ЛЕТНИ ЕКСПРЕСИИ – културни маршрути 2017

100 КУЛТУРНИ И ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ ЗА 10 ДНИ –

НЯМА ШЕГА, СТОРИХМЕ ГО.

9 август – тръгване от София след обяд в посока към   гр. Сепарева баня –

От там ще се отправим за седемте рилски езера. В Сепарева баня най-напред от силно любопитство искаме да видим хотел “Реелакса”.  В х-л „Релакса“ – разглеждаме възстановената антична гробница в интериора на ресторантчето към хотела,  чиито стени  са декорирани с фриз от цветни фототапети с антични сценки, има още шкаф-витрина с антични находки открити при строителството на хотела, както и едно табло с фрагмент от мои стихове (из поемата “Диви циклами”- виж в блога ми “Реставрация на паметта – http://zheleva-martins.com/2014/12/18/ ).

 

 

 

 

 

За съжаление, в хотела няма места, не съобразих предварително да се обадя, поради което се настанихме в  Къща за гости „Гювийски“ – нова, но доста “самодейна” в архитектурно отношение.

Разходка из градчето:

Първият паметник на културата, който посетихме бе

  • Средновековната църква “Свети Никола”, намираща се  в градския парк, в центъра на града.

Построена е през XII-XIII век. Според местни източници от края на XIX в., в археологическия музей в гр. София бил изпратен един престолен камък от светия олтар на църквата, на който проф. Р. Христов разчел надпис с годината – 1160 г. Църквата е обявена за архитектурен и строителен паметник на културата от национално значение (ДВ, бр. 77/1968 г.), а също декларирана и като художествен паметник на културата от национално значение. (декл. писмо № 4782/21.12.1978 г.) Църквата е реставрирана през 1937 г по проект на арх.A. Рашенов. Отличава се със своята архитектура – кръстокуполна църква от типа на свободния кръст, с голяма полукръгла абсида. Сградата е издигната от тухли върху каменни основи, с характерен начин на градеж, т. нар. “потънала тухла”, което заедно с дванадесетостенния купол и аркирани ниши, определя живописния й вид. Църквата е била изписана изцяло отвътре, но днес са запазени само отделни фрагменти от стенописите. Според проф.Н. Мавродинов, църквата е гробнищна или пък параклис, разположен до някой голям храм, посветена на второстепенните му светци. Едно предание твърди, че черквицата “Св. Никола” е гробница на известен феодал с име Никола.

От табела в двора на църквата разбираме, че Сепарева Баня (античният град Германия) е родното място на Велизарий (500-565), един от най-великите военни началници на Византийската империя и един от най-известните пълководци.

Втората забележителност на градчето, която разгледахме бе горещият гейзер.

  • Гейзер-фонтан– гейзерът е един от символите на града от 1957 г., когато при хидрологични проучвания е открита горещата вода. Намира се в центъра на града. Това е най-горещият гейзер в Европа и един от най-горещите в света. Температурата на водата му е 103 °C.

Много приятно място, деца играеха на воля в топлата вода, ветрецът довяваше пръски до пейките с насядали около фонтана хора. Но странната “композиция” на фонтана е доста овехтяла и плаче за основен ремонт.

  • Вечеряхме в ресторантче разположено на тераса над фонтана, с чудесна гледка към парка, а след това се почерпихме в една сладкарница на главната улица с местния специалитет – „Панакота с домашно сладко от череши”.                                                                                                                                                                                                                                 Сутринта на 10 август потеглихме към лифта за хижата “Седемте рилски езера”. Пътят с лифта е чудесно удоволствие, с прекрасни гледки във всички посоки, ист въздух и лек полъх на ветрец, донасящ мирис на борова смола.

При хижата, кято се намира на около 2000 м. надморска височина, има табла с карти на езерата и маршрутите, с указания за поведението на туристите и друга информация.

  • Седемте рилски езера ca група езера от ледников произход.  Известно е още и с името Сърцето. Първите три езера – Сълзата, Окото и Бъбрека се оттичат всяко поотделно в Близнака, от който водата преминава последователно през Трилистника, Рибното и Долното езеро. През последните две езера минава един вече по-мощен поток, който дава началото на река Джерман, която е ляв приток на река Струма. Името на всяко от седемте рилски езера отразява някоя особеност на съответното езеро. Езерото, което е разположено на най-голяма надморска височина, носи името Сълзата, заради прозрачността на водите. Следващо по височина на разположение е Окото (2440 метра), което е с приблизително овална форма. Окото е най-дълбокото циркусно езеро в България – дълбочината му е 37,5 m. Бъбрека е езерото с най-стръмните брегове от цялата група. Четвъртото езеро е Близнака/близнаците; то е най-голямото по площ от седемте, нарича се така, защото когато потокът с вода намалее, се отделят две езера – близнаци. Езерото Трилистника е с неправилна форма и невисоки брегове. Най-плитко е Рибното езеро; на североизточния му бряг се намира старата хижа “Седемте езера”. Най-ниско разположено е Долното езеро, от което води началото си река Джерман.

♦♦♦

Легендата за седемте рилски езера разказва, че преди хиляди години, когато на земята още нямало хора, в планината Рила живеели двама великани – мъж и жена. Те се обичали безумно и боготворели красотата и уюта на своя дом.

Домът им бил толкова привлекателен, слънчев, топъл и уютен, че нямало как да не очарова всяко живо същество, а на любовта им се радвали всички стихии и целият свят.

За нещастие, един ден зли сили минали покрай техния дом. Като зърнали това красиво място, завидели на семейното щастие на великаните, ядосали се и решили да унищожат всичко и да заличат любовта им завинаги. Започнали да пращат черни облаци и опустошителни ветрове. Страшни земетресения разтърсили земята.

Великанът защитавал яростно всяко стръкче тревичка, всяко малко поточе или цвете, бранел своята любима и отбивал атаките на злите сили. Това обаче само разпалвало огромната им злоба и жестокост и те решили да свършат пъкленото си дело докрай.

В една тежка битка младият великан паднал убит. Доволни от своята победа, злите сили си тръгнали, оставяйки след себе си разчупени скали, опропастени долини и една съсипана от скръб жена. Мъката на младата вдовица била толкова голяма, че сълзите ѝ бликали безспир и се стичали по хребетите право в долините. Леели се и се събирали в доловете, докато образували бистри езера с изумителна чистота.

Преди езерото Бъбрека планинските водачи показват огромна скала, намираща се в посока към езерото Сълзата. Формата на скалата наподобява фигурите на мъж и жена с огромни размери. Според легендата това са двамата влюбени, които ще останат да пазят вечно своя красив дом.

♦♦♦

Преходът е труден, изисква най-вече здрави и удобни туристически обувки, както и водичка под ръка. Но си струва – гледките са невероятни, въздухът е кристално чист, хората са много, ама много, като на манифестация. Те са шарени по произход – чуваш какви ли не езици, но е интересно, че всички са добри, дружелюбни, усмихнати и щастливи. Правят си снимки, някои градят пирамидки от камъчета или пирамиди от каменни плочи – те са сякаш запазена марка за маршрута – особено при изгледните площадки. На платото горе има направена платформа за снимки и за наблюдения – виждат се огърлици от планински вериги по целия хоризонт. Иде ти да разтвориш криле и да полетиш.

И край всяко от езерата мястото е зареждащо – чиста прозрачна вода, в която до сами брега плуват рибки, вода в която кълба от облаците са слезли на дъното. Древността на тези езера ги прави сякаш огромни входове – гърла към един друг свят – този на 11000 години дълбочина назад във времето, към плейстоцена и неандерталците… Места магически и магнетични. Не случайно край езерата от години се събират поклонниците на Бялото братство. На 19 август хората от Бялото братство тук посрещат Слънчевата Нова година, идват поклонници от Европа и Америка точно тук, за да играят своята паневритмия. Това вълшебно единодействие, този органично слят с природата танц се вие на удивително правилни концентрични кръгове на поляните  край езерото Бъбрека.

 

 

 

 

 

На връщане към хижата “Рилски езера” срещнахме хора с цигулки да се качват към старата хижа – явно предстояха репетиции, защото трите християнски празника – 15 август Успение Богородично,  18 август – денят на Йоан Кръстител, и  19 август – Преображение Господне наближаваха – именно тогава се случва и Слънчевата нова година.

Аз съм на мнение, че движението на Петър Дънов, Бялото братство, паневритмията, поклонническите пътища на дъновистите до седемте рилски езера и ритуалите свързани с посрещането на Слънчевата нова година, представляват едно уникално нематериално наследство, което би трябвало да влезе в Списъка на Световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.

Обядвахме в ресторанта на хижа „Рилски езера“ и потеглихме обратно с лифта надолу, в посока към с. Белчин.

————————————————————————————————————————————————————

Пристигнахме в селото в късния следобед. Настанихме се  в  “Калеината къща” за гости. Това е една доста приятна къща с двор, към който има и лятна  кухня с трапезария, и се намира в самия център на селото. Готова е да поеме с капацитета си голяма компания от поне 20 души. Около къщата има най-малко 5 щъркелови гнезда. Хазяйнът ни препоръча мястото, където можем не просто да вечеряме, но и да опитаме местни специалитети – това бе  механа „Каймакановата къща”. Наистина механата си я биваше – беше пълна с хора, обслужването бе безупречно, менюто разнообразно, съставено от домашно  приготвени гозби, и от домашно произведени продукти, поднесени дизайнерски оригинално.

 

 

 

 

11 август

След закуска последва разходка из Белчин. Селото съществува от периода на Второто българско царство, а някои изследователи го отнасят в още по-дълбоката древност – пишат че е основано още от латините и някога е носило името Цари Мали град.

• Една от най-характерните особености на с. Белчин, която го прави сякаш благословено от Бога, са щъркеловите гнездаобщо 30 на брой. Всяка година през пролетта и лятото тук гнездят между 80 – 90 бели щъркела. Около нашата къща за гости в  гнездата имаше поне по едно малко щъркелче.

 

 

 

 

 

  • Току пред къщата, в обществения парк има паметник. Този паметник е открит на 22 сепптември 2008 год.  в чест и прослава на белчинци, загинали по време на Балканскaтa и двете Световни войни. Паметникът е нов, скромен, поддържан до  площада и парка, в който има детски съоръжения за игра и беседка.

 

 

 

 

 

 

  • Църквата „Св. Св. Петър и Павел“ към която се отправихме след паметника, се намира недалеч от центъра на село Белчин, строена е през 1883 година. От личното евангелие на отец Боне Стойнев ставало ясно, че официалното й освещаване е било извършено година по-късно. Камбанарията била издигната в края на 30-те години на 20-ти век. Тъй като с времето църквата все повече се рушала, се наложило пълното й обновление, което е извършено наскоро – през 1997 – 2000г., а камбанарията преобразена с купол и с 2 камбани. Оригиналното е, че всяка от иконите в храма носи името на дарителите си, което улеснява проследяването на старите родове в с. Белчин. Църквата се стенописва, благодарение на родолюбивите белчинци. Ние извадихме късмет – в църквата беше един бивш учител, много словоохотлив и любезен, който ни разказа и за църквата, и за селото и неговите жители, и за емигриралите от селото белчинци, които не забравят корена си, и помагат за много начинания, и за крепостта Цари мали град.

 

 

Запътихме се към другата доста по-стара църква, която бе в подножието на крепостта Цари мали град, на един скат над селото.

  • Църквата „Св. Петка“   е еднокорабна гробищна църква (около църквата още стоят стари каменни кръстове), построена в последния си вид през XVII век върху основите на по стар храм от XIII-XIV век. Тя оцелява през тежките години на размирици в Османската империя, когато често са били разграбвани и опожарявани храмове и манастири. Църквата е била изписана отвътре, но иконописната украса не е съхранена, след цялостната реконструкция на сградата. Следи от ранната живописна украса, обаче, са разкрити след археологическите разкопки от 2007 г. През Възраждането е разширявана основната, молитвена част на храма.

В църквата са съхранени множество ценни икони, най-старите от които са изписани през 1653 г. Създадени два века преди Възраждането, белчинските икони са редки художествени образци. Двата оригинала на основните олтарни икони – на Христос и Света Богородица в продължение на дълги години се съхраняват в Криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски”. Особено забележителни са иконите “Исус на трон с апостоли” (1653), “Богородица с младенеца на трон с пророци” (1653), “Свети Никола” (XVII в.), “Тримата Светители” (XVII в.) и др. Иконостасът (XVII-XIX в.) е сред значимите паметници на монументалната дърворезба. Той съдържа разновременни резби, изпъстрени с флорални мотиви, акантови листа, волути, лозови листа, дракони и птици.

На 27.09.2007 г. в църквата са пренесени оригиналните икони, които дотогава се съхраняват на други места. На 14 октомври 2007 г. възстановената църква е осветена.

 

 

 

 

—————————————————————————————————————————————————————–

Над църквата “Св.Петка”  е хълмът “Св.Спас” и крепостта Цари Мали Град. Паркирахме – има голям паркинг в подножието им.

  • Крепостта „Цари Мали Град“

 

 

 

 

 

 

       Ето какво прочетох за  предисторията на много одумваната реставрация на крепостта: „Провокирани от неспирния иманярски интерес към хълма „Св. Спас“ над село Белчин и сигналите за унищожаването на исторически паметници, през 2007 г. започнаха археологическите проучвания  на местността. Археологическият обект се намира на равна тераса,  непосредствено под върха на хълма. Проучванията на обекта стартираха през м. август и се осъществиха от екип с ръководител: Веселин Хаджиангелов, археолог в ИМ-Самоков, зам. ръководител д-р Михаил Христов, геодезическите планове и заснемания са дело на инж. Атанас Каменаров, геофизично проучване – на инж. Никола Тонков, гео-магнетично изследване – на д-р Петър Зидаров, студенти и стажант археолози.

В продължение на четири археологически сезона се установи функционалната същност на крепостта. Бяха проучени и документирани укрепеното селище, както и разнообразни структури от фортификацията (кули, порта и крепостни стени), сгради, разположени около и долепени до крепостната стена; Проучени бяха още сондажно останки с културни пластове от селищния живот във вътрешността на обекта.

Проучването на по-голяма площ даде изключително много материал: над 300 находки /монети, накити, стрели и части от въоръжение, инструменти, разнообразна керамика и др./, както и множество архитектурни останки и стратиграфски ситуации, позволяващи да се направят съответни изводи и заключения.

Проучванията през 2009 и най-вече 2010 г. предоставиха допълнително материал и яснота за ситуациите, хронологията и мащабите на проучваната крепост. Установени бяха 5 фази на обитаване на това място, което говори за неговата значимост и устойчивост като стратегически и културен ранно-християнски център в орбитата на големите градски центрове от античността Сердика, Пауталия и Германея.

Уникален шанс за археологията на обекта се оказа падането на  фасадната стена на северозападната кула, като на място много добре личат тухлените редове от opusmixtum / 3 редов/, изпълнени са 4 пояса с разстояние около 1,30м каменна зидария между тях. Запазената дължина на падналата стена е над 8м. Очевидно на второто ниво е имало  1 прозорец, оформен с тухлено ветрило по свода, а на горното ниво са оформени бойници непосредствено под четирискатния покрив. Останки от тях се откриха на разстояние 8 м от външното лице на кулата….“ / по  официалния сайт – “Цари мали град – Проучвания” – http://www.carimaligrad.com/bg/1/Крепостта/3/Проучвания.html./

“Цари Мали град според това, което изчетох, е по мнението на специалистите, една от най-добре възстановените у нас късноантични крепости, всъщност единствената възстановена римска крепост в България… Самото укрепление е имало уникална за Западна България защита с ров и вал, и 6 кули. Оригиналните останки на стените са маркирани с фуга и нагоре са надзиждани до височина 5 метра….” пише  Елена Чочкова в блога си, озаглавен  “Цветове” – http://elenachochkovaphotography.blogspot.bg/2013/08/blog-post.html

Ето още някои от нейните чудесни илюстрации:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Уникалният реставриран исторически комплекс е открит за посещение през лятото на 2013г. До днес не стихва интересът към този обект. Попитахме от любопитство човека, който обслужва лифта и където се пущат по 8 души на курс, колко посетители се падат на седмица и той ми отговори – между 900 и 1000.  Мисля, че това е наистина една сериозна възвръщаемост на инвестициите, вложени в обекта.

Нашите впечатления са общо взето много добри. Създадена е една живителна за селото индустрия за културен туризъм, базирана на културно-историческото наследство на самото село, провокирана от инициативата на обитателите на селото, които са се включили  най-активно във възраждането на традициите, в реставрирането на обектите, в тяхното функциониране и поддържане. Като резултат – селото прави впечатление на въздигащо се в своето благосъстояние.

Целият комплекс, извън същинската му тематика – възкресяване и съхраняване на материалното наследство от античната епоха, експониране с различни средства на духа и характера на средата и на живота в късно- античната крепост, чрез самите архитектурни елементи и предоставените музейни  пространства, е обмислен с доста интересни хрумвания и нововъведения. Например,  фуникульорът сам по себе си е атрактивен, от него се откриват великолепни гледки; детският атракцион – паркът, е другата оригинална и ползотворна идея; Павильонът, в който са изложени макетите на крепостта, с оригиналната си и контрастираща по материал, цвят и конструкция форма, е трети впечатляващ акцент в двора на крепостта; Обясненото оброчище, като паметен знак за святото място, с кръста и изгорелия от мълния дънер; Монументът Света Богородица с животворна вода….все фокуси, върху които се спира вниманието на посетителите.

 

В заключение за Цари Мали Град – намирам свършената работа от страна на колектива на реставраторите за достойна за уважение.

Разбира се, винаги има поне едно но! Тук то се отнася до поддържането на комплекса в неговата пълноценна тематична и културна същност. Например, с удивление открихме, че вътре в Средновековната църква “Възнесение Христово” е разположена временна изложба  посветена на българските емигранти по света, очевидно абсолютно чужда на атмосферата на комплекса и в частност – на християнския храм изложба. Таблата, високи почти два метра, закриваха целия периметър на църковния интериор и трябваше да бъдат размествани, за да се четат обясненията за самия храм; Друг пример – вътре в една от кулите бе инсталирана друга изложба, създадена от Музея на хляба в Салеми, Сицилия  на тема „Ритуални сицилиански обредни хлябове от Салеми”. Отново озадачаващо!  Изглежда крепостта се използва като някакъв пенкелер културен дом или читалище.

Напуснахме Цари Мали Град и на излизане от Белчин, спряхме да пием вода пред още една от забележителностите на Белчин баня

  • Статуята, посветена на минералната вода

 

 

 

 

Отправихме се към град Самоков

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

 

September 14, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български

Гравюри от ателиетата на Лувър ХVІІІ – ХХ в.

Националната галерия и

Градската художествена галерия – Пловдив

представят

 

Гравюри от ателиетата на Лувър ХVІІІ – ХХ в.

12 септември – 1 октомври 2017

 

Откриване на 12 септември, вторник, 18.00 часа

Двореца, пл. „Княз Александър I

Колекцията старинни гравюри от фонда на  Градска художествена галерия – Пловдив оправдано буди интерес и възхищение всеки път, когато се показва пред публика. Най-представителната част от тях ще бъде експонирана в Националната галерия.

Повечето от ценните произведения са гравюри върху мед, създавани в ателиетата на Лувър (“Chalcografie de Louvre”) в  почти 200-годишен период – от ХVІІІ до началото на ХХ век. Друга част са печатани при братята Кюнцли от Дардоаз – Париж, Кадарт и Шевалие – Холандия и Франция, Сгрилли – Италия. Сюжетите са разнообразни: с митологичен или библейски характер, дворцови и парадни сцени, битови и пасторални сцени, портрети, пейзажи. Творбите са наследство от музея на някогашния Френски колеж „Свети Августин“, съществувал в Пловдив до 1948 година.

Колекцията “100 гравюри – съхранената художествена памет на един френски колеж в България” съдържа оригинални френски, немски и италиански творби. Издаден е и каталог на творбите с азбучен показалец на всички художници и гравьори. За създаването на този значим културен продукт Градската художествена галерия – Пловдив беше удостоена със Специална грамота от почетния консул на Република Франция в Пловдив г-жа Теофана Брадинска. Проектът е реализиран с помощта на Министерството на културата и в партньорство с Общински институт “Старинен Пловдив“.

 

 

 

 

 

 

 

——————————————————————————————————————————————————————-

  1. Мадам Рекамие, по Жак-Луи Давид, гравирана от Жюл Жаке, 1877 г

2. Дафне и Хлое

3. Детството на Св. Женевиев, по Пюви де Шаван, 1878 г

September 10, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии

CALL FOR PAPERS 15th International DOCOMOMO Conference

Metamorphosis.

                                             The Continuity of Change

Cankarjev Dom, Ljubljana, Slovenia

28-31 August 2018

Every two years DOCOMOMO organizes an international conference, providing an opportunity to inquire into a theme that deals with an important aspect of the modern movement. The conferences are also a platform where specialists from all over the world can meet, exchange knowledge and make contacts.

The two-day tours following the three days of the conference are an opportunity for the participants to visit the modern heritage of the region hosting the event.

Since 2006, an international student workshop is organized in the frame of the conference, gathering worldwide universities and schools of architecture to combine theory and practice on a case study with the participation of different generations of researchers in the field. The first workshop focused on the Ataköy neighborhood, in Istanbul; in 2008 it worked on the Lijnbaan/Coolsingel-strip in Rotterdam and in 2010 on the Colonia Cuauhtémoc in Mexico City.

 

15th International Docomomo Conference 2018

Ljubljana, Slovenia, 20-28 August 2018
http://docomomo2018.si


THEME
Metamorphosis. The Continuity of Change

VENUE:
Cankarjev Dom, Ljubljana, Slovenia
ORGANIZED by: docomomo International and docomomo Slovenia
LANGUAGE: English

SCHEDULE

Call for Papers
. 2 June – 9 September 2017 – Call for Papers
. 8 November 2017 – Notification of Acceptance
. 30 January 2018 – Full paper submission deadline (1st version).
. 28 February 2018 – Deadline for session chairs to return papers with comments to authors, with suggested revisions.
. 30 March 2018 – Full paper submission deadline (final version).

. 20-28 August 2018 – Workshop
. 28-31 August 2018 – Conference
. 26-27 August; 1-3 September 2018 – Docotours

ABOUT
Every two years docomomo (the international committee for documentation and conservation of buildings, sites and neighbourhoods of the Modern Movement) organizes an international conference, bringing together docomomo members and friends from its 72 national Working Parties, as an opportunity for in-depth exploration of an important theme or aspect of the Modern Movement.

The forthcoming conference is being hosted by docomomo Slovenia and will take place at the Cankarjev Dom, in Ljubljana, Slovenia, from 28 to 31 August 2018, under the theme Metamorphosis. The Continuity of Change.

THEME

At the 15th International Conference in Ljubljana, docomomo will address the history of Modern Movement transformations. This will be done in relation to cultural and natural aspects within the overall continuity of change. Both theory and practice will be considered.
In 2018, docomomo will celebrate 30 years of effort to preserve and adapt the technical, social and aesthetic goals of the Modern Movement – values which have always been intrinsically intertwined with change. As Badiou put it, change is the law of the world; the absence of change is death. When we think, we think change (Introduction to the Philosophical Concept of Change, 2012).
Today we are experiencing a huge escalation of change in all areas of life, even surpassing the radical transformations that characterised the Modern Movement era of the mid-20th century; Kafka’s Metamorphosis (Die Verwandlung, 1915) is becoming close to reality. Human and social values, authenticity and identity, are undergoing fundamental changes in their meaning or relevance. The difference between the original and its copy is waning. The social and aesthetic values of the Modern Movement, as well as its status as heritage and element of identity, are very much under attack. So, what does docomomo stand for in this rapidly changing context?

SUBTHEMES

1) Cities
Our cities are evolving in response to continuously changing forces. These involve many different layers of economics, politics and science. What can we learn from past experiences of the Modern Movement urban developments? How can we reconcile Modern Movement ideals and built legacy with the digital revolution, worldwide mobility, migration and increasing environmental awareness? How can our attraction towards the ever new, and incessant innovation, be reconciled with sustainable urban conservation? Which examples of success and failure can be identified?

Keywords: Neighbourhoods; Megastructures; Complexes; Multifunctionality; Urbanity; Urban planning; Public Space; Lifestyle; Infrastructures; Networks; Transport; Mobility; Density; New towns; Inner city; Suburbia; Civility; Digital technology.

2) Buildings
During the process of restoration or adaptive reuse, the paradigmatic challenge is to adapt the buildings concerned to different functions, users, lifestyles, environmental and safety standards. How can we select what must be preserved and what can be changed? How to combine preservation with legal energy efficiency directives? What are the most up-to-date technologies and processes of material selection that can improve the experience of living in modern buildings? How can new technologies and materials´ improvements be assessed? Within the decision-making process, how can we effectively address authoritative changes? How are interiors, well-being and atmospheres affected by these changes? Which are the most informative examples of modern architectural heritage restoration or adaptive reuse, and their successes and failures?

Keywords: Restoration; Conversion; Renovation; Reuse; Icon; Ordinary; Programme; Functionalism; Prefabrication; Construction; Technologies; Energy efficiency; Seismic Retrofit; Legislative impact; Safety; Interiors; Atmosphere; Furniture; Lighting; Arts.

3) Identity
Human migration plays a fundamental role in all societies today. The forced interaction of people and places is now increasingly central to the development of cities and architecture. In the context of a society substantially shaped by physical and virtual transfers, how can identity be created, from the generic to the specific? Which is the role of the architectural heritage? What can we learn from the Modern Movement ideals of equality and progress, nowadays still perceivable through its built legacy? In the fact of rapid and uncontrolled urbanization and the fragmentation of the urban and social fabric, how can a sense of community and solidarity survive in our ever more pluralistic societies? In this context, is it realistically possible to preserve character and memory in conservation and adaptive reuse projects? If so, is it possible to pinpoint clear cases of success and failure?

Keywords: Migration; Speed; Society; Culture; Aesthetics; Community; Civil Society; Appropriation; Occupation; Public; Co-presence; Identity; Representation; Collectivity; Authenticity; Ethics; Unity; Integrity; Society; Permanence; Ephemerality; Participation; Planning processes.

4) Environment
The accelerating processes of contemporary development, coupled with lack of commitment and responsibility, have created incredibly damage on an ever-vaster scale, including phenomena such as climate change, breakdown of traditional cultures, or hyper-individualization. Also, the overall context of the economic crisis requires a better management of natural resources. How can the modern built environment help foster a sustainable environment? How can we combine sustainability and modernity? Is it possible to identify exemplary cases (as less successful examples) of reuse projects set within different traditions, social and physical environments, and employing sustainable architecture and urban design to reflect local requirements?

Keywords: Nature; Earth; Ecology; Natural versus Artificial; Sustainability; Energy efficiency; Seismic Retrofit; Natural resources; Local resources; Climate change; Environmental damage; Tradition; Modernity.

KEYNOTE SPEAKERS

Alexander Tzonis
Ambient d.o.o (Majda Kregar, Miha Kerin, Martin Ravnikar)
Boris Podrecca
Claes Caldenby
Damjan Prelovšek
Liane Lefaivre
Sadar Vuga (Boštjan Vuga, Diana Vučinić, Simon Hartman)
Vladimir Šlapeta

EXECUTIVE COMMITTEE
Ana Tostões

(Chair of docomomo International)
Hubert-Jan Henket

(Honorary President of docomomo International)
Zara Ferreira
(Secretary General of docomomo International)
Louise Noelle
(ISCS Representative)
Natasa Koselj
(docomomo Slovenia/15IDC Representative)

SCIENTIFIC COMMITTEE
Ana Tostões (Docomomo International, Portugal)
Andrea Canziani (Italy)
Bárbara Coutinho (Portugal)
Claes Caldenby (Sweden)
Eui-Sung Yi (Korea)
Franz Graf (Switzerland)
Henrieta Moravcikova (Slovakia)
Horacio Torrent (Chile)
João Belo Rodeia (Portugal)
Judi Loach (UK)
Louise Noelle (Mexico)
Miles Glendinning (Scotland)
Natasa Koselj (Slovenia)
Ola Wedebrunn (Denmark)
Ruth Verde Zein (Brazil)
Uta Pottgiesser (Germany)
Yoshiyuki Yamana (Japan)
Zara Ferreira (Docomomo International, Portugal)

 

[LAST DAYS]

Please submit your abstract no later than September 9, 2017 at

https://goo.gl/Jk2tQM.

 

September 7, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Актуална информация, Публикации на други езици, Събития, Текстове на други езици

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ДИМИТРОВГРАД! ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ – 70 ГОДИНИ ОТ СЪТВОРЕНИЕТО НА ГРАДА!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ДИМИТРОВГРАД!  ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ!
Поздравявам ви с химна на града – “Здравей Димитровград”, по музика на Вячеслав Кушев и текст на Атанас Капралов, в изпълнение на Ваня Костова.

September 2, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Събития

Нужно ли восстанавливать всемирное наследие?/ Reconstruction: changing attitudes

Тhe Genbaku Dome of the Hiroshima Peace Memorial, Japan, preserved in exactly the same state it was found,  after being hit by the first atomic bomb on 6 August 1945.

© OUR PLACE The World / Geoff Steven

——————————————————————————————————————————————————————

Атаки террористов и природные катастрофы привели к тому, что на сегодняшний день всемирное культурное наследие несет тяжелые потери. Именно поэтому, несмотря на оппозицию специалистов, Комитет всемирного наследия ЮНЕСКО все более склонeн поддерживать восстановление поврежденных или уничтоженных памятников.

Кристина Камерон

Беспрецедентное уничтожение культурного наследия по всей планете, которое приняло в наше время невиданный размах, ставит вопрос о реконструкции и восстановлении важных культурных и исторических объектов.

Разрушение статуй Будды в долине Бамиан в Афганистане в 2001 году возвестило волну преднамеренных профанаций самых значимых мест для мировой культуры, таких, как сирийские города Пальмира и Алеппо. ЮНЕСКО считает, что эти атаки, совершаемые против важных центров всемирного наследия, являются некой формой «культурной чистки». Это требует принятия новых национальных и международных мер, вмешательства ООН, Интерпола и Международного уголовного суда. В разрушении виноваты также  природные катаклизмы, наносящие значительный ущерб. Так, например, землетрясение 2015 года в долине Катманду в Непале уничтожило сотни строений в ансамбле мирового значения.

Идея реконструкции не нова. Она проистекает из западной культуры XIX века, когда активная индустриализация и навязанный ею неизбежный разрыв с прошлым помогли впервые в полной мере осознать значение истории и, соответственно, создать само понятие исторического памятника. Архитекторы начали восстанавливать утраченные части исторических построек, чтобы придать им изначальное величие и роскошь. Яркой иллюстрацией этой тенденции стала реконструкция города-крепости Каркассона во Франции архитектором и теоретиком готической реставрации Эженом Эммануэлем Виолле-ле-Дюком. В  XX веке это движение особенно сильно проявилось в Северной Америке, где вокруг исторических реплик были созданы музеи, которые воплощали интерпретации прошлого и имели большой успех у публики. Самый знаменитый пример — Вильямсбург в Вирджинии, где в 30-х годах из развалин было восстановлено 350 построек, в то время как более современные здания уничтожались. Сделано это было с целью воссоздания облика колониальной Америки XVIII века.

Конвенция об охране Всемирного наследия 1972 года проистекает из инициативы ЮНЕСКО, касающейся демонтирования и последующего восстановления памятников Нубии от Абу Симбел до Филэ в Египте. Эту уникальную археологическую зону с ее трехтысячелетними монументами и храмами должна была поглотить Асуанская плотина. Однако, благодаря беспрецедентной международной кампании, проводимой ЮНЕСКО в течение более 20 лет, с 1960 по 1980 годы, эти сокровища были спасены.

Честность и прозрачность

Но вопрос все же остается в силе: нужно ли восстанавливать исторические памятники?

Специалисты по сохранению наследия обычно выступают против реконструкции, поскольку она может сфальсифицировать историю и создать фиктивные объекты в такой форме, в которой они никогда не существовали прежде. Такая позиция, зародившаяся в XIX веке, основывалась на мнении французского историка искусства и археолога Адольфа Наполеона Дидрона: « На самом деле, старинные монументы лучше укреплять, чем чинить, лучше чинить, чем реставрировать и лучше реставрировать, чем создавать заново…».

В 1883 году в своей  «Prima carta del restauro» (Хартии реставраторов) итальянский архитектор Камилло Бойто вывел восемь принципов сохранения наследия, настаивая на честности и прозрачности, необходимых для реституции недостающих частей построек. Эти идеи нашли окончательное выражение в ключевом доктринальном тексте XX века, являющемся основополагающим для Международного совета по охране памятников и исторических мест (ИКОМОС) : «Международной хартии по вопросам сохранения и реставрации памятников и достопримечательных мест» (1964 г.), известной как Венецианская хартия. Данный документ исключает реконструкцию и провозглашает, что реставрация должна заканчиваться там, где начинается догадка. Нормы и руководящие указания, сформулированные с тех пор, всегда очень сдержанно относились к вопросам реконструкции исторических мест. Правда, за некоторыми исключениями : «Хартия  ИКОМОС — Австралия по вопросам сохранения мест, имеющих культурное значение» (Хартия Бурры), принятая в 1979 году, допускает реконструкцию, в тех случаях, когда она является выражением какой-либо традиционной практики или обычая, имеющего культурную ценность. Тем не менее, она предписывает «осторожный подход к изменениям».

Отступление от правил

В первые годы Комитет всемирного наследия ЮНЕСКО следовал доктрине ИКОМОС и противился реконструкциям. Он отступил от этого правила в 1980 году когда решался вопрос исторического центра Варшавы. В этом конкретном случае масштабное восстановление было воспринято как символ возрождения польского патриотизма. Но до недавнего времени, Комитет, несмотря на редкие исключения, оставался в основном непреклонен по отношению к другим запросам. Так, в 2005 году решение о реконструкции района Старого моста в историческом центре Мостара в Боснии и Герцеговине было оправдано необходимостью вернуть ему культурную ценность, являющуюся нематериальным достоянием. В отношении захоронения королей Буганда в Касуби (Уганда), уничтоженных пожаром в 2010 году, Комитет дал свое предварительное согласие на реконструкцию, при условии, что новая структура будет опираться на солидную документацию, традиционные формы и техники, а также не изменит своего назначения. Фактически, нынешняя версия «Руководства по выполнению Конвенции об охране всемирного культурного и природного наследия» Комитета всемирного наследия, по-прежнему соответствует Венецианской хартии. В ней говорится : «В том, что касается аутентичности, реконструкция археологических объектов, памятников или исторических кварталов оправдана только в исключительных обстоятельствах. Реконструкция приемлема лишь в том случае, если она опирается на документированные факты, a не на предположения».

Тем не менее, в свете недавних атак экстремистов против культурных комплексов мирового значения, Комитет всемирного наследия ЮНЕСКО стал относиться более гибко к вопросам о реконструкции. Новый взгляд частично оправдан идеями, изложенными в Нарском документе о подлинности (разработанном в духе Венецианской хартии в 1994 году и принятом к использованию  ИКОМОС), который ссылается на расширенные характеристики, включающие в себя нематериальные аспекты, и тем самым предоставляет дополнительный аргумент в пользу реконструкции.

Эти перемены можно также соотнести с преднамеренным уничтожением в 2012 году мавзолеев святых суфиев в Томбукту, историческом городе, являющегося памятником мирового значения. Несмотря на призывы генерального директора ЮНЕСКО и Комитета всемирного наследия уберечь эти захоронения, столь почитаемые верующими, экстремисты атаковали их и полностью уничтожили 14 мавзолеев. С тех пор ЮНЕСКО взяло на себя их восстановлениe, которое было закончено в рекордные сроки в 2015 году. Этот наглядный пример может помочь примирить противников и сторонников реконструкции. Напомним, что характеристики, перечисленные в Декларации о выдающейся универсальной ценности, подчеркивают лишь историческую ценность мавзолеев Томбукту, не упоминая их важного значения для общины и традиционную технику, использованную при их строительстве. Лишь после разрушения были упомянуты духовные, религиозные и другие нематериальные аспекты этих памятников.

 

 

 

© Ammar Abd Rabbo

Инструмент регенерации

Аргументы в пользу реконструкции относятся в основном к местным сообществам: традиционные техники строительства передаются из поколения в поколение, проект восстановления объединяет всех жителей: таким образом сохраняется функция культурного пространства и эстетическая составляющая. Участие местного населения в восстановлении захоронений также воспрнимается как процесс примирения и средство обновления.

Что касается оппонентов реконструкции, то помимо доводов, приведенных в «Руководстве по выполнению Конвенции об охране всемирного наследия», их аргументами главным образом являются недостаточная прозрачность в процессе принятия решений ЮНЕСКО и опасения по поводу того, что решения принимаются вне местного сообщества, специалистами и представителями правительственных организаций. Во избежание этих упреков, мы постараемся предоставить необходимую информацию, чтобы последующие поколения понимали, каким образом были приняты решения и совершен выбор, какие варианты были предусмотрены, какие ценности были сохранены, а какие созданы заново.

Существует еще одно соображение: после потрясения, подобного событиям в Томбукту, требуется некий период для осознания произошедшего и для пересмотра событий последующими поколениями. Согласно этому принципу, полное восстановление всех мавзолеев может стереть из памяти драматические события и, таким образом, лишить народ возможности осмысления своей истории. Так, например, разрушенный купол Генбаку, являющийся центральным элементом Мемориала мира в Хиросиме, в Японии, служит страшным напоминанием о самой разрушительной силe, когда-либо созданной человеком.

К новым ориентирам

В вопросе реконструкции, решения, принятые Комитетом мирового наследия в каждом конкретном случае, похоже, намечают новый путь. Эти перемены являются вызовом для таких защитников доктрины, как ИКОМОС. Bедь благодаря решениям столь престижной международной организации, новые нормы консервации постепенно приобретают все больший авторитет. В изменившихся обстоятельствах нам необходимы новые ориентиры. Хартии по сохранению памятников должны быть открыты новым идеям, а инструменты охраны мирового наследия — актуализированы. С момента возникновения принципов консервации в XIX веке, каждое поколение привнесло свои идеи и директивы. Доктрина, основанная на материальных аспектах, в том виде, в каком она выражена в «Руководстве по выполнению Конвенции об охране всемирного наследия», остается важным элементом нашего профессионального опыта. Хартия Бурры совершила радикальный поворот и теперь поддерживает консервацию, основанную на духовных и культурных ценностях. Нарская декларация, которая ставит акцент на культурном разнообразии и относительности ценностей, призывает специалистов по наследию интерпретировать Венецианскую хартию через эту новую призму. Этот дополненный подход является хорошей отправной точкой для пересмотра вопроса о реконструкции памятников, которые являются нашим всеобщим достоянием.

Курьер ЮНЕСКО публикует эту статью в честь 41-ой сессии Комитета всемирного наследия, который проходит в Кракове (Польша) в июле 2017 года.

Кристина Камерон

Кристина Камерон (Канада) профессор и заведует Канадской кафедрой исследований архитектурного наследия в Школе архитектуры Монреальского университета. Oна занимала пост директора в сфере наследия в Агентстве «Парки Канады» более 35 лет. Она также принимала активное участие в работе ЮНЕСКО в качестве главы канадской делегации при Комитете мирового наследия (1990-2008 гг.) и как президент Комитета (1990 и 2008 гг.).

 

https://ru.unesco.org/courier/iyul-sentyabr-2017-g/nuzhno-li-vosstanavlivat-vsemirnoe-nasledie?utm_source=The+UNESCO+Courier&utm_campaign=48b093b224-201708_the_unesco_courier&utm_medium=email&utm_term=0_898ed31396-48b093b224-442144609&mc_cid=48b093b224&mc_eid=2b4f11f4e0

 

https://en.unesco.org/courier/july-september-2017/reconstruction-changing-attitudes

 

September 1, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на други езици, Текстове на други езици, Фотографии

ОБРОК

На склона, на хълма два дъба разкошни,

С огромни корони и стволове мощни,

Приканват с магическа сила, привличат…

Оброкът там всички в селото обичат.

598

Ний крачим към мястото свято полека,

Краката потъват в тревичката мека,

На мента и мащерка мирис се носи.

В главата ми толкова много въпроси…

Кому посветен е тоз древен оброк?  

Езически символ, светец ли, пророк..?

 

—————————————————————————————————————————————————————-

Съвсем сме наблизо и виждаме вече

Две прави пътеки от камък изсечен

Ни водят под плътната дъбова сянка,

Където на малка свещена полянка

Два мраморни кръста, покрити със мъх

Навяват за скръб…Ний стаяваме дъх…

Със писмени знаци, но неразгадани,

Мистични и тайни клейма или рани?

Имена на погребани нявга прадеди?

Мъдреци и светци или жертвени веди…?

Присядаме тихо. Чудотворна реликва,

с атмосфера сакрална, що в душите прониква —

това древно оброчище е просмукано с тайни,

ритуали свещени и обреди незнайни…

И в едно с двата кръста, тотема, прадеда,

Към селото надолу няма групата гледа…

 Тричков-3

 

 

 

 

 

Иван Тричков

——————————————————————————————————————————————–

Пасторална картина нашироко се стели:

Къщи, крави, коне и дим на къдели…

Лаят кучета нейде и звънят хлопатари,

След стада от овце се прибират овчари…

Сякаш времето спряло е – това китно село

Все така е живяло, все така е било…

А на склона зелен, там на хълма висок,

Непрестанно е бдял този древен оброк …

 

Август, 2017

 

August 19, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

РАЗВИТИЕТО НА ЕСТЕТИКАТА НА СИЛУЕТА НА ГРАДА:

С поглед към Бруклинския мост и изследване върху примера от Кас Гилбърт(Cass Gilbert), архитект на Уулърт билдинг(Woolworth Building) От Рейчъл Шварц [i] 

“Skyline: очертанието или силуета на сграда или определен брой сгради или друг обект, гледани на фона на небето”Оксфордски английски речник

Развитието на естетиката на Силуета от 1870-1920

За по-голямата част от историята си, силуетът на Долен Манхатън е растял по непланиран, безпрепятствен начин. Едва през 1890-те, когато архитектите и критиците започват да обръщат внимание на силуета, се появява целенасочено усилие за развитие на силуета. Първите изображения, които се фокусират върху “възходящия подем на силуета”, се появяват в средата на 1890-те години; Думата “skyline” (силует на града) е използвана за пръв път през май 1896 г. в заглавието на панорамна рисунка от Чарлс Греъм в Ню Йорк Джърнъл на Уилям Рандолф Хърст [i] Веднага след публикуването на това изображение, думата “sky line” незабавно се подхваща. [ii]

no61

 

 

Charles Graham, “The Sky Line of New York,” color lithograph, 1896, Eno Collection, New York Public Library, http://web-static.nypl.org/exhibitions/movingup/no61.htm (accessed November 29, 2014).

След публикуването на литографията на Греъм, опитите за улавяне на силуета започват сериозно през 1890-те. Обществеността, включително Нюйоркчани и туристи, е очарована от “огромното впечатление” в “обединяването” на сградите в силуета. [iii] Покрай тези опити се намесиха и архитектурни критици, реформатори на зонирането и защитници в движението „Град Красив“, които имат смесени чувства към небостъргачите, включително и недоверие [iv]. Тези критици, използвайки градоустройствени комитети, ще продължат да се противопоставят на растежа на силуета поне през следващите две десетилетия, като в крайна сметка ще достигнат кулминацията си в Закона за зонирането от 1916 [RS1].

Създаването и бавното развитие на естетиката на силуета – набор от принципи, ръководещи архитектите, проектиращи сградите от силуета, настъпват в края на 19-ти и началото на 20-ти век, когато силуетът се придвижи от несвързан набор от сгради до началото на опит за единно, живописно цяло. Изграждането на Бруклинския мост спомогна за създаването на концепцията за силуета, докато архитекти и критици, като Кас Гилбърт и Монтгомъри Шуйлер, работиха за това Силуетът да стане “колективен изглед” на Ню Йорк: едно “произведение на изкуството”, което е “единственият визуален феномен, който обхваща в максимален размер градската форма.”[v]

“Skyline”- Силуетът през  1870-1986

Преди изобретяването на думата “skyline”- градски силует, разбира се, имаше силует. Силуетът не беше претъпкан или пълен, като днес, защото технологиите не бяха стигнали до точка, която позволяваше небостъргачи.

2-5

 

Джошуа Бийл, “Панорамна гледка на Ню Йорк, Долен Манхатън от Бруклин Бридж Тауър”, 1876, Колекция на историческото дружество в Ню Йорк, нег. # 32185. Това е южната половина на Beal Panorama. Тя показва Манхатънската кула на Бруклинския мост в дясно и южния край на Манхатън вляво. Оригиналната панорама продължава на север, от дясната страна.

Първо, асансьорите не са били използвани в обществените сгради до 1850 г., докато Elisha Graves Otisе не подобрил характеристиките им на безопасност [RS2]. Второ, сградите се нуждаели от подобрена структурна здравина, за да продължат да растат. Това се случва под формата на стоманен скелет; Първият небостъргач на стоманени рамки в Ню Йорк била Tower Building  през 1889 г. Тази технология позволява на сградите да стават по-високи, без да се налага да се увеличава ширината на техните каменни устои; Тя също значително намалява опасността от пожари. [vi] С тези изобретения, силуетът започва да расте, обаче думата “skyline” не се появява до 1896 г., което показва, че гражданите на Манхатън и Бруклин не са признали съзнателно колективното цяло на силуета на Долен Манхатън. В допълнение, всяка снимка на силуета, направена през 1880, изглежда е случайна, според Уилям Р. Тейлър; Това се поддържа от повечето от тези изображения, които не успяват да се фокусират единствено върху силуета. [vii]

3-4

Currier & Ives, “Големият висящ мост на East River”, хромолитограф, 1886 г., Дигитални колекции на Обществената библиотека в Ню Йорк,

http://digitalcollections.nypl.org/items/510d47d9-7aa5-a3d9-e040-e00a18064a99 (достъпен на 29 ноември, 2014 г.)

В изображението от 1886 г. виждаме основния фокус върху Бруклинския мост със силует, поставен почти случайно зад него. Това било типично за епохата; Снимки, обикновено фокусирани върху Големия мост, корабите или зоната на доковете. Друг пример е по-долу.

————————————————————————————————————————————————————–

4-6

Чарлз, Греъм, “Ден на евакуацията – Великият морски парад, както се вижда от Бруклинската кула на моста”, в Haw, Ричард, Изкуството на Бруклинския мост: Визуална история, 71 Ню Йорк, Ню Йорк: Routledge, 2008.

Този образ, макар и да обхваща църквата “Троица” и кметството като фон, е фокусиран главно върху големия морски парад, който се случва на брега.

——————————————————————————————————————————————————————-

Тъй като небостъргачите не са били построени, в началото на този период (1870) единствените привличащи погледа структури на силуета са църквите. В долната част на Манхатън шпилът на Trinity Church единствен достига до небето. Само няколко десетилетия по-късно съседните небостъргачи ще превърнат в джудже тази кула. Основната промяна в очертанията на Долен Манхатън през този период бил Бруклинският мост, закотвен от две кули, които били по-високи от всичко, което го заобикаляло, с изключение на върха на църквата “Троица”. Той имал огромен ефект върху силуета. Освен това мостът, както и кулите, предлагали нова платформа за наблюдение на силуета.

5-3

“East River Waterfront, гледана на запад от Бруклин мост, показва сгради и силуети между Уолстрийт и Мейдън Лейн, Ню Йорк”, 1888. С любезното съдействие на Нюйоркското историческо дружество.

Още през 1888 г. от Бруклин мост на запад до Манхатън се вижда Църквата Св.Троица /Trinity Church като най-високата сграда наоколо (заедно със Сградата на взаимния живот/Mutual Life Building все още в строеж, в крайната дясна част на снимката).

——————————————————————————————————————————————————————–

Историята на Бруклинския мост

10

Теодор Ръсел Дейвис (Американец, 1840 1894). Изглед от птичи поглед на южния край на Ню Йорк и Бруклин. От седмичното издание на Харпър, 19 ноември, 1870 г., стр. 752. Гравюра. Библиотеки на  Бруклинския музей

 

 

default

 

Currier & Ives, “Ню Йорк и Бруклин, с Джърси Сити и Воден фронт на Хобокен”, 1877, Дирекция “География и картография на библиотеката на конгреса”, http://www.loc.gov/item/75694807  (достъп 29 ноември 2014 г. ).

 

———————————————————————————————————————————————————–

Джон Рьоблинг/John Roebling, първият архитект на моста, проектира моста самостоятелно и представя своя план само на наети консултанти. След няколко срещи консултантите решават, че мостът е не само възможен, но и практичен. През 1869 г. правителството на Ню Йорк наема компанията на Роеблинг да построи моста и не изисква никакви правила за финално одобрение. По същество те дават на Ройлинг широка свобода; Рьоблинг можел сам да определя местонахождението и дизайна. [х] Тази липса на правителствен надзор или мнение за моста е показателна за това колко малко хората са мислели за силуета на Манхатън. Няма никаква тревога дали ще се създаде привлекателен силует, защото никога не е имало никакво проучване или обсъждане на силуета на града (израз, който все още не е измислен).
Значението на Бруклинския мост по отношение на силуета на Ню Йорк не може да бъде преувеличавано. Един мост, свързващ Бруклин и Манхатън над река Ийст ривър, е бил обсъждан от десетилетия; Първото предложение за такъв мост идва през 1800 г. [viii] Хората се интересуват най-много от моста като решение на проблемите, включително престъпността, претъпкването с хора, закъсненията и опасностите при транспортирането, както и пренебрегвания статут на Бруклин. Мостът, както го виждаме днес, отнема тринадесет години, за да бъде построен и официално открит за обществото през май 1883 г. Неоготическата структура е изключителна по своему като инженерно постижение; Стоманените въжета се крепят на две огромни каменни структури, които биха се сравнили със “седем етажни или по-високи от повечето сгради в Ню Йорк по онова време.” [ix] Кулите са еднакви, високи 268 фута и всяка от тях има чифт двойни готически арки.

brookbrdgeandrew

 

Висящият мост на East River , 1881 https://ephemeralnewyork.wordpress.com/2008/page/29/ (accessed November 29, 2014).

 

 

 

 

————————————————————————————————————————————————————

Влиянието на Бруклинския мост върху силуета

Бруклинският мост драстично променя физическия силует на Ню Йорк. Кулите с височина 268 фута, които поддържат окачените кабели, ще бъдат най-големите структури на Долен Манхатън, при завършването му, надминати по височина единствено от тънкия шпил на църквата “Св. Троица”. В някои отношения тя също така дефинира завършека на силуета. Поглеждайки към Манхатън от Бруклинска висота, човек идентифицира южния край на острова или може би Статуята на Свободата по-късно като конкретна лява (южна) крайна точка и след това Бруклинския мост като ясен десен (северен) край. Дори и днес, с много сгради, които смазват кулите на моста, това важи и поради пресичането на моста през реката. През ранните години на ХХ век, с малко по-високи от моста сгради, ефектът на завършване е бил още по-ярък.

11-1

 

„Ню Йорк и мостовете“, фотография, 1913, Библиотеката на конгреса Графики и фотографии в онлайн каталог, http://www.loc.gov/item/2007662379/#about-this-item   (достъпна на 29 ноември 2014 г.).

——————————————————————————————————————————————————————-

Като първото колосално допълнение към силуета, естетиката на моста не беше приятна за всички. През 1883 г. в седмицата, когато е открит мостът, легендарният критик на архитектурата Монтгомъри Шуйлер смята, че мостът “не е архитектурна творба”. Той го виждал като великолепен инженерен подвиг, но естетическата му цел била “да пренебрегне … изкуството … и да накара структурата да разказва за работата, която върши.[xi] ” Шуйлер много не одобрява утилитарната естетика, според която Рьоблинг не покрива окачващите кабели, така че не крие поддръжката и функцията на моста, и виждал Моста като твърде странно фокусиран върху функцията. Обаче, мнозинството от хората “виждат моста като чудо в камък и стомана, перфектен израз на наближаващата епоха”. [xii] Мостът в съзнанието им успешно завладява естетиката на епохата, поради комбинацията от Старото, в готическите арки, и Новото, в технологичните иновации. Тази естетика обаче е много неразвита концепция; тъй както силуетът нараствал, така и го определяла.

Влиянието на Бруклинския мост като платформа за наблюдение

Интегрирана в плана на моста била една издигната  пътека за разходка на пешеходци, която предлагала гледни точки във всяка посока.   Според Рьоблинг, тя  “ще се превърне в една от най-популярните атракции в Ню Йорк.”  Тази голяма алея ще бъде изключително важна за населението на града, твърди Рьоблинг. Нюйоркчаните са ограничени в претъпканите улици на голите капиталистически начинания; Самата разходка по моста предлага бягство на чист въздух и целта й, като пътека за Бруклин, предлага постоянно бягство в по-малко претъпкана зона. Освен това, алеята е уникална; Няма друг мост в света, който да  има сектор просто за да се насладите на разходката. [xiii]

14

 

 

 

 

„И  хората наистина се разхождаха. През първите няколко дни имаше ужасен инцидент, защото твърде много хора ходеха по моста и настана  масовото объркване. Когато новините за моста се разпространиха, туристите се втурнаха да видят моста и да се разхождат покрай него.“ Повече от девет милиона души са използвали моста през първата му година. Както пише Маккълоу, “Бруклин Бридж” е магистрала, по която хората естествено искат да пътуват, дори ако нямат интерес към по-малкия и по-спокоен град [Бруклин], те знаеха, че е на другия край. “[xv] И докато хората пътуват по моста, те гледат към Манхатън. Гледката от моста може да бъде представена по същия начин, като гледката от сградата на Empire State.

8-2

 

 

Хората искат да гледат от високо към най-високите сгради, да избягат от пренаселените улици и най-важното, да си представят всичко, което Ню Йорк може да бъде и всичко, което Ню Йорк може да им даде. Точният брой на създадените след това платформи за наблюдение – всичко,  от сградите “Емпайър Стейт Билдинг” (1931 г.) и “Рокфелер център” (1939 г.) – до жилищни покриви и личните разходки с хеликоптер – илюстрира тази мания за гледане на Ню Йорк отгоре. Но Бруклинският мост предлага първата платформа. В резултат на това архитектите, градостроителите, критиците и художниците започват да забелязват гледката.

Алеята със сигурност била уникална по своята структура, но нещо повече, тя предлага първата популярна гледка към силуета на Долен Манхатън. Преди Бруклинския мост хората гледат на Бруклин като на още един малък град. Един от членовете на кабинета на Удроу Уилсън отбелязва,  ходейки по моста: “Брей, мислех, че Бруклин има един хотел и една-две корабостроителници, а всъщност си го бива за град.” [xvi] Това невежество относно Бруклин е показателно за времето. Тъй като повечето хора, особено елитът, не се интересували да пътуват до Бруклин, те нямали представа за силуета на Долен Манхатън, гледан от Бруклин. Бруклинският мост елиминира това невежество. Вече става възможно удобно да се стигне пеш до Бруклин. Докато са на моста, хората гледат към силуета и стигайки до Бруклин те могат да го видят от променадата. Тези два лесни начина да се погледне към силуета помогнали да се създаде концепцията за силует.

Въпреки че на критиците и планиращите им отнема известно време, за да мобилизират и концентрират усилията си за регулиране на силуета, веднага след като публиката тръгва да се разхожда по него, художниците започват да се стичат, за да запечатат образите на Манхатън от Бруклинския мост. В началото има изображения, направени от кулите. Панорамата на фотографа  Джошуа Бийл от 1876 г., преди сектора с моста да бъде завършен, бил първият пример за това.

2-7

 

Джошуа Бийл, “Панорамна гледка към Ню Йорк, Долен Манхатън от Бруклин Бридж Тауър”, 1876 г., Колекция на историческото дружество в Ню Йорк, neg. # 32185.

MNY146981 (1)

 

 

 

 

“Пристанището на Ню Йорк” От Бруклинската кула – гледайки на югозапад. Ca. 1885 Публикувано от Currier & Ives. Музей на град Ню Йорк, колекцията “Фералд Левино”, 57.100.24  http://collections.mcny.org/C.aspx?VP3=SearchResult_VPage&VBID=24UAYWU9YBMR&SMLS=1&RW=938&RH=645

След като мостът бил завършен, фотографите, с опасност за живота, се катерели по стоманените въжета, за да стигнат до кулите. Кулата била смятана за страхотна платформа за наблюдение, макар че не било лесно да се изкачи. От самото начало повечето хора се задоволяват просто с гледката от моста. Художниците също започнали да възприемат тази идея. До началото на 1900 г. предпочитаният поглед се сменил от кулите, които предлагали височина над сградите, до моста, който налагал поглед нагоре към сградите.

6-3

Анонимен, “Фотографи на Бруклинския мост”, n.d. Институт за архиви и специални колекции, Библиотека “Фолсом”, Политехнически институт Ренселър. От Хау, Ричард. Изкуството на Бруклинския мост (Ню Йорк: Routledge, 2008), 88.

9-2

 

 

 

 

 

 

 

——————————————————————————————————————————————————————

Тази промяна била отчасти и прагматична; Кулите вече не били най-високите структури и не били достъпни, така че вече не предлагали преференциална изгодна точка. Но мостът все пак предлагал; Дистанцията му от сградите и по-ниската гледна точка се оказват популярни. Според Ричард Хау “тази промяна, отгоре надолу, служи на тенденцията, която прави фетиш силуета.” [xvii] Поставянето на гледната точка на силуета в основата му, създава уважение към образите. Това увеличава огромната му впечатляваща сила, която вдъхва още повече страхопочитание у зрителите. И в двата случая на наблюдение, Бруклинският мост позволява на художниците да гледат на силуета по един много уникален, съвременен начин.

Независимо дали в началото на строителството или десетилетия след завършването му, Бруклинският мост дава възможност и вдъхновява хиляди хора да видят силуета на Долен Манхатън. [xviii] Създаването на такава уникална платформа за наблюдение променя силуета на града, но най-вече разглеждането на силуета. Тъй като силуетът бил толкова лесно да се разглежда, хората не само започнали да се интересуват от него, но всъщност изобретили дума, която да го опише: силует. Новото съзнание за силуета довежда до това критиците и градоначалниците да искат да го регулират. Силуетът от 1896-1913 г. се характеризира с внимание към новия небостъргач и създадените от него проблеми.

SC21454

 

 

 

 

Karl Struss, “Бруклинският мост, Ноктюрно”, ок. 1913, Музей на изящните изкуства Бостън, http://www.mfa.org/collections/object/brooklyn-bridge-nocturne-314825

(достъп 29 ноември 2014 г.).

———————————————————————————————————————————————————–

1896-1913 Силуетът: Проблемът с небостъргачите

1919_New_York_Skyline_Singer_Woolworth_Municipal_Bldgs_OM

 

 

 

Трите най-високи сгради (от ляво на дясно) са сградата Singer 1908, сградата Woolworth от 1913 г. и сградата на общината от 1916 г. “Ню Йорк Skyline, 1919.” Рисунка. 1919. http://www.officemuseum.com/office_history.htm (достъп 29 ноември 2014 г.).

——————————————————————————————————————————————————————-

Силуетът на Долен Манхатън между 1896 и 1913 г. се сблъсква с бързи промени. Небостъргачите започват да растат със скорост и неудържимост. По това време има слабо планиране  на силуета или града. Тъй като бизнесмените диктуват как да изглежда града, критиците и градостроителите започват да се тревожат за града като цяло. Тази загриженост била описана като проблем на небостъргача – “възприетото разминаване между градската действителност на необузданото строителство на  небостъргачи, пробудено от икономическа сила, и идеята, че градът трябва да стане произведение на изкуството”. [хix]

Според Шуйлер, проблемът е бил спешен граждански, а не толкова архитектурен проблем. В едно есе от 1903 г. Шуйлер пише, че дори “всеки архитект, работещ за да издигне небостъргач, трябва да направи всичко възможно, за да създаде логична, искрена и красива експозиция … техните обединени усилия ще оставят града на небостъргачите малко по-малко забележимо грозен от преди. “[хx] Без съгласуван, градски план Шуйлер вярва, че небостъргачите не биха могли да разкрасят града и силуета, защото биха били твърде разнородни. Решението на Шуйлер е да се позове на “силата на общността … да защитава общността срещу индивида”. Има някакъв прецедент за това с делото на Върховния съд: Уилямс срещу Паркър (1903 г.), който потвърждава Решението на Масачузетс така, че Бостън има властта да ограничи височината на сградите. И все пак, в Ню Йорк едва през 1916 г. е било прието законодателството действително да ограничава височините на сградите. Преди това само архитектите и поръчителите определят как ще изглежда силуетът, много от тях не са осъзнавали тази отговорност.

Има обаче известно планиране преди Закона за зониране от 1916 г. Няколко комитета и планове съществуват от преди 1910-те. Предложенията им често отразяват обикновено срещаните естетически желания за Ню Йорк, включително широки пътища, граждански център в парка на City Hall и по-облекчен трафик между кварталите и Манхатън, за да се създаде “консолидиран метрополис.” [xxii] Естетическите изисквания към небостъргачите и силуета обикновено били пренебрегвани от планиращите. Те нямат решение; Те просто искат Ню Йорк да изглежда “цялостен” или хармоничен; Идеята за силуета като единно цяло току-що е започнала да се формира. Тези комитети консултират различни малки проекти, но техните заявени цели разкриват желанието в Ню Йорк някак да бъде въведено градоустройство. Планирането се смята за съществено “ако Ню Йорк заема мястото си като един от големите градове на света”[xxiii] . Въпреки, че градът не приема повечето от предложенията, фактът, че кметът е поръчал на тези комисии през 1904 г. и 1907 да обмислят планирането на Манхатън, е показателен за желанието да се създаде единна естетика или град, който е единен, цялостен.

През 1896-1913 г., тъй като тези критици публично пренебрегват и скришом се опитват да решат проблемите със силуета и небостъргача, силуетът продължава да се развива. Няколко архитекти изцяло пренебрегват тези притеснения, като архитектите Arthur Gilman и Edward H. Kendall, проектанти на сградата на Equitable Life (1914-15). Други се опитват да създадат красиви, но все пак търговски жизнеспособни сгради, но не успяват да успокоят адекватно критиците, като R. H. Robertson, архитект на сградата Park Row building (1897-99). Първият архитект, който напълно проектира сграда, която се смята за успешна както от съвременните критици, така и от търговските лидери, бил Cass Gilbert, проектант на сградата на Woolworth (1911-13).

Equitable Life Ins. Co

 

 

 

 

 

“Park Row Building, 21 Park Row”, ca. 1912 г., Онлайн библиотека на конгреса за издания и снимки, http://www.loc.gov/pictures/item/00652682/ (достъп 29 ноември 2014 г.)

3c27126r

 

 

 

 

 

 

“Equitable Life Insurance Co., Ню Йорк”, ок. 1870, http://www.ou.edu/class/arch4443/Skyscraper%20East%20and%20West/Skyscraper.htm (достъп 29 ноември 2014 г.).

——————————————————————————————————————————————————————

Кас Гилбърт Предистория: До 1913 година

26-3

Cass Gilbert /Кас Гилбърт е главен архитект на Ню Йорк и на Съединените щати; Той бил особено популярен сред съвременниците си. Montgomery Schuyler/Монтгомъри Шуйлер, водещ архитектурен критик в началото на века, приветства сградите му като решения на проблема с небостъргачите, съвременните исторически изследвания за силуета на Ню Йорк са непълни, без дискусия за проектите му.[xxiv] Въпреки че строителните нововъведения на Гилбърт и трайните му сгради наистина го правят достоен за похвала, именно неговият опит в градоустройството и непрекъснати опити да се гарантира, че неговите сгради отговарят на  модерната естетика и художествените качества – а не просто да реализират печалба –  му позволяват да изгради нещо, което да задоволи критиците на небостъргача. Тези интереси предизвикват фокуса върху създаването на градска живопис, която може да се види в Woolworth Building – колосално, но добре прието допълнение към силуета на Долен Манхатън.

Първо, за да разберем поведението на Гилбърт като архитект, е необходимо да прегледаме историята на Гилбърт като градостроител, преди да започне да строи небостъргачи. Според Gail Fenske/Гейл Фенски, водещ изследовател на Гилбърт и съвременния Ню Йорк, Гилбърт “полага специални усилия за да свърже архитектурата на небостъргачите с градската среда.”[xxv].Това усилие да се добави към силуета като цяло бива похвалено от неговия съвременник Шуйлер. [xxvi]. Освен това, независимо от неговите сгради, Гилбърт бил смятан за водещ защитник на градското планиране. Въпреки че Гилбърт бил зает с архитектура и продължил своята кариера в тази област, поне два пъти той се включва в списъка на най-добрите градостроители. Много организации за планиране – най-вече Нюйоркската градоустройствена комисия – търсят членството му, така правят и представители на по-малки градове в цялата страна. [xxvii]

Той прави два големи градоустройствени проекта – един за Oberlin College в Охайо и друг за град New Haven, Кънектикът. Нито един от тези проекти не бил завършен, но в тях се вижда знанието на Гилбърт и уважението му към миналото, в допълнение към съображенията на Гилбърт за “взаимодействието между изградената и естествената среда.” [xxviii] Това желание сградите му да се впишат в околната среда ще се превърне в желание неговите сгради да работят със сградите, които ги заобикалят, а в крайна сметка – и със силуета. Тези влияния продължават да се отразяват върху неговите предпочитания като архитект и могат да се видят, когато той започва да строи в Манхатън.

———————————————————————————————————————————————————————–

25-1

 

 

“Cass Gilbert Building, 1917”, 1917, Музей на изкуствата Allen Memorial, Oberlin College, http://www.oberlin.edu/amam/CassGilbert.html

Преди Woolworth, Гилбърт строи две други запазени сгради в града: Broadway Chambers Building – сградата на Бродуейската камара и West Street Building – сградата на Уест Стрийт.

Шуйлер пише: “В архитектурата и всички изкуства всеки успех и всяка работа трябва да бъдат предшествани и развивани от това, което е било направено досега.” [хxxix] Така че и ние ще разгледаме трите му небостъргача като естествени прогресии един от друг. Първата е сградата на Бродуейската камара, завършена през 1900 година. Въз основа на обучението си като живописен дизайнер и обиколките си в европейските градове, Гилбърт започна да използва повече цвят, текстура и декоративни елементи, отколкото преди това се вижда в града. Гилбърт проектира с идеята за “обогатяване на опита на града за всички наблюдатели”. Както пише Fenske, тази “мания” е симптоматична за по-голямата нужда от структурен подход към разбирането на физическия характер на Ню Йорк, в частност от гледна точка на дезориентацията, дори хаосът, предизвикан от процеса на модернизация.” [xl] Гилбърт, подобно на много други архитекти, искал да създаде отличителен отпечатък върху града, който идеално би бил символ на Ню Йорк в международен мащаб.  Безпрецедентният, хаотичен град – продуктът на всички тези различни по стил сгради – е предмет на  голяма загриженост  за архитектурните критици и противниците на модернизма.

Следващата сграда в Ню Йорк, проектирана от Гилбърт, е West Street Building/сградата на Уест Стрийт, през 1905 г. Този път Гилбърт представя много готически елементи в своя идеал за небостъргач. Това въведение добавя към идеята, в която по това време Гилбърт вярва, че градът е най-добър с един еклектичен масив от градски сгради. [xli]  Работил е в период преди съществуването на закони за зонирането или градоустройствените комисии в Ню Йорк. Неговата West Street Building – е трябвало да стои сама, специално с орнамента на върха, който бил адмириран от критиците. [xlii]  Този успех и нарастващата слава водят до това, че Гилбърт привлича вниманието на Frank Woolworth/Франк Уулуърт, поръчителя на следващия му проект.

antiquepc180

 

 

 

 

Сградата “Бродуей Чембърс”, Ню Йорк, цветно отпечатана пощенска картичка, с пощенско клеймо 1906 г., Нюарк, Н.Й.

http://nostalgia.esmartkid.com/antiquecardsNYC.html  (достъп 29 ноември 2014 г.)

19-2

 

 

 

 

 

Сградата “Уест Стрийт”, Ню Йорк”, 1910,

http://www.timeshutter.com/image/west-street-bldg-new-york  (достъп 29 ноември 2014 г.).

 —————————————————————————————————————————————————————–

3c27214r

Woolworth Building на Кас Гилбърт

“Изглед към Woolworth Building и околните сгради, Ню Йорк”, ca. 1913 г., Онлайн библиотека на конгреса за издания и Онлайн каталог за снимки, http://www.loc.gov/pictures/item/2001695058/ (достъп 29 ноември 2014 г.).

 

Woolworth Building  е една от най-известните сгради в Ню Йорк. Макар че кариерата на Гилбърт далеч от края си, тази сграда наистина става кулминацията на мисленето на Гилбърт от първата половина на кариерата му за небостъргачите и модернизма. Frank Woolworth имал значително влияние върху проекта, което позволило на Гилбърт да продължи да се разгръща и да създава нещо, което да надмине постигнато преди, както във височина, така и по великолепие.

Според Gail Fenske/Гейл Фенске, сградата Woolworth въплъщава идеите на американците както по отношение на традиционната култура, така и на прогреса; Сградата жертва офис пространство, за да подобри естетическите си качества. Тази смес смекчава критиките на нововъзникващите реформисти на зонирането и на архитектурните критици. City Beautiful movement – Движението за Красив Град се състояло от хора, които смятали, че небостъргачът е основната причина за ужасите в американското общество.

Небостъргачите в техните очи допринасяли за задръстванията, представлявайки екстремен индивидуализъм. Искали ниско разположени обществени сгради; Въпреки това, Woolworth сякаш представлява най-доброто от това, което небостъргачът може да бъде. Въпреки че сградата достигнала крайна височина, тя не хвърляла гигантска сянка върху сградите около нея. В допълнение, тя изглеждала като че е под  минали европейски влияния и традиционни ценности, имаща за цел да е сграда, която да “повиши стандарта на американската архитектура, като се създаде линия на приемственост” с европейската традиция. [xliv] Отговорът на Woolworth бил поразително положителен. Шуйлер обобщава възхвалата, като заявява, че “онези, които изпитват благодарност за един обект, който си заслужава да бъде разгледан, толкова достоен със своята все още несравнима визия, дължат благодарност на просветената свобода на собственика, както и на вдъхновените усилия на Архитекта”. [хlv] Гилбърт успява да постигне привидно невъзможното: създаване на сграда с огромен търговски успех и „гражданска“ красота.

Израстването на Гилбърт

Този търговски и критичен успех не се губи от останалите архитекти от онова време. Чрез изследване на сградите на Гилбърт в Ню Йорк виждаме ясен растеж в строителство в името на естетиката. В действителност, Гилбърт израства толкова много, че ще отхвърли по-ранните си сгради. Отчасти поради ограниченията, поставени му от поръчителя на сградата, Гилбърт по-късно заявява, че сградата му в “Бродуей” е “просто машина, която кара земята да плати”.[xlvi] 

По-късно, обаче, твърди Фенске, Гилбърт е много наясно за ролята на Woolworth в града и за силуета. Гилбърт и Woolworth искат да играят “върху възприятията на тълпата на силуета като емблематичен за новия статут на Ню Йорк като търговски метрополис от двадесети век … И двамата са осъзнали важната роля, която играят при оформянето на силуета, а оттам и за новата градска идентичност.” Гилбърт знае, че Woolworth съществува във връзка с другите сгради и особено във връзка със силуета. Като градостроител, той се стреми да създаде сграда, която би могла да бъде част от единния град. Като архитект, той взема предвид възгледите на критиците за индивидуализма и еклектиката в силуета. Woolworth бележи първата стъпка към сграда, която успява да направи всички участници щастливи; Всички смятали, че тази сграда може да бъде част от единно цяло и да се добави към живописното качество на силуета на Долен Манхатън.

Силуетът от 1914 до 1920 година

Спорът между две фракции обяснява как е изобретен силуетът. От една страна, архитектите и поръчителите бавно обединяват силуета, тръгвайки от фрагментиран, откъслечен процес. Те искат търговски успех, но бавно стават наясно – около 1910-те години за отговорността, която трябва да поемат за върховния символ на Ню Йорк: силуетът на бизнес района. Другата фракция са критиците, градостроителите и реформаторите, които постоянно отблъскват алчността на поръчителите, които искат да строят без оглед на своите съседи и града.

Гилбърт, като градостроител и съвременник на други градостроители и критици, бил силно повлиян от този отпор в неговия проект за Woolworth. Силуетът бавно се променял от начало само впечатляващ и грандиозен, докато накрая се възприемал като колективно цяло, процес, който отнел около двадесет до тридесет години. Това може да се дължи на неизбежната, но не планирана съвместна работа на реформаторите и архитектите. Пример за това е сградата Woolworth – Уулуърд, която е създадена преди всяко законодателство, което да регулира сградите, въпреки че все още илюстрира това, което искали реформаторите. Реформаторите искат красота; За мнозина това означавало комфорта на миналото или комфорта на европейските стилове. Архитектите и търговските бизнесмени искали височина и модерност.

В Woolworth има височина, но има и някои архитектурни елементи като “разширена основа и корниз и има четири междинни хоризонтални разделения, маркирани с архитектурно обработване”. Тези ненужни декорации могат да се разглеждат като “неуспех да се постигне функционален израз, или може да се разглеждат като умишлено и утешително ехо на традицията на градското строителство от XIX в. “[хlix]

Последното има много по-голямо значение в разбирането на това, което Гилбърт прави; Той успокоява и двете фракции. Примерът му създава прецедент за следващите няколко десетилетия.

След сградата на Woolworth, критици като Шуйлер, видяха надежда в силуета. Чрез години на усилие, понякога пасивни и понякога агресивни, критиците, градостроителите, архитектите и бизнесмените се обединяват по някакъв начин, за да създадат естетиката на силуета. Докато сградите се опитвали да се мерят с Woolworth и архитектите все повече и повече признавали, че силуетът ще бъде великият символ на Ню Йорк, естетическите желания продължавали да се появяват. Шуйлер пише, че е било прието, че “с увеличаването на височината и забележимостта при небостъргачите, съществува съответстващо изискване за увеличаване на архитектурната привлекателност …, че е публично престъпление да се издига безформена грамада” върху силуета. [l]

Критиците все още искат традиционна хоризонталност, искат красота и искат да скрият функциите на сградите. Въпреки това, поръчителите и съвременните архитекти искат формите да следват функциите и да бъдат по-високи по чист и структуриран начин. Поне от 1914 г. до 20-те години на 20-ти век вертикалността бавно ще стане по-значима от хоризонталността, въпреки че вертикалността ще продължи да се свързва с търговски сгради, а хоризонталността с обществени сгради.[li] Независимо от преобладаващото естетическо естество, силуетът на Долен Манхатън заема мястото си като символ на Ню Йорк и като нещо, което трябва да бъде обсъдено и разгледано.

 

Заключение

Силуетът на Ню Йорк не се смята за красив в съвременния архитектурен смисъл. Градът, по-специално конгломератът от сгради в Долен Манхатън, е критикуван остро от архитектурните  историци и наричан  “източник на зараза за американската архитектура” от Луис Съливан, “бащата на небостъргачите”.[lii] Въпреки че  туристите се тълпят за да го видят, елитите в областта твърдят, че това е отклонение от модернизма и стъпка към еклектизъм, период, през който никоя школа по дизайн не властва. [liii]  Зигфрид Гидеон в своята класическа книга Пространство, време и архитектура: Растежът на една нова традиция пише за Ню Йорк с отвращение.

Той вярва, че небостъргачът на Ню Йорк “няма мащаб, достойнство и сила … там където се отклонява е в преувеличеното използване на кулата с нейната сложна смесица от псевдо-исторически реминисценции и безмилостно пренебрегване на обкръжението й, както и на цялата структура на града.”[liv] Колкото и да е вярно, това твърдение, то не обсъжда фона на силуета и градоустройствената история на Ню Йорк. Както пише Томас Бендер, днешната литература пропуска нещо:

Никъде не може да се намери обсъждане на интересната схватка, която се случва между частните и гражданските ценности: между вертикалната и хоризонталната структура и при градоустройството – между либералистките нагласи и преднамерените усилия да се даде форма и единство на градските хетерогенни и често несъвместими функции. [lv]

Тази дискусия е важна и трябва да се развива допълнително. Както е илюстрирано от Кас Гилбърт и сградата на Woolworth, Гилбърт не е проектирал без оглед на околностите, нито пък съвременните му архитекти. Макар че може да не са успели напълно да създадат единен, живописен силует, те със сигурност повеждат промените в опита си да го направят. Тази схватка-състезание е може би уникална, но със сигурност е характерна за Ню Йорк и е едно добро проучване за урбанизма и модерността в Съединените щати. Противоречията на това време са очевидни в сградите, но силуетът на Долен Манхатън все още е най-малкото смятан за нещо, което си заслужава да бъде разгледано.

3c12698_150px

 

 

“Променящият се силует на Манхатън – 20-етажни сгради са разрушени, за да се направи място за 40- и 50-етажни структури”, 1910 г., Онлайн библиотека на конгреса за издания  и снимки, http://www.loc.gov/pictures/item/95509657. (достъп 20 ноември 2014 г.).

 

Бруклинският мост успява да превърне силуета на Долен Манхатън в значим. Следващите двадесет години виждат пасивната битка за контролиране на силуета. И от 1910 г. до най-малко 1930, виждаме резултатите от архитектите, които решават вътрешно тази битка. Може би силуетът все още не е “пълен” днес. Може би отношението на Ню Йорк няма да позволи някога да бъде “цялостен”. Силуетът на Долен Манхатън обаче е свидетелство за борбата на Ню Йорк за балансиране на либералния капитализъм с концентрирано градско планиране, за балансиране на индивидуализма с ръководените от общността желания. Това е силует на контрастиращи естетически желания, както на суровата критика, така и на туристическата наслада. Накратко, това е истинският образ на Ню Йорк.

 

Notes

[i] John Atlee Kouwenhoven, “Group Six: Transit to the Greater City, 1890-1910,” in The Columbia Historical Portrait of New York; an Essay in Graphic History (Garden City, NY: Doubleday, 1953), 394. The Oxford English Dictionary states the creation of the word, when used to define “the outline or silhouette of a building or number of buildings or other subject seen against the sky,” occurred in 1896 by George Bernard Shaw in the October issue of The Saturday Review. ([i] Джон Атли Куенховен, “Група шест: Транзит към по-големия град, 1890-1910”, в “Историческият портрет на Ню Йорк” в Колумбия – есе в графичната история (Garden City, NY: Doubleday, 1953) Оксфордският английски речник посочва, че създаването на думата, когато се използва за дефиниране на “очертанието или силуета на сграда или на няколко сгради или друг предмет, гледан на фона на небето”, е настъпило през 1896 г. от Джордж Бърнард Шоу в октомврийския брой на “The Saturday Review”.)

[ii] “Moving Uptown: Nineteenth Century Views of Manhattan” (New York Public Library, 1998), accessed November 10, 2014, http://web-static.nypl.org/exhibitions/movingup/labelx.htm . Also, note the original use of the word as ‘sky line’ in 1896, which changed to ‘sky-line’ by 1897, and eventually ‘skyline’ a few years later.([ii] “Moving Uptown: Изгледи от Манхатън от XIX век” (Ню Йоркската обществена библиотека, 1998), достъп 10 ноември 2014 г., http://web-static.nypl.org/exhibitions/movingup/labelx.htm. Също така, имайте предвид първоначалното използване на думата като “небесен силует” през 1896 г., която се променя на “силует” до 1897 г. и накрая “градски силует” няколко години по-късно.

[iii] Montgomery Schuyler, “The Sky-line of New York,” Harper’s Weekly 41 (New York: Harper’s Weekly, 1897): 295.

[iv] William H. Wilson, The City Beautiful Movement (Baltimore: Johns Hopkins University Press, 1989). The City Beautiful movement was popularized in the late 1890s to about 1914 in New York. Though it never achieved the success in New York that it did in other cities, there were still many proponents for the ideals of the movement. Primarily, the City Beautiful movement focused on the beautification of urban areas; to them, this meant adding in wide, tree-lined boulevards and creating low-lying buildings, both in an effort to break up the gridiron of clogged streets. ([iv] Уилям Х. Уилсън, Движение Град Красив (Балтимор: Университетска преса на Джонс Хопкинс, 1989). Движение Град Красив се популяризира в края на 1890 г. до около 1914 г. в Ню Йорк. Макар че никога не е постигало успех в Ню Йорк, подобен на този в други градове, все още има много поддръжници на идеалите на движението. Преди всичко Движение Град Красив се фокусира върху украсяването на градските райони; За тях това означаваше да се добавят широки булеварди с три платна, и да се създадат ниско разположени сгради, и двете с цел да се разруши мрежата от задръстени улици.)

[v] Paul D. Spreiregen, Urban Design: The Architecture of Towns and Cities (New York: McGraw-Hill, 1965), 63.

[vi] Charles Peck Warren, “Excessive Height A Trying Problem,” New York Times, May 2, 1915.

[vii] William R. Taylor, “New York and the Origin of the Skyline,” in In Pursuit of Gotham: Culture and Commerce in New York (New York: Oxford University Press, 1992), 27.

[viii] David G. McCullough, The Great Bridge (New York: Simon and Schuster, 1972), 24.

[ix] Ibid., 28.

[x] The only public review of the bridge took place from officials in Washington; it was intended to ensure that the bridge not hurt navigation of the East River, especially to the Navy Yard. [x] Единственият публичен преглед на моста се състоя от служители във Вашингтон; Целта бе да се гарантира, че мостът не вреди на корабоплаването на East River, особено на Navy Yard- военноморския двор.

 

[xi] Montgomery Schuyler, “The Brooklyn Bridge as a Monument,” in American Architecture and Other Writings by Montgomery Schuyler (Cambridge: Belknap Press of Harvard University Press, 1961), 334.

[xii] Richard Haw, Art of the Brooklyn Bridge (New York: Routledge, 2008), 86.

[xiii] McCullough, The Great Bridge, 32.

[xiv] Haw, Art of the Brooklyn Bridge, 88. For reference, it is estimated that about 1.8 million people lived in Manhattan and Brooklyn at the time.

[xv] McCullough, The Great Bridge, 512.

[xvi] Ibid., 541.

[xvii] Haw, Art of the Brooklyn Bridge, 105.

[xviii] McCullough, The Great Bridge, 540.

[xix] Gail Fenske, “The Skyscraper Problem and the City Beautiful: The Woolworth Building” (PhD diss., Massachusetts Institute of Technology, 1988), 1.

[xx] Montgomery Schuyler, “The Skyscraper Problem,” in American Architecture and Other Writings by Montgomery Schuyler (Cambridge: Belknap Press of Harvard University Press, 1961), 445.

[xxi] Ibid., 446.

[xxii] Gail Fenske, “The Skyscraper Problem,” 241. See example of the New York City Improvement Commission of 1904 and 1907.

[xxiii] New York City Improvement Commission, The Report of the New York City Improvement Commission (New York, 1907), 7.

[xxiv] Montgomery Schuyler, “The Woolworth Building,” in American Architecture and Other Writings by Montgomery Schuyler (Cambridge: Belknap Press of Harvard University Press, 1961), 605-621.

Fenske, “The Skyscraper Problem.”

Gail Fenske, “Cass Gilbert’s Skyscrapers in New York: The Twentieth-Century City and the Urban Picturesque” in Inventing the Skyline: The Architecture of Cass Gilbert, ed. Margaret Heilbrun (New York: Columbia University Press, 2000), 229-288.

[xxv] Fenske, “Cass Gilbert’s Skyscrapers in New York,” 229.

[xxvi] Schuyler, “The Woolworth Building,” 606.

[xxvii] Barbara S. Christen, “The Architect as Planner: Cass Gilbert’s Responses to Historic Open Space” in Inventing the Skyline, ed. Margaret Heilbrun (New York: Columbia University Press, 2000) 177-228. Gilbert attempted to work with open space and create entire workable towns. Through these plans, we can see Gilbert develop as an architect who wants to continue treating buildings as part of their environment. (Гилбърт се опитва да работи с откритото пространство и да създава цялостни работещи градове. Чрез тези планове можем да видим, че Гилбърт се развива като архитект, който иска да продължи да третира сградите като част от тяхната среда.)

[xxviii] Ibid., 211.

[xxix] Schuyler, “The Woolworth Building,” 609.

[xxx] Fenske, “Cass Gilbert’s Skyscrapers in New York,” 248-249.

[xxxi] Ibid., 249.

[xxxii] Montgomery Schuyler, “The Evolution of the Skyscraper,” in American Architecture and Other Writings by Montgomery Schuyler (Cambridge: Belknap Press of Harvard University Press, 1961), 436.

Fenske “Cass Gilbert’s Skyscrapers in New York,” 257.

[xxxiii] Fenske, The Skyscraper Problem, xiii.

[xxxiv] Ibid., xiv.

[xxxv] Schuyler, “The Woolworth Building,” 621.

[xxxvi] Cass Gilbert, quoted in “Building Skyscrapers—Described by Cass Gilbert,” Real Estate Record and Builders’ Guide 65 (June 23, 1900): 1091.

[xxxvii] Fenske, “Cass Gilbert’s Skyscrapers in New York,” 271.

[xxxviii] Taylor, “New York and the Origin of the Skyline,” 29.

[xxxix] Thomas Bender, “Culture and Architecture: Some Aesthetic Tensions in the Shaping of New York,” in In Pursuit of Gotham: Culture and Commerce in New York, ed. William R. Taylor (New York: Oxford University Press, 1992), 65.

[xl] Schuyler, “The Woolworth Building,” 605.

[xli] Bender, “Culture and Architecture,” 65.

[xlii] Louis Sullivan quoted in Thomas Bender, “Culture and Architecture: Some Aesthetic Tensions in the Shaping of New York,” in In Pursuit of Gotham: Culture and Commerce in New York, ed. William R. Taylor (New York: Oxford University Press, 1992), 52.

[xliii] It is interesting to note that while interviewing viewers about their modern day opinions of the skyline, one resident of Brooklyn stated that the skyline was far from beautiful. However, he did not discount it entirely. For more information, see here.( Интересно е да се отбележи, че когато интервюирали зрителите за съвременните им възгледи за силуета, един жител на Бруклин заявил, че той далеч не е красив. Въпреки това, той не го отхвърля напълно. За повече информация вижте тук.)

[xliv] Siegfried Giedion, Space, Time and Architecture: The Growth of a New Tradition (Cambridge: Harvard University Press, 1954), 747.

[xlv] Bender, “Culture and Architecture,” 52.

————————————————————————————————————————————————————

[1] Превод от: The Development of a Skyline Aesthetic:

With a Look into the Brooklyn Bridge and a Case Study on Cass Gilbert, architect of the Woolworth Building

By Rachel Schwarz – http://www.nycskylinehistory.com/development-of-aesthetic

 

 

 

 

August 8, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български, Текстове на други езици, Фотографии