ЧЕСТИТО НА АРХ.ЮЛИЙ ФЪРКОВ ЗВАНИЕТО ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА КЮСТЕНДИЛ

На 27 юни 2019г арх. Юлий Фърков получи званието

„Почетен гражданин на Кюстендил”

Ю. Фърков е автор на проекта за реновирането на Пауталийския Акропол. По проекта са възстановени три от бойните кули, надградена е и самата крепостна стена. Изградени са посетителски пътеки, художествено осветление, както и амфитеатрално пространство.

„Арх. Юлий Фърков беше удостоен със званието „Почетен гражданин на Кюстендил”. Съветниците в Кюстендил единодушно подкрепиха предложението, внесено от кмета Петър Паунов.
Архитект Юлий Кирилов Фърков е носител на наградите „Архитект на годината” за 2008 г. и 2009 г., на орден “Златен век” и грамота на Министерство на културата, на „Сграда на годината” 2013 г. и 2014 г.

Автор е на десетки проекти по консерваиця, рестварация и адаптация на паметниците на културата, сред които се открояват комплекса при метростанция „Сердика” в София, крепостната стена на ранновизантийска крепост на нос Акра (Акин) до Черноморец, на Лъвов мост в София, на средновековната църква „Свети Николай Чудотворец” в ,Созопол, на антична вила „Армира”, на крепостта „Перистера” в Пещера, виртуална реконструкция на късноантична и средновековна крепост и църковен ансамбъл на хълма „Св. Спас” при село Белчин бян, на Хисарлъка в Кюстендил, на средновековна църква „Св. Йоан Къстител”, раннохристиянска базилика „Св. Йоан Предтеча” и манастирски крила, на остров Св. Иван, край град Созопол. Автор е на десетки студии и статии, посветени на проблемите на рестварацията, консеревацията и адптацията на културно историческите паметници.

По:

https://dariknews.bg/regioni/kiustendil/arh.-iulij-fyrkov-poluchi-zvanieto-pocheten-grazhdanin-na-kiustendil-2173856 29 юни 2019 08:23  Автор: Дарик Кюстендил

За работата на арх.Фърков виж повече тук: http://zheleva-martins.com/2015/03/31/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BC%D0%B5-%D0%B2%D0%B8-%D0%B0%D1%80%D1%85-%D1%8E%D0%BB%D0%B8%D0%B9-%D1%84%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2/

 

July 16, 2019 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

170 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АРХИТЕКТ КОНСТАНТИН ЙОВАНОВИЧ

Константин Йованович е роден на 13 януари 1849 г. във Виена и е най-големият син на „първия сръбски фотограф“, който е сътворил пантеон на сръбската фотография.

♦♦♦

——————————————————————————————————————————————————————-

Ще започнем от българския корен – от бащата на Константин – Анастас Йованович.

 Анастас Йованович като управител на княжеския двор  при княз Михайло Обренович, 1864г.

——————————————————————————————————————————————————————-

Той е родом от гр. Враца (1817г), баща му Иван/Йоан бил търговец от Берковица, изнасял за Сърбия шаяци и аби, а внасял коси, железария, лен. Майка му Мария била от  заможен врачански род. Анастас учил писмо и четмо при учителя Константин Огнянович, дошъл във Враца през 1822г. от гр. Панчево (Сърбия), където имало българска колония и владеел много добре български език. Когато Анастас навършва 9 години, баща му го отвежда да продължи образованието си в Белград (1826), където вуйчо му бил терзия в княжеското шивашко ателие. През 1830 г., след смъртта на бащата му, в Белград идват да живеят майката му, брат му Михаил и сестра му Катерина. Но, след една година почива и вуйчото, който бил тяхна опора.

През 1832 г. в Белград се открива сръбска печатница с букво-леярна, където юношата Анастас овладява печатарския занаят. Бързо напредва в професията, увлича се от рисуването и гравирането на букви върху метал. Възлагат му важни поръчки. На него поверяват изписването на посвещение върху уникалната сабя, която княз Милош Обренович, първият княз на Сърбия, след възстановяването на нейната самостоятелност и основоположник на династията Обреновичи, подарява на саксонския геолог и минен експерт, барон Зигмунд фон Хердер, за  минните му проучвания на територията на Сърбия, през 1836г. Анастас Йованович прави  и матриците за буквите на кирилица за първия сръбски буквар, отпечатан в 40,000 броя.

Княз Милош високо оценил таланта на Анастас и препоръчал да бъде изпратен като стипендиант да учи в художествената академия за изящни изкуства във Виена. Изучава литография, гравиране върху мед и стомана и става един от първите запознати с фотографията, дагеротипия и талботипия. След 2 години, със собствена Дагерова камера прави своите първи снимки във Виена.

Когато през 1842 г. Караджодевичи идват на власт, Анастас Йованович губи стипендията си. Налага му се да живее във Виена от литографията, от икони, които прави за православните гърци и цинцари… Той  често е посещаван от своя благодетел Милош Обренович, който го поощрява в пресъздаването на сръбската история в литографии. През август 1842 г. Анастас следва княз Милош при пътуванията му в Чехия и Германия. Между Анастас и семейство Обреновичи постепенно се консолидира продължително и дълготрайно приятелство. През 1844 година става секретар на княза в изгнание. Йованович завършва Академията във Виена (1846) и става първият сръбски майстор по дисциплините литография и фотография. През същата година е организирана негова фотоизложба, става и член на фотографското дружество.

За родната майка на Константин в публикациите не се срещат почти никакви сведения. По непотвърдени данни Анастас Йованович се е оженил през 1848г. за унгарка.[1] На следващата-1849г. се ражда неговият първороден син, бъдещият архитект Константин Йованович.

Анастас Йованович се жени повторно за австрийката Мария Шенц[2] (1838-1881), от която има дъщеря – Катерина (1869-1954) и син Йоан (1878-1943).

През 1858 г., когато Обреновичите отново идват на власт, Княз Михаил Обренович назначава Анастас Йованович на високия пост хофмайстер – „управител на двора княжеского“. Така след многогодишно пребиваване във Виена, той пак е в Белград. В княжеския двор Анастас Йованович отваря фотографско ателие и за придворен фотограф е назначен друг българин от Самоков – Анастас Карастоянов, от който тръгва друга прочута фамилия български фотографи Карастоянови.

След убийството на Княз Михаил през 1868 г. Анастас Йованович се отдава на заслужен отдих.

През своя живот Анастас Йованович не забравял своя корен и дори известно време се подписвал под своите литографии като „Танаша Йованович, българин литограф“. В мемоарите си известният български етнограф Димитър Маринов отбелязва, че по време на обучението си в Белград през 1871 – 74 г. Анастас Йованович е бил почетен член на българското дружество в града, в което участвали и много българи от Македония. На членовете му оказвал не само морална, но и материална помощ. През годините до своята смърт (1 ноември 1899 г.) Анастас Йованович живеел както в своята стара къща в Белград, така и във Виена. Не преставал да твори и да следи новостите във фотографията и изобразителното изкуство.

 Княгиня Юлия Обренович, литография на Анастас Йованович 1854г. Исторически музей на Сърбия, фото  Михаило Грбић.

—————————————————————————————————————————————————————-

Много от творбите на Анастас Йованович са притежание на различни сръбски и чуждестранни галерии и музеи, някои се съхраняват в Белградската национална библиотека. Неговите биографи отбелязват, че е създал повече от 200 литографии, рисунки и над 800 фотографии. Те му отреждат значимо място в сръбската култура и в световната фотография.

 Фотография на книгата, посветена на Атанас Йованович- „Идентичност и медии – Изкуството на Анастас Йованович и неговото време“, Изд. Музей на град Белград, от Радмила Антич през 2018г.. [3]

По случай 200 годишнината от рождението му, от ноември 2017 до януари 2018 г. в Белград се провежда изложбата “Анастас Йованович – Изкуство и нови медии”, а през 2018 г. излиза монографията “Идентичности и медии – изкуството на Анастас Йованович и неговото време”, където Анастас Йованович (1817-1899) е наречен първият създател на “съвременния образ” на Сърбия през 19 век.[4]


[1] По непотвърдени данни, Анастас Йованович се е оженил през 1848г. за унгарка – според :  Жеков, Константин, „Върхове в българската архитектура. Константин Йованович“ – В: списание София, 1989г., бр.№ 7, с.44
[2] Marija Jovanović (Štenc) – https://www.geni.com/people/Marija-Jovanovi%C4%87/6000000036315536990
[3] Knjige: Identitet i mediji – Umetnost Anastasa Jovanović i njegovo doba – Posted on March 18, 2018 – In: https://www.artiscenter.com/?m=201803&paged=2 Идентичност и медии – Изкуството на Анастас Йованович и неговото време, Изд.Музей на град Белград, от Радмила Антич, Белград, 1986г.
[4] За написването на този текст са използвани и сверявани различни данни от публикациите: Спасов, Спас, „Анастас Йованович – българин прочут в цяла Сърбия“, 05.05.2018 – В: https://www.lifebites.bg/anastas-yovanovich/ ; Андровски, Кирил, „Знаменит сръбски фотограф е… българин“ – В: Дума, 22 Януари 2011 / брой: 18 –  https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=9921; „Анастас Јовановић“ Из Википедије, слободне енциклопедије –  https://sr.wikipedia.org/

КОНСТАНТИН АТАНАСОВ ЙОВАНОВИЧ (1849-1923)

Личен живот

И така, бащата на Константин е българин по произход, но сърбин по поданство. За родната му майка почти нищо не се споменава, а мащехата му майка, която е австрийка, е само с 11 години по голяма от него. От втория брак на баща си Константин има с 20 години по-малка сестра – Катерина и с цели 29 – брат Михаил………

Пълният текст може да прочетете тук:  170 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АРХИТЕКТ КОНСТАНТИН ЙОВАНОВИЧ

https://www.academia.edu/39767792/170_%D0%93%D0%9E%D0%94%D0%98%D0%9D%D0%98_%D0%9E%D0%A2_%D0%A0%D0%9E%D0%96%D0%94%D0%95%D0%9D%D0%98%D0%95%D0%A2%D0%9E_%D0%9D%D0%90_%D0%90%D0%A0%D0%A5%D0%98%D0%A2%D0%95%D0%9A%D0%A2_%D0%9A%D0%9E%D0%9D%D0%A1%D0%A2%D0%90%D0%9D%D0%A2%D0%98%D0%9D_%D0%99%D0%9E%D0%92%D0%90%D0%9D%D0%9E%D0%92%D0%98%D0%A7;

Публикация в книжен вариант: 

Желева-Мартинс, Д., „170 години от рождението на архитект Константин Йованович“- В: списание „Архитектура“, 2019г. брой №3, стр.44-53

 

 

July 7, 2019 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

FOR THOSE INTERESTED BY THE RESULTS FROM DANUrB PROJECT

DANUrB PROJECT was co-financed by the European Union funds (ERDF and IPA).

We would like to give attention to the following key documents prepared during the programme:

  1. What is DANUrB?
  2. DANUrB Strategy
  • Annex 1– DANUrB Pilot Activity Portfolio
  • Annex 2 – Selected cultural heritige for valorisation
  • Strategic document 01– Development of tourism at Szigetzug micro-region
  • Strategic document 02– Development of tourism at the Danube Bend micro-region
  • Strategic document 03– Golubac & The Iron Gates – Plans at the municipal / intermunicipal level for the spatial organization of cultural heritage
  • Strategic document 04– Smederevo – Integrative strategic planning and design for the strengthening of identity and cultural tourism in the Danube cities
  • Strategic document 05– Spatial planning strategy for heritage development at intermunicipal level: Giurgu – Ruse
  • Strategic document 06– CHANCES, development paths for the Wachau Region
  1. Municipal Reports
  1. Student Catalogues
  1. DANUrB Tours
  2. DANUrB Project Closure – Press Kit for media (EN)

 

We hope these materials will be useful for your organization and will help you to strenghten the Danube cultural identity and solidarity.

Sincerely Yours,

Ing. arch. Ján Legény, PhD.

Project Communication Manager

Project webpage: www.interreg-danube.eu/approved-projects/danurb

 

July 5, 2019 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на други езици, Текстове на други езици

RECONSIDERATION OF CULTURAL-HISTORICAL VALUE OF CENTRAL PUBLIC SPACE OF SOFIA BY MEANS OF COMMUNICATION

Communication, ville et espace public

Directeurs éditoriaux Yves ThéorêtWalter Neira Bronttis

La 7ème rencontre annuelle des membres du Réseau international des chaires UNESCO en communication (ORBICOM) a eu lieu à Lima, au Pérou, les 8, 9 et 10 mai 2018, à l’invitation de la Chaire Unesco en communication et culture de la paix de l’Université de Lima.

Sous le thème Communication, ville et espace public, le réseau ORBICOM et la Chaire Unesco en communication et culture de la paix ont réuni près de 130 conférenciers venus de tous les coins de la planète et quelques 950 participants.

Première édition   Éditeur Les Éditions de l’Immatériel
Support Livre broché Nb de pages 518 p. ISBN-13 9791091636179
———————————————————————————————————————————————————–
https://www.academia.edu/…/RECONSIDERATION_OF_CULTURAL-HIST…

RECONSIDERATION OF CULTURAL-HISTORICAL VALUE OF CENTRAL PUBLIC SPACE OF SOFIA BY MEANS OF COMMUNICATION

Dobrina Zheleva-Martins, PhD

Prof. Minka Zlateva, PhD

An abstract: The paper analyses the transformation and reconsideration of central public space in the capital city of Bulgaria, Sofia – one of the oldest cities in Europe. The research thesis is that the time of globalization, of turbulent social and economic changes and dynamic development of technologies heightens the importance of preserving the identity and the cultural and historical values of urban public spaces, by resorting to effective forms of public communication.

Using case studies as methodology, the paper explores the thematic and semantic change of the purposes, functions and use of historically established central public space from 1878 until now a day.

As effective channels for communication when considering the cultural and historical value of public spaces are suggested: development and public discussion of a City Constitution; Creating a historical dossier and passport for every important public space; Using communication techniques such as verbally presented stories about Sofia’s cultural and historical heritage; Using new technologies – virtual reality, augmented reality and hypothetical reconstruction, so as to obtain a tangible idea of the meaning and value of the public spaces in different periods of their development.

Keywords: Sofia, central public space, cultural and historical value, City Constitution, historical dossier and passport, verbally presented stories, hypothetical reconstruction, virtual and augmented reality.

The full text of our publication can be found here: 

https://www.academia.edu/39685043/RECONSIDERATION_OF_CULTURAL-HISTORICAL_VALUE_OF_CENTRAL_PUBLIC_SPACE_OF_SOFIA_BY_MEANS_OF_COMMUNICATION

 

 

 

 

 

June 30, 2019 · dobrina · Comments Closed
Tags: , ,  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на други езици, Текстове на други езици, Фотографии

ГРАВЮРИТЕ КАТО ИЗТОЧНИК НА ИНФОРМАЦИЯ ПРИ РЕКОНСТРУКЦИЯ НА АРХИТЕКТУРНИ ОБЕКТИ

     

 

 

————————————————————————————————————————————————————-

ENGRAVINGS AS A SOURCE OF INFORMATION IN RECONSTRUCTION OF ARCHITECTURAL OBJECTS

Dobrina Zheleva-Martins, PhD       Summary

The subject of the article is the following case – whether it is lawful to use artworks, in this case engravings, as a source of information for the reconstruction of architectural sites – monuments of culture.

There is a critical analysis of an article by Assoc. Prof. Iva Doseva in which the author claims that it is “methodologically wrong to use artworks as a “reliable source” for restoring the image of architectural objects that have reached us as ruins.” Doseva looks at some examples from the Bulgarian restoration practice.

In order for these allegations to be reasonably refuted here are analyzed the specific examples of images that the author gives, as well as the one of Philipopolis / Plovdiv presented in a fragment of a frieze titled  “Customs and Fashions of the Turks”, engraved by Pieter I Coecke Van Aelst (1502-1550).

The opposite is proved – the wide information base, including artistic works, is not only legitimate but also imperative for achieving maximum, including not only physical but also spiritual authenticity of the restored architectural site.

 Keywords: artworks; engravings; reconstruction; architectural sites; monuments of culture.


Желева-Мартинс, Д. “Гравюрите като източник на информация при реконструкция на архитектурни обекти” – В: “Паметници Реставрация Музеи”, Списание, Архитектурно издателство АРХ&АРТ, София 1-2 брой, 2018, с.3-19

June 23, 2019 · dobrina · Comments Closed
Tags: , ,  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Текстове на други езици, Фотографии

ПО ВЪПРОСА ЗА БОРИСОВАТА ГРАДИНА И НЕЙНОТО ПЛАНИРАНЕ -НЕОБХОДИМА Е СМЯНА НА АКЦЕНТИТЕ

ОБРЪЩАМЕ ВНИМАНИЕ ВЪРХУ ФАКТА:

ОТ 1988г. БОРИСОВАТА ГРАДИНА Е В СПИСЪКА НА НАЦИОНАЛНИТЕ НЕДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ СЪС СТАТУТ НА РЕЗЕРВАТ НА ГРАДИНСКОТО И ПАРКОВО ИЗКУСТВО /ДВ бр.96 от 1988 г./.

http://mc.government.bg/page.php?p=58&s=429&sp=430&t=244
Актуален списък на недвижимите културни ценности с категория “национално значение” (НИНКН) към 2017 г.
СПИСЪК НА ОБЕКТИ СЪС СТАТУТ НА НЕДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ /ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА/
С КАТЕГОРИЯ “НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ” НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЛАСТ ГРАД СОФИЯ
На територията на област София-град също така с категория “национално значение” са:
1. Централното историческо ядро на София, ….
2. Територията на Парка на свободата /Борисовата градина/, включително ”Дендрариума” е обявен с Разпореждане на МС № 19 от 08.12.1988 г. за резерват на градинско-парковото изкуство /ДВ бр.96 от 1988 г./. Съгласно § 10 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗКН „заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон”.
MC.GOVERNMENT.BG
Министерство на културата на Република България
http://mc.government.bg/page.php…

СПОРЕД НАС, ТОВА Е ВОДЕЩО ОБСТОЯТЕЛСТВО И ПРОЕКТИРАНЕТО ТРЯБВА ДА СЕ СЪСРЕДОТОЧИ ВЪРХУ КОНСЕРВАЦИЯТА, РЕСТАВРАЦИЯТА И ИНОВАЦИЯТА НА БОРИСОВАТА ГРАДИНА, СЪБЛЮДАВАЙКИ ПРЕДИ ВСИЧКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО В ОБЛАСТТА НА ОПАЗВАНЕТО НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО;

КАКТО И ОСИГУРЯВАНЕ НА ПРИЕМСТВЕНОСТ В  ДОСЕГАШНОТО ПАРКОУСТРОЙСТВО.

РЕПЕРИ НА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА БОРИСОВАТА ГРАДИНА ОТ ВРЕМЕТО НА НЕЙНОТО СЪЗДАВАНЕ⃰

ПЪРВИ ПЕРИОД – 1882-1906 ДАНИЕЛ НЕФ
– Разсадник – 1882
– Градина и къща на Неф 1886
– Рибно езеро – 1888
– Голямо езеро 1889
– Бюфет – 1896
– Канцеларии и стопански двор
От гората край Лозенец са пренесени и засадени тук първите няколоко десетки дъба;
ВТОРИ ПЕРИОД – 1906-1922; 1922-1934 ЙОСИФ ФРАЙ
– Построено Казино „Ариана“ – 1929
– Изнесен стопанският двор, на неговото място Розариум с 1400 вариетета рози
– Кестенова и липова алеи – засадени и благоустроени 1910-12
– Бюст-паметници -1920
– Рибно езеро разширено, с фонтан от 36 струи и скулптурни фигури
– Голяма поляна след Рибното езеро
– Народна чешма/Бигорова – 1930
– Оформена периферията на езерото с черен бор, летен дъб и цер
ТРЕТИ ПЕРИОД – 1934-1943 ГЕОРГИ ДУХТЕВ
– Национален стадион „В.Левски“ за 50000 души
Японски кът – 1940;
Изградена и открита Лятна къпалня „Мария Луиза“
– Дипломатически Тенис-корт
– Оформен двора на Астрономическата обсерватория
Към 1942г.Борисовата градина заема площ от 90,5 хектара, от които68,66ха благоустроени и 4,4 – неблагоустроени; Останалите17,35ха са застрени с: Лятна къпалня, Университетска астрономическа обсерватория, Училище на открито, Голямото езеро, игрищата „Юнак“, „Левски“, Тенсклуба, АЦ23, Дипломатически тенискорт, Колодрум, Токоизправителна станция „Юнак“.
ЧЕТВЪРТИ ПЕРИОД – 1944- 1986
– Братска могила – 1955-56
Водни площи – детска площадка- 1960
– Алпинеум – 1952-57
– Бул .Ленин“ – реконструкция – 1973
– Преустройство – Голямото езеро , разрушена „Ариана“, оформена естрадна площадка – 1972
КОНКУРСНИ ПРОЕКТИ:
1954г- спечелен конкурс от проф. Делчо Сугарев, който прави опит да обедини парковата и горска част в единна композиция;
Между 1957 и 1960 – колектив с ръководители арх. Ив. Евгениев и арх. Ст. Добрев
Изготвят работни чертежи за:
– благоустрояване на територията до бул.Драган Цанков;
– Нов розариум;
Детска светофарна площадка;
Атракционен сектор;
Същият колектив разработва идеен проект за реконструкция на цялата горска част, който не е реализиран;
1984г. УАГ организира конкурс за Цялостна реконструкция на Парка на свободата.

Спечелен е от колектив на Софпроект с р-л ландшафтен архитект Георги Радославов.

1987г. – същият колектив разработва план за архитектурно, благоустройствено оформяне на представителната част на парка;
1990г. – колектив с р-л арх.Ал.Найденов печели конкурс за възстановяване на „Ариана“
1992г. се връща старото име – „Княз Борисова градина“.

—————————————————————————-

⃰ Базирано на:
Желева-Мартинс, Д., 1994, Отзив от името на ИТИГА-БАН на дисертационен труд на инж. Георги Рачев Радославов на тема “Класически композиционни принципи в изграждане на Княз Борисовата градина”, за присъждане на научна степен “кандидат на техническите науки”, ВЛТИ, 19.10.1994г.
Желева, Добрина, 1999, Рецензия на научно-изследователски проект “Състояние и перспективи на зелената система на София” с автор д-р инж. Юлия Радославова, заповед №19 от 25.І.1999г на Директора на ЦА-БАН

June 22, 2019 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ГРАДОУСТРОЙСТВО ХIХ-ХХ ВЕК част 2 СИНХРОННИ АНАЛИЗИ – ПРЕДСТАВЯНЕ

Това е рецензия на втория том на двутомната “История на българското градоустройство ХIХ-ХХ век. Синхронни анализи на устройството на големите български градове” излязла от печат в края на 2017г, от архитект, доктор на социологическите науки Искра  Дандолова. Рецензията е публикувана в списание “ПАМЕТНИЦИ РЕСТАВРАЦИЯ МУЗЕИ“, на Архитектурно издателство  Арх&Арт, София, брой януари-декември, 2018г., с.109-112

June 18, 2019 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български