2021 will be the European Year of the Rail. 2021 г. ще бъде Европейската година на железниците.

2021 will be the European Year of the Rail.

Because railways and tramways, both buildings, infrastructure and rolling stock are important industrial heritage.

EFAITH will emphasize on rail heritage and starts a campaign to rescue endangered railway heritage. In many countries old stations are dilapidated, iron bridges and old locomotives are rusting, some heritage railways are threatened because of COVID-19

EFAITH is preparing a database of threatened rail heritage, whereby each item will be linked to a call to cooperate or contribute to its rescue.

A questionnaire has been developed to report endangered rail heritage and can be downloaded in six languages from the webpage https://lnkd.in/gJ-9s-a . Citizens and organisations can use it to identify and report endangered railway heritage.

The database will go online at the end of this month or early July.

May we ask you to spread this message and to distribute the questionnaires to anyone who can contribute – or even identify yourself a site or an item. We hope to publish a first list by the end of June, beginning of July.

2021 г. ще бъде Европейската година на железниците.

Тъй като железопътните и трамвайните линии, сградите, инфраструктурата и подвижният състав са важно индустриално наследство

EFAITH ще наблегне на железопътното наследство и стартира кампания за спасяване на застрашеното железопътно наследство. В много страни старите гари са рухнали, железни мостове и стари локомотиви ръждясват, някои железопътни  линии са застрашени заради COVID-19

EFAITH подготвя база данни със застрашено железопътно наследство, чрез която всеки елемент ще бъде свързан с призив за сътрудничество или за да допринесе за неговото спасяване.

Разработен е въпросник за отчитане на застрашеното железопътно наследство и може да бъде изтеглен на шест езика от уеб страницата

https://lnkd.in/gJ-9s-a.

Гражданите и организациите могат да я използват за идентифициране и докладване на застрашено железопътно наследство.

Базата данни ще излезе онлайн в края на този месец или началото на юли.

Можем ли да ви помолим да разпространите това съобщение и въпросниците на всеки, който може да допринесе – или дори да идентифицирате себе си, мястото или артикула. Надяваме се да публикуваме първия списък до края на юни, началото на юли.

http://industrialheritage.eu/2021/European-Year-Rail

http://industrialheritage.eu/2021/European-Year-Rail/ENDANGERED

ИМАМЕ ДЕСЕТКИ Ж.П.ГАРИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СПАСИМ!

June 16, 2020 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Публикации на други езици, Текстове на български, Текстове на други езици, Фотографии

ЧЕСТИТ ДВОЕН ПРАЗНИК, ПРИЯТЕЛИ: ДЕН НА ПОБЕДАТА НАД ФАШИЗМА И ДЕН НА ЕВРОПА!

May 9, 2020 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Публикации на други езици, Събития, Текстове на български, Текстове на други езици, Фотографии

ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК – 3 МАРТ – ДЕНЯТ НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ ТУРСКО РОБСТВО

НА ДНЕШНАТА ДАТА – 3 МАРТ/19 ФЕВРУАРИ/ 1879 г. Е ПОДПИСАН САН-СТЕФАНСКИЯТ МИРЕН ДОГОВОР.

ЗАПОЧВА ЛЕТОБРОЕНЕТО НА СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ

“Началото на Руско-турската война от 1877-1878 г. съвпада с мощния подем на националноосвободителното движение на народите на Балканите. През 1875 г. избухва въстание срещу турското иго в Босна и Херцеговина, през 1876 г. – в България. През същата година Сърбия и Черна гора се противопоставят на Турция, за да постигнат пълна независимост и да обединят отново всички сръбски и черногорски земи, които все още са били под прякото управление на султана. Русия отговаря на тези събития с широко социално движение в подкрепа на братските славянски народи. Около пет хиляди руски опълченци отиват в Сърбия по време на Сръбско–турската война. Руската общественост събира дарения, средства, лекарства и прочее за за подпомагане на борбата на славянските народи на Балканите. Под лозунга “защита на братята ни славяни”, много популярен в руското общество, Русия влиза във войната от 1877-78 година. Избухването на войната предизвика широк патриотичен подем в Русия, влизането на хиляди доброволци в армията. Много видни представители на руската интелигенция пряко участват във войната. В Дунавската армия са били художниците-баталисти В. В. Верещагин, В. Д. Поленов, П. П. Соколов, П. О. Ковалски, В. Г. Малишев. П. П. Соколов е награден с кръста на Свети Георги. Редица изявени писатели, включително и вие. И. Немирович-Данченко, В. А. Гиляровски, В. В. Крестовски и други отидоха на фронта като военни кореспонденти. Н. И. Пирогов, С. П. Боткин, Н. В. Склифосовски и други изтъкнати представители на медицинската наука са работили във фронтовите болници.” – http://livinghistory.ru/topic/59713-kartiny-o-russko-turetckoi-voine-1877-78gg/

ТУК ЩЕ ПРЕДСТАВИМ ЕДНА МАЛКА ЧАСТ ОТ ХИЛЯДИТЕ ТВОРБИ НА РУСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ-БАТАЛИСТИ, ОТРАЗЯВАЩИ В ОБРАЗИ РУСКО-ТУРСКАТА, ЗА БЪЛГАРИЯ – ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА

  • Василий В.Верещагин
  • Павел Ковалевский
  • Николай Дмитриевич Дмитриев
  • Алексей Николаевич Попов
  • Виктор Мазуровский
  • Соколов, Пётр Петрович

    March 3, 2020 · dobrina · Comments Closed
    Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии

    Call for Issue 41 Identifications of the Postmodern

    2 Call for Issue 41

    Identifications of the Postmodern

    ♦♦♦

    Покана за публикуване на № 41 “Идентификации на постмодернизма”

    Уважаеми читатели,

    Само преди десет години архитектурата на така наречената постмодерна ера страдаше от доста съмнителна репутация. Оттогава обаче изглежда, че перспективата се е променила коренно. Сегашното възраждане на тенденциите от 80-те години не се вижда само в модния свят:  засилен интерес към постмодернизма може да се наблюдава и в архитектурния дебат. Постмодернизмът винаги е бил силно противоречив, дори в разцвета си. практически всеки аспект беше под въпрос: – съществува ли той изобщо? – Как може връзката му с модернизма да се опише? Върху кое разбиране за модернизма се базира? –  Бележи ли епохално прекъсване или може би дори края на историята?

    Концепцията за постмодернизма не произхожда сама по себе си от архитектурата. Въпреки това, за значителен период от време архитектурата изглежда е била перфектен показателен пример за постмодерно мислене.

    И така, как трябва да се оценява връзката с философията, литературата и културната история при анализа на миналото? Дали това бе особено ползотворна или напротив, по-скоро рестриктивна, забавяща фаза на архитектурното развитие?

    Каним участници, които поставят под въпрос постмодернизма в архитектурата през всичките му аспекти и го използват като отправна точка за отразяване на текущата ситуация в архитектурата и градоустройството, както и дават прогнози за бъдещето на тези полета. Приветстваме участия, които преразглеждат и критично разгледат основните произведения на постмодернизма, било то под формата на книги, изложби, сгради или проекти за градско развитие.

    Допълнителна информация тук:

    http://cloud-cuckoo.net/de/hefte/aktuelles-heft/

    https://cloud-cuckoo.net/fileadmin/hefte_de/allgemein/cfa_issue_41.pdf

    ♦♦♦

    Newsletter W|C|B Wolkenkuckucksheim | Cloud-Cuckoo-Land | Воздушный замок

    2 Call for Issue 41

    Identifications of the Postmodern

    Please scroll down for the English version.

    Call für das Heft 41 Identifikationen der Postmoderne Liebe Leserinnen und Leser, noch bis vor zehn Jahren litt die Architektur der sogenannten Postmoderne unter einem zweifelhaften Ruf, doch scheint sich der Blick in der jüngsten Zeit zu verschieben. Die 1980er-Jahre erleben nicht nur in der Modewelt ein Revival, auch in der Architekturdebatte ist derzeit ein verstärktes Interesse an der Postmoderne wahrzunehmen. Die Postmoderne war schon während ihrer Blüte in allen Aspekten umstritten. Dabei blieb kaum eine Frage ungestellt: Gibt es sie überhaupt? Wie ist ihr Verhältnis zur Moderne? Auf welches Verständnis von Moderne bezieht sie sich? Markiert sie einen Epochenbruch oder gar das Ende der Geschichte? Das Konzept der Postmoderne stammte nicht aus der Architektur selbst, für eine Weile schien die Architektur aber den perfekten Demonstrationsfall postmodernen Denkens darzustellen. Wie ist ihr Verhältnis zu Philosophie, Literatur und Kulturgeschichte retrospektiv einzuschätzen? Hatten wir es mit einer besonders fruchtbaren oder ganz im Gegenteil mit einer einschränkenden, retardierenden Epoche zu tun? Wir laden zu Beiträgen ein, welche die Postmoderne in der Architektur in ihrem ganzen Facettenreichtum neu befragen und sie als Ausgangspunkt für Überlegungen zur gegenwärtigen Situation von Architektur und Städtebau und zu Projektionen in deren Zukunft nehmen. Dabei begrüßen wir die Lektüre und die kritische Auseinandersetzung von Schlüsselwerken der Postmoderne, seien es Bücher, Ausstellungen, Bauten oder städtebauliche Projekte.

    Weitere Informationen finden Sie hier:

    http://cloud-cuckoo.net/de/hefte/aktuelles-heft/

    https://cloud-cuckoo.net/fileadmin/hefte_de/allgemein/cfa_issue_41.pdf

    ♦♦♦

    Newsletter W|C|B Wolkenkuckucksheim | Cloud-Cuckoo-Land | Воздушный замок

    2 Call for Issue 41

    Identifications of the Postmodern

    Dear Readers,

    A mere ten years ago, the architecture of the so-called postmodern era suffered from a rather dubious reputation. Since then, however, the perspective seems to have shifted radically. The current revival of 1980s trends is not only visible in the fashion world: an increased interest in postmodernism can be observed in the architectural debate as well. Postmodernism has always been highly controversial, even in its heyday. Practically every aspect was questioned: Does it exist at all? How can its relationship to modernism be described? Which understanding of modernism does it refer to? Does it mark an epochal break or maybe even the end of history? The concept of postmodernism did not originate in architecture itself. However, for a significant period of time, architecture seemed to be the perfect demonstration case for postmodern thinking. So how should its relationship to philosophy, literature and cultural history be assessed in retrospect? Were we dealing with a particularly fruitful or, on the contrary, rather restrictive, retarding phase of architectural development? We invite contributions that question postmodernism in architecture in all its many facets and use it as a starting point for reflecting on the current situation in architecture and urban planning, as well as projections for the future of these fields. We welcome pieces that review and critically examine key works of postmodernism, be it in the form of books, exhibitions, buildings, or urban development projects.

    Further information here: http://cloud-cuckoo.net/en/issues/current-issue/

    https://cloud-cuckoo.net/fileadmin/hefte_de/allgemein/cfa_issue_41.pdf

    February 16, 2020 · dobrina · Comments Closed
    Tags:  · Posted in: Актуална информация, Публикации на български, Публикации на други езици, Текстове на български, Текстове на други езици

    ПАМЕТ ЗА КНЯЗ ВЛАДИМИР АЛЕКСАНДРОВИЧ ЧЕРКАСКИ

    КНЯЗ ВЛАДИМИР АЛЕКСАНДРОВИЧ ЧЕРКАСКИ

    Княз Владимир Александрович Черкаски (на руски: Влади́мир Алекса́ндрович, княз Черка́сский) е роден  на 14 февруари 1824, в Чернски уезд, Тулска губерния (Русия)  и починал на 19 февруари  (3  март)  1878, Сан Стефано, Османска империя. 

    Княз Черкаски е потомствен княз, руски юрист, държавник, оглавявал Временното Руско управление в България по време на Руско-турската война.

    През 1844г. Княз Черкаски завършва Юридическия факултет на Московския университет. Занимава се с изследвания на селския въпрос (публикува труда «О лучших средствах к постепенному исходу из крепостного состояния»), участва активно в подготовката и осъществяването на Селската реформа в Руската империя (1857 – 1861), която се състои в отмяна на крепостното право.

    Княз Черкаски е славянофил с панславянски убеждения. Като помощник на държавния секретар Н. А. Милютин, главен директор на правителствената комисия по вътрешните работи в Кралство Полша (1864-1866г.), Черкаски провежда политика на умиротворяване след Полското въстание от 1863 г. Подготвя аграрната реформа в Полша от 1864 г. за оземляване на безимотните селяни. През 1864 – 1866 г. работи в Руското управление на зависимото Полско царство.

    Княз В. А. Черкаски е кмет на Москва (4 април 1869 г. – 13 март 1871 г.). Той е един от авторите на Градската реформа от 1870 г. (реформа на градско самоуправление)  и статута на град Москва.

    Още през 1876 г. към Щаба на върховния главнокомандващ на руската армия е сформирана специална комисия за подготовка на системата на управление на България след нейното освобождение.

    Първоначално се предполага, че княз Черкаски ще управлява Червения кръст отвъд Дунава, но по-късно става известно, че императорът планира да му повери временната администрация на България.

    На 1 ноември 1876 г. княз Черкаски представя докладна на генерал-адютант Милютин, в която подробно е описана предложената от него структура на управление на гражданските дела в България, като се посочват административните длъжности, техните права и задължения. На 16 ноември 1876 г. длъжностната характеристика на началника на гражданските дела при главнокомандващия армията е одобрена от императора. На тази длъжност е назначен именно княз Владимир Александрович Черкаски.

    На 24 април 1877 г. в Кишинев Александър II подписва Манифест за обявяване война на Турция. Княз Черкаски пристигна в Кишинев също през април 1877 г. Най-напред той започва да организира работата на Червения кръст, да помага на ранените и бежанците, както и да разработва основните положения относно установяването на гражданско управление в България.

    Назначен е и помощник на княз Черкаски – Радомският губернатор (Царство Полско), генерал-майор Анучин, който пристига в Кишинев на 3 май. В допълнение, за завеждащ съдебните дела бил назначен членът на консултацията към Министерството на правосъдието, действителният държавен съветник С. И. Лукиянов (Впоследствие: председател на специалната юридическа комисия за изработване на съдоустройството и съдопроизводството в България, чийто проект влиза в сила на 24 август 1878 г. под името „Временни правила за устройство на съдебната власт в България“; Основен автор на „Първоначален проект за органически устав за държавно устройство на Княжество България“; Участва в работата на Учредителното събрание. С неголеми изменения проектът му е приет и наименуван по-късно Търновска конституция; Председател е на Върховния касационен съд на Княжество България (1878 – 1879).), професорът-славист от Харковския университет М. С. Дринов (Впоследствие: Княз  Дондуков-Корсаков назначил Дринов за софийски вице-губернатор, а след това – министър на образованието и духовните въпроси. Дринов става съавтор на Търновската конституция).

    Така се формира водещото ядро в структурата за управление на гражданските дела в България. След избухването на военни действия се планира да се наемат служители за запълване на административните длъжности, при това за постовете на областните началници се предвижда да бъдат назначени офицери от армията, както било в Полското кралство, но военните власти счели това за невъзможно и предложили да ги призоват от Руската империя. В началото на май генерал Домантович заминава за Киев, Москва и Санкт Петербург, където се планира да бъдат наети 80 офицера.

    Още при пристигането си в Кишинев, княз Черкаски нарежда да се преведат на руски език действащите по това време турски закони, в съответствие с които се води управлението в България.

    Разполагайки със специализирани кадри, военно-научен комитет към Генералния щаб, нарочно назначени комисии, включващи и българи, канцеларията на Черкаски най-напред подготвя и публикува в Букурещ свитъци „Материалы для изучения Болгарии“, включващи сведения за положението по управлението на Турция, подробни статистически данни за Дунавския вилает, описание на административното устройство, управлението на градовете, правата и задълженията на градските съвети, административното делене на България на вилаети, санджаци и кази, разпределението на населението по санджаци, списъци на населените места, етническата карта на България, представена на Константинополската конференция през 1876г., териториалното делене по квартали на София и Русе/Рущук/… По заповед на княз Черкаски, частично в превод, частично в извлечения, са издадени всички действащи в България турски закони, за да бъде запозната с тях руската администрация от временното гражданско управление, както и за да бъде осигурена приемственост, там където тя е уместна.

    Тогава, когато армията преминава Дунава, основните документи вече са готови. Разработени са упътвания, които определят действията на местната администрация, където всички по-нисши постове трябва да бъдат заети от българи.

    Така от самото начало на войната Княз Черкаски е организатор и ръководител на Временното руско управление, което устройва гражданската и военна администрация  и въвежда широко селско и градско самоуправление в освободените територии на България. В зависимост от напредването на руските войски в страната, турското управление било заменяно с руско. За въвличането на местното българско население в управлението се извършва предварителна проучвателна работа, така че в него да бъдат включени подходящи добре образовани българи.

    Съвременното българско градоустройство дължи много за раждането и европеизацията си, за нормативната си уредба и законодателството си, на многобройни знайни и незнайни топографи, земемери, инженери и архитекти от руската освободителна армия, от този пионерски отряд на Княз Черкаски.

    Първият освободен град е Свищов. На 4 юли 1877г. е въведено временно руско управление с губернатор Н. Геров. В Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София се съхранява копие от „План города Систова и Зимницы с окрестностями. Снят инструментально в 1877г.“ Както пише в самия план, освободеният град „снимали Корпуса военных топографов Поручик Новицкий, класснье топографье Семенов и Бутович“. Планът е подписан от „И. д. Начальника Топографского отдела полевого штаба Полковник Артамонов“.

    От 7 юли 1877г. е т.нар. „План Г. Тырнова“, който според надписа „Снимал и чертил Генерального Штаба Капитан Сухомлинов“.

    В Държавен архив на градовете Русе, Пловдив, Стара Загора..се съхраняват документи, крайулични, кадастрални снимки, топографски планове, които са заснемани, чертани и проектирани от професионалистите на Княз Черкаски.

    Вече в края на войната княз Черкаски се разболява сериозно. Доведен е в град Сан Стефано, близо до Константинопол. Преуморен от прекомерна активност, княз Черкаски умира в Сан Стефано на 19 февруари (3 март) 1878 г. – в същия ден и на самото място, където е подписан мирът, който бележи края на Руско-турската война.

    Все още не са изследвани докрай делата му по организирането и прилагането на градското и селско самоуправление в освободена България. Не са събрани и анализирани топографските планове, край-уличните снимки, регулационните планове, направени за българските селища от знайни и незнайни инженери и специалисти от руската освободителна армия. Между тях са известни първо-строителите на София и Пловдив, като инженерите Николай Копиткин и Йосиф Шнитер. Но има много други от армията на княз Черкаски, чиито дела и приноси към  българското градоустройство трябва да се изследват и станат достояние за науката ни.

    Заслугите на княз Черкаски дават плодове и след неговата смърт. Така подготвената от него записка за управлението на България, одобрена от император Александър II е взета под внимание при изработването и приемането на Търновската Конституция на Княжество България (1879).

    Тялото на Княз Черкаски е погребано в московския Данилов манастир, до Н.В. Гогол, A.S. Хомяков Ю.Ф. Самарин.

    БЛАГОДАРНОСТИ ЗА ДЕЛАТА НА КНЯЗ ЧЕРКАСКИ И ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА МУ!

    ♦♦♦

    Повече по темата за инженерите от руската армия:

    ▪Zheleva-Martins, D. & Furkov, Yuli, “The role of the engineers from the russian army in layingthe foundations of contemporary Bulgarian town planningafter the liberation from Turkish domination in 1878” In: “Etudes Balkaniques”, Institute d’ Etudes Balkaniques, Academie Bulgare des Sciences, N=1-2, pp 75-83, Sofia, 1999

    ▪Желева-Мартинс, Д. и Ю. Фърков, “Инженерите от Руската освободителна армия и съвременното българско градоустройство.” – В: сп.”Архитектура”, 1998, кн.2, с.42-45

    ▪https://www.academia.edu/38476757/%D0%98%D0%9D%D0%96%D0%95%D0%9D%D0%95%D0%A0%D0%98%D0%A2%D0%95_%D0%9E%D0%A2_%D0%A0%D0%A3%D0%A1%D0%9A%D0%90%D0%A2%D0%90_%D0%9E%D0%A1%D0%92%D0%9E%D0%91%D0%9E%D0%94%D0%98%D0%A2%D0%95%D0%9B%D0%9D%D0%90_%D0%90%D0%A0%D0%9C%D0%98%D0%AF_%D0%98_%D0%A1%D0%AA%D0%92%D0%A0%D0%95%D0%9C%D0%95%D0%9D%D0%9D%D0%9E%D0%A2%D0%9E_%D0%91%D0%AA%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%A1%D0%9A%D0%9E_%D0%93%D0%A0%D0%90%D0%94%D0%9E%D0%A3%D0%A1%D0%A2%D0%A0%D0%9E%D0%99%D0%A1%D0%A2%D0%92%D0%9E

    February 14, 2020 · dobrina · Comments Closed
    Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

    ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА, БЪЛГАРИЯ!

    January 2, 2020 · dobrina · Comments Closed
    Tags:  · Posted in: Видео, Събития

    В ПАМЕТ НА ВАЦЛАВ КОЛАР – ПЪРВИЯТ ГЛАВЕН АРХИТЕКТ НА СОФИЯ

    АРХИТЕКТ ВАЦЛАВ КОЛАР ПОЧИНАЛ НА 31 ДЕКЕМВРИ 1900

    В последния брой на Списание на Българското инженерно архитектурно Дружество – БИАД – книга 12 от 1900 година,  в рубриката “Вести от редакцията” е написано следното кратко съобщение:

    + Венцеслав Адол Колар – архитект

    Така телеграфно, обидно бегло е отбелязана смъртта на първия главен архитект на София – Вацлав Колар, автор на редица емблематични за столицата ни обществени обекти.

    Един некролог – съобщение за смъртта на арх. Вацлав Коларж в чешкия вестник „Национална политика“ от началото на 1901г., което ни е предоставено от неговия правнук Dr Josef Vorisek, дава допълнителна информация и хвърля известна светлина върху някои премълчавани или пропускани моменти от биографията на арх. Колар, които ние съзнателно ще подчертаем тук.

    “ Смърт на сънародник в България. / Национална политика. 5. 1. 1901, стр. 5. / Úmrtí krajana v Bulharsku. Národní politika. 5. 1. 1901, s. 5/.

    В София, България, на 31 (декември 1900 г.), след кратко боледуване, умира от пневмония на 59-годишна възраст, г-н Václav  K o l á ř /Вацлав Колар, Кавалер на Ордена на „Св. Станислав“ и на руския медал за заслуги „Света Ана“ на лента. (починалият бе братовчед на Йосиф Коларж, преподавател по славянски езици в Чешкия университет в Прага).

    Г-н Коларж е роден през 1840 г. в Башнице, близо до Хорице (окръг Храдец Кралове), където баща му е съдия изпълнител и началник около тридесет години. Той завършва Реалната гимназия в Прага, след което заминава като доброволец при полските бунтовници срещу руските войски. След края на въстанието достигнал до чин поручик, той е бил върнат при родителите си. След известно време Вацлав Колар напусна дома си, без да каже на никого къде отива. Две години по-късно той изпраща кратко съобщение до родителите си, че работи като чертожник в Белград, Сърбия. По-късно заминава за Букурещ, Румъния, където привлича вниманието върху себе си като архитектурен чертожник дотолкова, че получава румънска държавна стипендия за допълнително техническо обучение във Виена и Париж. След завръщането си  няколко години служи в румънското Министерство на обществените сгради, където натрупал значително богатство.

    След избухването на Руско-турската война Колар преминава Дунава заедно с руснаците, в компанията на княз Корсаков-Дондуков, първият администратор на Освободеното българско княжество.

    От това време до смъртта му, при различни правителства и монарси, той живее все в София, където е архитект на най-големи и красиви държавни сгради, първо на княжеския конак при княз Дондуков-Корсаков, след това на кадетското училище и накрая на голямата сграда на военния клуб, на много частни домове, чужди и свои собствени.

    Въпреки, че успява да си възвърне значителното богатство,  с прекалено голямата си добротата към всеки, който се бе обърнал към него за помощ или гаранция, която мнозина използвали в негова вреда (той плаща над 25 000 франка като гарант!). Отново губи голяма част от богатството си, така че от четирите къщи му  останали само две.

    Последната му държавна сграда трябвало да бъде великолепен столичен храм в чест на Св. Александър Невски, в памет на Освободителя на България. Планът  вече бил завършен, когато правителството поискало тя  да бъде дело на по-млад архитект, българин. В. Колар сметнал, че това е незаслужено недоверие и неодобрение на  заслугите му до този момент. Той се отказал от държавна служба и изживява последните си три години без служба и пенсиониране, като частно лице, почти самотен, стар ерген, така той завършва активния си живот в чужбина.

    В София той остави след себе си красиви и трайни паметници на своето изкуство, а в сърцата на много сънародници и на други, на които през живота си бе показал много добрини, си осигури благодарствен спомен.

    Той подари на град Хорице своята богата колекция от редки и ценни ориенталски оръжия и антики, които са прехвърлени чрез австрийското консулство след смъртта му.

    Погребението на покойника се състоя със значително участие на 2-ри този месец в София.“

    January 1, 2020 · dobrina · Comments Closed
    Posted in: Други