ГРАВЮРИТЕ КАТО ИЗТОЧНИК НА ИНФОРМАЦИЯ ПРИ РЕКОНСТРУКЦИЯ НА АРХИТЕКТУРНИ ОБЕКТИ

     

 

 

————————————————————————————————————————————————————-

ENGRAVINGS AS A SOURCE OF INFORMATION IN RECONSTRUCTION OF ARCHITECTURAL OBJECTS

Dobrina Zheleva-Martins, PhD       Summary

The subject of the article is the following case – whether it is lawful to use artworks, in this case engravings, as a source of information for the reconstruction of architectural sites – monuments of culture.

There is a critical analysis of an article by Assoc. Prof. Iva Doseva in which the author claims that it is “methodologically wrong to use artworks as a “reliable source” for restoring the image of architectural objects that have reached us as ruins.” Doseva looks at some examples from the Bulgarian restoration practice.

In order for these allegations to be reasonably refuted here are analyzed the specific examples of images that the author gives, as well as the one of Philipopolis / Plovdiv presented in a fragment of a frieze titled  “Customs and Fashions of the Turks”, engraved by Pieter I Coecke Van Aelst (1502-1550).

The opposite is proved – the wide information base, including artistic works, is not only legitimate but also imperative for achieving maximum, including not only physical but also spiritual authenticity of the restored architectural site.

 Keywords: artworks; engravings; reconstruction; architectural sites; monuments of culture.

Желева-Мартинс, Д. “Гравюрите като източник на информация при реконструкция на архитектурни обекти” – В: “Паметници Реставрация Музеи”, Списание, Архитектурно издателство АРХ&АРТ, София 1-2 брой, 2018, с.3-19

June 23, 2019 · dobrina · Comments Closed
Tags: , ,  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Текстове на други езици, Фотографии

ПО ВЪПРОСА ЗА БОРИСОВАТА ГРАДИНА И НЕЙНОТО ПЛАНИРАНЕ -НЕОБХОДИМА Е СМЯНА НА АКЦЕНТИТЕ

ОБРЪЩАМЕ ВНИМАНИЕ ВЪРХУ ФАКТА:

ОТ 1988г. БОРИСОВАТА ГРАДИНА Е В СПИСЪКА НА НАЦИОНАЛНИТЕ НЕДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ СЪС СТАТУТ НА РЕЗЕРВАТ НА ГРАДИНСКОТО И ПАРКОВО ИЗКУСТВО /ДВ бр.96 от 1988 г./.

http://mc.government.bg/page.php?p=58&s=429&sp=430&t=244…
Актуален списък на недвижимите културни ценности с категория “национално значение” (НИНКН) към 2017 г.
СПИСЪК НА ОБЕКТИ СЪС СТАТУТ НА НЕДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ /ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА/
С КАТЕГОРИЯ “НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ” НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЛАСТ ГРАД СОФИЯ
На територията на област София-град също така с категория “национално значение” са:
1. Централното историческо ядро на София, ….
2. Територията на Парка на свободата /Борисовата градина/, включително ”Дендрариума” е обявен с Разпореждане на МС № 19 от 08.12.1988 г. за резерват на градинско-парковото изкуство /ДВ бр.96 от 1988 г./. Съгласно § 10 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗКН „заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон”.
MC.GOVERNMENT.BG
Министерство на културата на Република България
http://mc.government.bg/page.php…

СПОРЕД НАС, ТОВА Е ВОДЕЩО ОБСТОЯТЕЛСТВО И ПРОЕКТИРАНЕТО ТРЯБВА ДА СЕ СЪСРЕДОТОЧИ ВЪРХУ КОНСЕРВАЦИЯТА, РЕСТАВРАЦИЯТА И ИНОВАЦИЯТА НА БОРИСОВАТА ГРАДИНА, СЪБЛЮДАВАЙКИ ПРЕДИ ВСИЧКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО В ОБЛАСТТА НА ОПАЗВАНЕТО НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО;

КАКТО И ОСИГУРЯВАНЕ НА ПРИЕМСТВЕНОСТ В  ДОСЕГАШНОТО ПАРКОУСТРОЙСТВО.

РЕПЕРИ НА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА БОРИСОВАТА ГРАДИНА ОТ ВРЕМЕТО НА НЕЙНОТО СЪЗДАВАНЕ⃰

ПЪРВИ ПЕРИОД – 1882-1906 ДАНИЕЛ НЕФ
– Разсадник – 1882
– Градина и къща на Неф 1886
– Рибно езеро – 1888
– Голямо езеро 1889
– Бюфет – 1896
– Канцеларии и стопански двор
– От гората край Лозенец са пренесени и засадени тук първите няколоко десетки дъба;
ВТОРИ ПЕРИОД – 1906-1922; 1922-1934 ЙОСИФ ФРАЙ
– Построено Казино „Ариана“ – 1929
– Изнесен стопанският двор, на неговото място Розариум с 1400 вариетета рози
– Кестенова и липова алеи – засадени и благоустроени 1910-12
– Бюст-паметници -1920
– Рибно езеро разширено, с фонтан от 36 струи и скулптурни фигури
– Голяма поляна след Рибното езеро
– Народна чешма/Бигорова – 1930
– Оформена периферията на езерото с черен бор, летен дъб и цер
ТРЕТИ ПЕРИОД – 1934-1943 ГЕОРГИ ДУХТЕВ
– Национален стадион „В.Левски“ за 50000 души
– Японски кът – 1940;
– Изградена и открита Лятна къпалня „Мария Луиза“
– Дипломатически Тенис-корт
– Оформен двора на Астрономическата обсерватория
Към 1942г.Борисовата градина заема площ от 90,5 хектара, от които68,66ха благоустроени и 4,4 – неблагоустроени; Останалите17,35ха са застрени с: Лятна къпалня, Университетска астрономическа обсерватория, Училище на открито, Голямото езеро, игрищата „Юнак“, „Левски“, Тенсклуба, АЦ23, Дипломатически тенискорт, Колодрум, Токоизправителна станция „Юнак“.
ЧЕТВЪРТИ ПЕРИОД – 1944- 1986
– Братска могила – 1955-56
– Водни площи – детска площадка- 1960
– Алпинеум – 1952-57
– Бул .Ленин“ – реконструкция – 1973
– Преустройство – Голямото езеро , разрушена „Ариана“, оформена естрадна площадка – 1972
КОНКУРСНИ ПРОЕКТИ:
1954г- спечелен конкурс от проф. Делчо Сугарев, който прави опит да обедини парковата и горска част в единна композиция;
Между 1957 и 1960 – колектив с ръководители арх. Ив. Евгениев и арх. Ст. Добрев
Изготвят работни чертежи за:
– благоустрояване на територията до бул.Драган Цанков;
– Нов розариум;
– Детска светофарна площадка;
– Атракционен сектор;
Същият колектив разработва идеен проект за реконструкция на цялата горска част, който не е реализиран;
1984г. УАГ организира конкурс за Цялостна реконструкция на Парка на свободата.

Спечелен е от колектив на Софпроект с р-л ландшафтен архитект Георги Радославов.

1987г. – същият колектив разработва план за архитектурно, благоустройствено оформяне на представителната част на парка;
1990г. – колектив с р-л арх.Ал.Найденов печели конкурс за възстановяване на „Ариана“
1992г. се връща старото име – „Княз Борисова градина“.

—————————————————————————-

⃰ Базирано на:
Желева-Мартинс, Д., 1994, Отзив от името на ИТИГА-БАН на дисертационен труд на инж. Георги Рачев Радославов на тема “Класически композиционни принципи в изграждане на Княз Борисовата градина”, за присъждане на научна степен “кандидат на техническите науки”, ВЛТИ, 19.10.1994г.
Желева, Добрина, 1999, Рецензия на научно-изследователски проект “Състояние и перспективи на зелената система на София” с автор д-р инж. Юлия Радославова, заповед №19 от 25.І.1999г на Директора на ЦА-БАН

June 22, 2019 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ГРАДОУСТРОЙСТВО ХIХ-ХХ ВЕК част 2 СИНХРОННИ АНАЛИЗИ – ПРЕДСТАВЯНЕ

Това е рецензия на втория том на двутомната “История на българското градоустройство ХIХ-ХХ век. Синхронни анализи на устройството на големите български градове” излязла от печат в края на 2017г, от архитект, доктор на социологическите науки Искра  Дандолова. Рецензията е публикувана в списание “ПАМЕТНИЦИ РЕСТАВРАЦИЯ МУЗЕИ“, на Архитектурно издателство  Арх&Арт, София, брой януари-декември, 2018г., с.109-112

June 18, 2019 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български

♦ КЪМ ВИЗИЯТА , ОБЩИЯ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА СОФИЯ И НЕГОВИТЕ НАСТОЯЩИ И БЪДЕЩИ ИЗМЕНЕНИЯ♦

Последният ОУП на София  е разработен през периода 1998‐2003г., а след приключването на процедурата по ОВОС е приет и одобрен от Народното събрание на 20.12.2006г. със специалния Закон за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО). Практически настоящият ОУП на София се прилага от началото на 2007г.[i]

От 2007 до момента ОУП-София е претърпял 9 изменения. Само през миналата 2018 година те са две.

Аргументацията за измененията му най-често е свързана с комуникационно-транспортната система и метрополитена.

През 2014г. ОУП-2009г. е законово изменен в частта „Комуникационно – транспортна система – масов градски релсов транспорт”, заради Метро-диаметър-3.

Към момента, започвайки от 2017г. насам, отново се готви изменение в частта „Комуникационно – транспортна система – масов градски релсов транспорт“, под предлог, че отново „Предстои разширяване на метрото с отклонения към Арена Армеец и Цариградско шосе, към Студентски град, от Младост към кварталите северно от Околовръстния път в западна посока, продължение на метрото по бул. Царица Йоана до Околовръстния път.“

През миналата 2018 година е изработено и задание за изменение на ОУП: „Това разширение изисква изменение на Общия устройствен план на Столична община приет с Решение № 960/2009 г. на МС в част „Комуникационно-транспортна система-масов градски релсов транспорт”, одобрена с Решение 454/11.08.2017г. на МС.“[ii]

[i] Закон за устройство и застрояване на Столична община, В сила от 28.01.2007 , Обн. ДВ. бр.106 от 27 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.92 от 20 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. ДВ. бр.17 от 23 Февруари 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.31 от 10 Април 2018г.

[ii] „Представяне на проекта на Задание за изменението на ОУП“ – https://www.sofia-agk.com/Pages/SinglePublication/b4sFXRKWTvU%3d

Според нас:

Това е работа „на парче“ и не е редно процесът с измененията на ОУП да продължава по този начин и занапред. Всъщност измененията на ОУП-а се подчиняват на стохастичните изменения на метрополитена.

Нормалната логика изисква метрополитенът, с новите му линии и разширения, да следва неизменният – инвариантният скелет на града. Не трябва непрестанните разширения и изменения в системата на метрополитена да водят до изменения на ОУП. Защото именно промените от комуникационен характер нарушават постигнатото във времето устойчиво – инвариантно състояние на градския скелет.

Необходимо е изцяло да се промени отношението, стратегията и политиката към ОУП-София и неговите изменения по принцип.

Към момента София е имала 4 законово регламентирани и един разработен, но неприет като закон, устройствени плана: Регулационен план от 1879-1881г., План на „Голяма София“/“Мусман“, от 1938г.; Генерален план на София/“Нейков“, 1961г., Генерален план на София от 70-те години на ХХ век /арх. Стайнов/ и Общ  устройствен план на София, 2009г.

Изключително интересно видео – ретроспекция на “визията” за София от 70-те години на ХХ век за хоризонт 2000 г., през погледа на архитектите – градостроители на столицата Стефан Стайнов, Митьо Виделов, Григор Дойчинов и други.

https://www.youtube.com/watch?v=-XwQNecZCrg&fbclid=IwAR2OA4SyiJnkZT3fdwnfiVr5dqf1d4EjjJrxHZkaF0MPpmdW1SHY7_rg_IY

———————————————————————————————————————————————————————

Посочените планове трябва да се наложат върху топографията на града,  да се анализират и извлекат инвариантите т.е. не-променящите се във времето елементи на градската структура, които са се превърнали в репери на градската еволюция, и още по-важното – да се извлече тектоничният скелет на града, към днешна дата.

Този процес на проследяване еволюцията на града във времето изисква да се извлекат и иновациите, които са били поетапно възприети от градския организъм и са се превърнали в органични негови елементи.

Резултатите от направения структурен анализ е логично да се картират и представят публично във вид на интерактивна историческа карта на града, с цел тя да служи като инструмент за бъдещата политика по планирането и управлението на града. Този метод, под названията диахронен, синхронен и структурен анализ на града, сме разработили и публикували многократно, включително и в международни издания, от 1990г.- до 2017г. Използвали сме за обект на анализ именно гр. София.[i]

[i] Bиж https://zheleva-martins.com/2017/03/01/ ;Тук по-долу, в приложение – списък на публикациите ни в тази връзка.

Илюстрации от публикацията:“Хоризонтална организация на града. Диахронен анализ”[i]

[i] Желева-Мартинс, Д., “Хоризонтална организация на града. Диахронен анализ”– В: сп.”Архитектура”, София, 1991, брой 3/4, с. 25-28; Онлайн: https://www.academia.edu/26596805/%D0%A5%D0%9E%D0%A0%D0%98%D0%97%D0%9E%D0%9D%D0%A2%D0%90%D0%9B%D0%9D%D0%90_%D0%9E%D0%A0%D0%93%D0%90%D0%9D%D0%98%D0%97%D0%90%D0%A6%D0%98%D0%AF_%D0%9D%D0%90_%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%94%D0%90_%D0%94%D0%98%D0%90%D0%A5%D0%A0%D0%9E%D0%9D%D0%95%D0%9D_%D0%90%D0%9D%D0%90%D0%9B%D0%98%D0%97

Основно ръководно правило за бъдещата градоустройствена политика следва да е: 

Тектоничният скелет на града, веднъж установен,  да не подлежи на изменения, а единствено на развитие във времето.

Към инвариантните елементи на градския организъм на София спадат, например:

Входно-изходните шосета, затвърдили своите направления от векове; радиално-кръговата система на града; централното градско културно-историческо ядро – т.нар. АИ Резерват „Сердика-Средец“; мащабът на кварталите в рамките на първия ринг – т.нар. „Окръжен булевард“; специфичните пространства – безистени със сключена застройка; речните канали; големите градски паркове в четирите посоки на света – Борисова градина, Западен, Южен, Северен парк; Културно-историческите ценности във всички категории:  Археологически групови паметници – вили рустика; мавзолеи; групи могили; архитектурни, художествени, ландшафтни и т.н.

Всички тези безусловни инварианти следва да се обявят за неприкосновени, спрямо всяка бъдеща намеса, освен поддържаща и реставрационна. Те трябва да получат своите паспорти и досиета, териториалното си обозначение и режим за охрана.

Въпрос на класификация и извличане на още инварианти са ансамблите от Новото време и Модернизма.

Тук спадат, например, първите комплекси на Модернизма, като „Илинден“ /“Модерно предградие“/ и „Яворов“/„Ленин“, които сме регистрирали в Международния регистър на ДОКОМОМО, но у нас нямат необходимата защита на културно-историческа ценност.[i]

Трябва да се реши веднъж завинаги –– ще остане ли в образа на град София историческа следа от явлението „жилищен комплекс“ в неговия автентичен вид? На анализ в тази посока подлежат големите жилищни комплекси от времето на социализма като ж.к. „Заимов“, ж.к. „Хиподрума“, ж.к. „Изток“, ж.к. „Западен парк“, Район „Младост“ и неговите 5 микрорайона: Младост-1, Младост-1А, Младост-2, Младост-3 и Младост-4; Район/ жк „Люлин“  и неговите 10 микрорайона; ж.к. „Дружба 1“ и „Дружба 2“ и т.н.

Всички те са строени като комплекси, при определена градоустройствена концепция и програма, от изтъкнати наши архитекти-градостроители, имат своята културно-историческа стойност и именно като такива би следвало да бележат историческото и социално развитие на града.

В момента тези комплекси хаотично се сгъстяват, пре-застрояват, и обез-образяват, от гледна точка на първоначалния им замисъл и композиция. И това става за сметка на общински терени, училища, детски градини или зелени площи. Трябва спешно да се прецени кои микрорайони, жилищни групи или ансамбли от посочените жилищни комплекси все още могат да бъдат включени към инвариантните елементи на градската структура, като завършени архитектурно-градоустройствени композиции.

По този начин, проследявайки цялата градска територия, ще стане обозрим хоризонтът и на бъдещото еволюционно и устойчиво развитие на града.

[i] Jeleva-Martins Dobrina I., “”Yavorov” residentialdistrict“ – register card- In: DOCOMOMO ISC /Registers BA Zeist The Netherlands, 1997;

Jeleva-Martins Dobrina I., “”Ilinden” residentialdistrict“- register card – In: DOCOMOMO ISC /Registers BA Zeist TheNetherlands. 1997;

——————————————————————————————————————————————————————- 

Подобен пример, за прилагане на разработената от нас методологическа идея, появил се  20 години след нашата първа публикация,  е осъществената Историческа харта на Барселона, състояща се от 26 интерактивни карти на Барселона.[i]  С тази разлика, че тук в центъра на внимание не стои анализът на развитието на тектоничния скелет на града, чрез проследяване на инвариантите и иновациите във времето и извличане на перспективните тенденции, а просто графично представяне на историческото развитие на града във времето.

Историята на Барселона, в 26 интерактивни карти

 

300.000 Km/s)

[i] Виж тук: TANVI MISRA, The History of Barcelona, in 26 Interactive Maps- Flip through the key chapters in the city’s life from 150 A.D. to 2010., Jun 27, 2016

http://www.citylab.com/housing/2016/06/the-history-of-barcelona-in-26-interactive-maps/488933/

————————————————————————————————————————————————————–

♦ Друг подобен пример  е  проследяването в карти на еволюцията на град Истанбул:  

The Evolution of Istanbul, In Maps. Explore the crucial milestones in the life of the now-troubled city on this interactive platform. TANVI MISRA @Tanvim Jan 6, 2017 

http://www.citylab.com/design/2017/01/istanbul-turkey-maps-through-history/512123/

——————————————————————————————————————————————————————–

♦ Съвсем пресен е примерът за анимиране на растежа на Манхатън в течение на 400 години чрез интерактивни карти. 

Watch Manhattan Grow Over 400 Years,  May 22, 2019 – 

През последните четиристотин години островът, който толкова много нюйоркчани наричат дом, е променен от хората, които са живели там. Манхатън сега е супер метрополия с 8 милиона жители, но погледнете най-ранната известна карта на Ню Амстердам, както тогава е била наречена, и ще видите съвсем различен остров.Разглеждане на многото карти на Манхатън, създадени през годините, може да ви покаже как са положени основите на града днес.

Използвайки информацията, намерена в архивите на Нюйоркската публична библиотека и Библиотеката на Конгреса, ние създадохме анимация и поредица от карти, по-долу които ви позволяват да видите как Манхатън  расте повече от 400 години.

https://www.angieslist.com/articles/watch-manhattan-grow-over-400-years.htm

 

—————————————————————————————————————————————————————-

ПРИЛОЖЕНИЕ: СТРУКТУРЕН АНАЛИЗ НА ГРАД СОФИЯ – ПУБЛИКАЦИИ

♦ Мартинс, Добрина,  Хоризонталната организация на града – диахронен анализ, Международен симпозиум: “Научни методи за опазване паметта на един град – проблеми на формирането” – организира Международният комитет по формиране към ИКОМОС и Българският национален комитет на ИКОМОС, в София, 28.IX – 1.X. 1990 /Scientific methods for safguarding the memory of a city: Training problems. ICOMOS – International Commitee for training ICCROM, The bulgarian national commitee of ICOMOS. September 28th-October 1st, 1990, Sofia/

♦ Zheleva-Martins, D., Deep structures of the town – In: Architektura v prostredi.3. Vedeska konferencia “Kulturna kontinuita architektury”, Stara Lesna, 21-23 maja, 1991. Vydavatel Dom techniky ZSVTS, Bratislava, pp. 17-25; 75,

♦ Желева-Мартинс, Д., “Хоризонтална организация на града. Диахронен анализ”- В: сп.”Архитектура”, София, 1991, брой 3/4, с. 25-28

♦ Желева-Мартинс, Д., Хоризонталната организация на града – синхронен анализ  Научен семинар на тема: “Европейски влияния в българската архитектура през XIX – XX век”, организира САБ, м. юни 1993

♦ Желева-Мартинс, Д., “Синхронен анализ на града.” В: сп. “Архитектура”, 1993, кн.3, с. 22-25

♦ Zheleva-Martins, Dobrina, “Sofia in images – annotation of a research project”- In: VII Congreso“Cultura Europea”, Resumenes Abstracts Resumes Zusammenfassung, “Z” – pp. 77-78- Centro de Estudios Europeos Universidad de Navarra, Pamplona, Spane, 23-26 octubre, 2002

♦ Zheleva-Martins, D. I.,“Annotations on the Research Project “Sofia and Its Images”- In: “Lo Straniero”, #37, N=531, pp 45-46, Naples, Italy, 2003

♦ Zheleva-Martins, D., “Visual History of Sofia” – In: IX th International Congress of South – East European Studies, Tirana, 30.08.2004 – 3.09.2004, Resumes, Academie des Sciences d’Albanie, pp. 188-189

♦ Zheleva-Martins, Dobrina,“An atempt at structural history of the bulgarian Town- planning”– In: 8th congress of International Association of Semiotic Studies (AIS/IASS), “Signs of the world Interculturality and globalization”, Session 7 “Semiotics of Space”, Lyon, July, 7th –12th, 2004 (Abstracts, p. 426), http://sites.univ-lyon2fr/semio2004/rubrique.php3?id_rubrique=19

ИЗЛОЖБИ

♦ Желева-Мартинс, Д., П. Йокимов, Ю. Фърков, Л. Стоилова /ЦА-БАН/, Лилия Цветкова и Илияна Паскова /ДА-София/, Стоян Христов, художник – “Град върху града. 120 години от Първия регулационен и 60 години от Първия градоустройствен план на София”– изложба, организирана от Централно управление на архивите при МС

▪29.3.1999г.-12.4.1999г. в Централния дом на САБ, София;

▪14-30.4.1999г по време на Европейския месец на Културата в гр. Пловдив;

♦ Желева-Мартинс, Д., С. Лозанова, Б. Иванова, Р. Гелева-Цветкова, Д. Николаиду, Б. Виана,– ”София в образи – Sofia in images” изложба, представена както следва:

▪ От 1 до 18.10.2002 – в Информационния център на Европейския Съюз, София;

▪ От 23 до 26.10.2002 – в Институт за Европейски изследвания в Университета на Навара в Памплона, Испания, по време на VІІ конгрес “Европейска култура” – (VII Congreso “Cultura Europea”, Centro de Estudios Europeos, Universidad de Navarra, Pamplona,23-26 octubre 2002);

▪ От 14 до 19юли, 2003 г. в Университета в гр. Клагенфурт, Австрия, по време на 27-ма международна конференция на IMISE „Пътища за културно отчуждение Един интер-дисциплинарен диалог без бариери” (27th IMISE Conference “Ways of cultural Estrangement A No-barriers Interdisciplinary Dialogue”, 14-19 July, 2003, Universitat Klagenfurt, Austry);

 

 

 

 

 

 

 

 

 

June 11, 2019 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Актуална информация, Видео, Други, Публикации на български, Публикации на други езици, Текстове на български, Текстове на други езици, Фотографии

UIA Declaration UN-Habitat General Assembly

Time to build a better world

Global imperatives for society and architecture

 

Along with our planet and its people, architecture faces great challenges. Environmental degradation and human poverty result in part from building and development patterns that destroy heritage, degrade habitat, squander resources and perpetuate socioeconomic imbalances.

If we hope to counteract these forces, we must stop the indiscriminate destruction of natural landscapes and agricultural land. We must build responsibly, and we must build well. The built environment is part of the problem, but through the potential of planning, architecture and design, it is also a crucial part of the solution.

Architecture interacts with every one of the UN 17 Sustainable Development Goals, not just on an aspirational level, but through existing buildings, settlements and cities all over the world. Architectural solutions are already there, contributing to sustainable communities and quality of life.

We know that design and creative energy can make great contributions to the pressing global challenges of our time. That is the very basis of innovation, the theme of this General Assembly.We implore our partners in this endeavor—governments, civil society and the private sector—to help us contribute to this work.

Every year, we lose hundreds of thousands of precious acres to automobile-dependent exurban sprawl, with enormous social, environmental, health and economic costs. Yet the exurban wastelands continue to grow and, at the same time, we face human need and poverty at a staggering scale—much of it concentrated in informal settlements that are now part of many large cities. At least one billion people on our planet live in makeshift housing.

The UIA represents more than 3 million architects all over the world. We embrace UN-Habitat’s New Urban Agenda as our own, we endorse the UN 17 Sustainable Development Goals, and we pledge to achieve “carbon neutrality” in our communities and buildings.

In partnership with governments, nongovernmental organizations, the private sector and civil society, we call on the architectural community to:

— Provide basic services for all people, including housing, safe drinking water, sanitation, nutritious food, healthcare, education, culture and access to communications.

— Ensure equal opportunity, taking into account the needs of women, youth and children, people with disabilities, marginalised groups, older persons, indigenous people, and others.

— Promote cleaner cities by tackling urban air pollution, using renewable energy deploying “green” public transport systems and caring for natural resources.

— Strengthen cities and settlements against disasters through better planning, stronger infrastructure and faster, more effective response systems.

— Accommodate refugees, migrants and internally displaced persons, recognising that migration poses challenges but also brings contributions.

— Promote safe and accessible public spaces, increasing sidewalks, cycling lanes, gardens, squares and parks.

— Assist the poorest among us to build better housing and assist with basic steps to improve self-built housing in dense, largely unregulated urban settings

— Reduce the natural resources used in the building industry, to help meet the enormous human and material demands, while adverting the dangers that threaten our planet

The world urgently needs effective solutions; we need designs for cities and buildings that improve all lives, not only the lives of the wealthy or fortunate.

We offer new approaches to architecture and planning that upend the damaging patterns of the past and the present, and we call on all of you to join us developing solutions and contributing to their fulfilment; not tomorrow, but today.

To move towards sustainability in the built environment, we need a broad range of new solutions, each adapted to local climate, culture and challenges, and we need them not as ideas, but on the ground, implemented and in use. It is through existing buildings, settlements and planning that we will achieve results; both for the environment and for our quality of life.

It truly matters how people build, where, and at what cost to humans and the environment. We therefore pledge to hold the following goal at the core of our actions: To build better cities for the benefit of all, while conserving our resources and using them wisely.

Please join us.

Download the UIA Architecture Guide to the UN 17 Sustainable Development Goals

https://arkitektforeningen.dk/sites/arkitektforeningen.dk/files/uploads/un17_guidebook.pdf
he International Union of Architects (UIA) is an international non-governmental organisation based in Paris. Established in 1948, it is the only organisation representing architects across the globe working to unify architects, influence public policies on construction and development, and advance architecture in service to the needs of society.

May 28, 2019 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на други езици, Събития, Текстове на други езици

24 МАЙ – ДЕН НА ЗНАНИЕТО! ДЕН НА НАУКАТА!

 

ДНЕШНАТА МИСИЯ НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ Е:  „Да провежда научни изследвания в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси, да участва в развитието на световната наука, да изучава и умножава материалното и нематериалното културно-историческо наследство на нацията“ –  казва  академик Юлиан Ревалски, председател на Българската академия на науките.

/Обръщение на Председателя на БАН – http://www.bas.bg/150-bas/

За съжаление, всичко това ще става без едно важно академично звено – 

ИНСТИТУТА ПО ГРАДОУСТРОЙСТВО И АРХИТЕКТУРА, който тази 2019 година щеше да навърши 70 години от създаването си, ако не бе закрит дори и последния остатък от него – Секторът “Архитектура” в Института за изследване на изкуствата при БАН, през 2016г.

♦♦♦♦♦

СЪЗДАВАНЕТО НА ИГА /НЕГОВИ СЛЕДОВНИЦИ СА СТИГА, ИТИГА, ЦА – БАН/

ДАТИРА ОТ 1949г.

ТУК ПРЕДСТАВЯМЕ КОПИЯ ОТ ДВЕ ПУБЛИКАЦИИ В ПОРЕДИЦАТА “ИЗВЕСТИЯ НА ИГА”, от 1951г. брой 1, на проф. арх. Любен Тонев, чл.кор. на БАН и проф.арх. Георги Стойков, които показват целите, задачите, мисията, структурата, научния състав на новосъздадения научен институт, дал основите на българската наука в областта на теорията и историята на  архитектурата, градоустройството, както и науката и практиката в областта на документирането и опазването на архитектурното културно наследство.

♦♦♦♦♦

Тонев, Любен, проф. арх. член-кореспондент на БАН, “Институтът по градоустройство и архитектура при Българската академия на науките”,  В: “Известия на ИГА”, 1951, бр.1, с.7-15

♦♦♦♦♦

Стойков, Георги, ст.науч.сътрудник на Института – “Националното ни архитектурно наследство и привеждането му в известност” – В: “Известия на ИГА”, 1951, бр.1, с.91-101

May 24, 2019 · dobrina · Comments Closed
Tags: , ,  · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български

СПОМЕН ЗА НАЦИОНАЛНИЯ МУЗЕЙ НА АРХИТЕКТУРАТА

ДНЕС Е 18 МАЙ – СВЕТЪТ ОТБЕЛЯЗВА

МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА МУЗЕИТЕ.

Международният ден на музеите се чества в целия свят от 1977 г. насам, с решение на 11-та Генерална конференция на ICOM (International Council of Museums – Международен съвет на музеите), състояла се в Москва.

През 1992 г. ICOM, който официално се ангажира с организацията на Международния ден на музеите, предлага събитието да се провежда по определена тема. Оттогава всяка година Международният ден на музеите има своя собствена тема и Международният съвет на музеите винаги прави обзор на свързаните с темата мероприятия, което ги прави достъпни за всички. Всяка година събитието става все по-популярно.
Тази година – 2019 темата е:  МУЗЕИТЕ КАТО КУЛТУРНИ ЦЕНТРОВЕ: БЪДЕЩЕТО НА ТРАДИЦИЯТА                              2019 – Museums as Cultural Hubs: The Future of Tradition

 

ИЗМИНАХА 17 ГОДИНИ ОТКАКТО Е ЗАКРИТ НАЦИОНАЛНИЯТ МУЗЕЙ НА АРХИТЕКТУРАТА.

ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР, НИТО ДА ОСИГУРИ БЪДЕЩЕ НА ТРАДИЦИЯТА…УВИ!

„България ИМАШЕ един Национален музей на архитектурата и той БЕШЕ във Велико Търново. Създаден БЕШЕ с постановление на Министерския съвет от 1978 г. Това е и органът, който може да разпореди затварянето му. Сградата, в която се ПОМЕЩАВАШЕ институцията, БЕ  предоставена от Съюза на архитектите. Фондовете пък се СЪХРАНЯВАХА в помещения, дадени безвъзмездно за тази цел от община Велико Търново. Музеят СЪХРАНЯВАШЕ документи за българската архитектура от античността до най-новата история. Тук на практика БЕ наследството на 70 български архитекти. Всички материали БЯХА тук само по изричната воля на дарителите. Харчовете на културното министерство на година БЯХА само за заплати и част от издръжката и БЯХА около 22 хил. лв. Даже на всеобщата бедност сумата не може да бъде фрапираща, като се има предвид, че става дума за един от 200-те специализирани само за архитектура музеи в света.“[i]

„ Националният музей на архитектурата ИМАШЕ със сравнително кратка биография – създаден БЕ през 1978 година. За основа на сбирките му ПОСЛУЖИХА многобройните гипсови макети на ценни историко-архитектурни паметници, дело на търновлията Леон Филипов (1880-1968), посветил им целия си живот. По-нататъшната работа на шепата научни работници БЕШЕ свързана главно с един от аспектите на всяка музейна дейност – събирането и подреждането на фонда. Който към днешна дата /2006 / съдържа около 13 хиляди единици – чертежи, скици, документи, снимки, филми, негативи, архиви, макети, а библиотеката му наброява около 5 хил. тома специализирана литература и периодика.“[ii]

„Вече много години ценните архитектурни експонати, които страната ни притежава, не могат да бъдат видени от широката публика. От дълго време те събират прах и тънат в забрава в рушащата се сграда на Националния музей на архитектурата във Велико Търново, който бе затворен за посетители през 2002 г. заради проблеми със сградния фонд и персонала….Не е ясно и какво е състоянието на ценните архитектурни фондове, които се съхраняват в момента /2007г./ в стария архитектурен музей във Велико Търново. А там се ПАЗЕХА оригинални чертежи, лична кореспонденция, снимки, мебели, картини на именити български архитекти като Константин Джангозов, Георги Фингов, Георги Овчаров, Станчо Белковски, Александър Рашенов, Наум Торбов, Ричка Кръстанова, Любен Тонев и други. Тук СЕ Е НАМИРАЛА и една от най-старите книги по архитектура, издавани в България – старопечатно френско издание от 1738 година.“[iii]

СЛЕД 25 ГОДИШНО СЪЩЕСТВУВАНЕ НАЦИОНАЛНИЯТ МУЗЕЙ НА АРХИТЕКТУРАТА БЕ МЪЧИТЕЛНО УНИЩОЖЕН. АГОНИЯТА МУ ПРОДЪЛЖИ ДО 2010 ГОДИНА.

ИЗМИНАХА 17 ГОДИНИ ОТКАКТО Е ЗАКРИТ НАЦИОНАЛНИЯТ МУЗЕЙ НА АРХИТЕКТУРАТА. ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР, НИТО ДА ОСИГУРИ БЪДЕЩЕ НА ТРАДИЦИЯТА…УВИ!

[i] Фани МАЗДРАШКА, Националният музей на архитектурата две седмици чака отговор за съдбата си – в: Капитал, 2002, 23 февруари,  https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2002/02/23/213875_nacionalniiat_muzei_na_arhitekturata_dve_sedmici_chaka/

[ii] Националният музей на архитектурата в точката на замръзване – в Банкеръ, Weekly  събота, 18. февруари 2006,

http://www.banker.bg/sudbi/read/nacionalniiat-muzei-na-arhitekturata-v-tochkata-na-zamruzvane

[iii] Радостина ПОПОВА, Музеят на архитектурата – приказка без край – в citybuild.bg, 18.09.2007, http://citybuild.bg/news/muzeiat-arhitekturata-prikazka/3462

 

 

May 18, 2019 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български