Виртуално приложение за монумента пред НДК-1300г. България

Проект за виртуален модел на Монумента 1300 год. България

Дата : 19-април-2018

2017 година ни отне забележително творение „Монументът 1300 години България“- културен артефакт от огромно значение за нацията и за света. 2018 може да ни го върне отново – прероден, издигнат повторно в едно измерение на бъдещето.

Активираме ФЕНИКС АR проект за създаване на виртуален модел на Монумента позициониран на същото място,отново в хармония с целия архитектурен комплекс на Националния дворец на културата.

ПРОЕКТЪТ В ДЕТАЙЛИ:

Готови сме със заданието за изработването на виртуалния модел и приложението за телефони. Имаме и професионален изпълнител, с който вече сме работили успешно по друго задание. Цената на проекта е 6000 Е.

Важно е да се каже от самото начало,че ФЕНИКС АR е възможен благодарение на бързия напредък в дигиталните технологии и като такъв той трябва да се съобразява и с техните ограничения. Монументът ще може да бъде разглеждан на екраните на новите поколения смарт телефони и таблети като реалистичен ОБЕКТ НАСЛОЖЕН В РЕАЛНО ВРЕМЕ върху образа, който камерата на телефона/таблета предава. Изображението ще го показва:
– в ествествените му размери (изглеждащ плътен и непрозрачен)
– във всичките му детайли (с възможност за приближаване)
– точно на мястото, където беше изграден
– с падащи (по желание) менюта съдържащи допълнителна информацияна няколко езика за неговите създатели, а също и историята на неговото въздигане и разрушаване
– ще има възможност за заснемане на(селфи)снимка на фона му.

——————————————————————————————————————-

ПОДКРЕПЕТЕ ФИНАНСОВО ПРОЕКТА ПО СЛЕДНИТЕ НАЧИНИ:

1. PAYPAL сметка – phoenix_ar@abv.bg

2. EPay и EasyPay сметка – phoenix_ar@abv.bg , КИН: 8439687550

3. Банкова сметка  – Пощенска банка, BPBIBGSF, BG90BPBI79401069322102, Михаил Димов

—————————————————————————————————————–

Водени сме от убеждението, че този Монумент e израз на една възвишена идея за България като държава не само успяла героично да отвоюва и да опази своята физическа територия, но и като държава на Духа съумяла да сътвори и даде на света една уникална култура и духовност. Символът на тази България НЕ МОЖЕ да бъде унищожен, той се възражда и ще се възражда отново и отново, докато достигне до следващите поколения българи съизмерими с неговия мащаб и визия.

Казусът с двата паметника ясно показа, че раните, с които миналото е белязало колективното ни съзнание още не са излекувани. Сменящите се една след друга исторически епохи продължават реваншистки да заличават символите си и да предават на поругаване знаковите си места, без да си дават сметка за техния общ знаменател – България, една идваща от древността и отиваща в бъдещето държава, обединена от обща съдба, идентичност, култура и мисия. Време е ние българите да сключим помежду си примирие, и нека мирното съжителство на двата паметника на едно и също място, но в две различни измерения – това на плътната материя и това на идеите, стане символна това примирие.

Целта на ФЕНИКС АR е като облече в достъпен за всички образ самата ИДЕЯ на Монумента 1300 години България, да създаде една уникална по рода си ВИРТУАЛНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ, която размножена в хиляди, с времето милиони екрани ще се превърнев ключов елемент на туристическите маршрути в столицата, както и във важно преживяване част от живота на всеки нов, идващ на света наш сънародник.

Възкресен благодарение на обединениете ни усилия, по-жив от всякога Монументът 1300 години България през 2018 ще прекрачи границите между измеренията, за да продължи да напомня и окрилява. И нека така да е докато има българи и докато има България. Да бъде!

 

 

 

http://zabulgaria.org/tr/projects/%D0%92%D0%B8%D1%80%D1%82%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%9D%D0%94%D0%9A1300%D0%B3-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F1/621

 

April 24, 2018 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Текстове на български

New ICOMOS- ICTC Emerging Professional Mentorship Initiative

New ICOMOS- ICTC Emerging Professional Mentorship Initiative

On the occasion of the International Day for Monuments and Sites, ICTC- the ICOMOS International Scientific Committee on Cultural Tourism announces its new Emerging Professional Mentorship Initiative.

This programme aims to promote knowledge exchange between experienced and emerging cultural tourism professionals and to facilitate tangible work experiences and project collaborations in a structured way. The impacts and lessons from the ICTC-EPMI will be evaluated by the ICTC Bureau annually on a 360-degree basis to ensure a robust and meaningful learning process for both mentors and mentees.

The first call-for participation of the ICTC – EMPI will be announced in Summer 2018.

For more information – see the Press release 
https://drive.google.com/open?id=1V5uCTSi63C-xpOsUgnN7sR6Ba67xQOA2
#heritage4generations #icomos

 

April 24, 2018 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на други езици, Текстове на други езици

18 April – International Day for Monuments and Sites 18 април – Международен ден за паметниците на културата и забележителните места

Every year on 18 April, ICOMOS celebrates the “International Day for Monuments and Sites”, whose establishment was approved by the 22nd UNESCO General Conference in 1983. The 2018 theme for the Day is: Heritage for Generations led by the ICOMOS Emerging Professionals Working Group.

Aim of the International Day

The aim of the International Day for Monuments and Sites is to encourage local communities and individuals throughout the world to consider the importance of cultural heritage to their lives, identities and communities, and to promote awareness of its diversity and vulnerability and the efforts required to protect and conserve it.

2018 Theme: Heritage for Generations

Sharing stories and the transfer of knowledge between generations is a crucial step in cultural development, characterising the human experience since time immemorial.

“The youth of today are the leaders of tomorrow” – Nelson Mandela

The ICOMOS International Day for Monuments and Sites Day 2018 seeks to celebrate:

  • Inter-generational transfer of knowledge: engagement across the global community to emphasize the importance of knowledge exchange between generations to promote the ICOMOS ethos for the conservation and protection of cultural heritage;
  • Youth leadership: Emerging Professionals in each country will take the lead in organising events that focus on reaching the younger members of the wider public community by showcasing the creative use of social media. 

18 април – Международен ден на паметниците на културата и забележителностите

Всяка година на 18 април ICOMOS празнува “Международния ден на паметниците и забележителностите”, чието създаване бе одобрено от 22-та Генерална конференция на ЮНЕСКО през 1983 г.

Темата на 2018 г. е “Наследство за поколенията”.

Целта на Международния ден на паметниците и забележителните места е да се насърчат местните общности и отделни лица по света да разгледат значението на културното наследство за техния живот, идентичност и общност, и да повишат осведомеността за неговото разнообразие и уязвимост, както и усилията, необходими за защитата и опазването му.

2018 Тема: Наследство за поколенията

През 2018 г. темата е “Наследство за поколенията”, ръководи се от работна група “ИКОМОС за нови създавани специалисти”.

Споделянето на историята и предаването на знания между поколенията е важна стъпка в културното развитие, характеризираща човешкия опит от незапомнени времена.

“Днешният младеж е лидерът  утре” – Нелсън Мандела

Международния ден на паметниците на културата на ICOMOS се стреми да отбележи:

  • Трансфера на знания между поколенията: ангажираност в глобалната общност, за да се подчертае значението на обмена на знания между поколенията за популяризиране на чувствителността на ICOMOS към опазване и защита на културното наследство;
  • Младежкото лидерство: нововъзникващите професионалисти във всяка страна ще поемат водеща роля в организирането на събития, които се фокусират върху достигането до по-младите членове на широкото гражданско общество, като демонстрират творческо използване на социалните медии.

 

Кликнете тук, за да прочетете повече на уеб сайта на ICOMOS.

 

Click here to read more on the ICOMOS website. https://www.icomos.org/en/about-icomos/182-english-categories/what-we-do/focus/38997-18-april-theme-2018

Download the 18 April 2018 leaflet – in English – French – Spanish 

Изтеглете брошурата за 18 април 2018 г. на английски – френски – испански

https://www.icomos.org/images/DOCUMENTS/18_April/2018/18April2018_Heritage4Generations_Synopsis_EN_20180221final.pdf

 

April 11, 2018 · dobrina · Comments Closed
Tags: ,  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Публикации на други езици, Събития, Текстове на български, Текстове на други езици

Wolkenkuckucksheim | Cloud-Cuckoo-Land | Воздушный замок Call for Abstracts

Wolkenkuckucksheim | Cloud-Cuckoo-Land | Воздушный замок

Internationale Zeitschrift zur Theorie der Architektur
International Journal of Architectural Theory
Мeждународный журнал по тeории архитeктуры

Erinnerung/Reminder:
Call for Abstracts
Frist: 2. April 2018
Deadline: April 2, 2018

Heft 38
Typ–Prototyp–Archetyp. Typologie als Prozess der Typenbildung
Call for Abstracts deutsch:
cloud-cuckoo.net/fileadmin/hefte_de/allgemein/cfa_heft_38.pdf

Issue 38
Type—Prototype—Archetype. Typology as a Process of Type Formation
Call for Abstracts English:
cloud-cuckoo.net/fileadmin/hefte_de/allgemein/cfa_issue_38.pdf

March 27, 2018 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на други езици, Събития, Текстове на други езици

БАНСКО БАВНО И НЕЗАБЕЛИЖИМО ГУБИ КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКАТА СИ ИДЕНТИЧНОСТ

РЕТРОСПЕКЦИЯ

Ако човек разгърне някой стар туристически или географски източник от 30-те години на ХХ век, ще открие, че това малко градче в Разложка околия, разположено в полите на Пирин, край буйната река Глазне, е било характерно със старинните си двуетажни къщи, както и със старата си църква „Св. Богородица“, с църквата „Св. Троица“, с висока уникална за времето си камбанария-кула с часовник и богато украсен иконостас, с майсторите си резбари, с оживените си търговски връзки с чужбина, с високата си материална култура, с „видните лица, които е дало“ на България, като Неофит Рилски, Михаил Германович, предполага се и Отец Паисий… Освен това, характерен е здравият му планински климат и красива околност, които го правят и добро летовище* Виж „Банско“ в „Географски речник на България“, от Жечо Чанков, Изд.“Факелъ“, София, 1939г.

През 70-те години на ХХ век за Банско се говори вече като за добре благоустроен град, със запазени укрепени каменни къщи от периода на Възраждането, с оригинална банска архитектура. Споменават се най-интересните къщи: Веляновата, Сирлещовата, Тодевата, Хадживакановата, Молеровата, Хадживълчевата и др.* [2] Виж „Банско“ в „Енциклопедия България“, С. Изд. БАН от 1978г.

Специално внимание се отделя на „Банската художествена школа“ с нейните представители иконописци и резбари, между които Тома Вишанов Молера, синът му Димитър, синът на Димитър – Симеон, правнукът на Тома Вишанов – Георги. Освен школата на Молерови, е отбелязана и арнаутската живописна школа на Уста Велян Огнев, синът му Ангел Велянов, Михайло Ив. Голев и други. Банската художествена школа изиграва значителна роля в културния и художествен живот на юг от Рила, из Разложко, по поречието на Струма и Места.* [3] Виж „Банска художествена школа“ в „Енциклопедия България“, С. Изд. БАН от 1978г

ПЛАН-УКАЗАТЕЛ НА ГРАД БАНСКО, 1987г.[4] КИПП по картография, Отг. ред. Л. Старикова, техн. ред. Кр. Хрисчев, художник Пл. Гиргинов, Второ издание, 1988г.

УНИКАЛНАТА БАНСКА АРХИТЕКТУРНА ШКОЛА

Професор архитект Георги Кожухаров пише, че укрепените къщи в Банско представляват самостоятелна група къщи, засвидетелствани единствено в този град* [5] Кожухаров, Георги, „Укрепените къщи в Банско през XVIII в.“ – В: „Известия на Секцията за теория и история на градоустройството и архитектурата“, Кн. (Vol.) XIX, с.97-129, с.97

От многото укрепени къщи в Банско, той се спира на „шест измежду най-старите: Хаджигьорговата, Тодевата (край р. Глазне), Вълчовата (край р. Глазне), Веляновата, Бенината и Сирлещовата. Всички те, според устното предание, са принадлежали на много богати банскалии. В това ни убеждава техният масивен градеж, големите им размери и наличието на специално устроени и добре укрепени скривалища, приспособени и за активна отбрана. По време на построяване те следва да се отнесат към един немного продължителен период от около края на XVII до към края на XVIII в.“ – пише Кожухаров*[6] Пак там, с.97

Една от най-старите къщи – Хаджигьорговата, къща-крепост, изцяло с каменни дебели стени, скривалище, бойници, обшити с метални листове масивни врати…..

————————————————————————————————————————————————————-

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тодевата къща,  до р. Глазне, е подобна на Хаджигьорговата, с двукамерно скривалище, дебели каменни стени с бойници. /по проф.Г.Кожухаров/

 

Фотографии – автора, 1980-те години

Вълчовата къща е почти два пъти по-голяма от Хаджигьорговата и Тодевата, но отново е укрепена със скривалища, приспособени за активна отбрана. *По проф. Г. Кожухаров

Веляновата къща – къщата на Велян Огнев, майстор строител, резбар и зограф, преселник от Тресонче, Дебърско. му е подарена, строена е много преди и е или по-стара, или е съвременница на Вълчовата къща.

 

По проф. Г. Кожухаров; Фотографии – автора, 1980-те години

 

 

 

 

Бенината къща е стигнала до нас силно променена, но дори и така може да се отнесе към Вълчовата и Веляновата къщи – строена е в началото на втората половина на 18-ти век. Преустроена е след раждането на Неофит Рилски (Никола Бенин), има двукамерно скривалище; Нещо, което е се среща при разгледаните къщи е чардакът, който обикалял къщата от три стани. /По проф. Г. Кожухаров/

Фотография – автора, 1980-те години

 

Сирлещовата къща е също от най-старите къщи в Банско, заедно с Вълчовата. В последствие е преустройвана и разширена. Пристроена е кула-скривалище, като заедно с първоначалното скривалище образуват сложна укрепителна система.

 

 

Ст. Л. Костов, който пръв спира вниманието си върху старите къщи в Банско и публикува две от тях – Сирлещовата и  Вълчовата пише „Има предание, че богат банскалия донесъл от чужбина плана на този тип къщи и че местни майстори го изпълнили. Наистина тези къщи,  без чардака, по покрив, прозорци и масивност приличат на северо-итаианските кастели…“*[7] Кожухаров, Георги, „Укрепените къщи в Банско през XVIII в.“ – В: „Известия на Секцията за теория и история на градоустройството и архитектурата“, Кн. (Vol.) XIX, с.97-129, с.115  Костов смята, че Сирлещовата къща датира не по късно от 1776г.*[8] Пак там

В ръкопис на инж. Б. Еринин пише нещо много интересно за къщата на „дядо Георги Сирлещов“ – „от таен проход се излиза в градината  така, че тя е във връзка с подземията на друга къща – Веляновата….Според един от потомците на стария търговец дядо Георги Сирлещов – Иван /Йошката/ К.Сирлещов, къщата била на около 280 години, т.е. градена около 1692г.“*[9] Еринин, Б.,инж./1895-…/- „Банско – Местонахождение на някои стари къщи и техните обитатели“ – Музеен комплекс в Банско, ръкопис, 1973г., с.8, 9.

Изследователите на Възрожденската архитектура, проф. д-р арх. Р. Ангелова и проф. д-р арх. М. Коева определят като уникална Банската архитектурна школа, отличаваща се „със специфични особености, чиито образци са достигнали най-висока степен на архитектурно-композиционно развитие“*[10] Ангелова, Рашел, М. Коева, „Архитектурата на Банско“– В: „Бански художествен център“, издава Комитет за култура, София, 1985г. и отделят измежду многобройните оригинални  бански къщи с „най-избистрен архитектурен образ и най-високи художествени достойнства“ Хадживълчовата, Веляновата, Сирлещовата, Буйновата/Тодевата/ и Зехтинджиевата къщи.

Посочените укрепени бански къщи носят следите на късното средновековие с изградените си скривалища и сложни системи за отбрана и нападение. Това ги прави изключително ценно явление за българската архитектура и тези образци трябва най-грижливо да бъдат опазвани.

Други забележителни къщи – паметници на културата в Банско, във вида им от 1980-те години:

 

                                                                                        Гечков ансамбъл – Фото – автора, 1980-те години

 

 

 

 

 

 

 

Загорчина къща – Фото автора, 1980-те години

Йопева къща – Фото – автора, 1980-те години

————————————————————————————————————————————————-

Пумпалов ансамбъл – Фото – автора, 1980-те години

Църковната архитектура в Банско е представена с две забележителни по различен начин църкви:

  • Гробищната църква „Св. Богородица, използвана за погребални обряди и помени, e построена през втората половина на XVIII в. /1774г./* [11]Ангелова, Рашел, М. Коева, „Архитектурата на Банско“– В: „Бански художествен център“, издава Комитет за култура, София, 1985г

Обаче, според инж. Еринин, „Долната махала е най-старата част на селището. Тя се е групирала около старата черквица „Св. Богородица“, която според някои датировки и надписи съществува от преди 1291г.“*[12] Еринин, Б.,инж./1895-…/- „Банско – Местонахождение…“, с.115

Гробищната църква „Св. Богородица Фото – автора, 1980-те години

Гробищната църква е късно-средновековна, еднокорабна, едно – абсидна църква. Дърворезбеният й иконостас е „майсторско произведение на резбарското изкуство“, „най хубавият от групата иконостаси, работени от едно и също резбарско ателие от Банската школа, „един от значителните ранно-възрожденски дърворезбени паметници по нашите земи“*[13] Пак там

Построената през 1835г. църква „Св. Троица“, със средства събрани от населението на Банско, е също забележителна по своята архитектура и художествена украса. Инициатор и организатор а нейното изграждане е Лазар Германович /Голев/. През 1937г. е изработен монументалният иконостас и е завършена вътрешната живописна и дърво-резбена украса. През 1862г., с построяването на кулата-камбанария, заедно с църквата  и оградните й зидове  се оформя цялостен художествен ансамбъл. Този църковен ансамбъл е дело на местни майстори между които са известни имената на Димитър Доюв, Григор Благов Доюв, Лазар Глушков, резбарите  и декораторите Велян Огнев, Наум Христов и други.*[14] Ангелова, Рашел, М. Коева, „Архитектурата на Банско“– В: „Бански….,

Църквата „Св. Троица“, Фото – автора, 1980-те години

 

 

 

 

 

 

Необходимо е да се направи сравнение между състоянието конкретно на тези паметници на културата и на уникалната банска архитектурна школа през 1987г., и състоянието им днес, вече наричани недвижими културно – исторически ценности, в самия град Банско.

КАКВО ПОКАЗВА СРАВНЕНИЕТО НА НАЙ-ЦЕННИТЕ АРХИТЕКТУРНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ НА

ГРАД БАНСКО ВЪВ ВРЕМЕТО

Забележителности с които се слави Банско

През 30-те години на ХХ век:

– старинните си двуетажни къщи;

– старата църква „Св. Богородица“;

– църквата „Св. Троица“, с камбанария-кула с часовник и богато украсен иконостас;

–  майсторите си резбари;

–  висока материална култура;

– видните лица, които е дало;

–  добро летовище.

♦

През 70-те години на ХХ век

  • запазени укрепени каменни къщи, оригиналната банска архитектура:

Веляновата,

Сирлещовата,

Тодевата,

Хадживакановата,

Молеровата,

Хадживълчевата,

  • Банската художествена школа с нейните иконописци и резбари:

Тома Вишанов Молера, синът му Димитър, синът на Димитър – Симеон, правнукът на Тома Вишанов – Георги; Арнаутската живописна школа на Уста Велян Огнев, синът му Ангел Велянов, Михайло Ив. Голев

♦

През 1980-те години на ХХ век г.

  • Банско е главен изходен пункт към Пирин
  • Към архитектурните забележителности се числят:

Къща музей „Н. Й. Вапцаров“;

Църквата „Св. Богородица“ с нейния забележителен иконостас,

Църквата „Св. Троица“ със стенописи и дърворезба, кула-камбанария, часовник – Старите къщи:

Сирлещовата;

Буйновата/Тодевата/;

Веляновата;

  • Забележителни личности: Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Никола

Вапцаров, Тома Вишанов родоначалник на Банската живописна школа.

♦

Ако направим извлечение за експертното мнение на изследователите на Банската архитектурна школа, най-ценни образци са следните:

  • Според професор архитект Георги Кожухаров:

Хаджигьорговата,

Тодевата (край р. Глазне),

Вълчовата (край р. Глазне),

Веляновата.

Бенината и

Сирлещовата.

Това са шест от най-старите укрепени къщи, засвидетелствани единствено в този град.

  • Според проф. д-р арх. Р. Ангелова и проф. д-р арх. М. Коева:

Хадживълчовата,

Веляновата,

Сирлещовата,

Буйновата/Тодевата/ и

Зехтинджиевата.

 

Това са образци с най-избистрен архитектурен образ и най-високи художествени достойнства.

Може да се заключи, че безапелационно отличени като най – ценни и най-устойчиви в тази си оценка във времето са следните обекти: 

Хадживълчовата, Веляновата, Сирлещовата, Буйновата/Тодевата/, и Бенината /на Неофит Рилски/ къщи, както и двете църкви: Гробищната „Св. Богородица“ и  църквата „Св. Троица“, заедно с другите елементи от ансамбъла – часовниковата кула, дворът, оградните зидове…

 —————————————————————————————————————————————————-

КАТЕГОРИЗАЦИЯ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА БАНСКО ДНЕС

В днешния регистър, обявен на сайта на МК, недвижими културни ценности от национално значение в гр. Банско са* [15] Списък на обекти със статут на недвижими културни ценности /паметници на културата/ с категория „национално значение“ на територията на област Благоевград /Данни от Националния  регистър на недвижимите културни ценности, в който се вписват актовете на органите по чл. 65  и  Публичния  регистър на издадените по чл. 59, ал. 1 декларационни актове и на актовете за прекратяване на временния режим/ –http://mc.government.bg/page.php?p=58&s=244&sp=576&t=0&z=0

  1. Култов ансамбъл “Св. Троица”:
  • църква “Св. Троица” /нац./
  • кула-камбанария /нац./
  • ограден камен. зид /анс. / Църква „Св.Троица”

Архитектурно-строителен и Художествен вид;

  1. Църква “Св. Богородица“– Архитектурно-строителен и Художествен вид;
  2. Къща на Неофит Рилски: Битов комплекс:
  • къщата на Н. Рилски /нац./;
  • стопанска сграда /плевня/ /анс./;
  • порта с ограден зид /анс.
  1. Родната къща на Никола Вапцаров;
  2. Веляновата къща; Декоративната украса на Веляновата къща.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           По актуални данни от самата община в Банско, според критерия ―“значимост“, с „национално значение” са същите тези 5 обекта / “комплекс „Къща на Неофит Рилски; Църква „Света Троица; Църква „Света Богородица – „Успение Богородично; Велянова къща; Родна къща на Никола Вапцаров“/, а с „местно значение са 33 обекта, в т. ч. 4 археологически, 10 исторически и 19 архитектурно-строителни; Обособени под формата на “ансамбъл” са 39 обекта.* [16] Виж Общински план за развитие на Община Банско 2014 – 2020 г. , с.50 – В:  http://obs.bansko.bg/phocadownload/proekti/bansko_opr_final_2_18_07_2014.pdf

СЪВРЕМЕННА КАРТА НА ГРАД БАНСКО, 2015, c маркирани паметници на културата, в рамките на Стария град.

СРАВНЕНИЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ СЪДЪРЖАЩИ СПИСЪЦИ С НЕДВИЖИМИТЕ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ НА ГРАД БАНСКО

Ако се проследят и сравнят данните за паметниците на културата на града, съдържащи се в трите официални източника:

♦„Общински план за развитие на Община Банско 2014 – 2020 г.“;

♦„Стратегия и план за устойчивото развитие на туризма в Община Банско за периода 2014 – 2020 година“*

[17] Стратегия и план за устойчивото развитие на туризма в Община Банско за периода 2014 – 2020 година Автор: Византия Интернешънъл ЕООД, © 2014 Община Банско –https://bansko.bg/phocadownload/strategii/BANSKO_TOURISM_STRATEGY_8_F.pdf

♦„Стратегия за опазване на културното наследство на територията на Община Банско 2015 – 2020 година“*[18] Стратегия за опазване на културното наследство на територията на Община Банско 2015 – 2020 година“https://bansko.bg/phocadownload/strategii/strategiq-opazvane-kulturno-nasledstvo.pdf

ще се  констатира не само разлика в броя и систематизацията на недвижимите културни ценности, но и разминаване в тяхната категоризация.

Например:

♦В “Стратегията за опазване на културното наследство на територията на Община Банско“ в списъците само на къщите – паметници на културата/недвижими културни ценности, се вижда, че 6 от тях са представени като паметници на културата с национално значение:

  1. Къща-музей “Неофит Рилски” (22.11.1965);
  2. Къща-музей “Н. Вапцаров” (22.11.1965);
  3. “Велянова къща” (22.11.1965);
  4. “Тодева къща” (22.11.1965);
  5. Рилски метох – Иконна изложба (13.12.1974);
  6. Родната къща на Тома Вишанов-Молера (13.12.1974) –                                                                                                                                     T.е. добавени са три обекта – допълнителни паметници на културата, спрямо официалните списъци на МК и Община Банско.Отделно 91 къщи са представени като паметници на културата от местно значение. Тук отново има разминаване, предвид обявените от Общината 33 обекта, включващи, освен къщи и други недвижими културни ценности –  4 археологически, 10 исторически и 19 архитектурно-строителни /които могат да бъдат не само къщи/.

    От ансамблите изрично са упоменати следните: около църквата „Св. Троица”; „Гечкова разкръстица” ; улица „Пирин”; „Джиджеви къщи”; „Златеви къщи”; „Коюви къщи”; улица „Кирил и Методий”; „Стефанови къщи” ; и този около Бизевата къща – или общо 9 ансамбъла;

    Подчертано е, че „Най-цялостно са запазени комплексите на църквата “Св. Троица”, на Бенината, Сирлещовата и Хаджирусковите къщи.“

    ♦В „Стратегия и план за устойчивото развитие на туризма в Община Банско за периода 2014 – 2020 година“, за гр. Банско са посочени 32 археологически обекта – недвижими културни ценности;

                За сравнение с ОУП на община Банско, от 130 паметници на културата от епохата на Възраждането, тук вече 7 от паметниците на културата са с национално значение, а именно:

    1. Бенината къща /къща-музей „Неофит Рилски”/,
    2. Родната къща на Никола Вапцаров /къща-музей „Никола Вапцаров”/,
    3. Веляновата къща /декоративната украса/
    4. Молеровата къща,
    5. Кир Благова кула,
    6. Църквата „Успение Богородично”,
    7. Църквата „Св. Троица” и
    8. Часовниковата кула-камбанария към нея;
    9. Налице е отново разминаване – добавени са: Молеровата къща, Кир Благова кула и Часовниковата кула-камбанария към църквата „Св. Троица“,  като самостоятелен обект, извън комплекса на църквата.

      От паметниците на културата с местно значение са извлечени като „ едни от най-интересните: Буйновата /Тодева/, Сирлещовата, Хадживълчовата, Сирлещовата /същинска Хадживълчова/, Събевата, Вакановата, Шарената къщи, къщите на Наса Загорчина и Благо Вишанин, метохът на манастира Ватопед и къщата на Данаил Грънчаров.

      Изводът е: налице са разминавания в три официални документа на Община Банско, съдържащи противоречащи данни за недвижимите културни ценности на територията на града!

      Тези разминавания в списъците и категоризирането на паметниците на културата/ недвижимите културни ценности на  град Банско показват нещо много важно: Регистърът с недвижимите културни ценности не е ревизиран и актуализиран нито от НИНКН, нито от Община Банско!

      Едно бегло сравнение между списъците от регистъра към 1987г. и този от Стратегията за опазване на културното наследство за град Банско показва, че са отпаднали 36 обекта – исторически места, къщи, дюкян, чарк, валявица, воденица, оброчища и др.

      За съжаление, наблюденията показват, че някои от къщите паметници на културата са разрушени, други продължават да се рушат.

      С други думи, посочените списъци от „130 паметника на културата“ до известна степен са само „на книга“.

      Къщите, материалните свидетелства за уникалната „Банска укрепена къща“, остават известни само на специалистите! Обикновените туристи дори и не са чували за оригиналната местна архитектурна школа!

       

       

      ЕТО  КАКВО СЕ СЛУЧВА ДНЕС

       „До общината стои стара изписана къща. Заключена е с катанец и се продава. Така е и по-нагоре – с няколко механи и къщи. Всички те леко поовехтели. Сред тях някак странно стои къща, която е отлично поддържана, макар и затворена. Пише, че е частен имот. Вървим по калдъръма и стигаме до църквата с часовниковата кула. Вътре три клисарки обсъждат нещо от вчера и с мъка прекъсват разговора, за да продадат по някоя свещ. В църквата има десетина човека и отново две румънчета с бабите си. Бабите гледат иконите, кръстят се, а румънчетата тичат из църквата необезпокоявани. За тях тя изглежда доста голяма.

      Навън отпиваме вода от чучура до портата на църквата и влизаме в близкото кафе. Минаваме през опушена зона за пушачи и влизаме в бутиково кафене стил 23. век – с много плазми и наконтени мадами. Мъжете дори не ги забелязваме, защото са заети да жулят на бързия интернет.

      Тръгваме веднага. Влизаме в механа. Посреща ни висок гологлав сервитьор. Жестовете му са обиграни в стил Балкантурист. Благ и усмихнат е. Виждам в очите му лека тъга. „Седнете, където си искате“, казва дружелюбно той и отваря вратата на механата. Веднага разбираме какво има пред вид. В механата са заети само две маси. Останалото, което е доста много, е празно. Сядаме до прозореца и ядем вкусно с чаша вино и тъмна бира. Скоро в салона сме само ние. Аха да си тръгнем и влизат три двойки английски младежи. Явно дошли за събота и неделя с евтин полет от Острова. Нямат тен, пият бейлиз, топъл шоколад и бира в бутилки.

      33 лева е сметката ни. Сервитьорът се усмихва на въпросите ни и отговаря, че всичко в стария град умира. Стана така, казва той, заради хотелите, които са там горе и не пускат хората навън.

      Качваме се в колата, която е покрита с тънък слой сняг. Минаваме по тесни улички, където спираме до поне три-четири стари и изоставени къщи. Заспали във времето и снега. Стоят сгушени в тесните улички, очевидно далеч от суматохата на големите хотели нагоре до планината. Планината, която не се вижда вече от снега, падащ на парцали.

      Ние до там не достигнахме. Защото ни стана мъчно за умирането на истинския стил на Банско. Не мога да твърдя дали всичко живо днес е било на пистите на Пирин или там горе в лоби-баровете на хотели „ол инклузив“. Това е работа на туристическата статистика. Видяхме само мъката в очите на сервитьора, отчаянието на възрастен човек с меню в ръка, които свенливо ни помоли да влезем и в другата механа и после просто отмина, прашните прозорци на изоставените къщи в сърцето на стария град….“ /Фейсбук, Георги Куртев 10.2.2018г./

       Можем да продължим със собствени впечатления

                  Коледа е – 2017-та. Няма сняг, но е мокро и студено. Влизаме в Информационния център. Търсим някакви рекламни материали за музеите, къщите, църквите, културните събития…Търсим диплянки с културни маршрути например, каквито е редно да има в подобни центрове – няма…Мизерия – почти нищо – само  една карта с оскъдна информация за Музейния комплекс, състоящ се от седем обекта – всичките в така наречения Стар град: Къща музей „Никола Вапцаров“, Къща музей „Неофит Рилски“ /Бенина къща/, Къща-музей „Велянова къща“, Постоянна изложба на Банската иконописна школа, Историко-етнографски комплекс „Радонова къща“, Духовно-исторически център „Св. Паисий Хилендарски“ и Храмов комплекс „Св. Троица“, и отделно за два  „Археологически обекта“ – Археологически комплекс „Свети Никола“ и Късно-антична крепост „Ситан кале“.

      Служителката ни каза, че сме имали голям късмет – Радоновата къща била отворена, защото иначе рядко отваряла/?/, а тя била като исторически музей на града. Но пък новопостроената сграда на мястото на родната къща на Паисий Хилендарски се оказа затворена. Това бе всичко, което научихме, освен разбира се странното работно време на музеите точно в дните по Коледа, сякаш едни и същи куратори затваряха на едно място, за да отворят след час – на друго.

      Тръгнахме на обиколка из Стария град. Като изключим усмихнатото, любезно, знаещо и с желание изпълняващо ролята си,  момиче в постоянната изложба на икони, всички останали куратори, след като ни продадат билетите, се прибираха на топло в канцелариите си и не си даваха труда да ни развеждат и да ни разказват. Имаше посетители, млади хора, с деца, но за съжаление – твърде малко. Навсякъде в сградите беше студено, отопление нямаше дори в Къщата-музей „Никола Вапцаров“, беше невъзможно да се гледа прожекцията за Вапцаров в този студ!

      Църквата „Св. Троица“, независимо от светлите празници също не се радваше на особено посещение, независимо от централното си положение и църковните служби. За гробищната църква, най-старата запазена сграда в града, с ценния си иконостас определена за старина – паметник на културата от национално значение преди всички останали, ако не си осведомен предварително, няма кой дори да ти спомене. Обаче, дори да знаеш за нея, оказва се, че тя по принцип е затворена и може да се влезе в нея само ако случайно има опело и погребение или пък си случил Задушница.

      Сирлещовата къща – затворена; Зехтинджиевата къща – механа; Духовно-исторически център „Св. Паисий Хилендарски“- пълно разочарование като образ и материал – бутафория!  При това затворен; Читалището – никакви културни събития – мъртвило, сякаш няма празник; Е, оказа се, че имало кукерски празник, но откъде да разбере човек – никаква реклама!…Единствено оживление цари по „стъргалото“ – ул.“Пирин“ – движение по тротоарите край накичени стени с всякакви сувенири и стоки  от дървени томахавки /що щат тука?/, през пухени зайчета, всевъзможни магнитчета за Банско и прочее дрънкулки – до… кожени руски палта и шапки, турски бонбони, локуми и източни „сладости“… и най-вече кръчми и механи…Потокът от хора върви към и откъм „ски-комплекса“ – там е новото Ел Дорадо на Банско…

      За съжаление, славата на Банско като архитектурно-художествен център отдавна е помръкнала, а културният туризъм се намира в дълбоката сянка и настървените спорове за развитие на ски-туризма и ски-спорта. Всичко това на фона на политиката на агресия спрямо световното природно наследство – Пирин планина*    През 1983 год. Национален парк „Пирин“ е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, потвърждавайки изключителната и универсална стойност на природния обект, който трябва да бъде съхранен в полза на цялото човечество                                                                                         ♦♦♦
                                           

March 5, 2018 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Дискусии, Други, Публикации на български, Текстове на български, Фотографии

18 April – International Day for Monuments and Sites

Every year on 18 April, ICOMOS celebrates the “International Day for Monuments and Sites”, whose establishment was approved by the 22nd UNESCO General Conference in 1983. The 2018 theme for the Day is: Heritage for Generations #heritage4generations.

Aim of the International Day

The aim of the International Day for Monuments and Sites is to encourage local communities and individuals throughout the world to consider the importance of cultural heritage to their lives, identities and communities, and to promote awareness of its diversity and vulnerability and the efforts required to protect and conserve it.

2018 Theme: Heritage for Generations

In 2018, the theme is Heritage for Generations led by the ICOMOS Emerging Professionals Working Group.

Sharing stories and the transfer of knowledge between generations is a crucial step in cultural development, characterising the human experience since time immemorial.

“The youth of today are the leaders of tomorrow” – Nelson Mandela

The ICOMOS International Day for Monuments and Sites Day 2018 seeks to celebrate:

  • Inter-generational transfer of knowledge: engagement across the global community to emphasize the importance of knowledge exchange between generations to promote the ICOMOS ethos for the conservation and protection of cultural heritage;
  • Youth leadership: Emerging Professionals in each country will take the lead in organising events that focus on reaching the younger members of the wider public community by showcasing the creative use of social media.

Information on events will be shared on social media as a central communication strategy of this year’s International Day for Monuments and Sites – share the photos and videos of your events.

Click here to read more on the ICOMOS website. https://www.icomos.org/en/about-icomos/182-english-categories/what-we-do/focus/38997-18-april-theme-2018

 

Download the 18 April 2018 leaflet – in English – French – Spanish 

https://www.icomos.org/images/DOCUMENTS/18_April/2018/18April2018_Heritage4Generations_Synopsis_EN_20180221final.pdf

February 25, 2018 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на други езици, Текстове на други езици

ИЗЛОЖБА НА КОНСТАНТИН ГЪРНЕВ (1893–1966)

НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ И ГАЛЕРИЯ „ВИКТОРИЯ“

представят

КОНСТАНТИН ГЪРНЕВ (1893–1966)

15 февруари –  25 март 2018

                                                                      Откриване на 15 февруари 2018, четвъртък,18:00 часа

                                                                       Двореца, пл. „Княз Aлександър I“

——————————————————————————————————————————————————————

Голямата изложба на художника Константин (Кочо) Гърнев (1893-1966), подготвена от екипа на галерия „Виктория“ и Националната галерия, представя един забравен художник, непознат за по-широката публика.

Повече от осемдесет години след първата му самостоятелна изява в България и след блестяща кариера в Европа, Константин Гърнев „се завръща“ в родината със сто и дванадесет маслени картини. Фактът, че той живее в Германия, а след смъртта му пластичното му наследство остава там, предопределя днес епизодичното участие на негови работи в изложби или на арт-пазара у нас. Щастливият случай картините да се завърнат в България прави настоящата изложба уникална. Тя експонира за първи път в неговата цялост творчеството на Гърнев, създадено след втората половина на 1940-те. Това дава възможност на публиката и специалистите да оценят неговата висока стойност и да се убедят в мощния живописен талант на един модерно формиран европейски художник, останал здраво свързан с българските си корени.

По повод на125-годишнината от рождението на Константин Гърнев, собственикът на галерия „Виктория“ – Павел Тодоров, дарява за колекцията на Националната галерия едно от малкото запазени ранни произведения на художника – „Октобърфест“ от 1930-те.

Биографични данни

Константин Гърнев е роден на 18 януари 1893 в благоевградското село Либяхово (днес Илинден). Между  1912 и 1921 учи с прекъсване в Рисувалното училище в София. По време на Първата световна война е командирован като военен художник. През 1922 заминава за Германия и се установява в Мюнхен, където живее до края на живота си. Приет е за студент по живопис в Мюнхенската художествена  академия, където следва между 1923 и 1931 като ученик на изтъкнатите професори Херман Грьобер и Франц фон Щук.

От средата на 1920-те участва активно в художествения живот на Баварската столица като членува в различни художнически сдружения и излага в редица общи изложби. Първата самостоятелна изложба на Гърнев е през 1930 в Кунстферайн, Мюнхен. От 1926 до 1934 пътува из цяла Европа. Посещава и Северна Африка, Мароко, Палестина, Турция, Сирия, Ерусалим.

През 1934 подрежда първата си самостоятелна изложба в България, открита със слово на проф. Иван Лазаров в галерия „Преслав“ в София. Многобройните отзиви за изложбата дават висока оценка на творчеството на Гърнев, поддържащ тесни контакти с българските си колеги. Като задочен член на Дружеството на новите художници в България той изпраща свои картини за участия в общите художествени изложби в София. През есента на 1940 Гърнев подрежда представителна изложба в галерия „Ленбах“ (най-голямата частна галерия в Мюнхен), преминала със шумен успех.

По-голямата част от творчеството на художника, създадено в онези години, е унищожено при бомбардировките над Мюнхен по време на Втората световна война. След 1945 той продължава активно да рисува и да участва  в художествения живот на Мюнхен. Член-основател на Съюза за защита на творците на изобразителното изкуство и на мюнхенската група „Павилион“, на която е и председател, той участва в ежегодните изложби на организацията и в редица други общи изложби. След години отсъствие от българския художествен живот, през 1965 е поканен и участва в Национална изложба на живописта в София с картината „Ездачка“. Умира внезапно на 1 септември 1966 в Мюнхен.

  1. Модел                                       2. Двама, 1958                                                       3. Автопортрет

—————————————————————————————————————————————————–

Информация:

Ваня Кубадинска
Отдел “Връзки с обществеността”

February 13, 2018 · dobrina · Comments Closed
Tags:  · Posted in: Актуална информация, Други, Публикации на български, Събития, Текстове на български, Фотографии