ПОКАНА ЗА ИЗЛОЖБА НА АРХИТЕКТ БЕЛИН МОЛЛОВ

January 20, 2021 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии

Документална фотоизложба „Архитектът Йосиф Шнитер”

Фотоизложбата представя, в 11 експозиционни табла, живота и приноса на арх. Шнитер за благоустройството на град Пловдив и региона в края на XIX-ти и началото на XX-ти век.

Архитект Шнитер е проектирал много от емблематичните сгради на града, направил е генералният градоустройствен план на Пловдив и е положил основите по изграждането на градския водопровод. Арх. Йосиф Шнитер е създател на емблематични пловдивски сгради, някои от тях са: църквата „Св. св. Кирил и Методий”, Къщата на Драган Манчов – днес Община Пловдив, район Централен, сградата на ул. „Райко Даскалов” 1 – днес туристически информационен център, камбанарията на църквата „Св. Богодорица”, Девическото класно училище – днес сграда на Градска художествена галерия, църквата „Св. Георги” и др.

Експозиционните табла са в резултат от изследователския труд на екип на ОИ „Старинен Пловдив”, в партньорство с наследниците на видния архитект и Държавен архив Пловдив. Мотивът на създателите на документалния разказ за арх. Шнитер е  възможно повече българи да научат за съдбата и делото на забележителната му личност, оставила трайни следи в българската архитектура и историята.

Съвместно с Посолството на Чешката република в София

Място на провеждане:

Rakovski 100
1000 Sofia
Bulgaria

Дата:

От: 11.01.2021
До: 31.01.2021

Организатор:

Чешки център

January 8, 2021 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА

HAPPY NEW YEAR ! С НОВЫМ ГОДОМ ! BONNE ANNÉE !

January 3, 2021 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други

31 ДЕКЕМВРИ – ПАМЕТЕН ДЕН ЗА ПЪРВИЯ ГЛАВЕН АРХИТЕКТ НА СОФИЯ ВАЦЛАВ КОЛАР (17.07.1841 – 31.12.1900)

Чехът Вацлав Коларж /срещащ се още с псевдонимите Адолф, Антонин, Антон/ на 3.V.1878г. е назначен от граф Алабин, който по време на Временното руско управление в България (1878 – 1879) е губернатор на София, като първи /след Освобождението / градски архитект на София.

На 25.І.1879г. Коларж преминава на разположение на княз Дондуков, става Първи губернски архитект на освободеното вече Княжество България.

ПАМЕТЕН ДЕН ЗА ВАЦЛАВ КОЛАР – 31 ДЕКЕМВРИ 1900  ╬

В последния брой на Списание на Българското инженерно архитектурно Дружество – БИАД – книга 12 от 1900 година,  в рубриката “Вести от редакцията” е написано следното кратко съобщение :
╬ Венцеслав Адол Колар – архитект
Така телеграфно и бегло е отбелязана смъртта на първия главен архитект на София – Вацлав Колар, автор на редица емблематични за столицата ни обществени обекти.

Един некролог – съобщение за смъртта на арх. Вацлав Коларж в чешкия вестник „Национална политика“ от началото на 1901г. дава допълнителна информация и хвърля известна светлина върху някои неизвестни или премълчавани моменти от биографията на арх. Колар.

Смърт на сънародник в България. / Национална политика. 5. 1. 1901, стр. 5. / Úmrtí krajana v Bulharsku. Národní politika. 5. 1. 1901, s. 5/.

“В София, България, на 31 (декември 1900 г.), след кратко боледуване, умира от пневмония на 59-годишна възраст, г-н Václav  K o l á ř /Вацлав Колар, Кавалер на Ордена на „Св. Станислав“ и на руския медал за заслуги „Света Ана“ на лента.

Г-н Коларж е роден през 1840 г. в Башнице, близо до Хорице (окръг Храдец Кралове). …Той завършва Реалната гимназия в Прага, след което заминава като доброволец при полските бунтовници срещу руските войски. След края на въстанието достигнал до чин поручик, той е бил върнат при родителите си…. След известно време Вацлав Колар работи като чертожник в Белград, Сърбия. По-късно заминава за Букурещ, Румъния, където привлича вниманието върху себе си като архитектурен чертожник дотолкова, че получава румънска държавна стипендия за допълнително техническо обучение във Виена и Париж. След завръщането си  няколко години служи в румънското Министерство на обществените сгради…

От това време до смъртта му, при различни правителства и монарси, той живее все в София, където е архитект на най-големи и красиви държавни сгради, първо на Княжеския конак при княз Дондуков-Корсаков, след това на Кадетското училище и накрая на голямата сграда на Военния клуб, на много частни домове, чужди и свои собствени.

След избухването на Руско-турската война Колар преминава Дунава заедно с руснаците в компанията на княз Корсаков-Дондуков, първият администратор на Освободеното българско княжество.

В София той остави след себе си красиви и трайни паметници на своето изкуство, а в сърцата на много сънародници и на други, на които през живота си бе показал много добрини, си осигури благодарствен спомен....”

ОБЕКТИ В БЪЛГАРИЯ ПРОЕКТИРАНИ ОТ ВАЦЛАВ КОЛАР

Градската градина, с кафе – ресторант и павилион за музика /дървени постройки / 1879 г.; Впоследствие градината е многократно преустройвана;
Министерство на войната, днес Министерство на отбраната –  1879-1885 ; Впоследствие основно преустроено през 1925, по проект на арх. Д. Цолов;

„Гранд хотел България” – 1880-1885; През 2018 сградата е преустроена и надстроена, оставена е само фасадата, да напомня за прочутия хотел, но и тя не е автентична; Днес тук е настанена Българска банка за развитие.

Казарми: Гвардейски /на снимката/, Артилерийски, Кавалерийски и Пехотни;

¨ Къща на Георги Странски – 1883г./разрушена/;

¨ Къща на Иван Киров Урумов – 1884г./заедно с Вацлав Красни//разрушена/;

¨ Къща на Иван Георгов, ул. „Шипка“ №14 – 1890, (разрушена, днес тук е хотел „Кристал палас“, по проект: К. Мирянов, строеж: „Феър плей“ ООД, 2002);

¨ Къща на д-р Константин Стоилов – министър-председател, дипломат, политик и държавник, построена през 1883 г, тържествено осветена през 1884 г. Тя се е намирала на ул. „Врабча”, до Операта, разрушена е и днес това е празно пространство;

¨ Къща на Д. Тахов, ул.“Св. Св. Кирил и Методий“ №53 – 1891г.


Скица на Паметника на Васил Левски, от Ад. B.  Коларъ, архитект, 29 юли 1878 г. София фонд 1K опис 3 а.е. 169 лист 26
Паметник на Васил Левски, София, на площад ”В. Левски” – проект 1879; преработен проект 1884-1885, открит 1895 г.
Централна гара, открита през – 1886-1895 г., с участие в строителството на архитектите Тодор Марков и В. Прошек; Разрушена през 1974 при строежа на новата ж. п. Гара;

¨ Собствена къща на ул. Оборище №23 – 1890г. /разрушена/;

Военното училище, днес Военна академия – 1887-1892, преустроено през 1937г.
Военният клуб – 1895-1898. Сградата след смъртта на Колар е обзаведена и открита през 1903 от арх. Никола Лазаров

СВЕДЕНИЯ ОТНОСНО СТРОИТЕЛСТВОТО НА ВОЕННИЯ КЛУБ В СОФИЯ, взети от книгата Иванов, Никола „Спомени 1861-1918“ Книга първа, София, Военно-издателски комплекс “Св. Георги Победоносец”, 1996г. стр.165

Данните са ценни, защото изрично се упоменават годините на проектиране, началото и края на строителството на военния клуб.

Проектът се работи от 1885г. Одобрен е от „старшинския съвет“ и през 1896г. се пристъпва към строителството на Клуба. При полагане на основния камък се извършва водосвет, подписва се акт, който се зазижда в основите му. Строителството продължава повече от две години и се завършва едва в началото на 1899г.

Като се има предвид че по това време ген. Н. Иванов е министър на войната, тези сведения дадени от него лично, следва да се считат за напълно достоверни.

Проектант на Военния клуб е арх. Вацлав Колар, който умира в края на 1900г. Следователно, Клубът е завършен още докато е бил жив. Тези факти опровергават разпространените сведения, че обектът е довършен от „българския архитект Никола Лазаров през 1907 година“. По наше предположение, най-вероятно арх. Лазаров се е занимавал с обзавеждането („мебелировката“) на клуба. – виж тук в блога ми: https://zheleva-martins.com/…/%d0%ba%d0%be%d1%80%d0%b8%d0…/

Други дейности на Вацлав  Колар:

♦ Активно работи по строежа на двореца „Евксиноград” – 1882-1888г.

♦ Ръководи постройката на храм-паметника „Св. Александър Невски“ -1896.

December 30, 2020 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

ЧЕСТИТА КОЛЕДА! MERRY CHRISTMAS!

December 25, 2020 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Публикации на други езици, Събития, Текстове на български, Текстове на други езици, Фотографии

ПОЕТИЧНИТЕ ДУШИ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ

„В юбилейната програма, препоръчана от Министерството на просвещението за цяла България личеше една точка оригинална по своето дълбоко символично значение. На 6 април 1885г. всяко българско училище трябваше да посади на отборно свое място едно „Методиевско дръвче“; училищната младеж ще го отглежда, за да пребъде до века, и да напомня с ръст и сянка животното начало и благодать, които се съдържат в наследието, оставено нам от Кирила и Методия. Посади се дръвче и в Софийската мъжка гимназия; – посади се и се забрави! Подирете днес , де е било то, и попитайте що е станало с него? Съмнявам се, да добиете отговор за похвала и за утеха. През 1934 година по случай юбилей на Сливенската мъжка гимназия, видях там в училищен двор, дето се е помещавала гимназията, разкошна липа, скоро петдесетгодишна, посадена от ръката на учителя Владислав Шак и по някакво чудо упазена, като бе за юбилейния ден снабдена с картонов надпис за нейното потекло. Имаше защо да и се радва най-много сам Шак, дошел също от Прага да почете с лично присъствие заведението на своето първо учителство; ала тая липа радваше и всички, които по надписа разбираха, от кога е тя там и на що е символ. И да бяхме ние „новите“ българи поне толкова поетични по душа, колкото са били старите наши бащи и още са днес незаразените от нас български „непросветени“ селяни, щяхме да носим в себе един култ към такива предмети, който в пригодни минути да ни внушава красни форми на обществени слави или „тържества“. Нима в самия денъ та гимназиялния юбилей в Сливен не можеше да се направи  нещо програмно и мило около Методиевската липа там? И нима тая липа не би давала поводи, при всеки празник на Кирила и Методия да се свързува с нея едно или друго символично изпълнение?“

Балан, Александър Теодоров „Книга за мене си“,  Университетско издателство „Климент Охридски“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1988г., с.94-95.

Александър Стоянов Теодоров-Балан е български езиковед, литературен историк и библиограф, действителен член на Българската академия на науките. Той е първият ректор на Софийския университет.

November 25, 2020 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

5 КАРТИ НА МОДЕРНИЗМА

Осторожно, модерн: пять карт для любителей авангардной архитектуры

Артём Колганов  26 августа 2020  20:30

Архитектурное наследие модернизма сегодня тщательно документируется — так, недавно появилась карта московского авангарда. Картография модернизма позволяет не только исследовать эпоху, но и привлечь внимание к сохранившимся зданиям, которые часто оказываются под угрозой сноса. Собрали наиболее примечательные карты модернизма — от Сербии до Румынии.

SOS Brutalism http://www.sosbrutalism.org/cms/15802395#map

База данных Музея немецкой архитектуры во Франкфурте, которая содержит детальную информацию примерно о 1200 зданиях эпохи позднего модернизма — от 1950-х до 1990-х годов постройки. Цель проекта — привлечь внимание к незаслуженно забытым постройкам и предотвратить их уничтожение. Помимо подробной карты на сайте есть и информация о кампаниях за сохранение зданий: там можно прочитать истории не только создания, но и уничтожения модернистских шедевров. Деятельность проекта приносит результаты: некоторые здания удалось спасти от разрушения.

The Constructivist Project http://theconstructivistproject.com/ru

Проект американки с русскими корнями Натальи Меликовой, посвященный периоду советского авангарда. На интерактивной карте находятся сотни зданий: можно как изучать архитектурную географию конкретного города, так и удивляться масштабам модернистского строительства. The Constructivist Project — волонтерская и горизонтальная по структуре инициатива, поэтому добавить информацию о зданиях на карту и в базу данных может любой желающий. Основная цель у проекта неизменна: сохранить все многообразие архитектурного наследия авангарда.

Spomenik Map https://www.spomenikdatabase.org/map-directory

Страны бывшей Югославии занимают в истории архитектурного модернизма особое место: там находится больше сотни бруталистских монументов, построенных во второй половине XX века. Сербское слово spomenik обозначает именно эту серию памятников, а одноименный проект располагает монументы на карте — многие из них находятся на отдалении от городов. Помимо практической функции — сориентировать приезжающих в балканские страны любителей модернизма — карта помогает составить единое представление о стилистически различной бруталистской архитектуре.

Socialist Modernism http://socialistmodernism.com/about/

Интерактивная платформа румынского Бюро исследований архитектуры и искусства, посвященная изучению модернистского наследия второй половины XX века в социалистических странах. Карта, на которой пока не слишком много памятников авангарда, интересна именно локализацией: она позволяет составить четкое представление о румынской (и молдавской) архитектуре XX века.

Modern Architecture London http://modernarchitecturelondon.com/pages/map.php

    September 23, 2020 · dobrina · Comments Closed
    Tags: , , ,  · Posted in: Актуална информация, Видео, Други, Публикации на други езици, Текстове на други езици, Фотографии