“АРХИТЕКТУРЕН СТИЛ” – проф. НИКОЛАЙ РАЙНОВ

Тази година се честват 130 години от рождението на Николай Райнов –  виден български писател, художник, академик  (1 януари 1889 г.- 2 май 1954 г)  Той завършва  Духовната семинария  в София (1908), след което започва да следва философия в Софийския университет ( 1911).

Първата си книга “Богомилски легенди” публикува под  псевдонима Аноним (1912). Участва в Балканската и в Първата световна война. Завършва специалност декоративно изкуство на Държавното художествено-индустриално училище в София (1919). През 1919 г. се отправя на голямо пътешествие в Египет, Сирия, Палестина, Мала Азия. След завръщането си от пътешествието той става един от основателите на теософската ложа “Орфей”. Пише  поезия, белетристика, културологични произведения в  областта на историята на  изобразителното изкуство, фолклора, етнографията; сътрудничи на периодичния печат; проучва много паметници на културата; публикува редица статии за изкуството и литературата. Главен редактор е на списанията „Зеница” и „Орфей“, вестниците „Камбанар“ и „Анхира“. В периода 1918 – 1919 г. сътрудничи на Тео Милев, като пише редица статии за неговото списание „Везни“. По това време издава няколко книги: „Видения из древна България“, 1918, „Книга за царете“, 1918, „Очите на Арабия“, 1918, „Слънчеви приказки“, 1918, “Книга на загадките” – 1919, „Между пустинята и живота“, поемата „Градът“. Прави второ издание на „Богомилски легенди“, разширено издание на „Книга на загадките“, превежда „Тъй рече Заратустра“ на Фридрих Ницше. Заради романа му „Между пустинята и живота“ (1919) посветен на живота на Исус Христос, е отлъчен от Православната църква.

През периода 1922 – 1927 г. работи като главен библиотекар в Народна библиотека  в Пловдив. Командирован е за 2 години в Париж, за да се запознае с паметниците на културата във френската столица. Когато се завръща, приема преподавателско място в Художествената академия в София, където е професор по история на изкуството от 1927 до 1950 г. Междувременно, през 1924 г. става главен редактор на новото списание „Орфей“, чиято задача е да популяризира теософските идеи, а в края на 20-те години на ХХ век той създава теософската ложа „Орфей“. Списанието излиза само две години.

Масонското му посвещение е датирано на 10. 12. 1929 г. Райнов членува не само в класическата (допускаща само мъже) ложа “Парсифал”, намираща се под юрисдикцията на “Великия Ориент на Франция”, но и в комасонска (включваща и жени) ложа.

През 1930 г. основава българската асоциация „Рьорих.“

През 1933 г. (заедно с проф. Благй Мавров и Никола Трифонов) се запознава с богомилската книжнина, пазена в хранилищата на държавната библиотека на остров Малта. Изучава основателно историята и същината на богомилското учение в България.

През периода на 1920-те – 1930-те години публикува книги с обработени или авторски приказки (“Златното птиче“– 1924, “Най-хубавите народни приказки“ – 1924, “Юнак над юнаци“ – 1925, “Сиромах Лазар” – 1925,“Вълшебният кон“ – 1927, “Хиляда и една нощ“ – 1927, “Али Баба и разбойниците. Завистливият съсед“ – 1927, “Синдбад морякът“ – 1930, “Торба приказки за русалки, самодиви, царе, царски синове“ – 1934; А в  периода 1931–1934 публикува трийсет и четирите отделни книги от поредицата “Приказки от цял свят“).

Публикува и специализирана литература: „Малък художествен речник (Живопис, архитектура, скулптура, графика)“, изд. „Отец Паисий“, Пловдив, (1928);  „История на пластичните изкуства“ – 12 тома. (1931-1939) , изд. „Ст. Атанасов“, библиотека за самообразование; „Вечното в нашата литература“ –  9 тома (1941); и др.

След 9 септември 1944 г. става член на Българската комунистическа партия. Избран е за председател на Съюза на писателите, а от 1945 г. е академик.

♦♦♦♦♦

НИКОЙ НИКЪДЕ НЕ СПОМЕНАВА ЗА  МАЛКАТА КНИЖКА – АРХИТЕКТУРЕН СТИЛ, публикувана през 1946г.

Тук долу представяме откъс от нея. По теоретичния въпрос за стила в архитектурата не познаваме друг подобен монографичен опит в българската професионална литература и до днес.  Специфичното в случая е, че проф.Райнов класифицира анализираните от него стилове по етнически и национален признак, което без съмнение е повлияно от времевия контекст.

 

От позицията на днешната архитектурна теория много от изложените авторски разсъждения изглеждат архаични, слабо аргументирани и лесно опровержими, но без съмнение, те създават дискусионно поле за преосмисляне на основните постановки на въпроса за архитектурния стил днес.

  

 

March 4, 2019 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български

ИНЖЕНЕРИТЕ ОТ РУСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА АРМИЯ И СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ГРАДОУСТРОЙСТВО

ПОСЛУЧАЙ НАЦИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК НА БЪЛГАРИЯ – 3 МАРТ, ОТДАВАМЕ НАШАТА ПОЧИТ КЪМ ОНЕЗИ ИНЖЕНЕРИ ОТ РУСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА АРМИЯ, КОИТО СА ПОЛОЖИЛИ ОСНОВИТЕ НА СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ГРАДОУСТРОЙСТВО

  

СТАТИЯТА Е ПУБЛИКУВАНА :

♦Желева-Мартинс, Д. и Ю. Фърков, “Инженерите от Руската освободителна армия и съвременното българско градоустройство.” – В: сп.”Архитектура”, 1998, кн.2, с.42-45;

♦Zheleva-Martins, D. & Furkov, Yuli, “The role of the engineers from the russian army in layingthe foundations of contemporary Bulgarian town planningafter the liberation from Turkish domination in 1878” In: “Etudes Balkaniques”, Institute d’ Etudes Balkaniques, Academie Bulgare des Sciences, N=1-2, pp 75-83, Sofia, 1999

 

March 3, 2019 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български

ИЗЛОЖБА ДВОРЕЦЪТ ЗА ИЗКУСТВОТО НАЦИОНАЛНА ГАЛЕРИЯ

НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ

представя

ДВОРЕЦЪТ ЗА ИЗКУСТВОТО

1 март 2019 – 12 януари 2020

Откриване на 1 март, петък, 18.00 ч.

Двореца, пл. „Княз Александър І“

——————————————————————————————————————————————————————

В центъра на тази изложба e Дворецът – една от най-старите сгради в самото сърце на София, тясно свързана с историята на града и на България. Дворецът се представя със своя характер, какъвто е бил на границата между  ХІХ и ХХ век, той се разбира и като физическо пространство, създадено както от архитекти и художници, така и от хората, които са го обитавали. Дворецът е топос, мястото на властта и културата, метафоричен образ за фигурата на държавния глава, на княз Батенберг и на цар Фердинанд. Експозицията заема  пространствата, в които е протичал официалният им живот. Тя е обвързана с историята на новото българското изкуство от края на ХІХ – началото на ХХ век.

Основната идея е да се проследи неговото зараждане и развитие в следосвобожденска България чрез нов фокус, насочен към връзката на изкуството с държавата, на нейните културни политики. От историческите извори е известно, че българският монарх обръща специално внимание на изобразителното изкуството, често посещава  художествени изложби, насърчава и подкрепя художниците. Това неговото отношение е осъзната културна политика спрямо цялостното развитие на укрепващата млада държава, като  постепенно придобива характеристиките на целенасочено колекциониране.

Експозицията е изградена около няколко смислови центъра. Единият от тях е колекцията от картини на цар Фердинанд, част от която се намира днес в Националната галерия. Другите акценти са първите придворните художници българи, както и основни събития в  художествения живот на България, пресъздадени чрез документи и специален подбор от творби. Представени са първите поколения български художници като Иван Димитров, Антон Митов, Иван Ангелов, Ярослав Вешин, и по-младите от тях – Никола Михайлов, Никола Петров, Атанас Михов, Александър Божинов, една от първите професионални художнички в страната Елена Карамихайлова. Хронологично изложбата обхваща, но без да  се затваря, годините на управление на цар Фердинанд (1887 – 1918) – време, в което новото българско изкуство прави своите първи стъпки и за кратък период се стреми да догони европейските художествени достижения.

Изложбата е разположена в седем зали на втория етаж на Двореца. В една от тях, известна като „Червения салон“, е направен опит за “съживяване” на двореца –  тя е оформена с картините, които са били там по царско време.

Един от акцентите в експозицията е закупеният през тази година от държавата „Портрет на княз Александър I Батенберг“, рисуван през 1881 в София от немския художник Конрад Вилхелм Дилиц – известен на времето си майстор на портрети на европейските владетели.

Партньори в проекта са Софийската градска художествена галерия, Националната художествена академия, Централният държавен архив, галерия „Лоранъ“, lostbulgaria.com.

 

За допълнителна информация:

Анелия Николаева, куратор на изложбата

 

February 26, 2019 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български

O TEMPORA, O MORES

 

1954

 Т. Яблонская «Утро», 1954

В тази творба художничката Татяна Яблонская изобразява дъщеря си – 13-годишната Лена. Картината играе решаваща роля в личния живот на главната героиня и се превръща в истински химн на любовта. Работата е там, че картината „Утро“ е била известна на всички съветски момчета: те изрязвали репродукции от списания и ги закачали на стената, слагали ги в албуми. Ученикът Арсен Бейсембинов от Алма-Ата не прави изключение. Той се влюбва в това дългоного акварелно момиче още в ранна възраст. По-късно момъкът постъпва в Московската държавна художествено-промишлена академия и там… среща очарователната девойка Елена Яблонская. Те се сприятелили и започнали да общуват. Веднъж, в дома на Арсен Лена вижда репродукция на майчината си картина „Утро“ и признава, че на нея е изобразена самата тя. Скоро Арсен и Елена се женят. Те живеят заедно близо 40 години – до самата смърт на Арсен Бейсембинов през 2000 година. Сега Елена живее в Алмати, столицата на Казахстан и тя също е художник.

♦♦♦

2018

Bиртуалната певица Хацуне Мику

На 10 ноември стана факт първото семейство, създадено от човек и робот. Тридесет и пет годишният японец Акихико Кондо се ожени за 16-годишна поп звезда – виртуалната певица Хацуне Мику.

Кондо признава, че имал проблеми с момичетата още от училище и често бил обект на подигравки. После една нещастна любов го докарала до депресия…

Хацуне е рожба на компанията Crypton Future Media, а името й е създадено от японските думи hatsu – пръв, ne – звук, и miku – бъдеще. Тя съществува само като прожектиран холограмно образ. Тя няма нито физическо присъствие, нито собствен глас. Тя е 3D анимация, която олицетворява “Vocaloid” – форма на софтуер, който синтезира вокали от предварително записана гласова банка, за да имитира човешкото пеене.

На сватбата Хацуне е представена символично от кукла. А младият японец признава, че нито един член на семейството му не уважил церемонията, но все пак дошли 40 гости. Издаден е и „брачен сертификат“, който удостоверява, че човешкият и виртуалният характер са сключили брак „отвъд измеренията“.

“Вярвам, че трябва да вземем предвид всички възможни видове любов и щастие”, казва Кондо. Той смята “семейството” си за напълно нормално: Любимата му Хацуне всяка сутрин го буди и го изпраща на работа (той работи като администратор в училище). Вечер той я уведомява по телефона, че се прибира и тя запалва светлините в апартамента, след това двамата вечерят заедно, а тя му казва кога да си легне.

„Мику-сан е жената, която обичам много и която също така ме спаси“, казва Кондо.

 

 

January 30, 2019 · dobrina · Comments Closed
Tags: , , ,  · Posted in: Други, Текстове на български

НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ представя ИЗЛОЖБАТА “ДАРЕНИЯ 2015 – 2018”

 

 

представя

ДАРЕНИЯ 2015 – 2018

30 януари – 21 февруари 2019

Откриване на 30 януари, сряда, 18.00 часа

Двореца, І етаж

Пл. „Княз Александър І“

Изложбата включва видово и стилово разнообразни творби. Тя е възможност, публично да се обявят имената на дарителите през посочения период и да се изрази благодарност за проявената от тях щедрост към Националната галерия. 

Дарителството в България има дълголетни традиции. Това благородно и родолюбиво дело е свързано и с формирането на националната художествена колекция още преди официалното създаване на Националната галерия като самостоятелна институция.

Днес  най-големият художествен музей в България притежава над 42 000 творби на християнското изкуство, живописта, скулптурата, графиката, декоративното и съвременното изкуство  от страната, Европа, Азия, Африка и Америка. Значителна част от тях са дарения от български и чуждестранни институции и частни колекционери, от художници и техните наследници, от ценители.

През последните години музейният фонд се попълва епизодично със сравнително малко на брой откупки, но само за периода от 2015 до 2018 се обогатява с дарени от 44 българи и чужденци над 360 произведения, приети след тяхната идентификация и оценени от експертите в галерията като притежаващи високи художествени качества. През 2018 бе получена по завещание голяма парична сума от живялата в Австралия българка Маргарита Занеф. Предстои да бъдат закупени произведения, с които да се попълни колекцията според професионалните критерии на музейните специалисти.

За допълнителна информация: Боряна Вълчанова

Информация: Отдел “Връзки с обществеността”

 

January 26, 2019 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА! 2019 HAPPY NEW YEAR ! 2019 С НОВЫМ ГОДОМ! 2019

January 1, 2019 · dobrina · Comments Closed
Posted in: Други

Дълбок поклон пред паметта на първия главен архитект на София Вацлав Ко̀лар ( Václav Kolář)

В последния брой на Списание на Българското инженерно архитектурно Дружество – БИАД – книга 12 от 1900 годиная в рубриката “Вести от редакцията” е написано следното кратко съобщение :
+ Венцеслав Адол Колар – архитект
Така е отбелязана смъртта на първия главен архитект на София – Вацлав Колар, автор на редица емблематични за столицата ни обществени обекти.
Починал от пневмония, в пълна самота, той и до днес не е получил заслуженото уважение, почит и признателност.
Подготвяме подробна публикация посветена на делото му.

December 29, 2018 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български