ГРАВЮРИТЕ КАТО ИЗТОЧНИК НА ИНФОРМАЦИЯ ПРИ РЕКОНСТРУКЦИЯ НА АРХИТЕКТУРНИ ОБЕКТИ

Наскоро прочетох статията „Оригинал и рефлексии: средновековни, ренесансови и барокови художествени произведения, използвани като документи при реконструкции на археологически обекти в България“ на Ива Досева.[1]  Тезата на автора е, че методологически е погрешно използването на художествени произведения като „достоверен източник“ за възстановяване образа на архитектурни обекти достигнали до нас като руини.

Чувствам се длъжна да реагирам, тъй като тезата на автора  противоречи на моите разбирания за съвременната реконструкция на архитектурното наследство и методите, прилагани в областта, изразени в публикациите ми в това направление (Например „Вербализация на архитектурния, иконизация на вербалния текст“; “Пространството в образ и в текст” и други[2] ).

Като основен аргумент в защита на своята теза, Досева изтъква „условността на изкуството“, като се базира на изследвания върху психологията на възприятието на Ернст Гомбрих.[3]

Тя заимства от  Гомбрих анализите на два примера – гравюра на „Изглед от Париж“, съдържащ образа на „Парижката „Св. Богородица“ от Матеус Мериан (XVIIв.) и гравюри от Михел Волгемут, илюстриращи няколко града, взети от  „Нюрнбергска хроника“ (1493г.) от Хартман Шедел. [4]

За първия пример тя пише, че според Гомбрих, изображението е адаптация на формулата или схемата за църкви към определена реална сграда – в случая Парижката „Св. Богородица“, чрез прибавяне на характерни черти, достатъчни, за да може тя да бъде разпозната и приемлива за всички онези, които не търсят стриктно архитектурна информация.

Всъщност, според нас, Гомбрих показва как действа гещалта за църква, като го нарича  „идиом на илюстрацията.“„Мериан, пише той, като рожба на седемнадесети век, има като идея за църква извисена симетрична сграда, с големи, кръгли прозорци  и точно това е начинът, по който  той показва Notre Dame“. Достатъчно е към общата за католицизма образна представа за църква да се прибавят характерните за Парижката Св. Богородица  елементи, за да може тя да се идентифицира в общото съзнание именно като реалната, защото се дава „доста убедителна представа за известната църква [46]“.

————————————————

[1] Досева, Ива –  „Оригинал и рефлексии: средновековни, ренесансови и барокови художествени произведения, използвани като документи при реконструкции на археологически обекти в България“ – В: “Проблеми на изкуството”, брой 2/2016, стр. 9-18

[2] Jeleva-Martins Viana, D., “Verbalization of the Architectural, Iconizacionof theVerbalText” – In: “Orpheus”Journal of Indo-European and Thracian Studies, Publication of Institute of Thracology at BAS, 2004, № 13-14, pp 71 – 98;  Желева-Мартинс, Д., “Пространството в образ и в текст” – В: „Пространството архитектура”, Т. 2, Академично Издателство „Проф. Марин Дринов”, София, 2008, с.148-160, 20 стр. илюстрации.; Jeleva-Martins Viana Dobrina, “Town plans as documentary cultural heritage” – In: Actas del IV Congreso “Cultura Europea” Pamplona, 23-26 octubre de 1996. Universidad de Navarra, Centro de Estudios Europeos, Editorial ARANZADI, Pamplona, Espana. Pp 713-723, 1998; Йозеф Обербауер – „Следите на града“- В: http://zheleva-martins.com/2010/09/12/jozef-oberbauer/ ; „Невидимият град“-В: http://zheleva-martins.com/2010/09/17/честит-празник-софия-2/

[3] Gombrich, E. Art and Illusion. A Study in the Psychology of Pictorial Representation. London, 1960; Гомбрих, Е. Изкуство и илюзия. С.1988

[4] Gombrich, E. H., Art and Illusion. A Study in the Psychology of Pictorial Representation. London: Phaidon 1960 –  „Truth and the Stereotype“- 46 Matthaus Merian, the Elder: Notre Dame, Paris. Engraving from Vues de Paris, c. 1635; 47 Cathedral of Notre Dame, Paris. Contemporary view. P: H. R. Viollet, Paris

———————————————————————————————————————————————————————-

Сравнението с реалната сградата [47] обаче, показва, че има съществени разлики, но те се „виждат“ само от специалистите.[1]

А за втория пример Досева акцентира върху констатирания от Гомбрихт факт – „безразличието към истинността на картинните надписи“, изразяваща се в това, че една и съща композиция се повтаря на няколко места в хрониката, но с различни надписи, с претенции, че се илюстрират различни градове – Дамаск, Ферара, Милано…, като целта била „условно да се изясни, че става въпрос за градове, без интерес към индивидуалните им характеристики“. /с.10/. А, според нас, става въпрос отново за „стереотип“, за знаково визуализиране на понятието за „град“.

203.1991##S.jpg.438x605_q85

aMantua Hartmann Schedel Woodcutnuremberg-chronicle-1493-damascus-as-shown-in-the-book-eb26fw

 

 

 

 

 

 

 

 

Неапол, Мантуа и Дамаск… Nuremberg Chronicle,1493, Hartmann Schedel Woodcut[2]

———————————————————————————————————————————————————–

[1] Пак там – Gombrich, E. H., Art and Illusion. A Study in the Psychology of Pictorial Representation. London: Phaidon 1960,  Chapter 2. Truth and the Stereotype, рр 63-93

[2]  Илюстрациите са от „Nuremberg Chronicle“-„Liber chronicarum“, https://www.wdl.org/en/item/4108/view/1; 166 Perugia; 208- Verona; 240-Mantua; 390-Feraria; както и   от The Nurenberg Chronicle, 1493 – http://www.philographikon.com/schedel.html

——————————————————————————————————————————————————————

Аргументирайки се с тези примери и така наречения „принцип на адаптирания стереотип“ – понятие въведено от Гомбрих, Досева смята, че има всички основания, за да отрече използването изобщо на гравюри от западноевропейски автори, като достоверни източници за информация, при възстановяването на архитектурния образ на археологически обекти в съвременната реставрационна практика.

Бихме възразили за коректността на тези умозаключения, защото:

  • Първо – не се разбират целите, за които са използвани гравюрите от Гомбрих и манипулативно се внушава, че априори всички гравюри са условни, т.е. не са достоверен източник на информация, бидейки в своята същност изкуство;
  • Второ – не се познава цялостното творчество на авторите, чиито гравюри, в една голяма част, са използвани и се използват именно като достоверен източник.

Гомбрих е подбрал примери, които касаят темата и целите на неговото изследване, а именно – психология на възприятието, въвеждането на гещалт-психологията при обяснение на историческото развитие на образния език и предаването на образна информация, чрез средствата на изобразителните изкуства, в случая – гравюрите. Дори в това си качество обаче, гравюрите дават достоверна информация, стига тя да се чете от съответните професионалисти.

Ето например, друга гравюра на Париж с „Парижката „Св. Богородица“- от същия Матеус Мериан Старши, където образът на Notre Dame е не само разпознаваем, но и до голяма степен достоверен за мащаба на изображението си.

640

HPIM0036.JPG

Пейзаж от Франция, 6. Париж.[1]                           Съвременна снимка

———————————————————————————————————————————————————————-

Ако Досева се бе запознала с творчеството на авторите на посочените гравюри, щеше да види, че една голяма част от тяхното творчество са приети като напълно достоверни източници за съвсем други цели, извън изкуството. Нещо повече – дори за науката те са квалифицирани като документални източници.

Например, авторът на гравюрата, използвана от Гомбрих – „Изглед от Париж“, с образа на „Парижката „Св. Богородица“- Матеус Мериан Старши (15931650), е швейцарски художник, гравьор и издател,който създава подробни градски планове в

———————-

[1] Landscapes in France. Plate 6. Paris.- http://collections.tepapa.govt.nz/object/36713

—————————————————————————————————————————————————————–

собствен уникален стил, изключително полезен документален източник за историята на градоустройството. (Виж плановете на Париж, Виена, Нюрнберг по-долу)[1]

Paris 1615 , Matthäus Merian

Statt_Wien_(Merian)

 

 

 

 

 

 

 

Paris 1615 , Matthäus Merian                                                   Statt Wien,  Matthäus Merian

——————————————————————————————————————————————————————

Мериан, заедно с немския географ Мартин Цайлер и по-късно (1640) със сина си Матеус Мериан Младши (1621—1687) създават поредицата «Topographia Germaniae» (21 т.), включваща голямо количество планове и изгледи на градове, карти на много страни и географска карта на света. Илюстрирани са в детайли над 2000 забележителни места, манастири и крепости на Свещената Римска империя. Поредицата става много популярна и многократно е преиздавана. Тя все още е смятана за едно от най-значимите произведения на географската илюстрация. Гравюрите на Мериан са използвани за илюстриране и на историческите трудове на историка  Gotofredusa.

—————————————————–

[1] Дадените илюстрации на планове на Париж, Виена, Нюрнберг, изгледи от Франкфурт и Нюрнберг са по Topographia Germaniae

———————————————————————————————————————————————————————-

Планове и изгледи на Нюрнберг – Nürnberg, според «Topographia Germaniae» [1]

1280px-De_Merian_Frankoniae_090

De_Merian_Frankoniae_091

 

 

 

 

 

 

 

 

—————————————————————————————————————————————————————-

[1] Планове и изгледи на Нюрнберг – Nürnberg, според «Topographia Germaniae» : https://commons.wikimedia.org/wiki/File:De_Merian_Frankoniae_090.jpg https://commons.wikimedia.org/wiki/File:De_Merian_Frankoniae_091.jpg

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:De_Merian_Frankoniae_092.jpg

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:De_Merian_Frankoniae_093.jpg

——————————————————————————————————————————————————————-

De_Merian_Frankoniae_092

De_Merian_Frankoniae_093

 

 

 

 

 

 

Вижда се колко отчетливо е илюстриран, в планове и изгледи, например град Нюрнберг, с поименно отбелязани в легенда забележителни, отнасящи се към седемнадесети век, сгради и обекти. Четат се организацията на града, релефът, силуетът, крепостните стени, зелените предградия, покрайнините и прочее подробности… За какви условности може да става дума тук? Напротив, търсена е максимална точност, разбира се, при научните и технологични условия на 17-ти век.

Може само да се съжалява, че в този ценен атлас няма гравюри на градове от територията на днешна България.

♦♦♦

Досева, обаче е убедена, че „западноевропейските художници  неминуемо възпроизвеждат всеки обект въз основа на формираните в своята среда опит, възприятия, знания, т.е. въз основа на чужди културни стереотипи“[1] и решава да анализира и докаже, как гравюри, от западноевропейски автори, са използвани неправомерно като достоверен източник на информация при възстановяване на архитектурни обекти в българската реставрационна практика. За целта е избрала няколко конкретни примера, за да докаже колко „погрешно са използвани художествените произведения“.

——————-

[1] Досева, Ива „Оригинал и рефлексии….“, с.10

—————————————————————————————————————————————————————–

ИЗОБРАЖЕНИЕ НА ФИЛИПОПОЛ В ГРАВЮРА ОТ XVI ВЕК

Първото изображение, подложено на анализ, е това на Филипопол. Разглежда се  фрагмент от фриз на тема „Нрави и порядки на турците“, с автор Pieter I Coecke Van Aelst (1502 – 1550).[1]  Досева дава този пример, с цел да изобличи неправомерното използване на гравюрата, като достоверен източник на информация, в идейния проект  „Археологическо изследване, консервация, реставрация, експониране и ревитализация на Археологически ансамбъл „Небет тепе”, 2015г, на колектив под ръководството на арх. Ю. Фърков.[2]

Тук ще опишем твърде интересния фриз, чрез издирените от нас научни и професионални източници.

Фризът се среща в различни версии, като репродуцирани негови копия, пълни или не, се намират в различни музеи и сбирки, например този в Metropolitan Museum, според твърдения на куратор на скорошна изложба (2014), е от 17 век[3] и се състои от 10 блока, отпечатани върху 10 листа[4], а в  British Museum, където се смята че се намира оригиналът му, фризът е от 14 блока, рамкирани от друг блок, повтарящ се в двата края.[5]

Фрагментът, който ни интересува е описан в Rijksmuseum, Амстердам така:  „Отпечатани са два блока от два листа прикрепени един към друг. Осми и девети блок от общо четиринадесет, образуващи фриз от седем изображения с нравите и обичаите на турците. Лявата страна на картината – празник на новата луна, човек с факел и музиканти, кола, теглена от вол. Дясната – хора в гробище, погребение. Двете сцени са разделени от Атлант. Автор – художник на гравюри, Петер Кьок ван Елст (I), издател: Мари Бесемерс. Честване на новолунието и погребение, Кьок Питер ван Елст (I), 1553[6]

——————————————————————————————————————————

[1] Виж целия фриз тук: http://www.christies.com/lotfinder/ZoomImage.aspx?image=http://www.christies.com/lotfinderimages/D53955/d5395569&intObjectID=5395569&lid=1

[2] „Археологическо изследване, консервация, реставрация, експониране и ревитализация на Археологически ансамбъл „Небет тепе” УПИ II-519.1055,519.963, 519.1032, зеленина и археология,
кв. 118 по плана на Старинна градска част, град Пловдив Идеен инвестиционен проект на „Ф-ДЕКО“ ЕООД, проектанти: арх. Юлий Фърков и арх. Владислав Коларов, археологическо изследване: доц. д-р Костадин Кисьов

[3] „Надин Оренщайн: Той е много рядък,  има само няколко екземпляра. Работата е там, че има много по-късни импресии. Нашият, което е хубаво, може би не е най-ранният; ако се съди от водните знаци на хартията, изглежда вероятно, нашият да е от началото на седемнадесети век. Смятаме, че най-ранният екземпляр е в Британския музей. Този тук включва всички архитектурни граници, както и заглавието, и крайните платна, така че ние не трябва да сме впечатлени.“ – Mallory, Sarah , Research Assistant, European Sculpture and Decorative Arts – Curatorial Conversations: Nadine Orenstein on Pieter Coecke’s Prints, http://www.metmuseum.org/exhibitions/listings/2014/grand-design/blog/posts/pieter-coecke-prints December 2, 2014

[4] Metropolitan Museumhttp://www.metmuseum.org/art/collection/search/336313

[5] British Museum- http://www.britishmuseum.org/research/collection_online/collection_object_details/collection_image_gallery.aspx?partid=1&assetid=916083001&objectid=3079115

[6]Gedrukt van twee blokken op twee bladen, aan elkaar bevestigd. Achtste en negende blok van veertien, vormen samen een fries van zeven afbeeldingen met de zeden en gewoonten van de Turken. Links het rechter deel van afbeelding van feest van de nieuwe maan, man met fakkel en muzikanten op wagen getrokken door os. Rechts mannen op een begraafplaats. Twee scènes gescheiden door een atlant. Creation Artist print maker: Pieter Coecke van Aelst (I)publisher: Marie Bessemers – https://www.rijksmuseum.nl/en/search/objects?p=1&ps=12&involvedMaker=Marie+Bessemers&st=OBJECTS&ii=6#/RP-P-OB-2304F,6

——————————

 

Pieter Coecke van Aelst (Netherlandish, Aelst 1502–1550 Brussels) Festival of the New Moon from the frieze Ces Moeurs et fachons de faire de Turcz (Customs and Fashions of the Turks), 1553 Netherlandish,  Woodcut; Sheet: 13 15/16 × 25 1/16 in. (35.4 × 63.7 cm) The Metropolitan Museum of Art, New York, Harris Brisbane Dick Fund, 1928 (28.85.4) http://www.metmuseum.org/Collections/search-the-collections/422768

 

 

 

 

 

 

Цялата статия можете да прочетете тук:

https://www.academia.edu/32666219/%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%92%D0%AE%D0%A0%D0%98%D0%A2%D0%95_%D0%9A%D0%90%D0%A2%D0%9E_%D0%98%D0%97%D0%A2%D0%9E%D0%A7%D0%9D%D0%98%D0%9A_%D0%9D%D0%90_%D0%98%D0%9D%D0%A4%D0%9E%D0%A0%D0%9C%D0%90%D0%A6%D0%98%D0%AF_%D0%9F%D0%A0%D0%98_%D0%A0%D0%95%D0%9A%D0%9E%D0%9D%D0%A1%D0%A2%D0%A0%D0%A3%D0%9A%D0%A6%D0%98%D0%AF_%D0%9D%D0%90_%D0%90%D0%A0%D0%A5%D0%98%D0%A2%D0%95%D0%9A%D0%A2%D0%A3%D0%A0%D0%9D%D0%98_%D0%9E%D0%91%D0%95%D0%9A%D0%A2%D0%98

https://independent.academia.edu/DOBRINAVIANA

 

 

 

April 27, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

КАМПАНИЯ ЗА ДОБРОВОЛЦИ ПО ПРОЕКТИ – СВЕТОВНО НАСЛЕДСТВО, 2017

UNESCO_BG_60Кампания за доброволци по проекти, свързани със световното наследство – 2017 г.

В рамките на програмата за образование в сферата на световното културно наследство ЮНЕСКО стартира Кампанията за 2017 г. за набиране на доброволци по проекти, свързани със световното културно наследство. Доброволците ще имат възможност да се запознаят отблизо и да работят на обект на световното наследство или на обект, вписан в Индикативната листа.

Работата ще бъде свързана с консервационни дейности, работа с местните общности, дейности по популяризиране на археологически обекти и др. Доброволческата програма е отворена за всички желаещи да се включат, а предвид конкретните задължения на доброволците, представената възможност би била от особен интерес за студенти, изследователи и докторанти по археология и сродни научни дисциплини.

България участва с един проект – обект „Граници на Римската империя – Дунавски лимес в България” (Frontiers of the Roman Empire – the Danube Limes in Bulgaria), вписан в Индикативната листа през 2016 г. Проектът се осъществява от Българско Археологическо сдружение с партньори Историческия музей в град Видин и Община Димово. Доброволци се търсят за периода 12-26 август 2017 г. Желаещите да участват в този проект трябва да се свържат с основния организатор за България – Българското археологическо дружество – на имейл bularchaeo@archbg.net.

Подробна информация за кампанията за кандидатстване, проектите по региони и държави можете да намерите

http://whc.unesco.org/en/activities/893

Информация за българския проект, кратко описание, цели и планирани дейности са поместени в частта с проектите от региона на Европа и Северна Америка на горния линк.

 

информация: http://www.unesco-bg.org/?language=bg&section=culture

 

April 25, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Актуална информация, Други, За студентите, Публикации на български, Текстове на български

18 April – International Day of Monuments and Cities 18 април – Международен ден на паметниците на културата и паметните места

In 2017, the theme is “Cultural Heritage & Sustainable Tourism”, chosen in relation to the United Nations International Year of Sustainable Tourism for Development and in the context of the 2030 Agenda for Sustainable Development and the Sustainable Development Goals.

 

През 2017 г., темата е “Културно наследство и устойчив туризъм”, избрана във връзка с Международната година на ООН на устойчив туризъм за развитие и в контекста на програмата за устойчиво развитие – 2030 и Целите на устойчивото развитие.

godess

Drone video of Ancient Serdica, Sofia | Антична Сердика, 21.4.2016

April 18, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Видео, Други, Публикации на български, Публикации на други езици, Събития, Текстове на български, Текстове на други езици

Europa Nostra news

#HERITAGE4EUROPE!

MAR 20

europa_nostra_internationaal_logo

Ahead of the Rome Summit on 25 March, Europa Nostra calls on EU leaders to seize this historic opportunity to acknowledge the positive and cohesive role of cultural heritage for the future of Europe, thereby reiterating the European Heritage Alliance 3.3 appeal ahead of the informal Malta Summit of 2 February. EU Heads of State or Government will meet this weekend in Rome for the celebration of the 60th anniversary of the Rome Treaties but also to debate about the future of the EU. Europa Nostra will also be represented in Rome. EN Board members and Secretary General will contribute to debates stressing that culture is a strategic resource for Europe’s future. They will also carry the flag of Europe’s culture and heritage during the March for Europe on 25 March.
In the above context, Europa Nostra’s leadership had meetings in Valletta last week. On the occasion of the Maltese Presidency of the EU, and in the presence of the Maltese Minister of Culture, Owen Bonnici, Europa Nostra launched on 17 March at the iconic Fort St.Angelo its new slogan: #Heritage4Europe! This slogan will be used and shared widely before, during and after the European Year of Cultural Heritage in 2018.
To underpin our campaign #Heritage4Europe, we will soon begin using our brand new website with a separate website dedicated to our Awards…….

http://www.europanostra.org/news/905/

 

News print

EUROPA NOSTRA’S CALL FOR CONTRIBUTIONS OF EXAMPLES OF BEST PRACTICE AND INNOVATIVE METHODS

MAR 16

TO HERITAGE ORGANISATIONS and HERITAGE PROFESSIONALS (researchers, experts etc.)

Deadline: 15 April 2017
Europa Nostra is looking for contributions from all over Europe on inspiring management and funding models; innovative communication practices; and education and public engagement activities in heritage. Your contribution will be compiled in a toolkit for civil society organisations working in the field of heritage throughout Europe. This is your chance to share the most interesting and innovative aspects of your work which relate to cultural heritage. It’s a great opportunity to inspire and be inspired!
Following the organisation’s Capacity Building Days in 2015, 2016 and 2017, Europa Nostra, in the framework of its Network project “Mainstreaming Heritage” (supported by the Creative Europe programme of the European Union) will prepare toolkits for heritage civil society organisations (CSOs) around Europe. These toolkits will include useful information and relevant case studies regarding the communication of heritage to diverse groups and the sourcing of support and resources for heritage related causes.
The toolkits are structured around three key themes:
1. Funding models for heritage CSOs – focusing on the best methods for attracting funding and other resources;
2. Advocacy, awareness-raising and campaigning for heritage – focusing on the best methods for CSOs to communicate heritage related issues, using diverse lines of communication to better target their message to politicians, the media, the general public and specific social groups;
3. Education and public engagement in heritage – focusing on best practice in engaging diverse groups of citizens more directly in appreciating, interpreting and protecting heritage.

 

These toolkits will map, analyse and communicate the most exciting work of civil society organisations and professionals from across Europe in an effort to keep the heritage buzz alive and to inspire others to get involved with heritage.

 

Let’s look beyond the actions of the biggest players in heritage. Let’s investigate the fresh methods and approaches used by civil society organisations who work in different parts of Europe and how they use these methods to foster interest in heritage in and beyond their own realms.
To contribute to the toolkits please choose your favourite theme(s), fill in the relevant form (in English) and send it to our Brussels office: bxl@europanostra.org

 

 

March 24, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Публикации на други езици, Текстове на други езици

Международният архив на жените в архитектурата празнува своята 30 годишнина International Archive of Women in Architecture celebrates its 30 anniversary

scan0002

 

 

 

 

 

 

 

scan0003 Ь

 

 

 

 

 

 

 

 

————————————————————————————————————————————————————–

МЕЖДУНАРОДНИЯТ АРХИВ НА ЖЕНИТЕ В АРХИТЕКТУРАТА – IAWA

Е ОСНОВАН НА 9 ЮЛИ 1985 ГОДИНА ПО ИНИЦИАТИВА НА ПРОФЕСОР АРХИТЕКТ МИЛКА БЛИЗНАКОВА.  ПРЕЗ 2015 ГОДИНА СЕ ОТБЕЛЯЗВА НЕГОВАТА 30 ГОДИШНИНА. НА ТОЗИ ЮБИЛЕЙ Е ПОСВЕТЕН БЮЛЕТИНЪТ    

IAWA Center News 2015-2016 № 27/28

За проф.д-р арх.Милка Близнакова виж също “ПИСМО ОТ АМЕРИКА за нашата Милка Близнакова – Prof. D-r Milka Bliznakov” – http://zheleva-martins.com/2011/07/02/

 

March 8, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags: , ,  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Публикации на други езици, Събития, Текстове на български, Текстове на други езици

КЪМ „ВИЗИЯТА НА СОФИЯ“ И МЕТОДИКАТА ЗА НЕЙНОТО РАЗРАБОТВАНЕ – МОЕТО МНЕНИЕ

2017_0113_viziaНа 10.02.2017 г. се състоя среща на главния архитект на София, арх. Здравко Здравков и сформирания от него  координационен екип,[i] призван да съгласува и организира работата по съставянето на Визията, от една страна, с  експерти – архитекти и урбанисти, поканени от САБ и КАБ, от друга страна.

Целта на срещата бе да се обсъди направеното към момента от координационния екип, а именно: насоките и начина, по който да бъде съставена визията за София, и по-конкретно, да се дискутира върху предложената от координационния екип методика. 〈Виж Методически насоки….https://drive.google.com/drive/folders/0B-sg9BMWQIptb1lYTHhjTzFpSm8〉

На въпроса ми – кое налага разработване на такава визия и каква е нейната цел, бе отговорено следното:

  • Съгласно решение на Столичен общински съвет от 16 септември 2016,[ii] на Главния архитект на Столична община се възлага организацията по изработването на “Дългосрочна Визия за развитие на София и крайградските територии”.
  • Една от целите на тази Визия е да послужи като отправна точка за промяна на Общия устройствен план ОУП на Столична община (ОУП-СО).[iii]

КРАТЪК АНАЛИЗ НА СТОРЕНОТО

Координационният екип е започнал работа два месеца след датата на Решението, на 5 декември 2016г и до датата на настоящата среща е работил два месеца, за които си е определил да извърши следните задачи:

– да проучи и синтезира съществуващата информация, касаеща дългосрочното развитие на София;

– да опише каква информация липсва;

– да изготви методика за съставянето на визията и

– да осъществи публично обсъждане на процеса на съставяне на визия, чрез въвличане на максимално разнообразни по характер участници.

Всъщност главната цел и задачите за нейното постигане са описани в очаквания резултат, в представения документ наречен „Ефект от визията“, а именно:

– ревизия на стратегически документи;

– ревизия на съществуващи данни и информационни масиви;

– ревизия на ОУП;

– координирано стратегическо планиране;

– пряко въздействие върху принципите на планиране и управление…[iv]

 

По моя преценка, обаче, работата за тези два месеца се състои в следното:

  • Събиране на информация по презумпция за необходимост:

– Информация за понятието визия и определянето му въз основа на чуждия опит;

– Информация за вече съставени визии на други градове в чужбина;

– Информация за наличието, типа и обема на данните, с които работят дирекциите на

Столична община;

– Информация за наличните планове, програми и стратегии на Столична община през последните години и до момента;

– Информация за мнението, представите и визиите по теми, браншове и проблеми на различни специалисти, експерти, учени и преподаватели; представители на граждански организации и групи; общински и управленски структури и организации; представители на бизнеса, инвеститори и предприемачи и др.

– Информация за използваните методи на комуникация при работа с мултидисциплинарни екипи;

– Информация за използвани в добрите практики инструменти за масово информиране;  и прочее и прочее…

Вероятно, така събраната информация до известна степен би могла да послужи при една определена цел, но по принцип несистематизираното и бих казала самоцелно  събиране на информация е загуба на труд и време.

  • След това, са избрани по неизвестен критерий следните „Теми на визията“:

-Хора;

-Идентичност и култура;

-Транспорт;

– Природа;

-Градска среда;

– Икономика;

– Управление и администрация.

Според мен, би следвало темите да се обосноват с аргументи, както и да се докаже, че няма други по-актуални или по-наложителни .

  • На края е представена така наречената „Методика“ състояща се от 7 стъпки:

– Стъпка 1- Организация на процеса;

– Стъпка 2 – Подготовка на темите;

– Стъпка 3 – Изследване и активиране на темите;

– Стъпка 4 –  Финализиране на теми;

– Стъпка 5 – Активизиране;

– Стъпка 6 – Визия –формулиране;

– Стъпка 7 – Визия – одобрение.

Моето мнение е, че избраната „методика“ е необоснована и напълно абстрактна. Тя не е свързана, нито произтича от конкретната цел, а именно – дългосрочната визия за развитие на София да е „част от процедурата по промяна на Общия устройствен план[v]

ДИСКУСИЯ

Ще започна с това, че по принцип методиката е алгоритъм и не се постига по индуктивен път, тя следва целта и произтича от нея.

Ето тук, в неразбирането на задачата, според мен, е „препъни камъкът“ в работата по съставяне на визията на София.

В случая, след като са анализирани Визиите на „Копенхаген, Бостън, Хелзинки, Виена, Гьотеборг, Ротердам“, както се твърди в представения документ, много по-логично е:

да се възприеме вече апробирана методика на някой от близките по параметри на София град;

– след сравнителен анализ да се извлече общото в методиките при съставянето на визиите на тези градове, като по-добре би било да се избере за пример методиката при съставянето на визията на град – столица на бивша социалистическа страна.

Алтернативата е – да се разработи собствена методика, съобразена с целта на Визията.

Ако една от поставените цели е ревизия на действащия ОУП или дори подстъп към нов ОУП на столицата, то така поставените задачи в обсъждания документ, в основната си част, не отговарят на поставената цел.

Задачите при всяко действие по принцип следват целта, като от методологична гледна точка целта се разпада на последователни и постъпателни към нейното изпълнение задачи. В случая задачите трябва да бъдат пряко свързани със структурата на ОУП на Столична община.

Никой никъде не споменава за другите поставени цели на Визията, което е вторият „препъни камък“ в работата по съставяне на визията на София.

На столица София и липсват постигнати чрез консенсус на цялото население така наречените  „Ръководни правила“ или казано по друг начин – Градска конституция. Тя трябва да е  регламентирана нормативно.

В тази конституция трябва да са фиксирани и конкретно назовани основните традиционни ценности на града, неговата инвариантна и устойчива във времето тектонична структура, неговата духовна уникалност, поддържана от векове от сменящите във времето жители на това място. Тя трябва да се съхранява и да не подлежи на оспорване при никакви конюнктурни обстоятелства.[vi]

Тази градска конституция най-вероятно ще се постигне чрез подхода предлаган ни в документа, който обсъждаме – широки обществени обсъждания, на базата на безапелационен консенсус.

Визията на София ще трябва да стъпи върху обсъдената и приета единодушно от СОС Градска конституция. Върху нея ще стъпват и всички Общи устройствени планове занапред, както и Оперативното градоустройство.

МОЕ ПРЕДЛОЖЕНИЕ :

ПЪРВАТА задача или първата стъпка в предлаганата „методика“ би следвало да са поредица от анализи, като:

  • Анализи, пряко свързани с ОУП и неговите системи:
  • анализ на последния действащ и предшестващите го Общи устройствени и Генерални градоустройствени планове на София и тяхното картиране;
  • извличане на инвариантните елементи в развитието на града, съставяне на тектоничния скелет на града;
  • извличане на иновациите при всеки следващ план и картиране;
  • анализ и извличане на устойчивите и универсални тенденции, както и направления в развитието на града, поддържани в Общите устройствени планове към момента и картиране;
  • извличане на драстичните нарушения на тенденциите и очертаване на належащите промени по конкретните системи на ОУП и картиране;[vii]

–          анализ и картиране на невралгични места от действащия план по зони и системи, като: за обитаване;  за труд; за отдих и рекреация; социална инфраструктура; комуникационно-транспортна инфраструктура; природни забележителности;  културно наследство; туристическа инфраструктура; околна среда; други специфични.

Паралелно на тези анализи, извършвани от експерти в съответните жизнени системи на града, а именно: урбанисти, икономисти, социолози, архитекти, ландшафтни архитекти,  инженери – пътища, транспорт, инфраструктура, еколози, географи, биолози, културолози, изкуствоведи, и прочее специалисти, следва да се провеждат интердисциплинарни обсъждания, които да завършват с тематична поредица публикации;

  • Анализи, свързани с Общинските планове и програми за развитие на Общината и извличане на набелязаните проблеми, тенденции и перспективи, касаещи ОУП;

И тези анализи следва да се извършват от експерти в съответните жизнени системи на града. Извлеченията от тези анализи да се публикуват в гореспоменатата поредица;

  • Анализи, свързани с над – системата, като национални планове и програми, касаещи Столица София и извличане на решения, касаещи ОУП-София:

– анализ на стратегическите документи[viii] които по един или друг начин касаят Столица София, като например визията на Националната концепция за пространствено развитие на България, Стратегия за развитие на националното пространство [ix];

– анализи свързани с глобалните проблеми: екология; суровинно-енергиен проблем; климатични промени; извличане на парадигматични решения – устойчиво развитие, запазване на енергията и намаляване на бедността;

– анализи, свързани с демографското развитие и разселението на населението в агломерация София;

И тези анализи се извършват от експерти в съответните жизнени системи на града

Извлеченията от тези анализи да се публикуват;

  • Анализи, свързани с европейските и световните тенденции в градоустройството, касаещи планирането на съвременните и в частност на столичните градове:

– извличане на модерните парадигми в устройството на съвременния град: умен град, иновативен град; зелен град; устойчив град; мрежови град; и пр.

–  анализ на  възприетите тенденции и визии с хоризонт 2050 година в подобни на София по характеристики градове; извличане на паралели и съпоставки.

За тези анализи е нужно да се направят интердисциплинарни конференции, с участие и презентации, включително на международни експерти;

Материалите от конференциите да се публикуват.

  • Анализи на общественото мнение, по извлечени от професионалните анализи теми и проблематични решения, които трябва да се вземат с консенсус и отразят както в Конституцията на града, така и в ОУП.

ВТОРАТА задача или втората стъпка ще бъде синтез, а именно:

-Синтезиране на интерактивна карта с историята на развитието на града, като резултат от картирането проведено и при извършените анализи. (по подобие на тази на Барцелона);

Обществено обсъждане, чрез използването на всички възможни канали на комуникация, включително онлайн участие, при специално организирана интернет платформа;

-Синтезиране на визии по всички жизнени системи на града, съобразени с извлечените тектоничен скелет на града, иновации, устойчиви тенденции и перспективи, модерни парадигми и предвиждания за решаване на проблеми и невралгични места;  Това ще рече, че отделните групи експерти ще представят визии за:

демографско развитие и социална инфраструктура; икономическо пространство; териториално развитие; комуникационно-транспортна инфраструктура; техническа инфраструктура; ландшафт и зелено строителство; система обитаване; система  спорт, отдих и рекреация; система труд; система природно и културно наследство; система туризъм; въздух, вода, енергия, отпадъци, хинтерланд, пазар, и т.н.

Паралелно провеждане на обществени обсъждания на специализираните визии, както и съучастие на представители на различни социални групи и НПО, включително онлайн на специално организирана интернет платформа;

Синтезиране на интерактивни сценарии и модели на визиите; Публикуване;

Обществено обсъждане, чрез всички възможни канали на комуникация, включително онлайн на специално организирана интернет платформа;

Синтезиране на Ръководните правила по темите на Градската конституция.

Обществено обсъждане; Публикуване;

ТРЕТАТА задача или третата стъпка:

-Отразяване на всички корекции и допълнения, представяне на така съставената визия, във форма на:

  • Градска конституция
  • Интерактивна карта,
  • Алтернативни модели и сценарии;

Рецензиране от независими международни експерти

Докладване пред СОС за изпълнение.

 

24.02.2017

София

—————————————————————————————————————————————————————–

[i] Състоящ се от 7 души – двама архитекти – Любо Георгиев и Христо Харлов, урбанист – Магдалена Кирчева, социолог- софтуерен специалист,  комуникатор и графичен дизайнер.
[ii] на основание Доклад с Вх. № СОА16-ВК66-9815/25.08.2016 г., решение № 655 от Протокол № 21/16.09.2016 г.
[iii] Абстрахирам се от факта, че  публикуваното в сайта на Столична община решение на СОС не съвпада с това, което ни се представи на срещата, а то е:
„1.Възлага на Главния архитект на Столична община да сформира работна група със задача изработване на дългосрочна визия за развитие на Столична община. В състава на работната група да бъдат включени представители на професионални и научни организации, както и международни експерти и експерти от неправителствени организации;
  1. В срок от 9 месеца работната група по т.1. да внесе в Столичен общински съвет проект за дългосрочна визия за развитието на Столична община.“https://www.sofia-agk.com/FileBrowser/File?path=esoft%2FSOFIA%20UTRE%2FRESHENIE%20NA%20SOS%20-%20VIZIA.pdf
[iv] Виж рубриката „Ефект от визията“  в представения за обсъждане документ „Визия на София“, с.47 .
[v] Решение №655 на СОС от 16.09.2016 г. „За създаване на работна група със задача изработване на дългосрочна визия за развитие на София и крайградските територии, която да се приеме като част от процедурата по промяна на Общия устройствен план на Столична община“
[vi] За съдържанието на тази „конституция“ виж  Лекция: Дизайн на градската среда“http://zheleva-martins.com/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82/lecture-urban-design/
[vii] Между другото, тук биха били полезни предложените и публикувани от мен методи за изследване на града – Диахронен анализ, Синхронен анализ и Структурния анализ на града.(виж на български език: Желева-Мартинс, Д., “Хоризонтална организация на града. Диахронен анализ”- В: сп.”Архитектура”, София, 1991, брой 3/4, с. 25-28; Желева-Мартинс, Д., “Синхронен анализ на града.” В: сп. “Архитектура”, 1993, кн.3, с. 22-25; Желева-Мартинс, Добрина, “Структурният анализ при изследване на историческите градове /Върху примери от България/”- В: сб. ”ГРАДЪТ: символи, образи, идентичности”, София, ЛИК, 2002, с.70 – 88; ил.189-191)
[viii] Стратегически документи – В: http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/
[ix] Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013 – 2025 г. – Стратегия за развитие на националното пространство – В: http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=774

 

March 1, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags: , ,  · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български

НЕПРЕХОДНИТЕ ЦЕННОСТИ НА СОФИЯ – РЕПЕРИ НА НЕЙНАТА ВИЗИЯ И ИДЕНТИЧНОСТ

ДУХЪТ НА МЯСТОТО – GENIUS LOCI

Гербът на София

 

Гербът на град София съдържа неговите символи, които обозначават Гениите на мястото.

Ето какво казва авторът на първия герб на столицата за тях:

герб

„Установих формата на щита, разделих го на 4 полета (ecartele — geviert), като запазих горните две полета (шефското място) за тези сюжети, които биха изказали името на града; a долните две — за другите сюжети, характерни за града. В горното дясно поле* поставих образа на Ulpia Serdica — зает от една антична монета, за да подскаже старото име на София — Сердика; в горното ляво поле поставих ц. Св. София, от която столицата е добила сегашното си име; в долното дясно поле — Витоша, вековният свидетел на исторически събития под полите й; в долното ляво — златен балдахин, под който е изобразена статуята на Apollo Medicus — като персонификация на минералните извори в и около София. И този сюжет е зает от една антична монета.“[1]

СОФИЯ ТРЯБВА ДА ПАЗИ СВОИТЕ ГЕНИИ, ЗАЩОТО ТЕ ПАЗЯТ НЕЯ.

  • На първо място е Геният на Сердика – древното име на нашия град

godess7

 

 

Легендарни са изразите: „Сердика е моят Рим“ – на император Константин Велики, а по-късно: „Под София лежи цял един Помпей“ – на Константин Иречек. Те само подсказват с какво уникално археологическо богатство разполага градът ни. То представлява един изключителен идеен, тематичен и икономически потенциал, който следва да бъде използван и развит  за очертаване образа на  София, като вечен град на страната, на европейската и на световна цивилизация.

В тази връзка:

София трябва да получи своя археологически кадастър, който да бъде открит, непрекъснато да се разработва и допълва, да се ползва като инструмент в управлението на града;

На базата на археологическия кадастър, София би могла да има своите специализирани археологическа туристическа карта, пътеводители и културни маршрути;[2]

Наложително е за Резервата „Сердика-Средец“ да се постанови самостоятелна и независима законова и нормативна рамка за проучване, режим на ползване и поддържане;

Метрополитенът на София да поддържа бранд „Подземният град“, което би допринесло за развитието на културния туризъм с уникално лице – древните пластове на града;[3]

Сердика е мястото където се е състоял Вторият Вселенски събор, което го прави изключителен възел в общо християнските ценности. Следователно, трябва да се направят съответните  целенасочени изследвания и да се изведат необходимите стъпки за популяризиране на познанието за решенията и значението на този събор за християнския свят.

Историческият център на София да бъде номиниран за листата на ЮНЕСКО като световно културно наследство;[4]

Днес, когато отбелязваме 40 години от обявяването на историко-археологическия резерват „Антична Сердика-Средновековен Средец“, днес, когато вече действа Музеят за история на София с постоянната си експозиция, когато е открит и приема посетители уникалният подземен музей под базиликата „Света София“, когато е приключила консервацията и реставрацията на античния културно-комуникационен комплекс „Сердика“, са налице много повече основания, за да се задействат всички механизми, с цел номиниране на историческия център на столицата ни за вписване в листата на световното културно наследство.

StGeorgeRotundaSofia

Сердика-Юли-300x296

Largoto-antichen-kompleks-Serdika

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Image_5439781_126635967446115125198Untitled

 

 

 

 

 

 

 

——————————————————————————————————————————————————————–

  • Вторият гений и покровител на нашата столица е Божията премъдрост. Църквата „Света София“ е дала днешното име на града – градът на Света София. 

00St._Sophia_church

„Това е най-прекрасното име на света – Света София, т.е. Премъдростта Божия,

т.е. Бог Слово, т.е. Иисус Христос“[5]

Църквата „Света София“, разположена на Акропола – най-високата от трите обитаеми тераси, се е виждала на километри от града, а звуците от нейните камбани са се чували надлъж и нашир из Софийското поле, и тази доминантна позиция се е запазила чак до началото на ХХ век. Тя е най-старият паметник на ранната християнска епоха на Балканите, символ на миналото и вечността на град София. Безспорното е, че този храм поставя началото на строителството на християнски храмове в Сердика.

Днес под базиликата Света София действа уникален подземен музей, където са експонирани гробове, саркофази, десетки зидани гробници, някои стенописвани, както и останки от три по-ранни църкви. Северозападно от базиликата „Света София” е разкрита гробницата на Хонорий, върху чийто свод стои надпис с червени букви: “Хонорий, раб Божи”.[6]

1369059551stsophiachurch-sofia-10

2-327580_650__5-300x225honorius1-200x300

 

 

 

 

 

 

 

♦ Базиликата „Света София“, като патрон на града, трябва да си върне водещото място на тематичен композиционен център на Акропола на града. Да се поддържа тематиката на ансамбъла като духовен и религиозен център на града;

♦  Ясно да се очертаят границите и режима на културно-историческата ценност.

Да не се допуска пренасищане с допълнителни и разнопосочни като послания елементи на това свято място, дори то да се санира и освободи от внасящи шум и разнобой скулптури, пластики, декоративни тела и прочее;

 ♦ Да не се допуска в близкия периметър изграждането на конкуриращи с височината си сгради и други елементи, ерозиращи възприятието на характерния релеф на терена, който по същество е допринасящ за извисяването на храма;

———————————————————————————————————————————————————————

  • Минералните извори с тяхната персонификация – Аполон Медикус – Лечител. Това е третият гений на мястото и покровител на града.

31Аполон Лечител

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

il-1312032861_10153358568788445_5159631529446376606_o

Минералните води са един от основните топо-генетични фактори за града и селищата в днешната София-област.

Според изследователите, градът на сердите възниква именно около минералния извор, някъде там, където днес е отбелязано мястото на римския каптаж.

Минералните води са благо, ценено от всички народи. И ако водата е животворна, то минералната вода е „жива вода“ – лечебна и възкресяваща сила.

Минералните извори са последица от еруптивния произход на Витоша и те образуват обръч около планината. На територията на София са регистрирани 44 топли минерални водоизточника – каптажи, сондажи, чешми, с общ дебит  268,5 л/с, с температура между 19 и 81°С. Съставът на минералната вода е разнообразен и предлага широка палитра за оползотворяване в бита и лечението.

♦ Разположеният в красивата сграда на бившата Централна баня [7], в стил неовизантика, Регионален исторически музей, следва да усвои северното крило и тематично да го посвети на минералните води на София и Аполон Лечител, както и да приобщи чрез средствата на изкуствата, визуалната комуникация и рекламата намиращите се в съседство обекти свързани с минералната вода, формирайки общ тематичен и архитектурен ансамбъл;

♦ Да се приеме специална дългосрочна и устойчива стратегия за управлението на минералните ресурси на територията на София и Софийска област, която да се облече в законодателни норми;

♦ Да се създаде „самостоятелна общинска структура за администриране на всички дейности, свързани с управлението, стопанисването и ползването на хидротермалните минерални ресурси“[8]

♦  София да се сдобие с кадастър и интерактивна карта на минералните извори и тяхната материална база – каптажи, чешми, бани, санаториуми, спа-хотели и прочее; включваща  културните маршрути, свързани със спа-туризма и балнеолечението.

———————————————————————————————————————————————————————-

  •  Четвъртият гений, четвъртият покровител на града е Витоша – вечният спътник на София  

„София и Витоша са неразделни като Неапол и Везувий.[9] Величествената планина бди над града от неговото възникване. Склоновете й се спускат на Север към Софийското поле, на Запад – към Владайското дефиле и Пернишкото поле, на Изток  река Искър я дели от  Средна гора, а  на юг планината се свързва с ниските планини Верила и Плана. Витоша е неразривно свързана с историята на София. В древността се е наричала Скомиос, Скопиус, Скомброс…в смисъл на „Остра, стръмна планина“. Горите, пасищата, дивечът, водите, рибата, минералните богатства – желязо, злато, диаманти, габро…са давали храна и поминък на населението от под-витошките селища, включително София.

витоша

 

                                      Витоша от София и София от Витоша

0746948001384254952_0

Marina Gaydarova

 

 

 

 

 

 

Витоша е най-старият природен парк в нашата страна – обявен с Указ на Цар Борис през 1938г.[10] Тук се намират два природни резервата – Бистришко и Торфено бранище, характерни с първичните си екосистеми, тук е най-голямата пещера в България – Духлата, обявена за национален обект и природна забележителност, известни са Витошките каменни реки, морени и грамади, тук са животворните води на изворите на реките Струма, Владайска, Боянска, Драгалевска…, на езерата – Мърчаевско, Боянско, Симеоновските езера, множество минерални извори, живописни водопади,  вековни дървета, и още и още природни забележителности.

Витоша е люлка на организирания туризъм[11], тук се заражда и ски спортът в България. Природен парк Витоша в момента е най-посещаваната защитена територия в България – над 3 милиона души годишно посещават 80 годишния природен парк.[12]

Селищата в подножието на Витоша са административно поделени между три общини: Община София –  кварталите БоянаДрагалевциСимеоново, Княжево и вилна зона „Бункера“, и селата ВладаяМърчаево; Бистрица, Железница, Кокаляне и  Панчарево; Община Перник – селата Рударци, Кладница, Боснек и Чуйпетлово; Община Самоков – селата Ярлово и Ковачевци, и вилна зона Ярема. Това различно администриране не е от полза за единението и приобщаването на населението към планината, нейното и на населението координирано и цялостно управление.  Не е използван пълноценно потенциалът на 80-годишният ПП Витоша, на природните резервати, както и на селищата непосредствено свързани с планината. Селищата в подножието на планината не са интегрирани по отношение на генетично обединяващия ги фактор – планината Витоша. Те имат общо културно-историческо наследство, що се отнася до наследена археология – селища, крепости; до наследена мрежа от Свети места – манастири и църкви; възрожденска архитектура;  пътна и туристическа инфраструктура; нематериално наследство – традиции, занаяти, обичаи, фолклор; поминък; обща кулинарна култура; изобщо – те имат споделена история и култура.

Необходимо е:

Да се обособи Витоша-планина като самостоятелен район на Софийска община, обхващаш ПП-Витоша, кварталите, селата и вилните зони в нейното непосредствено обкръжение.

♦ Да се създадат за район Витоша-планина: обща база данни на културно-историческото наследство, в неговата пълнота по определение, която да се попълва и използва в интегрирана мрежа от всяко от селищата около нея; обща интерактивна карта на обектите на природно и културно наследство, която да включва всички видове включително и културните маршрути.

Биосферният резерват „Бистришко бранище“ и резерватът „Торфено бранище“ да се разработят като обекти на познавателния туризъм на информационно-образователно ниво, което би било полезно за опазването им и съблюдаването на режима за ползването им, и за обществения контрол за тяхното съхраняване.

♦ Много от археологическите обекти на Витоша и в селищата в подножието й не са проучени и не са разработени като туристически продукт. Трябва да се проучат и включат в тематични маршрути, които да разгръщат легендите за крепостите, които векове са охранявали планинските пътища и селища; за кариерите и минните галерии за добиване на желязо, злато, диаманти и т.н.

Не е развита тематичната линия на поклонническите пътища и светите места на „Мала света гора“.  Като изключим Боянската църква, която е в листата за световно наследство на ЮНЕСКО, останалите манастири и църкви са  недостатъчно разработен туристически ресурс. Трябва да се възроди паметта и се включат в мрежа.

Тематичната линия за нематериалното наследство е неразвита. Например феноменът на „Бистришките баби“ е  недостатъчно пропагандиран, нито менажиран като световно културно наследство. Нематериалното наследство се нуждае от научна разработка – събиране на база данни; Създаване на тематични мрежи и интегрални културни календари; разработване на интерактивна карта за нематериалното наследство за района Витоша-планина.

Към „културното наследство“ по презумпция спадат някои от хижите, почивните станции и хотелите; туристическата инфраструктура; изкуствените водни площи, чешми, беседки, почивни кътове, заслони и др. Те тепърва следва да се проучват и приобщават към материалните културни ценности.

Витоша и витошките селища имат богати рекреационни  възможности и ресурси за отдих и туризъм на столичани и жителите на съседните селища. По отношение на София, обаче, потенциалът на южните дялове на планината остава недостатъчно използван. Причината е в недоразвитата пътно-транспортна инфраструктура

София трябва да „прегърне“ Витоша, като околовръстен път да свърже всички селища и квартали в полите на планината, да я направи лесно достъпна за жителите на столицата и прилежащите селища. Така Витоша ще се превърне освен в защитена природна територия и в сериозен социално-икономически фактор за регионално развитие.

Такова обвързване и единение на планината и прилежащите селищата със София ще се отрази благоприятно и на разселението на града в южна посока, накъдето градът ще се отвори за бъдещо развитие.

 

—————————————————————————————————————————————————————

ПРЕПРАТКИ

[1]Харалампи Тачев за герба на София“ – Вестник “Развигор”, бр. 8 от 21 март 1937 г., дигитализиран от Народната библиотека – http://stara-sofia.blogspot.bg/2012/04/blog-post.html

[2] Гелева-Цветкова Р. и Желева-Мартинс, Д., „Градът като палимпсест – на примера на София”  – В: сб. „Сердика Средец София”, Т.5, Културно-историческо наследство на София: проблеми и перспективи”, Изд. Столична Община, ОП ”Стара София” със Софийски исторически музей София, 2010, с.294-298 Виж: https://www.academia.edu/7264330/

[3] Желева-Мартинс, Д., Борислав Виана – „Подземният град” Един възможен бранд за софийското метро“ – В: Списание „Многообразие в единството”,  бр. 1-2014, Тема на броя „София135 години столица на България” Съюз на учените  в България, София 2014 , с. 42-63  ISSN: 1314-0825; виж  и тук: https://www.academia.edu/10142423/

[4] Желева-Мартинс, Д, “Историческият център на София – в листата на световното културно наследство” – В: ”Паметници Реставрация Музеи”, Списание на архитектурно издателство “АРХ&АРТ”, 2008, брой 4 ; виж и тук:  http://sofiazanas.blogspot.bg/2009/06/blog-post_19.html

[5] Тодоров, Георги „Град Св. София“, София, Искони, 2013,с.3

[6] http://www.sofiahistorymuseum.bg/bg

[7] Л. Стоилова, Г. Иванчева и кол. Хроника на едно забележително съзидание. Централните общински минерални бани в София. Хронология на проектиране и строителство. С., 2014.

[8]  Лилков, Вили, София е моят Рим,22,09,2015- В: http://vilizasofia.bg/blog/sofia_e_rim/

[9] Така пише  преди  век и половина австрийският геолог и един от изследователите на България Ф. фон Хохщетер  (на немскиFerdinand Ritter von Hochstetter), изкачил планината от юг, през с.Ковачевци през 1869г.

[10] Виж в: Архиви за природата – фонд АПБ. Карта на Природен парк Витоша от 1938г- http://www.ekoarhiv.bg/dokumenti/karta-na-priroden-park-vitosha-1938g

[11] За начало на организирания туризъм в страната ни се смята знаменитият Алеков излет до Черни връх на 27.08.1895г.

[12] По данни на: http://www.turizamiotdih.com/details.php?id=5085

February 14, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии