ПУБЛИКУВАНИ МОИ СТИХОВЕ
https://rn.fmi.uni-sofia.bg/sites/default/files/Sbornik_nosht_2018.pdf#overlay-context=bg/node/48
Това е линкът е към електронното издание на поетичния сборник “СТЪПКИ 9”, който традиционно излиза за Европейската нощ на учените – тази година тя беше на 28 септември. Поетичният сборник съдържа стихове на повече от 100 автора от академичните среди. Мога да се похваля, че на стр. 32 е публикувано и моето –
СТАРАТА ЦЪРКВА
А ЕТО И В КНИЖНИЯ ВАРИАНТ НА СБОРНИКА:
October 7, 2018
· 
dobrina · 
Comments Closed
Tags: ПУБЛИКУВАНИ МОИ СТИХОВЕ; Европейска нощ на учените 2018; Сборник "Стъпки 9" · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии
ЛЕТНИ ЕКСПРЕСИИ – КУЛТУРНИ МАРШРУТИ 2018
И тази година, както през 2016 и 2017, през август поехме на път из България. Идеята беше да видим какво й е толкова зле на Северо-западна България, че чак да я наричат Северо-Западнала, а и с какъв потенциал разполага, що се отнася до туризма и по-специално – до културния туризъм. Отскочихме и до някои места в Централна България, останали невидяни от преди. Тук в няколко части ще публикувам впечатленията си – и положителни, и отрицателни, като ги придружа с мнооого инфорация и илюстрации, както свои, така и “наши” – от компанията, а и чужди, там където не ми достигат /разбира се, с препратки към авторите/.
4 август – Първи ден.
ГРАД КОСТИНБРОД – трябваше да бъде нашето начало, където по писмени данни очаквахме да видим следните обекти:
♦Римската пътна станция Скретиска, която се намирала на територията на завод “Кока кола”. “Станцията има Т- образна форма. Ориентирана е в посока югозапад- североизток. Състои се от 9 помещения, разположени около вътрешен двор. Общата и площ е 0.73 дка. Изградена е от средни по големина камъни, споени с бял хоросан. На места е използван и хоросан, смесен със счукана тухла. Станцията е построена през 317-324 г., по времето на императорите Диоклециан и Константин Велики. Нейното съществуване завършва след Втората готска война 377-378 г. На няколко метра североизточно от станцията се намира трасето на главния римски път „Виа Диагоналис“, който в този участък се проследява в посока северозапад- югоизток. Пътното платно е широко 6.8 m, като в този размер не са включени банкетите и осевата линия. От двете страни на пътя са оформени канавки за отводняване на трасето.”
Източници Маджаров, М. Римски пътища в България. В. Търново, 2009; Динчев, В. Спасителните археологически разкопки при римската пътна станция Scretisca край гр. Костинброд. АОР, София, 2007
Планове
http://www.bulgariancastles.com/bg/node/1925
♦Късноантична крепост Кратискара и антична резиденция Скретиска се намират на 2.91 km югозападно по права линия от центъра на град Костинброд. Има много основания на които изследователите се позовават за да приемат, че резиденция Скретиска е била предпочитаното място за пребиваването на Константин Велики при посещенията му в „Сердика“. Тя е възникнала именно като императорска резиденция. Годините на построяването ѝ съвпадат с началото на продължителните му престои в „Сердика“, а е общоизвестна и знаменитата му фраза “Сердика е моят Рим!”. Вероятно резиденцията се е поддържала от управителя на провинция „Сердика“. Не се изключва и възможността palatium/praetorium „Scretisca“ да е използвана и от епископите делегати на Сердикийския събор (343 г.). Основният архитектурен комплекс на резиденцията- palatium Scretisca е един от най-впечатляващите образци на представителната късно- римска жилищна архитектура (141х110 m) и е най- забележителната извънградска резиденция в провинция Вътрешна Дакия или Средиземноморска Дакия (Inner Dacia или Dacia Mediterranea) в хинтерланда на столицата ѝ „Сердика“ (Serdica) и най- голямата, сред познатите перистилни жилищни комплекси от античността на Балканите с голяма зала (aula), трапезария (triclinum) с усложнен, вероятно триконхален план, многобройни жилищни помещения (cubicula), банска част (balneum), огромен двор (peristylium) с площ 4.5 дка, с градина (hortus) и монументални входове. Общата площ на намерените подови мозайки в северния перистил надхвърля 1000 m2, а общата дължина на перистила и външният южен портик е повече от 400 m. Резиденцията е ядрото на внушителен вилен комплекс и център на впечатляващо имение (fundus dominium). Проучван е също така един кръгъл в план обект (диаметър 32 m), условно наречен “Ротонда”, вероятно с мемориални или култови функции, разположен на 100 m южно от резиденцията, а така също и некропол. Силен повсеместен пожар унищожава резиденцията, което съвпада с времето, за което според писмените извори при хунските нашествия през 40-те г. на V век е пострадала и „Сердика“.
♦Ранно-византийско укрепено селище Кратискара (ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ) запазва с малки изменения името на римската резиденция и името на римската станция Scretisca, а при изграждането му са пре-използвани останките от по- ранната резиденция. Възниква вероятно през втората четвърт на VI век, упоменато в изворите от Прокопий Кесарийски като πολιχνιον (градче) ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ, върху останките на римската резиденция и играе ролята на локален административен център. Животът вероятно е прекъснал при славянските нашествия в края на 70-те и началото на 80-те на VI век. Запазени са ценни свидетелства за фортификационната система, градежа, крепостните кули, жилищни и караулни помещения.
Източници Динчев, В. Късноримската резиденция SCRETISCA и ранновизантийското селище KRATISKARA (Археологическите проучвания в м. Градището през 1990-1994 г.). София (Разкопки и проучвания, ХХХ), 2003
Снимки
Тук: https://picasaweb.google.com/108821068306103878624/TMuQeD
И тук: http://www.bulgariancastles.com/phpBB3/viewtopic.php?f=64&t=977
ОБАЧЕ: За голямо наше съжаление, нито един от тези обекти не е по никакъв начин отбелязан на терен – няма указателни знаци – никакви, нито информационни табла, нито табели, нито дори някакви стрелки.
След дълго лутане, разбрахме от пазача на завод “Кока кола”, че и други са идвали, но нищо не са намерили, пък и трябвало разрешение, за да ни пусне.
Каква бе изненадата ми, когато след като се прибрахме в София разбрах, че е „Реализиран проект „Туристическо развитие на културното наследство на община Костинброд, чрез прилагане на най-добрите практики от Сърбия” по програма ФАР“ Съвместен фонд за малки проекти България – Сърбия”, с партньор от страна на Република Сърбия община Медиана за културен обмен между България и Сърбия, обучение за общинските администрации, създаване на интернет страница и културен център в гр. Костинброд, извършване на допълнително цялостно проучване на резиденцията “Скретиска” и обхождане на територията на общината за други исторически ценности, публикуване на проучването и на печатане на брошура, която представя проекта и историческото наследство в Костинброд.“/ Общински план за развитие на община Костинброд за периода 2014-2020 г, Декември, 2013 г., с.73/ – В:
http://kostinbrod.bg/wp-content/uploads/file/2013/obshtinski_plan_za_razvitie-2014-2020.pdf
Нещо повече – има издадена книга:
http://alexandradelova.blogspot.com/2016/04/blog-post.html; https://www.researchgate.net/profile/Vesselina_Vachkova/publication/312993469_EDIN_PT_EDIN_HRAM_EDIN_DVOREC_I_DESET_VEKA_ISTORIA/links/588bf24b45851567c93ca599/EDIN-PT-EDIN-HRAM-EDIN-DVOREC-I-DESET-VEKA-ISTORIA.pdf
Всичко това ме навежда на следните мисли:
Що е то социализация на културното наследство?
♦ Не се ли състои в това – хората от Костинброд да знаят за материалните и духовни ценности, които са наследили от предците си, обитавали тези земи, а не да вдигат рамене и да не могат да те насочат към нито един от описаните в литературата обекти?
♦Не се ли правят всички тези проекти – за туристическо развитие, за реконструкции и реставрации, за археологически проучвания…с цел да се разкрие, да се възкреси и съхрани, да се разкаже и популяризира наследената материална и духовна култура, на живелите по тези земи хиляди години преди нас?
♦Но, на практика не става ли обратното – Разработват се проекти, правят се проучвания, обхождания, публикации, пишат се брошури и книги… а самото наследство физически се руши, чезне…потъва в бурени…
И най-важното – местната общност дори не подозира с какви ценности разполага…
Разочарованието ни бе огромно…
♦ КЪТИНСКИ ПИРАМИДИ е втората цел за деня. С цел опазването на интересните образувания Кътинските пирамиди са обявени за природна забележителност със Заповед No.927 от 10.04.1962.
Това са скални образувания – земни пирамиди, намиращи се в Западна Стара планина. Намират се в горната североизточна част на с. Кътина, на скален откос, а самите пирамиди са високи около 2 м. Разпределени са в няколко групи. Имат червеникаво-кафяв цвят и заострена форма. Образували са се в следствие на ерозия, а в продължение на милиони години дъждовете са ги дооформили, но за съжаление в последните десетилетия под въздействие на околната растителност и близкото изкуствено езеро ерозията е намаляла и пирамидите малко по малко губят своята внушителност.
Водни лилии в изкуственото езеро=
Кътинските пирамиди са пръснати в няколко групи и имат заострена форма и червеникавокафяв цвят. Разположени са сред гъста горска растителност в долната част на Големия дол. Скалният откос, върху който се намират, се извисява на 5-10 м височина, но самите пирамиди не надвишават 2 м.
Група от Кътинските пирамиди
Следва да се отбележи, че и тук имахме проблеми с ориентирането – липсват елементарни стрелки и табели с надписи, хората се лутат, докато намерят пътеките, водещи до природния феномен.
♦ ДЖУГЛАТА е следващата природна забележителност от нашия маршрут. 
Джуглата скална пирамида в землището на село Церово, на 6 км северно от Своге, в Софийска област. На 5 февруари 1964 г. районът около Джуглата, на площ 0,7 хектара, е обявен за природна забележителност. Джуглата е изобразена на герба на село Церово.
Този природен феномен е на възраст около 250 милиона години. Скалната пирамида е изградена от червено-цветни кварцови пясъчници. Разположена е на 470 m н. в. Представлява скална гъба от хоризонтални скални пластове, оцелели от хилядолетната разрушителна дейност на река Искър. Тя е с височина 18 m, която е образувана под действието на повърхностните води. По план трасето на железопътната линия София-Мездра преминава през Джуглата, но след недоволство от страна на местното население, трасето е променено.
Парк Джуглата, обаче е доста занемарен – както „триумфалната“ входна арка с надпис сигурно от преди „демокрацията“, така и разпадащата се на съставните си части – изгниващи дъски и ръждясали железа, беседка. А жалко, защото от беседката се разкриват чудни панорами във всички посоки.
♦ Отправяме се към следващия природен феномен: РИТЛИТЕ
Ритлите е природна забележителност, разположена на площ от 123 хектара на левия бряг на река Искър над село Лютиброд. Село Лютиброд се намира на около 25 килoметра от Враца и на около 310 северозападно от Стара Загора. Разположено е във Врачанската планина, в края на Искърския пролом, на десния и левия бряг на река Искър.
Природният феномен Ритлите представлява четири почти успоредни отвесни скални стени, дълги 200м, а под тях преминава жп линия. Включени са в регистъра на защитените територии и защитени зони на България от 27.05.1938г и попадат в територията на природен парк “Врачански Балкан“.
Името на природната забележителност идва от приликата им със страничните прегради на волска кола (ритли). По зъберите личат останки от стари крепостни зидове – източно от скалите се е намирало селището Коринтград, наричано от местните хора Коритенград. В района на Коритенград са намерени останки от повече от девет средновековни български църкви, между които ранно-християнска базилика от V – VI век. Най-запазена е църквата “Св. Георги“, датираща от X-XIIв. Коритенград не съществува от ХVІІв насам, а част от жителите му, които се разселили в различни посоки, са основали днешното село Лютиброд.
До Ритлите е и историческата местност Рашов дол. В тази местност се е провело последното организирано сражение на част от Ботевата чета след смъртта на войводата в Априлското въстание (1876г). В горната част на поляната е запазена кошарата, край която се е водило сражението. До нея има малък параклис, а малко по-надолу е поставена паметна плоча. Всяка година на 3 юни в Рашов дол се провежда възстановка на последните сражения на четата.
Друг интересен исторически акцент, свързан с Ритлите, е премиването на Баба Илийца през Искър, описано от Иван Вазов в разказа му „Една българка“. Мястото е обозначено с паметна плоча и има възстановка на лодката, с която Баба Илийца преминава реката.
Поляната при туристическия обект е обзаведена с всичко необходимо за един чудесен отдих край р. Искър и феноменалните скали – детски площадки, скамейки, беседка…
————————————————————————————————————————————————————–
♦ МЕЗДРА – Археологическият комплекс „Калето” е нашата следваща цел. Разположен е в югозападния край на града, върху висок скалист рид, надвесен над левия бряг на река Искър. Ориентацията е лесна, има ясно видими указателни табелки, а в района на крепостта има голям паркинг.
Ето какво пише в сайта на самия археологически комплекс:
„На този кръстопът на цивилизациите са събрани останки от цялата човешка история – от медно-каменната епоха (ІV хилядолетие пр. Хр.) до Средновековието. От тук в древността е минавал пътят, свързващ римския град Ескус със Сердика. И до сега мястото е средищно на всички пътища, свързващи Дунавската равнина със Софийското поле, Източна със Западна България.
Хълмът над река Искър е запазил следите от две последователно съществували укрепени селища от края на каменно-медната епоха и преходния период от енеолита към бронзовата епоха, които са унищожени от стихийни пожари. Този времеви отрязък обхваща края на V и първата половина на IV хил. пр.Хр. Многобройните ценни находки доказват ясна диференциация на занаятчийското производство. Селището е обитавано от майстори-декоратори на керамика, земеделци и ювелири, които са имали високо социално положение в местната общност. Една от най-значимите находки от този период е откритото през 2008 год. „светилище на тура”, което няма аналог в България. Дивото говедо тур било езическо божество, за което древните вярвали, че крепи света на рогата си. На същото място, къде се е намирало „светилището на тура”, около 2500 години по-късно е създадена ранно-тракийска сакрална структура. Древните траки от племето „трибали” населявали местността до I век, когато селището заедно с цяла Мизия е завладяно от Римската империя.
Историята на „Калето” продължава през Античността, когато на това място са съществували римско укрепление от средата на II в., езически култов център от III в. и укрепено селище от IV – VI, развиващо се през късно-римския и ранно-византийския период. Основите на езическото светилище, което прераства в езически култов център и сега могат да се видят лежащи точно над праисторическото “светилище на тура”. От този период са открити множество бронзови монети от времето на римските императори Дометиан, Клавдий II Готски и Проб, бронзови фибули, украшения за колан, торква и сребърно листо от лавров венец. Много рядка находка е открита под основата на крепостната стена: бронзова отливка на орел. Това е едно от най-ранните изображения на тази могъща птица, символизираща върховното римско божество Юпитер (в гръцката митология Зевс) и емблема на Римската империя, изразяваща властта и силата. Друга ценна находка е бронзов ключ, намерен сред останките от най-представителната сграда на „Калето”. Поради стратегическото разположение на римската крепост, която е най-запазената крепост от този период у нас, археолозите допускат, че е открит символичният Ключ към Северозапада. Късно-античното укрепено селище на хълма Калето продължава своето съществуване до края на VI или началото на VII век, когато е унищожено при някое от аваро-славянските нашествия. Това слага началото на Средновековния период за крепостта и селището.
По време на Великото преселение на народите крепостта и градът са разрушавани и възстановявани нееднократно. Последната вълна от „варварски народи”, дошли по тези места, били славяните. Последните антични монети, открити тук са от времето на ранно-византийския император Юстин II (565 – 578 г.) и посочват приблизителната дата на славянското заселване. След славяните по тези земи идват Аспаруховите българи и върху руините от късно-античното укрепено селище през IX-XI век се развива старобългарско селище. Краят на старобългарската крепост и селището, известно с името Торбарица са разрушени през XI век, когато Василий II предприема поход срещу Видин и завладява северозападните български земи.
Следите от тази вековна история са още там, на хълма над река Искър, пазещ „Каменното съкровище на Мездра”…“ http://www.kaleto-mezdra.bg/kaleto
За наше съжаление, когато пристигнахме, току що бяха затворили музейната част, но пазачът ни пусна да поразгледаме наоколо. Мястото е облагородено, алеи, стълби площадки, амфитеатър, атракции на открито – стрелба със стрели и арбалет, демонстрация на стенобойни машини и метателни съоръжения. Територията на комплекса е покрита с доста обяснителни табла, което спомага разбирането и дава обща представа за изложените експонати.
Използвали сме някои фотографии от Крепост “Калето”, Мездра – http://ludetini2.blogspot.com/2014/05/blog-post_2002.html
ЗА КАЛЕТО Виж също:
♦Калето град Мездра / Mezdra Fortress – Atanas Paskalev Photography and Videography
Публикуван на 6.03.2016 г. Кратко видео за една забележителна крепост край град Мездра. С хилядолетна изтория днес тя е наричана от някои “Портата към северозапада”. / Short video on Mezdra Fortress.
https://www.youtube.com/watch?v=-3zPYkqjqEs
♦Приключенски многобой – Мездра 2018
Публикуван на 20.06.2018 г. На 1 юли 2018 (неделя) от 10:00 часа във и около Археологически комплекс „Калето“, гр. Мездра, ще се проведе отвореното събитие „Приключенски многобой – Мездра 2018“, предназначено за всички почитатели на високия адреналин, логическите задачи и времето, прекарано на открито. Събитието е част от Приключенски Екстрийм Тур, който в рамките на два месеца преминава през градовете Ботевград, Мездра, София и Своге. Сред предизвикателствата, очакващи желаещите да се включат в Многобоя, ще са катерене и спускане по скални отвеси, задачи с ориентиране и логика, умения за стрелба с лък, решаване на приключенски задачи и екстремно спускане по специално създаден въжен тролей над река Искър. За повече любопитна информация и подробности около предстоящото мероприятие следете Фейсбук страницата: „Приключенски Екстрийм Тур“: www.facebook.com/AdventurousExtremeTour
и Фейсбук събитието „Приключенски многобой – Мездра 2018“:
https://www.facebook.com/AdventurousExtremeTour/videos/130097304545494/
Запишете се за участие в “Приключенски многобой – Мездра 2018”
Очакват ви скално катерене, стрелба с лък, решаване на приключенски задачи и екстремно спускане по специално създаден въжен тролей над Река Искър! ⛰️🧗♂️
🎯 Побързайте, местата са ограничени!
🏃♂️🏃♀️ Участието е безплатно! 01 юли, Археологически комплекс „Калето”
———————————————————————————————————————————————————–Смрачаваше се и беше време да потърсим подслон. Взехме курс към гр. Враца.
♦ ВРАЦА – „Там дето врана не каца“, шегуваше се баща ми на времето. Израз, който врачани не обичали и отговаряли „Защото няма мърша“. Ето тук, обаче може да се намери коренът на тази шега: Архиви разкриха защо във Враца гарга не каца. Изразът има конкретна история, която започва през 1926 г.
Осигурихме си спане в Къща за гости, – на ул. Христо Ботев, стоварихме багажа и тръгнахме на вечерна разходка из центъра на Враца. Паркирахме до централния площад. Правеше впечатление обширната пешеходна зона на града, пълна със заведения и хора, която обаче бе много „приглушено осветена.“ След консолидиране на мненията, вечеряхме в едно ресторантче, разположено на търговската улица в пешеходната зона.
5 август – Ден втори
Сутринта освободихме стаите, напуснахме хотелчето и се отправихме към центъра.
♦Централният площад на Враца е много обширен и импозантен, вероятно благодарение на мощната статуя на Ботев, открояваща се на фона на величествения Балкан. Има голямо значение също представителният характер на архитектурния комплекс, състоящ се от Дворец на културата, действащ разкошен фонтан, Регионален исторически музей и контрастната във всяко едно отношение /образ, характер, материал/ съпоставка с Куртпашовата кула.
Карта на централната градска част на Враца с главните забележителности
Комплексът на Двореца на културата
Закусихме в едно кафене край централния площад, след което се запътихме към музея.
♦ Регионалният исторически музей. Сградата на музея, явяваща се обособена част от комплекса на Двореца на културата, е открита през 1980г. Тази сграда е едно от малкото здания в страната (за времето си, а и досега), която е специално проектирана и изградена именно за нуждите и в унисон с представата за един модерен, съвременен музей. Архитект-проектант на сградата е Цанко Хаджистойчевски.
♦ Куртпашовата кула със своя впечатляващ средновековен образ привлича интереса на всички посетители на града. Тя е с размери в план 5,90х5,90м. и е висока 11 метра. Била е укрепено жилище на местен феодал.
„Кулата датира от 17 век, но нейните елементи и начин на строеж сочат приемственост от крепостното строителство на Българското средновековие – 14 век. Състои се от подземен, приземен и 2 етажа за живеене. Подземието е засводено, докато етажите са разделени с дървен гредоред. До приземния етаж се е достигало чрез дървена стълба, която е прибирана при възникване на опасност. Първият етаж е висок 3 м и е пригоден за живеене и едновременно за отбрана. Вторият етаж е изграден еркерно на конзоли от четири страни. Този етаж е висок 2,50 м и е отделен от първия с двоен гредоред и пълнеж от хоросан и камъни – за предпазване от пожар. Има 12 мазгала, а между конзолите – отвори за изливане на горещи течности върху противника. До етажите се достига по дървени еднораменни стълби.“/Уикипедия/
Снимки от интериора /Б.Виана/
Днес в приземния етаж се продават сувенири, книги, картички… за историята на града и околностите му.
——————————————————————————————————————————————————–
След като разгледахме кулата, влезнахме в музея. В централната сграда на музея има няколко експозиции. Разделът “Археология” е разположен в залите “Праистория”, “Античност”, “Средновековие”, „Тракийски съкровища”, „Рогозенско съкровище” и Лапидариум.
„Зала “Праистория” представя развитието и постиженията на човешките общества от най-дълбока древност до римската епоха. Експонирани са керамика, предмети и оръдия на труда и оръжия и други.
Зала “Античност” съдържа артефакти от римската и ранновизантийската епоха (I-VI век). Забележителни експонати са бронзова римска диплома, култов глинен съд, колекция каменна пластика, бронзови медицински инструменти и костен амулет.
Зала “Средновековие” представя културно-историческото наследство на Врачанския край през Българското средновековие (VII-XIV век). Интерес представляват характерни старобългарски накити, костени иконки-амулети, сребърна мощехранителница, битови предмети и оръдия на труда.
В зала „Тракийски съкровища” са експонирани находките от Могиланската могила – златен венец и златни обици, уникален сребърен наколенник с позлата и др. Тук са изложени и съкровищата от Мизия (Букьовци) и Галиче, представени от сребърни, позлатени и златни ритуални съдове, апликации и фалери с изображения на Богинята майка и Тракийския конник.
През 1999 г. е изградена и открита специално оборудвана зала за Рогозенското съкровище – най-голямото тракийско съкровище, откривано по българските земи. Съкровището представлява семеен сервиз на династия тракийски царе, състоящ се от 165 съда, изработени от сребро и украсени чрез позлатяване. Датирано е от края на VI и IV в. пр. Хр.
Мозайката от с. Галатин, надгробни стели, колони, каменна пластика, епиграфски паметници и други ценни експонати са показани в екпозиция на открито – Лапидариум.
В зала „История на България ХV-ХIХ в.“ са представени ценни образци на Врачанската книжовна, иконописна и златарска школа.
„Ботевата зала” е посветена на легендарната чета на поета-революционер Христо Ботев (1848 г. – 1876 г.), чийто подвиг бележи епилога на Априлското въстание срещу османската власт от 1876 г. В експозицията са изложени оригинални снимки и архивни материали, Манифестът за обявяване на Руско-турската война от 1877-1878 г., опълченски ордени, медали, оръжия и др.
В зала „Каменна дъга” е изложена експозиция, съдържаща 1000 образци на минерали (скъпоценни и полускъпоценни камъни), скали и фосили (вкаменелости от флора и фауна). Преобладават експонати от България, но има и от различни страни в Европа, Америка, Азия и Африка. Сред минералите са показани и такива, които са нови за света и са открити във Врачанския руден район.
Експозицията в зала “Нова история” показва развитието на Врачанския регион до 1918 г. В залата са представени икономическите, политическите и културните характеристики на гр. Враца и Врачанския край.“ / http://www.bulgariatravel.org/article/details/183 /
Експонати от РИМ-Враца, отдел Археология, включително от Рогозенското съкровище и от Могиланската могила.
Отдел “Художествена галерия “Иван Фунев” ” е също разположен в сградата на музея
Художествената галерия е създадена през 1956 г. В нейния фонд са събрани над 2000 творби – живопис, скулптура, графика и приложно изкуство. Галерията притежава богата колекция от произведения на врачански художници, като Иван Ангелов, Цено Тодоров, Борис Коцев, Пенчо Георгиев, Андрей Николов, Иван Фунев… Има и ярки произведения на редица скъпи за всеки българин художници като: Владимир Димитров – Майстора, Димитър Добрович, Иван Мърквичка, Никола Петров, Никола Танев, Димитър Казаков – Нерон, Васил Стоилов, Златю Бояджиев, Стоян Венев, Атанас Яранов, Александър Поплилов, Иван Тричков, Павлето и др. Организират се изложби, свързани с юбилеи на наши художници, както и изложби, посветени на Ботевите дни.
Освен постоянните експозиции, при нашето посещение имаше и други интересни изложби, между които:
Любопитна е съдбата на „стария паметник на Ботев“, намиращ се днес вляво от централния вход на Регионален исторически музей.
На 27.05.1890 год. във Враца е открит тържествено от княз Фердинанд първият паметник на Христо Ботев. Сред гостите са министър-председателят Стефан Стамболов, майката на Ботев, съпругата му Венета и дъщеря му Иванка. Това е и първият скулптурно-архитектурен паметник въобще в Княжество България. Средствата за него са събирани предимно от дарители. Автор на скулптурата е Густав Еберлайн. При моделирането на Ботевата глава той получава известна помощ от младия художник Антон Митев.
Първият паметник изобразява Ботев в естествен ръст. В дясната си ръка държи призивно издигната сабя, а в лявата свитък хартия. Разпилените листа в краката му подчертават решението да се премине от думи към дела. Върху постамента на паметника били изписани 190 имена на четници и поборници, и прикрепени твърди барелефи на Давид Тодоров, Мито Цветков и поп Коста Буюклийски, внушителна табела с текст и четири лъвски глави из чиито уста бликала бистра вода.
Металните плочи на паметника са отлети във Виена.
На този паметник, „Гражданите на Враца реагирали бурно – голяма част от тях не го харесвали, тъй като Ботев не приличал на себе си.“ Имало брожения за свалянето му много скоро след поставянето. Започва събирането на средства за издигането на нов. Минават обаче години, една война и още много време, докато бъде издигнат нов паметник на Христо Ботев. Паметникът е демонтиран през 1955 г. по решение на тогавашната държавна власт. Обявения конкурс за него печели младият тогава скулптор Владимир Гиновски. На 2 юни 1964 г. се сбъдва мечтата на врачани – новият паметник е поставен на централния площад „Христо Ботев”. Бронзово-гранитният образ изразява целеустременост и борбеност и прилича на Ботев. Старият паметник остава в историята на града. „ /http://stroitelstvoimoti.com//
През 1992 г. е възстановен и отново експониран в градска среда (на пл. Руски). Това трае до 2010 г. Към днешна дата паметника се съхранява и експонира в Историческия музей във Враца до намиране на решение за ново по-подходящо място в града, където да бъде поставен./
http://zonavratsa.blogspot.com/2013/12/blog-post_4478.html/
Излизаме от Музея и се насочваме към другата близко разположена забележителност:
—————————————————————————————————————————————————————-
♦ Кулата на Мешчиите.
Намира се в непосредствена близост до административната сграда на Община Враца. Формата ѝ е правилна каменна призма, с височина 13,4 метра. Кулата е изградена от ломени камъни, споени с хоросанов разтвор. Дебелината на стените е 1,8 м. Състои се от приземен и три надземни етажа. Етажите са отделени посредством гредоред. Връзката между тях се осъществява чрез 1-раменна дървена стълба. На всеки от етажите е изградена камина. Третият етаж е използван за отбрана. Тук има специални помещения в ъглите и в средата на стените. 3 от тях излизат еркерно навън, носени от конзоли, между които има отвори за изливане на горещи течности върху противника. Третият етаж е покрит с купол, изграден от дялани камъни върху четири сводести арки. Над него са изградени две призматични тела – 8-ъгълно и квадратно с обща височина 3,25 м. Изградени са машикули-пространства, изнесени напред от фасадата, от където се изливали течности или се стреляло.
Смята се, че кулата е от 16 век. Имала е жилищно-отбранителен характер. В края на 19 век била преустроена за часовникова кула. През 2006 г. е реконструирана. Монтиран е циферблат, както и ново художествено осветление. Приземието е имало складово предназначение, а 3-те етажа са ползвани за жилищни нужди. /данни от Уйкипедия/
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за Кула на Мешчиите.
Визуализация на екстериора на Кулата на Мешчиите с 3D лазерно сканиране може да се види тук:
https://www.youtube.com/watch?v=kSV8GEqnI4w
———————————————————————————————————————————————
♦ВРЪХ ОКОЛЧИЦА И ПАМЕТНИКА С ОПЪЛЧЕНСКИЯ КРЪСТ е следващата ни цел. „Околчица (познат също като Вола) е връх с височина 1048 m във Врачанската планина, в Националния парк „Христо Ботев“ (на около 20 км югоизточно от гр.Враца). На Околчица на 2 юни 1876г. се разиграва последната битка на Ботевата чета. Тук, през 1936 – 1939 г., за увековечаване на подвига на Христо Ботев и неговата чета е издигнат 35-метров паметник с опълченски кръст. В падината Йолковица, естествена канара с издълбан върху нея надпис бележи лобното място на поета-революционер. През 1947 г. кръстът на паметника е заменен с петолъчка. През 1991 г. отново се връща автентичният вид на паметника.“ /Уикипедия/
“ТОЙ НЕ УМИРА”
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира…
Хр. Ботев
На Волът, сред пустинния Балкан, огласян някога от диви орди,
седях в глогините, де в кръв облян, паднал певецът горди;
там, де плеснал коварният куршум в челото вдъхновено и високо,
угаснал огън благороден, светъл ум, заспал юнак дълбоко.
Аз мислено го виждах на тоз връх, прострян и тръпен… и от устни бледни
да сфана исках сетния му дъх, да чуя стон последни.
Балканът ням: ни жалба, ни привет! И никой знак – че тука е светиня,
че тук умрял герой, умрял поет за майката робиня.
Привлечени от ненадеен гост, балкански ме овчари окръжили –
аз слушам с трепет разказа и прост зарад героя мили.
– Тук паднал беше, господине, той!
– Умря клетника! – Ех, умря за нази…
– А там в скалака бе последний бой.
– Умря! Видях го ази.
“Умря!” “Умря!” – се таз вървеше реч наоколо, а някаква си лира
изпращаше на мене отдалеч друг вик: “Той не умира!”
Иван Вазов, юни, 1899г.
———————————————————————————————————————————-
След това своеобразно поклонение, поехме обратно към Враца.
Отправихме се към Етнографско-възрожденския комплекс „Свети Софроний Врачански“, паркирахме и преди да влезнем да разглеждаме комплекса, решихме да обядваме в едно от заведенията непосредствено до него.
♦ ЕТНОГРАФСКО-ВЪЗРОЖДЕНСКИ КОМПЛЕКС „СВЕТИ СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ“
ЕВК “Св. Софроний Врачански” e архитектурно-етнографска музейна експозиция, създадена между 1972 и 1987 година. Тук са разположени три възрожденски къщи в характерния за този район архитектурен стил, и две обществени сгради от същия период. Това са къщата на фамилията Хаджитошеви, къщата на Иван Замбин, къщата на Григория Найденов, както и сградата на възрожденското училище “Възнесение” и църквата “Св. Възнесение”. Всички те са обявени за архитектурни и исторически паметници на културата.
- В сградата на училище “Възнесение” е разположена основната експозиция на
комплекса. Представена е народната култура на врачанския край, типични местни занаяти, производства, културно-битови традиции, вкл. и “Дико Илиев и духовата музика на Северозападна България“.
- Къщата на един от най-заможните за времето си хора в Северозападна България,
Димитраки Хаджитошев, съдържа възстановка на интериора на градска къща от средата на XIX век.
- В къщата на Григория Найденов се помещава експозиция “Светът на детето”
От края на XIX и началото на XX век.
- В къщата на ИванЗамбин са представени характерните за този край
занаяти златарство, лозарство и винарство, бубарство и копринарство. /vratza-info.net/
——————————————————————————————————————————————————–
ФОТОГРАФИИ НА СГРАДИТЕ ОТ КОМПЛЕКСА
ФОТОГРАФИИ НА НЯКОИ ЕКСПОНАТИ
Дрехи и домашни приспособления от 19 век от Врачанско.
Традиционни транспортни средства от началото на 20 век, произведени във фабриките на Мито Орозов във Враца
Напуснахме интересния, но слабо посетен комплекс в ранния следобед. Предстоеше ни да видим природната забележителност Божи мост.
♦ БОЖИЯТ МОСТ е естествен скален мост на около 15 км северно от Враца. Висок е около 20 метра, широк – около 25 метра, а по главната си ос тунелът, образуван от Лиляшка бара, е с дължина около 100 метра. През сухите месеци на годината рекичката под моста пресъхва и остават няколко езерца, пълни с жаби. Оттам идва и другото име, под което е известен този скален феномен – Жабокрек.
Божият мост е внушителен по размери и красота естествен феномен, обявен за природна забележителност на 5 февруари 1964 година. Въпреки че името му е в единствено число, той всъщност се състои от два скални моста – останки от полуоткрита в днешно време на повърхността пещера. Преди около 120 млн. г. водите на днешната Лилячка река са били подземен поток. С течение на времето ерозията допринася за откриването на пещерата, като прояжда отвори в тавана. Образуват се много карстови форми, наподобяващи мостове. След по-късното разрушаване и на техните сводове от ерозията, откритата вече пещера се превръща в речна долина. Остават запазени част от свода и стените./по данни от Уикипедия/.
В природните феномени човек винаги е съзирал Божественото, свръхестественото, неземното. И днес дори рациналното съзнание отстъпва пред величието и очевидната вечност на природни феномени като този, получили своите „чудесни“ и магически названия, както и преклонението на хиляди толкова разнородни поклонници…
————————————————————————————————————————————————————–
Насочваме се към друг природен феномен във Врачанско – Пещерата „Леденика“.
♦ ПЕЩЕРАТА “ЛЕДЕНИКА” се намира в местността Леденишки валог в Стара планина, на 19км от Враца. Целта ни е и да нощуваме в Хижа Леденика. Скоро пристигаме на едно доста приятно и чисто местенце – хижата е кацнала на склона , а пред нея зелени поляни с кончета, които пасат – предлагат конни спортове. В подножието е самата пещера. Настаняваме се в чисти спретнати стаи, със самостоятелни санитарни възли, с топла вода, че дори и с телевизори, с балкончета с чудесен изглед към поляната
Бързо се отправяме към пещерата – последното пущане на групи е в 18 часа.
Приемна сграда наречена „Прилепа“, в която са касите, където може да се получи информация за пещерата и природния парк с неговите забележителности – флора, фауна, културно наследство, възможности за туризъм…В сградата се намира и съвременна прожекционна зала с 5D аудио и видео симулатор, за излъчване на разнообразни по тематика филми. http://www.parkledenika.org/bg/prilepa
Пещерата е дълга 300м, разделена е на няколко големи зали. Първата зала – Преддверието, в която привлича вниманието огромна ледена колона, под която лежи леден комплект за вино, който е поръсен сякаш с пудра захар. Разходката продължава през прохода Плъзнята. Той води във величествената Концертна зала, която е бисерът на пещерата Леденика. Тя поразява с огромните си размери (60 на 45 м и височина 23 м) и пищната пещерна украса. Гледката е зашеметяваща – огромни къдрави колони като застинал водопад подпират натежалия свод от хиляди сталактити. Залата има божествена акустика и в нея неведнъж са се провеждали симфонични концерти.
https://www.youtube.com/watch?v=VoPOQCbcBbo
Концерт в пещерата Леденика – Врачанска филхармония в пещерата Леденика
До Концертната зала може да се стигне и през друг вход на пещерата, известен като Прохода на грешниците. Според легендата, само човек с чисто сърце може да премине през тесния му процеп.
—————————————————————————————————————————————————–
Оттук нагоре по каменни стъпала се отива до единственото езерце в пещерата. Неговата ледено студена вода се смята за вълшебна. Според поверието, ако потопите ръка в нея и си пожелаете нещо, то ще се сбъдне. От Концертната зала през железни мостове следва преход през Малката и Голямата пропаст. В дълбоките им ями ще видите удивителни замръзнали водопади. Следва коридора Завеските, който води до красивата Бяла зала, пазителка на едни от най-интересните карстови фигури. Най-високата точка тук се нарича “Седмото небе”. То е достъпно само за най-запалените туристи.
След като разгледат пещерата, посетителите могат да се насладят на уникалното лазерно шоу „Звук и светлина“.
Лазерно шоу в пещерата Леденика
https://www.youtube.com/watch?v=G7Dryd67eoc
Anna -Maria BG Публикуван на 2.01.2018 г
Шоуто „Звук и светлина” в пещера Леденика е уникално и неповторимо. Във вътрешността на цялата пещера се представя аудио и светлинна хореография.
————————————————————————————————————————————————————-
Вече излезли навън от пещерата, решихме да разгледаме и прилежащия развлекателен парк, населен с фигури на приказни герои.
Развлекателен парк Леденика
Повече за Развлекателния парк, пещерата и атракциите, които предлагат може да се видят тук:
– представяне https://www.youtube.com/watch?v=9YjJzD_8_MM
———————————————————————————————————————————————————–
Вечерта беше чудесна! След кратка почивка по стаите, вечеряхме в местното ресторантче – вкусно, тихо и спокойно. Така чудесно нощувахме в прегръдките на Врачанския Балкан.
Сутринта, след закуска отново в ресторантчето и приятна утринна разходка из развлекателния парк, направихме няколко снимки с кончетата и потеглихме към Монтана.
Следва продължение: 6 август – Трети ден.
September 22, 2018
· dobrina · Comments Closed
Tags: Летни експерсии - Културни маршрути 2018 - "Пътеписи" Част първа · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии
Call for Entries European Heritage Awards Europa Nostra Awards 2019
The European Heritage Awards / Europa Nostra Awards are Europe’s highest honour in the heritage field. The Awards recognise the best conservation projects, the most impressive research; the most dedicated heritage professionals and volunteers; and the finest awareness raising, training and educational programmes.
Architects, craftsmen, cultural heritage experts, professionals and volunteers, public and private institutions, and local communities: this is your chance to win the top heritage award in Europe!
Up to 30 remarkable heritage achievements from all over Europe will be awarded. Of those, 7 laureates will receive a Grand Prix and €10,000 each; one will be granted the Public Choice Award, chosen through an online poll conducted by EuropaNostra, the leading European heritage network.
All the winners will be celebrated at the European Heritage Awards Ceremony in June 2019.
The EU Prize for Cultural Heritage / Europa Nostra Awards (as of 2019 the European Heritage Awards / Europa Nostra Awards) was launched by the European Commission in 2002 and has been run by Europa Nostra ever since. The Awardshave brought major benefits to the winners, such as greater (inter)national exposure, increased visitor numbers and follow-on funding. The Awards scheme is supported by the Creative Europe programme of the European Union.
Submit your project and share your success across Europe!
Apply Now
Deadline: 15 November 2018 (date of receipt)
September 16, 2018
· dobrina · Comments Closed
Tags: 2019 Call for Entries European Heritage Awards Europa Nostra Awards · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на други езици, Събития, Текстове на други езици
Dezeen x MINI Living Future Urban Home Competition / Dezeen x MINI Living конкурс за бъдещето на градското жилище
——————————————————————————————————————————————————————–
How will we live in cities in 100 years’ time? Dezeen is teaming up with MINI Living to invite readers to design an urban home of the future.
Brief
MINI Living is a project by MINI that aims to translate one of the car brand’s key design principles – the creative use of space – into real architectural solutions for how people live, work and interact in cities. Working predominantly with small spaces, the project seeks to answer urban challenges in a way that combines the brand’s design knowledge with the spirit of experience and fun under the maxim: “big life, small footprint”.
We are looking for conceptual designs that respond to that maxim and propose innovative solutions that make the most of available space.
In addition, we are asking entrants to consider what other challenges cities could face in 100 years’ time and for their urban home concept to respond creatively to those issues as well.
We are looking for original and imaginative ideas for the future of urban living. Proposals do not need to meet any particular specification and can be for any city around the world, but submitted designs must demonstrate creative use of space and entrants will need to explain how their entry solves the issues they foresee cities will face in 100 years’ time.
Who can enter?
The competition is free to enter to anyone, from anywhere around the world, as long as they are at least 18 years old .
Professional designers, studios, non-designers, students and teams are all invited to participate.
Winners and prizes
A selection of the best designs will be published on Dezeen, with total prize money of £10,000 available for the top three designs – £5,000 for the winner, £3,000 for the runner up and £2,000 for third place.
Judges
Winners will be selected by a jury comprising:
› Marcus Fairs, Dezeen editor-in-chief
› Amy Frearson, Dezeen editor
› Oke Hauser, MINI Living creative lead
› Corinna Natter, MINI Living designer
How to enter
Contestants will need to submit their entry via this form and include the following information.
› Name of their design, which will appear on all communication and media coverage
› Description of their design, including an explanation of how it responds to the maxim “big life, small footprint” by demonstrating the creative use of space, as well as details of how the design responds to other challenges cities could face in 100 years’ time
› A hero image that presents their vision in the strongest way
› A plan, elevation and section
› Up to five additional supporting images, which could include renders, sketches, drawings, photographs of models, or any other visual material that conveys their concept
› Optionally, entrants can also submit a video file representing their design, such as a virtual fly through of a 3D model, or an animation
Entrants must read and agree to abide by the competition terms and conditions before entering.
Closing date
All entries must be received by 23:59 BST on 10 September 2018. Any entries received after this date will not be considered.
The winners will be announced in October 2018.
Intellectual property rights
Intellectual property rights for submitted designs will remain with the entrant, but by entering the competition entrants grant Dezeen and MINI rights to use the submitted images and video for the purposes of promoting the competition.
Entrants must also warrant that their entry does not in anyway infringe upon the intellectual property rights of any other person or company.
See the terms and conditions for full details.
Questions
For any enquiries relating to the competition, please email miniliving@dezeen.com.
£10,000 competition to design a home of the future
Dezeen x MINI Living Future Urban Home Competition
About Dezeen x MINI Living
info: https://www.dezeen.com/miniliving/competition/
————————————————————————————————————————————————————
Dezeen x MINI Living конкурс за бъдещето на градското жилище
Как ще живеем в градовете след 100 години? Dezeen се обединява с MINI Living, за да покани читателите да проектират градски дом на бъдещето.
MINI Living е проект на MINI, който има за цел да превърне един от основните принципи на дизайна на автомобилната марка – творческото използване на космоса – в истински архитектурни решения за това как хората живеят, работят и взаимодействат в градовете. Работейки предимно с малки пространства, проектът се стреми да отговори на градските предизвикателства по начин, който съчетава дизайнерските знания на марката с духа на опита и забавлението под максимата: “голям живот, малка стъпка”.
Търсим концептуален дизайн, който отговаря на тази максима и предлага иновативни решения, които използват максимално пространството.
Освен това искаме участниците да разгледат с какви други предизвикателства могат да се сблъскат градовете след 100 години и за концепцията за градския дом да отговорят творчески и на тези въпроси.
Търсим оригинални и въображаеми идеи за бъдещето на градския живот. Предложенията не трябва да отговарят на конкретни спецификации и могат да бъдат за всеки град по света, но представените проекти трябва да демонстрират креативно използване на пространството и участниците ще трябва да обяснят как предложението им решава проблемите, пред които ще се изправият градове след 100 години ,
Кой може да участва?
Конкурсът е свободен за всички е от всички краища на света, стига участниците да са навършили 18 години.
Професионални дизайнери, бюра, не-дизайнери, студенти и екипи са поканени да участват.
Победители и награди
Изборът на най-добрите проекти ще бъде публикуван в Dezeen, като за първите три проекта са налице общо награден фонд от £ 10,000 – £ 5,000 за победителя, £ 3,000 за второ място и £ 2,000 за трето място.
Жури
Победителите ще бъдат избрани от жури, включващо:
> Маркус Феърс, главен редактор на Dezeen
> Ейми Фреърсън, редактор на Dezeen
> Оке Хаузър, MINI Living творчески лидер
> Корина Натер, дизайнер на MINI Living
Как да участвате
Състезателите ще трябва да изпратят своите проекти чрез този формуляр и да включат следната информация.
> Име на проекта, който ще се показва при всички комуникации и медийно отразяване
> Описание на проекта, включително обяснение как той отговаря на максимата “голям живот, малка стъпка”, като демонстрира творческото използване на пространството, както и подробности за това как дизайнът отговаря на други предизвикателства, пред които могат да се сблъскат градовете след 100- години
> Образ, който представя своята визия по най-силния начин
> План, кота и разрез
> До пет допълнителни поддържащи изображения, които могат да включват рендъри, скици, рисунки, фотографии на модели или друг визуален материал, който предава концепцията
> По желание, участниците могат също така да представят видеофайлове, представляващи техния дизайн, като например виртуално представяне на 3D модел или анимация
Участниците трябва да прочетат и да се съгласят да спазват условията на конкурса преди да се включат.
Краен срок
Всички материали трябва да бъдат получени до 23:59 часа BST на 10 септември 2018 г. Всички материали, получени след тази дата, няма да бъдат взети под внимание.
Победителите ще бъдат обявени през октомври 2018 г.
Правата на интелектуална собственост
Правата върху интелектуалната собственост за подадените проекти ще останат за участника, но след като се включат участниците в конкурса, ще бъдат предоставени права на Dezeen и MINI да използват представените изображения и видеозаписи за целите на популяризирането на конкурса.
Участниците трябва също да гарантират, че тяхното участие в никакъв случай не нарушава правата на интелектуална собственост на друго лице или компания.
Вижте условията в подробности.
въпроси
За всякакви запитвания, свързани с конкурса, моля пишете на miniliving@dezeen.com.
£ 10,000 конкурс за проектиране на дом на бъдещето
Dezeen x MINI Living конкурс за бъдещето на градско жилище
За Dezeen x MINI Living
July 29, 2018
· dobrina · Comments Closed
Tags: competition; Future Urban Home Competition; конкурс- бъдещето на градското жилище; Dezeen; MINI Living · Posted in: Актуална информация, Други, За студентите, Публикации на български, Публикации на други езици, Събития, Текстове на български, Текстове на други езици
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ГЛАВНИЯ АРХИТЕКТ НА СОФИЯ, АРХИТЕКТ ЗДРАВКО ЗДРАВКОВ
Арх. Здравков, длъжна съм да ви напомня, че
КАФЕ СЛАДКАРНИЦА “ФЕЯ” Е ПРИЗНАТО
КУЛТУРНО ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО
Ето така изглеждаше култовата Кафе-сладкарница „Фея“ тогава, през 1998 г., когато бе регистрирана, заедно с целия жилищен комплекс „Яворов“, в международния регистър на ДОКОМОМО /Международна организация за документиране и съхраняване на обектите на модерното движение при ЮНЕСКО/, 1998г. /виж Писмо от Изпълнителния комитет на ДОКОМОМО Интернешънъл, с което се потвърждава вписването на ж. к. ”Яворов” в международния регистър на селектираните обекти на модерното движение, подписано от генералния секретар на ДОКОМОМО Интернешънъл – Весел де Йонг на 16 юни 1998г./.
На свое заседание НСОПК /Националният съвет за опазване на недвижимите паметници на културата/ при МК, под председателството на проф. Божидар Димитров и с подписите на 12 негови членове, взема решение за превантивна защита на ж. к. “Яворов“/ Виж Протокол от заседание на Националния съвет за опазване на недвижимите паметници на културата, от 12.07.2008г, който носи подписа на проф.Стефан Данаилов, Министър на МК/.
През миналата година, по време на Архитектурния фестивал „София – европейска столица“, от 2.10 до 12.10.2017г., Жилищният комплекс „Яворов“ бе включен като обект на културното наследство на Модернизма в България, в тематичен културен маршрут, организиран от КАБ, САБ и Столична община . /виж плаката долу/.
Вие, архитект Здравков, като главен архитект на София, днес сте призован не само да се противопоставите на посегателствата върху тази емблематична архитектурна ценност, но и да се разпоредите тя да бъде реставрирана в първоначалният и вид, така, както биха направили във всяка друга европейска страна.
С уважение и увереност, че ще изпълните своя професионален дълг,
д-р арх.Добрина Желева-Мартинс
July 12, 2018
· dobrina · Comments Closed
Tags: ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ГЛАВНИЯ АРХИТЕКТ НА СОФИЯ; КАФЕ-СЛАДКАРНИЦА ФЕЯ; КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО; МЕЖДУНАРОДЕН РЕГИСТЪР НА ДОКОМОМО · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии
НАПУСНА НИ ПРОФ. БОЖИДАР ДИМИТРОВ! ДЪЛБОК ПОКЛОН!
АКО НЕ БЕШЕ ПРОФЕСОР БОЖИДАР ДИМИТРОВ, ЕДВА ЛИ ЩЕШЕ ДА БЪДЕ ПУБЛИКУВАНА “ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ГРАДОУСТРОЙСТВО XIX – XX ВЕК. ВТОРА ЧАСТ СИНХРОННИ АНАЛИЗИ”.
КАТО ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ТОЙ НАПРАВИ БЕЗКОРИСТНО И ЧИСТОСЪРДЕЧНО НЕОБХОДИМОТО!
БЕШЕ ИСТИНСКИ РОДОЛЮБЕЦ! СВОБОДА НА ДУШАТА МУ!
ДЪЛБОК ПОКЛОН!
July 4, 2018
· dobrina · Comments Closed
Tags: ДЪЛБОК ПОКЛОН; ПРОФ.БОЖИДАР ДИМИТРОВ; БЛАГОДАРНОСТ! · Posted in: Събития, Текстове на български
ИЗЛОЖБА СЕРГЕЙ БОРИСОВ ZEITGEIST
——————————————————————————————————
Националната галерия и Фондация RuArts
с подкрепата на Art Agency Ltd.
представят
СЕРГЕЙ БОРИСОВ
ZEITGEIST
30 юни – 22 юли 2018
Откриване: 29 юни, петък, 18:00 часа
Квадрат 500, пл. „Св. Александър Невски“♦♦
Zeitgeist е философски термин, който буквално се превежда като „духът на времето“ и е най-точният начин да се опише артистичната кариера на Сергей Борисов – един от най-търсените руски фотографи от началото на XXI век. С въвеждането на този термин във връзка с работата на Борисов се стремим да предадем разнообразието на художествения език на автора. Той никога не е бил документален фотограф и винаги е използвал различни жанрове: портрет, голо тяло, студийна и пейзажна фотография.
Борисов често е наричан „летописецът на Московските и Санкт Петербургските ъндърграунд сцени“ и „прославилият Москва и нейната бохема“.
Въпреки че в по-голямата си част са режисирани, фотографиите на Борисов са израз и метафоричнo представяне на разнообразни нагласи и емоционални състояния: от поетични и възвишени такива до иронични изражения и гротескни сцени. Винаги индивидът – „новият човек“, „героят на времето“ – е основен интерес за Борисов. Фотографията като средство би могла да се мисли и разбира като нивелир на различни течения в живота и културата. Ето защо това, което фотографът вижда през обектива на своята камера, е разликата между действителността и неговия вътрешен свят – тази разлика позволява на автора да заеме иронична позиция. Борисов винаги е бил свръх чувствителен спрямо процесите, които протичат в руското общество: било то към рухването на СССР („Руснаците идват“, 1985), към появата на новото „Пепси-поколение“ („Самота“, 1993) или към изгрялата селфи култура („Селфи с Путин“, 2014).
Вместо просто да документира реалността, Борисов е привлечен от симбиозните отношения между субекта и заобикалящата го среда. Удивителната способност на артиста да озаглавява творбите си с кратки имена му позволява да им предаде допълнителни значения. В „Дефиле“ (1987) и „Гласност и Перестройка“ (1986) отделният образ, обогатен със семантична конотация, придобива нова дълбочина.
Визуалният език на Сергей Борисов се отличава с използването на пейзажа – най-вече на архитектурата и панорамите на Москва – за предаване на емоционалните състояния на героите му и създаване на многослойни алюзии. Взаимоотношенията между архитектурните елементи, усложнените композиции и игривото използване на перспектива и светлина, от една страна и личности – от друга, имат разтърсващ ефект. Трябва да се отбележи, че небето представлява важна част от алтернативната рамка на Борисов, която често служи за предаване на метафорично значение.
В творби като „Изповед“ (1993) и „Маша на комина“ (2003), спиращите дъха гледки позволяват да се загатне за вътрешното състояние на персонажите, които буквално се издигат над своята драма.
Интересът към голата фигура като въплъщение на красотата е неразделна част от визуалния език на Борисов. Тялото в неговата работа не е обект на желание – лишеното от сексапил тяло също извиква определено естетическо възприятие. Експресивната мощ на творбите на Борисов до голяма степен разчита на съчетаването на естествени и в същото време величествени пози с емблематични за конкретните периоди атрибути.
Голата фигура, изобразена в ранните творби на Борисов, го прави пионер на този жанр сред руските фотографи и до голяма степен действа като мощен символ на опозицията срещу съветската идеология. Провокативната фотографска серия на жените със символи на СССР („Ученички“, 1989), („Покажи инициатива!“, 1987), революционна за времето си, се отнася към забранените теми от съветската действителност. В по-късните творби на Борисов голата фигура символизира свободата от периода на перестройката, а в последните му творби тя служи като средство за предаване на радикален жест, изразен от модела.
Особено забележително е създаденото от Борисов легендарно „Студио 50 А“, което му служи като работно пространство от началото на 1980-те до наши дни. Там той прави по- голямата част от своите фотографии. От края на 1980-те до първите години на новото хилядолетие, то е акумулатор и средище на московския културен живот за дипломати и ексцентрични художници и артисти, ъндърграунд музиканти и особняци, знаменитости и колекционери, които в различна степен имат своята роля в него. Кръгът от свободомислещи творчески вдъхновени хора се оформя около Борисов и неговото „Студио 50 А“.
Геният на Борисов за създаването на „икони“ на времето го прави един от най- търсените фотографи в Русия. „Залез“ от 1985 и „Акробат“ от 1993, „Па дьо дьо“ от 2016 несъмнено биха могли да се разглеждат като символи на своята епоха.
“Zeitgeist” не е ретроспективна изложба в тесния смисъл на думата, поради непрекъснатостта на творческата работа на Сергей Борисов – оставайки ангажиран със и отзивчив към действителността, той запазва своята непреклонност в задължението да я запише.
Катрин Борисов
Сергей Борисов е роден в Москва през 1947. През 1970 – 1980 той фотографира поп- звезди, рок и поп-групи за плакатите и обложките на албумите на „Мелодия“. През 1979 създава „Студио 50 А“- средище на бохемата от онова време. Борисов продължава да работи активно и днес, фотографиите му се излагат в музеи и галерии в Русия, Европа и САЩ.
Катрин Борисов е родена в Москва през 1978. Дипломира се във Факултета по журналистика в Московския държавен университет. От 1999 до 2001 работи като заместник-ръководител на отдел „Илюстрации“ във вестник „Известия“, от 2001 до 2009 е редактор на снимки в списания като L’Officiel, Elle, GQ и Snob, а след това и ръководител на отдел „Фотография“ в издателска къща ‘SPN – media’. Катрин Борисов организира самостоятелни изложби на Жил Бенсимон (Петровски пасаж, Москва; Строгановски дворец, Санкт Петербург; Киев), на Сергей Борисов (Хотел „Коринтия“, Санкт Петербург), както и различни издания на фестивала „Мода и стил във фотографията“ (Москва, 2001, 2003) и Фотобиенале (Москва, 2002, 2004). От 2010 е художествен директор на галерия „РуАртс“ и е курирала повече от 50 проекта.
June 27, 2018
· dobrina · Comments Closed
Tags: Изложба на СЕРГЕЙ БОРИСОВ - ZEITGEIST - Национална галери Квадрат 500 · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български
