ОТВОРЕНО ПИСМО НА СБХ ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ПАМЕТНИКА “1300 ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ”

11878939_10153526767339670_8322986641127561059_o 1604719_10202563652426787_7331245762464415459_n

До  Г-н Румен Радев, Президент на Република България

До Г-н Бойко Борисов, Министър – председател на Република България

До Г-н Вежди Рашидов, Председател на комисията по култура и медии към НС

До Г-н Боил Банов, Министър на културата на Република България

 До Г-жа Йорданка Фандъкова,  Кмет на Столична община

До д-р Тодор Чобанов, Зам. кмет по култура и образованието на Столична община

До Г-н Елен Герджиков, Председател на СОС

До Г-жа Малина Едрева, Председател на постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие към СОС

До медиите

———————————————————————————————————————————————————————

Уважаеми госпожи и господа,

Управителният съвет на Съюза на българските художници отново изразява публично своята официална позиция по повод на изявления в медиите, съдържащи информация за процедура по избор на изпълнител за демонтирането па паметника „1300 години България” пред НДК и твърдения, че паметникът ще бъде премахнат това лято, преди старта на председателството на България на Съвета на Европейския съюз през 2018 година.

   Смятаме, че е абсурдно темата за евро-председателството да се използва като мотив за рушене. Намираме за недопустимо отношението на Столична община към състоянието и съдбата на едно от най-значимите произведения на монументалното изкуство в България, символизиращо 13-вековната ни история. Изграденият със съвременни пластически средства, новаторски за времето си паметник носи и до ден днешен в себе си епично внушение, а знаковата му архитектоника – въпреки разрухата – е въздействаща и звучи драматично и съвременно.

Най-отговорно призоваваме СОС да преразгледа своето решение № 842, взето па 18. 12. 2014 г., което неколкократно сме се опитвали да предотвратим. Водени сме от убеждението, че паметникът „1300 години България”, изграден в чест на годишнина от създаването на българската държава, ни е необходим и днес, и трябва да остане па мястото си. Точно привилегията България да председателства Съвета па Европейския съюз е един чудесен повод за ново осмисляне на необходимостта от съхранявано на националната пи памет, история, изкуство и култура. Именно авторитетни ценители на изкуството от Европа и света направиха най- ласкави коментари и оцениха високо достойнствата на уникалната творба на един от най-известните съвременни български скулптори Валентин Старчев. Достойнства, които власт имащите в България явно не желаят да приемат. Смущаващо е, че темата за председателството на Съвета на Европа се използва спекулативно от политиците като някакво зловещо основание за събаряне на едно забележително произведение, вместо, загьрбвайки политическия популизъм и патриотарството, да се потърсят възможности за осигуряване на средства за реставрацията на монумента именно по повод на това евро-председателство.

За всички е ясно, че от конструктивна гледна точка така нареченото демонтиране и преместване на паметника практически не е възможно в цялостния му вид и ще доведе до безвъзвратното унищожаване на основната част от него, което означава, че запазването и преместването ще е само частично – на металните пластики, които сами по себе си ще са само детайли от едно вече унищожено произведение, и където и да бъдат експонирани, и както и да се „аранжират”, те не биха могли да носят характера и внушението на автентичния монумент.

Уважаеми госпожи и господа,

Не допускайте това да се случи! В България действащ ли е Законът за авторските права?! Нима няма начини този монумент да бъде реставриран и съхранен?! Нима неговият небезизвестен автор единствен няма правото да знае и да се произнесе как това би могло да стане?!

Моля обърнете внимание и па следните факти. Решение № 842 на СОС от 18. 12. 2014 г., взето от политици, бе в разрез с официалните мнения на творческите съюзи на художниците, архитектите, ландшафтните архитекти и Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките, мнения, изразявани от 2012 година досега многократно в десетки писма до институции и медии. Решението на СОС бе в конфликт и с официалното становище на Специализирания експертен съвет по изобразителни изкуства към Министерство на културата, препотвърдено на няколко заседания, специално посветени на темата за съдбата на паметника. Становището е отразено в протоколи, утвърдени с подписите и на трима министри на културата в три предходни мандата. Решението бе взето в разрез и със становището па Дирекция „Авторско право и сродните му права” (АПСП), изразено в писмо № 08-00-768/12. 03.2014 г. Бяха организирани и две пресконференции в подкрепа на паметника, както и множество дискусии, с чиито изводи СОС не се съобрази. 

Защитавайки паметника „1300 години България”, Ви призоваваме за мъдрост и сериозна отговорност към съхраняване на знаците на нашата национална и културна памет. За голямо съжаление се оказва, че сякаш сме изпаднали в жалката ситуация да сме по-загрижени за наложените ни отвън ценности, които без колебание пазим, а сме престъпно нехайни към родното ни културно наследство, почитта към което би трябвало да е дълг на всеки българин. Държим да отбележим и това, че никога не сме се противопоставяли на идеята за възстановяване на Мемориала на загиналите войници от  Първи и Шести софийски пехотен полк, а тъкмо напротив. Ние подкрепяме тази идея, но с разбирането, че за осъществяването й е необходимо да се помисли за определяне на най- подходящото място и за разработването на много сериозен проект, какъвто всъщност вече бе направен, но изпълнението му бе отменено с решение на същия този Общински съвет. Изкуственото противопоставяне на единия и другия монумент и изострянето на конфликта, довели до решение № 842 на СОС, за жалост са плод на поредно недомислие, прибързаност, конюнктура, политиканство и изопачена представа за историческа справедливост.

Уважаеми дами и господа,

Всеки от Вас има разум и съвест. Всеки от Вас притежава и авторитет, дадена му е известна власт, избран е да носи определена отговорност. Моля, не допускайте унищожаването на културни ценности – това зависи от всеки от Вас. Няма по-страшно нещо от народ без история и управление без грижа за културата. Не се гради култура и бъдеще чрез рушене. Ако днес не сме в състояние да се погрижим за добрия вид на една уникална творба, то нека да не си отнемаме шанса да го направим в бъдеще.

С упование и надежда – от името на УС на СБХ 

Председател на СБХ , Любен Генов

 

подпис и печат

 

 

 

 

Писмото е изведено с №134/05.06.2017г.

 

ПИСМОТО Е ПРЕПЕЧАТАНО ОТ ФЕЙСБУК – ГРУПА   Паметник 1300 години България в София. Нека го ЗАПАЗИМ!

https://www.facebook.com/groups/707499292671413/permalink/1362494690505200/

 

June 12, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български

СЪДБАТА НА ПАМЕТНИКА “1300 ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ”

1604719_10202563652426787_7331245762464415459_n0000228951-article313524458_1104579549619536_8487916312948068435_n

 

zx860y484_270079315327228_10154150714822896_61986214729123335_nndk remont9-6

 

 

 

 

 

11878939_10153526767339670_8322986641127561059_o

 

———————————————————————————————————————————————————————

ПРЕПЕЧАТАНО ОТ FACEBOOK  – Отворена група: Паметник 1300 години България в София. Нека го ЗАПАЗИМ!

 

Добрина Желева, 22 май 2017:

Съмишленици – не ви наричам приятели, повечето от вас са ми напълно непознати – обръщам се към вас, защото сме единни в мнението си за ЗАПАЗВАНЕ НА ПАМЕТНИКА 1300 ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ. Единни сме в това искане, без значение на каква възраст сме, от къде сме, къде живеем, какви са политическите ни пристрастия…, защото съзнаваме, че този паметник е посветен на БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И НЕЙНАТА ДЪЛГОВЕЧНОСТ. Защото тази държава БЪЛГАРИЯ е надживяла стотици поколения българи, надживяла е падения и робства, миграции и митарства, войни, епидемии, бедствия и катаклизми… Надживяла е различни държавни устройства, обществено-политически и икономически строеве… Ще надживее и сегашните правителства, а и всички нас! ТОЗИ ПАМЕТНИК НА ТОВА Е ПОСВЕТЕН И ТОЧНО ЗА ТОВА НИ ГОВОРИ!!!

————————————————————————————————————————————————————-

June 11, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български

ПОКАНА ЗА СТУДЕНТСКА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ “ЦВЯТ И ФОРМА”

ПРОДЪЛЖАВАТ  ОБРАЗОВАТЕНО-НАУЧНИТЕ СТУДЕНТСКИ ФОРУМИ ПО “ФОРМООБРАЗУВАНЕ” В ЛТУ-СОФИЯ

“Инициативата „Студентски образователно-научни форуми” е модерен и интерактивен метод за самообучение, чрез който студентите придобиват умението да постигат и конструират сами познанието по предмета на дисциплината „Формообразуване” и да го споделят с останалите свои колеги, включително и с нас – преподавателите. Чрез събитията в рамките на форума (конференции, дебати, реферативни четения) се дава възможност за по-обширно разискване на принципите на формообразуване, което няма как да се осъществи в рамките на ограничените по време лекционни часове. Това е отлична платформа за изява на по-активните студенти, създаваща конкурентна среда, която в средите на изкуствата е двигател на творческите изяви. Всеки участник формира и усвоява опит за представяне и защитаване на идеи, тези и аргументи, както и на подобаващо поведение пред публика. Овладяването на изкуството на реториката и на пърформанса е всъщност една от подготовките за професионалната кариера на дизайнера, който трябва да притежава умението да убеждава колеги, инвеститори, клиенти и други в адекватността на идеите си и качествата на своите продукти. Отличилите се участници в събитията получават сертификати, а материалите се публикуват в електронен формат, който е ценно помагало в самоподготовката на студентите. С цел информиране и даване на по-широка гласност на мероприятията се обявява конкурс за плакат. След журиране, най-добрите плакати се отпечатват и разлепват на видни места в университета.” –  “Формообразуване”, учебник за студентите от специалност „Инженерен дизайн” в Лесотехнически Университет, Издателство БИСМАР София, 2015 г.  с.405 – В: http://mebeli.info/FORMOOBRAZUVANE.pdf ; ISBN 978-954-91648-4-8;

ЗА ЧЕТВЪРТИ ПОРЕДЕН ПЪТ

СТУДЕНТИТЕ ОТ  II КУРС „ИНЖЕНЕРЕН ДИЗАЙН”,

ПОД РЪКОВОДСТВОТО НА ПРЕПОДАВАТЕЛЯ СИ

ИНЖЕНЕР-ДИЗАЙНЕР Д-Р МИРОСЛАВА ПЕТРОВА

ОРГАНИЗИРАТ

ОБРАЗОВАТЕЛНО-НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТЕМА:

 “ЦВЯТ И ФОРМА”.

МЕРОПРИЯТИЕТО ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ НА 26 МАЙ, 2017 ГОДИНА В ЛТУ – СОФИЯ

———————————————————————————————————-

ПЛАКАТИ

KremenaPencheva

 

Dilyana_Veska_Kristina

 

 

 

 

 

ДИЗАЙНЕРИ:

Кремена Пенчева;

Диляна Сотирова, Веска Йорданова, Кристина  Георгиева;

——————————————————————————————————————————————————————

plakat Formoobrazuvane.cdr

NikolinaMichaleva

♦  Алек Тонев; ♦ Николина Михалева.

 

 

 

 

 

 

 

———————————————————————————————————————————————————————-

ОБРАЗОВАТЕЛНО-НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ  ЦВЯТ И ФОРМА

Организирана от студентите от II курс Специалност „Инженерен дизайн“

(Интериор и дизайн на мебели) в Лесотехнически университет

НАУЧЕН КОМИТЕТ

Доц. д-р арх. Добрина Желева–Мартинс (ЛТУ) – почетен председател

Гл. ас. д-р Мирослава Петрова (ЛТУ) – председател

Проф. д-р Мария Евтимова (ЛТУ)

Гл. ас. д-р Рангел Чипев (ЛТУ)

Д-р изк. Ралица Гелева–Цветкова (БАН) – председател на Група ЦВЯТ – България

Гл. ас. д-р Мария Маринова (ЛТУ)

Д-р инж. Красимир Савчев (ЛТУ)

ОРГАНИЗАЦИОНЕН КОМИТЕТ

Александър Тонев – студент II курс 22а гр.

Веска Йорданова – студент II курс 22б гр.

Кремена Пенчева – студент II курс 23 гр.

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДОКЛАДИТЕ

В срок до 5 май трябва да се предаде пълният текст на докладите съгласно изискванията посочени във файла TemplateCVJATiFORMA.doc. Докладите ще бъдат рецензирани от Научния комитет и ще бъдат приети за участие в конференцията след коригиране на текста, съгласно забележките на научния рецензент.

Максималният обем на докладите е до 6 страници, включително фигури, таблици и библиография. Презентациите по време на конференцията са в рамките на 8 минути, включително време за обсъждане и въпроси към докладчиците.

КОНКУРС ЗА НАЙ-ДОБЪР ДОКЛАД

Научното жури ще отличи трите най-добри доклада със специална грамота и награда. Всички доклади, получили обща оценка от научното жури над 5,50 ще получат сертификати.

Критериите за оценка са: оригиналност на разработката и приложената изследователска методика, демонстрирани изследователски умения; качество и яснота на изложения материал; естетическо оформление на доклада – цветове, големина на схеми и шрифтове; аргументирано и ясно представяне – убедително разясняване на материала, риторика, спазване на зададеното време за презентация.

П Р О Г Р А М А

ОБРАЗОВАТЕЛНО-НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЦВЯТ И ФОРМА

12,00 – 12,10 – Откриване на събитието. Обявяване на журито, критериите за оценка, реда и регламента на презентациите – гл. ас. Мирослава Петрова

 ПЪРВА СЕСИЯ – 12,10 – 13,20

  1. Оптично влияние на цвета – Пламенна Йорданова и Катя Великова
  1. Цветът в забележителни природни феномени – Елена Пеева и Лилия Василева
  1. Цветът като механизъм за адаптация към света. Цвят и бионика – Кремена Пенчева и Николина Михалева
  1. Влияние на светлината върху цвета – Габриела Иванова и Николай Танев
  1. Флуоресцентни цветове – Радина Павлова и Кристина Георгиева
  1. Холограми – Николета Околска и Мариета Радева
  1. Рисуване със светлина и цвят – Веска Йорданова и Диляна Сотирова
  1. Взаимовръзка между цвят и музика – Александра Иванова и Павлина Павлова

КАФЕ – ПАУЗА  – 13,20 – 13,40 ЧАСА

ВТОРА СЕСИЯ – 13,40 ДО 14,40 ЧАСА

  1. Цветът в космоса – Вероника Петрова и Станислава Петкова
  1. Синестезия – Симона Стефанова и Анна Панайотова
  1. Цвят и музика – Вероника Пенчева и Дейвид Богутлиев
  1. Цветът в народното творчество – Виктор Александров, Недислав Милянов и Христо Радулов
  1. Цветът в ислямското творчество и Алхамбра – Александра Стоянова и Александър Тонев
  1. Цветовете в природата – зелено – Георги Ангелов и Милан Ангелов
  1. Цветовете в природата – червено – Преслава Садинова, Петя Петрова и Анита Борисова
  1. Цветовете в природата – пурпурно – Тодорка Цонкова

14,50 – 15,00  – ВЪПРОСИ, КОМЕНТАРИ, ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИ

 ЗАКРИВАНЕ НА СЪБИТИЕТО

 

May 22, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags: , , ,  · Posted in: Актуална информация, Други, За студентите, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии

МИТОЛОГЕМИ НА ГЕРОИЧНОТО

EL_Pokana_MIT

НАЦИОНАЛНА ГАЛЕРИЯ

МУЗЕЙ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО ИЗКУСТВО

представят

МИТОЛОГЕМИ НА ГЕРОИЧНОТО

Май – ноември 2017

Откриване на 4 май, четвъртък, в 18.00 часа

                                   Ул. „Лъчезар Станчев“ № 7

Музеят на социалистическото изкуство представя изкуството от социалистическия период в поредица от изложби на сюжетно-тематичен принцип. След  „Образът на вожда” вниманието на публиката ще бъде насочено към образа на героя-антифашист. Изложбата включва 60 произведения на живописта и графиката от Илия Петров, Стоян Венев, Стоян Сотиров, Ненко Балкански, Никола Мирчев, Марко Бехар, Христо Нейков, Тодор Панайотов и др.

В първите няколко години след 9 септември 1944 г. и настъпилата политическа, икономическа и социална промяна в България, на изкуството са наложени пропагандни функции. Една от най-важните теми става революционната, позната още и като историко-революционна, историко-героична и т. н. Тя пресъздава и прославя важни факти и събития от дейността на левите прогресивни сили в българското общество, сред които са Септемврийското въстание от 1923 г., нелегалната антифашистка борба, партизанското движение и събитията около 9 септември 1944 г.       

Героят е специфична образна категория и една от централните митологеми в изкуството на социализма, натоварено със задачата да създава идеализирани обекти за преклонение и модели за подражание. В скалата на ценностите влизат морално-етични категории като смелост, решителност, жертвоготовност, себеотрицание и подвиг в името на идеала за свобода.

Внимателният и задълбочен прочит на произведенията в настоящата изложба разкрива политическия климат на времето, в което са създадени. През периода на сталинския култ към личността се създават композиции на партизанска тематика и портрети на дейци на революционното движение, в които акцентът е поставен върху външно илюстративната страна на събитията и личностите. Унифицирането на художествения метод води до размиване на личния авторски почерк  и масово възпроизводство на картини-шаблони с предварително зададени идейно-съдържателни и стилово-пластични рамки.

След Априлския пленум на БКП през 1956 г. българското изкуство постепенно се освобождава от ограничаващите догми на социалистическия реализъм. Настъпилата реабилитация на личната гражданска и творческа позиция и завръщането към същностните измерения на художествения процес намират израз и в тълкуването на революционната тема. Именно през този период се създават най-значимите образци, които бележат и едни от най-високите постижения в българското изкуство.

През 70-те и 80-те години революционно-героичната тема е поставена в личната скала на пластически и философски ценности в опити да бъде прочетена от позицията на съвременноста и от дистанцията на времето. Колкото по-голямо е отстоянието на всяко следващо поколение, толкова и фокусът на внимание се измества от конкретния исторически факт към идеята за неговия непреходен и общочовешки смисъл.   

Показаните произведения разкриват богатия спектър от емоционално-психологически състояния, в които се изявява темата за героичното, видяна в поетична, романтична или патетична светлина. Нейната динамика през годините се извършва от конкретно-индивидуалното в историческата личност, през събирателния тип на героя-борец, до алегорично-символните обобщения за героичното въобще и разкриването на неговата психологическа същност.

Предстои издаването на двуезичен каталог

——————————————————————————————————————————————————————-

1Стоян_Венев_Септемврийски_нощи_1962Найден_Петков_Разстреляни_въстанници_1963

 

  •           ♦ Стоян Венев, Септемврийски нощи, 1962
  •           ♦ Найден Петков, Разстреляни въстанници, 1963

 

 

 

 

 

 

За допълнителна информация:   Николай Ущавалийски – куратор на изложбата

Завеждащ филиала на Националната галерия

Музей на социалистическото изкуство

0879 834 026

 

May 10, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

ГРАВЮРИТЕ КАТО ИЗТОЧНИК НА ИНФОРМАЦИЯ ПРИ РЕКОНСТРУКЦИЯ НА АРХИТЕКТУРНИ ОБЕКТИ

Наскоро прочетох статията „Оригинал и рефлексии: средновековни, ренесансови и барокови художествени произведения, използвани като документи при реконструкции на археологически обекти в България“ на Ива Досева.[1]  Тезата на автора е, че методологически е погрешно използването на художествени произведения като „достоверен източник“ за възстановяване образа на архитектурни обекти достигнали до нас като руини.

Чувствам се длъжна да реагирам, тъй като тезата на автора  противоречи на моите разбирания за съвременната реконструкция на архитектурното наследство и методите, прилагани в областта, изразени в публикациите ми в това направление (Например „Вербализация на архитектурния, иконизация на вербалния текст“; “Пространството в образ и в текст” и други[2] ).

Като основен аргумент в защита на своята теза, Досева изтъква „условността на изкуството“, като се базира на изследвания върху психологията на възприятието на Ернст Гомбрих.[3]

Тя заимства от  Гомбрих анализите на два примера – гравюра на „Изглед от Париж“, съдържащ образа на „Парижката „Св. Богородица“ от Матеус Мериан (XVIIв.) и гравюри от Михел Волгемут, илюстриращи няколко града, взети от  „Нюрнбергска хроника“ (1493г.) от Хартман Шедел. [4]

За първия пример тя пише, че според Гомбрих, изображението е адаптация на формулата или схемата за църкви към определена реална сграда – в случая Парижката „Св. Богородица“, чрез прибавяне на характерни черти, достатъчни, за да може тя да бъде разпозната и приемлива за всички онези, които не търсят стриктно архитектурна информация.

Всъщност, според нас, Гомбрих показва как действа гещалта за църква, като го нарича  „идиом на илюстрацията.“„Мериан, пише той, като рожба на седемнадесети век, има като идея за църква извисена симетрична сграда, с големи, кръгли прозорци  и точно това е начинът, по който  той показва Notre Dame“. Достатъчно е към общата за католицизма образна представа за църква да се прибавят характерните за Парижката Св. Богородица  елементи, за да може тя да се идентифицира в общото съзнание именно като реалната, защото се дава „доста убедителна представа за известната църква [46]“.

————————————————

[1] Досева, Ива –  „Оригинал и рефлексии: средновековни, ренесансови и барокови художествени произведения, използвани като документи при реконструкции на археологически обекти в България“ – В: “Проблеми на изкуството”, брой 2/2016, стр. 9-18

[2] Jeleva-Martins Viana, D., “Verbalization of the Architectural, Iconizacionof theVerbalText” – In: “Orpheus”Journal of Indo-European and Thracian Studies, Publication of Institute of Thracology at BAS, 2004, № 13-14, pp 71 – 98;  Желева-Мартинс, Д., “Пространството в образ и в текст” – В: „Пространството архитектура”, Т. 2, Академично Издателство „Проф. Марин Дринов”, София, 2008, с.148-160, 20 стр. илюстрации.; Jeleva-Martins Viana Dobrina, “Town plans as documentary cultural heritage” – In: Actas del IV Congreso “Cultura Europea” Pamplona, 23-26 octubre de 1996. Universidad de Navarra, Centro de Estudios Europeos, Editorial ARANZADI, Pamplona, Espana. Pp 713-723, 1998; Йозеф Обербауер – „Следите на града“- В: http://zheleva-martins.com/2010/09/12/jozef-oberbauer/ ; „Невидимият град“-В: http://zheleva-martins.com/2010/09/17/честит-празник-софия-2/

[3] Gombrich, E. Art and Illusion. A Study in the Psychology of Pictorial Representation. London, 1960; Гомбрих, Е. Изкуство и илюзия. С.1988

[4] Gombrich, E. H., Art and Illusion. A Study in the Psychology of Pictorial Representation. London: Phaidon 1960 –  „Truth and the Stereotype“- 46 Matthaus Merian, the Elder: Notre Dame, Paris. Engraving from Vues de Paris, c. 1635; 47 Cathedral of Notre Dame, Paris. Contemporary view. P: H. R. Viollet, Paris

———————————————————————————————————————————————————————-

Сравнението с реалната сградата [47] обаче, показва, че има съществени разлики, но те се „виждат“ само от специалистите.[1]

А за втория пример Досева акцентира върху констатирания от Гомбрихт факт – „безразличието към истинността на картинните надписи“, изразяваща се в това, че една и съща композиция се повтаря на няколко места в хрониката, но с различни надписи, с претенции, че се илюстрират различни градове – Дамаск, Ферара, Милано…, като целта била „условно да се изясни, че става въпрос за градове, без интерес към индивидуалните им характеристики“. /с.10/. А, според нас, става въпрос отново за „стереотип“, за знаково визуализиране на понятието за „град“.

203.1991##S.jpg.438x605_q85

aMantua Hartmann Schedel Woodcutnuremberg-chronicle-1493-damascus-as-shown-in-the-book-eb26fw

 

 

 

 

 

 

 

 

Неапол, Мантуа и Дамаск… Nuremberg Chronicle,1493, Hartmann Schedel Woodcut[2]

———————————————————————————————————————————————————–

[1] Пак там – Gombrich, E. H., Art and Illusion. A Study in the Psychology of Pictorial Representation. London: Phaidon 1960,  Chapter 2. Truth and the Stereotype, рр 63-93

[2]  Илюстрациите са от „Nuremberg Chronicle“-„Liber chronicarum“, https://www.wdl.org/en/item/4108/view/1; 166 Perugia; 208- Verona; 240-Mantua; 390-Feraria; както и   от The Nurenberg Chronicle, 1493 – http://www.philographikon.com/schedel.html

——————————————————————————————————————————————————————

Аргументирайки се с тези примери и така наречения „принцип на адаптирания стереотип“ – понятие въведено от Гомбрих, Досева смята, че има всички основания, за да отрече използването изобщо на гравюри от западноевропейски автори, като достоверни източници за информация, при възстановяването на архитектурния образ на археологически обекти в съвременната реставрационна практика.

Бихме възразили за коректността на тези умозаключения, защото:

  • Първо – не се разбират целите, за които са използвани гравюрите от Гомбрих и манипулативно се внушава, че априори всички гравюри са условни, т.е. не са достоверен източник на информация, бидейки в своята същност изкуство;
  • Второ – не се познава цялостното творчество на авторите, чиито гравюри, в една голяма част, са използвани и се използват именно като достоверен източник.

Гомбрих е подбрал примери, които касаят темата и целите на неговото изследване, а именно – психология на възприятието, въвеждането на гещалт-психологията при обяснение на историческото развитие на образния език и предаването на образна информация, чрез средствата на изобразителните изкуства, в случая – гравюрите. Дори в това си качество обаче, гравюрите дават достоверна информация, стига тя да се чете от съответните професионалисти.

Ето например, друга гравюра на Париж с „Парижката „Св. Богородица“- от същия Матеус Мериан Старши, където образът на Notre Dame е не само разпознаваем, но и до голяма степен достоверен за мащаба на изображението си.

640

HPIM0036.JPG

Пейзаж от Франция, 6. Париж.[1]                           Съвременна снимка

———————————————————————————————————————————————————————-

Ако Досева се бе запознала с творчеството на авторите на посочените гравюри, щеше да види, че една голяма част от тяхното творчество са приети като напълно достоверни източници за съвсем други цели, извън изкуството. Нещо повече – дори за науката те са квалифицирани като документални източници.

Например, авторът на гравюрата, използвана от Гомбрих – „Изглед от Париж“, с образа на „Парижката „Св. Богородица“- Матеус Мериан Старши (15931650), е швейцарски художник, гравьор и издател,който създава подробни градски планове в

———————-

[1] Landscapes in France. Plate 6. Paris.- http://collections.tepapa.govt.nz/object/36713

—————————————————————————————————————————————————————–

собствен уникален стил, изключително полезен документален източник за историята на градоустройството. (Виж плановете на Париж, Виена, Нюрнберг по-долу)[1]

Paris 1615 , Matthäus Merian

Statt_Wien_(Merian)

 

 

 

 

 

 

 

Paris 1615 , Matthäus Merian                                                   Statt Wien,  Matthäus Merian

——————————————————————————————————————————————————————

Мериан, заедно с немския географ Мартин Цайлер и по-късно (1640) със сина си Матеус Мериан Младши (1621—1687) създават поредицата «Topographia Germaniae» (21 т.), включваща голямо количество планове и изгледи на градове, карти на много страни и географска карта на света. Илюстрирани са в детайли над 2000 забележителни места, манастири и крепости на Свещената Римска империя. Поредицата става много популярна и многократно е преиздавана. Тя все още е смятана за едно от най-значимите произведения на географската илюстрация. Гравюрите на Мериан са използвани за илюстриране и на историческите трудове на историка  Gotofredusa.

—————————————————–

[1] Дадените илюстрации на планове на Париж, Виена, Нюрнберг, изгледи от Франкфурт и Нюрнберг са по Topographia Germaniae

———————————————————————————————————————————————————————-

Планове и изгледи на Нюрнберг – Nürnberg, според «Topographia Germaniae» [1]

1280px-De_Merian_Frankoniae_090

De_Merian_Frankoniae_091

 

 

 

 

 

 

 

 

—————————————————————————————————————————————————————-

[1] Планове и изгледи на Нюрнберг – Nürnberg, според «Topographia Germaniae» : https://commons.wikimedia.org/wiki/File:De_Merian_Frankoniae_090.jpg https://commons.wikimedia.org/wiki/File:De_Merian_Frankoniae_091.jpg

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:De_Merian_Frankoniae_092.jpg

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:De_Merian_Frankoniae_093.jpg

——————————————————————————————————————————————————————-

De_Merian_Frankoniae_092

De_Merian_Frankoniae_093

 

 

 

 

 

 

Вижда се колко отчетливо е илюстриран, в планове и изгледи, например град Нюрнберг, с поименно отбелязани в легенда забележителни, отнасящи се към седемнадесети век, сгради и обекти. Четат се организацията на града, релефът, силуетът, крепостните стени, зелените предградия, покрайнините и прочее подробности… За какви условности може да става дума тук? Напротив, търсена е максимална точност, разбира се, при научните и технологични условия на 17-ти век.

Може само да се съжалява, че в този ценен атлас няма гравюри на градове от територията на днешна България.

♦♦♦

Досева, обаче е убедена, че „западноевропейските художници  неминуемо възпроизвеждат всеки обект въз основа на формираните в своята среда опит, възприятия, знания, т.е. въз основа на чужди културни стереотипи“[1] и решава да анализира и докаже, как гравюри, от западноевропейски автори, са използвани неправомерно като достоверен източник на информация при възстановяване на архитектурни обекти в българската реставрационна практика. За целта е избрала няколко конкретни примера, за да докаже колко „погрешно са използвани художествените произведения“.

——————-

[1] Досева, Ива „Оригинал и рефлексии….“, с.10

—————————————————————————————————————————————————————–

ИЗОБРАЖЕНИЕ НА ФИЛИПОПОЛ В ГРАВЮРА ОТ XVI ВЕК

Първото изображение, подложено на анализ, е това на Филипопол. Разглежда се  фрагмент от фриз на тема „Нрави и порядки на турците“, с автор Pieter I Coecke Van Aelst (1502 – 1550).[1]  Досева дава този пример, с цел да изобличи неправомерното използване на гравюрата, като достоверен източник на информация, в идейния проект  „Археологическо изследване, консервация, реставрация, експониране и ревитализация на Археологически ансамбъл „Небет тепе”, 2015г, на колектив под ръководството на арх. Ю. Фърков.[2]

Тук ще опишем твърде интересния фриз, чрез издирените от нас научни и професионални източници.

Фризът се среща в различни версии, като репродуцирани негови копия, пълни или не, се намират в различни музеи и сбирки, например този в Metropolitan Museum, според твърдения на куратор на скорошна изложба (2014), е от 17 век[3] и се състои от 10 блока, отпечатани върху 10 листа[4], а в  British Museum, където се смята че се намира оригиналът му, фризът е от 14 блока, рамкирани от друг блок, повтарящ се в двата края.[5]

Фрагментът, който ни интересува е описан в Rijksmuseum, Амстердам така:  „Отпечатани са два блока от два листа прикрепени един към друг. Осми и девети блок от общо четиринадесет, образуващи фриз от седем изображения с нравите и обичаите на турците. Лявата страна на картината – празник на новата луна, човек с факел и музиканти, кола, теглена от вол. Дясната – хора в гробище, погребение. Двете сцени са разделени от Атлант. Автор – художник на гравюри, Петер Кьок ван Елст (I), издател: Мари Бесемерс. Честване на новолунието и погребение, Кьок Питер ван Елст (I), 1553[6]

——————————————————————————————————————————

[1] Виж целия фриз тук: http://www.christies.com/lotfinder/ZoomImage.aspx?image=http://www.christies.com/lotfinderimages/D53955/d5395569&intObjectID=5395569&lid=1

[2] „Археологическо изследване, консервация, реставрация, експониране и ревитализация на Археологически ансамбъл „Небет тепе” УПИ II-519.1055,519.963, 519.1032, зеленина и археология,
кв. 118 по плана на Старинна градска част, град Пловдив Идеен инвестиционен проект на „Ф-ДЕКО“ ЕООД, проектанти: арх. Юлий Фърков и арх. Владислав Коларов, археологическо изследване: доц. д-р Костадин Кисьов

[3] „Надин Оренщайн: Той е много рядък,  има само няколко екземпляра. Работата е там, че има много по-късни импресии. Нашият, което е хубаво, може би не е най-ранният; ако се съди от водните знаци на хартията, изглежда вероятно, нашият да е от началото на седемнадесети век. Смятаме, че най-ранният екземпляр е в Британския музей. Този тук включва всички архитектурни граници, както и заглавието, и крайните платна, така че ние не трябва да сме впечатлени.“ – Mallory, Sarah , Research Assistant, European Sculpture and Decorative Arts – Curatorial Conversations: Nadine Orenstein on Pieter Coecke’s Prints, http://www.metmuseum.org/exhibitions/listings/2014/grand-design/blog/posts/pieter-coecke-prints December 2, 2014

[4] Metropolitan Museumhttp://www.metmuseum.org/art/collection/search/336313

[5] British Museum- http://www.britishmuseum.org/research/collection_online/collection_object_details/collection_image_gallery.aspx?partid=1&assetid=916083001&objectid=3079115

[6]Gedrukt van twee blokken op twee bladen, aan elkaar bevestigd. Achtste en negende blok van veertien, vormen samen een fries van zeven afbeeldingen met de zeden en gewoonten van de Turken. Links het rechter deel van afbeelding van feest van de nieuwe maan, man met fakkel en muzikanten op wagen getrokken door os. Rechts mannen op een begraafplaats. Twee scènes gescheiden door een atlant. Creation Artist print maker: Pieter Coecke van Aelst (I)publisher: Marie Bessemers – https://www.rijksmuseum.nl/en/search/objects?p=1&ps=12&involvedMaker=Marie+Bessemers&st=OBJECTS&ii=6#/RP-P-OB-2304F,6

——————————

 

Pieter Coecke van Aelst (Netherlandish, Aelst 1502–1550 Brussels) Festival of the New Moon from the frieze Ces Moeurs et fachons de faire de Turcz (Customs and Fashions of the Turks), 1553 Netherlandish,  Woodcut; Sheet: 13 15/16 × 25 1/16 in. (35.4 × 63.7 cm) The Metropolitan Museum of Art, New York, Harris Brisbane Dick Fund, 1928 (28.85.4) http://www.metmuseum.org/Collections/search-the-collections/422768

 

 

 

 

 

 

Цялата статия можете да прочетете тук:

https://www.academia.edu/32666219/%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%92%D0%AE%D0%A0%D0%98%D0%A2%D0%95_%D0%9A%D0%90%D0%A2%D0%9E_%D0%98%D0%97%D0%A2%D0%9E%D0%A7%D0%9D%D0%98%D0%9A_%D0%9D%D0%90_%D0%98%D0%9D%D0%A4%D0%9E%D0%A0%D0%9C%D0%90%D0%A6%D0%98%D0%AF_%D0%9F%D0%A0%D0%98_%D0%A0%D0%95%D0%9A%D0%9E%D0%9D%D0%A1%D0%A2%D0%A0%D0%A3%D0%9A%D0%A6%D0%98%D0%AF_%D0%9D%D0%90_%D0%90%D0%A0%D0%A5%D0%98%D0%A2%D0%95%D0%9A%D0%A2%D0%A3%D0%A0%D0%9D%D0%98_%D0%9E%D0%91%D0%95%D0%9A%D0%A2%D0%98

https://independent.academia.edu/DOBRINAVIANA

 

 

 

April 27, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

КАМПАНИЯ ЗА ДОБРОВОЛЦИ ПО ПРОЕКТИ – СВЕТОВНО НАСЛЕДСТВО, 2017

UNESCO_BG_60Кампания за доброволци по проекти, свързани със световното наследство – 2017 г.

В рамките на програмата за образование в сферата на световното културно наследство ЮНЕСКО стартира Кампанията за 2017 г. за набиране на доброволци по проекти, свързани със световното културно наследство. Доброволците ще имат възможност да се запознаят отблизо и да работят на обект на световното наследство или на обект, вписан в Индикативната листа.

Работата ще бъде свързана с консервационни дейности, работа с местните общности, дейности по популяризиране на археологически обекти и др. Доброволческата програма е отворена за всички желаещи да се включат, а предвид конкретните задължения на доброволците, представената възможност би била от особен интерес за студенти, изследователи и докторанти по археология и сродни научни дисциплини.

България участва с един проект – обект „Граници на Римската империя – Дунавски лимес в България” (Frontiers of the Roman Empire – the Danube Limes in Bulgaria), вписан в Индикативната листа през 2016 г. Проектът се осъществява от Българско Археологическо сдружение с партньори Историческия музей в град Видин и Община Димово. Доброволци се търсят за периода 12-26 август 2017 г. Желаещите да участват в този проект трябва да се свържат с основния организатор за България – Българското археологическо дружество – на имейл bularchaeo@archbg.net.

Подробна информация за кампанията за кандидатстване, проектите по региони и държави можете да намерите

http://whc.unesco.org/en/activities/893

Информация за българския проект, кратко описание, цели и планирани дейности са поместени в частта с проектите от региона на Европа и Северна Америка на горния линк.

 

информация: http://www.unesco-bg.org/?language=bg&section=culture

 

April 25, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Актуална информация, Други, За студентите, Публикации на български, Текстове на български

18 April – International Day of Monuments and Cities 18 април – Международен ден на паметниците на културата и паметните места

In 2017, the theme is “Cultural Heritage & Sustainable Tourism”, chosen in relation to the United Nations International Year of Sustainable Tourism for Development and in the context of the 2030 Agenda for Sustainable Development and the Sustainable Development Goals.

 

През 2017 г., темата е “Културно наследство и устойчив туризъм”, избрана във връзка с Международната година на ООН на устойчив туризъм за развитие и в контекста на програмата за устойчиво развитие – 2030 и Целите на устойчивото развитие.

godess

Drone video of Ancient Serdica, Sofia | Антична Сердика, 21.4.2016

April 18, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Видео, Други, Публикации на български, Публикации на други езици, Събития, Текстове на български, Текстове на други езици