ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, СОФИЯ
—————————————————————————————————————————————————————————————–
ГРАДЪТ НА „СВЕТА СОФИЯ”
Лежат под София подземни градове,
Лежат на метри под паважа,
Лежат един под друг от векове,
Лежат безмълвно, спотаено даже.
Лежи под нас една утроба, тайна бездна
Там дето миналото бавно чезне
Лежат гробове, катакомби, саркофази,
Там дето паметта на мястото се пази.
Положени са милион души
За да не може да се разруши,
А да пребъде вечно този град
И да възкръсва все тъй жив и млад…
18 юни 2013 г.
София
September 17, 2016
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: поздравление за празника на София · Posted in: Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български
ЛЕТНИ ЕКСПРЕСИИ – ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
В продължение на повече от 10 години преподавах “Културен туризъм” и “Туризъм и културно наследство” на студенти от магистърска програма “екология” и “ландшафтна архитектура” при ФЕЛА на ЛТУ – София. За улеснение на студентите издадох и учебник, което си беше пионерско дело – нямаше учебници по този предмет. (Желева-Мартинс, Д.,“Културен туризъм” – учебник за образователна степен “Магистър”, Издателство ”Пространство и форма”, София, 2005 ). Студентите трябваше да правят проекти за “Културни маршрути” по свой избор, но по посочена методика. Едно от указанията бе туристическият продукт да бъде максимално атрактивен и плътен по съдържание, като се комбинират различните видове туризъм, например културен, образователен, екстремен, еко-туризъм и т.н. Благодарение на студентските проекти бях добила представа, включително и образна, за богатството на страната ни на природни феномени и уникални забележителности. Имах чувството, че вече не може нищо да ме изненада. Обаче тези забележителности, които посетихме през лятото наистина си заслужават описанието.
ПРИРОДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ „ЧУДНИТЕ МОСТОВЕ“ – “ЕР КЮПРИЯ” Това е един от най-известните и най-посещавани скални феномени. Чудните мостове са разположени в карстовата долина на река Еркюприя в Централните Родопи, на 1450 m надморска височина, в подножието на връх Голям Персенк.Скалният феномен се намира на 80 км южно от Пловдив, на 35 км северозападно от Чепеларе и само на 5 км северозападно от село Забърдо. Непосредствено до тях се достига с кола или автобус. По пътя Асеновград-Чепеларе, от разклона при Сините ханчета до Чудните мостове, разстоянието е 17 km. Трябва да се внимава, защото изгубихме време, пропущайки този разклон. Изобщо, маркировката по пътищата ни страда. Би трябвало забележителностите да привличат още с указанията за тяхното местонахождение и табелите с надписи. В момента те са не в ярък, а в кафяв цвят, сякаш за да се слеят с околната среда.
Чудните мостове известни още като Скалните мостове или по-старото Еркюприя, в регистъра на защитените територии и защитените зони в България се водят като защитена територия от категория: Природна забележителност. Обявени са за природна забележителност с постановление на Министерския съвет No.4941 от 18.07.1949.
————————————————————————————————————————————————————–
Една легенда разказва за Чудните мостове следното: Преди много години в землището на село Забърдо имало много пастири. Незнайно от къде се появил змей, който започнал да опустошава стадата им. Дълги години пастирите страдали от набезите на змея. Накрая те измислили как да го надхитрят. Натоварили едно магаре с прахан (сухо вещество от дървесна гъба, което служи за запалване на огън от огниво), запалили го и го изпратили срещу змея. Змеят глътнал магарето заедно с праханта, която бавно, но сигурно се разгаряла. Обезумелият змей отчаяно се опитвал да избяга, накрая намерил малка дупка в земята. Огромното му тяло отворило пролуката. След години, когато костите на змея изгнили, останали огромните сводести мостове. Така според легендата се появили Чудните мостове.
Научното обяснение обаче е друго: Мостовете са се образували вследствие на ерозионната дейност на пълноводната в миналото река, която е преобразувала пукнатините в мраморите в дълбока водна пещера, чийто таван с течение на времето изтънява на места и се срутва. Предполага се, че отломките от срутването са били отнесени впоследствие от водите на реката.
На друго място се изказва друга хипотеза, че образуването на уникалният скален феномен, разположен на течението на реката, вероятно е станало при земетресение, което причинило срутване на някогашна пещера. В резултат на това са останали двата известни моста. Големият е широк около 15 m в по-широките части, дълъг почти 100 m. Състои се от три арки, като най-голямата е с височина 45 m и ширина 40 m. Малкият мост е на 200 m от големия по течението на реката – той е непроходим, дълъг 60 m, с обща височина 50 m, а само на арката – 30 m. След него има и съвсем малък трети мост, който представлява понорна пещера, в която водите на Еркюприя изчезват, за да се появят отново на повърхността след 3 km.
Местността около двата моста е заета от вековни иглолистни смърчови гори. И двата моста са обезопасени и пригодени за туристически цели. Преминаването е позволено и върху, и под тях. В близост до скалния феномен се намират множество пещери, но повечето от тях не са годни за посещения от туристи, понеже не са осветени и обезопасени.
В непосредствена близост до пътя и “мостовете” има две хижи – „Чудните мостове“ и „Скалните мостове“, които се стопанисват от туристическо дружество “Студенец” – гр. Чепеларе и предлагат възможност за храна и нощувка. Край пътя при паркинга пък са се разположили сергии за сувенири и бурканчета с домашна продукция – мед, сладка от горски плодове и други „планински блага“.
Виж още:
♥ Чудните мостове заснети с дрон / Wonder bridges, Bulgaria
♥ 59 – РОДОПИТЕ – Чудните Мостове
♦♦♦♦♦ ♦♦♦♦♦ ♦♦♦♦♦
ПРИРОДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ „КАМЕННИТЕ ГЪБИ“
Това са скални образувания, които се намират източно от с. Бели пласт, при самия път, свързващ Кърджали с Хасково. Обявени са за природна забележителност със Заповед No.1427 от 13.05 1974 г., с цел опазването им. Защитената територия има площ от 3 хектара.
———————————————————————————————————————————————————-Каменните гъби представляват хармонични скални късове с форма на естествени гъби, с розови пънчета и зеленикави гугли. Височината на пънчетата и ширината на гуглите е до 2,5 м. Изваяни са в риолитови вулканични туфи. Туфите, от които са се оформили каменните гъби, също са резултат от интензивна подводна вулканична дейност, датираща от времето на палеогена.
След оттеглянето на морето и последователното издигане на морското дъно, започнало действието на ерозията. Долният, розов пласт се оказал по-мек и по-лесно се поддавал на действието на слънцето, вятъра и дъжда. Горният, зеленикав пласт съдържа по-здрави минерали, най-вече вулканично стъкло и по-трудно се изветря. Така в продължение на хилядолетия се е оформила тази прекрасна композиция от неповторими форми и багри.
http://tourism.kardjali.bg/?pid=1,17
ЛЕГЕНДА ЗА КАМЕННИТЕ ГЪБИ
Въглищарят Радуил имал 4 дъщери – една от друга по-красиви. Живеели в крепостта Перперикон. Една слънчева утрин, нарамили ведрата и тръгнали за вода извън крепостните стени. Изведнъж, на хълма зад реката видели голяма орда от нашественици. Бегом се прибрали в крепостта. Започнала люта, но неравна битка. Хората хукнали да се спасяват кой къде завари. Много от мъжете били избити, а голяма част от жените – пленени. Сред тях били и дъщерите на Радуил.
Повели ги към водача на ордата, възседнал расов кон край близката река – да ги огледа и задели най-красивите за себе си, а останалите да продаде за робини. Щом го наближили, ярост обзела сърцата на девойките. Вкупом грабнали кой какво намери – дървета, камъни и започнали да замерят конника.
Изплашил се конят, изправил се на задните си крака и нищо неподозиращият ездач паднал на земята. Втурнали се четирите девойки към него и го разкъсали. След което потънали в близката гора.
Скоро най-близкият на водача – приятелят му Омур – се окопитил и хукнал да преследва момите. По заник слънце ги застигнал, замахнал с ятагана и отсякъл главата на първата от тях. Онемял! Щом докоснала земята, тя се превърнала мигом в каменна гъба. Замахнал и покосил другите две сестри. Същото се повторило. Изплашил се Омур, слезнал от коня, но преди да покоси главата на последното девойче, сама се превърнала в камък. Ужасен, скочил на коня и понечил да избяга, но при първата крачка се превърнал в черна скала. Хората и днес наричат самотната канара в близост до гъбите “Каратепе” .
http://tourism.kardjali.bg/?pid=5,14
Виж още: Скалните гъби до село Бели Пласт – https://www.youtube.com/watch?v=JdUSBtjT_es
Всичко дотук добре, но то не присъствува под никаква форма на мястото, а само в интернет. Няма забелязващ се от пътя знак за зази уникална природна забележителност. Само една разкривена табела, при това поставена на височина над пътя. Добре че имаше един възрастен човек , който бе разтворил чадър и малка сергийка, на която продаваше сувенири и полускъпоценни камъни, с надежда да припечели нещо от случайни посетители. Само той маркираше подхода към “Каменните гъби”.
♦♦♦♦♦ ♦♦♦♦♦ ♦♦♦♦♦
ПРИРОДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ „КАМЕННАТА СВАТБА” – с. ЗИМЗЕЛЕН
Тази природна забележителност се намира в землището на с. Зимзелен, на 3 кm от Кърджали, близо до асфалтиран път. Обявена за природна забележителност със Заповед № 1427/13.05.1974 г. на Министерството на горите и опазване на природната среда, ДВ № 44/ 07.06.1974 г., № 132 по Държавния регистър на природните забележителности.
Изключително красива група от множество каменни пирамиди, напомняща сватбено шествие. Фигурите са разнообразни по форма и размери, като на височина са от 0,5 до над 10 m. Образуванията са вулканични туфи с риолитов състав, чиято възраст е около 35 млн. години.
През олигоцена днешните Източни Родопи са били дъно на море. В резултат на чести вулканични взривове, на морското дъно се образували дебели пластове вулканична пепел, примесена с различни късове от разрушаващите се по брега скали. Утайките се уплътнявали бавно и се превръщали в пластове от туфи, в които сега е оформена “Каменната сватба”. От съдържанието на различни минерали в тях скалите се обагрили в различни цветове – бял, жълт, розов, зелен, ръждивочервен. Сред тях има прослойки и от други скали – варовици, конгломерати и др. Различният минерален състав на скалите определя тяхната различна здравина, а това е важно условие за моделирането на фантастичните фигури на пирамидите.
Народната фантазия е оприличила тази прекрасна природна композиция като сватбено шествие и го е свързала във вълнуваща легенда, в която доброто побеждава злото.
http://tourism.kardjali.bg/?pid=1,16
Виж още: Легендите оживяват (Южна България) – Каменната сватба – С1, Еп14
https://www.youtube.com/watch?v=hA6pEVMfk-Q
♦♦♦♦♦ ♦♦♦♦♦ ♦♦♦♦♦
ТРАКИЙСКО СВЕТИЛИЩЕ „ОРЛОВИ СКАЛИ“
Тракийското светилище се намира на около 3 км. Южно от Ардино. Този паметник на древно тракийската култура е уникален за нашата страна. Поради големия наклон на местността от различните страни височината на скалата не е еднаква. От западната страна тя е най-висока – 30 метра, от север и юг – около 25 метра, от изток – 10-12 м.
На недостъпно място в скалите са издълбани от човешката ръка 100 скални ниши (по настоящем са 97, другите три са вече разрушени) – некрополи с трапецовидна форма. Размерите на две от тях са:
I – височина – 70 см., ширина в основата 34 см., в горния край – 20 см., а в дълбочина навътре – 34 см.
II – височина – 65 см, ширина в основата – 25 см, ширина горе – 19 см, дълбочина – 30 см.
Най-много ниши – 55 се намират на западната страна. Пет-шест от тях са разрушени от атмосферните условия, а може би не са довършени. От южната страна те са 35, от северната пет, от източната, която е достъпна, има 5-6 разрушени.
При подреждането им не е спазена никаква закономерност. Древният каменоделец е използвал всяко удобно гладко място за да направи единични или група отвори в меката вулканична скала. Формата на всички е трапецовидна докато размерите им са твърде различни.
Тези ниши принадлежат според някои автори на одрисите и датират още от първото хилядолетие на новата ера. То е имало култово предназначение. В скалните ниши са били поставяни култови съдове при тържества. Някои археолози считат по намерените керамични фрагменти под скалите, че това светилище датира от V, IV в. преди новата ера.
Според професор Георги Михайлов тракийското светилище датира от 1-вото хил. преди новата ера и има култово предназначение. Той твърди, че траките изграждали своите светилища предимно на места, отличаващи се с природни особености, в които те виждали проява на божествена сила.
Вътрешните страни на много от глинените парчета, намерени около Орловите скали са обгорени. Този факт е в подкрепа на предположението, че в тези съдове траките наливали горивна течност, запалвали я и ги поставяли в специално издълбаните ниши в скалите. Този обред правели при особено тържествени случаи, примерно преди и след завършване на война и др.
Възможно е и нишите да са скални гробници-урни, където траките са поставяли праха на умрелите.
Подобни скални паметници – Безводно, Три могили, Мезек, Татул, но най-много ниши има тук. Светилището е обявено за паметник на културата.
Обявено за историческо място в природна забележителност със заповед №345/17.05.1979 год. на председателя на Комитета по опазване на природната среда, заведено под № 787 в Държавния регистър на защитените територии и Заповед № РД 552/07.05.2003 год. На МДСВ, ЗМ № 292.
http://ardino-kardjali.yes.bg/bg/?&itype=8&isubtype=16&info=40
Виж още: Тракийско светилище Орлови скали – https://www.youtube.com/watch?v=EVB2pXBqoGM
Скоро направен асфалтов път води към т.нар.Орлови скали. Той минава покрай поне 5 разкошни дървени беседки, в които не видяхме жив човек. Пътят навлезе в гората и стигна до тупик с ограда, замрежна с клони- нататък не можеше да се продължава.
Поехме вляво по стръмна пътека, наречена “Пътека на ардинската поезия” /http://urbex.bg/%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%82/%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F/. Виждаше се, че е правена самодейно – по дърветата, на височина на погледа, бяха поставени дървени табелки с четиристишия и името на автора. Отначало ни бе интересно и приятно, но пътеката ставаше по-стръмна, а не й се виждаше краят. Освен това, по нищо не личеше, че тази пътека води към търсените от нас “Орлови скали”. Беше вече 7,оо часа, а ние бяхме до никъде. Решихме да се връщаме, беше голямо разочарование, че няма да можем да видим прочутите скали. Обаче долу, на асфалтовия път спря кола и от нея се изсипаха компания младежи. Попитахме ги, те ни казаха, че има много кратък хоризонтален път и ще ни заведат до светилището. Махнаха препречените клони на оградата и се провряхме след тях. Пътят наистина бе хоризонален и кратък, но доста труден. Покрай пътеката, защото това де 20-30 см. широка пътека, имаше тук таме редки дървета, за да се хване човек. Съществуваше реална опасност някой да се плъзне по сипея надолу. Не бе маркирана, нито обезопасена…а тук отново бяха давани пари по европейски проекти… Слава Богу, стигнахме края – беседка, табела голяма, на която се описваше накратко светилището, и…самото светилище, загадъчно и необяснимо, въпреки многото хипотези.Слънцето залязваше и ефектът на сенките по трапецовидните ниши още повече засилваше впечатлението за голяма и неразгадана тайна на това свещено място.
September 14, 2016
· dobrina · Comments Closed
Tags: Туризъм; Културен туризъм; Природни забележителности: Чудните мостове; Каменните гъби; Каменната сватба; Тракийско светилище Орлови скали · Posted in: Актуална информация, Видео, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии
ЛЕТНИ ЕКСПРЕСИИ – БУКЕЛОН BUKELON
Panoramio
The medieval castle Bukelon is situated in Sakar mountain /South Bulgaria/ near the boundary between a Republik of Turkey and Bulgaria.The city of Edirne /Odrin/Adrianopolis / is only 15 km from the castle and the visitor can see it from the ruins.Here near the castle in 378 year in the battle between the romans and the goths the imperror Valentis was killed in the battle.Here again in 14 April 1205 year in the great battle between the latin crusaders from the IV crusade headed by Emperor Baldwin/Boduen de Flander’s they was tottaly destroyed and the captured latin emperror was taken like a prisonier and after one night in this castle was taken in the capital of Tarnovo and he died there.
—————————————————————————————————————————————————————-
ТАЙНИТЕ НА БУКЕЛОН
Там някъде край опустялото селце,
Със дъхавото име Маточина,
На хълм висок, с обрулено лице,
Стои безмълвна и забравена руина.
Таз римска кастра, кула стражева,
С военна цел била е построена,
Свидетел е на не една война,
Вековна старина, със памет напоена.
По времето на Готските нашествия
Адрианопол трябвало да пази.
В Четвърти век – природни бедствия,
След тях прииждат готи на талази…
Тогава в римско-готската война…
Туй място помни страховитите кланета…
Валент, ранен от вражеска стрела,
Отнесен бил във крепостта проклета.
———————————————————————————————————————————————————————
———————————————————————————————————————————————————————-
А след катастрофалното сражение
Била тя обсадена и запалена.
В жестока смърт намерили смирение
Легионери от войска прехвалена.
Тъй тук, в една гореща лятна нощ,
В четвърти век, във римско-готската война,
На римляните страшната военна мощ,
В злокобен миг, завинаги погубена била.
За римската империя светът се срива.
Във крепостта издъхнал и Валент,
След императора – и кулата загива –
Зъл броди в руината дух левент…
————————————————————————————————————————————————————–
След нови четир века гордият Вукел
Въздигнал се отново на върха,
Когато тез земи кан Крум превзел
И съживил отново крепостта.
Но минали години и таз кула
Била свидетел пак на диви схватки.
От Запад рицарска войска нахлула,
Разпнали българите тук палатки –
При Букелон устроил своя стан,
Сред гъстата гора и пропаст,
На българите царят – Калоян.
Той тръгнал срещу тази напаст.
——————————————————————————————————————————————————————-
—————————————————————————————————————————————————————–
Константинопол паднал и тогава
Латините плячкосали града.
До днес се носи грозната им слава,
Как де що видят грабят и сквернят.
——————————————————————————————————————————————————————
Издигнат бил за император Балдуин
Начело на Латинската империя.
Ала за кратко бил със този чин,
Съдбата му приготвя черна серия…
————————————————————————————————————————————————————–
Изпратил срещу него Калоян
Конната армия на куманите –
Да го примамят в неговия стан,
За да попадне в страшния капан,
В мочурищата, и на Тунджа в теснините…
Пресрещнал ги тук българинът великан.
Превърнала се в мъртва зона,
Земята пролетна около донжона
За нощ осеяна със трупове била
На кръстоносци, след жестоката война.
——————————————————————————————————————————————————————-
——————————————————————————————————————————————————————-
Така четвърти кръстоносен поход,
Започнал с много шум и грохот,
Безславно свършил своя ход,
Погинали коне, народ…
—————————————————————————————————————————————————————–
———————————————————————————————————————————————————————-
А императорът – пленен,
Тук във затвор е настанен,
В средновековния донжон.
Така, че кулата на Букелон
Зове се още Балдуиновата кула,
Тъй както тази в Царевец се е прочула.
—————————————————————————————————————————————————————-
До днес край опустялото селце
Със дъхавото име Маточина,
На хълм висок, с обрулено лице,
Стои безмълвна и забравена руина.
Таз грохнала, но вечна старина,
Със тайнствен ореол е обкръжена.
Свидетел на размирни времена
Земята тук е с кръв и памет напоена
А вятърът между стените бяга
И свири с хиляди тръби
Така, че чак душата стяга
И сякаш, че и той скърби…
—————————————————————————————————————————————————————
За сведение:
♦ КРЕПОСТТА БУКЕЛОН ПРИ С. МАТОЧИНА, ОБЛАСТ ХАСКОВО е най-добре запазената крепост от Късното Средновековие в днешните български земи. През 1968 г. тя е обявена за паметник на културата от национално значение. Виж повече: Маточинска крепост от Уикипедия, свободната енциклопедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82
♦ “Проект на стойност 243 845 евро ще покаже на цяла Европа възникването и упадъка на рицарството” от 03.11.2007, Автор: Ефтика ГЕОРГИЕВА
“Проектът “Скални църкви и манастири” е на стойност 243 845 евро, финансиран е по програма ФАР – Трансгранично сътрудничество между България и Гърция “Насърчаване на културните, туристически и човешки ресурси в трансграничния регион”.
Бенефициент е асоциация “Интерфилмарт” – клон Кърджали, а ръководител на проекта е Николай Йотов, който е член едновременно и на Съюза на българските филмови дейци и на Съюза на архитектите в България. Задачата на гражданското сдружение е реставрацията и консервацията на средновековната крепост от XIII век край село Маточина – национален паметник на културата от 1968 г. Ще бъдат създадени филм и клип, които ще популяризират уникалното културно богатство на този край както в България, така и зад граница.
Партньори по проекта са гръцката организация за развитие ДАНЕК (Кавала). Съдействие и помощ за благоустрояване на района около историческия паметник оказва местната власт и кметът на Свиленград Георги Манолов….”
по: http://gradat.bg/news/2007/11/03/394236_restavrirat_unikalna_krepost_krai_svilengrad/?ref=miniurl
виж още: Балдуиновата кула при с.Маточина https://www.youtube.com/watch?v=vs6nVxWr_sk
ЗА СЪЖАЛЕНИЕ, ВЪПРЕКИ ГРЪМКИТЕ НАМЕРЕНИЯ И ПОХАРЧЕНИ СРЕДСТВА, ДНЕС КРЕПОСТТА Е ВСЕ ТАКА ИЗОСТАВЕНА ОТ СЪДБАТА ….
September 6, 2016
· dobrina · Comments Closed
Tags: Букелон; крепост край Маточина, национален паметник на културата от 1968 г; авторски стихове; видео; · Posted in: Актуална информация, Видео, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии
ЛЕТНИ ЕКСПРЕСИИ – ВИЛА АРМИРА
През месец август посетихме над 50 природни и културни забележителности на България. Ще споделя някои впечатления, под различна форма, в няколко последователни поста.
Тук ви предлагам да се запознаете с ВИЛА АРМИРА – културно историческа ценност, която би следвало да бъде вписана в листата на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
ГЛЕДАЙТЕ ФИЛМА
Вила Армира – Една съживена легенда
Бих искала да поздравя колегата арх. Юлий Фърков за високо професионалната му работа!
Припомням, че той е автор на проекта „Консервация, реставрация и експониране на антична вила Армира” край Ивайловград – първи етап – 2008-9г. и втори етап 2011г. – виж повече тук:
http://zheleva-martins.com/2015/03/31/
August 29, 2016
· dobrina · Comments Closed
Tags: Вила Армира - видео; проект арх.Юлий Фърков · Posted in: Актуална информация, Видео, Други, Публикации на български, Публикации на други езици, Текстове на български, Текстове на други езици
ПРИСТАНИ – РЕТРОСПЕКТИВНА ИЗЛОЖБА НА БЕДИГ БЕДРОСЯН (1912–1989)
СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ
София1000, ул. “Ген. Гурко” 1, т. 987 21 81, ф. 981 19 44 sghg@sghg.bg http://sghg.bg
ПРИСТАНИ
Ретроспективна изложба на Бедиг Бедросян (1912–1989)
27 юли – 14 август 2016 г.
ОТКРИВАНЕ: 26 юли от 18:00 ч.
През далечната вече 1997 г. в залите на СГХГ е представена изложбата „Арменски художници в България“, като резултат от изследователските усилия на кураторите Аделина Филева и Олимпия Николова. Подредената в галерията ретроспективна изложба на Бедиг Бедросян е естествено продължение на тази инициатива, както и на стратегията на СГХГ да представя визуални разкази за слабо познати, маргинализирани и забравени личности, чието творчество обаче е неразривна част от общия художествен пейзаж в страната.
Водени от своето изследователско кредо, че изкуство лишено от личността на неговия създател е нямо, уредниците на експозицията Пламен Петров и Рамона Димова, предлагат на публиката визуален разказ не само за твореца – с неговите светска и религиозна живопис, рисунки и шаржове, но и за човека Бедиг Бедросян – от литературните му опити, писани на румънски и арменски език, до документалния разказ за житейския му път. Не на последно място по важност, изложбата „Пристани“, макар да представя един индивидуален творчески свят на художник реализирал се изключително в периода от 1944 до 1989 г., всъщност дава възможност за преосмисляне на някои концепции дълбоко белязали историческия разказ за близкото ни минало. Тъкмо затова експозицията е не просто реализирана мисия на неговите наследници или осъществяване на своеобразно възкресение на един творец, скитник от Армения. Тя дава възможност на публиката да се срещне с едно творчество, в което авторът е материализирал собствените си дирения на справедливостта, а не на обективността, която го заобикаля.
Бедиг Бедросян е роден през 1912 г. в с. Средище (Силистренско) в семейството на арменски бежанци. Едва навършил 7 години се установява в Силистра, където получава цялото си образование. През 1930 г. завършва Румънската мъжка гимназия в града. Важно значение за формирането на твореца Бедиг Бедросян оказва приятелството му с художника Тодор Добруджански. През 1941 г. Бедиг Бедросян изписва иконите и стенописите в купола на арменския храм „Сурп Аствадзадзин” („Св. Богородица“) в Силистра, чиито основи от 1611 г. превръщат храма в едно от най-старите арменски духовни средища в страната ни. След настъпилите на 9 септември политически промени у нас авторът работи активно в областта на киноплаката, като не остава безучастен и към агитационно-пропагандните плакати, характерни за епохата. Първата си самостоятелна изложба организира в Силистра в началото на 50-те години, а през 1967 г. е награден с орден „Св. Св. Кирил и Методий“, ІІІ степен. В края 1969 г. отпътува за Армения, където създава цикъла пейзажи „Армения“, които излага в различни колективни и самостоятелни изложби. Много от сътвореното в родината на неговото семейство той оставя като дарение там, части от което днес се съхранява в Националната галерия на Армения в Ереван. През 1980 г. по инициатива на културно-просветната организация „Ереван“ в България, художникът подрежда самостоятелна мащабна изложба в залите на Централния военен клуб в София. Бедиг Бедросян умира на 20 юни 1989 г. в Силистра, а художественото му наследство наброява повече от 600 произведения – живопис, рисунки, карикатури и ескизи. По-голямата част от тях са запазени, други са издирени, реставрирани и представяни в различни изложби. Картини на Бедиг Бедросян са притежание на художествените галерии в Силистра, Тутракан, Добрич, Варна, Пловдив, Пазарджик, СГХГ, Национален дарителски фонд „13 века България“, на различни обществени и частни колекции в страната и в чужбина – Германия, Франция, Русия, Румъния, Армения.
В изложбата са включени произведения от фондовете Национална галерия – София, ХГ – Силистра, ГХГ „Борис Георгиев“ – Варна, ГХГ – Пловдив, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, ХГ– Добрич, ХГ – Тутракан, Арменско църковно настоятелство при църквата „Сурп Аствадзадзин“ (Св. Богородица) – Силистра, Арменски културен и информационен център – Пловдив и частни колекции.
1 Изглед от Дунава, Маслени бои, платно, 83 x 56, Художествена галерия – Силистра A View of the Danube, Oil, Canvas, 83 x 56, The Silistra Art Gallery
2 Край Силистра, Маслени бои, платно върху фазер, 66 x 56, Художествена галерия – Силистра, Near Silistra, Oil, Canvas on Board, 66 x 56, The Silistra Art Gallery
3 Пейзаж в светло, Маслени бои, фазер, 60 x 50, Частна собственост, A Landscape in Light Tones, Oil, Board, 60 x 50, Privately Owned
4 Пейзаж в зелено, Маслени бои, платно, 60 x 50, Частна собственост, A Landscape in Green, Oil, Canvas, 60 x 50, Privately Owned
5 Зимен пейзаж, Маслени бои, платно, 40 x 29, Частна собственост, A Winter’s Landscape, Oil, Canvas, 40 x 29, Privately Owned
Информация: Петър Димов, Връзки с обществеността
July 26, 2016
· dobrina · Comments Closed
Tags: ретроспективна изложба на БЕДИГ БЕДРОСЯН; СГХГ; ПРИСТАНИ; · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Текстове на други езици, Фотографии
“ДА ПОПИТАМЕ СИРАКА” – ОТ ПОРЕДИЦАТА “СПЕЦИАЛИСТИТЕ РАЗКАЗВАТ” НА НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ
“Да попитаме Сирака” е предстоящата тема от инициативата на Националната галерия „Специалистите разказват“ пред посетителите на Квадрат 500 на 21 юли, четвъртък, от 18 ч. в зала 25. Уредникът в отдел „Ново българско изкуство“ д-р Боряна Вълчанова ще представи основните характеристики в творчеството на Сирак Скитник (1883 – 1943), сред емблематични картини на художника, представени в експозицията.
Художник, поет, журналист, художествен критик, литературовед, театрал, естет, пръв директор на българското държавно радио, общественик – това са само няколко щрихи от артистичната вселена на Сирак Скитник, оставила дълбоки следи в българския духовен живот в периода между двете световни войни. Художествените изяви и дейността на Сирак Скитник в различните сфери на културния живот в страната ни са изключително продуктивни, разнообразни и значими. Те говорят не само за многостранен талант, но и за забележителна интелектуална енергия в полза на обществото. Популярната фраза: „Да попитаме Сирака“ е израз не само на признание, но преди всичко на дълбоко уважение към изтъкнатия ерудит, художника, критика, човека.
Д-р Боряна Вълчанова завършва специалността „Изкуствознание“ в Национална художествена академия. През 2016 защитава там докторска степен на тема: „Влиянието на европейския модернизъм върху българската архитектура в периода между двете световни войни”. През 2014 печели стипендия за аспиранти и млади учени на Германската служба за академичен обмен DAAD. Гост-изследовател в Technische Universität, Берлин, катедра „Теория и история на архитектурата“. През 2010 изучава Арт терапия и Арт мениджмънт в University of Hertfordshire, Великобритания по програма „Еразъм“. Изнасяла е доклади на научни конференции в страната и чужбина, има свързани с европейското и българското изкуство публикации в специализирани издания,. Изследователските й интереси са насочени към българското изобразително изкуство и архитектура от Освобождението (1878) до втората половина на ХХ в.
информация:
Маргарита Андреевска-Пешева
“Връзки с обществеността”
Национална галерия
July 18, 2016
· dobrina · Comments Closed
Tags: "Да попитаме Сирака"; Сирак Скитник; д-р Боряна Вълчанова, Национална галерия, поредица "Специалистите разказват" · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии
ДАВИД ЧЕРНИ С ЕКСТРАВАГАНТНА АРТ ИНСТАЛАЦИЯ В РИО ДЕ ЖАНЕЙРО
Сто чифта на краката на Емил Затопек ще работят в Рио де Жанейро
Cien pares de piernas de Emil Zátopek correrán en Río de Janeiro
06.09.2016 10:08 | Dominika Bernáthová
Сто чифта крака на легендарния чешки спортист Емил Затопек ще съпътстват националния отбор на Чехия в Олимпийските игри в Бразилия. Механичните съоръжения са дело на скандалния чешки художник Давид Черни
Давид Черни се опитва да привлече вниманието на света с ново съоръжение, с което ще отдаде почит на чешкия бегач, Емил Затопек. Атлетът известен също като Чешкия Локомотив, е записан със златни букви в историята на националния спорт.
Авторът на творбата, Давид Черни, каза за Чешкото радио че по този начин отдава почит на Емил Затопек, единственият човек, спечелил състезания за 5000 метра, 10000 метра и маратона на една Олимпиада, и който се счита един от най-изявените спортисти на ХХ век.
“Той беше неуморим човек. Обичам неговия лозунг: Ако не можете повече, давайте по-бързо! Емил Затопек също имаше любопитен начин на движение, след това реших да използвам това движение”, каза Черни.
Давид Черни е целял да инсталира произведенията на изкуството в целия град Рио де Жанейро, но местните власти не са се съгласили това да стане на всички заявени места, каза президентът на олимпийския отбор на Чехия, Иржи Kejval.
“Дейвид се надяваие да инсталира част от творбата си из фавелите в Копакабана, в близост до спортните съоръжения и на други места. Ние поискахме разрешение от организаторите на Олимпиадата, аз наистина харесвам идеята, но в крайна сметка не ни се даде разрешение, тъй като инсталацията ще се проведе по време на Олимпиадата, когато ще се изправи и срещу други проблеми. Ние сме много любопитни как ще приключи въпроса и мисля, че ще има привкус на адреналин “, каза той.
Стотина двойки крака на Емил Затопек ще се видят това лято не само в Рио де Жанейро, но също така и в олимпийския парк, който ще бъде инсталиран в град Чешка на Липно в Южна Бохемия. В момента можете да ги видите в търговския център Quadrio в Прага.
Czech artist David Cerny checks his electric-powered sculpture of moving legs, which he plans to put up at public spaces in Rio de Janeiro during 2016 Rio Olympics to pay tribute to the Czech runner Emil Zatopek, at Olympic fan zone in Prague, Czech Republic, June 5, 2016. REUTERS/David W Cerny
Foto: ČT24
——————————————————————————————————————————————————————————————————————-
Източник: http://www.radio.cz/es/rubrica/panorama/cien-pares-de-piernas-de-emil-zatopek-correran-en-rio-de-janeiro
Повече за Давид Черни виж тук: ПОП АРТ – на примера на Давид Черни
http://zheleva-martins.com/2011/08/04/
July 14, 2016
· dobrina · Comments Closed
Tags: Давид Черни; David Černý ; Емил Затопек; Emil Zátopek; Арт-инсталация; Рио де Жанейро 2016 · Posted in: Актуална информация, Събития, Текстове на български, Фотографии
