20th International Conference on Engineering & Product Design Education, E&PDE 2018

20th International Conference on Engineering & Product Design Education

E&PDE 2018 will be hosted at the Dyson School of Design Engineering, Imperial College London, UK.

http://epde.info/epde2018/call-for-papers/

DYSON SCHOOL OF DESIGN ENGINEERING, IMPERIAL COLLEGE, LONDON

Abstract Papers can now be uploaded on to Conftool – see link below.

Please note the deadline date – 27 November 2017 and ensure you upload your

abstract in time.

 

The E&PDE conference will bring together representatives from education and industry who have an interest in sharing new perspectives on design education. The conference will provide a forum for educators, practitioners and students from product development, engineering and industrial design, together with industry to discuss current educational issues and the nature of design education now and in the future.

http://epde.info/epde2018/about-epde/

https://www.conftool.net/epde18/

Call for papers

  1. Download the abstract template to complete here (link)
  2. Submit your Abstracts here, via the E&PDE2018 conference management system (link).

We are pleased to invite you to prepare and submit papers to the 20th International Conference on Engineering & Product Design Education, E&PDE 2018. The conference programme will include applied, theoretical and result-oriented papers from both academia and industry. Substantial and original papers based on rigorous analysis and argumentation will be considered for inclusion. We will be especially pleased to receive papers aimed at stimulating discussion, for which specific sessions will be set up. Submissions should aim to fit the topics listed here.

All initial submissions are expected as abstracts, not exceeding 500 words, which should be submitted to the E&PDE2018 Conference Management System.

After approval of initial paper abstract, authors will be invited to submit full papers of maximum 6 pages, following the guidelines and templates provided on this website. Each paper submitted will be reviewed by at least two reviewers in a double-blind process. All accepted papers will be published both in electronic and paper form. E&PDE proceedings will be submitted for indexing by leading institutions (Scopus, Google Scholar). Full papers will be submitted using the EPDE2018 Conference Management System.

  1. Download the abstract template to complete here (link)
  2. Submit your Abstracts here, via the E&PDE2018 conference management system (link).

November 15, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags: , ,  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на други езици, Събития, Текстове на други езици

ЛЕТНИ ЕКСПРЕСИИ – КУЛТУРНИ МАРШРУТИ 2017 – 3

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

15 август

Закуска в х-л “Спа-хотел Борино” в с. Борино – понички с пудра захар и билков чай – топли топли, току що направени.  След закуската потегляме за Триградско ждрело на Триградска река.

   

Триградско ждрело на Триградска река е изключително живописен пролом на Триградска река (ляв приток на Чаирдере, дясна съставяща на  Въча) в Западните Родопи, община Девин, Смолянска област Ждрелото е с дължина около 7 km, като същинското ждрело е около 2 – 3 km. Всечено е до 300 – 350 m всред силно окарстени протерозойски мрамори. Има тясно (от 100 до 300 m) скалисто легло и стръмни до отвесни склонове. Западната му стена се издига на височина до 180 m, а източната достига до 300 – 350 m. Триградското ждрело е трето по дължина е в България, след Буйновското и Трънското ждрело. Започва на около 1,5 km северно от село Триград на около 1180 m н. в., където Триградска река влиза в пещерата Дяволското гърло и 530 m след това излиза като голям карстов извор. Същинското ждрело свършва при устието на Триградска река в Чаирдере на около 1020 m н. в., а целият пролом продължава още 4 – 5 km и завършва при устието на Мугленска река вливаща се отдясно в Чаирдере на около 876 m н.в./ по Уикипедия/. Величествени природни пейзажи, творени с хилядолетия. Пътуваме към пещерата Дяволско гърло.

———————————————————————————————————————————————————————

  • Пещерата „Дяволското гърло“ е пропастна пещера, формирана в следствие пропадането на земните пластове. Пещерата е разположена на 1,5 километра северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите. Основната й част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров. Името на пещерата идва от формата на входа, наподобяваща дяволска глава.  Пещерата е електрифицирана, а стълбите, изкачващи се край бучащите води на подземния водопад, са обезопасени с бетонeн парапет. Температурата в пещерата е около +8°C.

 

 

 

 

 

 

 

   

Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена „Бучащата зала“. Дължината и е 110 метра, ширината – 40 метра, а височината и достига до 35 метра. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера – в нея може да се побере катедралата “Св. Александър Невски”. От входа е направена изкуствена галерия с дължина 150 метра, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад до повърхността. На близо 400 м от входа на Дяволското гърло водите на подземно течащата река се губят в сифон-галерия. В участъка преди сифона, пещерата има над 10 езера и прагове. Дължината на сифона е повече от 150 м, които не са преминати. При гмуркане на това място  през 1970г. са загинали двама млади леководолази,които се гмуркат за да проучат сифона и къде излиза подземната река, след което не са правени повторни опити за проучване. След сифона, по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през друга пещера, която местните наричат “Гъза на дявола”.

В Дяволското гърло зимува голяма колония на пещерен дългокрил прилеп.
Дяволското гърло дава начало на различни легенди от времето на траките. Една от тях говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си Евредика. Ето какво разказва легендата:

“Когато младата и хубава Евридика – жената на Орфей умряла след ухапване от змия, Орфей, решен да си я върне отишъл в подземното царство на Хадес. Легендите говорят, че това място е именно Дяволското гърло. Впечатлен от невероятните мелодии, които Орфей сътворявал със своята арфа, Хадес най-накрая се съгласил да върне жена му в света на живите. Условието било Орфей, изкачвайки се към горния свят да не обръща глава назад. Малко преди да достигнат земята, Орфей се обърнал назад  за да се увери, че Евридика го следва… и точно тогава тя потънала в дън земя. След повторната загуба на обичаната си съпруга, Орфей бил съкрушен. Плакал, плакал и от сълзите му бликнал извор, който и до днес може да бъде видян в пещерата и екскурзоводите със сигурност ще ви покажат. Прочети повече: https://time2travel.bg/%d0%b4%d1%8f%d0%b2%d0%be%d0%bb%d1%81%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%b3%d1%8a%d1%80%d0%bb%d0%be/#ixzz4vqnuX5lG


Излизаме замаяни  от  истерията на пещерата Дяволско гърло, разглеждаме красивите пейзажи при изхода, отправяме се към паркинга, разположен при входа в пещерата и отново на път –  към  Буйновското ждрело;

Буйновско ждрело, което се нарича още Ягодинско ждрело. Това  е пролом на Буйновска река (лява съставяща на реката Въча) в Западните Родопи, Община Борово, Област Смолян. Проломът е с дължина около 16 km, а средната му надморска височина е 1090 m. Започва северно от село Буйново, на 1307 m н.в., насочва се на север и след 16 km завършва при язовир Тешел, на 876 m н. в. Целият пролом е всечен в протерозойски мрамори. Това е един впечатляващ с красотата си природен кът , който привлича много туристи. Първите 7-8 km проломът е по-широк, а след Ягодинската пещера и особено след разклона за село Ягодина става много тесен. Тук реката прорязва протерозойските мрамори, а отвесните скали са в непосредствена близост една до друга. Мястото, където скалите почти се допират е наречено от местното население „Вълчия скок“. Жителите на  село Ягодина разказват, че на това място зимно време прескачат изгладнелите вълчи глутници, за да нападнат кошарите им. Буйновското ждрело е известно и с голямото разнообразие на растителни и животински видове, голяма част от които са защитени. Ждрелото е обявено за природна забележителност през 1971 г.

 

На около 4 km нагоре от ждрело, на десния бряг на реката се намира Ягодинската пещера, известна с красивите си пещерни форми, а малко по-нагоре, също над десния бряг е пещерата Имамова дупка.

Нашата цел е “Ягодинската пещера.”  Географски тя отстои на 20 км южно от град Девин и на 3 км югозападно от село Ягодина. Разположена е на десния бряг на Буйновска река. Пред пещерата има паркинг и ресторант. Ягодинската пещера е дълга 10 км и е разположена на три етажа, от които само третият (най-нисък) е облагороден и електрифициран. За туристите в него е изградена 1100-метрова пътека. Входът и изходът към този етаж са изкуствено прокопани тунели с дължина съответно 150 и 80 м.

 

 

Пещерата е уникална със своите безброй сталактити, сталагмити, сталактони, „завеси“, „леопардови кожи“ (различно оцветени скални слоеве), пещерни перли. Тя има постоянна температура от 6°C и влажност 92%.

Някои от вътрешните ѝ оформления напомнят за Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета,Богородица и Младенеца, Пижо и Пенда, форми на животни и фантастични фигури.

Тук на 31 декември срещу 1 януаре, край елха, която остава свежа няколко години,спелеолози честват Нова година. В същата зала са се състояли 200 сватби.

Поради огромната обща дължина на подземните галерии в Ягодинската пещера, тя е сред важните места за опазването на популациите от прилепи в региона. През различните сезони в пещерата са  регистрирани общо 11 вида. Шест от срещащите се в района на Ягодинската пещера видове са сред приоритетните за опазване за цяла Европа – големият и малкият подковоноси, както и четири вида нощник: големият, остроухият, дългоухият и трицветният. През летните месеци най-значим за прилепите е естественият вход на пещерата. В периода 15 август до 30 септември пещерата се явява важно място за есенно струпване. По това време около входа, всяка вечер се струпват множество мъжки и женски екземпляри от около 9-10 вида прилепи. В пещерата зимуват основно големия и малкия подковонос, рядко и други видове.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

——————————————————————————————————————————————————————–

На излизане попитахме –  къде всъщност е обитаваната част от Ягодинската пещера. Водачът ни каза, че  естественият вход на пещерата е на 500 метра от този вход.

Запътихме се към  естествения вход на пещерата, нагоре по течението на реката. Той води към първия ѝ етаж, където е открито древно жилище, обитавано около IV-то хилядолетие пр. Хр. Находките говорят, че то е било дом на умели майстори-грънчари. Глината е добивана от вътрешността на пещерата и от коритото на Буйновска река. Съдовете са били изпичани в глинени пещи. Обитателите са принудени да напуснат своя дом след срутване, причинено от земетресение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Чуй и виж още тук: https://www.youtube.com/watch?v=d-mRUhqH5lc и

След като разгледахме и тази част от Ягодинската пещера, се отправихме на обяд в много приятния ресторант край реката.


След обяда потеглихме за с. Долен

Архитектурен резерват – село Долен

Село Долен е разположено в западната част на Родопите, на около 26 км от град Гоце Делчев и на 128 км от областния град Благоевград. Селото е високопланинско и се намира на 1020 м надморска височина. Създадено е през ХVІ в. от българи, търсещи спасение от насилственото помохамеданчване. По време на Възраждането (XVIII-XIX век) то е процъфтявало, а местните хора се занимавали с отглеждането на тютюн и добитък, със златарство и кираджийство (превоз на товари). Заради запазените си къщи от периода на Възраждането, през 1977 г. с брой № 73 на Държавен вестник, селото е обявено за исторически и архитектурен резерват. Резерватът обхваща 70 сгради паметници на културата. Характерни за къщите в Долен са издадената част от горния етаж и украсата с дърворезба по таваните в някои от къщите. Сред забележителностите в селото е и църквата „Св. Никола”, построена през 1834 г. заедно с килийно училище, която впечатлява с иконостаса и иконите си. Тесните калдъръмени улички са изключително атрактивни и пазят вида си отпреди два века. Други интересни забележителности са кръстовището „Кавалите”, Николовската чешма и чаршийската улица.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В селото има сравнително нова атракция, която привлича  ежегодно българи и чужденци – т.нар.”Амфитеатър” :  Амфитеатралното пространство и арт базата към него е място за развитие на всички видове изкуства, традиции, занаяти, лекции и обучения.  “Амфитеатърът и галерия ZEYRA  се намират в красивия архитектурен резерват на село Долен, община Сатовча.  Пространствата  обединяват като дейност  традициите, културното наследство и всички видове и жанрове съвременни изкуства. Сцената и галерията предоставят уникална възможност за реализирането на различни събития – фестивали, концерти, пленери, работилници, семинари, лекции, лагери, кино прожекции, презентации, тийм билдинг и др. rezbari.net е нашата арт работилница по дърворезба, строителство с естествени материали и изработване на мебели от дърво.Екипът ни разполага с възможности и специалисти за одекоряване, сценография, интересно заснемане на събития и др. Свържете се с нас, ако имате идеи и желание да осъществите ваше събитие или мечта.” – https://www.facebook.com/pg/amphitheaterDolen1/about/?ref=page_internal

http://www.amphitheatre-dolen.com/about-us.html

 

 

 

 

 

 

 

———————————————————————————————————————————————————————-

15 август е един от най-големите християнски празници – Голяма Богородица – Успение Богородично. Посетихме царквата “Свети Никола”, където жени приготвяха курбан, посрещнаха ни любезни и ни въведоха в храма.

Църквата “Свети Никола  е построена през 1837г. Църквата е трикорабна, имала е и женско отделение. Това е най-старият православен храм в Пиринския край, съградена е от местни  майстори.  Никъде в България няма черква, чийто таван да е покрит с дъски, а стенописите да са изрисувани върху тях. Друга особена характеристика е каменният релеф на двуглав орел – символ на Птриаршията, както и на руската православна църква.  Тук Двуглавият орел на църквата “Свети Никола”, според легендите, има следната символика. “Когато  било  потурчването, местните  се молели за помощ и долетяло двуглаво пиле, което предсказало, че тя ще дойде от Русия. След време така и станало – Русия освободила България”.

 

 

 

 

 

 

 

Напущаме с.Долен и потегляме към гр.Гоце Делчев. Там ще нощуваме.

——————————————————————————————————————————————————–

Гр. Гоце Делчев

Настанихме се в хотел „Неврокоп“ – хотелът е кръстен на старото име на града, просъществувало до 1951г. Град Неврокоп е наследник на древния град Никополис ад Нестум, който е основан през 2 в. от н.е. от римския император Траян и развалините му се намират на 7 km източно от Неврокоп – името Неврокоп е турската форма на гръцкото Никополис. Край съвременния град Неврокоп са открити останки на крепост и селище, датиращи от  Х век, които се смятат за непосредствени предци на съвременния град.

След като се устроихме в хотела, предприехме една вечерна разходка по пешеходната зона и Градския парк , разположен в централната част на град Гоце Делчев. Паркът разделя старата от новата част на града. Обособен е в две части – едната е решена в класически стил от тридесетте години, а другата – в пейзажен стил от средата на XX-ти в. В парка са изградени изкуствено езеро, фонтан и беседка за отдих на разхождащите са в него. За децата са предвидени специално обособено и оборудвано място за фитнес на открито, както и площадка за игра. На територията на парка могат има още ресторант, чешма и обществена тоалетна.
За велосипедистите е обособена вело алея на територията на парка. В градския парк могат има интересни декоративни дървесни видове като японска магнолия, японска вишна, червен конски кестен, атласки и хималайски кедър.

Вечеряхме в Ресторант “Олив” на ул. “Царица Йоана” ,  в началото на пешеходната зона на  града.


16 август

Закуска в х-л „Неврокоп“ и напущане на хотела. Отправяме се към комплекса “Ува Нестум” на нашия приятел и колега, починалият преди по-малко от 3 месеца архитект Лило Попов.

Uva Nestum Wine & SPA  –  Комплекс „Ува Нестум“ на арх. Лило Попов 

http://www.uvanestum.com/ – Това е сайтът на комплекса, където може да се намери пълна информация за богатата палитра от всевъзможни форми на почивка, развлечения, провеждане на празници и събития, лечение и спорт, творчески мероприятия, културен туризъм и винарии, кулинарни  и други фестивали, и прочее и прочее удоволствия. Тук сме направили една “представителна” извадка от фотографии на хотела, стопанството, винарната, спортните площадки, детските кътове, спа-терапията  и вино-терапията, ресторантите, басейните, парка  и други елементи от този прекрасен комплекс.

 

 

 

 

 

 

 

 


Стопанството и винарната

 

 

 

 

 

 

 


СПОРТНИ ПЛОЩАДКИ
 


БАСЕЙНИ НА ОТКРИТО


РЕСТОРАНТИ

  

 

—————————————————————————————————————————————————————-

ИНТЕРИОРИ

————————————————————————————————————————————————————-

А тук може да разгледате на живо комплекса и да почувствате настроението на това пълно с живот място!

 

————————————————————————————————————————————————————–

В гръцката митология образът на лебеда се асоциира с бога на изкуствата и пророчествата  Аполон.  Лебедът – птицата на Аполон има пророческа дарба – знаейки, че скоро ще умре, издава удивително красиви звуци – лебедова песен. Метафоричният израз има и дълбоки корени в народните поверия за това, че лебедът пее един единствен път в живота си – преди смъртта. Това е свята птица, символизира благородство и чистота. Вероятно оттук идва и изразът „Лебедова песен“, за да обозначи последната, предсмъртна, най-красива творба на артиста. 

“Ува Нестум” бе лебедовата песен на приятеля и колегата арх. Лило Попов!

Гордеем се с теб, Лило! Прекрасна творба!


  • Никополис ад Нестум (на латински: Nicopolis ad Nestum) е римски град, чиито археологически останки се намират в землището на село  Гърмен, на 7 километра източно от гр.Гоце Делчев. Античният град е основан през 106г на мястото на тракийското селище Александрополис от римския император Траян, в чест на победата му над даките. В превод от латински името му означава „Град на победата, разположен при Нестос (р.Места)“.

Градът е разположен на важен път, свързващ Егейския бряг с главния военен и търговски път Виа Егнация, през Родопите, Тракийската низина и Филипополис (днешен Пловдив). Това благоприятства  икономическото му, политическо и културно развитие, особено в периода на неговия разцвет през периода 2-6 век. Никополис ад Нестум е споменат в съчинението на античния географ Клавдий Птолемей. В града са сечени монети от времето на император Комод (180-192 г.) до управлението на император Каракала (211-217). Градът е епископски център в периода 4-11 век. В края на 6 век (577 г.) е разрушен от славяни и авари. Възстановен е при управлението на Юстениан. През 9-10 век градът отново се възражда под името Никопол и просъществува чак до 13 век, когато загива при походите на кръстоносците. През Късното Средновековие тук има българско селище, а в югоизточната част на укрепения град – турски чифлик. През османското владичество градското селище се измества на няколко километра на запад като името му се запазва във формата Неврокоп (днешен Гоце Делчев).

 

 

 

 

 

 

 

Никополис ад Нестум е един от малкото запазени антични градове в България и единствен в Родопите от периода на римското владичество на Балканите. Обявен е за археологически и архитектурен паметник от античността и средновековието.

Археологически разкопки в района на античното селище се провеждат от 1980 г. Най-ранните находки, открити тук, са от времето на неолита. Проучената територия заема около 13 хектара. Разкрити при разкопките са около 280 m крепостни стени, основи от обществени и култови сгради, надгробни могили. Открити са фрагменти от оброчен релеф на Тракийски конник, статуетка на Хермес, старохристиянска надгробна плоча, над 95 златни и около 22 други монети както и стъклени, бронзови и керамични съдове, златен пръстен. В близост до укрепеното селище са открити и две раннохристиянски базилики от IV век.  Открити са и тракийски могилни некрополи от I век пр. н. е. Градът е организиран по подобие на малоазиатските градове с аграрен характер.  В югоизточния ъгъл е разкрито богато жилище с вътрешен двор и мраморна колонада с портик. В непосредствена близост до южната крепостна стена е разкрита и баня. Разкрити са сектори от западната крепостна стена с U-образна кула и от източната крепостна стена с правоъгълна кула. От епохата на Средновековието са разкрити пещи за керамика, вкопани ями с фрагменти от битова керамика, метални предмети и монети.

Крепостна стена Част от първоначалната територия на града е заградена със стена с дебелина 2,40 – 2,60 m. Крепостните стени са частично запазени като на места достигат до 5 – 6 m височина.  От разкритите крепостни стени изцяло е проучена южната, която е била изградена с 4 кръгли кули. Южната порта е отворена в 40 метрова екседра, защитена с квадратни кули. Градско жилище- е разположено в югоизточния ъгъл на укрепения град до югоизточната ъглова кула. Изградено е преди да бъде съградена крепостната стена. Жилищните помещения са разположени около вътрешен двор с мраморна колонада (перистил) с покрит портик. Най-голямото помещение е кухнята. При първоначалния план в центъра на двора е имало басейн (имплувий), който на по-късен етап е превърнат във вътрешен двор, настлан с калдаръм.

Късноантична баня – Архитектурният план на банята я определя като провинциална публична баня от блоков тип с хипокаустно отопление. Построена е около 20-те години на 4 век, като отново изграждането ѝ е предхождало това на крепостната стена. В края на 4 или началото на 5 век сградата е опожарена. Вероятно е унищожена при готски набези. В края на 5 век отново е възстановена. Свидетелство за това е златна монета на императорЗенон открита при разкопките. Вероятно е била функционираща до края на третата четвърт на 6 век и окончателно е била срината при земетресение.

 

 


А сега  иде ред на  нашите впечатления. Паркирахме на паркинг пред самия обект, където на оградата стоеше голяма табела – виж горе – че крепостта е “реставрирана” по проект „Реставрация, консервация и социализация на късноантичен град Никополис ад Нестум” – община Гърмен. Проектът е бил на обща стойност 2 085 379,15 лв и е осъществен с финансовата подкрепа на Оперативна програма “Регионално развитие 2007 – 2013 г.“, съфинансирана от Европейския съюз, чрез Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България и с допълнителен собствен принос на Община Гърмен.

Какво установяваме обаче: средстават са усвоени, но ефектът е ….разочароващ. Къде са потънали тези средства?  Визална комуникация – под всякаква критика…Вижда се как крепостните стени вече са обрасли в треви, изпопадали са камъни от “консервираните зидарии”, табелите в голямата си част са избелели и буквално нищо не се чете, няма разяснителни информационни табла, нито каквито и да било указания, като изключим. През тревните площи са прокарани безсмислени пътеки, очертани от редица градински осветителни тела, сякаш посещенията на обекта ще са предимно нощем…Беше пусто и безлюдно,  каква ти социализация!

Двете администраторки си седяха на местата в канцеларията, ние влезнахме вътре, представихме си членските карти на ИКОМОС, но за наше голямо очудване, те не ги признаха, сякаш за пръв път виждаха такива и ни заставиха да си купим билети. А билетите  – само вижте какви са, като за кино, с ред и место?!  Същите тези госпожи  не си направиха труда да ни предложат нито беседа, екскурзовод, нито  дипляни, ….нещо повече – не помръднаха от местата си, сякаш наистина бяха касиерки в селското кино, а не работеха като куратори на национален археологически обект! 

Напуснахме този паметник на културата – недвижима културна ценност на стойност повече от 2 милиона лева, напълно разочаровани! 


  • Поехме към Архитектурен резерват с. Ковачевица, пътьом видяхме и
  • Еко-резерват с .ЛещенЕто малко туристическа информация за Лещен.Лещен е село в община Гърмен, област Благоевград, Югозападна България. То се намира на 7 км от с. Гърмен и на 14.5 км от Гоце Делчев посока север, на няколко километра от село Ковачевица и на 114 км югоизточно от БлагоевградСело Лещен е старинно селище със запазени стари български къщи. Голяма част от старите къщи в селото са реставрирани, като е запазен автентичният им архитектурен стил и къщите се дават под наем на туристи. Лещен е идеалното място за почивка сред тиха и спокойна обстановка. През четирите сезона на годината домакините предлагат различни начини за забавления и отдих – лов и риболов, излети в планината, плуване и балнеолечение в близкия курорт Огняново, бране на гъби и билки.

 

—————————————————————————————————————————————————————

Село Ковачевица се намира на около 24 километра е град Гоце Делчев,  разположено е над река Канина, в долината на която се намира малкото обработваема земя и старият път, който води към Гоце Делчев и долината на река Места.

 

 

 

 

 

 

 

——————————————————————————————————————————————————————Основаването на Ковачевица по предание се свързва със заселници от съседното село Рибново и вероятно от Банско. За първи път името му е отбелязано в османските регистри през 15 – 16 в. В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата, като през втората половина на 15 и началото на 16 век в село Ковачевица са регистрирани 17 лица. През 18 век в селото пристигат и българи от Костурско, Западна Македония, които донесли строителния занаят. За това днес свидетелстват имената на двете части на селото, горната – Банева и долната – Арнаутска махала.

През 19 век Ковачевица е голямо чисто българско село, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. В “Етнография на вилаетите на Адранопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол, 1878г. за мъжкото население , Ковачовица е посочено като село със 185 домакинства със 630 жители българи.

През 1923г. година в селото е създадена трудова горска кооперация „Родопи“, която разполага с гатер за обработка на дървен материал.

Село Ковачевица е запазило автентичния си вид от 18-19 век и е едно от най-известните и красиви български села. Къщите са почти изцяло изградени от камък, включително и покривите са покрити с цепен камък, като само при най-високите последният етаж е от дърво. Ковачевица е архитектурен резерват и е запазила живописната си възрожденска архитектура.

 

Църквата “Св.Никола”  в селото е построена през 1848 година. Тя е трикорабна псевдобазилика с голяма полукръгла апсида на изток и външно таванско помещение на запад. През 1893г са били построени 4-етажна камбанария и килийно училище в северозападната му част, които заедно с църквата са били заградени с каменен зид, като се е образувал оригинален архитектурен ансамбъл. В църквата се пазят няколко добре запазени картини и икони. Църквата е обявена за архитектурен, художествен и културен паметник от национално значение.

——————————————————————————————————————————————————————–

 Връщаме се обратно по същия път, през Лещен, целта ни е Роженският манастир.

• Роженският манастир„Свето Рождество Богородично“ е най-големият манастир в Пиринска Македония и е един от няколкото средновековни български манастира, сравнително добре запазени и до днес. В миналото манастирът е бил ставропигиален. Църквата „Свето Рождество Богородично“ на манастира впоследствие дава името си на близкото село Рожен. Ранната история на манастира не е ясна. Голям пожар в края на 17 век поврежда манастирските сгради и вероятно унищожава манастирския архив. При разкопки в манастирския двор са намерени накити и монети от византийския император  Михаил VIII  Палеолог (1259-1282). Косвени данни за съществуването на манастира през 13 век откриваме в една приписка в гръцки ръкопис. Наскоро богословът-историк Венцислав Каравълчев публикува една статия, в която посочва преп.Калист Ангеликуд Мелнишки като основател на обителта. Най-ранното сигурно сведение за съществуването на обителта е приписка в ръкопис от библиотеката на Великата Лавра, в която се сочи, че ръкописът е преписан в 1551 година от йеромонах Козма, игумен на манастира на „Всесвещената Богородица Розинотиса“. През 16 век Роженската обител преживява подем. Към средата на века се строят днешното южно манастирско крило и главната църква. В края на 16 век са украсени със стенописи църквата и трапезарията. В началото на 17 век е изписана южната фасада на главния храм, а през1662 година е украсена с фрески и новопостроената манастирска костница, разположена вън от манастирските стени. След пожар през втората половина на 17 век манастирът изпада в тежко положение. Манастирът е възстановен в началото на 18 век с финансовата помощ на богати българи от цялата страна. Реконструкцията започва през 1715 година, а църквата е изцяло завършена през 1732 година. В 1727 година Теохарис и Николаос изписват сцената Успение Богородично с портрет на ктитора на източната стена на притвора, като оставят подпис „ηστορίθη ι παρούσα κ[ο]ίμησις ιπό αγιογράφων Θεοχάρι κ(αι) Νικολάου“. В 1732 година зографът Алексиос от Янина изрисува иконостасните икони и стенописи в църквата. През 1761 година под предлог, че има финансови затруднения Роженският манастир губи своята самостоятелност и се превръща в метох на грузинския Иверски манастир на Атон. За игумени са назначавани иверски монаси. В началото на 19 век строителството в манастира продължава. По същото време той е регионален духовен център и притежава много земи в околностите. В края на 19 и началото на 20 век манастирът отново запада. След 1912 година между България и Гърция възниква спор за собствеността на Роженския манастир. Спорът е окончателно разрешен през 1921 година от Арбитражния съд в Хага в полза на България. Докато Роженския манастир е подчинен на Атонския манастир Ивирон, спазвайки църковна традиция, той получава копие на чудотворната икона, съхранявана в манастира „майка“ – в случая това е иконата на Св. Богородица Портаитиса или на български – Вратарница. Оригиналната икона е охранявала портите на Ивирон и оттам епитета Портаитиса. Копието е създадено през 1790 година от монаха зограф Яков Иверски, по поръчка на кожарския еснаф в Мелник. За разлика от останалите копия на иконата, това, дарено на Роженския манастир, е направено от светено желязо, и е обкръжено от десет малки композиции, изобразяващи лековитите ѝ чудеса. Тя е подписана от автора: „διά χε[ι] ρός Ιακώβου μοναχού Ιβηρίτου“. Иконата се счита за чудотворна. Всяка година на 7 септември богомолци от цялата страна и чужбина принасят своите дарове пред иконата и пренощуват в храма за здраве. На 8 септември –Малка Богородица, храмов празник на манастира, се извършва литийно шествие с чудотворната икона, благославяне на манастирския курбан и раздаването му за здраве. В манастира се отбелязва и друг празник, свързан с тази чудотворна икона – третият ден на Великден. Днес иконата се съхранява в манастирския храм „Свето Рождество Богородично“. Архитектурната и строителната консервация и реставрация на манастира е завършена през 1981 година от колектив под ръководството на Христина Станева. Първите реставрационно-консервационни работи по стенописите, иконите и дърворезбите започват в края на 60-те и са завършени в началото на 90-те години на 20 век от реставраторски екип с ръководители Лозинка Койнова-Арнаудова, Александър Пенев и други.

 

  

 


 

• На около 500 метра под Роженския манастир се намира гробът на Яне Сандански – един от най-известните и обичани български революционери, деец на ВМРО и борец за освобождението на Македония. Роден е на 18 май 1872г в село Влахи, което се намира на западните склонове на Пирин планина. Яне Сандански  е убит на 21 април 1915-та година. На надгробната плоча е изписано: “Да живееш, значи да се бориш. Робът – за свобода, а свободният – за съвършенство.” А на самия гроб – “Няма да се спра пред най-страшните терористични действия, за да извоювам “Съкровената си мечта – Свободна Българска Македония”. Яне Сандански 1913г.

 

 

————————————————————————————————————————————————————

Време е за обяд – къде по-добре от някое място в  гр. Мелник

Скални пирамиди при Мелник

Гр. Мелник обяд в бистро „Мелник“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Обябдваме типични български и още по-точно – мелнишки ястия: боб, гювеч, печени чушки в доматен сос, капама, скара, баници…че и десерт – домашна торта. Тук сервират в пъстри глинени гърнета, гювечета и чинии.

 


След чревоугодническия обяд се насочваме към….

  • Хераклея Синтика (още Синтия, Хераклея Синтике или Хераклея Стримонска) – античен град в разкрит не толкова отдавна в Югозападна България, чиито руини са разположени в землището на село Рупите, община Петрич (върху южния склон на вулканичното възвишение Кожух). В древността градът е бил център на областта Синтика, населявана от тракийското племе синти, за което споменават Омир, херодот и Тукидит.

Повече от 100 години учените спорят къде е разположен този античен град. Дълго време се смята, че се е намирал на юг от Рупелското дефиле (в днешна Гърция). Хераклея Синтика е локализирана при село Рупите от доц. Георги Митрев (Пловдивски университет), след случайното откриване на голям латински надпис през 2002 г. Същият превежда, коментира и публикува текста в престижни български и чужди научни издания. По същество това е писмо на император Галерий и цезар Максимин Дая от 308 година, в което владетелите се обръщат към хераклейците в отговор на молбата им да възстановят изгубените градски права. Междувременно надписът е коментиран и от други автори. През 2005 г. доц. Георги Митрев публикува и още един надпис, в който се споменава Гай Луций Скотусееца и Хараклееца. С него доказва убедително, че това е именно Хераклея Синтика, а не някоя друга Хераклея, тъй като това име е особено популярно в античния свят. От 2007 г. започват археологически разкопки на Хераклея Синтика, под ръководството на доц. Людмил Вагалински (НАИМ-БАН). Древният град се споменава в произведенията на античните автори Тит Ливий, Диодор, Страбон,Плиний Стари и Клавдий Птолемей.

Едно от най-ранните свидетелства за Хераклея Синтика е това на Тит ливий, който изтъква, че местоположението ѝ е в племенните територии на племето синти – “Heraclea ex Sintis”. На друго място, изяснявайки въпроса за поделянето на Македония на четири части през 167 г. пр. Хр., той отбелязва, че в първата се включвала “… откъм запад отвъд Стримон – цяла Бисалтия с Хераклея, която наричат Синтике” От това сведение става ясно, че Хераклея Синтика е била разположена на запад от р.Стримон и по смисъла на същото изложение, локацията на града е “над бисалтите” – т.е. на север от тях, нагоре срещу течението на реката. Това сведение се подкрепя и от Диодор, който “поставя” Хераклея в Синтика – на запад от Стримон и “над бисалтите”. Тези сведения позволяват не само града да се свърже с племенните територии на племето Синти от Елинистическата епоха, но и да се установи, че първоначално е носил името Синтике (Синтия).

За основаването на Хераклея Синтика, може да се използват откритията и наблюденията на българо-полската научната експедиция “Струма” (публикувани от Мечислав Домарадски) и българската археоложка Юлия Божинова, която е проучвала елинистическия некропол на обекта. Те констатират, че възникването на града било към последната четвърт или към края на ІV в.пр.Хр. Божинова е склонна да свърже основаването на града с известието на Диодор, че Касандър заселил в 310 г. пр. н. е. 20 000 илирийски аутариати при планината Орбел (дн. Беласица). След действията на Касандър, обаче, районът на р. Струма (заедно с тракийските синти и селището Синтия) бил обект на експанзия през ІІІ в. пр.Хр. и от илирийските дардани и от страна на галски контингенти, и едва Филип V (221 – 179 г.) успял трайно да го включи в рамките на Македонското царство. Може би точно след 212 г. пр. Хр. Синтике (Синтия) била преименувана от Филип V на Хераклея. В този смисъл, при Филип V и по-късно при Персей (179 – 168 г.), Хераклея Синтика била един от македонските полиси и част от съюзната държава, управлявана от последните представители на династията на Антигонидите. (Монетите, откривани в м. Кожух при с. Рупите, са свидетелство за тези процеси.) След залеза на Хераклея Синтика градското оживление се мести в античния град при днешния Сандански .

През 346г пр. Хр. Филип ІІ завладява тракийските земи между Струма и Места, като ги включва за дълъг период в територията на Македония. В резултат на Третата македонска война през 167г пр. Хр. римляните постигат първия си значим успех в завладяването на елинистическия свят. Малко по-късно е формирана римската провинция Македония. Ето защо, материалната култура в община Петрич  има особена стойност, защото представлява съчетание между тракийско, македонско, римско, елинско и дори египетско изкуство.

Находки от селището в местността Кожух сочат, че основно се използвал гръцки език, макар че има паметници, особено тези с официален характер, които били на латински език. Населението се е състояло предимно от смесени трако-гръцки фамилии, като не трябва да се отхвърля и възможното съществуване на романизирана прослойка. От многобройните и разнообразни надгробни и оброчни плочи, намерени в долината на Средна Струма, може да се предположи, че през римската и късноантичната епоха са съществували селища и крепости, които са били гъсто заселени.

При изследване на селището от Археолози начело с доц.д-р Людмил Вагалински, е открито голямо градско строителство: намерени са 15 помещения – 12 магазина и 3 светилища; две  базилики – огледални  – една в западната и една в източната част на града, с разстояние от 120 метрамежсу тях. По своята дължина форумът е по-голям от този в Пловдив. Той е много добре запазен, дори плочникът му е непокътнат. Запазени са стълбите, както и няколко лъвски глави, част от покривната конструкция.  Това строителство се датира между 270 и 350 година след Христа. Силно са изразени елинистичните традиции. Никъде в България не е открита така плътно изградена архитектура. В този импровизиран “лапидариум” могат да се видят каменни плочи с епиграфски надписи, архитектурни детайли, колони, фризове, капители, корнизи, архитрав, скулптирани глави на лъвове и прочее…

Тъй като пристигнахме след 17 часа, на обекта бе пазачът, който най-любезно ни разведе и показа забележителни пунктове от разкопките.

 

 


Удовлетворени от интересните новости, които научихме, както и от перспективата за пълното разкритие на това място, поне както си го представяхме, потеглихме за с.Рупите и по-точно, към Комплекс “Ванга”

Комплекс “Ванга” – Началото на комплекса е поставено с построяване на къщичката на Ванга през 1970 г. и на храма „Св. Петка Българска“ през 1994 г. След смъртта на Пророчицата по идея и инициатива на Димитър Вълчев – почетен председател на фондация „Ванга“, е създаден комплекс „Ванга“ с площ 230 дка. Изграждането е осъществено за времето от 1997 до 2014 г. с труда на членовете на фондацията, с щедростта на дарители и поклонници, със съдействието на Общината.

Знаковите места в комплекс „Ванга“ са: къщичката на Ванга; Храмът с манастирската част към него; гробът на Ванга; паметникът на Ванга; документалната зала; мемориалният кръст, вграден в лавата на угасналия вулкан“ Кожух“;  паркът със зоните за отдих и медитация; чешмата с минерална вода; скулптурата „Белият гълъб“; термалните извори;  любимите токачки на Ванга.

В комплекса има безплатен паркинг за автомобили и автобуси. Безплатно е и посещението, разглеждането и заснемането. До храма има магазинче, в което се продават книги за Ванга, DVD с филма на Тома Томов „Тъй рече Ванга“, икони и сувенири, свързани с Храма, Рупите и Ванга.

 

 

 

 

 

 

 

 

Храмът и манастирската част: През 1991 г. Ванга споделя с Димитър Вълчев и Светлин Русев желанието си да построи черква в памет на Света Петка Българска. Идеята се приема и скоро проектът е изработен безвъзмездно от арх. Богдан Томалевски и арх. Лозан Лозанов. В началото на май 1992 г. проектът е одобрен от Неврокопския митрополит Пимен и на 31 май с негова благословия е направена първата копка в местността Рупите. Строителството се извършва от наета фирма и с доброволния труд на признателни хора.

Изографисването на храма Ванга поверява на Светлин Русев и той изпълнява волята й да изрисува страдащи и измъчени хора, каквито ежедневно търсят нейната помощ.

Кръстът над църквата е дело на скулптора Крум Дамянов.

 

 

 

 

 

 

Храмът е осветен тържествено на 14 октомври 1994 г. Хиляди миряни от България и Македония идват да целунат ръка на Ванга и да я поздравят за святото дело. На всички официални църковни празници свещеник изнася служба в 10 часа сутринта. В храма се извършват кръщаване, венчавка и други религиозни ритуали.

На 31 май 2002 г. започва строителството на манастирската част към храма. Гробът на Ванга се намира на метри от храма. Там всеки ден има запалени свещи, оставени от поклонници на Пророчицата и саксии с цветя.

Мемориалният кръст е направен от фондация „Ванга“ през 2009 г. по заръка на Пророчицата в памет на загиналите от вулкана Кожух. Кръстът, с размери 30 м дължина и 15 м ширина, е вграден в изстиналата лава на вулкана. Автор и изпълнител на проекта е скулпторът Иван Русев

Паметникът на Ванга е открит в чест на 100-годишнината от рождението на пророчицата на 3 октомври 2011 г.  Двуметровата скулптура е изработена и дарена от проф. Емил Попов. Внушителната фигура на Ванга, изработена от метал, пресъздава озарената от Бога жена, седнала на пейката пред къщата си.

———————————————————————————————————————————————————————-

Изложбената зала „Ванга“

е част от манастирския комплекс, разположен зад  храма “Св.Петка Българска”. Открита е на 14 октомври 2012 г. Съдържа фотографии от различни периоди от живота на Ванга, пана с нейни мисли и послания към хората. В преддверието на залата се прожектира документалният филм на журналиста Тома Томов „Тъй рече Ванга“

 

 

 

 

——————————————————————————————————————————————————————

Зала за кръщаване и венчаване е осветена на 25 март 2017г- – Благовещение. „Аз ви кръстих с вода, Той ще ви кръсти с Дух свети” – този надпис стои в центъра на новата зала в храмовия комплекс, наречена „Свещен дом за кръщаване и венчаване”. Тя ще се използва и за неделно училище. Иконите, с които е украсена, са изработени по заръка на Ванга от акад. Светлин Русев.

 

 

    Чешмата с гореща минерална вода е дарена от Снежана Ботушарова. Скулптор Леда Старчева. Изградена е през 2012 г. и се намира непосредствено до къщичката на Пророчицата.

——————————————————————————————————————————————————————-

Скулптурата „Белият гълъб“ ,на скулптора Милен Каменов, е дарение от адвокат Мария Коева за 100-годишнината от рождението на Ванга. Белият гълъб – символ на Святия дух, на Благовещението, на мира и извисената човешка душа, се намира в парка пред храма и напомня на посетителите за тяхното духовно призвание. Ванга казва, че белият гълъб е сакрален символ и когато до човек кацне бял гълъб – това е знак за присъствие и закрила от Небето.

В горната част на комплекса, близо до “Кръста се намират минералните извори. Водата, която извира там, е 75 градуса със силно съдържание на сяра. Лекува кожни болести, дископатии, жлъчка и бъбреци (пие се в умерени количества). Ванга съветва хората да се потапят в изворите за здраве. В горещите им целебни води плуват водни костенурки и рибки.

Паркът се разпростира върху 230 декара. Залесен е с над 5000 дръвчета от сто дървесни вида. Поставени са беседки и пейки. Оформени са кътчета за медитация и вглъбение, за разговор със себе си и с Бог. Цветните градини, дръвчетата, бамбуковата горичка пред храма, яворите, кестените, алеите с туи – целият ансамбъл от зеленина и цветя променят напълно облика на Рупите и от голо и пусто място, то се превръща в оазис на спокойствието, хармонията и красотата.

Информация: http://fondacia-vanga.com/gallery/complex-2/

———————————————————————————————————————————————————————-

 

Денят изтече неусетно и вече трябва да се ориентираме към място за пренощуване.  Намираме едно чудно местенце –

Хотелски комплекс „Света Неделя“ в с. Коларово намира се на 10 км от град Петрич. Разположен е във вековните кестенови гори на планина Беласица. От хотела се открива спираща дъха гледка към планина Огражден, Пирин планина и Петрич. През територията на хотелския комплекс минава планинската река Дебрало, образувайки красиви вирове и водопади. В близост се намира едноименната църква “Св. Великомъченица Неделя” и еко пътеки разкриващи уникалността на планината

 

 

 

 

 

 

 

Комплексът е изграден изцяло в планински стил, с традиционни местни материали и техники. Хотелът предлага три просторни апартамента; двадесет и седем стаи с по две и три легла – всяка от стаите разполага с телевизор, кабелна телевизия, безплатен интернет достъп, тоалетни принадлежности и самостоятелен санитарен възел. Към стаите има красиво озеленени тераси с плетени столове и кокетни масички.

Хотелът разполага с външен басейн, който допринася за пълноценна почивка и релакс. Има лятната бар-градина, зала с камина-барбекю, шатра и няколко еко-бунгала, разположени в самата широколистна гора, заобиколена от игривите водопади на реката.

Вечеряме след известно колебание вътре, понеже захладня. Вечерта на терасата бе доста романтично с ромоленето на малката рекичка и светлините в гората на къщичките-бунгала. А стаите уютни и топли. Закуската бе тип шведска маса с обичайния асортимент.


17 август

Напущаме комплекс “Св.Неделя”, напущаме селото на кестените – Коларово и се отправяме към

  • Самуилова крепост при с. Ключ 

Ето малко данни за крепостта: Това е  средновековна крепост, разположена между планините Беласица и огражден в Ключката клисура. Намира се на невисокия хълм Куфалница, разположен на десния бряг на река СТрумешница, на 5 километра северно от село Ключ. Построена е вероятно в периода 1000-1013 година по време на управлението на цар Самуил и е част от мащабна фортификационна система.

История: В съчиненията на византийските хронисти от ΧΙ век Йоан Скилица,Георги Кедрин,Йоан Зонара, Кекавмен и други се известява за преграждането на Ключката клисура (на гръцки: Κλειδίον, Клидион) с широка преградна стена – дема. Археологическите изследвания сочат, че демата представлява сложна система от отбранителни съоръжения, които започват от склоновете на Беласица, южно от село Ключ и опират на север в слоновете на Огражден. Укрепителните съоръжения се простират в протежение на повече от 8 километра. Самата крепост, известна по-късно като Самуилова крепост, е само част от тази фортификационна система. Тя е изградена върху основите на тракийско и ранно-българско длавянско селище. Върху хълма цар Самуил построява землено укрепление, защитено от три вала и два рова, концентрично разположени. Първият вътрешен вал има сложна конструкция с ядро от камъни и пръст и скара от дървени греди. Гребенът на вала е завършвал с широка стена, изградена от ломени камъни, споени с кал. Върху най-високата част на хълма са открити правоъгълни каменни основи на дървена наблюдателна и отбранителна кула, конструктивно свързана с каменната стена. Останалите два вала имат единна структура на насипа си. Разположението на Самуиловата крепост позволява да се контролира цялата клисура и да се използва като команден военно-стратегически пункт на всички сектори на отбранителната система. Във фортификационно отношение укреплението носи белезите на българската укрепителна традиция, характерна за времето на Първото българско царство. Крепостта се свързва с ослепяването на българските воини по времето на цар Самуил. В околностите на крепостта през лятото на 1014 година се е състояла историческата Беласишка битка, в която българските войски са предвождани от цар Самуил. Войските на византийския император Василий Втори разгромяват българската армия и пленяват много войници. Цар Самуил и неговото обкръжение успяват да се спасят. След края на битката византийският император ослепява 14-хилядната пленена българска армия, като на всеки сто души оставя по един едноок водач.

През 1916 година по време на Първата световна война Богдан Филов, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Пооравия, организирана от Щаба на действащата армия, заедно с Йордан Иванов посещават местата, свързани с битката при Беласица. Той описва останките от укреплението и правилно оценява важната му роля в събитията от 1014 година. В рапорта си до Началник щаба на действащата армия той пише: „Близо до с.Ключ можахме да установим едно твърде голямо укрепление, което по всичко изглежда да бъде от времето на Самуил и което трябва да е играло важна роля в Беласицката битка. То се състои от един обграден със стени лагер, разположен на един хълм над самия бряг на Струмица и обиколен с два паралелни рова, от които единият се намира по средата на хълма, а другият– в самото му подножие. Този начин на укрепяване не се среща ни къде на друго място освен още в Самуиловата столица в Преспа“

Национален парк-музей „Самуилова крепост“ е открит тържествено на 23 октомври 1982 година. Останките от средновековното укрепление и селище са консервирани, а районът около него е благоустроен. От паркинга до международния път Петрич- ГКПП “Златарево” към парка-музей, покрай брега на реката, води красива алея. Тя минава по пешеходен мост над живописната река и се отправя към подножието на хълма. Отдалеч се вижда величествената бронзовата фигура на цар Самуил в цял ръст и четирите бетонни пилона, изградени в най-високата част на хълма, върху руините от средновековната кула. Автор на паметника е професор Борис Гондов. Крепостта е важен туристически  обект в Югозападна България.

 

—————————————————————————————————————————————————————-

Личните ни впечатления – с огромно  съжаление констатираме, че и тук, както на много места, отново са вложени немалко сили, средства, амбиции….и отново всичко е оставено на самотек – занемарено, безконтролна експлоатация, без постоянно наблюдение и поддръжка. Уви, разочарованието ни преследва и поради очакванията, създадени от гръмките реклами, които четем, представящи желаното за реалност.

—————————————————————————————————————————————————————-

Насочваме се към град Сандански

Гр. Сандански е  наследник на основано от траките селище с името  Медиус, което по-късно, вече при римляните се е наричало Дезудава, а през Средновековието българите го нарекли Свети Врач, в памет на двамата братя Козма и Дамян – народни лечители. Това име градът носи до 1947 година, когато е преименуван на Сандански.. В района на Сандански се смята, че е роден и живял Спартак от тракийското племе меди. Сандански  се намира на 240 – 300 метра надморска височина, той е най-топлият български град, като продължителността на слънчевото греене надминава 2 450 часа, създавайки условия за целогодишни слънчево-въздушни процедури. Планинският бриз, спускащ се от Пирин по поречието на река Бистрица, охлажда въздуха през летните месеци. Въздухът в Сандански е с най-ниското съдържание на алергени в цяла България и е подходящ за лечението на астматични, алергични и други заболявания. Градът е световноизвестен, като естествена лечебница и балнеокурорт. Курортът отстои на почти еднакво разстояние от София и Солун и е важен център по международния главен пъ Е 79. През града минава и железопътна линия по трасето София – Кулата- Солун.

 

 

 

 

 

 

 

•Паметникът на Спартак се намира в началото на град Сандански. Той е една от забележителностите на града, свързана с неговата история. От тракийското племе меди, обитавало околностите му, произхожда СПАРТАК – водачът на най-голямото въстание (74 г.) в Римската империя.

 

 

 

 

 

 

 

————————————————————————————————————————————————————–

Древният град лежи изцяло под терена на съвременния град Сандански, като намерените археологически обекти са от различни исторически периоди. Разцвет градът е получил в периода IV-VI век. От това време са открити множество обществени сгради и раннохристиянски базилики, включително раннохристиянски епископски комплекс. Интерес представляват откритите мозаечни декоративни килими, част от които са експонирани in situ в  археологическия музей на града.

•Археологически музей – Музеят е създаден през 1936 г. на основа богата колекция от местни артефакти, свързани с Античността. Официално е открит през 1970 г. като общинска културна институция в хода на Четвъртата национална археологическа конференция, проведена в Благоевград. Музеят организира и провежда археологически проучвания на терена на античното селище, разположено под съвременния град Сандански. Притежава представителни колекции от надгробна мраморна пластика и антични мозайки. Открояващ се акцент на работата му е поддържането и експонирането на античния обект “Базиликата на епископ Йоан”. Фондът му включва над 11000 движими културни ценности. Осъществява популяризаторска и научна дейност. Филиал на Музея в Сандански и Музеят в град Мелник.

Археологическият музей  експонира и подсигурява извършването на археологическите проучвания в града и прилежащата му община. Музейното дело в Свети Врач започва през 1936 година със създаването на археологическо дружество „Струма“ и музейна сбирка в днешното I основно училище. В 1960 година започват системни археологически разкопки, довели до разкриване на ранно християнски сгради и базилики от античния град, намиращ се под съвременния Сандански. Музеят е разположен in situ на раннохристиянска базилика на Епископ Йоан и е сред малкото в страната, изградени по този начин. Тук се намира и един   уникален мозаечен гръцки надпис, сочещ че базиликата под сградата на музея е построена от епископ Йоан. Музеят координира изследването на базиликата, ранно християнския комплекс, гимназиума, ранно християнския некропол, термите и жилищните сгради на античния град. Музеят разполага с архив и депо за находките, колекция от надгробни плочи, монети, надписи, антични съдове, предмети на бита и накити от различни периоди.

Един от най- интересните обекти, разкрити в последните години, е Епископският комплекс, намиращ се зад сградата на старото кметство. Той включва Епископска базилика, Баптистерий, атрий с колонада, помещения и сгради, които продължават да се проучват и в момента.

 През април 2016 година е открит за експозиция археологически комплекс, който обхваща три паметника на културата с национално значение – „Епископска базилика“, „Раннохристиянски комплекс“ и „Базилика на епископ Йоан“. Всички те са били част от античния град. 

Епископският комплекс, със своята грандиозна архитектура, включваща комплекс от помещения, и изключително богата художествена украса – каменно-декоративна пластика, стенна живопис и мозайки, е най-представителната сграда доминираща в града през късноантичната епоха. Тези негови особености го правят и един от най-големите и най-интересните археологически обекти в Югоизточна България.                                                                                                                                                                                                   

 

 

 

 

 

 

 

Гостите на Сандански имат възможност да се разходят в запазена част от античния град – Ранно християнски комплекс (ІV-VI в.), намиращ се на главната улица до музея.

—————————————————————————————————————————————————————-

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Монументалната архитектура на Епископската базилика (ІV-VI в.) в Сандански говори за нея като най-представителния и значим паметник на раннохристиянското изкуство в региона. Тя е типична елинистична базилика, с добре запазен амвон, олтар и ситрон.  Комплексът включва още мартирион с аязмо и баптистерий (кръщелня), който по форма и размери е единствен в България.

———————————————————————————————————————————————————————-

След като разгледахме археологическия музей, обядвахма в малко ресторантче “Антика” непосредствено до епископската базилика и потеглихме обратно към София. Приключи нашата екскурзия, с която ви занимавах в тези последователни три публикации. Благодаря за информацията на интернет, на рекламните брошури, книжки и рекламни материали, които ни предоставяха информационните уристически центрове, хотелите или книжарниците, благодаря за  илюстрациите  на специализираните сайтове и блогове на запалени туристи и любители на нашата природа и паметници на културата, но най-вече  на д-р арх.Десислава Николаиду и д-р арх.Борислав Виана.

Дано да ви е било интересно и приятно това пътешествие! За нас си беше върховно удоволствие!

 

 

 

October 18, 2017 · dobrina · Comments Closed
Posted in: Други

ЛЕТНИ ЕКСПРЕСИИ – КУЛТУРНИ МАРШРУТИ 2017 – 2

На 11 август по обяд пристигнахме в гр. Самоков

Обядвахме в центъра на града, в ресторант от павилионен тип, който разполага с голяма площадка, с множество съоръжения за деца от различни възрасти. След обяда потърсихме туристическия информационен център, където изключително любезна домакиня ни ориентира за най-важните туристически обекти в града и ни даде различни полезни брошури и листовки.

Най-напред се отправихме към Регионалния исторически музей – РИМ- Самоков.

  • •Историческият музей е разположен в сграда, построена през 1938 година по проект на известния архитект Йордан Йорданов. Музеят разполагас повече от 30 000 експоната, обособени в няколко сбирки: етнографска,археологическа, художествена, фотографска и документална. Чрез текстил, носии, накити и занаяти е показан бита и поминъка на българите в миналото. В археологическата сбирка има главно тракийски и късно антични находки – тук се намира най-богатата сбирка на култова керамика. Предметите са от множество ямни светилища, намерени на брега на язовир Искър и датират от Iв. пр. н. е. Художествената сбирка съдържа икони, щампи, ръкописи, документи и множество картини – застъпени са почти всички майстори на Самоковската художествена школа.

В парка, освен сградата на историческия музей е разположена и една много интересна от архитектурна гледна точка сграда – тази на Читалището – паметник.

•Читалище – паметник за прослава и помен на загиналите по бойните полета в Балканската, Междусъюзническата и Европейската войни, в стил Ар Деко.

Решение за изграждането му е взето през 1919 година. Сградата е трябвало да бъде освен читалище и паметник, за прослава и помен на загиналите по бойните полета в Балканската, Междусъюзническата и Европейската войни. Читалището е проектирано от арх. Коста Николов като театрална сграда с паметни плочи. Строителството започва през 1919г. Паметните плочи на падналите воини са изпълнени от архитектите Никола Ножаров и Ликурго Андреани. Барелефите са посветени на важни сражения с участието на частите от самоковския гарнизон и са дело на известните български скулптори Иван Лазаров (Калиманица-1913г. и Криволак-1915г.), Николай Димитров (Булаир-1913г.) и Александър Андреев (Кота 1050-1917г.). Читалището е осветено на 23 декември 1923г.

Освен с паметните плочи, отвън сградата на читалището е украсена със скулптури на средновековни войни и орли. Именно надписът с посвещението: “На падналите герои от признателното потомство 1912-1913г., 1915-1918г.” сочи сградата като първия по  рода си войнишки паметник – сграда. Върху 40 мраморни плочи са изписани имената на 1019 души от града и околните селища, загинали във войните.

——————————————————————————————————————————————————————-

 

•Байракли джамия или Йокуша джамия е мюсюлмански храм, паметник на културата с национално значение. Тя е строена в средата на 19 век. Има голямо молитвено помещение с размери 14 на 14,8 метра. Четири свободни колони в центъра държат паянтов барабан, увенчан с дървен купол. Пред-молитвеното помещение е паянтово аркадно преддверие с втори етаж за затвореното женското отделение. Минарето е със спираловидна тухлена украса. Джамията отвън и отвътре е богато изписана с орнаменти. Храмът е реставриран от 1960 до 1966 година под ръководството на архитект Никола Мушанов и на художника Георги Белстойнев и оттогава е музей. Впечатление прави куполът, който е бил изграден с голямо умение от греди, от криворасли дървета. При реставрацията дървената конструкция е подменена греда по греда. Стенописите са почистени от наслоените пушеци на маслените лампи на полилеите. Имената на трима майстори – Иван, Ристо и Косто /Иван Иконописец, Христо Йовевич и Коста Вальов/ са открити при реставрацията под стенописите, заедно с плана на църква, подобна на тази в Рилския манастир. Трите имена безусловно говорят, че най-вероятните създатели на джамията са български майстори. А стилните особености на стенната живопис дават основание да бъде сързана с името на един от най-големите самоковски възрожденски художници-декоратори Христо Йовевич.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Молитвената ниша-михраб, е ориентирана към свещените мюсюлмански места Мека и Медина. Тя също е изписана с богата декоративна украса-пейзаж с джамия, който е открит едва при реставрацията.

 


  • Чадър чешма – построена през 60-те години на миналия XX в., т.е. през 1965 г., когато се строи автогарата, но са разрушени чаршиите от Възраждането и по-късно симпатичните търговски улици от буржоазната епоха. Има шест чучура и е изградена от бял мрамор. Поверието на възрастните хора гласи, че който пие от водите й, ще се венчае за онзи, когото най-силно желае….

 

 

 

 

 

 

————————————————————————————————————————————————————-

•Голямата чешма или Чешмата с обицата е построена през 1662 г. по поръчка на емина на султанската кухня Мехмед ефенди. Чешмата е изградена в мавритански стил от каменни блокове. Представлява самостоятелна четириъгълна постройка с чучури, от които е течала вода и от четирите страни. Постройката е с четирискатен покрив, широки стрехи и елегантен шпил. В декорацията ѝ има и 2 загадъчни елемента – каменна къщичка за птици и една „зенгия“, издялана от едно парче камък, затова понякога я наричат Чешмата с обецата. Но легендата разказва, че това е обицата на славния Крали Марко.

И до днес старите хора вярват, че който пие вода от Големата чешма, ще остане завинаги в Самоков.


  • Сарафската къща – историята и името на Сарафската къща са свързани с еврейската фамилия Арие .

Както турците, българите, така и евреите имат свой, намиращ се около голямата и солидна Синагога. Там е и къщата на еврейското богато семейство Арие. Изключително интересна, романтична, приказна е историята на семейство Арие, писана в придължение на 35 години от членовете на фамилията. Наим и Муше описват в „Хроника Арие”случки и събития, на които те са свидетели, или пък те са им предадени от роднини. Съставителите на хрониката заклеват всеки член от семейство Арие, цялата хроника да бъде напълно недостъпна за чужди на рода хора. Така хрониката е единствена и само предназначена за хора от това семейство. Авторите на хрониката я наричат „Biografia por la fimilia Arie”, тоест „Биографията на семейство Арие”. Както и да наречем книгата, тя съдържа 2400 страници.

Арие, родоначалникът е роден във Виена, но се заселил през 1793 г. в Самоков.

През 1844 година започват да наричат семейство Арие „сарафите”, защото това, което най-много обичат да правят е да сменят монети и да дават пари под лихва. Само за няколко десетилетия семейство Арие се превръща в семейство на богати търговци, които поддържат връзки с първите центрове на Османската империя, със страните на цяла Европа и с много източни страни. Арие са собственици на голяма част от маданите в града. През средата на 19 век те стават инициатори за построяване на нова синагога. С всички тези постъпки семейство Арие оставя своите следи в Самоков.

Къщата на Арие, освен художествено и историческо значение, има и културно значение. Къщите строени през първата половина на 19 век говорят не само за благосъстоянието на Самоков по това време, но и за нравите на хората. Поради ценните си архитектурни качества Сарафската къща е обявена за паметник на културата от национално значение. От 1968 година до 1971 година тя е реставрирана. В наши дни къщата се поддържа от фонд „13 века България”. Сарафската къща е достъпна за всеки, който цени и се интересува от нашето архитектурно и историческо наследство. Обзавеждането е събирано за целите на реставрираната къща, паметник на културата.

Запазената Сарафска къща от петте такива в Самоков, е типичен пример за къща именно от този тип. Строителството й продължава 6 години. В него участват много от самоковските майстори. Нейната площ е 380 квадратни метра. Резбованите тавани, стенните долапи, зографисването на къщата са дело на майстори от Самоковската школа. Специално за строежа на къщата е докаран одринския архитект Стефан. Мебелировката е доставена от Виена, за да прилича къщата на малък дворец. Всяко помещение в нея е в самостоятелна директна връзка с двора. Къщата е едноетажна, а етажът е издигнат върху масивни каменни стени. Симетрична е, както при пловдивския тип къщи. Когато влезем виждаме, че централно място заема салонът оформен от кьошк и вътрешна стълба, с разположени от двете й страни малки вътрешни балкони. Около салона има шест големи стаи и още три по-малки. Пъравата стая в дясно е кабинетът. Той е обзаведен с дървени мебели, две бюра с тежка дърворезба. Едното от тях е пряко свързано с фамилията Арие, защото на четрита ъгъла на масата има лъвски глави, а в превод от еврейски на българси арие означава лъв. Това означава, че бюрото носи символика. Също така тук срещаме и автентичен самовар от 19 век. Вторта стая от дясно е женската. Тя е обзаведена в стил рококо и е свързана с битов ритуал за раждането. До нея има имам.Сега нека да обърнем внимание на къошка. В него има миндер. Също така на богато изписания му таван има шпионка, от която се наблюдава, когато има да се сключва някаква сделка. От другата страна на кьошка е мъжката стая, в която най-характерното е купулното огнище, с което са се отоплявали. Виждаме, че има и синия със звездата на Давид. До тази стая е дневната. Мебелите в нея са в стил барок с вградени седефи. Има миндерлък и турски масички за кафе. В нея се намира и стола на влюбените.Всички тавани в къщата са богато резбовани и във всички стаи са различни. Също така в къщата наблудаваме съчетанието от дърворезба и рисувано стъкло. Над вестибюла има прекрасен орнаментен таван, разбит на три пана с централни розетки. Той прилича на слънце. Външната архитектура на сградата отговаря на симетричното й разпределение. Фасадата е спокойно и хармонично решена. Прозорците са обрамчени с профилирани первази, без капаци са, а с великолепни железни решетки. Корнизът на къщата е паянтов, но измазан и богато изписан. Къщата се намира в обширен двор с много зеленина. / по http://e-samokov.blogspot.bg/2009/07/blog-post_15.html /

 

 

 

 

 

 


  • Синагогата – В исторически план Синагогата маркира местоположението на еврейската махала през XIX и първата половина на XX в. Самоковската еврейска общност принадлежи към сефарадските евреи, дошли от Испания.

Според Хроника Арие в края на XVIII в. общността наброявала около 25 семейства: Куюмджийски, Меламед, Коен, Шемтов, Авдала, Алкалай и др. В средата на XIX в. срещаме и фамилиите Мордехай, Шеломо, Менахем, Бецалел, Леви. През 1840 г. синовете на Авраам Арие се погрижили да вземат ферман за построяване на синагога. Те разширили на свои разноски съществуващата молитвена стая, която била близо до чаршията.

През 1855 г. на публично събрание евреите решили да построят нова синагога, като създали фонд, който през 1858 г. бил достатъчен да се започне строежът.

Синагогата в Самоков е издигната по плановете на Бет Амикдаша, храма в Ерусалим. Състои се от молитвен салон и пристройка на два етажа. Железните розети за прозорците били изработени в Пловдив. Молитвената зала била украсена с богат дърворезбен таван с орнаментални фризове. Овалните стенописни пана с букети и пейзажът в олтарната ниша свидетелствали за общия художествен вкус сред жителите на Самоков през XIX в. В дърворезбената украса е вплетена и тук Давидовата звезда като в купола на джамията. Отвън синагогата също била изписана.

Над вратата й има мраморна плоча с посветителен надпис с имената на дарителите – Йеуда, Гавриел и Авраам Арие и семейство Коен. Тогава еврейското население в града брояло вече 130 семейства.

Еврейската общност в Самоков напуска окончателно Самоков през 50-те години на XX в., когато се изселва в новосъздадената еврейска държава Израел.

Започналата през 60-те години на XX в. реставрация на този забележителен паметник на културата в Самоков още не била приключила, когато възникнал пожар, последвала повторна реставрация, ала днес след набези на крадци тя се намира в критично състояние. Община Самоков е предоставила собствеността на организацията на евреите в България „Шалом”. А Синагогата е паметник на културата от национално значение.

 

 

 

 

 

 

—————————————————————————————————————————————————————–

В късния следобед на 11 август потегляме за Велинград, където пристигаме привечер. Настаняваме се в къща за гости – „Стелия“

Гр. Велинград  е един от най-популярните СПА и балнеологични курорти в страната. Градът се слави с лековитата си минерална вода и благоприятния климат, които повлияват добре при редица заболявания. Тук има много хотели, някои от които луксозни. Повечето от тях разполагат със СПА центрове, където се предлагат разнообразни процедури. Велинград е чудесно място за почивка както през лятото, така и през зимата. Природата около града е създала чудесни условия за екотуризъм и почивка.

  • „Клептуза” е гордостта на Велинград. Естественият карстов извор се намира в квартал „Чепино”. Клептуза е най-големият карстов извор в България. Името вероятно идва от гръцката дума клептос– укривам, крада и дава представа за голямото количество вода скрито в недрата под извора.

До 1932 г. в района на днешният облагороден парк водите на извора са се вливали в минаващата наблизо Чепинската река. На мястото на двете езера е имало мочурлива поляна, а под нея – коритото на реката. Според местни краеведи идеята за създаването на изкуствено езеро, което да събере водите на карстовия извор, принадлежи на големия български скулптор Андрей Николов. В началото на 20 век всяко лято той летувал в курортното село, днешния квартал Чепино. Талантливият творец оценил красотата на местността и възможностите за създаване на атрактивен туристически обект с водна площ, който да се превърне в място за развлечение и почивка. Идеята му, първоначално отхвърлена като утопична, постепенно се възприема от местната управа и арендаторите на заведението край извора.

През 1937 г езерата са изградени с доброволен труд на местните жители и с материали, отпуснати от общината. Посадени са дървета, оформени са алеи, стълби, площадки за наблюдение. През 1966 г. районът около карстовия извор Клептуза с площ 412 хектара е обявен за защитена природна местност. В защитената местност виреят 285 вида растения, от които 260 лечебни. Основен дървесен вид е черният бор. В местността има над 50 дървесни, храстови и многогодишни видове – редки, застрашени, балкански ендемити . Фауната включва сърни, елени, диви свине, зайци, кълвачи, сойки, гълъби, гривек.

На територията на защитената местност Клептуза освен езерото се намират и параклис „Св. Илия“ в местността Маркови скали, тракийско култово светилище. Любопитен факт е, че на територията на Клептуза се пресичат 24 паралел и 42 меридиан.

Идвайки на Клептуза ни грабва фееричната нощна гледка, която се открива пред нас. Посреща ни красива градинка, прекосяваме я, докато стигнем до един дървен мост, който внася някаква архаичност във възприятието на мястото. Продължаваме по мостчето, под което ромоли вода и стигаме до едно от изкуствените езера, в което се отразяват светлините на заведенията околовръст, а в езерото – множество  водни колела. Ние от компанията се възползвахме и от двете удобства – вечеря край езерото и разходка с водно колело. Освен колела, в езерото плуваха и лебеди или бели патици?

●Вечерна разходка до езерото Клептуза; разходка с водно колело, вечеря. 

 

 

 

 

 

 

Захладня и острият ветрец ни прибра в хотела.


12 август.

Закуска в х-л “Велинград” – я какъв дизайн!

 

 

 

 

 

 

 

След закуската потегляме за гр. Батак

 —————————————————————————————————————————————————————-

•Църквата „Св. Неделя“ е най-старата църква в града, както и една от най-старите в областта. Построена е през 1813 г. на мястото на Тодор Балинов (кмет на селото по това време), дарено от него специално за построяването й. Построена за 75 дни с труда на батачани. Храмът представлява кръстовидна куполна постройка, изградена изцяло от камък, с дъбови врати и обградена с високи каменни стени. В храма църковните служби се изпълнявали на черковнославянски език, докато навсякъде другите в черквите било позволено да се служи само на гръцки език. След клането от 1876 г. църквата е превърната в музей – костница, функция която изпълнява и до ден днешен.

На 3 април 2011 г. със специално решение Светия Синод на БПЦ обявява за Свети новомъченици българите, загинали в баташкото клане. Църквата е паметник на културата от национално значение.

———————————————————————————————————————————————————–

•Църквата “Успение на Пресвета Богородица”, или новата църква, е построена през 1912 , по проект на чешкия архитект Йосиф Шнитер, същият, който е автор на първия план на гр. Пловдив, след Освобождението.

——————————————————————————————————————————————————————-

Напущаме Батак и се отправяме  към пещера „Снежанка“

   

Тук разказвам от чуждо име – не се чувствах добре, така че се не видях лично това чудо на природата.

•Пещера Снежанка се намира в Западни Родопи, на 5 км. от гр. Пещера. Тя е сравнително малка, дължината й е само 145 м, но в нея могат да се видят много красиви ледникови форми. Образувана е преди 3,5 млн. г. от Новомахленската река.
Името й произхожда от сталагмит, намиращ се във “Вълшебната зала”, който наподобява на бяло женско тяло – „Снежанка”. В последната зала, има някои „завеси”,  които звучат при лек удар. Все пак “озвучаването” е желателно да се прави от водача, за да се избегне счупване. Освен това, той най-добре знае кои от тях звучат най-хубаво.
Пещерата е открита през 1961, като при последващите проучвания в “Голямата зала” и в залата, наречена “Жилището” са намерени кости и глинести съдове, изработени от човешка ръка, без да се ползва грънчарско колело. Те са останали запазени от времето на древните траки.

 

 

 

 

 

 

——————————————————————————————————————————————————

След разглеждането на  пещерата, потегляме за гр.Пещера

  • Гр. Пещера

Спираме на паркинг пред  „Хотелски комплекс Хийт“. Обядваме в ресторанта на хотела.

В самия хотел ни чака изненада.

  • Музей с автомобилите на социализма. Музеят се намира в комплекс “Хийт” в центъра на града.“ – това е написано на крещящи с червената си петолъчка рекламни листовки.

„Музеят с  автомобилите на социализма в град Пещера отваря врати на 9 септември 2016г. и работи за посетители всеки ден от 10 до 18 часа. Заповядайте и се насладете на богата колекция от автомобили и предмети от времето на нашето детство, запазени в изключително добър вид. Най-новия музей в родопския град в момента разполага с експозиция от 23 емблематични за соца возила, като перлата е култовата “Чайка”, която въпреки че е на повече от 40 години е оборудвана с климатик и ел. стъкла.
Освен автомобилите, всеки посетител ще може да усети цялостно духът на периода до 1989г. В музея са показани старите телевизори, радиа, предмети от бита и табели със социалистически лозунги. Идеята е на двама братя – Динко и Евелин Кушеви, предприемачи от Пещера, които преди 5 години започват да издирват и събират автомобили и вещи от социализма.

 

 

 

 

 

 

 


След разглеждане на любопитния музей, посветен не толкова на автомобилите, колкото на цяла една епоха – тази на социализма, се отправихме към крепостта „Перистера“, разположена на север до гp. Пещера.

  • Крепостта „Перистера“ има три пояса крепостни стени и шест отбранителни кули, разположени на най-вътрешната крепостна стена; археолозите я датират към  4 век сл.Хр., тя е съществувала поне до 7 век включително. Според археолозите, на същото място вероятно е съществувало древно тракийско светилище. Хълмът, на който е разположена крепостта, е известен като „Света Петка“, а името Перистера („гълъб“, „гълъбово място“) в изследването на Ив.Попов „Страници из миналото на Пещера“. За произхода на името на крепостта е съхранена следната легенда: „Когато през 313 година във Византийската империя било въведено християнството, местните обитатели трябвало да изберат на кой от хълмовете в околността да изградят своята църква. Така от хълма Света Петка литнало ято гълъби.“ Във връзка с това, трябва да се спомене, че гълъбът е знакът на Христос. Много е вероятно другото име на крепостта (Св. Петка) и името на хълма да е дошло от запазеното в народната памет име на църква „Света Петка“, чиито развалини стояли на възвишението от незапомнени времена.

За останките от крепостта пръв съобщава Стефан Захариев в книгата си „Географско – историко – статистическо описание на Татар-пазарджишката каза“, издадена във Виена през 1870 г. По-късно тя се споменава и в пътеписите на К. Иречек (1883 г.).

Първите археологически проучвания на хълма са проведени през 1954 г., а през 1958 и 1972 г., под ръководството на Цветана Гиздова, са направени частични разкопки, предимно сондажи, вследствие на които паметникът е обявен за римски кастел. Резултатите не са публикувани. Редовни – системни археологически разкопки на крепостта са извършени през 2007 г., 2010 г. и 2011 г.. Ръководител на обекта е археологът доц. д-р Бони Петрунова. Разкритията при археологическото проучване се оказват доста добри и ценни, дори учудващи и е взето решение, вече обявеният Паметник на културата, да се възстанови по проект – “Консервация, реставрация и експониране на антична и средновековна крепост „Перистера“, разположена на хълма Света Петка, гр. Пещера”. Проектът е реализиран до началото 2014 г. от община Пещера, като е осъществен с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие“ – 2007-2013 г.

Проектът за „Перистера“ включва частична реставрация на цитаделата и крепостните стени, които са „запечатани“, за да се запазят от климатичните промени. Южната кула е превърната в триетажен музей, а музеят на открито е разположен от северната страна. Посетителите могат да запалят свещ в двете църкви – „Св. Петка“ и „Св. Четиридесет мъченици“, съществували още в Средновековието, а и по-рано.

Крепостта „Перистера“ заема целия хълм „Св. Петка“ и има ясно обособени цитадела, вътрешен град и подградие, разположени на площ от около 15 дка. За сега са изяснени и частично реставрирани крепостните стени на цитаделата и на вътрешния град. Вероятно подградието е частично застъпено от съвременните улици и сгради на Пещера, включително и от пътя Пазарджик – Пещера, където е имало порта с арка, непосредствено източно под крепостта. Укрепената площ на крепостта е с форма на елипса, с ориентация по дългата ос СИ–ЮЗ, дължина 94 м и широчина на крепостта 37 м. Денивелация от ЮЗ на СИ е 5 м, а най-висока точка на крепостта е на 494.6 м. Крепостните стени, които са с дължина 253 м, ограждат пространство от 2895 m². Те са градени от големи ломени камъни споени с хоросан, а дебелината им достига до 3 м, което дава основание да се предположи, че стената е била висока поне 14 м. Преди реставрацията крепостните стени са били запазени на височина до 2.60 м. По дължината на крепостната стена има шест кули: три правоъгълни, една триъгълна и две църкво-образни. Последните са изключително интересни. Това са кулите, които охраняват североизточния и югоизточния ъгли на цитаделата.

Интересна е северната порта на цитаделата, която е претърпяла поне две преустройства. Първоначално входът е бил на линията на куртината (крепостната стена), непосредствено до северозападния ъгъл. Вероятно е имало над-вратна кула с правоъгълна форма, издадена към юг. По-късно, може би в началото на VІ век, е изградена мощна правоъгълна кула, с дължина запад – изток 11,30 м. На източна крепостна стена, северно от фасадата на югоизточната кула-църква, е оформен друг вход на крепостта.

Северно от южната крепостна стена се очерта плана на югозападната част на укреплението. Между помещенията има улица с ширина около 1.5 – 2 м, която е успоредна на южната крепостна стена. Други улички я пресичат и вървят в посока С–Ю. Регистрирали са общо 27 верижни помещения, разположени по дългите страни на цитаделата.

Съвременната архитектурна реконструкция на укрепителната система на цитаделата на „Перистера“ изцяло се основава на резултатите от археологическо проучване, като се придържа към автентичния вид на късно античното съоръжение.

http://bulgariancastles.com/bg/node/1642

 

 

 

 

 

 

 

Общото ни впечатление  от реставрацията на крепостта е доста добро. Особено ни допаднаха дървените беседки, разположени от ляво покрай стълбите, изкачващи денивелацията към крепостта. В тях човек или групата могат да си починат, да изслушат беседа, да си поговорят в приятна обстановка. Озеленяването е прекрасно, подбрани растителни видове – цъфтящи храсти и цветя, чудесно подхождащи на каменната пътека и стълбища. Удачно е хрумването с музей в кулите, с площадката за наблюдение на покрива, с разкритие на прекрасни гледки към града и планините околовръст.

Обаче, реквизитът в музея е доста овехтял; никой не следи за поведението на посетителите, самите служители остават долу при входа в подножието на крепостта, няма дори кого да попиташ за нещо. Немарливото отношение си личи дори в беседките които ни харесаха – неподдържани, счупени летвички, мръсен под….


След  крепостта потеглихме в посока Девин.

•Скален феномен „Слона“ е разположен на около 4км югоизточно от град Девин, непосредствено след разклона на пътя Девин-Смолян.

Представлява интересно каменно образование във формата на слон, което се е формирало в продължение на хилядолетия от природните сили – вятър, дъжд, слънце, земетресения и др. При вглеждане в скалата се забелязват извивки и форми напомнящи слонско тяло, глава, крака и хобот. Според учените, появата на странното скално образование е свързано най-вероятно с разрушаването на древна пещера от реката или след земетресение. С интересното скално образувание има свързана легенда, която гласи, че преди време между устата и хобота на слона е имало отвор към пещера, от която е извирал извор с лековита вода и много хора се събирали, за да излекуват болежките си. Други смятат, че водата, която е течала, е оформила този невероятен образ на слон.

 ——————————————————————————————————————————————————————

Наближава нощта и ние търсим подслон. Намираме го в Беденски бани.

  • Нощуване в х-л „Минерален извор Беденски бани“

Комплекс Беденски Бани е разположен в сърцето на Родопа планина, в местността Беденски минерални бани и се намира на 12 км от гр. Девин и 5 км от с. Широка лъка.
В непосредствена близост до хотела се намира лечебният минерален извор Беденски Бани. Хотелът разполага с вътрешен басейн с гореща минерална вода от извор Беденски Бани.

Районът е изключително богат със своите природни и исторически забележителности. Посещението на архитектурния резерват село Широка Лъка, природните феномени – Ягодинска пещера, Харамийска пещера, пещерата Дяволско гърло, Триградското ждрело, Буйновско ждрело, панорамна площадка Орлово око, Чаирските езера, язовир Цанков камък и множество еко-пътеки.

Вечеряме в уютният ресторант – на терасата, нощта е топла и приятна;

13 август

Закуска в х-л Беденски бани – бухтички и чай.

————————————————————————————————————————————————————–

  • Гр. Златоград

 

 

 

 

 

 

Църквата „Успение Богородично“ e строена през 1834г, за много кратък срок. върху развалините на друг християнски храм (разрушен от турците около 1722 г.) Тя е оградена с висок каменен зид и е вкопана в земята, защото както разказват местните “не трябвало де се вижда от турците”. Това е най-ранната църква в Централните Родопи. Сред иконите има прекрасни образци от ранното творчество на Захари Зограф. През 1835г в северозападната част на двора, близо до единствения външен вход към църковния имот, е изградено килийно училище. Днес то е възстановено и посетителите могат да видят как е протичал образователният процес в градеца преди близо 180 години и да се потопят в атмосферата на българското възраждане. В съседното помещение е пресъздадена “свещоливницата” – показва как са се отливали свещи, за които всеки боголюбив християнин е купувал “восък” от дюкяните и саморъчно е приготвял свещите за църковните служби и треби. Църквата е недвижима културна ценност с местно значение и художествена стойност от 1978г.

 

 

 

 

 

 

 

 

•„Етнографски ареален комплекс – Златоград. „В Златоград се намира най-големият в България архитектурен резерват в градски условия. В него има близо сто реставрирани къщи, които не са просто атракция за туристите, но в тях живеят хора….В Стария град ще се върнете столетия назад. Не е голям, но е магически! Има всемъзможни дюкянчета. Можете да си вземете родопски терлички, да ви ушият цървули по ваш размер, да се потопите в света на ювелирите и сарачите, да разкриете тайните на тъкачите. ” Ето какво казва в своя пътеводител Калина Николова: “Десетки празни, стари къщи, които чакаха някой да ги открие и излъска до първоначалния им блясък. Идеята да се възроди, даже направо да се създаде Старият град, е на етнографа от БАН Борис Томангелов – златоградски зет. Реализацията е на инж. Александър Митушев, който осигурява необходимите материални средства и организация. Това е първият в България, и засега единствен, частен етнографски ареален комплекс. Открит е със съдействието и на Златоградската община на 24 май 2001 година.” 
https://time2travel.bg/zlatograd/#ixzz4v62p4Blb /

 


В рамките на етнографският комплекс е и новооткритият през 2017г. Музей на Дельо Войвода, разположен в една от достолепните къщи.

• “Музей на Дельо Войвода и на хайдушкото движение бе открит с тържествена церемония в Златоград. Според проф. Николай Овчаров музеят е уникален, в страната няма подобна експозиция. Откриването на музейната експозиция е първото събитие от честването на 240 години от рождението на Делю Войвода. Община Златоград и Етнографският ареален комплекс обявиха 2017 за годината на Делю, отбелязвайки годишнината на легендарната личност.

Проф. Овчаров посочи като едни от най-ценните експонати в експозицията изложените стари оръжия от времето на Делю Войвода. Археологът разказа, че е впечатлен от показаната пушка бойлия. Това са снайперите на 19-и век, пушки с много дълга цев, които могат да поразяват на около 300 м разстояние, допълни проф. Овчаров.  Сред откроените от него ценни оръжия в сбирката е и италианска пушка, използвана по време на въстанието на Гарибалди, в което е взел участие и българинът Капитан Петко Войвода. В приклада на пушката е вградена италианска лира, по този начин собственикът на оръжието оставил спомен от тези велики за Италия години.

 

 

 

 

 

 

 

Видни имена от борбата на българите за свобода и независимост като войводите Ангел, Вълчан, Индже и Капитан Петко са включени в експозицията, проследяваща хайдушкото движение през 15-19 в. В повечето музеи в страната има нещо за хайдутина, който е бил в даден регион, но в новия музей в Златоград е събрано всичко от Момчил Войвода до Капитан Петко, според мнението на проф. Николай Овчаров.”

” Овчаров откри музей на Дельо войвода Разказват с експонати историята на хайдутството в къща на 200 г. в Златоград  Музей на хайдутството отвори врати в родния град на легендарния Дельо Хайдутин Златоград. В нея на 3 етажа гостите на града ще могат да видят уникални оръжейни експонати от 15-18 век, като на последния етаж ще могат чрез мултимедия да се потопят в сбирката Дельо Хайдутин в Космоса като чуят отново легендарното изпълнение на песента “Излел е Дельо Хайдутин” на Валя Балканска, който обикаля Космоса на борда на апарата “Вояджър”, както и да изгледат специален документален филм за войводата. 

https://www.youtube.com/watch?v=jnxUYsf6GuU 

Валя Балканска (Valya Balkanska) – Излел Е Дельо Хайдутин (Original Version)

 

 

 

През 1977 г. песента “Излел е Дельо хайдутин” в изпълнение на Валя Балканска е включена в Златната плоча на Вояджър на американските космически апарати „Вояджър 2″ и „Вояджър 1″ като музикално послание от Земята към далечния Космос. Записът на Валя Балканска е осъществен от американския изследовател на българския фолклор Мартин Кьонинг. В края на 60-те години той прави записи на оригинални български народни песни. Една от тях е песента на Валя Балканска. След сериозна селекция и обсъждания Карл Сейгън се спира на изпълнението на Валя Балканска. В златния диск, изстрелян в космическото пространство, пише „Дельо хайдутин” – песента на една овчарка.

Частният музей, финансиран от местния бизнесмен Александър Митушев, бе открит с решаващата помощ на археолога проф. Николай Овчаров. Музеят разкри експонатите си в деня, когато се откри и Годината на Дельо войвода. В рамките й ще бъдат започнати археологически разкопки на една от най-старите църкви в района край село Добромирци. Следват редица фестивали, а през септември градът ще организира Дельови празници. “Идеята възникна преди година. Музеят не е в самия дом на Дельо Хайдутин, който е разрушен, но Митушев взе къща, която е на 50 метра от нея и е на същата възраст от 200 г.”, разказа вчера за Стандарт” проф. Николай Овчаров. В сбирката се проследява хайдутството от Момчил войвода през 14 век, Вълчан през 16-17 век, минава се през историята на Делю Хайдутин, за да се стигне до Капитан Петко войвода.
Най-ценните експонати са въоръжение и аксесоари към него. Едно от интересните оръжия, които гостите ще видят, е пушка бойлия от 15-16 век. Понеже нарезните цеви още не са познати, нейната цев е дълга над 2 метра и стреля с топчета, но това осигурява точен изстрел до 200-300 метра, обясни Овчаров. Това е снайперът на средновековието, казва той.
Митушев откупува от аукцион в Италия и пушка от времето на Гарибалди заради участието на капитан Петко войвода в италианското народно-освободително движение. Експонатът е уникален и с това, че старият й собственик вградил в приклада италианска лира от онова време.
“На долния етаж на експозицията са общите неща – историята на развитието зараждане на хайдутството. Вторият етаж е на Дельо войвода и Златоград, който турците наричат Даръдере, а местните Беловидово заради уникалните бели къщи с червени покриви. Разказана е любовта на Дельо Хайдутин, който е християнин, с помакинята Гюлсиме. Легендата разказва, че него куршум не го лови и може да бъде убит само със сребърен. Така е и прострелян и убит – със сребърен куршум по време на среща с възлюбената си Гюлсиме, разказва проф. Овчаров.”
Димитър Илиев.

Акцент в музейната експозиция е Делю Войвода- легендарният хайдутин, възпят в песента на Валя Балканска, която лети в космоса. Самата песен и нейната изпълнителка също са илюстрирани в една от музейните зали.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/stranata/2017/04/22/izlel-e-deliu-voevoda-v-muzei-v-zlatograd.338865


•След като разгледахме музея на хайдушкото движение, се върнахме в двора на Етнографския музей, където е разположен терасовидно разкошен ресторант, за да обядваме. Разбира се, опитахме от местния специалитет – пататник.

Един килограм картофи се обелват и настъргват на ренде. Прибавя се 100 гр. сирене, 200 гр. ориз, яйце, джоджен, настърган кромид лук, малко сол, черен пипер, олио и сместта се обърква добре. След това сместа се изсипва върху точена кора и се завива с друга кора. Пече се в тава от едната страна. След изпичане на долната кора, се обръща и отново се пече.

•В Старото кафене, от 1823г., на сенчести маси под лозницата,  опитахме прочутото златоградско  кафе на пясък  и  родопския специалитет баклава с локум.

 

 

—————————————————————————————————————————————————————

Сред забележителностите на Златоград се числи Воденица-тепавица, която за съжаление се оказа, че не работи, и нещо по-зле – мястото се оказа доста запуснато. Нещо познато вече – начинание с ентусиазъм, след което – упадък.  Върнахме в новия град, минахме през добре уредения площад, където се намира

Паметник на Дельо войвода и неговата любима помакинята Гюлсиме.

Носят се много легенди за Дельо Войвода, които разказват за несломимия му дух и смелост. Дельо бил неуязвим за турците, каквото и да правели, за да го заловят и убият, той винаги се измъквал жив и затова те трябвало да си послужат с хитрост: “Деля го куршум не фата, Деля го сабя не сече”. Местните хора разказват, че войводата е убит със специално излят за него сребърен куршум (една от версиите е, че турците успяват да откраднат една сребърна пара от Дельо хайдутин и с излетия от претопяването ѝ куршум, да го застрелят от засада). Друга легенда разказва, че Дельо бил влюбен в българомохамеданката Гюлсюме, която турците измъчвали, за да го издаде, но тя не отронила и дума и останала вярна на любовта си към него въпреки невъзможността да бъдат заедно. Тя неведнъж предупреждавала войводата за опасността, но той така и не я послушал.

Лобната скала на Дельо Войвода – близо до реката, където се предполага, че е застрелян, с паметна плоча в негова чест.

——————————————————————————————————————————————————————

Продължаваме Към Ардино.

  • Гр. Ардино

• Дяволският мост – пешеходен, пътя води от Пловдив до Бяло море, през прохода Маказа 

Шейтан кюприя е средновековен мост над река Арда. Разположен е в живописен пролом на около 10 километра северозападно от град Ардино и на 4 километра източно от с. Гълъбово (община Баните). Мостът е построен през 1515-1518 г от строителя уста  Димитър от село (днес град) Неделино, върху останки от римски мост, по древен път, свързващ Беломорието с Горнотракийската низина през прохода Маказа. Мостът се намира на 420 метра надморска височина и е ограден от двете страни от стръмни склонове. Дължината му е 56 метра, а широчината — 3,5м. Мостът е три-сводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за оттичане на водата. Височината на централния свод е 11,50-12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12см. През 1984г мостът е обявен за паметник на културата.

Интересното е, че мостът е пешеходен, за кервани,  което ако не се знае, озадачава зрителя, свикнал да свързва подобен мост с път, а не с криволичеща пътека.

Дяволският мост е силно впечатляващ – живописен, органично сливащ се с природата и интересен по форма. Името и изгледите внушават тайнственост и мистерия. Обяснимо е, че съществуват доста легенди за него.

 

“Някои разказват, че в миналото Арда била могъща и буйна река. Камъните под древния мост са безспорно доказателство за това. Години наред местните жители се опитвали да вдигнат мост между двата бряга, но всеки път буйните речни води разрушавали всичко, направено от хората. Дошло време, когато строителите решили да се откажат, приемайки, че мястото е прокълнато. Тогава с неосъществимата задача се заел млад майстор. Той бил готов, ако трябва, да пожертва любимата си, като вгради сянката й в градежа на моста. Ненадейно се явил Дяволът, който разкрил на майстора тайната на устойчивото строителство, но срещу това му поставил условия. За да бъде мостът здрав и вечен, младият майстор трябвало да изобрази лика на Сатаната. Изображението трябвало да бъде едновременно видимо и невидимо, да можело да се докосне и въпреки това, да не е материализирано. Даденият срок бил 40 дни. При неизпълнение на уговореното Лукавият щял да вземе душите на майстора и невестата му. За почуда на всички, включително и на Дявола, зидарят изпълнил всички условия в срок. Скоро след това обаче се споминал и тайната на строежа му останала неразкрита. Факт е обаче, че Дяволският мост и до днес стои непоклатим вече 500 години, а злокобният образ наистина съществува.”

“Друго предание гласи, че по време на османското робство, в България един от турските водачи в областта се влюбил в българска девойка и решил да я направи част от харема си. Разбирайки за намеренията му, тя побягнала да търси спасение в планината. И така, тичайки по течението на река Арда, стигнала до моста с намерението да скочи от него и да се удави в буйните тогава води на Арда. Турците препускали на коне след нея и не им било трудно да я настигнат. Наближавайки моста обаче, те спрели уплашени. Точно в средата под централния свод във водите на реката видели дяволско отражение – лицето и рогата на дявола. Изплашени, турците се върнали назад, а момичето оцеляло. Сатаната спасил тази българска мома от сигурна смърт, явявяйки се на преследващите я турски конници. Оттогава мостът носи името “Дяволски”. И днес при слънчево време може да се види отражението му.”  https://bulgarianhistory.org/legendite-na-dyavolskiya-most/

Заръмя, трябваше да си търсим подслон за през нощта.

  • Спане в „Баните“ – спа-хотел/мотел “Кючюкова къща”

Красивото Смолянско село Баните се намира дълбоко в пазвите на величествената Родопа планина, по поречието на река Малка Арда, на 750 метра надморска височина. Разположено е между два областни центъра. Разстоянието до Кърджали е 62 км, а до Смолян 45 км. Баните е известно с минералната вода, чиято температура при извиране е 43° С и е единствена в България. Според преданията топлият минерален извор датира от римско време.

————————————————————————————————————————————————————

14 август

Закусваме и потегляме в посока Астрономическа обсерватория Рожен.

• Националната астрономическа обсерватория – Рожен (НАО – Рожен) е най-голямата астрономическа обсерватория в Югоизточна Европа и на Балканския полуостров.

Намира се в Родопите, на връх „Св. Дух“, над местността Рожен, близо до Чепеларе.Стопанисва се от Института по астрономия на БАН. В обсерваторията се влиза на групи, посетителите се развеждат под контрол от научни сътрудници на института. Ние случихме на много ентусиазиран млад учен, който с огромно увлечение разказа за нашата осерватория, за постиженията, за трудностите, които преживява и с удоволствие отговаряше на въпросите на няколко доста осведомени мъже.

 

 

 

 

 

 

 

Тя е оборудвана с 6 телескопа. НАО „Рожен“ осигурява наблюдения по широк клас астрономически и астрофизически задачи – от динамика и физика на тела от Слънчевата система, до извънгалактични изследвания: астероиди и комети, спектри на звезди от различни класове и видове променливост, звездни купове, близки и далечни галактики, квазари.

Невероятни панорами наблюдавахме обикаляйки  стъклената галерия по периметъра на обсерваторията.


След разглеждането на този научен комплекс,  трябваше да намерим къде да обядваме. И под ръка се оказа с.Смилян:))

Обяд • с. Смилян, механа „Аида“: Къде другаде да отиде човек, ако иска да хапне добре направен смилянски боб, ако не в Смилян. Но не е само бобът – в механа Аида приготвят невероятно всички традиционни родопски ястия – пататници, марудници, пареници и традиционната родопска баница клин. За десерт овче кисело мляко, с домашно сладко от боровинки. Ние опитахме смилянска боб-чорба; пататник ; клин със сирене и сладко от смокини; качамак със сирене; Айрянът беше страхотен – голямо значение има явно родопското кисело мляко!

Самата механа Аида е много добро място, направен с вкус, терасовиден ресторант, с обилно зеленина и цветя между пътеките и масите, пейките покрити с домашнотъкано платно, под сенчести стрехи…битова обстновка И пълно с хора – явно известно за местни и за туристи. За нас си беше случайно откритие.


След обяд – дестинация Пещерата  Ухлувица

  • Пещера Ухлувица е един от подземните дворци на Родопите. Намира на запад от с. Смилян. Името и произлиза от думата улулица – вид сова, която вероятно е живяла в региона на пещерата. Дълга е около 460 м, от които 330 м са благоустроени. Пещерата е на няколко етажа. На горния етаж е Залата на пропастите. Гърлата на 4 дълбоки пропасти се спускат от тази зала към долния етаж, който се достига по стръмна метална стълба. Това е една от най – старите пещери в региона, с много красиви дендритни образувания, приличащи на морски корали. Природата в продължение на векове е създала една истинска феерия от коралити и хеликтити. Пещерата завършва със 7 невероятно красиви езера, които рано на пролет се пълнят с вода. Към голямото езеро се спускат каменните струи на най-атрактивното образувание – големият каменен водопад, искрящ в бяло.. Пещерата “Ухловица” се намира на 1040 метра надморска височина, а температурата вътре в нея през цялата година е 10 – 11 градуса. Посещението на пещерата си бе едно малко предизвикателство, със стръмните метални стълби, рязката смяна на температурата – от горещия августов ден навън – до ледения полумрак вътре, но искрено казано – струваше си, докоснахме се до тайствената  и вълшебна красота на земните недра.

Гр. Смолян 

Искаше ни се да видим рожбата на модернизма  – смолянския театър на арх.Стеефан Попов

  • Родопският драматичен театър „Николай Хайтов“ е построен през 1984 година. “Сградата е уникална по мащаб и архитектура на територията на страната. Според класация на САБ тя е сред 20-те най-добри сгради на столетието. Проектът на проф. арх. Стефан Попов е спечелил награда на Американския институт по архитектура – „Специален приз“ на Третото световно биенале за архитектура в САЩ, 1985 г./по Уикипедия/

Не само театърът, целият център прави отрадно впечатление с разкошни пространства, отлично разработена вертикална планировка, тераси, композирани добре зелени площи, цветя, декоративни тела, водни каскади и  скулптури. Всичко това – в стил модернизъм.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

“Новоизграденият център на града, със забележителните си сгради, чиято архитектура е съобразена с местните традиции и околната среда, става еталон за социалистическото строителство през 80-те.” / http://socbg.com/2014/09/

 

 

 

В съседство с театъра е жилищен комплекс, който и днес прави изключително добро впечатление за вписване в пейзажа и в контекста на характерната за този район архитектура.

 

 

 

 

 

 

————————————————————————————————————————————————————–

Напущаме Смолян привечер. Търсим си място за вечеря и нощевка.  Това е  Спа-хотел Борино в с. Борино

 

 

 

 

 

 


Следва продължение.

October 9, 2017 · dobrina · Comments Closed
Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

ЛЕТНИ ЕКСПРЕСИИ – културни маршрути 2017

100 КУЛТУРНИ И ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ ЗА 10 ДНИ –

НЯМА ШЕГА, СТОРИХМЕ ГО.

9 август – тръгване от София след обяд в посока към   гр. Сепарева баня –

От там ще се отправим за седемте рилски езера. В Сепарева баня най-напред от силно любопитство искаме да видим хотел “Реелакса”.  В х-л „Релакса“ – разглеждаме възстановената антична гробница в интериора на ресторантчето към хотела,  чиито стени  са декорирани с фриз от цветни фототапети с антични сценки, има още шкаф-витрина с антични находки открити при строителството на хотела, както и едно табло с фрагмент от мои стихове (из поемата “Диви циклами”- виж в блога ми “Реставрация на паметта – http://zheleva-martins.com/2014/12/18/ ).

 

 

 

 

 

За съжаление, в хотела няма места, не съобразих предварително да се обадя, поради което се настанихме в  Къща за гости „Гювийски“ – нова, но доста “самодейна” в архитектурно отношение.

Разходка из градчето:

Първият паметник на културата, който посетихме бе

  • Средновековната църква “Свети Никола”, намираща се  в градския парк, в центъра на града.

Построена е през XII-XIII век. Според местни източници от края на XIX в., в археологическия музей в гр. София бил изпратен един престолен камък от светия олтар на църквата, на който проф. Р. Христов разчел надпис с годината – 1160 г. Църквата е обявена за архитектурен и строителен паметник на културата от национално значение (ДВ, бр. 77/1968 г.), а също декларирана и като художествен паметник на културата от национално значение. (декл. писмо № 4782/21.12.1978 г.) Църквата е реставрирана през 1937 г по проект на арх.A. Рашенов. Отличава се със своята архитектура – кръстокуполна църква от типа на свободния кръст, с голяма полукръгла абсида. Сградата е издигната от тухли върху каменни основи, с характерен начин на градеж, т. нар. “потънала тухла”, което заедно с дванадесетостенния купол и аркирани ниши, определя живописния й вид. Църквата е била изписана изцяло отвътре, но днес са запазени само отделни фрагменти от стенописите. Според проф.Н. Мавродинов, църквата е гробнищна или пък параклис, разположен до някой голям храм, посветена на второстепенните му светци. Едно предание твърди, че черквицата “Св. Никола” е гробница на известен феодал с име Никола.

От табела в двора на църквата разбираме, че Сепарева Баня (античният град Германия) е родното място на Велизарий (500-565), един от най-великите военни началници на Византийската империя и един от най-известните пълководци.

Втората забележителност на градчето, която разгледахме бе горещият гейзер.

  • Гейзер-фонтан– това е един от символите на града от 1957 г., когато при хидрологични проучвания е открита горещата вода. Намира се в центъра на града. Това е най-горещият гейзер в Европа и един от най-горещите в света. Температурата на водата му е 103 °C.

Много приятно място, деца играеха на воля в топлата вода, ветрецът довяваше пръски до пейките с насядали около фонтана хора. Но странната “композиция” на фонтана е доста овехтяла и плаче за основен ремонт.

  • Вечеряхме в ресторантче разположено на тераса над фонтана, с чудесна гледка към парка, а след това се почерпихме в една сладкарница на главната улица с местния специалитет – „Панакота с домашно сладко от череши”.                                                                                                                                                                                                                                 Сутринта на 10 август потеглихме към лифта за хижата “Седемте рилски езера”. Пътят с лифта е чудесно удоволствие, с прекрасни гледки във всички посоки, чист въздух и лек полъх на ветрец, донасящ мирис на борова смола.

При хижата, кято се намира на около 2000 м. надморска височина, има табла с карти на езерата и маршрутите, с указания за поведението на туристите и друга информация.

  • Седемте рилски езера ca група езера от ледников произход.   Първите три езера – Сълзата, Окото и Бъбрека се оттичат всяко поотделно в Близнака, от който водата преминава последователно през Трилистника, Рибното и Долното езеро. През последните две езера минава един вече по-мощен поток, който дава началото на река Джерман, която е ляв приток на река Струма. Името на всяко от седемте рилски езера отразява някоя особеност на съответното езеро. Езерото, което е разположено на най-голяма надморска височина, носи името Сълзата, заради прозрачността на водите. Следващо по височина на разположение е Окото (2440 метра), което е с приблизително овална форма. Окото е най-дълбокото циркусно езеро в България – дълбочината му е 37,5 m. Бъбрека е езерото с най-стръмните брегове от цялата група. Четвъртото езеро е Близнака/близнаците; то е най-голямото по площ от седемте, нарича се така, защото когато потокът с вода намалее, се отделят две езера – близнаци. Езерото Трилистника е с неправилна форма и невисоки брегове. Най-плитко е Рибното езеро; на североизточния му бряг се намира старата хижа “Седемте езера”. Най-ниско разположено е Долното езеро, от което води началото си река Джерман.

♦♦♦

Легендата за седемте рилски езера разказва, че преди хиляди години, когато на земята още нямало хора, в планината Рила живеели двама великани – мъж и жена. Те се обичали безумно и боготворели красотата и уюта на своя дом.

Домът им бил толкова привлекателен, слънчев, топъл и уютен, че нямало как да не очарова всяко живо същество, а на любовта им се радвали всички стихии и целият свят.

За нещастие, един ден зли сили минали покрай техния дом. Като зърнали това красиво място, завидели на семейното щастие на великаните, ядосали се и решили да унищожат всичко и да заличат любовта им завинаги. Започнали да пращат черни облаци и опустошителни ветрове. Страшни земетресения разтърсили земята.

Великанът защитавал яростно всяко стръкче тревичка, всяко малко поточе или цвете, бранел своята любима и отбивал атаките на злите сили. Това обаче само разпалвало огромната им злоба и жестокост и те решили да свършат пъкленото си дело докрай.

В една тежка битка младият великан паднал убит. Доволни от своята победа, злите сили си тръгнали, оставяйки след себе си разчупени скали, опропастени долини и една съсипана от скръб жена. Мъката на младата вдовица била толкова голяма, че сълзите ѝ бликали безспир и се стичали по хребетите право в долините. Леели се и се събирали в доловете, докато образували бистри езера с изумителна чистота.

Преди езерото Бъбрека планинските водачи показват огромна скала, намираща се в посока към езерото Сълзата. Формата на скалата наподобява фигурите на мъж и жена с огромни размери. Според легендата това са двамата влюбени, които ще останат да пазят вечно своя красив дом.

♦♦♦

Преходът е труден, изисква най-вече здрави и удобни туристически обувки, както и водичка под ръка. Но си струва – гледките са невероятни, въздухът е кристално чист, хората са много, ама много, като на манифестация. Те са шарени по произход – чуваш какви ли не езици, но е интересно, че всички са добри, дружелюбни, усмихнати и щастливи. Правят си снимки, някои градят пирамидки от камъчета или пирамиди от каменни плочи – те са сякаш запазена марка за маршрута – особено при изгледните площадки. На платото горе има направена платформа за снимки и за наблюдения – виждат се огърлици от планински вериги по целия хоризонт. Иде ти да разтвориш криле и да полетиш.

И край всяко от езерата мястото е зареждащо – чиста прозрачна вода, в която до сами брега плуват рибки, вода в която кълба от облаците са слезли на дъното. Древността на тези езера ги прави сякаш огромни входове – гърла към един друг свят – този на 11000 години дълбочина назад във времето, към плейстоцена и неандерталците… Места магически и магнетични. Не случайно край езерата от години се събират поклонниците на Бялото братство. На 19 август хората от Бялото братство тук посрещат Слънчевата Нова година, идват поклонници от Европа и Америка точно тук, за да играят своята паневритмия. Това вълшебно единодействие, този органично слят с природата танц се вие на удивително правилни концентрични кръгове на поляните  край езерото Бъбрека.

 

 

 

 

 

На връщане към хижата “Рилски езера” срещнахме хора с цигулки да се качват към старата хижа – явно предстояха репетиции, защото трите християнски празника – 15 август Успение Богородично,  18 август – денят на Йоан Кръстител, и  19 август – Преображение Господне наближаваха – именно тогава се случва и Слънчевата нова година.

Аз съм на мнение, че движението на Петър Дънов, Бялото братство, паневритмията, поклонническите пътища на дъновистите до седемте рилски езера и ритуалите свързани с посрещането на Слънчевата нова година, представляват едно уникално нематериално наследство, което би трябвало да влезе в Списъка на Световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.

Обядвахме в ресторанта на хижа „Рилски езера“ и потеглихме обратно с лифта надолу, в посока към с. Белчин.

————————————————————————————————————————————————————

Пристигнахме в селото в късния следобед. Настанихме се  в  “Калеината къща” за гости. Това е една доста приятна къща с двор, към който има и лятна  кухня с трапезария, и се намира в самия център на селото. Готова е да поеме с капацитета си голяма компания от поне 20 души. Около къщата има най-малко 5 щъркелови гнезда. Хазяйнът ни препоръча мястото, където можем не просто да вечеряме, но и да опитаме местни специалитети – това бе  механа „Каймакановата къща”. Наистина механата си я биваше – беше пълна с хора, обслужването бе безупречно, менюто разнообразно, съставено от домашно  приготвени гозби, и от домашно произведени продукти, поднесени дизайнерски оригинално.

 

 

 

 

11 август

След закуска последва разходка из Белчин. Селото съществува от периода на Второто българско царство, а някои изследователи го отнасят в още по-дълбоката древност – пишат че е основано още от латините и някога е носило името Цари Мали град.

• Една от най-характерните особености на с. Белчин, която го прави сякаш благословено от Бога, са щъркеловите гнездаобщо 30 на брой. Всяка година през пролетта и лятото тук гнездят между 80 – 90 бели щъркела. Около нашата къща за гости в  гнездата имаше поне по едно малко щъркелче.

 

 

 

 

 

  • Току пред къщата, в обществения парк има паметник. Този паметник е открит на 22 сепптември 2008 год.  в чест и прослава на белчинци, загинали по време на Балканскaтa и двете Световни войни. Паметникът е нов, скромен, поддържан до  площада и парка, в който има детски съоръжения за игра и беседка.

 

 

 

 

 

 

  • Църквата „Св. Св. Петър и Павел“ към която се отправихме след паметника, се намира недалеч от центъра на село Белчин, строена е през 1883 година. От личното евангелие на отец Боне Стойнев ставало ясно, че официалното й освещаване е било извършено година по-късно. Камбанарията била издигната в края на 30-те години на 20-ти век. Тъй като с времето църквата все повече се рушала, се наложило пълното й обновление, което е извършено наскоро – през 1997 – 2000г., а камбанарията преобразена с купол и с 2 камбани. Оригиналното е, че всяка от иконите в храма носи името на дарителите си, което улеснява проследяването на старите родове в с. Белчин. Църквата се стенописва, благодарение на родолюбивите белчинци. Ние извадихме късмет – в църквата беше един бивш учител, много словоохотлив и любезен, който ни разказа и за църквата, и за селото и неговите жители, и за емигриралите от селото белчинци, които не забравят корена си, и помагат за много начинания, и за крепостта Цари мали град.

 

 

Запътихме се към другата доста по-стара църква, която бе в подножието на крепостта Цари мали град, на един скат над селото.

  • Църквата „Св. Петка“   е еднокорабна гробищна църква (около църквата още стоят стари каменни кръстове), построена в последния си вид през XVII век върху основите на по стар храм от XIII-XIV век. Тя оцелява през тежките години на размирици в Османската империя, когато често са били разграбвани и опожарявани храмове и манастири. Църквата е била изписана отвътре, но иконописната украса не е съхранена, след цялостната реконструкция на сградата. Следи от ранната живописна украса, обаче, са разкрити след археологическите разкопки от 2007 г. През Възраждането е разширявана основната, молитвена част на храма.

В църквата са съхранени множество ценни икони, най-старите от които са изписани през 1653 г. Създадени два века преди Възраждането, белчинските икони са редки художествени образци. Двата оригинала на основните олтарни икони – на Христос и Света Богородица в продължение на дълги години се съхраняват в Криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски”. Особено забележителни са иконите “Исус на трон с апостоли” (1653), “Богородица с младенеца на трон с пророци” (1653), “Свети Никола” (XVII в.), “Тримата Светители” (XVII в.) и др. Иконостасът (XVII-XIX в.) е сред значимите паметници на монументалната дърворезба. Той съдържа разновременни резби, изпъстрени с флорални мотиви, акантови листа, волути, лозови листа, дракони и птици.

На 27.09.2007 г. в църквата са пренесени оригиналните икони, които дотогава се съхраняват на други места. На 14 октомври 2007 г. възстановената църква е осветена.

 

 

 

 

————————————————————————————————————————————————————

Над църквата “Св.Петка”  е хълмът “Св.Спас” и крепостта Цари Мали Град. Паркирахме – има голям паркинг в подножието им.

  • Крепостта „Цари Мали Град“

 

 

 

 

 

 

      

 

 

 

 

 

Ето какво прочетох за  предисторията на много одумваната реставрация на крепостта: „Провокирани от неспирния иманярски интерес към хълма „Св. Спас“ над село Белчин и сигналите за унищожаването на исторически паметници, през 2007 г. започнаха археологическите проучвания  на местността. Археологическият обект се намира на равна тераса,  непосредствено под върха на хълма. Проучванията на обекта стартираха през м. август и се осъществиха от екип с ръководител: Веселин Хаджиангелов, археолог в ИМ-Самоков, зам. ръководител д-р Михаил Христов, геодезическите планове и заснемания са дело на инж. Атанас Каменаров, геофизично проучване – на инж. Никола Тонков, гео-магнетично изследване – на д-р Петър Зидаров, студенти и стажант археолози.

В продължение на четири археологически сезона се установи функционалната същност на крепостта. Бяха проучени и документирани укрепеното селище, както и разнообразни структури от фортификацията (кули, порта и крепостни стени), сгради, разположени около и долепени до крепостната стена; Проучени бяха още сондажно останки с културни пластове от селищния живот във вътрешността на обекта.

Проучването на по-голяма площ даде изключително много материал: над 300 находки /монети, накити, стрели и части от въоръжение, инструменти, разнообразна керамика и др./, както и множество архитектурни останки и стратиграфски ситуации, позволяващи да се направят съответни изводи и заключения.

Проучванията през 2009 и най-вече 2010 г. предоставиха допълнително материал и яснота за ситуациите, хронологията и мащабите на проучваната крепост. Установени бяха 5 фази на обитаване на това място, което говори за неговата значимост и устойчивост като стратегически и културен ранно-християнски център в орбитата на големите градски центрове от античността Сердика, Пауталия и Германея.

Уникален шанс за археологията на обекта се оказа падането на  фасадната стена на северозападната кула, като на място много добре личат тухлените редове от opusmixtum / 3 редов/, изпълнени са 4 пояса с разстояние около 1,30м каменна зидария между тях. Запазената дължина на падналата стена е над 8м. Очевидно на второто ниво е имало  1 прозорец, оформен с тухлено ветрило по свода, а на горното ниво са оформени бойници непосредствено под четирискатния покрив. Останки от тях се откриха на разстояние 8 м от външното лице на кулата….“ / по  официалния сайт – “Цари мали град – Проучвания” – http://www.carimaligrad.com/bg/1/Крепостта/3/Проучвания.html./

“Цари Мали град според това, което изчетох, е по мнението на специалистите, една от най-добре възстановените у нас късноантични крепости, всъщност единствената възстановена римска крепост в България… Самото укрепление е имало уникална за Западна България защита с ров и вал, и 6 кули. Оригиналните останки на стените са маркирани с фуга и нагоре са надзиждани до височина 5 метра….” пише  Елена Чочкова в блога си, озаглавен  “Цветове” – http://elenachochkovaphotography.blogspot.bg/2013/08/blog-post.html

Ето още някои от нейните чудесни илюстрации:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Уникалният реставриран исторически комплекс е открит за посещение през лятото на 2013г. До днес не стихва интересът към този обект. Попитахме от любопитство човека, който обслужва лифта и където се пущат по 8 души на курс, колко посетители се падат на седмица и той ми отговори – между 900 и 1000.  Мисля, че това е наистина една сериозна възвръщаемост на инвестициите, вложени в обекта.

Нашите впечатления са общо взето много добри. Създадена е една живителна за селото индустрия за културен туризъм, базирана на културно-историческото наследство на самото село, провокирана от инициативата на обитателите на селото, които са се включили  най-активно във възраждането на традициите, в реставрирането на обектите, в тяхното функциониране и поддържане. Като резултат – селото прави впечатление на въздигащо се в своето благосъстояние.

Целият комплекс, извън същинската му тематика – възкресяване и съхраняване на материалното наследство от античната епоха, експониране с различни средства на духа и характера на средата и на живота в късно- античната крепост, чрез самите архитектурни елементи и предоставените музейни  пространства, е обмислен с доста интересни хрумвания и нововъведения. Например,  фуникульорът сам по себе си е атрактивен, от него се откриват великолепни гледки; детският атракцион – паркът, е другата оригинална и ползотворна идея; Павильонът, в който са изложени макетите на крепостта, с оригиналната си и контрастираща по материал, цвят и конструкция форма, е трети впечатляващ акцент в двора на крепостта; Обясненото оброчище, като паметен знак за святото място, с кръста и изгорелия от мълния дънер; Монументът Света Богородица с животворна вода….все фокуси, върху които се спира вниманието на посетителите.

 

В заключение за Цари Мали Град – намирам свършената работа от страна на колектива на реставраторите за достойна за уважение.

Разбира се, винаги има поне едно но! Тук то се отнася до поддържането на комплекса в неговата пълноценна тематична и културна същност. Например, с удивление открихме, че вътре в Средновековната църква “Възнесение Христово” е разположена временна изложба  посветена на българските емигранти по света, очевидно абсолютно чужда на атмосферата на комплекса и в частност – на християнския храм, изложба. Таблата, високи почти два метра, закриваха целия периметър на църковния интериор и трябваше да бъдат размествани, за да се четат обясненията за самия храм; Друг пример – вътре в една от кулите бе инсталирана друга изложба, създадена от Музея на хляба в Салеми, Сицилия  на тема „Ритуални сицилиански обредни хлябове от Салеми”. Отново озадачаващо!  Изглежда крепостта се използва като някакъв “пенкелер културен дом или читалище.

Напуснахме Цари Мали Град и на излизане от Белчин, спряхме да пием вода пред още една от забележителностите на Белчин баня

  • Статуята, посветена на минералната вода

 

 

 

 

Отправихме се към град Самоков

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

 

September 14, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Други, Публикации на български, Текстове на български

Гравюри от ателиетата на Лувър ХVІІІ – ХХ в.

Националната галерия и

Градската художествена галерия – Пловдив

представят

 

Гравюри от ателиетата на Лувър ХVІІІ – ХХ в.

12 септември – 1 октомври 2017

 

Откриване на 12 септември, вторник, 18.00 часа

Двореца, пл. „Княз Александър I

Колекцията старинни гравюри от фонда на  Градска художествена галерия – Пловдив оправдано буди интерес и възхищение всеки път, когато се показва пред публика. Най-представителната част от тях ще бъде експонирана в Националната галерия.

Повечето от ценните произведения са гравюри върху мед, създавани в ателиетата на Лувър (“Chalcografie de Louvre”) в  почти 200-годишен период – от ХVІІІ до началото на ХХ век. Друга част са печатани при братята Кюнцли от Дардоаз – Париж, Кадарт и Шевалие – Холандия и Франция, Сгрилли – Италия. Сюжетите са разнообразни: с митологичен или библейски характер, дворцови и парадни сцени, битови и пасторални сцени, портрети, пейзажи. Творбите са наследство от музея на някогашния Френски колеж „Свети Августин“, съществувал в Пловдив до 1948 година.

Колекцията “100 гравюри – съхранената художествена памет на един френски колеж в България” съдържа оригинални френски, немски и италиански творби. Издаден е и каталог на творбите с азбучен показалец на всички художници и гравьори. За създаването на този значим културен продукт Градската художествена галерия – Пловдив беше удостоена със Специална грамота от почетния консул на Република Франция в Пловдив г-жа Теофана Брадинска. Проектът е реализиран с помощта на Министерството на културата и в партньорство с Общински институт “Старинен Пловдив“.

 

 

 

 

 

 

 

——————————————————————————————————————————————————————-

  1. Мадам Рекамие, по Жак-Луи Давид, гравирана от Жюл Жаке, 1877 г

2. Дафне и Хлое

3. Детството на Св. Женевиев, по Пюви де Шаван, 1878 г

September 10, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии

CALL FOR PAPERS 15th International DOCOMOMO Conference

Metamorphosis.

                                             The Continuity of Change

Cankarjev Dom, Ljubljana, Slovenia

28-31 August 2018

Every two years DOCOMOMO organizes an international conference, providing an opportunity to inquire into a theme that deals with an important aspect of the modern movement. The conferences are also a platform where specialists from all over the world can meet, exchange knowledge and make contacts.

The two-day tours following the three days of the conference are an opportunity for the participants to visit the modern heritage of the region hosting the event.

Since 2006, an international student workshop is organized in the frame of the conference, gathering worldwide universities and schools of architecture to combine theory and practice on a case study with the participation of different generations of researchers in the field. The first workshop focused on the Ataköy neighborhood, in Istanbul; in 2008 it worked on the Lijnbaan/Coolsingel-strip in Rotterdam and in 2010 on the Colonia Cuauhtémoc in Mexico City.

 

15th International Docomomo Conference 2018

Ljubljana, Slovenia, 20-28 August 2018
http://docomomo2018.si


THEME
Metamorphosis. The Continuity of Change

VENUE:
Cankarjev Dom, Ljubljana, Slovenia
ORGANIZED by: docomomo International and docomomo Slovenia
LANGUAGE: English

SCHEDULE

Call for Papers
. 2 June – 9 September 2017 – Call for Papers
. 8 November 2017 – Notification of Acceptance
. 30 January 2018 – Full paper submission deadline (1st version).
. 28 February 2018 – Deadline for session chairs to return papers with comments to authors, with suggested revisions.
. 30 March 2018 – Full paper submission deadline (final version).

. 20-28 August 2018 – Workshop
. 28-31 August 2018 – Conference
. 26-27 August; 1-3 September 2018 – Docotours

ABOUT
Every two years docomomo (the international committee for documentation and conservation of buildings, sites and neighbourhoods of the Modern Movement) organizes an international conference, bringing together docomomo members and friends from its 72 national Working Parties, as an opportunity for in-depth exploration of an important theme or aspect of the Modern Movement.

The forthcoming conference is being hosted by docomomo Slovenia and will take place at the Cankarjev Dom, in Ljubljana, Slovenia, from 28 to 31 August 2018, under the theme Metamorphosis. The Continuity of Change.

THEME

At the 15th International Conference in Ljubljana, docomomo will address the history of Modern Movement transformations. This will be done in relation to cultural and natural aspects within the overall continuity of change. Both theory and practice will be considered.
In 2018, docomomo will celebrate 30 years of effort to preserve and adapt the technical, social and aesthetic goals of the Modern Movement – values which have always been intrinsically intertwined with change. As Badiou put it, change is the law of the world; the absence of change is death. When we think, we think change (Introduction to the Philosophical Concept of Change, 2012).
Today we are experiencing a huge escalation of change in all areas of life, even surpassing the radical transformations that characterised the Modern Movement era of the mid-20th century; Kafka’s Metamorphosis (Die Verwandlung, 1915) is becoming close to reality. Human and social values, authenticity and identity, are undergoing fundamental changes in their meaning or relevance. The difference between the original and its copy is waning. The social and aesthetic values of the Modern Movement, as well as its status as heritage and element of identity, are very much under attack. So, what does docomomo stand for in this rapidly changing context?

SUBTHEMES

1) Cities
Our cities are evolving in response to continuously changing forces. These involve many different layers of economics, politics and science. What can we learn from past experiences of the Modern Movement urban developments? How can we reconcile Modern Movement ideals and built legacy with the digital revolution, worldwide mobility, migration and increasing environmental awareness? How can our attraction towards the ever new, and incessant innovation, be reconciled with sustainable urban conservation? Which examples of success and failure can be identified?

Keywords: Neighbourhoods; Megastructures; Complexes; Multifunctionality; Urbanity; Urban planning; Public Space; Lifestyle; Infrastructures; Networks; Transport; Mobility; Density; New towns; Inner city; Suburbia; Civility; Digital technology.

2) Buildings
During the process of restoration or adaptive reuse, the paradigmatic challenge is to adapt the buildings concerned to different functions, users, lifestyles, environmental and safety standards. How can we select what must be preserved and what can be changed? How to combine preservation with legal energy efficiency directives? What are the most up-to-date technologies and processes of material selection that can improve the experience of living in modern buildings? How can new technologies and materials´ improvements be assessed? Within the decision-making process, how can we effectively address authoritative changes? How are interiors, well-being and atmospheres affected by these changes? Which are the most informative examples of modern architectural heritage restoration or adaptive reuse, and their successes and failures?

Keywords: Restoration; Conversion; Renovation; Reuse; Icon; Ordinary; Programme; Functionalism; Prefabrication; Construction; Technologies; Energy efficiency; Seismic Retrofit; Legislative impact; Safety; Interiors; Atmosphere; Furniture; Lighting; Arts.

3) Identity
Human migration plays a fundamental role in all societies today. The forced interaction of people and places is now increasingly central to the development of cities and architecture. In the context of a society substantially shaped by physical and virtual transfers, how can identity be created, from the generic to the specific? Which is the role of the architectural heritage? What can we learn from the Modern Movement ideals of equality and progress, nowadays still perceivable through its built legacy? In the fact of rapid and uncontrolled urbanization and the fragmentation of the urban and social fabric, how can a sense of community and solidarity survive in our ever more pluralistic societies? In this context, is it realistically possible to preserve character and memory in conservation and adaptive reuse projects? If so, is it possible to pinpoint clear cases of success and failure?

Keywords: Migration; Speed; Society; Culture; Aesthetics; Community; Civil Society; Appropriation; Occupation; Public; Co-presence; Identity; Representation; Collectivity; Authenticity; Ethics; Unity; Integrity; Society; Permanence; Ephemerality; Participation; Planning processes.

4) Environment
The accelerating processes of contemporary development, coupled with lack of commitment and responsibility, have created incredibly damage on an ever-vaster scale, including phenomena such as climate change, breakdown of traditional cultures, or hyper-individualization. Also, the overall context of the economic crisis requires a better management of natural resources. How can the modern built environment help foster a sustainable environment? How can we combine sustainability and modernity? Is it possible to identify exemplary cases (as less successful examples) of reuse projects set within different traditions, social and physical environments, and employing sustainable architecture and urban design to reflect local requirements?

Keywords: Nature; Earth; Ecology; Natural versus Artificial; Sustainability; Energy efficiency; Seismic Retrofit; Natural resources; Local resources; Climate change; Environmental damage; Tradition; Modernity.

KEYNOTE SPEAKERS

Alexander Tzonis
Ambient d.o.o (Majda Kregar, Miha Kerin, Martin Ravnikar)
Boris Podrecca
Claes Caldenby
Damjan Prelovšek
Liane Lefaivre
Sadar Vuga (Boštjan Vuga, Diana Vučinić, Simon Hartman)
Vladimir Šlapeta

EXECUTIVE COMMITTEE
Ana Tostões

(Chair of docomomo International)
Hubert-Jan Henket

(Honorary President of docomomo International)
Zara Ferreira
(Secretary General of docomomo International)
Louise Noelle
(ISCS Representative)
Natasa Koselj
(docomomo Slovenia/15IDC Representative)

SCIENTIFIC COMMITTEE
Ana Tostões (Docomomo International, Portugal)
Andrea Canziani (Italy)
Bárbara Coutinho (Portugal)
Claes Caldenby (Sweden)
Eui-Sung Yi (Korea)
Franz Graf (Switzerland)
Henrieta Moravcikova (Slovakia)
Horacio Torrent (Chile)
João Belo Rodeia (Portugal)
Judi Loach (UK)
Louise Noelle (Mexico)
Miles Glendinning (Scotland)
Natasa Koselj (Slovenia)
Ola Wedebrunn (Denmark)
Ruth Verde Zein (Brazil)
Uta Pottgiesser (Germany)
Yoshiyuki Yamana (Japan)
Zara Ferreira (Docomomo International, Portugal)

 

[LAST DAYS]

Please submit your abstract no later than September 9, 2017 at

https://goo.gl/Jk2tQM.

 

September 7, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Актуална информация, Публикации на други езици, Събития, Текстове на други езици

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ДИМИТРОВГРАД! ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ – 70 ГОДИНИ ОТ СЪТВОРЕНИЕТО НА ГРАДА!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ДИМИТРОВГРАД!  ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ!
Поздравявам ви с химна на града – “Здравей Димитровград”, по музика на Вячеслав Кушев и текст на Атанас Капралов, в изпълнение на Ваня Костова.

September 2, 2017 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Събития