The 7 Most Endangered programme 2018

12 European heritage sites shortlisted

At the opening of the European Year of Cultural Heritage, Europa Nostra, the leading heritage organisation in Europe, and the European Investment Bank Institute announce the 12 heritage sites shortlisted for the 7 Most Endangered programme 2018 by a panel of experts in various fields.

These endangered heritage landmarks from 10 European countries are:
Historic Centre of Gjirokastra, Albania
Post-Byzantine Churches in Voskopoja and Vithkuqi, Albania 
Historic Centre of Vienna, Austria 
Coal Preparation Plant in Beringen, Belgium
Buzludzha Monument, Bulgaria
Aerial Cableway Network in Chiatura, Georgia 
David Gareji Monasteries and Hermitage, Georgia
Castle of Sammezzano, Tuscany, Italy 
Constanta Casino, Romania 
Prehistoric Rock-Art Sites in the province of Cadiz, Spain
Prinkipo Greek Orphanage, Princes’ Islands, Turkey
Grimsby Ice Factory, United Kingdom

Some of these sites are in danger due to neglect or inadequate development, others due to a lack of resources or expertise. The final list of 7 most endangered heritage sites in Europe will be unveiled on 15 March.

The 12 monuments and sites were selected while taking into account their outstanding heritage and cultural value as well as the imminent danger that they are facing. The engagement of local communities and the commitment of public and private stakeholders to saving these sites were also considered crucial. Another main criterion was the potential of these sites to act as a catalyst for sustainable socio-economic development.

2018 is the year to celebrate Europe’s unique cultural heritage and to highlight its key role in promoting our common identity and building a more inclusive Europe. Raising awareness and mobilising widespread efforts to save endangered heritage sites across Europe is another objective of the European Year of Cultural Heritage 2018. What better occasion for Europa Nostra and the European Investment Bank Institute to implement a new edition of the 7 Most Endangered programme, with the support of the EU Creative Europe programme,” stated Denis de Kergorlay, Executive President of Europa Nostra. “This shortlist is, first and foremost, a call to action. We urge public and private stakeholders at local, national and European levels to join forces to rescue the heritage gems which tell our shared story and which must be saved for future generations,” he added.

“Saving these 12 sites will not only benefit the cultural heritage monuments alone. The investment will also generate socio-economic benefits at the local, regional and national levels”, said Francisco de Paula Coelho, Dean of the European Investment Bank Institute. “Well prepared and well implemented investment in cultural heritage pays off in terms of social, economic and cultural development, and it is important to spread this message during the European Year of Cultural Heritage 2018”, he added.

Nominations for the 7 Most Endangered programme 2018 were submitted by civil society organisations or by public bodies which form part of Europa Nostra’s vast network of member and associate organisations from all over Europe. 12 sites were shortlisted by a panel of experts in history, archaeology, architecture, conservation, project analysis and finance. The final list of the 7 Most Endangered heritage sites in Europe will be selected by the Board of Europa Nostra.

The 7 Most Endangered programme was launched in January 2013 by Europa Nostra with the European Investment Bank Institute as founding partner and the Council of Europe Development Bank as associated partner. It was inspired by a successful similar project run by the US National Trust for Historic Preservation. The 7 Most Endangered is not a funding programme. Its aim is to serve as a catalyst for action and to promote “the power of example”. It has the support of the Creative Europe programme of the European Union, as part of Europa Nostra’s network project ‘Sharing Heritage – Sharing Values’.

12 European heritage sites shortlisted for the 7 Most Endangered’ programme 2018

(listed in alphabetical order of their country)

Historic Centre of Gjirokastra, ALBANIA

The city of Gjirokastra is situated in the Drino valley, the richest archaeological area in Albania, dating back to the middle Bronze Age. The Historic Centre of Gjirokastra has been inscribed on the World Heritage List since 2005. It includes several types of constructions, such as social and public buildings, places of worship and residences, all harmoniously composed in an outstanding historical urban landscape. The core of the Centre is the old bazaar with shops found in parallel lines, representing an urban character typical of the 17th and 18th-centuries. Out of 615 monuments located in the Historic Centre, more than half are subjected to illegal or out of context constructions, while 169 are in critical condition or at risk of collapse. Moreover, a controversial Bypass Road project has recently been approved by the national and local authorities. This development will seriously damage the structural and visual integrity of the Centre, which is the essence of its outstanding value. The Gjirokastra Foundation made the nomination for the 7 Most Endangered programme 2018.

Post-Byzantine Churches in Voskopoja and Vithkuqi, ALBANIA

A number of Post-Byzantine churches in Voskopoja and Vithkuqi, situated in southeastern Albania, are the most representative monuments of 17th-18th century ecclesiastical art in the Balkans and are masterpieces of the post-Byzantine style. War, plundering and natural disasters have seriously damaged this group of 12 churches. The surrounding Christian population has greatly declined and a subsequent lack of clergy has resulted in the majority of the churches remaining unused for most of the year. The main threat now is the total negligence by those administratively responsible for the churches at the national level, namely the Institute of Cultural Monuments. The listed Church of Saint George in Voskopoja, which won a Europa Nostra Award in 2011 for its outstanding conservation, faces the threat of theft and highlights the urgency with which these remarkable churches need to be protected. The nomination for the 7 Most Endangered programme 2018 was submitted by “The Past for the Future” Foundation.

Historic Centre of Vienna, AUSTRIA

The Historic Centre of Vienna has immense significance to Europe’s tangible and intangible culture, as a city of great architectural importance and as an exceptional centre for the development of arts. In 2001, it was inscribed on the UNESCO World Heritage List. In 2012, a high-rise development, which will include the rebuilding and enlargement of the Hotel Intercontinental, was planned on the site of the Vienna Ice-Skating Club. The development would totally spoil the most famous view of the city from the Belvedere Palace and Gardens. In 2014, the City Council of Vienna issued a “High-Rise Concept” and a “Glacis Master Plan” which permit the construction of high-rise buildings on several points of the Ringstrasse area. These high-rise buildings would spoil the urban character of this area as well as the roofscapes and morphology of the Historic Centre of Vienna. Following numerous and unfruitful exchanges with Austria and the Vienna City Council, the World Heritage Committee inscribed the Historic Centre of Vienna on the List of World Heritage in Danger in July 2017. Europa Nostra Austria made the nomination for the 7 Most Endangered programme 2018.

Coal Preparation Plant in Beringen, BELGIUM

The Coal Preparation Plant in Beringen, with its equipment, is the only such plant preserved on a European and even on a global scale. The construction of this large coal preparation plant started in 1923-1924 (coal washery 1) and was later enlarged (coal washeries 2, 3 and 4). The four components form one building, which was classified as an Historic Monument in the 1990s by the Flemish Government. In 2009, the re-use of the mine was assigned to the PPP Company BE-Mine and its partners. The company concluded that the conservation of the complete coal preparation plant was not possible and – without a thorough study of the building’s history – decided on the imminent demolition of coal washeries 1 and 3. The company’s plans for development suggest keeping just one of the four buildings. This proposal neglects to acknowledge the importance of the integrity of the building. The demolition of the first component could set a dangerous precedent for further destruction of the building, leading to the incremental loss of the entire site. The nomination for the 7 Most Endangered programme 2018 was submitted by the Flemish Association for Industrial Archaeology.

The Buzludzha Monument, BULGARIA

Located in the mountains in the heart of Bulgaria, the Buzludzha Monument is an imposing example of 20th-century Modernist architecture. The building now attracts increasing international attention. Built in 1981 to be the House-Monument of the Bulgarian Communist Party, the structure was used for just 8 years. Soon after the end of the Communist regime, the monument was abandoned and has since been victim to thefts, vandalism and severe weather conditions. The ostentatious finish of its Brutalist architecture, heavy iconography and colourful mosaics has decayed. No action has been taken by the responsible authorities to protect the site so far. The Buzludzha Project Foundation, which made the nomination for the 7 Most Endangered programme 2018, proposes that the Buzludzha Monument could become an example for the preservation of other similar heritage sites throughout Eastern Europe. Conservation work and the preparation of the monument for sustainable tourism are suggested as the most viable long-term solutions for its survival.

Aerial Cableway Network in Chiatura, GEORGIA

In 1913, the booming manganese mining industry led to the creation of a unique cargo and civic cableway network in Chiatura. The network – composed of 18 passenger and 27 cargo cableways – is striking in its diversity of architectural styles and engineering solutions. The absolute majority of cableways retain their original architectural and technological components. The “Perevisa-Town” cableway and various buildings are listed as historic monuments. Most of the cableways are owned and operated by the private mining corporation LLC “Georgian Manganese” and the municipal administration. Due to the lack of maintenance, many of the passenger cableways have deteriorated and have been closed down. Few of the cargo cableways function today. This important site of industrial heritage benefits from the support of local and national institutions, including the nominator, the Ministry of Culture and Monuments Protection of Georgia. However, (trans)national funding seems to be lacking, which threatens any sort of viable future for the cableway network.

David Gareji Monasteries and Hermitage, GEORGIA

The David Gareji Monasteries and Hermitage are located in Eastern Georgia, on the semi-desert Iori plateau and partly extend into neighbouring Azerbaijan. Dating back to the 6th-century, the site is comprised of 22 rock-hewn monasteries and more than 5,000 sanctuaries and cave-cells. The combination of rock architecture, medieval murals, prehistoric archaeology and paleontological fields makes the entire ensemble a masterpiece of Georgian culture. It is registered as a Monument of National Importance. The monastery complex faces the threat of irreversible deterioration. The main problem is the disintegration of the rocks. The churches and other spaces suffer extreme structural damage. The collapse of the structures also threatens the wall paintings. The monastery complex is under the ownership of the Patriarchate of Georgia. It is still an active monastic center with daily services and this adds to its importance and underlines the urgency of its preservation. Increased tourism to the site presents an opportunity but its sustainability needs to be addressed. The Georgian Arts and Culture Center submitted the nomination for the 7 Most Endangered programme 2018.

Castle of Sammezzano, Tuscany, ITALY

The Castle of Sammezzano is a rare example of eclectic and Moorish architecture in Europe. Over the second half of the 19th century, this formerly medieval castle was transformed into a fine example of the Orientalist fashion by Marchese Ferdinando Panciatichi Ximenes d’Aragona. Ferdinando was influenced by several Eastern trends, focusing on two particular styles: Arabic-Moorish, with its white “intertwined ropes” of stucco, and Indo-Persian, characterized by strong polychromatic colours. Following the Second World War, the castle became a luxury hotel. However, for over 25 years the site has been unoccupied and neglected with its ownership remaining insecure. As a result, broken windows have gone unmended and leaking roofs unrepaired, which in turn led to severe water damage and major deterioration of the fabric of the building. The lack of security has laid the site bare to thefts and vandalism. The Touring Club Italiano, together with the Save Sammezzano movement, made the nomination for the 7 Most Endangered programme 2018.

Constanta Casino, ROMANIA

Built in 1910, the Constanta Casino has become a landmark of the Black Sea shore. Daniel Renard, the Swiss Romanian architect who designed the building, opted for a lavish expression of Art Nouveau to reflect Romania’s modernisation during the reign of Carol I. Following many years of alternating commercial and state held responsibility for the building’s care, during the 2000s, the Casino was abandoned. It remains so to this day due to local authorities’ inability to find funding and to launch a rescue and restore operation. There have been several transfers of administrative rights from the Municipality of Constanța, the last of these being to the National Investments Agency within the Ministry of Development. The main danger to the building comes from the corrosion and rusting of structural metal parts. Sea storms and winds have shattered most of the windows facing the sea. It is very likely that the roof will collapse if this process continues. The nomination for the 7 Most Endangered programme 2018 was submitted by the ARCHÉ Association.

Prehistoric Rock-Art Sites in the province of Cadiz, SPAIN

This exceptional set of Prehistoric Rock-Art Sites developed in an extended period of time of about 20,000 years, stretching from the Upper Paleolithic to the Iron Age. It consists of approximately 300 caves and shelters, within which are paintings and engravings of animals and human figures and symbols of diverse styles, the majority belonging to Iberian Schematic art. Biological deterioration, structural damage, misuse and acts of vandalism have greatly compromised this important rock art. In fact, misuse and acts of vandalism have done more damage to these caves than natural processes have in thousands of years. The drastic rate of decline in the quality of conservation of these sites – located in the province of Cadiz – has motivated several organisations and individuals to raise awareness of the serious threats to this important heritage site to the local regional and national authorities. However, only minor action has been taken to alleviate the threats. Hispania Nostra made the nomination for the 7 Most Endangered programme 2018.

The Prinkipo Greek Orphanage, Princes’ Islands, TURKEY

The Prinkipo Greek Orphanage is considered the largest wooden building in Europe and the second largest in the world. Located on Prinkipo, on the Princes’ Islands off the coast of Istanbul, it was built in 1899 to the design of French architect Alexandre Vallaury. The timber framed structure features elaborately decorated wooden columns in the grand hall and panelled ceilings with decorative mouldings. The building functioned as an orphanage until its closure in 1964. Since then, the neglected structure has deteriorated. Damaged by a fire in 1980, today the building is exposed to adverse weather conditions. Sections of the roof and corner posts have already fallen and the Orphanage is now at immediate risk of further collapse. Europa Nostra Turkey submitted the nomination for the 7 Most Endangered programme 2018. The setting up of a Centre of Environmental and Interreligious Dialogue in the building, as conceived by the Ecumenical Patriarchate of Constantinople Patriarchate, should figure as the most appropriate future use of the Orphanage

Grimsby Ice Factory, UNITED KINGDOM

The Grimsby Ice Factory is understood to be the earliest surviving ice factory in the United Kingdom. Designed by the engineer W. F. Cott, the Factory dates from 1900 and is a substantial Grade II* listed red brick industrial building. The site is arguably the most prominent physical reminder of Grimsby’s fishing and maritime heritage, the largest fishing port in the world at the start of the 20th century. The Factory has been in a state of serious decline since its closure in 1990. The roof is now severely damaged allowing water into the interiors, and much of its metal work and electrical fittings have been stolen. Moreover, there have been threats of demolition. The Factory has remained in private ownership. A mixed use development proposal initiated by the Great Grimsby Ice Factory Trust, estimated to potentially create upwards of 125 jobs, has so far been unsuccessful in securing funding, resulting in the future of the Ice Factory remaining uncertain. The nomination for the 7 Most Endangered programme 2018 was made by SAVE Britain’s Heritage.

Press Contacts

Bruno Rossignol
European Investment Bank Institute
T. +352 43 797 07 67; M. +352 62 134 58 62

12 European heritage sites shortlisted for the 7 Most Endangered programme 2018


January 16, 2018 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на други езици, Събития, Текстове на други езици, Фотографии





КЪМ „ВИЗИЯТА НА СОФИЯ“ И МЕТОДИКАТА ЗА НЕЙНОТО РАЗРАБОТВАНЕ – МНЕНИЕ д-р арх. Добрина Желева-Мартинс,  – В: „АРХИТЕКТУРА – Информационен бюлетин Български архитект“, №3,  31.03.2017, с.2,3,4.



СИЛУЕТЪТ НА ГРАДА –  Публикация в блога:

♦ РАЗВИТИЕТО НА ЕСТЕТИКАТА НА СИЛУЕТА НА ГРАДА: С поглед към Бруклинския мост и изследване върху примера от Кас Гилбърт(Cass Gilbert), архитект на Уулърт билдинг(Woolworth Building) От Рейчъл Шварц – превод от английски на статията:   „The Development of a Skyline Aesthetic: With a Look into the Brooklyn Bridge and a Case Study on Cass Gilbert, architect of the Woolworth Building“, By Rachel Schwarz –

♦ ОБРОК – Стихове – Публикация в блога –

 Желева-Мартинс, Добрина, “Оброк” – публикувано в: “FRESH Поезия”   Стихове от български учени, с. 74. Стихосбирката е реализирана по проект FRESH за Европейска нощ на учените, с помощта на СУБ

София, 2017г., ISBN 978-954-397-040-7  

♦ ЛЕТНИ ЕКСПРЕСИИ – културни маршрути 2017 – 100 КУЛТУРНИ И ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ ЗА 10 ДНИ – Публикация в блога –

♦ ЛЕТНИ ЕКСПРЕСИИ – КУЛТУРНИ МАРШРУТИ 2017 – 2- Публикация в блога –

ЛЕТНИ ЕКСПРЕСИИ – КУЛТУРНИ МАРШРУТИ 2017 – 3Публикация в блога –

♦ СТАРАТА ЦЪРКВА – Стихове – Публикация във фейсбук –Добрина    Желева  –


“Как един роман запазва „Нотр Дам“ и променя възприятията за готическата архитектура” ЕДНА МНОГО ЛЮБОПИТНА ИСТОРИЯ ЗА ПАРИЖКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА И НЕЙНОТО СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗРУШАВАНЕ, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ВИКТОР ЮГО, разказана от  Ричард Будай – превод от английски на статията: How a Novel Saved Notre-Dame and Changed Perceptions of Gothic Architecture Richard Buday – – публикация в:

ВИСОКИТЕ СГРАДИ В СОФИЯ – Публикация в блога:



Желева-Мартинс, Д. и Юлий К. Фърков, “ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ГРАДОУСТРОЙСТВО XIX-XX ВЕК” ЧАСТ 2 “СИНХРОННИ АНАЛИЗИ”- София, Изд. Уникард ЕООД, 2017г. ISBN 978-954-2953-80-7

January 1, 2018 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български


Приятели, желая ви здраве, успехи и щастие през новата 2018 година!
Дорогие друзья! С наступающим Новым годом! Желаю вам здоровья, успехов и счастья!
Dear friends! I wish you health, success and happiness in the new year!
Celebrate the beginning of New Year with great ecstasy!

December 31, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Публикации на други езици, Събития, Текстове на български, Текстове на други езици




Зам. председателят на САБ – арх. Светозара Шаханова откри събитието; Арх. Визирев, председател на дружество „Архитектурна наука и образование“, чиито членове са и двамата автори, пое ръководството на сбирката. Най-напред се изказа Директорът на НИМ – доц. д-р Бони Петрунова, която изрази своето задоволство да участва в това събитие, още повече, че познава единия от авторите от съвместната им работа – арх. Фърков. Тя спомена, че е поела от предишния директор на НИМ – проф. Божидар Димитров тази мисия, и че именно той има заслугата  за издаването на втората част на Историята на градоустройството, чрез  спомоществователството от страна на НИМ. След това Проф. д-р арх. Николай Тулешков, който е и един от рецензентите на  монографията, изказа своите впечатления и даде висока оценка на труда. 

Доц. арх. Искра Дандолова, доктор на социалните науки, която е автор на предговора на книгата, направи обстойно изказване. Именно нейното изказване публикуваме тук.

Представяне на книгата 


на  доц. арх. д-р Добрина Желева и арх. Юлий Фърков

Най-после настъпи моментът да видим публикувана и втората част от големия и важен архитектурен труд на двамата наши колеги: доц. арх. д-р Добрина Желева и арх. Юлий Фърков. Те самоотвержено работиха години наред, за да го завършат и издадат, за да ни поднесат богатството на едно оригинално пионерско изследване за историята на българското градоустройство на Новото време и на Модернизма през 19-и и 20-и век.  Тази втора част със синхронни анализи стана възможна само след съставянето на първата част от изследването или на диахронните анализи на българските градове. Така се затвори един оригинален и задълбочен научен анализ за началото и развитието на българското градоустройство. Цялото изследване няма аналог у нас, няма дори негово подобие в академичната ни литература. Затова пък предлага голямо богатство за размисъл и нови търсения, за преосмисляне на миналото, но и на бъдещето на градската ни среда. То стимулира за други подобни изследвания в градоустройството и архитектурата.

Много мнения и преценки вече бяха изказани. От своя страна ще се спра накратко само на някои качества на този труд, които намирам за най-важни:

  1. Пионерският характер на труда:

Въвежда се нова методология за изследване на градоустройството чрез диахронните и синхронните анализи. Разкрива се развитието на урбанизацията в избраната извадка от градове (основно за 9 броя), като авторите не се ограничават само с 19-и и 20-и век, а проследяват исторически селищния генезис още от праисторията и Античността. Какво постигат ли? Извличат парадигми за развитието на градоустройството, за градовете (нещо като формули/модели за елементите, които определят развитието на процеса). Чрез тези парадигми могат да се анализират и други градове. По този начин авторите подсказват значимостта на предложения от тях оригинален метод за изследване на градската структура.

В този контекст е важно да се отбележи, че при изработването на подобни парадигми авторите не спират само до градската структура, а обръщат внимание и на други елементи от цялостното обществено развитие на града като феномен: населението като структура и етноса му, характеристиките на дейностите – производство, търговия, културни традиции, законодателство – все важни репери за оформяне на градското пространство и неговите материални и нематериални или – социални измерения.

За пръв път в българската архитектурна история се предлага структурна картина на историческия процес на формиране на българското градоустройство на Новото време. Използван е семиотичен подход на изследванe върху предмета на феномена „град“, който се състои в кръстосване на диахронни със синхронни анализи. А синхронните анализи са отворени и за други селищни образувания. Целта е да се очертае основната пространствена решетка/мрежа на историческия процес в страната. Извадката от градовете, която авторите са подбрали е сравнително представителна и указва един универсален подход за анализ, характерен за социологическите изследвания.

  1. Изследователският труд е ценен и поради събрания нов материал за градовете, непознат досега, извлечен от огромен кръг от източници, което като факт сам за себе си е изключително важен, многопластов и ценен. Тази нова информация показва и разкрива как от стихийно и саморасло още от предантичността заселването постепенно преминава към планирано, урбанизирано, структурирано действие, организирано по нов, колективен начин. Например, възникването и оформянето на градската зеленина като обществени места за градини и паркове, първото осъзнато решение за появата на паметника като такъв, за запазване и поддържане на исторически, културни, архитектурни паметници, за художествено усвояване на градското пространство – все важни и оригинални принципи за генезиса на съвременното българско градоустройство.
  2. В книгата е изведена аналитично историческата приемственост в генезиса на българския град и връзката му с европейския. Без парадност и без съмнение в изложените факти се доказва по академичен път защо българският град исторически се е развил като европейски и как несвойствената му промяна в резултат на завоевателната политика на Османската империя е придала известен насилствено ориенталски и неравноправен характер в развитието му – напр. в селищната структура. Точно тази „ориенталщина“ от периода на робството се очиства бързо след Освобождението. Вътрешният катарзис на българското общество след Освобождението връща бързо европейския вид на градовете като възстановява вековните цивилизационни модели на урбанизацията и очиства материалния свят на българина.
  3. Изследването проследява налагането на градоустройствената матрица върху новоосвободените български градове в края на 19-и век, раждат се първите градоустройствени планове, както и генералните урбанизационни начинания: кадастрални планове, крайулични снимки. В теорията и практиката на българското градоустройство се търсят подходи и интерпретации на модела „град-градина“ Особено ценни са тенденциите за търсене на етноструктура на градовете, за социални регулации в пространството.

Над две десетилетия авторите посвещават на този труд. Минават през различни етапи, ровят в архиви, търсят данни от нестандартни за градоустройството документи и източници. Градът, най-сложният човешки продукт на цивилизацията е навсякъде и засяга всичко. Доказателствата се търсят и в литературата, и в предметния свят, и в старите снимки, и в рисунките, и в притчите дори – всичко това е в града. Само който не се е посвещавал на подобно дирене, само той не може да си представи огромната вътрешна сила и увереност, които изследователят трябва да носи, за да изведе докрай подобен труд.

  1. Няма обаче да спестя накрая един важен факт: този голям труд се създава в контекста на национално неуважение към науката, на отрицателно финансиране на научните издания, на липсата на стимули за архитектурни изследвания у нас. А те са много важни, защото дават оценъчната характеристика на нашата история на идентичността на българина, на делата му при изграждането на градовете ни. Защото отделни паметници и дървета могат да се унищожават и местят, но градовете остават на своето място с хилядолетия. Затова и отговорността при създаването им е многократно по-голяма и по-важна за символите, които носи, за посланията, които изпраща в пространството и към човешкия род. А оттам идва и Високата оценка за този труд на авторите, който ни събра тази вечер. Той утвърждава и извисява значимостта на архитектурния символ в градовете ни.

С благодарност към авторите, които ни подариха този архитектурен празник!

 Доц. арх. Искра Дандолова д.с.н.



Днес представяме Втората част на монографията „История на българското градоустройство – 19-ти-20-ти век“, която проследява устройствения процес на големите български градове за периода на Новото време и Модернизмаот средата на ХІХ до средата на ХХ век.

Тя се базира на една нова методологическа концепция. Прилага се методология присъща на семиотичния подход на изследвания върху предмета на феномена на града. Същността й се състои в кръстосване на диахронния, наричан още синтагматичен или вертикален анализ, със синхронния, съответно – парадигматичен или хоризонтален анализ.

Диахронните анализи, проведени в Първата част на Историята /“Диахронни анализи на устройството на големите български градове”, София, 2009г./, представляват проследяване на най-важните етапи в развитието им – от топогенезиса, през първото им кадастрално заснемане и регулиране – до проспективното им градоустройствено планиране;

Диахронните анализи са изследване на селищната еволюция във времето и извличане на генеративните фактори, пораждащи тектоничния скелет на градската структура, инвариантите и иновациите в материално-пространствената организация на предварително определените реперни градове, характеризиращи се с продължителна селищна приемственост и устойчивост във времето, а именно София, Пловдив, Русе, Варна, Стара Загора, Велико Търново, Видин, Бургас и Кюстендил. Тези анализи са до голяма степен свойствени за историческите изследвания, доколкото става въпрос за традиционното хронологично проследяване развоя на  едно явление, каквото е градът.


Във Втората част се прилагат синхронните анализи. Синхронните анализи целят да откроят парадигматичните елементи на градската структура, относно даден исторически момент. Избира се определена историческа епоха и се извършва така да се каже срез в стратиграфията на реперните исторически градове. Проследява се базата на сравнението, интерпретацията на характерните за историческото време структурни или образни парадигми, спецификата или плътното подчинение на архетипа. Откриват се също така универсалиите в материално-пространствената организация на избраните градове.

Този тип анализ лежи в плоскостта на компаративистиката и също не е чужд на историческите изследвания по принцип, доколкото е традиционно за определени исторически явления да се търсят паралели, прототипи, образци и аналогии по пътя на сравненията.


Новото за историческата наука, което прилагаме в изследването на историята на българското градоустройство, е в съчетаването на двата вида анализи. При едновременното провеждане на диахронния и синхронния анализи се разгръща във времето структурната еволюция на устройството на избрания град, като паралелно се изявяват ясно приемствеността в развитието му, неговата континюалност, най-ярките образни характеристики, индивидуални специфики и особености, които го идентифицират за всяка епоха на разцвет. Когато се правят тези вече структурни анализи едновременно върху деветте реперни града, е резонно да се получи една сравнително обективна и достатъчно представителна историческа картина за всеки зададен исторически срез. Нещо повече, логически следва взаимно коригиране, допълване и обективизиране на историческите факти, набрани поотделно при диахронните анализи, които са направени предварително, вследствие на съпоставката им с останалите от групата избрани градове, при извършване на синхронните анализи.

Формираната мрежа или казано по-точно – пространствената решетка, съставена първоначално примерно от 9 града, е отворена за нови попълнения с други градове. Колкото мрежата се разширява, толкова повече се обективизира историческата картина, а също така и информацията за всеки исторически срез и за всеки исторически град поотделно. Обогатяването с нови и нови градове представлява всъщност постоянен и отворен процес на изследване на историята на градоустройството по пътя на структурния анализ.

Ние сме на мнение, че и тези девет града – София, Пловдив, Русе, Варна, Стара Загора, Велико Търново, Видин, Бургас и Кюстендил, са достатъчни, за да очертаят основната пространствена решетка на историческия процес. По своята характеристика – типология и специфика те са: крайдунавски – Русе и Видин; крайморски – Варна и Бургас; столични през различни исторически периоди – София, Пловдив, Велико Търново и Видин; непрекъснато съществуващи с определена селищна приемственост и контитюалност, с изключение на Стара Загора – изцяло преизграден; или бурно разрастващи се – като Бургас.

Тези градове покриват достатъчно добре типологията и нюансите в палитрата на големите български градове и са една представителна извадка, даваща представа за историческото развитие и на останалите градове в страната. Това ще рече, че включването в анализите на други големи градове би обогатило фактологически общата историческа картина, но едва ли би нанесло някакви съществени корекции в представата за развитието на градоустройствения процес в България като цяло.

Много полезни са, според нас и анализите на отделни специфични проблеми, които имат важно значение за изясняване на основните периоди в организацията на урбанизацията на страната, на отделните възприети концепции и главните тенденции в българското градоустройство. Това са например, проблемите на:

♦ Законодателството – въвеждането в действие на основни закони, пряко насочени към устройството на градовете в България, за периода 1878-1944г.;

Възникването на нови градове и тяхното планиране е друг предмет на специфичен анализ, тъй като именно новите градове се замислят не само за покриване на възникнали икономически потребности, но и като израз на нови устройствени концепции;

♦ Развитието на пътната комуникация – шосейна и ж.п.-мрежа, е трети проблем, касаещ общо урбанизацията на страната, проблем изискващ също своите анализи.

Такива и други подобни анализи и данни съпътстват основното изложение, съсредоточаващо се главно върху синхронните анализи на отделни най-важни срезове в историческото развитие на големите български градове, на базата на деветте, предварително анализирани диахронно града.

Събраният илюстративен материал има самостоятелно значение, с въвеждането в обръщение на автентични, непопулярни, непубликувани досега архивни материали – планове; чертежи, фотоси и пр.;

Трудът История на българското градоустройство на ХІХ до средата на ХХ в.“ в своите две частиДиахронни анализи и Синхронни анализи, е полезен за развитието на историческата архитектурна наука, за градоустройствената практика и за образованието по градоустройство и архитектура, история, културология, социология, изкуствознание и други дисциплини, свързани с града и градската култура и стопанство.

Трудът е адресиран не само към специалистите – архитекти и урбанисти – историци, но и към историците на градската култура и стопанство, социолозите, културолозите, изкуствоведите, имащи отношение към проблемите на града, към действащите градостроители, архитекти, политици и управници на нашите градове, както и към широката културна общественост.

 Благодарим за оказаното ни внимание чрез вашето присъствие и съпричастност към нашите дългогодишни изследвания, въжделения и надежди, към резултата от нашия труд, към нашата радост от успешния завършек на поетата отговорност към българската архитектурна наука и градоустройствена практика!








Накрая следваха посвещения и автографи на авторите, върху закупените от интересуващите се гости, колеги и приятели книги – първа и втора част на “Историята”,  приятелски разговори на чаша вино и хапки от кетъринга на ресторанта на САБ. 

П.С. Благодаря на колежката и младата ми приятлка арх.Олга Дякова за фотографиите!



December 16, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии




ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ втората част на монографията, в която се проследява развитието на българското градоустройство за периода на Новото време и Модернизма – от средата на ХІХ до средата на ХХ в.


В първата част чрез диахронни анализи на предварително определените реперни градове София, Пловдив, Стара Загора, Русе, Варна,Бургас, Кюстендил, Велико Търново и Видин бе анализирана независимо една от друга еволюцията в изграждането и устройството им и бяха проследени паралелно и самостоятелно най-важните етапи в развитието им – от топогенезиса, през първото им кадастрално заснемане и регулиране, до проспективното им градоустройствено планиране.






В настоящата втора част се извършват синхронни анализи за най-важните периоди  на развитие на определените градове, като се извличат парадигматичните им характеристики  за всеки предварително определен исторически срез.

Направени са синхронни анализи за периодите на:

▪праисторията и Античността, отразяващи възникването, топогенезиса и заложената градоустройствена матрица на избраните градове;

▪Новото време – 60-те години на ХІХ в., когато са извършени първите мащабни градоустройствени мероприятия в Дунавския вилает;

▪първите крайулични снимки и кадастрални планове за извличане на структурата на големите градове в навечерието на Освобождението (края на ХІХ в.);

▪първите регулационни планове на големите български градове от края на ХІХ и началото на ХХ в.;

▪първите рефлексии и интерпретации на модела „Град-градина“ в теорията и практиката на българското градоустройство; първите интерпретации на доктрината на Модернизма в първите градоустройствени планове в страната през 30-те и 40-те години на ХХ в.

Наред с анализите на основните исторически етапи в развитието на големите български градове през изследвания период са направени и анализи по отделни специфични проблеми:

▪етноструктурата на градовете преди първото им планиране в края на ХІХ в.;

▪първият градоустройствен конкурс в страната – за регулацията на площад „Александър Невски“ в столицата;

▪проблемите на законодателството, насочено към устройството на градовете в България;

▪възникването на нови градове.

▪Допълнителни анализи и данни са обособени в Приложение.

 Втората част е богато илюстрирана с планове, карти, документи, фотографии и други нагледни материали, някои от които се появяват в научно обращение за пръв път.

Между основните качества на монографията могат да се изброят следните:

▪За пръв път се прави история на българското градоустройство за периода след Освобождението до средата на ХХ в.

▪Прилага се нова методология на изследване, позволяваща да се добие структурна

представа за развитието на градоустройствения процес в страната ни, както и максимално да се обективизират фактите.

▪Много от предметите на изследване са поставени за пръв път под обектива на научния анализ.

Трудът е полезен за развитието на историческата архитектурна наука, за градоустройствената практика и за образованието по градоустройство и архитектура, история, културология, социология, изкуствознание и други дисциплини, свързани с града и градската култура и стопанство. Той е адресиран не само към специалистите в посочените области, но и към широката културна общественост.


На представянето на Втората част ще бъдат разпространявани и двете части.

December 14, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии



December 5, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags: , ,  · Posted in: Актуална информация, Други, Събития, Текстове на български, Текстове на други езици, Фотографии


Протестите срещу отделни сгради – небостъргачи в София продължават вече няколко месеца. И ако тези протести са предизвикани най-вече от отнемането на постигнати вече качества на изградената среда, спрямо нейните обитатели, то редица проблеми, касаещи целия град, тепърва предстоят. Такива са например проблемите засягащи инфраструктурата, транспорта, геоложките условия, пренаселеността, микроклимата и прочее, и прочее. Най-важен, според нас обаче, е АРХИТЕКТУРНО-ХУДОЖЕСТВЕНИЯ ПРОБЛЕМ ЗА СИЛУЕТА НА ГРАДА, който сякаш стои извън полезрението на всички, включително и на архитектите.

Назрява необходимостта от ясна и категорична позиция на градостроителите на София, тъй като силуетът на града е оставен на стихийното случване, в следствие от стечение на обстоятелства от най-различен характер.

Силуетът на София НИКОГА не е бил обект на целенасочено изследване, макар че в градоустройствените планове на града, в течение на годините, индиректно и периферно е  следена и неговата композиция.

Днес силуетът на града е сериозно застрашен от обезличаване и се налага своевременно овладяване на този преди всичко композиционен проблем от страна на архитектите – градостроители.



Определено влияние върху силуета на града оказват природните условия, което включва топография, релеф, акватории, ландшафт, климатични фактори и други.

  • Първо правило е силуетът да подчертава и да не неглижира качествата на ландшафта;
  • При силен релеф възвишените участъци се подчертават с най-изразителните сгради и съоръжения – замъци, катедрали, дворци, монументи Така те се възприемат като доминанти подпомогнати и от релефа;

/За София това са трите тераси, върху които е изградена централната градска част на града – Лозенецка, Софийска и Слатинска, както и най-важните обществени пространства и сгради/;

  • Същевременно – не се строят високи сгради в падини, в подножието на хълмове и плата, защото така именно се унищожава характерния релеф./ В София така бе допуснато строеж на х-л „Арена ди Сердика“, неглижирайки денивелация от 20 метра между ул.“Московска“ и бул.“Дондуков“./
  • При наличие на водни повърхности е добре да се очертава брега, чрез използване на вертикали, същото се отнася за завоите на реките, наличието на полуострови и пр., за да се създават характерни перспективи; /За София това са речните канали, река Искър, езерото при ж.к.“Дружба“ и др./
  • Панорамата на града ще бъде толкова по-изразителна, колкото се намира в хармония с околната среда и природа, и колкото по-добре се вписва в ландшафта.


При историческите градове силуетът се формира в продължение на векове. Някои исторически градове, какъвто е и София, имат наслоявания от античността до наши дни. Тези характеристики на историческия силует следва да се съхраняват и подчертават.

През Античността силуетът се доминира от акропола, а отличителните форми, характерни за античния силует са цилиндричните; куполите; триумфалните арки; акведуктите;

През Средновековието доминанти са крепостните кули; катедралите; ратушите; замъците; цитаделите;

Ренесансът добавя грандиозни куполи – пантеони; ансамбли; камбанарии;

Новото време – небостъргачите, телевизионните кули; мостовете; транспортните артерии и инженерни съоръжения; промишлени сгради и комплекси, комини, топлоелектрически централи, силози, водонапорни кули и т.н.

При историческите градове е нужно да се съблюдава приемственост при създаване на силуета на града.

Въпросите на приемствеността в развитието на градския силует възникват навсякъде, но в условията на частната собственост, стихийното развитие на деловите и търговски центрове, в резултат на частната спекула с парцелите от градската територия, те не винаги могат да бъдат удачно решени.

Само всестранно отчитайки предишните методи на пространствена композиция може да се запазва и развива цялостния облик на града;

Необходимо е отчитането на наложилите се с времето градоустройствени традиции.

Смята се, например за безспорно, че Кремъл винаги е бил и трябва да остане водещ ансамбъл на центъра на Москва. Поради това цялото му обкръжение му се подчинява. /Същото се отнася и за София/

По принцип най-важните исторически архитектурни ансамбли или отделни важни сгради не трябва да се потискат или неглижират от новата застройка.

/За София естествено на първо място това са обществените ансамбли в центъра на града, а именно: ансамбълът около площад „Александър Невски“ и „Света София“- това високо плато, наречено от Феликс Каниц – „Акропол на града“; ансамбълът около Двореца, което пък един от доайените на българското градоустройство – арх. Трендафил Трендафилов нарича „Форумът на София“, както и ансамбълът около площад „Света Неделя“ – катедралният площад, бележещ новия, следосвобожденски център на града; ансамбълът от религиозни сгради: Синагогата, Баня баши джамия, Католическата катедрала – с характерните си архитектурни форми и други/;


Силуетът следва да се осъзнава като художествен проблем

  • Високите сгради са архитектурни доминанти, те са композиционни акценти; породени са от необходимостта от контраст спрямо редовата застройка; При отсъствие на вертикални акценти се появява монотонност. Монотонност може да се създаде и при хаотично и безсистемно разсейване на високи сгради по цялата територия на града. /Към момента съществуват реални предпоставки именно за такава монотонност/
  • Силуетът се създава и формира съзнателно, подчертавайки всячески най-важните части на градския организъм, като площади, катедрали, ратуши, дворци, култови сгради; и пр.
  • Високите доминанти трябва да са органически свързани с плановата структура на града.
  • Чрез силуета се подчертават и засилват в пространството важните възли на града; Разположението на високите сгради следва да е в определени градоустройствени възли;
  • При пресичането на важни магистрали или река се организират големи градски ансамбли;
  • Високите сгради служат като ориентири, организиращи силуета на целия град;


  • Париж

– създават се нови вертикали, акцентиращи върху пространственото развитие, в основни линии по парижкия диаметър;

– на разстояние 6 км. от Лувъра е разположен обществен и жилищен център на града – район „Дефанс“ – масив от 26 кули от 30-45 етажа;

– развива се традиционната анфиладност;

– речната територия – маркирана с високи ансамбли, разположени по течението на Сена от Дома на радиото – до Дефанс;

  • Москва

– високите сгради пространствено подчертават Кремъл  и закрепят важни градски радиални направления  – ул. Арбат, ул. Херцен, ул. Киров, а също съчетаването на отделни магистрали с Москва река /Дорогомиловская набережная и Кутузовский проспект, Котельническая набережная и  и Бульварное кольцо./

  • Петербург

– Съблюдава се композиционното условие: строителството на вертикални акценти е свързано с формиране на градски ансамбли, подчертани с вертикали и природна среда – реката  Нева;

Водещи доминанти на града са Исаакиевский собор, свързан с „тризъбеца“ и ансамбъла на централните площади на града, и с р. Нева;

Високите акценти се съчетават с планировъчните оси; с планировъчните възли и с природните дадености на града;

Паметниците на културата, които в течение на времето са впечатлявали, заради възможността да се виждат свободно, ще загубят завинаги качествата си, при евентуалното построяване в съседство на високи сгради;

Инженерни съоръжения – ТЕЦ комини, ТВ-кули и други, също влияят на силуета на града, поради което те внимателно се разработват да бъдат хармонични и интересни по форма;


Пространствената композиция е в пряка зависимост от плановата композиция

  • В центъра по принцип се касае за най-сложната композиция, с нея трябва да се борави много деликатно, примерено, използвайки компютърни симулации;
  • Осмислят се характерните ориентири в града, имащи обществено значение.
  • В периферията на града обикновено се създават локални високи групи, така че тези акценти маркират определени райони;
  • Смята се, че разстоянието от 2000- 2200м. е предел за максимално отдалечаване на вертикалата доминанта от нейния зрител.

Пропорциите са от изключително значение при обработка на силуета – тук влизат съотношенията между:

  • Височината на акцента спрямо редовата застройка и околната среда – нежелани са резките контрасти;
  • Височината и дължината на акцента, характерът на формата, етажността, спрямо посоките на света;

♦ Най твърди и стабилни са ограниченията на височината  – в границите на историческата част на града. За някои градове те са закрепени законодателно:

Копенхаген – от 15 до 21м.

Амстердам – от 16 до 20 м.

Рим – законодателство от 1953г. 28м ограничение на височината.

Париж – историческия център – 27м.

Класически методи и прийоми на пространствената композиция на високите акценти:

  • Метод на създаване на главна композиционна ос – град Бразилия, завършваща високата композиция със зданието на парламента;
  • Исторически примери: Адмиралтейството в Петербург, затварящо перспективата на „лъчите“; Париж – Триумфалната арка на Елисейските полета; Експланада на Инвалидите и авеню Бретейл, затворени от Събора на Инвалидите; Вашингтон – централната експланада, завършваща със зданието на Капитолия;
  • Вертикалните акценти като композиционни задънки и обратно – безкрайните перспективи с визуални коридори към ценни природни гледки;




Тази публикация представлява продължение на темата за силуета на града и силуета на София, започната от  месец август 2017г:





December 4, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии