Europa Nostra news

#HERITAGE4EUROPE!

MAR 20

europa_nostra_internationaal_logo

Ahead of the Rome Summit on 25 March, Europa Nostra calls on EU leaders to seize this historic opportunity to acknowledge the positive and cohesive role of cultural heritage for the future of Europe, thereby reiterating the European Heritage Alliance 3.3 appeal ahead of the informal Malta Summit of 2 February. EU Heads of State or Government will meet this weekend in Rome for the celebration of the 60th anniversary of the Rome Treaties but also to debate about the future of the EU. Europa Nostra will also be represented in Rome. EN Board members and Secretary General will contribute to debates stressing that culture is a strategic resource for Europe’s future. They will also carry the flag of Europe’s culture and heritage during the March for Europe on 25 March.
In the above context, Europa Nostra’s leadership had meetings in Valletta last week. On the occasion of the Maltese Presidency of the EU, and in the presence of the Maltese Minister of Culture, Owen Bonnici, Europa Nostra launched on 17 March at the iconic Fort St.Angelo its new slogan: #Heritage4Europe! This slogan will be used and shared widely before, during and after the European Year of Cultural Heritage in 2018.
To underpin our campaign #Heritage4Europe, we will soon begin using our brand new website with a separate website dedicated to our Awards…….

http://www.europanostra.org/news/905/

 

News print

EUROPA NOSTRA’S CALL FOR CONTRIBUTIONS OF EXAMPLES OF BEST PRACTICE AND INNOVATIVE METHODS

MAR 16

TO HERITAGE ORGANISATIONS and HERITAGE PROFESSIONALS (researchers, experts etc.)

Deadline: 15 April 2017
Europa Nostra is looking for contributions from all over Europe on inspiring management and funding models; innovative communication practices; and education and public engagement activities in heritage. Your contribution will be compiled in a toolkit for civil society organisations working in the field of heritage throughout Europe. This is your chance to share the most interesting and innovative aspects of your work which relate to cultural heritage. It’s a great opportunity to inspire and be inspired!
Following the organisation’s Capacity Building Days in 2015, 2016 and 2017, Europa Nostra, in the framework of its Network project “Mainstreaming Heritage” (supported by the Creative Europe programme of the European Union) will prepare toolkits for heritage civil society organisations (CSOs) around Europe. These toolkits will include useful information and relevant case studies regarding the communication of heritage to diverse groups and the sourcing of support and resources for heritage related causes.
The toolkits are structured around three key themes:
1. Funding models for heritage CSOs – focusing on the best methods for attracting funding and other resources;
2. Advocacy, awareness-raising and campaigning for heritage – focusing on the best methods for CSOs to communicate heritage related issues, using diverse lines of communication to better target their message to politicians, the media, the general public and specific social groups;
3. Education and public engagement in heritage – focusing on best practice in engaging diverse groups of citizens more directly in appreciating, interpreting and protecting heritage.

 

These toolkits will map, analyse and communicate the most exciting work of civil society organisations and professionals from across Europe in an effort to keep the heritage buzz alive and to inspire others to get involved with heritage.

 

Let’s look beyond the actions of the biggest players in heritage. Let’s investigate the fresh methods and approaches used by civil society organisations who work in different parts of Europe and how they use these methods to foster interest in heritage in and beyond their own realms.
To contribute to the toolkits please choose your favourite theme(s), fill in the relevant form (in English) and send it to our Brussels office: bxl@europanostra.org

 

 

March 24, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Публикации на други езици, Текстове на други езици

Международният архив на жените в архитектурата празнува своята 30 годишнина International Archive of Women in Architecture celebrates its 30 anniversary

scan0002

 

 

 

 

 

 

 

scan0003 Ь

 

 

 

 

 

 

 

 

————————————————————————————————————————————————————–

МЕЖДУНАРОДНИЯТ АРХИВ НА ЖЕНИТЕ В АРХИТЕКТУРАТА – IAWA

Е ОСНОВАН НА 9 ЮЛИ 1985 ГОДИНА ПО ИНИЦИАТИВА НА ПРОФЕСОР АРХИТЕКТ МИЛКА БЛИЗНАКОВА.  ПРЕЗ 2015 ГОДИНА СЕ ОТБЕЛЯЗВА НЕГОВАТА 30 ГОДИШНИНА. НА ТОЗИ ЮБИЛЕЙ Е ПОСВЕТЕН БЮЛЕТИНЪТ    

IAWA Center News 2015-2016 № 27/28

За проф.д-р арх.Милка Близнакова виж също “ПИСМО ОТ АМЕРИКА за нашата Милка Близнакова – Prof. D-r Milka Bliznakov” – http://zheleva-martins.com/2011/07/02/

 

March 8, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags: , ,  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Публикации на други езици, Събития, Текстове на български, Текстове на други езици

КЪМ „ВИЗИЯТА НА СОФИЯ“ И МЕТОДИКАТА ЗА НЕЙНОТО РАЗРАБОТВАНЕ – МОЕТО МНЕНИЕ

2017_0113_viziaНа 10.02.2017 г. се състоя среща на главния архитект на София, арх. Здравко Здравков и сформирания от него  координационен екип,[i] призван да съгласува и организира работата по съставянето на Визията, от една страна, с  експерти – архитекти и урбанисти, поканени от САБ и КАБ, от друга страна.

Целта на срещата бе да се обсъди направеното към момента от координационния екип, а именно: насоките и начина, по който да бъде съставена визията за София, и по-конкретно, да се дискутира върху предложената от координационния екип методика. 〈Виж Методически насоки….https://drive.google.com/drive/folders/0B-sg9BMWQIptb1lYTHhjTzFpSm8〉

На въпроса ми – кое налага разработване на такава визия и каква е нейната цел, бе отговорено следното:

  • Съгласно решение на Столичен общински съвет от 16 септември 2016,[ii] на Главния архитект на Столична община се възлага организацията по изработването на “Дългосрочна Визия за развитие на София и крайградските територии”.
  • Една от целите на тази Визия е да послужи като отправна точка за промяна на Общия устройствен план ОУП на Столична община (ОУП-СО).[iii]

КРАТЪК АНАЛИЗ НА СТОРЕНОТО

Координационният екип е започнал работа два месеца след датата на Решението, на 5 декември 2016г и до датата на настоящата среща е работил два месеца, за които си е определил да извърши следните задачи:

– да проучи и синтезира съществуващата информация, касаеща дългосрочното развитие на София;

– да опише каква информация липсва;

– да изготви методика за съставянето на визията и

– да осъществи публично обсъждане на процеса на съставяне на визия, чрез въвличане на максимално разнообразни по характер участници.

Всъщност главната цел и задачите за нейното постигане са описани в очаквания резултат, в представения документ наречен „Ефект от визията“, а именно:

– ревизия на стратегически документи;

– ревизия на съществуващи данни и информационни масиви;

– ревизия на ОУП;

– координирано стратегическо планиране;

– пряко въздействие върху принципите на планиране и управление…[iv]

 

По моя преценка, обаче, работата за тези два месеца се състои в следното:

  • Събиране на информация по презумпция за необходимост:

– Информация за понятието визия и определянето му въз основа на чуждия опит;

– Информация за вече съставени визии на други градове в чужбина;

– Информация за наличието, типа и обема на данните, с които работят дирекциите на

Столична община;

– Информация за наличните планове, програми и стратегии на Столична община през последните години и до момента;

– Информация за мнението, представите и визиите по теми, браншове и проблеми на различни специалисти, експерти, учени и преподаватели; представители на граждански организации и групи; общински и управленски структури и организации; представители на бизнеса, инвеститори и предприемачи и др.

– Информация за използваните методи на комуникация при работа с мултидисциплинарни екипи;

– Информация за използвани в добрите практики инструменти за масово информиране;  и прочее и прочее…

Вероятно, така събраната информация до известна степен би могла да послужи при една определена цел, но по принцип несистематизираното и бих казала самоцелно  събиране на информация е загуба на труд и време.

  • След това, са избрани по неизвестен критерий следните „Теми на визията“:

-Хора;

-Идентичност и култура;

-Транспорт;

– Природа;

-Градска среда;

– Икономика;

– Управление и администрация.

Според мен, би следвало темите да се обосноват с аргументи, както и да се докаже, че няма други по-актуални или по-наложителни .

  • На края е представена така наречената „Методика“ състояща се от 7 стъпки:

– Стъпка 1- Организация на процеса;

– Стъпка 2 – Подготовка на темите;

– Стъпка 3 – Изследване и активиране на темите;

– Стъпка 4 –  Финализиране на теми;

– Стъпка 5 – Активизиране;

– Стъпка 6 – Визия –формулиране;

– Стъпка 7 – Визия – одобрение.

Моето мнение е, че избраната „методика“ е необоснована и напълно абстрактна. Тя не е свързана, нито произтича от конкретната цел, а именно – дългосрочната визия за развитие на София да е „част от процедурата по промяна на Общия устройствен план[v]

ДИСКУСИЯ

Ще започна с това, че по принцип методиката е алгоритъм и не се постига по индуктивен път, тя следва целта и произтича от нея.

Ето тук, в неразбирането на задачата, според мен, е „препъни камъкът“ в работата по съставяне на визията на София.

В случая, след като са анализирани Визиите на „Копенхаген, Бостън, Хелзинки, Виена, Гьотеборг, Ротердам“, както се твърди в представения документ, много по-логично е:

да се възприеме вече апробирана методика на някой от близките по параметри на София град;

– след сравнителен анализ да се извлече общото в методиките при съставянето на визиите на тези градове, като по-добре би било да се избере за пример методиката при съставянето на визията на град – столица на бивша социалистическа страна.

Алтернативата е – да се разработи собствена методика, съобразена с целта на Визията.

Ако една от поставените цели е ревизия на действащия ОУП или дори подстъп към нов ОУП на столицата, то така поставените задачи в обсъждания документ, в основната си част, не отговарят на поставената цел.

Задачите при всяко действие по принцип следват целта, като от методологична гледна точка целта се разпада на последователни и постъпателни към нейното изпълнение задачи. В случая задачите трябва да бъдат пряко свързани със структурата на ОУП на Столична община.

Никой никъде не споменава за другите поставени цели на Визията, което е вторият „препъни камък“ в работата по съставяне на визията на София.

На столица София и липсват постигнати чрез консенсус на цялото население така наречените  „Ръководни правила“ или казано по друг начин – Градска конституция. Тя трябва да е  регламентирана нормативно.

В тази конституция трябва да са фиксирани и конкретно назовани основните традиционни ценности на града, неговата инвариантна и устойчива във времето тектонична структура, неговата духовна уникалност, поддържана от векове от сменящите във времето жители на това място. Тя трябва да се съхранява и да не подлежи на оспорване при никакви конюнктурни обстоятелства.[vi]

Тази градска конституция най-вероятно ще се постигне чрез подхода предлаган ни в документа, който обсъждаме – широки обществени обсъждания, на базата на безапелационен консенсус.

Визията на София ще трябва да стъпи върху обсъдената и приета единодушно от СОС Градска конституция. Върху нея ще стъпват и всички Общи устройствени планове занапред, както и Оперативното градоустройство.

МОЕ ПРЕДЛОЖЕНИЕ :

ПЪРВАТА задача или първата стъпка в предлаганата „методика“ би следвало да са поредица от анализи, като:

  • Анализи, пряко свързани с ОУП и неговите системи:
  • анализ на последния действащ и предшестващите го Общи устройствени и Генерални градоустройствени планове на София и тяхното картиране;
  • извличане на инвариантните елементи в развитието на града, съставяне на тектоничния скелет на града;
  • извличане на иновациите при всеки следващ план и картиране;
  • анализ и извличане на устойчивите и универсални тенденции, както и направления в развитието на града, поддържани в Общите устройствени планове към момента и картиране;
  • извличане на драстичните нарушения на тенденциите и очертаване на належащите промени по конкретните системи на ОУП и картиране;[vii]

–          анализ и картиране на невралгични места от действащия план по зони и системи, като: за обитаване;  за труд; за отдих и рекреация; социална инфраструктура; комуникационно-транспортна инфраструктура; природни забележителности;  културно наследство; туристическа инфраструктура; околна среда; други специфични.

Паралелно на тези анализи, извършвани от експерти в съответните жизнени системи на града, а именно: урбанисти, икономисти, социолози, архитекти, ландшафтни архитекти,  инженери – пътища, транспорт, инфраструктура, еколози, географи, биолози, културолози, изкуствоведи, и прочее специалисти, следва да се провеждат интердисциплинарни обсъждания, които да завършват с тематична поредица публикации;

  • Анализи, свързани с Общинските планове и програми за развитие на Общината и извличане на набелязаните проблеми, тенденции и перспективи, касаещи ОУП;

И тези анализи следва да се извършват от експерти в съответните жизнени системи на града. Извлеченията от тези анализи да се публикуват в гореспоменатата поредица;

  • Анализи, свързани с над – системата, като национални планове и програми, касаещи Столица София и извличане на решения, касаещи ОУП-София:

– анализ на стратегическите документи[viii] които по един или друг начин касаят Столица София, като например визията на Националната концепция за пространствено развитие на България, Стратегия за развитие на националното пространство [ix];

– анализи свързани с глобалните проблеми: екология; суровинно-енергиен проблем; климатични промени; извличане на парадигматични решения – устойчиво развитие, запазване на енергията и намаляване на бедността;

– анализи, свързани с демографското развитие и разселението на населението в агломерация София;

И тези анализи се извършват от експерти в съответните жизнени системи на града

Извлеченията от тези анализи да се публикуват;

  • Анализи, свързани с европейските и световните тенденции в градоустройството, касаещи планирането на съвременните и в частност на столичните градове:

– извличане на модерните парадигми в устройството на съвременния град: умен град, иновативен град; зелен град; устойчив град; мрежови град; и пр.

–  анализ на  възприетите тенденции и визии с хоризонт 2050 година в подобни на София по характеристики градове; извличане на паралели и съпоставки.

За тези анализи е нужно да се направят интердисциплинарни конференции, с участие и презентации, включително на международни експерти;

Материалите от конференциите да се публикуват.

  • Анализи на общественото мнение, по извлечени от професионалните анализи теми и проблематични решения, които трябва да се вземат с консенсус и отразят както в Конституцията на града, така и в ОУП.

ВТОРАТА задача или втората стъпка ще бъде синтез, а именно:

-Синтезиране на интерактивна карта с историята на развитието на града, като резултат от картирането проведено и при извършените анализи. (по подобие на тази на Барцелона);

Обществено обсъждане, чрез използването на всички възможни канали на комуникация, включително онлайн участие, при специално организирана интернет платформа;

-Синтезиране на визии по всички жизнени системи на града, съобразени с извлечените тектоничен скелет на града, иновации, устойчиви тенденции и перспективи, модерни парадигми и предвиждания за решаване на проблеми и невралгични места;  Това ще рече, че отделните групи експерти ще представят визии за:

демографско развитие и социална инфраструктура; икономическо пространство; териториално развитие; комуникационно-транспортна инфраструктура; техническа инфраструктура; ландшафт и зелено строителство; система обитаване; система  спорт, отдих и рекреация; система труд; система природно и културно наследство; система туризъм; въздух, вода, енергия, отпадъци, хинтерланд, пазар, и т.н.

Паралелно провеждане на обществени обсъждания на специализираните визии, както и съучастие на представители на различни социални групи и НПО, включително онлайн на специално организирана интернет платформа;

Синтезиране на интерактивни сценарии и модели на визиите; Публикуване;

Обществено обсъждане, чрез всички възможни канали на комуникация, включително онлайн на специално организирана интернет платформа;

Синтезиране на Ръководните правила по темите на Градската конституция.

Обществено обсъждане; Публикуване;

ТРЕТАТА задача или третата стъпка:

-Отразяване на всички корекции и допълнения, представяне на така съставената визия, във форма на:

  • Градска конституция
  • Интерактивна карта,
  • Алтернативни модели и сценарии;

Рецензиране от независими международни експерти

Докладване пред СОС за изпълнение.

 

24.02.2017

София

—————————————————————————————————————————————————————–

[i] Състоящ се от 7 души – двама архитекти – Любо Георгиев и Христо Харлов, урбанист – Магдалена Кирчева, социолог- софтуерен специалист,  комуникатор и графичен дизайнер.
[ii] на основание Доклад с Вх. № СОА16-ВК66-9815/25.08.2016 г., решение № 655 от Протокол № 21/16.09.2016 г.
[iii] Абстрахирам се от факта, че  публикуваното в сайта на Столична община решение на СОС не съвпада с това, което ни се представи на срещата, а то е:
„1.Възлага на Главния архитект на Столична община да сформира работна група със задача изработване на дългосрочна визия за развитие на Столична община. В състава на работната група да бъдат включени представители на професионални и научни организации, както и международни експерти и експерти от неправителствени организации;
  1. В срок от 9 месеца работната група по т.1. да внесе в Столичен общински съвет проект за дългосрочна визия за развитието на Столична община.“https://www.sofia-agk.com/FileBrowser/File?path=esoft%2FSOFIA%20UTRE%2FRESHENIE%20NA%20SOS%20-%20VIZIA.pdf
[iv] Виж рубриката „Ефект от визията“  в представения за обсъждане документ „Визия на София“, с.47 .
[v] Решение №655 на СОС от 16.09.2016 г. „За създаване на работна група със задача изработване на дългосрочна визия за развитие на София и крайградските територии, която да се приеме като част от процедурата по промяна на Общия устройствен план на Столична община“
[vi] За съдържанието на тази „конституция“ виж  Лекция: Дизайн на градската среда“http://zheleva-martins.com/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82/lecture-urban-design/
[vii] Между другото, тук биха били полезни предложените и публикувани от мен методи за изследване на града – Диахронен анализ, Синхронен анализ и Структурния анализ на града.(виж на български език: Желева-Мартинс, Д., “Хоризонтална организация на града. Диахронен анализ”- В: сп.”Архитектура”, София, 1991, брой 3/4, с. 25-28; Желева-Мартинс, Д., “Синхронен анализ на града.” В: сп. “Архитектура”, 1993, кн.3, с. 22-25; Желева-Мартинс, Добрина, “Структурният анализ при изследване на историческите градове /Върху примери от България/”- В: сб. ”ГРАДЪТ: символи, образи, идентичности”, София, ЛИК, 2002, с.70 – 88; ил.189-191)
[viii] Стратегически документи – В: http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/
[ix] Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013 – 2025 г. – Стратегия за развитие на националното пространство – В: http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=774

 

March 1, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags: , ,  · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български

НЕПРЕХОДНИТЕ ЦЕННОСТИ НА СОФИЯ – РЕПЕРИ НА НЕЙНАТА ВИЗИЯ И ИДЕНТИЧНОСТ

ДУХЪТ НА МЯСТОТО – GENIUS LOCI

Гербът на София

 

Гербът на град София съдържа неговите символи, които обозначават Гениите на мястото.

Ето какво казва авторът на първия герб на столицата за тях:

герб

„Установих формата на щита, разделих го на 4 полета (ecartele — geviert), като запазих горните две полета (шефското място) за тези сюжети, които биха изказали името на града; a долните две — за другите сюжети, характерни за града. В горното дясно поле* поставих образа на Ulpia Serdica — зает от една антична монета, за да подскаже старото име на София — Сердика; в горното ляво поле поставих ц. Св. София, от която столицата е добила сегашното си име; в долното дясно поле — Витоша, вековният свидетел на исторически събития под полите й; в долното ляво — златен балдахин, под който е изобразена статуята на Apollo Medicus — като персонификация на минералните извори в и около София. И този сюжет е зает от една антична монета.“[1]

СОФИЯ ТРЯБВА ДА ПАЗИ СВОИТЕ ГЕНИИ, ЗАЩОТО ТЕ ПАЗЯТ НЕЯ.

  • На първо място е Геният на Сердика – древното име на нашия град

godess7

 

 

Легендарни са изразите: „Сердика е моят Рим“ – на император Константин Велики, а по-късно: „Под София лежи цял един Помпей“ – на Константин Иречек. Те само подсказват с какво уникално археологическо богатство разполага градът ни. То представлява един изключителен идеен, тематичен и икономически потенциал, който следва да бъде използван и развит  за очертаване образа на  София, като вечен град на страната, на европейската и на световна цивилизация.

В тази връзка:

София трябва да получи своя археологически кадастър, който да бъде открит, непрекъснато да се разработва и допълва, да се ползва като инструмент в управлението на града;

На базата на археологическия кадастър, София би могла да има своите специализирани археологическа туристическа карта, пътеводители и културни маршрути;[2]

Наложително е за Резервата „Сердика-Средец“ да се постанови самостоятелна и независима законова и нормативна рамка за проучване, режим на ползване и поддържане;

Метрополитенът на София да поддържа бранд „Подземният град“, което би допринесло за развитието на културния туризъм с уникално лице – древните пластове на града;[3]

Сердика е мястото където се е състоял Вторият Вселенски събор, което го прави изключителен възел в общо християнските ценности. Следователно, трябва да се направят съответните  целенасочени изследвания и да се изведат необходимите стъпки за популяризиране на познанието за решенията и значението на този събор за християнския свят.

Историческият център на София да бъде номиниран за листата на ЮНЕСКО като световно културно наследство;[4]

Днес, когато отбелязваме 40 години от обявяването на историко-археологическия резерват „Антична Сердика-Средновековен Средец“, днес, когато вече действа Музеят за история на София с постоянната си експозиция, когато е открит и приема посетители уникалният подземен музей под базиликата „Света София“, когато е приключила консервацията и реставрацията на античния културно-комуникационен комплекс „Сердика“, са налице много повече основания, за да се задействат всички механизми, с цел номиниране на историческия център на столицата ни за вписване в листата на световното културно наследство.

StGeorgeRotundaSofia

Сердика-Юли-300x296

Largoto-antichen-kompleks-Serdika

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Image_5439781_126635967446115125198Untitled

 

 

 

 

 

 

 

——————————————————————————————————————————————————————–

  • Вторият гений и покровител на нашата столица е Божията премъдрост. Църквата „Света София“ е дала днешното име на града – градът на Света София. 

00St._Sophia_church

„Това е най-прекрасното име на света – Света София, т.е. Премъдростта Божия,

т.е. Бог Слово, т.е. Иисус Христос“[5]

Църквата „Света София“, разположена на Акропола – най-високата от трите обитаеми тераси, се е виждала на километри от града, а звуците от нейните камбани са се чували надлъж и нашир из Софийското поле, и тази доминантна позиция се е запазила чак до началото на ХХ век. Тя е най-старият паметник на ранната християнска епоха на Балканите, символ на миналото и вечността на град София. Безспорното е, че този храм поставя началото на строителството на християнски храмове в Сердика.

Днес под базиликата Света София действа уникален подземен музей, където са експонирани гробове, саркофази, десетки зидани гробници, някои стенописвани, както и останки от три по-ранни църкви. Северозападно от базиликата „Света София” е разкрита гробницата на Хонорий, върху чийто свод стои надпис с червени букви: “Хонорий, раб Божи”.[6]

1369059551stsophiachurch-sofia-10

2-327580_650__5-300x225honorius1-200x300

 

 

 

 

 

 

 

♦ Базиликата „Света София“, като патрон на града, трябва да си върне водещото място на тематичен композиционен център на Акропола на града. Да се поддържа тематиката на ансамбъла като духовен и религиозен център на града;

♦  Ясно да се очертаят границите и режима на културно-историческата ценност.

Да не се допуска пренасищане с допълнителни и разнопосочни като послания елементи на това свято място, дори то да се санира и освободи от внасящи шум и разнобой скулптури, пластики, декоративни тела и прочее;

 ♦ Да не се допуска в близкия периметър изграждането на конкуриращи с височината си сгради и други елементи, ерозиращи възприятието на характерния релеф на терена, който по същество е допринасящ за извисяването на храма;

———————————————————————————————————————————————————————

  • Минералните извори с тяхната персонификация – Аполон Медикус – Лечител. Това е третият гений на мястото и покровител на града.

31Аполон Лечител

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

il-1312032861_10153358568788445_5159631529446376606_o

Минералните води са един от основните топо-генетични фактори за града и селищата в днешната София-област.

Според изследователите, градът на сердите възниква именно около минералния извор, някъде там, където днес е отбелязано мястото на римския каптаж.

Минералните води са благо, ценено от всички народи. И ако водата е животворна, то минералната вода е „жива вода“ – лечебна и възкресяваща сила.

Минералните извори са последица от еруптивния произход на Витоша и те образуват обръч около планината. На територията на София са регистрирани 44 топли минерални водоизточника – каптажи, сондажи, чешми, с общ дебит  268,5 л/с, с температура между 19 и 81°С. Съставът на минералната вода е разнообразен и предлага широка палитра за оползотворяване в бита и лечението.

♦ Разположеният в красивата сграда на бившата Централна баня [7], в стил неовизантика, Регионален исторически музей, следва да усвои северното крило и тематично да го посвети на минералните води на София и Аполон Лечител, както и да приобщи чрез средствата на изкуствата, визуалната комуникация и рекламата намиращите се в съседство обекти свързани с минералната вода, формирайки общ тематичен и архитектурен ансамбъл;

♦ Да се приеме специална дългосрочна и устойчива стратегия за управлението на минералните ресурси на територията на София и Софийска област, която да се облече в законодателни норми;

♦ Да се създаде „самостоятелна общинска структура за администриране на всички дейности, свързани с управлението, стопанисването и ползването на хидротермалните минерални ресурси“[8]

♦  София да се сдобие с кадастър и интерактивна карта на минералните извори и тяхната материална база – каптажи, чешми, бани, санаториуми, спа-хотели и прочее; включваща  културните маршрути, свързани със спа-туризма и балнеолечението.

———————————————————————————————————————————————————————-

  •  Четвъртият гений, четвъртият покровител на града е Витоша – вечният спътник на София  

„София и Витоша са неразделни като Неапол и Везувий.[9] Величествената планина бди над града от неговото възникване. Склоновете й се спускат на Север към Софийското поле, на Запад – към Владайското дефиле и Пернишкото поле, на Изток  река Искър я дели от  Средна гора, а  на юг планината се свързва с ниските планини Верила и Плана. Витоша е неразривно свързана с историята на София. В древността се е наричала Скомиос, Скопиус, Скомброс…в смисъл на „Остра, стръмна планина“. Горите, пасищата, дивечът, водите, рибата, минералните богатства – желязо, злато, диаманти, габро…са давали храна и поминък на населението от под-витошките селища, включително София.

витоша

 

                                      Витоша от София и София от Витоша

0746948001384254952_0

Marina Gaydarova

 

 

 

 

 

 

Витоша е най-старият природен парк в нашата страна – обявен с Указ на Цар Борис през 1938г.[10] Тук се намират два природни резервата – Бистришко и Торфено бранище, характерни с първичните си екосистеми, тук е най-голямата пещера в България – Духлата, обявена за национален обект и природна забележителност, известни са Витошките каменни реки, морени и грамади, тук са животворните води на изворите на реките Струма, Владайска, Боянска, Драгалевска…, на езерата – Мърчаевско, Боянско, Симеоновските езера, множество минерални извори, живописни водопади,  вековни дървета, и още и още природни забележителности.

Витоша е люлка на организирания туризъм[11], тук се заражда и ски спортът в България. Природен парк Витоша в момента е най-посещаваната защитена територия в България – над 3 милиона души годишно посещават 80 годишния природен парк.[12]

Селищата в подножието на Витоша са административно поделени между три общини: Община София –  кварталите БоянаДрагалевциСимеоново, Княжево и вилна зона „Бункера“, и селата ВладаяМърчаево; Бистрица, Железница, Кокаляне и  Панчарево; Община Перник – селата Рударци, Кладница, Боснек и Чуйпетлово; Община Самоков – селата Ярлово и Ковачевци, и вилна зона Ярема. Това различно администриране не е от полза за единението и приобщаването на населението към планината, нейното и на населението координирано и цялостно управление.  Не е използван пълноценно потенциалът на 80-годишният ПП Витоша, на природните резервати, както и на селищата непосредствено свързани с планината. Селищата в подножието на планината не са интегрирани по отношение на генетично обединяващия ги фактор – планината Витоша. Те имат общо културно-историческо наследство, що се отнася до наследена археология – селища, крепости; до наследена мрежа от Свети места – манастири и църкви; възрожденска архитектура;  пътна и туристическа инфраструктура; нематериално наследство – традиции, занаяти, обичаи, фолклор; поминък; обща кулинарна култура; изобщо – те имат споделена история и култура.

Необходимо е:

Да се обособи Витоша-планина като самостоятелен район на Софийска община, обхващаш ПП-Витоша, кварталите, селата и вилните зони в нейното непосредствено обкръжение.

♦ Да се създадат за район Витоша-планина: обща база данни на културно-историческото наследство, в неговата пълнота по определение, която да се попълва и използва в интегрирана мрежа от всяко от селищата около нея; обща интерактивна карта на обектите на природно и културно наследство, която да включва всички видове включително и културните маршрути.

Биосферният резерват „Бистришко бранище“ и резерватът „Торфено бранище“ да се разработят като обекти на познавателния туризъм на информационно-образователно ниво, което би било полезно за опазването им и съблюдаването на режима за ползването им, и за обществения контрол за тяхното съхраняване.

♦ Много от археологическите обекти на Витоша и в селищата в подножието й не са проучени и не са разработени като туристически продукт. Трябва да се проучат и включат в тематични маршрути, които да разгръщат легендите за крепостите, които векове са охранявали планинските пътища и селища; за кариерите и минните галерии за добиване на желязо, злато, диаманти и т.н.

Не е развита тематичната линия на поклонническите пътища и светите места на „Мала света гора“.  Като изключим Боянската църква, която е в листата за световно наследство на ЮНЕСКО, останалите манастири и църкви са  недостатъчно разработен туристически ресурс. Трябва да се възроди паметта и се включат в мрежа.

Тематичната линия за нематериалното наследство е неразвита. Например феноменът на „Бистришките баби“ е  недостатъчно пропагандиран, нито менажиран като световно културно наследство. Нематериалното наследство се нуждае от научна разработка – събиране на база данни; Създаване на тематични мрежи и интегрални културни календари; разработване на интерактивна карта за нематериалното наследство за района Витоша-планина.

Към „културното наследство“ по презумпция спадат някои от хижите, почивните станции и хотелите; туристическата инфраструктура; изкуствените водни площи, чешми, беседки, почивни кътове, заслони и др. Те тепърва следва да се проучват и приобщават към материалните културни ценности.

Витоша и витошките селища имат богати рекреационни  възможности и ресурси за отдих и туризъм на столичани и жителите на съседните селища. По отношение на София, обаче, потенциалът на южните дялове на планината остава недостатъчно използван. Причината е в недоразвитата пътно-транспортна инфраструктура

София трябва да „прегърне“ Витоша, като околовръстен път да свърже всички селища и квартали в полите на планината, да я направи лесно достъпна за жителите на столицата и прилежащите селища. Така Витоша ще се превърне освен в защитена природна територия и в сериозен социално-икономически фактор за регионално развитие.

Такова обвързване и единение на планината и прилежащите селищата със София ще се отрази благоприятно и на разселението на града в южна посока, накъдето градът ще се отвори за бъдещо развитие.

 

—————————————————————————————————————————————————————

ПРЕПРАТКИ

[1]Харалампи Тачев за герба на София“ – Вестник “Развигор”, бр. 8 от 21 март 1937 г., дигитализиран от Народната библиотека – http://stara-sofia.blogspot.bg/2012/04/blog-post.html

[2] Гелева-Цветкова Р. и Желева-Мартинс, Д., „Градът като палимпсест – на примера на София”  – В: сб. „Сердика Средец София”, Т.5, Културно-историческо наследство на София: проблеми и перспективи”, Изд. Столична Община, ОП ”Стара София” със Софийски исторически музей София, 2010, с.294-298 Виж: https://www.academia.edu/7264330/

[3] Желева-Мартинс, Д., Борислав Виана – „Подземният град” Един възможен бранд за софийското метро“ – В: Списание „Многообразие в единството”,  бр. 1-2014, Тема на броя „София135 години столица на България” Съюз на учените  в България, София 2014 , с. 42-63  ISSN: 1314-0825; виж  и тук: https://www.academia.edu/10142423/

[4] Желева-Мартинс, Д, “Историческият център на София – в листата на световното културно наследство” – В: ”Паметници Реставрация Музеи”, Списание на архитектурно издателство “АРХ&АРТ”, 2008, брой 4 ; виж и тук:  http://sofiazanas.blogspot.bg/2009/06/blog-post_19.html

[5] Тодоров, Георги „Град Св. София“, София, Искони, 2013,с.3

[6] http://www.sofiahistorymuseum.bg/bg

[7] Л. Стоилова, Г. Иванчева и кол. Хроника на едно забележително съзидание. Централните общински минерални бани в София. Хронология на проектиране и строителство. С., 2014.

[8]  Лилков, Вили, София е моят Рим,22,09,2015- В: http://vilizasofia.bg/blog/sofia_e_rim/

[9] Така пише  преди  век и половина австрийският геолог и един от изследователите на България Ф. фон Хохщетер  (на немскиFerdinand Ritter von Hochstetter), изкачил планината от юг, през с.Ковачевци през 1869г.

[10] Виж в: Архиви за природата – фонд АПБ. Карта на Природен парк Витоша от 1938г- http://www.ekoarhiv.bg/dokumenti/karta-na-priroden-park-vitosha-1938g

[11] За начало на организирания туризъм в страната ни се смята знаменитият Алеков излет до Черни връх на 27.08.1895г.

[12] По данни на: http://www.turizamiotdih.com/details.php?id=5085

February 14, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

ИВАН ГАЗДОВ РЕТРОСПЕКТИВА

Ivan-Gazdov-Retrospektiva-v-NHG   НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ представя  ИВАН ГАЗДОВ

РЕТРОСПЕКТИВА

 16 февруари – 23 април 2017

Откриване на 16 февруари (четвъртък) в 18.00 часа

Двореца, пл. „Княз Александър І“

Иван Газдов гостува в залите на Националната галерия с над 100 произведения – плакати, графикатури, рисунки и метални пластики.

В продължение на повече от 40 години като професор в Художествената академия Иван Газдов формира аналитичния и творчески дух на младите плакатисти. В условията на тотално доминиращия възглед, че изкуството е главно и преди всичко „м.б./пл.” („маслени бои върху платно”), художникът показва, че графиката е великолепно истинско изкуство, облъхнато от свобода, дарба, живот и мисъл.

Подбраните авторски плакати с разнообразна тематика са създавани в продължение на 35 години.  Сред тях са емблематични произведения от серията „Игра на силуети” – авторова запазена марка, наградени от международни конкурси, притежания на авторитетни световни музеи (Форни в Париж, Нойе Замлунг в Мюнхен, Музея на модерното изкуство в Тояма).  

В изложбата са включени непоказвани до момента творби на проф. Газдов  ГРАФИКАТУРА®, запазена артистична марка за Европа. Наименованието не е комбинация от графика и карикатура (както често се интерпретира), а означава „графично пътешествие – графика-тур” или както казва авторът в краткия си манифест от 1991 година: „Графикатурата концентрира възприятието. Все едно, че под обувката на туриста се намира целият негов маршрут. Това е особено естетическо пътешествие на място, с дъх на радост”. Зрителите ще могат да видят и таблото „101 мнения за Графикатурата” и уникалното интервю с 243 въпроса на Радой Ралин към Иван Газдов от 1989г.

Впечатляващата колекция от оригинални рисунки на художника са създадени в периода от 1954 до 1984 г. Това са най-съкровените авторови пориви от ранните му творчески години, изпълнени с разнообразни техники и с въодушевяваща жизненост. Рисунките не са излагани  досега не по причина, че авторът е бил свенлив или е привърженик на „тайните чекмеджета” на Емили Дикенсън, а поради известната когнитивна естетическа обремененост на онези години. Голяма част от тази експозиция  е осъществена с любезно предоставените работи от техни притежатели, почитатели на художника.

В експозицията са включени и серия пластики от неръждаема стомана, които показват необичайните възможности на обичайните версии в творчеството на проф. Газдов.

На откриването ще бъдат представени монографията и докторски труд на художника „Авторски плакат” и луксозното издание „GAZDOV DESIGN GRAPHICATURE”.

————————————————————————————————————————————————————-

SONY DSC

SONY DSC

Grafikatura_2Igra na siluetiSocial poster

Ivan-Gazdov-avtorski-album

——————————————————————————————————————————————————————–

За повече информация:

д-р Боряна Вълчанова

 

February 13, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии

НЯМА ПО-ЦЕННА НАГРАДА ОТ МОРАЛНАТА – ОТЗИВИ ЗА “МОЕТО” УЧИЛИЩЕ

Общо-образователно училище за 1060 ученика в гр. Ташкент, Узбекистан, реализирано през 1970-те години.Строи го “Техноекспортстрой”, по линия на СИВ. Училището, което носи името на Георги Димитров, е дар от България и е изградено със средства на жителите на град Хасково, след катастрофалното земетресение в Ташкент през 1967 г. Проектантският колектив е – арх. Васил Янков,  арх. Добрина Желева и архитектурен техник Иванка Бакалова. Консултант е народният архитект Никола Николов.

2- maket1 - maket-А

6 skulptura 1 и 2. Снимки от макета7 sport-fasada

3 и 4. Изгледи

 

 

 

 

 

————————————————————————————————————————————-

http://mytashkent.uz/2012/12/16/srednyaya-shkola-im-g-demitrova-tashkent-1976-god/

Средняя школа им. Г. Димитрова. Ташкент. 1976 год

8 glavna

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Средняя школа имени Г. Димитрова. Образец ташкентского школьного здания.
“Ташкент”, набор из 15 открыток, Москва, “Планета”, 1974, тираж 300 000 экземпляров. Фото Н.Рахманова, Р.Папикьяна, А.Хейфеца.

Воскресенье, 16 декабря 2012

b-company:

16/12/2012 в 12:55

Это моя школа! Только она уже не им. Г. Димитрова. Была построена болгарами как я слышал после Ташкентского землетрясения. Виден монумент самому Г. Димитрову эго уже давно нет. А место это уже нынешний Юнусабадский район махалля Минор

Добрина Желева-Мартинс:

29/07/2015 в 01:16

Я архитектор, кандидат архитектурных наук. Я один из проектировщиков вашей школе. Очень меня радует, что вам школа нравится. Ташкент и город Хасково в Болгарии были городами-побратимами. После разрушительного землетрясения — 26 апреля 1966 года, эта школа была построена даром на средства, собранные на добровольной основе жителей города Хасково. Архитекторы, дизайнеры мы были двое — Василь Янков и я — Добрина Желева.
Я приезжала два раза в Ташкент — один раз в авторский надзор во время строительства, а второй раз — когда училась в аспирантуру в Московском архитектурном институте. К сожалению, у меня нет актуальных фотографий и буду рада, если вы поделились.

v mikroraiona

 

 

 

 

Bobur Egamnazarov:

11/10/2016 в 00:19

Пожалуйста в этой группе куча актуальных и не очень фотографий https://ok.ru/group9shkola/photos

  • мирсадиков сунатилла:

12/07/2016 в 12:52

я тоже учился в этой школе, 9 школа имени георгия димитрова,(в народе болгарская школа)

[Цитировать]

Ответить

  • Илхом:

13/12/2016 в 22:12

К сожалению не учился в 9 школе,но жили и живем до сих пор с 1982 года прямо за этой школой .И сколько помню все детство играли там футбол и катались зимой на горках.Всегда считалась супер-школой и приезжали туда по обмену опытом и иностранцы в советское время и мы дружили ,общались с ними.»болгарка»всегда была и будет для меня большой частицей моей юности.Сейчас там музыкалка племяшки там учатся

[Цитировать]

Ответить

  • Elmira Tokhtaeva:

14/12/2016 в 13:22

Спасибо огромное всем кто вложил труд и средства в строительство школы #9 имени Георгия Димитрова! Мы были первыми первоклашками в этой школе. Проект школы продуман и сделан был с умом и любовью. 10 лет мы имели счастье учиться в здании самой красивой школы в республике. Я уверена, что все выпускники этой школы, так же, как и я, вспоминая школьные годы, гордятся своей школой. И всплывают в памяти актовый зал, столовая, спорт зал, светлые классы, светлые коридоры, мраморные полы, дворик у продленки все такое красивое и удобное. Очень рада, что могу сказать огромное Спасибо Вам Василь Янков, Добрина Желева и жители города Хасково!

5- glaven vhod

9 praznik

10 praznik-platz

 

 

 

 

 

 

11 u4enici v dvora

14 stalba

15-koridor

 

 

 

 

 

 

12 v klasnata staya

13 klasna staya

 

 

 

Част от приложените снимки от училището.

 

———————————————————————————————————————————————————-

Сегодня это 9-ая школа, если не ошибаюсь за Ватанпарваром Юнусабадским на Ц-6.

 

 

February 7, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags: , ,  · Posted in: Публикации на други езици, Текстове на български, Текстове на други езици, Фотографии

Преводачески конкурс на името на Сузана Рот 2017

320X320__bellova-bianca-jezerologocc_sofia

Чешките центрове (ЧЦ) и отдел „Литература” на Института за изкуствата – Театрален институт в Прага) обявяват четвъртото издание на Международния конкурс за млади преводачи за Наградата „Сузана Рот“. Конкурсът е на името на известния швейцарски бохемист и преводач Сузана Рот /1950-1997/, която има съществен принос за представянето на съвременна чешка литература в чужбина.


ПОКАНА ЗА УЧАСТИЕ

Конкурсът е насочен към начинаещи преводачи до 40 години, като тяхната задача е да направят превод на непреведено до този момент произведение от съвременната чешка проза. Участниците трябва да преведат посочен откъс от избран автор в обем до 10 стандартни страници от книга издадена през 2015/2016 г. в ЧР. Във всяка държава ще бъде номиниран само един победител, избран на място от компетентно жури. В конкурса не могат да участват вече публикувани преводи.

ТЕКСТ ЗА ПРЕВОД

Тази година комисия от Чешките центрове и Института за изкуствата – Театрален институт в Прага избра книгата „Езеро“ на Бианка Белова (Jezero, изд. Host, 2016)

 НАГРАДА

Няколкодневно гостуване в Чехия свързано с участие в специализиран семинар и съпътстваща програма

УСЛОВИЯ ЗА УЧАСТИЕ

Участникът трябва да предаде своя превод на откъса от книгата „Езеро“ на Бианка Белова (част I „Zárodek“, стр. 9-25), кратко CV и актуална снимка. Материалите трябва да бъдат изпратени в електронен формат най-късно до 31 март 2017 г. на адрес: deribeeva@czech.cz (Силвия Дерибеева, лице за контакт на ЧЦ София).

 СРОКОВЕ

  • Краен срок за изпращане на превода: 31 март 2017 г. 
  • Обявяване на резултатите: до 15 май 2017 г. 
  • Гостуване на наградените преводачи в ЧР: лято/ есен 2017 г.

Място на провеждане: Rakovski 100    1000 Sofia  Bulgaria
Дата: От: 15.11.2016
До: 31.03.2017
Организатор: Чешки център

January 27, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български