НЕПРЕХОДНИТЕ ЦЕННОСТИ НА СОФИЯ – РЕПЕРИ НА НЕЙНАТА ВИЗИЯ И ИДЕНТИЧНОСТ

ДУХЪТ НА МЯСТОТО – GENIUS LOCI

Гербът на София

 

Гербът на град София съдържа неговите символи, които обозначават Гениите на мястото.

Ето какво казва авторът на първия герб на столицата за тях:

герб

„Установих формата на щита, разделих го на 4 полета (ecartele — geviert), като запазих горните две полета (шефското място) за тези сюжети, които биха изказали името на града; a долните две — за другите сюжети, характерни за града. В горното дясно поле* поставих образа на Ulpia Serdica — зает от една антична монета, за да подскаже старото име на София — Сердика; в горното ляво поле поставих ц. Св. София, от която столицата е добила сегашното си име; в долното дясно поле — Витоша, вековният свидетел на исторически събития под полите й; в долното ляво — златен балдахин, под който е изобразена статуята на Apollo Medicus — като персонификация на минералните извори в и около София. И този сюжет е зает от една антична монета.“[1]

СОФИЯ ТРЯБВА ДА ПАЗИ СВОИТЕ ГЕНИИ, ЗАЩОТО ТЕ ПАЗЯТ НЕЯ.

  • На първо място е Геният на Сердика – древното име на нашия град

godess7

 

 

Легендарни са изразите: „Сердика е моят Рим“ – на император Константин Велики, а по-късно: „Под София лежи цял един Помпей“ – на Константин Иречек. Те само подсказват с какво уникално археологическо богатство разполага градът ни. То представлява един изключителен идеен, тематичен и икономически потенциал, който следва да бъде използван и развит  за очертаване образа на  София, като вечен град на страната, на европейската и на световна цивилизация.

В тази връзка:

София трябва да получи своя археологически кадастър, който да бъде открит, непрекъснато да се разработва и допълва, да се ползва като инструмент в управлението на града;

На базата на археологическия кадастър, София би могла да има своите специализирани археологическа туристическа карта, пътеводители и културни маршрути;[2]

Наложително е за Резервата „Сердика-Средец“ да се постанови самостоятелна и независима законова и нормативна рамка за проучване, режим на ползване и поддържане;

Метрополитенът на София да поддържа бранд „Подземният град“, което би допринесло за развитието на културния туризъм с уникално лице – древните пластове на града;[3]

Сердика е мястото където се е състоял Вторият Вселенски събор, което го прави изключителен възел в общо християнските ценности. Следователно, трябва да се направят съответните  целенасочени изследвания и да се изведат необходимите стъпки за популяризиране на познанието за решенията и значението на този събор за християнския свят.

Историческият център на София да бъде номиниран за листата на ЮНЕСКО като световно културно наследство;[4]

Днес, когато отбелязваме 40 години от обявяването на историко-археологическия резерват „Антична Сердика-Средновековен Средец“, днес, когато вече действа Музеят за история на София с постоянната си експозиция, когато е открит и приема посетители уникалният подземен музей под базиликата „Света София“, когато е приключила консервацията и реставрацията на античния културно-комуникационен комплекс „Сердика“, са налице много повече основания, за да се задействат всички механизми, с цел номиниране на историческия център на столицата ни за вписване в листата на световното културно наследство.

StGeorgeRotundaSofia

Сердика-Юли-300x296

Largoto-antichen-kompleks-Serdika

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Image_5439781_126635967446115125198Untitled

 

 

 

 

 

 

 

——————————————————————————————————————————————————————–

  • Вторият гений и покровител на нашата столица е Божията премъдрост. Църквата „Света София“ е дала днешното име на града – градът на Света София. 

00St._Sophia_church

„Това е най-прекрасното име на света – Света София, т.е. Премъдростта Божия,

т.е. Бог Слово, т.е. Иисус Христос“[5]

Църквата „Света София“, разположена на Акропола – най-високата от трите обитаеми тераси, се е виждала на километри от града, а звуците от нейните камбани са се чували надлъж и нашир из Софийското поле, и тази доминантна позиция се е запазила чак до началото на ХХ век. Тя е най-старият паметник на ранната християнска епоха на Балканите, символ на миналото и вечността на град София. Безспорното е, че този храм поставя началото на строителството на християнски храмове в Сердика.

Днес под базиликата Света София действа уникален подземен музей, където са експонирани гробове, саркофази, десетки зидани гробници, някои стенописвани, както и останки от три по-ранни църкви. Северозападно от базиликата „Света София” е разкрита гробницата на Хонорий, върху чийто свод стои надпис с червени букви: “Хонорий, раб Божи”.[6]

1369059551stsophiachurch-sofia-10

2-327580_650__5-300x225honorius1-200x300

 

 

 

 

 

 

 

♦ Базиликата „Света София“, като патрон на града, трябва да си върне водещото място на тематичен композиционен център на Акропола на града. Да се поддържа тематиката на ансамбъла като духовен и религиозен център на града;

♦  Ясно да се очертаят границите и режима на културно-историческата ценност.

Да не се допуска пренасищане с допълнителни и разнопосочни като послания елементи на това свято място, дори то да се санира и освободи от внасящи шум и разнобой скулптури, пластики, декоративни тела и прочее;

 ♦ Да не се допуска в близкия периметър изграждането на конкуриращи с височината си сгради и други елементи, ерозиращи възприятието на характерния релеф на терена, който по същество е допринасящ за извисяването на храма;

———————————————————————————————————————————————————————

  • Минералните извори с тяхната персонификация – Аполон Медикус – Лечител. Това е третият гений на мястото и покровител на града.

31Аполон Лечител

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

il-1312032861_10153358568788445_5159631529446376606_o

Минералните води са един от основните топо-генетични фактори за града и селищата в днешната София-област.

Според изследователите, градът на сердите възниква именно около минералния извор, някъде там, където днес е отбелязано мястото на римския каптаж.

Минералните води са благо, ценено от всички народи. И ако водата е животворна, то минералната вода е „жива вода“ – лечебна и възкресяваща сила.

Минералните извори са последица от еруптивния произход на Витоша и те образуват обръч около планината. На територията на София са регистрирани 44 топли минерални водоизточника – каптажи, сондажи, чешми, с общ дебит  268,5 л/с, с температура между 19 и 81°С. Съставът на минералната вода е разнообразен и предлага широка палитра за оползотворяване в бита и лечението.

♦ Разположеният в красивата сграда на бившата Централна баня [7], в стил неовизантика, Регионален исторически музей, следва да усвои северното крило и тематично да го посвети на минералните води на София и Аполон Лечител, както и да приобщи чрез средствата на изкуствата, визуалната комуникация и рекламата намиращите се в съседство обекти свързани с минералната вода, формирайки общ тематичен и архитектурен ансамбъл;

♦ Да се приеме специална дългосрочна и устойчива стратегия за управлението на минералните ресурси на територията на София и Софийска област, която да се облече в законодателни норми;

♦ Да се създаде „самостоятелна общинска структура за администриране на всички дейности, свързани с управлението, стопанисването и ползването на хидротермалните минерални ресурси“[8]

♦  София да се сдобие с кадастър и интерактивна карта на минералните извори и тяхната материална база – каптажи, чешми, бани, санаториуми, спа-хотели и прочее; включваща  културните маршрути, свързани със спа-туризма и балнеолечението.

———————————————————————————————————————————————————————-

  •  Четвъртият гений, четвъртият покровител на града е Витоша – вечният спътник на София  

„София и Витоша са неразделни като Неапол и Везувий.[9] Величествената планина бди над града от неговото възникване. Склоновете й се спускат на Север към Софийското поле, на Запад – към Владайското дефиле и Пернишкото поле, на Изток  река Искър я дели от  Средна гора, а  на юг планината се свързва с ниските планини Верила и Плана. Витоша е неразривно свързана с историята на София. В древността се е наричала Скомиос, Скопиус, Скомброс…в смисъл на „Остра, стръмна планина“. Горите, пасищата, дивечът, водите, рибата, минералните богатства – желязо, злато, диаманти, габро…са давали храна и поминък на населението от под-витошките селища, включително София.

витоша

 

                                      Витоша от София и София от Витоша

0746948001384254952_0

Marina Gaydarova

 

 

 

 

 

 

Витоша е най-старият природен парк в нашата страна – обявен с Указ на Цар Борис през 1938г.[10] Тук се намират два природни резервата – Бистришко и Торфено бранище, характерни с първичните си екосистеми, тук е най-голямата пещера в България – Духлата, обявена за национален обект и природна забележителност, известни са Витошките каменни реки, морени и грамади, тук са животворните води на изворите на реките Струма, Владайска, Боянска, Драгалевска…, на езерата – Мърчаевско, Боянско, Симеоновските езера, множество минерални извори, живописни водопади,  вековни дървета, и още и още природни забележителности.

Витоша е люлка на организирания туризъм[11], тук се заражда и ски спортът в България. Природен парк Витоша в момента е най-посещаваната защитена територия в България – над 3 милиона души годишно посещават 80 годишния природен парк.[12]

Селищата в подножието на Витоша са административно поделени между три общини: Община София –  кварталите БоянаДрагалевциСимеоново, Княжево и вилна зона „Бункера“, и селата ВладаяМърчаево; Бистрица, Железница, Кокаляне и  Панчарево; Община Перник – селата Рударци, Кладница, Боснек и Чуйпетлово; Община Самоков – селата Ярлово и Ковачевци, и вилна зона Ярема. Това различно администриране не е от полза за единението и приобщаването на населението към планината, нейното и на населението координирано и цялостно управление.  Не е използван пълноценно потенциалът на 80-годишният ПП Витоша, на природните резервати, както и на селищата непосредствено свързани с планината. Селищата в подножието на планината не са интегрирани по отношение на генетично обединяващия ги фактор – планината Витоша. Те имат общо културно-историческо наследство, що се отнася до наследена археология – селища, крепости; до наследена мрежа от Свети места – манастири и църкви; възрожденска архитектура;  пътна и туристическа инфраструктура; нематериално наследство – традиции, занаяти, обичаи, фолклор; поминък; обща кулинарна култура; изобщо – те имат споделена история и култура.

Необходимо е:

Да се обособи Витоша-планина като самостоятелен район на Софийска община, обхващаш ПП-Витоша, кварталите, селата и вилните зони в нейното непосредствено обкръжение.

♦ Да се създадат за район Витоша-планина: обща база данни на културно-историческото наследство, в неговата пълнота по определение, която да се попълва и използва в интегрирана мрежа от всяко от селищата около нея; обща интерактивна карта на обектите на природно и културно наследство, която да включва всички видове включително и културните маршрути.

Биосферният резерват „Бистришко бранище“ и резерватът „Торфено бранище“ да се разработят като обекти на познавателния туризъм на информационно-образователно ниво, което би било полезно за опазването им и съблюдаването на режима за ползването им, и за обществения контрол за тяхното съхраняване.

♦ Много от археологическите обекти на Витоша и в селищата в подножието й не са проучени и не са разработени като туристически продукт. Трябва да се проучат и включат в тематични маршрути, които да разгръщат легендите за крепостите, които векове са охранявали планинските пътища и селища; за кариерите и минните галерии за добиване на желязо, злато, диаманти и т.н.

Не е развита тематичната линия на поклонническите пътища и светите места на „Мала света гора“.  Като изключим Боянската църква, която е в листата за световно наследство на ЮНЕСКО, останалите манастири и църкви са  недостатъчно разработен туристически ресурс. Трябва да се възроди паметта и се включат в мрежа.

Тематичната линия за нематериалното наследство е неразвита. Например феноменът на „Бистришките баби“ е  недостатъчно пропагандиран, нито менажиран като световно културно наследство. Нематериалното наследство се нуждае от научна разработка – събиране на база данни; Създаване на тематични мрежи и интегрални културни календари; разработване на интерактивна карта за нематериалното наследство за района Витоша-планина.

Към „културното наследство“ по презумпция спадат някои от хижите, почивните станции и хотелите; туристическата инфраструктура; изкуствените водни площи, чешми, беседки, почивни кътове, заслони и др. Те тепърва следва да се проучват и приобщават към материалните културни ценности.

Витоша и витошките селища имат богати рекреационни  възможности и ресурси за отдих и туризъм на столичани и жителите на съседните селища. По отношение на София, обаче, потенциалът на южните дялове на планината остава недостатъчно използван. Причината е в недоразвитата пътно-транспортна инфраструктура

София трябва да „прегърне“ Витоша, като околовръстен път да свърже всички селища и квартали в полите на планината, да я направи лесно достъпна за жителите на столицата и прилежащите селища. Така Витоша ще се превърне освен в защитена природна територия и в сериозен социално-икономически фактор за регионално развитие.

Такова обвързване и единение на планината и прилежащите селищата със София ще се отрази благоприятно и на разселението на града в южна посока, накъдето градът ще се отвори за бъдещо развитие.

 

—————————————————————————————————————————————————————

ПРЕПРАТКИ

[1]Харалампи Тачев за герба на София“ – Вестник “Развигор”, бр. 8 от 21 март 1937 г., дигитализиран от Народната библиотека – http://stara-sofia.blogspot.bg/2012/04/blog-post.html

[2] Гелева-Цветкова Р. и Желева-Мартинс, Д., „Градът като палимпсест – на примера на София”  – В: сб. „Сердика Средец София”, Т.5, Културно-историческо наследство на София: проблеми и перспективи”, Изд. Столична Община, ОП ”Стара София” със Софийски исторически музей София, 2010, с.294-298 Виж: https://www.academia.edu/7264330/

[3] Желева-Мартинс, Д., Борислав Виана – „Подземният град” Един възможен бранд за софийското метро“ – В: Списание „Многообразие в единството”,  бр. 1-2014, Тема на броя „София135 години столица на България” Съюз на учените  в България, София 2014 , с. 42-63  ISSN: 1314-0825; виж  и тук: https://www.academia.edu/10142423/

[4] Желева-Мартинс, Д, “Историческият център на София – в листата на световното културно наследство” – В: ”Паметници Реставрация Музеи”, Списание на архитектурно издателство “АРХ&АРТ”, 2008, брой 4 ; виж и тук:  http://sofiazanas.blogspot.bg/2009/06/blog-post_19.html

[5] Тодоров, Георги „Град Св. София“, София, Искони, 2013,с.3

[6] http://www.sofiahistorymuseum.bg/bg

[7] Л. Стоилова, Г. Иванчева и кол. Хроника на едно забележително съзидание. Централните общински минерални бани в София. Хронология на проектиране и строителство. С., 2014.

[8]  Лилков, Вили, София е моят Рим,22,09,2015- В: http://vilizasofia.bg/blog/sofia_e_rim/

[9] Така пише  преди  век и половина австрийският геолог и един от изследователите на България Ф. фон Хохщетер  (на немскиFerdinand Ritter von Hochstetter), изкачил планината от юг, през с.Ковачевци през 1869г.

[10] Виж в: Архиви за природата – фонд АПБ. Карта на Природен парк Витоша от 1938г- http://www.ekoarhiv.bg/dokumenti/karta-na-priroden-park-vitosha-1938g

[11] За начало на организирания туризъм в страната ни се смята знаменитият Алеков излет до Черни връх на 27.08.1895г.

[12] По данни на: http://www.turizamiotdih.com/details.php?id=5085

February 14, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

ИВАН ГАЗДОВ РЕТРОСПЕКТИВА

Ivan-Gazdov-Retrospektiva-v-NHG   НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ представя  ИВАН ГАЗДОВ

РЕТРОСПЕКТИВА

 16 февруари – 23 април 2017

Откриване на 16 февруари (четвъртък) в 18.00 часа

Двореца, пл. „Княз Александър І“

Иван Газдов гостува в залите на Националната галерия с над 100 произведения – плакати, графикатури, рисунки и метални пластики.

В продължение на повече от 40 години като професор в Художествената академия Иван Газдов формира аналитичния и творчески дух на младите плакатисти. В условията на тотално доминиращия възглед, че изкуството е главно и преди всичко „м.б./пл.” („маслени бои върху платно”), художникът показва, че графиката е великолепно истинско изкуство, облъхнато от свобода, дарба, живот и мисъл.

Подбраните авторски плакати с разнообразна тематика са създавани в продължение на 35 години.  Сред тях са емблематични произведения от серията „Игра на силуети” – авторова запазена марка, наградени от международни конкурси, притежания на авторитетни световни музеи (Форни в Париж, Нойе Замлунг в Мюнхен, Музея на модерното изкуство в Тояма).  

В изложбата са включени непоказвани до момента творби на проф. Газдов  ГРАФИКАТУРА®, запазена артистична марка за Европа. Наименованието не е комбинация от графика и карикатура (както често се интерпретира), а означава „графично пътешествие – графика-тур” или както казва авторът в краткия си манифест от 1991 година: „Графикатурата концентрира възприятието. Все едно, че под обувката на туриста се намира целият негов маршрут. Това е особено естетическо пътешествие на място, с дъх на радост”. Зрителите ще могат да видят и таблото „101 мнения за Графикатурата” и уникалното интервю с 243 въпроса на Радой Ралин към Иван Газдов от 1989г.

Впечатляващата колекция от оригинални рисунки на художника са създадени в периода от 1954 до 1984 г. Това са най-съкровените авторови пориви от ранните му творчески години, изпълнени с разнообразни техники и с въодушевяваща жизненост. Рисунките не са излагани  досега не по причина, че авторът е бил свенлив или е привърженик на „тайните чекмеджета” на Емили Дикенсън, а поради известната когнитивна естетическа обремененост на онези години. Голяма част от тази експозиция  е осъществена с любезно предоставените работи от техни притежатели, почитатели на художника.

В експозицията са включени и серия пластики от неръждаема стомана, които показват необичайните възможности на обичайните версии в творчеството на проф. Газдов.

На откриването ще бъдат представени монографията и докторски труд на художника „Авторски плакат” и луксозното издание „GAZDOV DESIGN GRAPHICATURE”.

————————————————————————————————————————————————————-

SONY DSC

SONY DSC

Grafikatura_2Igra na siluetiSocial poster

Ivan-Gazdov-avtorski-album

——————————————————————————————————————————————————————–

За повече информация:

д-р Боряна Вълчанова

 

February 13, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии

НЯМА ПО-ЦЕННА НАГРАДА ОТ МОРАЛНАТА – ОТЗИВИ ЗА “МОЕТО” УЧИЛИЩЕ

Общо-образователно училище за 1060 ученика в гр. Ташкент, Узбекистан, реализирано през 1970-те години.Строи го “Техноекспортстрой”, по линия на СИВ. Училището, което носи името на Георги Димитров, е дар от България и е изградено със средства на жителите на град Хасково, след катастрофалното земетресение в Ташкент през 1967 г. Проектантският колектив е – арх. Васил Янков,  арх. Добрина Желева и архитектурен техник Иванка Бакалова. Консултант е народният архитект Никола Николов.

2- maket1 - maket-А

6 skulptura 1 и 2. Снимки от макета7 sport-fasada

3 и 4. Изгледи

 

 

 

 

 

————————————————————————————————————————————-

http://mytashkent.uz/2012/12/16/srednyaya-shkola-im-g-demitrova-tashkent-1976-god/

Средняя школа им. Г. Димитрова. Ташкент. 1976 год

8 glavna

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Средняя школа имени Г. Димитрова. Образец ташкентского школьного здания.
“Ташкент”, набор из 15 открыток, Москва, “Планета”, 1974, тираж 300 000 экземпляров. Фото Н.Рахманова, Р.Папикьяна, А.Хейфеца.

Воскресенье, 16 декабря 2012

b-company:

16/12/2012 в 12:55

Это моя школа! Только она уже не им. Г. Димитрова. Была построена болгарами как я слышал после Ташкентского землетрясения. Виден монумент самому Г. Димитрову эго уже давно нет. А место это уже нынешний Юнусабадский район махалля Минор

Добрина Желева-Мартинс:

29/07/2015 в 01:16

Я архитектор, кандидат архитектурных наук. Я один из проектировщиков вашей школе. Очень меня радует, что вам школа нравится. Ташкент и город Хасково в Болгарии были городами-побратимами. После разрушительного землетрясения — 26 апреля 1966 года, эта школа была построена даром на средства, собранные на добровольной основе жителей города Хасково. Архитекторы, дизайнеры мы были двое — Василь Янков и я — Добрина Желева.
Я приезжала два раза в Ташкент — один раз в авторский надзор во время строительства, а второй раз — когда училась в аспирантуру в Московском архитектурном институте. К сожалению, у меня нет актуальных фотографий и буду рада, если вы поделились.

v mikroraiona

 

 

 

 

Bobur Egamnazarov:

11/10/2016 в 00:19

Пожалуйста в этой группе куча актуальных и не очень фотографий https://ok.ru/group9shkola/photos

  • мирсадиков сунатилла:

12/07/2016 в 12:52

я тоже учился в этой школе, 9 школа имени георгия димитрова,(в народе болгарская школа)

[Цитировать]

Ответить

  • Илхом:

13/12/2016 в 22:12

К сожалению не учился в 9 школе,но жили и живем до сих пор с 1982 года прямо за этой школой .И сколько помню все детство играли там футбол и катались зимой на горках.Всегда считалась супер-школой и приезжали туда по обмену опытом и иностранцы в советское время и мы дружили ,общались с ними.»болгарка»всегда была и будет для меня большой частицей моей юности.Сейчас там музыкалка племяшки там учатся

[Цитировать]

Ответить

  • Elmira Tokhtaeva:

14/12/2016 в 13:22

Спасибо огромное всем кто вложил труд и средства в строительство школы #9 имени Георгия Димитрова! Мы были первыми первоклашками в этой школе. Проект школы продуман и сделан был с умом и любовью. 10 лет мы имели счастье учиться в здании самой красивой школы в республике. Я уверена, что все выпускники этой школы, так же, как и я, вспоминая школьные годы, гордятся своей школой. И всплывают в памяти актовый зал, столовая, спорт зал, светлые классы, светлые коридоры, мраморные полы, дворик у продленки все такое красивое и удобное. Очень рада, что могу сказать огромное Спасибо Вам Василь Янков, Добрина Желева и жители города Хасково!

5- glaven vhod

9 praznik

10 praznik-platz

 

 

 

 

 

 

11 u4enici v dvora

14 stalba

15-koridor

 

 

 

 

 

 

12 v klasnata staya

13 klasna staya

 

 

 

Част от приложените снимки от училището.

 

———————————————————————————————————————————————————-

Сегодня это 9-ая школа, если не ошибаюсь за Ватанпарваром Юнусабадским на Ц-6.

 

 

February 7, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags: , ,  · Posted in: Публикации на други езици, Текстове на български, Текстове на други езици, Фотографии

Преводачески конкурс на името на Сузана Рот 2017

320X320__bellova-bianca-jezerologocc_sofia

Чешките центрове (ЧЦ) и отдел „Литература” на Института за изкуствата – Театрален институт в Прага) обявяват четвъртото издание на Международния конкурс за млади преводачи за Наградата „Сузана Рот“. Конкурсът е на името на известния швейцарски бохемист и преводач Сузана Рот /1950-1997/, която има съществен принос за представянето на съвременна чешка литература в чужбина.


ПОКАНА ЗА УЧАСТИЕ

Конкурсът е насочен към начинаещи преводачи до 40 години, като тяхната задача е да направят превод на непреведено до този момент произведение от съвременната чешка проза. Участниците трябва да преведат посочен откъс от избран автор в обем до 10 стандартни страници от книга издадена през 2015/2016 г. в ЧР. Във всяка държава ще бъде номиниран само един победител, избран на място от компетентно жури. В конкурса не могат да участват вече публикувани преводи.

ТЕКСТ ЗА ПРЕВОД

Тази година комисия от Чешките центрове и Института за изкуствата – Театрален институт в Прага избра книгата „Езеро“ на Бианка Белова (Jezero, изд. Host, 2016)

 НАГРАДА

Няколкодневно гостуване в Чехия свързано с участие в специализиран семинар и съпътстваща програма

УСЛОВИЯ ЗА УЧАСТИЕ

Участникът трябва да предаде своя превод на откъса от книгата „Езеро“ на Бианка Белова (част I „Zárodek“, стр. 9-25), кратко CV и актуална снимка. Материалите трябва да бъдат изпратени в електронен формат най-късно до 31 март 2017 г. на адрес: deribeeva@czech.cz (Силвия Дерибеева, лице за контакт на ЧЦ София).

 СРОКОВЕ

  • Краен срок за изпращане на превода: 31 март 2017 г. 
  • Обявяване на резултатите: до 15 май 2017 г. 
  • Гостуване на наградените преводачи в ЧР: лято/ есен 2017 г.

Място на провеждане: Rakovski 100    1000 Sofia  Bulgaria
Дата: От: 15.11.2016
До: 31.03.2017
Организатор: Чешки център

January 27, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български

ИЗЛОЖБА – “ЮЖНОСЛАВЯНСКИ ХУДОЖНИЦИ В КОЛЕКЦИЯТА НА НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ”

45540_374_НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ   представя 

ЮЖНОСЛАВЯНСКИ ХУДОЖНИЦИ В КОЛЕКЦИЯТА НА НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ 

26 януари 26 март 2017 

Откриване на 26 януари (четвъртък) от 18.00 часа 

Квадрат 500, зала 19 пл. „Св. Александър Невски“

Националната галерия представя за първи път цялата си колекция от 26 произведения на автори от Хърватия, Сърбия и Словения, участвали преди 110 години в софийската изложба на Съюза на южнославянските художници “Лада“ .

През 1906 година в София се събират новаторите и класиците на четири обновяващите се балкански култури – българската, хърватската, сръбската и словенската. От хърватска страна заслужава да се споменат Иван Мещрович, наричан „славянския Микеланджело”, реалистите пейзажисти Целестин Медович и Клеменс Црънчич, както и Отон Ивекович, чиято палитра се доближава до цветовите начини на работа при импресионистите.

Рихард Якопич, Иван Грохар и Матей Стърнен са членове на словенското импресионистично дружество „Сава”, създадено през 1902. Сръбската  група се предвожда от големия реалист Джордже Кръстич и представетели на по-младите поколения като  Марко Мурат, Бета и Ристо Вуканович, Джордже Йованович.

 „ Ние видяхме много посетители да се смеят…  С такъв смях и французката публика посрещна първите пейзажи на импресионистите.”  Този интересен цитат от статия на големия историк и дипломат  Симеон Радев  разкрива най-първата среща на родната ни  публика с картини, третирани в духа на тогавашните модерни стилове.

Създаденият през 1904 Съюз на южнославянските художници „Лада” играе изключително значима мисия в изграждането на културните ценности на споменатите балкански народи, променя съдбата на балканското пластично изкуство, противопоставя се на редица тесногръди тенденции и без съмнение написва една от най-достойните глави в историята на европейското културно взаимодействие, подпомагане и духовна толерантност за целия ХХ век.

640x (1)

 

Влахо Буковац – Тоалет

 

 

 

 

 

 

————————————————————————————————————————————————————-            Йозеф Даниловац -Стачка,1906    

Йозеф-Даниловац-Стачка1906-150x150

 

 

 

 

 

 

 

 

——————————————————————————————————————————————————————-

768x432

 

 

 

 

 

 

 

Фердо Ковачевич – Мартенски върби, 1906

—————————————————————————————————————————————————————–

информация: Калин Николов

January 24, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии

”СОФИЯ В ОБРАЗИ – SOFIA IN IMAGES”

София е освободена от турско робство на днешната дата 4 януари 1878 година (23 декември 1877 година стар стил), от руски части, под командването на генерал Йосиф Гурко.

По този случай ви представяме пътуващата изложба “София в образи”, показваща историята на столицата в 10 постера – от  IV  до ХХ век, в планове и в синхронни на тях архитектурни образи.

ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА

АВТОРИ: архитект Желева-Мартинс, Д., изкуствовед Саша Лозанова, изкуствовед Благовеста Иванова, изкуствовед Ралица Гелева-Цветкова, архитект Десислава Николаиду, архитект Борислав Виана.

ПРЕДСТАВЕНА:

  • От 1 до 18.10.2002 в Информационния център на Европейския Съюз, София;
  • От 23 до 26.10.2002 в Институт за Европейски изследвания в Университета на Навара в Памплона, Испания, по време на VІІ конгрес “Европейска култура” – VII Congreso “Cultura Europea”, Centro de Estudios Europeos, Universidad de Navarra, Pamplona, 23-26 octubre 2002;
  • От 7 до 15 май 2003г. , вНародна Библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” София, по предложение на МК ив сътрудничество със специалисти от Народна Библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”, обогатена с материали от отдел “Карти и графика” на НБ,
  • От 14 до 19юли, 2003 г., в Университета в гр. Клагенфурт, Австрия, по време на 27-ма международна конференция на IMISE „Пътища за културно отчуждение. Един интер-дисциплинарен диалог без бариери”- 27th IMISE Conference“Ways of cultural Estrangement. A No–barriers Interdisciplinary Dialogue”, 14-19 July, 2003, Universitat Klagenfurt, Austria); 
  • Oт 1 до 15 септември 2003г., по покана на БАН – във фоайето на Централно управление на БАН;

 

tablo_01tablo_02tablo_03tablo_04tablo_05tablo_06tablo_07tablo_08tablo_09tablo_10

January 4, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Публикации на български, Публикации на други езици, Текстове на български, Текстове на други езици, Фотографии

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА

42e9604bfcbbf07ba35a4a9dc66b566d

355-e1473764492941

 

 

 

05c6643d3cbb5097d747270856f61a3b

 

 

Happy-New-Yea-2017-gifts-ideas-Happy-New-Year-gifts-for-girlfriend-Happy-New-Year-gift-items-16

 

 

voeux-et-flocons-3

December 31, 2016 · dobrina · Comments Closed
Tags: , ,  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Публикации на други езици, Текстове на български, Текстове на други езици, Фотографии