих.“

През 1933 г. (заедно с проф. Благй Мавров и Никола Трифонов) се запознава с богомилската книжнина, пазена в хранилищата на държавната библиотека на остров Малта. Изучава основателно историята и същината на богомилското учение в България.

През периода на 1920-те – 1930-те години публикува книги с обработени или авторски приказки (“Златното птиче“– 1924, “Най-хубавите народни приказки“ – 1924, “Юнак над юнаци“ – 1925, “Сиромах Лазар” – 1925,“Вълшебният кон“ – 1927, “Хиляда и една нощ“ – 1927, “Али Баба и разбойниците. Завистливият съсед“ – 1927, “Синдбад морякът“ – 1930, “Торба приказки за русалки, самодиви, царе, царски синове“ – 1934; А в  периода 1931–1934 публикува трийсет и четирите отделни книги от поредицата “Приказки от цял свят“).

Публикува и специализирана литература: „Малък художествен речник (Живопис, архитектура, скулптура, графика)“, изд. „Отец Паисий“, Пловдив, (1928);  „История на пластичните изкуства“ – 12 тома. (1931-1939) , изд. „Ст. Атанасов“, библиотека за самообразование; „Вечното в нашата литература“ –  9 тома (1941); и др.

След 9 септември 1944 г. става член на Българската комунистическа партия. Избран е за председател на Съюза на писателите, а от 1945 г. е академик.

♦♦♦♦♦

НИКОЙ НИКЪДЕ НЕ СПОМЕНАВА ЗА  МАЛКАТА КНИЖКА – АРХИТЕКТУРЕН СТИЛ, публикувана през 1946г.

Тук долу представяме откъс от нея. По теоретичния въпрос за стила в архитектурата не познаваме друг подобен монографичен опит в българската професионална литература и до днес.  Специфичното в случая е, че проф.Райнов класифицира анализираните от него стилове по етнически и национален признак, което без съмнение е повлияно от времевия контекст.

 

От позицията на днешната архитектурна теория много от изложените авторски разсъждения изглеждат архаични, слабо аргументирани и лесно опровержими, но без съмнение, те създават дискусионно поле за преосмисляне на основните постановки на въпроса за архитектурния стил днес.

  

 

March 4, 2019 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български

ИНЖЕНЕРИТЕ ОТ РУСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА АРМИЯ И СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ГРАДОУСТРОЙСТВО

ПОСЛУЧАЙ НАЦИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК НА БЪЛГАРИЯ – 3 МАРТ, ОТДАВАМЕ НАШАТА ПОЧИТ КЪМ ОНЕЗИ ИНЖЕНЕРИ ОТ РУСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА АРМИЯ, КОИТО СА ПОЛОЖИЛИ ОСНОВИТЕ НА СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ГРАДОУСТРОЙСТВО

  

СТАТИЯТА Е ПУБЛИКУВАНА :

♦Желева-Мартинс, Д. и Ю. Фърков, “Инженерите от Руската освободителна армия и съвременното българско градоустройство.” – В: сп.”Архитектура”, 1998, кн.2, с.42-45;

♦Zheleva-Martins, D. & Furkov, Yuli, “The role of the engineers from the russian army in layingthe foundations of contemporary Bulgarian town planningafter the liberation from Turkish domination in 1878” In: “Etudes Balkaniques”, Institute d’ Etudes Balkaniques, Academie Bulgare des Sciences, N=1-2, pp 75-83, Sofia, 1999

 

March 3, 2019 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български

ИЗЛОЖБА ДВОРЕЦЪТ ЗА ИЗКУСТВОТО НАЦИОНАЛНА ГАЛЕРИЯ

НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ

представя

ДВОРЕЦЪТ ЗА ИЗКУСТВОТО

1 март 2019 – 12 януари 2020

Откриване на 1 март, петък, 18.00 ч.

Двореца, пл. „Княз Александър І“

——————————————————————————————————————————————————————

В центъра на тази изложба e Дворецът – една от най-старите сгради в самото сърце на София, тясно свързана с историята на града и на България. Дворецът се представя със своя характер, какъвто е бил на границата между  ХІХ и ХХ век, той се разбира и като физическо пространство, създадено както от архитекти и художници, така и от хората, които са го обитавали. Дворецът е топос, мястото на властта и културата, метафоричен образ за фигурата на държавния глава, на княз Батенберг и на цар Фердинанд. Експозицията заема  пространствата, в които е протичал официалният им живот. Тя е обвързана с историята на новото българското изкуство от края на ХІХ – началото на ХХ век.

Основната идея е да се проследи неговото зараждане и развитие в следосвобожденска България чрез нов фокус, насочен към връзката на изкуството с държавата, на нейните културни политики. От историческите извори е известно, че българският монарх обръща специално внимание на изобразителното изкуството, често посещава  художествени изложби, насърчава и подкрепя художниците. Това неговото отношение е осъзната културна политика спрямо цялостното развитие на укрепващата млада държава, като  постепенно придобива характеристиките на целенасочено колекциониране.

Експозицията е изградена около няколко смислови центъра. Единият от тях е колекцията от картини на цар Фердинанд, част от която се намира днес в Националната галерия. Другите акценти са първите придворните художници българи, както и основни събития в  художествения живот на България, пресъздадени чрез документи и специален подбор от творби. Представени са първите поколения български художници като Иван Димитров, Антон Митов, Иван Ангелов, Ярослав Вешин, и по-младите от тях – Никола Михайлов, Никола Петров, Атанас Михов, Александър Божинов, една от първите професионални художнички в страната Елена Карамихайлова. Хронологично изложбата обхваща, но без да  се затваря, годините на управление на цар Фердинанд (1887 – 1918) – време, в което новото българско изкуство прави своите първи стъпки и за кратък период се стреми да догони европейските художествени достижения.

Изложбата е разположена в седем зали на втория етаж на Двореца. В една от тях, известна като „Червения салон“, е направен опит за “съживяване” на двореца –  тя е оформена с картините, които са били там по царско време.

Един от акцентите в експозицията е закупеният през тази година от държавата „Портрет на княз Александър I Батенберг“, рисуван през 1881 в София от немския художник Конрад Вилхелм Дилиц – известен на времето си майстор на портрети на европейските владетели.

Партньори в проекта са Софийската градска художествена галерия, Националната художествена академия, Централният държавен архив, галерия „Лоранъ“, lostbulgaria.com.

 

За допълнителна информация:

Анелия Николаева, куратор на изложбата

 

February 26, 2019 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български

O TEMPORA, O MORES

 

1954

 Т. Яблонская «Утро», 1954

В тази творба художничката Татяна Яблонская изобразява дъщеря си – 13-годишната Лена. Картината играе решаваща роля в личния живот на главната героиня и се превръща в истински химн на любовта. Работата е там, че картината „Утро“ е била известна на всички съветски момчета: те изрязвали репродукции от списания и ги закачали на стената, слагали ги в албуми. Ученикът Арсен Бейсембинов от Алма-Ата не прави изключение. Той се влюбва в това дългоного акварелно момиче още в ранна възраст. По-късно момъкът постъпва в Московската държавна художествено-промишлена академия и там… среща очарователната девойка Елена Яблонская. Те се сприятелили и започнали да общуват. Веднъж, в дома на Арсен Лена вижда репродукция на майчината си картина „Утро“ и признава, че на нея е изобразена самата тя. Скоро Арсен и Елена се женят. Те живеят заедно близо 40 години – до самата смърт на Арсен Бейсембинов през 2000 година. Сега Елена живее в Алмати, столицата на Казахстан и тя също е художник.

♦♦♦

2018

Bиртуалната певица Хацуне Мику

На 10 ноември стана факт първото семейство, създадено от човек и робот. Тридесет и пет годишният японец Акихико Кондо се ожени за 16-годишна поп звезда – виртуалната певица Хацуне Мику.

Кондо признава, че имал проблеми с момичетата още от училище и често бил обект на подигравки. После една нещастна любов го докарала до депресия…

Хацуне е рожба на компанията Crypton Future Media, а името й е създадено от японските думи hatsu – пръв, ne – звук, и miku – бъдеще. Тя съществува само като прожектиран холограмно образ. Тя няма нито физическо присъствие, нито собствен глас. Тя е 3D анимация, която олицетворява “Vocaloid” – форма на софтуер, който синтезира вокали от предварително записана гласова банка, за да имитира човешкото пеене.

На сватбата Хацуне е представена символично от кукла. А младият японец признава, че нито един член на семейството му не уважил церемонията, но все пак дошли 40 гости. Издаден е и „брачен сертификат“, който удостоверява, че човешкият и виртуалният характер са сключили брак „отвъд измеренията“.

“Вярвам, че трябва да вземем предвид всички възможни видове любов и щастие”, казва Кондо. Той смята “семейството” си за напълно нормално: Любимата му Хацуне всяка сутрин го буди и го изпраща на работа (той работи като администратор в училище). Вечер той я уведомява по телефона, че се прибира и тя запалва светлините в апартамента, след това двамата вечерят заедно, а тя му казва кога да си легне.

„Мику-сан е жената, която обичам много и която също така ме спаси“, казва Кондо.

 

 

January 30, 2019 · dobrina · Comments Closed
Tags: , , ,  · Posted in: Други, Текстове на български