ЛЕТНИ ЕКСПРЕСИИ – КУЛТУРНИ МАРШРУТИ 2018 – ПРОДЪЛЖЕНИЕ

ПРОДЪЛЖЕНИЕ 

от 12/3/2018

7 август – Ден четвърти

Ставаме сутринта рано-рано, закусваме приготвената още от вечерта закуска в обществената трапезария на партера на хотелчето и потегляме за пещерата „Магура“.

♦ Пещерата “Магура” отстои на  20км от Белоградчик, близо до с. Рабиша. Пристигаме първи – няма абсолютно никой. Под един навес е киоскът с касата, има и автомат за кафе, чай, шоколад…от което естествено се възползвахме. Касата още не работи… Започва едно дълго чакане. Народът приижда, събраха се повече от 20 души, а нито касата, нито някой водач за пещерата се виждат наоколо…  Пълно безобразие! Четем табелите и чакаме пред входа на пещерата….

„Магурата“ е природна забележителност.

Най-сетне пристига касиерка, пристига и водач – събира ни и почва да се разпорежда, сякаш сме му подчинени. На всичко отгоре – от него лъха на алкохол. Изнася ни една кратка беседа в началото и тръгваме вкупом след него.

Пещерата е издълбана във варовиковата Рабишка могила (461 м надморска височина). Магурата е една от най-големите пещери в България – общата дължина на откритите досега галерии е около 2500 м.

Състои се от главна галерия, ориентирана в посока югоизток – северозапад и три странични разклонения. Отделните зали имат колосални размери – дължина над 200м,ширина повече от 50 м и височина над 20м. Подземието на пещерата се е формирало преди 15 млн. години назад. Множеството колосални зали представляват своеобразен музей с фантастични варовикови форми.

Триумфалната зала е най-голямата зала в пещерата. Тя е с площ 5720 кв. м. По главната ос е дълга 128 м с максимална ширина 58 м и височина до 21 м. Тя е била обитавана от човека по време на ранно-бронзовата и ранно-желязната епоха, върху обширна площ са открити основи на жилища, пещи…Тук са изложени кости на пещерни животни и предмети от бита на племената, населявали тази част на Балканите. Бившата галерия Прилепите с площ от 2800 кв. м днес е отделена от Триумфалната зала с изкуствена стена и превърната във винарска изба „Магура”. В нея отлежава висококачествено шампанизирано вино и червено вино с марка „Магура”.

Срутището – Мечката – е следващата зала. Развита е на площ 2800 кв. м. и е дълга 85 м, широка до 68 м, висока – до 27 м. Дъното на тази зала е застлано с големи и малки, срутени от тавана и стените, скални блокове.

Галерията с рисунките започва с една алея при западния край на Срутището и стига до три малки зали Слънчевата, Глинените гърнета и Мрачната зала. Най-голямата ценност  на пещерата са уникалните скални рисунки изпълнени с прилепно гуано (тор). Тук, в пещерата Магура се намира най-голямото находище на скални рисунки в Европа. Те са повече от 700 на брой. По стените могат да се видят многопластови рисунки от няколко исторически епохи. Най-ранните рисунки са от времето на късния палеолит, като има и от времето на неолита, енеолит, начало на ранно бронзовата епоха, а най-новите са от бронзовата епоха и са рисувани между 3000 и 1200 г. пр. н. е..

Рисунките в “Магурата” изобразяват танцуващи женски фигури, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, богато разнообразие на животни, “шахматни” пана, слънца, звезди, оръдия на труда, растения.

Силно впечатление прави слънчевият годишен календар, който датира от късния енеолит и с добавки през ранно бронзовата епоха. Той е с голяма точност и прецизност на записите, според учените.

На места, изображенията представляват сложни композиции и загатват за разнообразието на идеите на един богат на митологии и въображение свят. Чрез рисунките са се съхранявали информациите за регионалния календар и празниците с техните символични и конкретни персонажи. Рисунките в “Магурата” определят характера на това светилище през много продължителен период от време – от неолита до желязната епоха.

Изображенията имат аналогии с известни праисторически културни центрове в Италия, Иберийския полуостров и Предна Азия. Оригиналните пещерни рисунки са най-ценните шедьоври на първобитното изкуство на Балканите.

Залата на сталактоните е една от големите в пещерата Магура. Тя е развита на площ 3640 кв. м, дълга е 92 м, широка до 52 м и максимално висока 16 м. Най-забележителните образувания са Големият и Малкият сталактон, с които е свързано и името на залата. Големият сталактон е висок 20 м и има обиколка 12 м. Характерни за тази зала са още сталагмитите, наречени Двата братя. По дъното на тази зала са разхвърляни едни от най-големите скални блокове в пещерата.

Следващата зала, наречена Падналият бор, обхваща площ 3590 кв. м. Тя е дълга 102 м, широка е до 48 м и с максимална височина 14 м. Тук е оформена най-дебелата пещерна колона. Името на залата е свързано с големия повален сталагмит, наричан Падналия бор, дълъг 11,4 м и с диаметър в основата 6 м. Интересен е и високият 2,6 м сталагмит, наричан Дракона. В най-северната част на тази зала е най-ниската точка в пещерата, която лежи на 50 м по-ниско от входа.

Следва зала Тополата. Тя е дълга 121 м, широка до 35 м, максимално висока 21 м и има площ 3390 кв. м. На дъното й, осеяно с големи и малки скални блокове, е оцелял тънък и висок 6,2 м сталагмит, наречен Тополата..

Тронната зала е богато украсена с форми, между които най-красиви са Трона, Медузата и Вкаменения водопад. С тази зала е свързан тесният коридор Фиордите, забележителен с пещерното “мляко” — кашовидна карбонатна маса.

Санаториумът (бившата Тържествена зала) е временен пещерен санаториум „Магура” с 30 легла за лечение на болни от бронхиална астма. Проведените експерименти с болни през летата на 1974 и 1975 г. дали добри резултати. Благоприятните природни условия в тази зала абсолютно чист въздух, без алергени, постоянна температура 11—12°, постоянна влажност, много добра йонизация, пълна изолация от външния шум и специално осветление създават най-благоприятно психологическо състояние у болните от бронхиална астма. Затова те получават значително облекчение при дишане и чувстват подобрение.

До изхода на пещерата се намира и известното Рабишко езеро – най-голямото по площ вътрешно езеро в България. Дълбочината му достига 35-40м и казват, че предлага идеални условия за сърф и плуване, а за рибарите – изобилие от шаран, толстолоб, бял амур и сом.  Ние, обаче, сме на друга вълна.

/ Използвани са материали от интернет –на Диньо Динев, Уикипедия и фотографии на Десислава Николаиду./

♦♦♦

——————————————————————————————————————————————————————-

Насочваме се към град Кула, Видинска област и още по-точно, към крепостта Кастра Мартис (на латински: Castra Martis, а в превод –  Марсови крепости). Кула се намира на 32 км югозападно от Видин и на 13 км от границата със Сърбия и е третият по големина град в областта след Видин и Белоградчик. Градът дължи името си на античната кула, издигаща се в самия му център.

♦ Кастра Мартис е късноримска крепост, чиито останки се намират именно в град Кула. През 1870-те години австро-унгарският учен и пътешественик Феликс Каниц идентифицира намиращите се в центъра на град Кула внушителни останки от укрепление като Кастра Мартис. След години съвременната наука потвърждава неговата хипотеза.

„Развалините при Кула“, Феликс Каниц

Крепостта е разположена на стръмния южен склон над дефилето на река Войнишка, в центъра на града. При археологически проучвания се установява, че на същия склон преди построяването на крепостта е съществувало малко трако-римско селище, съществувало от 1-то хилядолетие преди новата ера.

Крепостта е част от възстановения Дунавски лимес на Римската империя след загубата на Дакия в края на ІІІ век. След завоюването на земите между Стара планина и Дунав през I век и включването им в провинция Мизия, римляните започват изграждането на Дунавския лимес (границата на римската империя по река Дунав, с прилежащата фортификационна система, която съставлявала външния й отбранителен щит). Главен център в областта бил град Рациария (на латински Colonia Ulpia Ratiaria) на 2 км от днешното село Арчар. По това време в Бонония (Видин) било разположено малко военно поделение. Предполага се, че крепостта Кастра Мартис е построена от император Диоклециан на границата между ІІІ и ІV век. Тя защитава пътя от Бонония  до Сингидунум през Връшка чука – най-северозападния проход на Стара планина.

През 343 г. епископ на епархията Кастра Мартис участва в ключовия Сердикийски събор. Спомената е през 377 година, когато през нея с отрядите си преминава император  Грациан на път за Тракия. През 408 г. Кастра Мартис е превзета за кратко от хунския вожд Улдис. През V век  Кастра Мартис е сред основно възстановените крепости от император Юстениан I (527-565, но двайсетина години по-късно отново е разрушена в следствие на аварските нашествия в империята през 586-587 година. През ХІІІ – ХІV век укреплението е частично възстановено и използвано за отбраната на Видинското царство.

Кастра Мартис е разположена на стръмния южен склон над дефилето на река Войнишка, в центъра на град Кула. Археологическите проучвания сочат, че крепостта е изградена от две части – кастел и квадрибургий (квадратно укрепление с размери 40х40 метра и четири кръгли кули с диаметър 12.5 метра). Южно от квадрибургия е бил разположен армейският лагер. Вероятно по времето на Константин Велики (306 – 337) и неговите наследници той е бил обграден от дебели стени по 4 метра.

Стените на квадрибургия са запазени средно на височина от 2 метра над нивото на пода, а югоизточната кула е запазена до внушителните 16.30 м. В укреплението е можело да се влезе само от южната страна, където е разположена портата му. Вероятно в края на IV в., охраната на портата е била подсилена с изграждането на още една по-тясна стена с отстояние 3.30 м от първата.

През портата се влиза в открит двор със стълба, която отвеждала до бойната платформа на крепостните стени. Те се издигали на 10 м височина и са завършвали с тесни бойници. Същата стълба отвеждала и до втория етаж. Централната сграда на укреплението е изградена към северната крепостна стена. По средата има вътрешен двор с кладенец. Около двора са разположени двуетажни помещения вероятно принадлежали на коменданта на Кастра Мартис. Обширното помещение северно от двора е изпълнявало по-особени функции. Предполага се, че там са се съхранявали бойните знамена на войската и се е събирал командният състав.

Кастелът има форма на неправилен четириъгълник, отбраняван от 7 многоъгълни кули и се разпростира на 15.5 дка. При изграждането планът му бил съобразен с характера на терена и в вече съществуващия квадрибургий. Северозападно от крепостта са открити основите на римска баня

През 2011г. започва реализацията на проект на тема “Легендите като инструмент за засилване на туризма в региона Кула – Зайчар – Видин”, в рамките на трансграничното сътрудничество между България и Сърбия, от партньори „Регионален център за устойчиво развитие и предприемачество Тимок” от Зайчар, “Сдружение център за иновации и развитие Видин” от българска страна и Община Кула. Стойността на целия проект възлиза на около 190 хиляди евро. Неговата цел е  подобряване на икономическото положение и благосъстояние на населението в този район. Предвидено е да бъде разработен уеб сайт на три езика – български, сръбски и английски, да се закупят софтуер и камери; да бъдат наети и историци, които да проучат легендите, свързани с трите римски крепости – Кастра Мартис – Кула, Гамзиград – Ромулиана и Бонония – Баба Вида. Разчита се, че историите за тези местности ще привлекат нови туристи, а допълнителните мерки, заложени в проекта значително ще улеснят хората. Всички дейности са  поставени на основата на съвместно използване на наследството от Римската империя в региона Кула – Зайчар – Видин / Римски легенди привличат туристи във Видин и Зайчар, 28.10.2011 | 10:44 https://novini.bg/biznes/turizam/29604

„Легенди за туризма“ – видео BG   Публикувано на 17. 08. 2012 от Община Кула

Bulgaria – Serbia Ipa Cross-border programme CCI NUMBER 2007CB16IPO006

Project „Legends as a Tourism Enforcing Instrument in the Region Kula-Zajecar-Vidin“

http://obshtina-kula.com/bg/?p=351

https://www.youtube.com/watch?v=RbbK2TZG1pA

Ние пристигаме тук 6 години след приключване на проекта. Читалището е затворено, музеят е в ремонт, а по крепостта растат брезички. Наоколо – нито един турист.

Това е положението…Явно едно е да реконструираш паметника, друго е да съумееш да го менажираш и „социализираш“…

 

 

След като разгледахме крепостта и центъра на гр. Кула, тръгнахме по главната улица да търсим къде да хапнем за обяд. Край тротоара – човек при малък павильон и мобилна скара предлагаше току що направени кебапчета и топъл бял домашен хляб – напълно ни устройваше – беше евтино и вкусно.

След похапването се върнахме при паркираната ни току до крепостта кола и оттук – към Видин. Целта ни бе крепостта на най-голямата сестра – Вида, така наречените „Баба Видини кули“.

——————————————————————————————————————————————————————

♦♦♦

ВИДИН

♦ Крепостта “Баба Вида” е единственият изцяло запазен средновековен замък в България. Ето какво прочетохме за крепостта: Тя се извисява величествено на големия завой на брега на р. Дунав, в североизточната част на Видин и е на повече от 2000 години. Строежът на същинската крепост е започнал през 10 век на място, където преди това е имало древноримски наблюдателен пункт. Установени са няколко периода на строителство.

Крепостта застъпва мястото, където се е намирала римската крепост Бонония, която е строена през  3 век. По-късно тя става основната, най-укрепената част (използвана за замък на местния владетел) от градската крепост, опасвала тогавашния град (най-стария днес видински квартал Калето).

Средновековната крепост е построена върху съществуващи основи на римската крепост. Тя е дело на българското строителство. Първите строителни дейности по крепостта датират от края на Първото българско царство. Във византийските хроники е записано, че Видинската крепост издържала на обсада, продължила близо 8 месеца. При тази обсада византийските войски са предвождани от император Василий II. От постройките от онзи период днес са останали сравнително малко. Най-запазени са стената и кулите, които са разположени към река Дунав.

Почти през целия период на Второто българско царство Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство. Той обитава Видинската крепост като феодален замък. През този период са построени значителен брой вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид, близък до този, който тя има днес.

Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество. През онзи период са осъществени редица строителни работи, най-интензивни до началото на ХVIII век, когато са изградени капиите на крепостта. Редица исторически извори и документи свидетелстват за тези фортификации. След края на XVIII век крепостта вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.

Крепостта Баба Вида е най-укрепената част от Видинската градска крепост /Калето/ и е наричана от турците Девствената крепост поради това, че никога не е била завземана със сила.

 

 

Крепостта Баба Вида през 1920-1930 –те години.

 

 

 

 

——————————————————————————————————————————————————————-

В днешния си вид крепостта разполага с двор с площ над 5 декара. Състои се от 2 основни стени (в 2 концентрични четириъгълника) и 4 кули. Външните стени са опасани с ров с вода, над който е имало повдиган мост (сега е каменен) към входа на крепостта.

Уникалната й архитектура е запечатана в лентите на над 50 български и чуждестранни филма. Едни от тях са: “Капитан Петко войвода”, “Боянският майстор”, “Сватбите на Йоан-Асен”, “Князът”, “Мяра според мяра”, както и сцени с Джон Рис-Дейвис, изпълняващ ролята на джуджето Гимли във “Властелинът на пръстените”. Крепостта може да се види и в различни италиански, полски и унгарски продукции.

Баба Вида е крепост-музей. В самата крепост се опазват редица находки и сведения за нейната история. Крепостта е достъпна за посетители само от север, където се намира входната кула. Обградена е с дълбок ров, запълван от водите на Дунава, над който се спускал дървен подвижен мост. В днешно време гостите на крепостта минават по ново изградения каменен мост, който отвежда във вътрешния двор.

  

 

 

 

Тук е открит Летен театър “Вида”, който е една от най-големите атракции на града. На неговата сцена се представят известни постановки от 1964 г. насам.

Тук също се разказват легенди за сестрите, чиито крепости сме наследили. Една от легендите за създаването на замъка разказва, че в местността живеели двете сестри Вида и Кула – дъщери на знатен болярин. Вида била много красива и всички мъже я искали за жена, но тя не харесала никого. Кула често я увещавала да се задоми, но тя се ядосвала на съветите й и не след дълго се разделили. Така Кула станала основателка на град Кула, а Вида останала да живее в родния дом. Когато турците завладели българските земи, Вида била вече стара и самотна жена, защото цял живот не могла да намери достоен за нейния ум и красота. Като се разчуло, че наближават града, тя събрала хората си и им казала да изградят кули, в които да се скрие населението. Тези кули и до днес носят името “Бабини Видини кули”.

  

Първите разкопки в крепостта от 1956 до 1962 г. разкриват останки от римската, византийската, раннобългарската, къснобългарската и османската епоха. „Баба Вида” отваря врати за посещения през 1958 г., като в крепостта е подреден и музей.

През 1964 г. средновековният замък е обявен за паметник на културата с национално значение.

Виж крепостта отвисоко тук: https://vimeo.com/175193206

Личното ми мнение е, че не е достатъчно задълбочено, от познавателна гледна точка, нито пък достатъчно атрактивно, с прилагане на новите технологии и с въображение  разгърнат богатият потенциал, който има този обект на културното ни наследство.

След като разгледахме крепостта „Баба Вида“, тръгнахме на разходка из най-стария квартал на Видин – Калето.

♦ Калето заема територия, ограничена от стените на градската крепост, наричана именно  Калето, които опасвали града в Средновековието – кварталът е придобил името си от наименованието на крепостта. На мястото на рова отвъд крепостните стени е изграден парк „Рова“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

—————————————————————————————————————————————————————–

Богатата история, културните паметници, голямата крайдунавска градина, близостта до реката, спокойствието (поради отсъствието на промишлени предприятия) в квартала привличат  тук посетителите на града. Повечето от забележителностите на Видин се намират тук, в квартал Калето. По-важните от тях, освен Баба Видините кули са: музей “Кръстата казарма”,Мавзолей Антим I, църква”Св.Пантелеймон”, църква “Св.Петка”, библиотека и Джамия на Осман Пазвантоглу, Видинска синагога, по-голямата част от Градската (Крайдунавска) градина, Паметник на антифашистите, други паметници…В непосредствена близост до квартал Калето са разположени: парк „Рова“, Художествена галерия “Никола Петров” (бивш Офицерски клуб), Читалище “Цвят”, Драматичен театър “Владимир Трендафилов”, Музей “Конака”, Община Видин, Куклен театър и др…

 

 

 

 

 

 

 

 

Османската крепост е създадена през ХIII век. През 1704 г. Османската империя се заема със задачата да превърне Видин в непристъпна крепост, като изгражда крепостта по Вобановата система. Крепостта е проектирана от Гезар Мустафа-унгарски или австрийски инженер, приел исляма. Изпълнителите са българските християнски майстори Гиго, Никола и Танас, които са построили и моста над река Вардар до село Сарай. През XVIII век Видинската крепост придобила формата на лък, като правата и страна е по поречието на реката, а дъговидната- към брега. Частта към Дунава има в план назъбено кремалиерно оформление, а към сушата – бастионно. Разстоянието между бастионите е 200- 250 m. Зидът е много дебел с наклон 1:12 на външната си страна и укрепен допълнително от вътре с контрафорси на всеки 20- 30 m. Частично под него са били изградени казематрични помещения. Пред този основен зид има бруствер, чиито ескарп е бил укрепен с каменна зидария със сантрачи. Около стената обикалял ров, широк около 18 m и дълбок 5-6 m, който се пълнел с вода от Дунава. През него пред портите лягали подвижни дървени мостове., охранявани от оръдия, стрелящи през амбразури. Пред бруствера (от външната част на рова с вода) е имало 7 равелини, разположени симетрично между бастионите, а от двете страни на всеки един от тях- по един триъгълен плацдарм. Към Дунава стената била двойна, следваща движението на брега, но с известни чупки (кремалиери) за по-добра видимост в подножията и. При цитаделата и на още две места били оформени малки бастиони с правоъгълна форма. И двете стени били с дебелина 2.5-3 m, изпълнени от двулицева каменна зидария и землен блокаж между тях. Както вътрешните стени към сушата и тук те са изработени от квадри и имат наклон 1:12. И върху двете стени има парапети с бойници, а в ъглите на кремалиерите-малки стражеви кулички (ешогети).. На тази обърната страна към реката е имало шест порти: Сюргюн и Телеграф капия, Су капусу, Топ капия, Сарай капия и Аралък капия. От стари гравюри се вижда, че около тези порти е имало кейове, оградени с масивни стени. Към брега крепостта е имала четири порти: Боклук (Еничер) капия, Пазар (Лонджа) капия, Стамбул капия и Флорентин капу. Към предните укрепления са водели закрити проходи, защитени с палисада. Окончателно крепостта е завършена през 1735 г. При обсадата на града по време на Сръбско- българската война от 1885 г. капитан Атанас Узунов, командващ Северния фронт, заповядва да се пусне вода от река Дунав в каналите на града. Така наводнява околностите му и Видин е обграден от вода като остров. Запазени са повечето капии, северната половина от рова и само малка част стените. / по http://haiduk-tourist.blogspot.com/2015/09/blog-post_18.html /

Стамбол Капия

Пазар Капия

Еничар Капия                                                       Флорентин Капия

Времето бе чудесно, точно за разходка в парка, където не липсваха интересни дизайнерски хрумвания…

Това е паметникът на загиналите офицери и войници от Трети бдински полк във войните 1912-1913 и 1915-1918 г. Намира се на централния площад. Върху челната част на облицования с мрамор постамент има надпис:

„Величието на родината се гради върху костите на ония, които достойно живяха и умряха за нея”. Скулптурната част от тъмен патиниран бронз изобразява група войници в боен устрем, държащи знаме.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Над центъра доминира сградата на община Видин. Тук приключваме разглеждането на Видин и напущаме града.

“Мимоходом” се запознаваме с тъжната гледка на останките от миналото величие на град Рациария.

♦Античен град – крепост “Рациария” – Арчар е исторически град край река Дунав, съществувал по времето на Римската империя. Развалините му се намират на 27 км югоизточно от Видин, 28км западно от Лом, 2км западно от днешното село Арчар, Област Видин.

 

———————————————————————————————————————————————————————–

Вероятно градът възниква през втората половина на I век при управлението на Веспасиан (69-79). В чест на успешния завършек на втората дакийска война през 106г император Траян дава на града титлата Колония. След административната реформа на Диоклециан от края на III в градът става столица на провинция Крайбрежна Дакия. Рациария съществува до 586г, след което е разрушена.
Името на града произлиза от латинското ratis „сал“ или от ratiaria „вид кораб“. Самото наименование определя неговото първоначално значение като важно място за корабоплаването по река Дунав и за преминаване на реката.

През 60-те години на XIX в. първият, който обръща сериозно внимание на античният град е австрийският изследовател Феликс Каниц. Позовавайки се на Клавдий Птолемей и Певтингеровата карта той пръв съобщава „значителен град ще да е изпадал до толкоз и ще да е оставял толкова малко следи от стария си блясък, какъвто е случаят със сегашния Арчар, някогашната римска величествена и прочута Рациария“.

В края на 70-те години започва съвместна експедиция на български и италиански археолози от университета в Болоня. Благодарение на италианските проучвателни започва и последователното излизане на сборника Ratiariensia в 4 тома. Направено е въздушно заснемане на обекта благодарение на което се получава информация за запазените архитектурни структури. Мария Болини събира и систематизира всичката строителна керамика. Тя обособява няколко групи според печатите, като има такива съдържаща името на императора, военна част, майстора или ателието, в което е направена.

—————————————————————————————————————————————————————–

 

План на Рациария създаден от Дарио Джорджети.

Друго значително откритие, което трябва да се отбележи е проучената резиденция на провинциалният управител на Крайбрежна Дакия от Георги Кузманов през 80-те години. Комплексът е датиран IV – VI в., като има значително преустройство през V век.

През 1986г в развалините на жилищна постройка, българо-италиански екип археолози открива съкровище от златни накити – четири пръстена, игла за коса, чифт обеци с тюркоази и перли, гривна, две огърлици. Изследванията показват, че накитите са изработвани през различно време и по тях може да се съди за развитието на златарското изкуство в римските провинции от III до V век.
Предполага се, че скъпоценностите са били семейна собственост, събирана от няколко поколения. Някои били купени, други са били придобити като дарове от могъщ владетел или като трофеи от безчислените войни, които е водела Римската империя.
Многолюдният и богат град Рациария е превзет и опожарен от хуните, а голяма част от населението му е било избито. Пожарищата вероятно са унищожили и постройката, в която е намерено съкровището.

Сред огнената стихия някой от семейството вероятно е успял да се добере до ковчежето с накитите, грабнал го е и е хукнал навън, но може би е загинал при срутването на покривната конструкция. Затова накитите са намерени пръснати сред кости от човешки скелет, заедно с металните части на ковчежето, затрупани от изгорелите останки на покрива.

През 1991 г. поради настъпилите политически промени финансирането на археологическите разкопки е спряно. Оттук насетне следва криминалната хроника на един археологичен обект. Поради нехайството на отговорните институции, единствено иманярите се възползват от ценните артефакти на античния град. След едно двадесет годишно прекъсване, оформящо може би най-тъжният период в историята на античния град, в който той е системно ограбван. От 2013 г. ежегодните археологически разкопки са възстановени от НАИМ към БАН с ръководител Здравко Димитров. /От Wikimedia Commons/

Днес на място може да се види ето това:

——————————————————————————————————————————————————————

 

Национален археологически музей – София

 

 

 

 

 

 

—————————————————————————————————————————————————————-

 

 

 

 

 

 

 

Находки от Рациария (Арчар) – експонати от Историческия музей „Конака“ във Видин, България.

♦ Отправяме се към гр. Лом. След кратко пътуване по крайбрежния път пристигаме, паркираме при един крайпътен супермаркет, купуваме си сладолед – лятна жега… Разпитваме за пристанището насядалите по пейките на една детска площадка жени, те любезно ни насочват. И ето ни – настанени в един хотел до самия дунавски бряг. Хотелът “Трансимпекс” е до “Дунавския парк”, който, както пише в рекламата на самия хотел,  е с възобновен кей, голф игрище, амфитеатър, фитнес уреди и разнообразие от детски люлки и пързалки. Дааа, убедихме се! След като се настанихме, се разходихме по крайбрежната алея на парка и се насладихме на красивия залез на слънцето.

  Хотел “Трансимпекс”

 

 

 

 

 

 

 

Залезът над Дунава е чудно красив!

 

 

 

 

 

Вечеряхме на открито в ресторантчето на хотела, подухваше приятно от реката, но…все има някакво но, за съжаление. Обслужването не бе на ниво.

♦♦♦

 

December 11, 2018 · dobrina · Comments Closed
Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

АНОНС КРУМ ДАМЯНОВ СКУЛПТУРА

НАЦИОНАЛНА ГАЛЕРИЯ

Програма БЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ ДНЕС  представя

КРУМ ДАМЯНОВ                                     

СКУЛПТУРА

13.12.2018 – 17.03.2019

Откриване на 13 декември, четвъртък, 16.00 часа

Квадрат 500 – атриум, пл. „Св. Александър Невски““

Куратор: Калина Петкова

Настоящата изложбата е поредната проява от стартиралата през 2018 програма на Националната галерия под надслов „Българските художници днес“. Представени са пет скулптурни композиции от метал на акад. Крум Дамянов, създадени през последната година, които не са показвани досега.

Създател на форми, притегателни с онова, което не е очевидно. Това е Крум Дамянов – скулптор с разпознаваем личен стил и установена позиция. Творбите му подчиняват формата и пространството извън границите на художествения похват, а авторът търси цялостната завършеност чрез способа на противоречието. В спор сам със себе си и в контраст с всичко останало.

Всеки опит скулптурата на Крум Дамянов да бъде „събрана”  в текст е труден. Художникът разчленява общоприетите форми, а с парчетата създава нови, в които детайлът е осмислен и придава завършеност на произведението. Ето защо то е различно от всеки ъгъл и с всеки поглед зрителят го преоткрива отново и отново. Затова е „виновна” и овладяната до съвършенство игра със светлината, която прониква през ажурния декоративен мотив и избухва в един елемент или поглъща друг, носейки усещането за динамика, а в сянката са прикрити опозициите тъмно-светло, топло-студено, видимо-невидимо. Освободени, те изострят сетивата ни за онази естетична възприемчивост, която авторът е подчинил в материята. Така пътят от натурализма към абстрактното е път през овладяно пространство – дълъг и понякога самотен, но никога скучен.

Като обеми и като излъчване композициите на Крум Дамянов са монументални и достолепни – състояние на формата, което обобщава мироглед, душевност, чувства и време. Пластиките носят усещането за леснота и лекота на изпълнението, но това е по-скоро привидно, като поглед, плъзнал се по полираната повърхност на метала. Дълбоко отдолу са жестовете – и преодоляното чувство на трудност, и алегориите, и метафорите, и емоциите. Възпитаващата естетика, обгърнала скулптурните произведения на Крум Дамянов, ни учи да търсим постоянно, да експериментираме и да играем, за да намерим предела на възможностите за възприятие. Че и отвъд него

December 10, 2018 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български

Проф. арх. ЛЮБЕН ТОНЕВ – ЗА НЕБОСТЪРГАЧИТЕ

На 30 март тази година / 2018 г./ се навършиха 110 години от рождението на

Член кореспондент на БАН – професор арх. Любен Тонев.

Той ми бе преподавал по градоустройство, беше ръководител катедра “Градоустройство” в УАСГ /тогава ВИСИ/, в неговата катедра съм се дипломирала, следвала съм аспирантура в МАрхИ, по заявена област „Теория и критика в архитектурата“, на института по архитектура и градоустройство  към БАН, на който той бе и създател, и директор. След защитата на дисертацията продължих научната си кариера отново в СТИГА, прераснал в ИТИГА,…където се хабилитирах и се трудих  в областта на теорията на архитектурата, семиотиката,  Историята на българското градоустройство – ХIX-XX век, Феноменът Димитровград… до закриването му. Уви, днес в БАН няма вече архитектурна институция.

И ако някой успя да отдаде почит на проф. Тонев и да почете този юбилей – това бе УАСГ.

В УАСГ бе именувана учебна зала ва неговото име:  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тъй като не можах да присъствам на това достойно събитие, реших да отбележа този юбилей по малко необичаен начин. Чрез негов текст, който звучи актуално и днес!

“АПАРТАМЕНТ  НА 68-ИЯ ЕТАЖ”

/Из: Любен Тонев „По пътя на българското градоустройство. Избрани научни трудове“ София, ИТИГА, Изд. БАН, 1987г./

————————————————————————————————————————————————————-

P.S.

Вписали сме името и биографията на проф. Л. Тонев в световна енциклопедия на архитектите на ХХ век, публикувана на италиански и английски език:

Zheleva-Martins Viana, D. & Jully K. Furkov, “Liuben Tonev” – In: “DICTIONARIO DELL’ARCHITETTURA DEL XX SECOLO”, ed. Carlo Olmo, Umberto Allemandi & C.,Turin, Italy, 2001

 

December 4, 2018 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

ЛЕТНИ ЕКСПРЕСИИ – КУЛТУРНИ МАРШРУТИ 2018 – продължение

ПРОДЪЛЖЕНИЕ   от 22/09/2018  – 

http://zheleva-martins.com/2018/09/22/%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%B8-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B8-2018/

6 август – Ден трети

♦ МОНТАНА Нашата цел в Монтана е Античната крепост.

Крепостта Кастра ад Монтанезиум се намира в северозападния край на град Монтана, на хълма Калето, който не е застроен. Той е обект на множество археологически проучвания, които разкриват ценна информация за историята на днешния град. Името на крепостта Монтанезиум е дадено от древните римляни и вероятно идва от думата Монс – планина, но самото селище води началото си още от праисторически времена. Първите обитатели са от каменно-медната епоха. Местността е избрана като подходящо място за живот заради плодородните почви и възможността за защита. Това сочат откритите при разкопки жилища от този период.

По-късно мястото обитават древните траки – от племето трибали до около І век пр. н. е. Те построяват крепост за защита от нападатели. От нея са останали каменни зидове, широки повече от метър.

Римляните се заселват в района в края на І в. н. е., привлечени от богатите залежи на руда и злато по поречието на река Огоста. Те завладяват крепостта и я използват за свои нужди. В този период Монтана се превръща в град – център на провинция Долна Мизия, в който постоянно пребивават военни части. Градът процъфтява, изграждат се пътища, свързващи го с останалата част на империята. Освен рудодобив и златодобив, поминък на населението е земеделието и занаятчийството.

През ІІІ в. н. е. градът е обект на набези на готски племена. Именно срещу тях е укрепена крепостта Кастра ад Монтанезиум. Изградени са казармени помещения, базилика, дебели крепостни стени.

Близо до крепостта, до голям извор в подножието на хълма, се намира древно каменно светилище, с главни богове Диана и Аполон. Диана – богинята на лова, е покровителка на града и в днешно време е изобразена на герба на град Монтана.

Около светилището се образувало селище, разрушени при някое от готските нашествия през IV век. Крепостта е разрушена в края на VI при нашествие на авари и славяни. По-късно върху развалините славяните изградили свое селище, което нарекли Кутловица, вероятно заради котловината, в която е разположена областта. През 1891 г. Кутловица е преименувана на Фердинанд, а през 1945 г. – на Михайловград – на името на загиналия през 1944 г. комунистически активист в Септемврийското въстание Христо Михайлов. През 1993 г. с указ на президента Желю Желев името на града е променено на Монтана (по античното Municipio Montanensium).

Днес крепостта е отчасти реставрирана. Достъпът до нея е свободен.

 

Фрагменти от крепостта, претърпели консервация.

 

     

————————————————————————————————————————————————————–

Още малко може да се види тук:

https://www.youtube.com/watch?time_continue=66&v=sEshKWG_uls

https://montana-museum.weebly.com/1040108510901080109510851072-1082108810771087108610891090.html

За съжаление, констатациите и отзивите в интернет, от рода на тази: „Липсват туристически продукти като книги, печатни материали, сувенири, турове от които може да се научи нещо. По-удачно би било изграждането на информационен център с филми/мултимедия и възстановка на крепостта/града.“– напълно се потвърждават и от нашите наблюдения. Пет години са минали след реставрацията, с финансиране от европейски фондове и ред други спонсори, както се вижда от табелите, а крепостта е вече занемарена – отново обрасла в треви и храсти. Няма хора, тук нищо не се случва, обектът деградира без социализация и активно включване в културния живот на града. Какво като е в герба на Монтана?

В интерес на истината, забелязахме че в базиликата до входа има следи от продължаваща реставрация. От една публикация разбираме, че активно се работи по възстановяването на Ранно-християнската базилика на крепостта “Калето” , за да бъде готова за празника на града “Свети Дух” през 2018г. Средствата били осигурени по трансграничен проект със Сърбия на обща стойност от 695 000 евро за Монтана и Пирот.

“Целта е засилване на туристическата привлекателност, опазване, възстановяване и експониране на ранно- християнската базилика. Това е едната част и средновековната крепост в Пирот. Това ще се постигне чрез разработване на атрактивна туристическа дестинация”, казва кметът на Монтана Златко Живков.

От същата публикация научаваме още, че „Това е третият проект, с които се работи по античната крепост “Калето”, която става модерна туристическа атракция.

/http://bnr.bg/vidin/post/100880044/prodaljava-vazstanovavaneto-na-bazilikata-v-krepostta-kaleto/

Денят на Свети Дух се чества в понеделник след Петдесетница от Възкресение Христово.

И ако пред 2015 г. част от празничните събития са се случвали тук на територията на античната крепост (На античната крепост бяха организирана артистичната демонстрация “Хляб от бога”, която пресъздава добив на брашно от лимец с праисторически технологии. И печенe на хляб върху каменна плоча на жарава. В подножието на югоизточната порта на крепостта бе представена друга постановка “Царят-жрец, Дионис и виното”. На нея посетителите можеха да дегустират вино от копия на тракийски фиали. Двата спектакъла са на театрално студио “Темп” и Регионален исторически музей – Враца. – https://dariknews.bg/regioni/vraca/dnes-montana-praznuva-denq-na-sveti-duh-1446283), то през 2018г., въпреки заявените намерения ранно-християнската базилика да поеме част от тях, нищо такова не се е състояло – явно не е била готова за целта.

Тръгваме си малко разочаровани от случващото се или по-скоро от не-случващото се с една културно-историческа ценност – една застинала във времето зле менажирана антична крепост.

 Следващата ни цел е Белоградчик.

БЕЛОГРАДЧИК

♦Белоградчишките скали се славят като едно от чудесата на света. Който ги види сам ще повтори думите на писателя Антон Страшимиров: “Пред фантастичните видения на Белоградчишките скали, човешката фантазия е ограбена, абсолютно ограбена с всички свои капризи!”

Тези невероятни творения на природата се намират в района на град Белоградчик, в Западния Предбалкан. Простират се на близо 30км дължина, 3 до 5 км ширина и до 200 м височина. Те се разделят на три групи – Фалковска, Централна и Збеговска. Над 230млн години са били необходими, за да се изваят чудните форми на Белоградчишките скали. Червеният им цвят се дължи на железните съединения в тях.

Но най-забележителното е, че уникалните скални образувания са сякаш изваяни образи: Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Замъкът… Наименованията на всяка скална фигура са плод на народното въображение. И всяка е свързана със своя легенда. Ето една от тях.

Преди векове между скалите имало девически манастир. Рано всяка сутрин манастирските камбани приканвали за молитва обречените на Бога монахини. Най-младата сред тях, послушницата Вита, не могла да скрие под расото своята красота. Мълвата за красотата на сестра Вита се разнесла навред из Римската империя. На един Петровден, когато хората имали право да посещават манастирите, съдбата срещнала Вита с римлянина Антонио. Те дълго криели любовта си от монахините. Но след година плодът на тяхната любов се явил на бял свят. Детски плач огласил килиите на манастира. Вита била разобличена и изправена пред строгия съд на монасите. Те решили да я прокълнат и изгонят от манастира заедно с детето. В това време откъм хълма се задал Антонио на белия си кон, умоляващ монахините да оставят Вита. И станало чудо. Изведнъж над скалите се извила буря, паднал гръм, земята се разтресла. Манастирът се сринал и всичко наоколо се вкаменило – Конникът, Монасите и Вита, която се превърнала в Мадоната с детето в ръце.

Белоградчишки скали са обявени за природна забележителност през 1949 г. и номинирани за едно от новите 7 чудеса на света през 2008г. Заедно с крепостта калето, те са включени в Стоте национални туристически обекта.

Тези извисяващи се до 200 м. скални образувания, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил умело използван от древни времена. Крепостните укрепления са строени и доизграждани в три времеви периода: Римски (I-IV век), Средновековен (XVII-XIX век) и Османски (1805-1837г.).

♦ Белоградчишката крепост е впечатляващо съвместно дело на природата и човека. Намира се непосредствено до град Белоградчик, като навсякъде са поставени информационни знаци и табла.

Крепостта е градена сред непристъпни скали, които са някога са били в пределите на Римската империя, когато още не е съществувала българската държава. Само две от стените – северозападната и югоизточната, са градени от човешка ръка. Огромни скални масиви, достигащи 100м височина, по естествен начин завършват зданието.

  /Yavor Michev/

 

Крепостта отначало е служила като наблюдателница, а по-късно по времето на Османската империя е била разширена.

Мястото е уникално, пленява с необикновеното си приказно съчетание на архитектура и със спиращите дъха панорамни гледки.

  

С изкачването по многобройните стъпала до върха на крепостта хоризонтът непрестанно се разширява, разкриват се в няколко плана великолепни пейзажи.

Крепостните стени, които са с дебелина 2.5м в основата си и достигат до 12м височина, са украсени с декоративни ниши, колони, каменни корнизи, с релефни изображения на растения и животни, розети, палмети, надписи… 

В рамките, чийто дъги над входовете са с ефектно редуващи се бял и червен камък, се очертават различни картини – от зелените затревени дворове, от крепостните стени и скалите на втори план, от небесата.

Вътре в крепостта са оформени три двора, разделени с масивни портали с врати, обковани в железни ленти. Тук са изградени караулни помещения с оръдейни площадки и амбразури, както и 365 бойници по крепостните стени и помещения за складове и боеприпаси. В миналото е имало и мелница за брашно и сол. Крепостта се е използвала като военно съоръжение за последен път през Сръбско-българската война (1885г).

По времето на нашето посещение в заграденото пространство бе монтирана метална конструкция на амфитеатър за третия летен фестивал „Белоградчишките скали Опера на върховете“, състоял се от 13 до 29 юли, тази година. Софийската опера и балет е представила балетът „Корсар“, „Жизел“ и „Дон Кихот“, Операта Кармен и Дон Кихот…

 

Сигурно публиката е изпитвала върховно удоволствие от спектаклите сред вълшебната атмосфера, която им се предоставя от величествената природа и наситената с историческа памет крепост. 

Всичко това би било чудесно, ако не възникваше едно съмнение – не е ли прекрачена границата на толерантност към паметника на културата? Не е ли това агресивно потребление на културното ни наследство?  Конструкцията на амфитеатралната платформа забива своите котви направо в крепостните стени, а мощното и туловище изпълва дворното пространство на крепостта до самия край… Струва си да се замислят организаторите на фестивала, а и градската управа  над въпроса за “цената” на културната ценност.

След напущането на крепостта ни очакваще неприятност – не стига, че колата бе прегряла и не искаше да пали, но и нямаше нито едно заведение, което да предлага обяд наоколо…Рекламата за “туристическо влакче, което ще ви отведе до крепостта “Калето” и обратно” се оказа лъжлива и трябваше пеша да слезнем до центъра на града. Обядвахме евтино и вкусно в заведение на главната улица – това добре, но пък туристическият информационен център се оказа затворен?! Наложи се да спрем и пренощуваме в частно хотелче в града. На сутринта рано рано потеглихме за пещерата “Магура”.

Следва продължение – ден четвърти  7 август

 

December 3, 2018 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

UNESCO AND UIA LAUNCH THE WORLD CAPITALS OF ARCHITECTURE INITIATIVE

UNESCO and UIA launch the “World Capital of Architecture”

 

  PRESS RELEASE
27 November 2018

UNESCO and the International Union of Architects (UIA) are launching an initiative to associate UNESCO with the designation of the host cities of the UIA World Congress as World Capitals of Architecture. UNESCO’s Assistant Director-General for Culture, Ernesto Ottone R., and UIA President Thomas Vonier signed a Memorandum of Understanding in Paris on 23 November 2018 to strengthen cooperation between the two organizations, which dates back to 1956.

UNESCO and the UIA have been at the forefront of the challenges of our time: mass urbanization, climate change and the need to preserve architectural heritage. The new Agreement between UNESCO and the UIA aims to extend the response to these challenges by developing opportunities through the mobilization of local and national governments, the media and communities.

As cities expand and develop at a rapid pace around the world, the initiative reflects the commitment of both organizations to promote urban issue, in line with Goal 11 of the Sustainable Development Agenda for 2030: “Make cities and human settlements inclusive, safe, resilient and sustainable.”

“UNESCO’s association with the UIA’s World Capital of Architecture initiative marks a new step in our long-standing partnership. The aim is to create new synergies between culture and architecture in an increasingly urban world, in which cities are hubs for ideas, trade, culture, science and social development in particular. Through this initiative, our ambition is to ensure that these cities are also perceived as open and creative spaces for exchange, invention and innovation,” said Ernesto Ottone R.

The city designated as World Capital of Architecture will become a global forum for discussion on the pressing challenges of our world, through the prisms of culture, heritage, urban planning and architecture. UNESCO, UIA and local institutions will organize activities and events to promote projects that will involve not only architects and urban planners, but professionals from related sectors as well.

“We want to highlight how architects, with the help of local governments and communities, can play a key role in identifying solutions that benefit communities,” said Thomas Vonier. “Connecting culture and architecture is essential to create inclusive, productive and sustainable cities and communities for all.”

Through this initiative, UNESCO and the UIA are joining forces to develop urban solutions for the benefit of future generations through culture.

 

https://www.uia-architectes.org/webApi/en/news/unesco-and-uia-launch-the-.html

 

November 27, 2018 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на други езици, Текстове на други езици, Фотографии

ВСЕКИ СОФИЯНЕЦ ТРЯБВА ДА ПОЗНАВА АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ РЕЗЕРВАТ “СЕРДИКА-СРЕДЕЦ” – ИСТОРИЧЕСКОТО СЪРЦЕ НА СТОЛИЦАТА

November 25, 2018 · dobrina · Comments Closed
Posted in: Други, Публикации на български, Публикации на други езици, Текстове на български, Текстове на други езици, Фотографии

АРХ.ЛЮБОМИР НЕЙКОВ – АВТОР НА ОУП НА СОФИЯ ОТ 1961 – 110 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ

November 11, 2018 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии