ПОЕТИЧНИТЕ ДУШИ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ

В юбилейната програма, препоръчана от Министерството на просвещението за цяла България личеше една точка оригинална по своето дълбоко символично значение. На 6 април 1885г. всяко българско училище трябваше да посади на отборно свое място едно „Методиевско дръвче“; училищната младеж ще го отглежда, за да пребъде до века, и да напомня с ръст и сянка животното начало и благодать, които се съдържат в наследието, оставено нам от Кирила и Методия. Посади се дръвче и в Софийската мъжка гимназия; – посади се и се забрави! Подирете днес , де е било то, и попитайте що е станало с него? Съмнявам се, да добиете отговор за похвала и за утеха. През 1934 година по случай юбилей на Сливенската мъжка гимназия, видях там в училищен двор, дето се е помещавала гимназията, разкошна липа, скоро петдесетгодишна, посадена от ръката на учителя Владислав Шак и по някакво чудо упазена, като бе за юбилейния ден снабдена с картонов надпис за нейното потекло. Имаше защо да и се радва най-много сам Шак, дошел също от Прага да почете с лично присъствие заведението на своето първо учителство; ала тая липа радваше и всички, които по надписа разбираха, от кога е тя там и на що е символ. И да бяхме ние „новите“ българи поне толкова поетични по душа, колкото са били старите наши бащи и още са днес незаразените от нас български „непросветени“ селяни, щяхме да носим в себе един култ към такива предмети, който в пригодни минути да ни внушава красни форми на обществени слави или „тържества“. Нима в самия денъ та гимназиялния юбилей в Сливен не можеше да се направи  нещо програмно и мило около Методиевската липа там? И нима тая липа не би давала поводи, при всеки празник на Кирила и Методия да се свързува с нея едно или друго символично изпълнение?“

Балан, Александър Теодоров „Книга за мене си“,  Университетско издателство „Климент Охридски“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1988г., с.94-95.

Александър Стоянов Теодоров-Балан е български езиковед, литературен историк и библиограф, действителен член на Българската академия на науките. Той е първият ректор на Софийския университет.

November 25, 2020 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

5 КАРТИ НА МОДЕРНИЗМА

Осторожно, модерн: пять карт для любителей авангардной архитектуры

Артём Колганов  26 августа 2020  20:30

Архитектурное наследие модернизма сегодня тщательно документируется — так, недавно появилась карта московского авангарда. Картография модернизма позволяет не только исследовать эпоху, но и привлечь внимание к сохранившимся зданиям, которые часто оказываются под угрозой сноса. Собрали наиболее примечательные карты модернизма — от Сербии до Румынии.

SOS Brutalism http://www.sosbrutalism.org/cms/15802395#map

База данных Музея немецкой архитектуры во Франкфурте, которая содержит детальную информацию примерно о 1200 зданиях эпохи позднего модернизма — от 1950-х до 1990-х годов постройки. Цель проекта — привлечь внимание к незаслуженно забытым постройкам и предотвратить их уничтожение. Помимо подробной карты на сайте есть и информация о кампаниях за сохранение зданий: там можно прочитать истории не только создания, но и уничтожения модернистских шедевров. Деятельность проекта приносит результаты: некоторые здания удалось спасти от разрушения.

The Constructivist Project http://theconstructivistproject.com/ru

Проект американки с русскими корнями Натальи Меликовой, посвященный периоду советского авангарда. На интерактивной карте находятся сотни зданий: можно как изучать архитектурную географию конкретного города, так и удивляться масштабам модернистского строительства. The Constructivist Project — волонтерская и горизонтальная по структуре инициатива, поэтому добавить информацию о зданиях на карту и в базу данных может любой желающий. Основная цель у проекта неизменна: сохранить все многообразие архитектурного наследия авангарда.

Spomenik Map https://www.spomenikdatabase.org/map-directory

Страны бывшей Югославии занимают в истории архитектурного модернизма особое место: там находится больше сотни бруталистских монументов, построенных во второй половине XX века. Сербское слово spomenik обозначает именно эту серию памятников, а одноименный проект располагает монументы на карте — многие из них находятся на отдалении от городов. Помимо практической функции — сориентировать приезжающих в балканские страны любителей модернизма — карта помогает составить единое представление о стилистически различной бруталистской архитектуре.

Socialist Modernism http://socialistmodernism.com/about/

Интерактивная платформа румынского Бюро исследований архитектуры и искусства, посвященная изучению модернистского наследия второй половины XX века в социалистических странах. Карта, на которой пока не слишком много памятников авангарда, интересна именно локализацией: она позволяет составить четкое представление о румынской (и молдавской) архитектуре XX века.

Modern Architecture London http://modernarchitecturelondon.com/pages/map.php

September 23, 2020 · dobrina · Comments Closed
Tags: , , ,  · Posted in: Актуална информация, Видео, Други, Публикации на други езици, Текстове на други езици, Фотографии

УЧИЛИЩЕ МОНУМЕНТ – ДЪРЖАВНА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ “КНЯЗ БОРИС” В РУСЕ – Днес СУ “Христо Ботев“

Статия за Държавната мъжка гимназия “Княз Борис” в Русе,
в Списание на БИАД от 1897-1898г. кн.11-12, с.244-245
Освещаване на училището на 4 октомври 1898г.

Сградата е паметник на културата с национално значение. Строена е от 1892 до 1898 г. по проект на архитект Петко Момчилов (1868 -1923), завършил в Прага през 1892 г. Ръководител на строежа е бил архитект Я. Шамарджиев, завършил в Ганд – Белгия, а предприемач – Ксенофон х. Петров.

Проектирането на сградата е възложено още през 1892 г. на току що завършилият архитектура Петко Момчилов, вече заемащ длъжността държавен архитект в Министерството на благоустройството, и известен като “архитект по изучаване и проектиране на мъжки гимназии във Велико Търново, Русе и Видин”. Това е първият му осъществен проект.

За историята на училището виж тук: https://sou-botev.com/%D0%B3%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5%D1%82%D0%BE/

September 5, 2020 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

World Architecture Day 2020 Световен ден на архитектурата 2020

World Architecture Day 2020 – Monday, 5 October 2020 
 
President’s Declaration

Toward a better urban future

Created by the International Union of Architects (UIA) in 1985, World Architecture Day is celebrated on the first Monday of October in parallel with UN World Habitat Day, for which the theme this year is
Housing For All: A better Urban Future.
By choosing a different theme each year, this world day seeks to
draw the attention of professionals as well as the public
to problems concerning cities and habitat.
PARIS — 1 SEPTEMBER 2020 —
The International Union of Architects (UIA), representing the world’s 3.2 million architects, announces the theme of World Architecture Day 2020 (Monday, 5 October 2020):
“Toward a better urban future.”
Just as it is reshaping social customs and spaces all across the world, the global pandemic is revealing once again how crises affect the poorest and most vulnerable populations disproportionately.  
In far too many of the world’s cities,people cannot follow safe practices, simply because they lack clean water and air, and even
space itself. Urban policies must ensure adequate services, shelter, and recreational space for all citizens.  Urban planning, design,
and architecture are critical to a better urban future for all.
“Urban design and architecture are keys to a better quality of life for everyone.”

The UIA and its member countries will mobilize on 5 October 2020
to show how urban design and architecture can make our
communities strong, safe, equitable, and affordable — how they can move us toward a better urban future.
Световен ден на архитектурата 2020 –
понеделник, 5 октомври 2020

Декларация на президента
Създаден от Международния съюз на архитектите (UIA)
през 1985 г., Световният ден на архитектурата се отбелязва в
първия понеделник на октомври паралелно със Световния ден на местообитанията на ООН, за който тази година темата е
„Жилища за всички: по-добро бъдеще в градовете“.
Избирайки различна тема всяка година, този световен ден се стреми да насочи вниманието на професионалисти, както и на обществеността към проблемите, свързани с градовете и
местообитанията.  

ПАРИЖ – 1 СЕПТЕМВРИ 2020 г. –
Международният съюз на архитектите (UIA), представляващ
3,2 милиона архитекти в света, обявява темата на Световния

ден на архитектурата 2020 (понеделник, 5 октомври 2020 г.):

„Към по-добро градско бъдеще“.
 
Точно както прекроява социалните обичаи и пространства по

целия свят, глобалната пандемия разкрива за пореден път как кризите засягат несъразмерно най-бедните и уязвими
групи от населението.  
В твърде много от градовете по света хората не могат да следват безопасни практики, просто защото им липсва чиста
вода и въздух и дори самото пространство.
Градските политики трябва да осигурят адекватни
услуги, подслон и място за отдих за всички граждани. Градското планиране, дизайн и архитектура са от решаващо значение за по-доброто градско бъдеще за всички.  
„Градският дизайн и архитектура са ключови за по-доброто качество на живот за всички.“  
МСА и неговите страни членки ще се мобилизират на 5 октомври 2020 г., за да покажат как градският дизайн и

архитектура могат да направят нашите общности силни,
безопасни, справедливи и достъпни – как те могат да ни
придвижат към по-добро градско бъдеще.  

September 2, 2020 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Публикации на други езици, Събития, Текстове на български, Текстове на други езици, Фотографии

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА МОЯ БЛОГ – ДНЕС ТОЙ НАВЪРШИ 10 ГОДИНИ!

С ДНЕМ РОЖДЕНИЯ МОЕМУ БЛОГУ – СЕГОДНЯ ЕМУ ИСПОЛНИЛОСЬ 10 ЛЕТ !

HAPPY BIRTHDAY TO MY BLOG!
I HAVE BEEN LEADING IT FOR 10 YEARS!

Началото - Представяне на монографията "Биография на София"
Началото - Представяне на монографията "Биография на София"

August 31, 2020 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Публикации на други езици, Събития, Текстове на български, Текстове на други езици

КОРИГИРАНЕ НА ДАННИТЕ ЗА СТРОЕЖА НА ВОЕННИЯ КЛУБ В СОФИЯ

Иванов, Никола „Спомени 1861-1918“  Книга първа, София, Военно-издателски комплекс “Св. Георги Победоносец”, 1996г.

Никола Иванов Иванов (2.03.1861 Калофер –10.09.1940 София), е български офицер (генерал от пехотата), началник на Щаба на войската през 1894 – 1896 година и министър на войната (1896 – 1899). Командир на Втора българска армия през Балканските войни от 1912 – 1913 година. Ръководи обсадата и превземането на Одринската крепост (март 1913).

СВЕДЕНИЯ ОТНОСНО СТРОИТЕЛСТВОТО НА ВОЕННИЯ КЛУБ В СОФИЯ, дадени на стр.165

Данните са ценни, защото изрично се упоменават годините на проектиране, началото и края на строителството на военния клуб.

Проектът се работи от 1885г. Одобрен е от „старшинския съвет“ и през 1896г. се пристъпва към строителството на Клуба. При полагане на основния камък се извършва водосвет, подписва се акт, който се зазижда в основите му. Строителството продължава повече от две години и се завършва едва в началото на 1899г.

Като се има предвид че по това време ген. Н. Иванов е министър на войната, тези сведения дадени от него лично следва да се считат за напълно достоверни.

Проектант на Военния клуб е арх. Вацлав Колар, който умира в края на 1900г. Следователно, Клубът е завършен още докато е бил жив. Тези факти опровергават разпространените сведения, че обектът е довършен от  „българския архитект Никола Лазаров през 1907 година“[1].  По наше предположение, най-вероятно арх. Лазаров се е занимавал с обзавеждането („мебелировката“) на клуба.


[1] За сведение, Никола Лазаров e завършил архитектура в Париж през 1893 г./23г./ През 1898 и 1899 г. той ръководи строежа и обзавеждането на интериорите на Военния клуб в София.

August 26, 2020 · dobrina · Comments Closed
Tags: , ,  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

ОРГАНИЧНАТА АРХИТЕКТУРА

ОСНОВНИ ПОСТУЛАТИ

Органичната архитектура е едно от направленията в рамките на Модерното движение в архитектурата през ХХ век, което възниква като алтернатива на историцизма и еклектиката.

Луис Съливан (Louis Henry Sullivan  1856 – 1924) – американски архитект, най-видният представител на Чикагската архитектурна школа, пръв формулира това направление и през 1896г. провъзгласява постулата: „Формата следва функцията“. Тойще се превърне в един от преобладаващите принципи на архитектите на модернизма. Спореднего, архитектурата трябва да следва естествената, „органична“ целесъобразност, а формата на съоръженията да се определя от тяхното предназначение и условията на околната среда, така както е при естествените организми.

Главен теоретик на органичната архитектура става неговият ученик Франк Лойд Райт (Frank Lloyd Wright 1867–1959),, който за първи път използва термина „органична архитектура“ в свое есе за „Architectural Record“ от август 1914 г. Той пише, че „идеалът за органична архитектура … е чувствителна, рационална сграда, която дължи своя „стил“ на целостта, с която е била индивидуално създадена, за да служи на конкретната си цел – процес на “мислене”, както и на “чувстване” на процеса. “

Frank Lloyd Wright, Frederick Gutheim, Editor. In the Cause of Architecture: Essays by Frank Lloyd Wright for the Architectural Record, 1908-1952. (New York: McGraw-Hill, 1975), page unavailable./

В тази статия и в много други до смъртта си, Райт се опитва, макар и не винаги успешно, да обяснява какво е органична архитектура и какво не е. Изглежда Райт никога не е успял добре да артикулира понятието органична архитектура, макар че сградите му говорят далеч по-ясно и разбираемо, отколкото неговите писания. Той настоява органичната архитектура да бъде повече от негово собствено дело, повече от негов собствен „стил“. Той се стреми да генерира философия така, че да може да вдъхнови и ръководи архитектите и лаиците далече в бъдещето. //Wright – Оrganic Аrchitecture https://www.flwright.org/ckfinder/userfiles/files/Wright-Organic-Architecture.pdf/

▪ Към най-важните принципи на органичната архитектура най-напред следва да се отнесе връзката с природата и мястото.

Мястото трябва да бъде подобрено от сградата, а сградата да извлича формата си от естеството на мястото.

Понякога това се прави по подобие (прерийната къща и прерийния пейзаж), а понякога напротив – в контраст (къщата над водопада). В естествени условия сградите могат да се отварят навън (Usonian – къщи), а в градски условия – да се обърнат навътре (напр. Larkin и Johnson Wax).

Сградата да израства от пейзажа така естествено, както всяко растение. Взаимоотношенията с мястото са толкова уникални, че сградите не биха били възможни на друго място.

/ Wright – Оrganic Аrchitecture https://www.flwright.org/ckfinder/userfiles/files/Wright-Organic-Architecture.pdf/

„Къщата над водопада“ – Frank Lloyd Wright, Fallingwater (Kaufmann Residence), 1935-1938. /Frank Lloyd Wright integrated architecture into nature at Fallingwaterhttps://www.dezeen.com/2017/06/07/fallingwater-frank-lloyd-wright-pennsylvania-house-usa-150th-birthday/  Eleanor Gibson | 7 June 2017 /

Райт отрича възможността за типизация на сградите, той смята, че всяко здание следва да се решава индивидуално.

Планът на дома – това е образ на живот, а образът на живот е винаги индивидуален“ – и това твърдение на Райт рязко се различава от възгледите на функционалистите, признаващи възможността и необходимостта от типизация на сградите, аналогични по предназначение.

/„Органичная архитектура“ – В: Савицкий, Ю.Ю. , „Архитектура капиталистических стран“, Москва, Стройиздат, 1973, с.101-109/

▪ Райт смята, че истинската същност на архитектурата на една сграда е в нейното  вътрешно пространство, а външната черупка е само производна от тази основа. Той е привърженик на идеята за непрекъснатост на архитектурното пространство. То бавно трябва да се преживява когато човек се движи през него. Едно пространство може да въведе друго, до засилване на ефекта или пространствата да функционират като поредица.


Solomon R. Guggenheim Museum in New York, photo-David Heald (Solomon R. Guggenheim Foundation)

Архитектът трябва да твори така, както твори природата. А това означава че:Решението на всеки проблем е заложено в самия проблем.“

/„Франк Лойд Райт“ – В: Едике, Юрген, „История современной архитектуры“, Перевод с немецкого Д.Аркинй, Восква,Издательство „Искусство“, 1972, с.32-39/

Райт призовава процесът на архитектурното проектиране да става „отвътре-навън“,  като се формира отначало вътрешното пространство, в съответствие с жизнените процеси, за които е предназначено. Органично означава вътрешно присъщо, съществено, цялостно, във философския смисъл – „животът сам по себе си приел форма“.

Външната форма трябва да възниква като негова органична черупка, напълно съответстваща по форма и характер на вътрешното пространство. Формата и функцията трябва да съставляват едно органично цяло. Райт включва в понятието функция и естетически категории.

▪ Според Райт зданието трябва да е едно единно цяло, както общо, така и в детайлите. Идеята за органичната архитектура се отнася не само за буквалното отношение на сградата към природната среда, но и за това, как внимателно се обмисля дизайна и, сякаш тя е единен организъм. Органичното единство трябва да съществува навсякъде, включително битовото обзавеждане, мебелировката, тъканите, съдовете, …

▪ Райт отрича организацията на вътрешното пространство, съставено от самостоятелни помещения – „кутии, поставени също в кутия или до друга кутия.“

/Райт, Ф.Л. „Будущее архитектуры“, Москва, 1960 г./

Той въвежда „свободния план“, който води до изоставяне на един от основните принципи на класическата архитектура – симетрията. Асиметрията на композицията е друго важно свойство на „органичната архитектура“.

Къщата на УйлиWilley House

/Willey House Stories Part 2 – Influencing Vernacular Architecture, Steve Sikora, dec 14, 2017 – In:https://franklloydwright.org/willey-house-stories-part-2-influencing-vernacular-architecture/ /

▪ Райт се стреми към единство на материалите при елементите на сградата. Те се използват по начин, при който се засилва вродения им характер и оптимизира техния индивидуален цвят, текстура и здравина. Един материал не се маскира с друг. Начинът по който сградата се обединява, зависи от това как един материал се присъединява към друг; самата форма на сградата трябва да бъде израз на естеството на използваните материали. В органичната архитектура се използват само няколко строителни материала, предимно естествени – дърво, камък, тухла, както отвътре, така и отвън.

“Къщата над водопада” – Fallingwater, photo Christopher Little courtesy of Western Pennsylvania Conservancy

▪ Важен постулат са пропорциите и мащабът. Първообраз на органичната архитектура е добре развитото човешко тяло. Райт говори, че човешкото тяло трябва да бъде мярката на една сграда и нейното обзавеждане; „Интегрална хармония, пропорционална на човешката фигура – всички детайли да са така проектирани, че да правят човешката връзка с архитектурата не само удобна, но и очарователна.”

/Wright – Оrganic Аrchitecture – https://www.flwright.org/ckfinder/userfiles/files/Wright-Organic-Architecture.pdf /

Райт се стреми към създаване на уютно пространство, той избягва твърде високите тавани и огромните стаи.

Дневната е централното помещение за общуване, с фокус върху камината. В центъра на композицията по традиция още от векове, се разполага голяма камина, около която се разполагат помещенията, които могат да се трансформират с плъзгащи се или сгъваеми врати и прегради; осъществява се преливането на едно пространство в друго; Предпочитат се ниши, прегради в японски стил, движение на нивата.

Фокус върху камината – Jacobs House living area to kitchen photo by David Heald courtesy of James Dennis

▪ Лентъчни и ъглови прозорци при помещенията унищожават „чувството за кутия“, в резултат на което масивността изчезва и традиционните отношения на обем и маса се променят.

Лентъчни и ъглови прозорци – “Къщата над водопада” – Fallingwater main living area photo by Christopher Little courtesy of Western Pennsylvania Conservancy

Сградата е отворена за външното пространство от всички страни и образува едно цяло с това пространство. За да реши този проблем, архитектът започна да използва контрастите на вертикални равнини и остъклени веранди или открити тераси, висящи над земята, със силно излезли напред корнизи. Силно се подчертават хоризонталите, успоредни на терена, стрехите на покривите се изнасят забележимо напред, носещите стени са скрити в дълбочина, а сградата сякаш се носи във въздуха.

Подчертани хоризонтали, успоредни на терена, силно изнесени стрехи – Robie House

Околният пейзаж не е  само красива гледка извън прозореца, той влиза директно в сградата, като например фрагмент от естествена скала в известната “Къща над водопада”;

Камината в „Къщата над водопада“. Естествената скала има своето каменно продължение в настилката на пода и в зидарията на огнището. / http://cdn.home-designing.com/wp-content/uploads/2009/10/fireplace-in-the-house.jpg /

Естествената скала органично се слива с каменната зидария и вън и вътре- “Къщата над водопада” /https://pufflesandhoneyadventures.files.wordpress.com/2016/05/p5192801.jpg /

Носещата конструкция на сградата трябва да е като ствол на дърво, а ограждащите повърхности – като покров от листа. Природата е архитектурно училище – възможностите на формата, цвета, модела, текстурата, пропорцията, ритъма и растежа са демонстрирани в природата. Органичната архитектура създава, а не имитира природата.

Франк Лойд Райт отстоява холистичния подход – всеки дом и сграда трябва да бъдат проектирани с единна визия на дизайна и занаята, с изключително уважение към природата и материалите.  Механичните системи и обзавеждането са неразделна част от сградата. Те не са добавени, скрити или неоправдано изложени. Скулптурата и живописта трябва да станат елементи от цялостния дизайн. Орнаментът е неразделна част от архитектурата. Ако замисълът на орнамента е добър, той я превръща в поезия. Мебелите трябва да бъдат вградени, колкото е възможно повечето от тях.

Обзавеждането, декорът, орнаментът са неразделна част от архитектурата. Интериор  от Къщата на Фредерик Роби в Чикаго, 1908 – 9 – Robie House living area photo by James Caulfield courtesy of Frank Lloyd Wright Trust

Wright – Оrganic Аrchitecture https://www.flwright.org/ckfinder/userfiles/files/Wright-Organic-Architecture.pdf

▪ При въвеждането на своите идеи в действие, Райт се опира както на опита на съвременната архитектурна школа, така и на използването на живите архитектурни традиции на англосаксонските провинциални къщи.

▪ Във философската концепция на органичната архитектура Райт отделя и понятието “дух”. Той вярва, че това е нещо вътрешно присъщо, което по никакъв начин не се спуска отгоре, а се проявява отвътре навън. „Архитектурата е велик жизнен творчески дух…тя е човешката духовност, пиела материални форми във времето и простанството… За да станат архитектура, ползата и удобството трябва да доставят духовно удовлетворение, откъдето душата ще получи по-възвишена полза…Архитектурата говори, тъй както поезията, на душата“

Frank Lloyd Wright An American Architecture, New York 1955, p.18,19,38

⃰⃰  ⃰  ⃰

Въпреки, че това не са всички принципи и постулати на органичната архитектура на Райт, те вече очертават неговата обща философия. Органичният дизайн има за цел да ги включи, макар че дори и Франк Лойд Райт не ги постига  тотално във всяка една от своите сгради. Както самият Райт пише:

„Пълната цел, идеалът за органична архитектура никога не се достига. Нито е необходимо. Но въобще някога постиган ли е идеалът такъв, какъвто си заслужава?“

Frank Lloyd Wright, Frederick Gutheim, Editor. In the Cause of Architecture: Essays by Frank Lloyd Wright for the Architectural Record, 1908-1952. (New York: McGraw-Hill, 1975), page unavailable.

                            ОРГАНИЧНАТА АРХИТЕКТУРА ДНЕС

Архитект Дейвид Пиърсън предлага списък с правила за проектиране на органична архитектура. Тези правила са известни като Хартата на Гея за органична архитектура и дизайн. Тя гласи:

Нека дизайнът: • да бъде вдъхновен от природата и бъде устойчив, здрав, съхраняващ и разнообразен. • да се разгръща като организъм, от семената отвътре. • да съществува в “непрекъснатото настояще” и “започва отново и отново”. • да следва потоците и да бъде гъвкав и адаптивен. • да задоволява социалните, физическите и духовните нужди. •да  „израства от мястото“ и да бъде уникален. • да изявява духа на младостта, играта и изненадата. • да изразява ритъма на музиката и силата на танца. ” / Pearson, David (2001). The Breaking Wave: New Organic Architecture (Stroud: Gaia), p. 72 /

August 13, 2020 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, За студентите, Публикации на български, Текстове на български, Учебни пособия, Фотографии